и къде сме ние

Автор: Янка Петкова

Учителските заплати са популярна тема. Някои смятат, че по-високото заплащане на специалистите ще се отрази и на качеството на образованието. Други са убедени, че в световен мащаб професията не се радва на особен престиж и педагозите са ощетени. Ясно е, че учителите в България не са добре платени, макар вече да са направени първите стъпки за повишаване на възнагражденията им. Малко са обаче тези, които познават реалните цифри.

Знаете ли например колко печелят учителите в Австралия или Южна Корея?

През 2015-а година Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа публикува доклада Education at a Glance 2015. Той съдържа подробна информация за заплатите на учителите с различна квалификация в различен тип учебни заведения. Данните за първите 10 държави от проучването съпоставяме с българските от същата година, изразени в долари, за да е адекватно сравнението.

Какви са доходите на педагозите по света и у нас

Мексико
годишен доход – 68 343 $; месечна заплата – 5 695 $;

Германия
годишен доход – 61 317 $; месечна заплата – 5 110 $;

САЩ
годишен доход – 42 695 $; месечна заплата – 3 558 $;

Испания
годишен доход – 40 752 $; месечна заплата – 3 396 $;

Австралия
годишен доход – 39 125 $; месечна заплата – 3 260 $;

Холандия
годишен доход – 38 473 $; месечна заплата – 3 206 $;

Франция
годишен доход  30 651 $; месечна заплата 2 554 $;

Южна Корея
годишен доход 29 252 $; месечна заплата 2 438 $;

Великобритания
годишен доход 27 768 $; месечна заплата 2 314 $;

Япония
годишен доход 27 627 $; месечна заплата 2 302 $;

България
годишен доход около 4 344 $; месечна заплата - около 362 $.
(при условно средна работна заплата за периода 600 лв.; сумата е конвертирана по сегашния курс на долара)

Сами по себе си цифрите не са особено показателни (изключваме шокиращата разлика във възнагражденията на българските педагози спрямо колегите им от други страни), защото в различните държави има различна данъчна система, различен стандарт на живот и т.н. Затова можем да сравним дохода на учителите спрямо минималната работна заплата в тези страни. Ето кои са най-интересните констатации:

В Мексико, страната, която оглавява класацията за най-високи учителски заплати, минималната работна заплата представлява близо 40 % от учителската. Около 3 % е съотношението в Испания и САЩ. За сравнение, МРЗ в България през 2015 е била 380 лв. или около 59 % от средната учителска.

Още по-интересно става, когато се сравнят доходите на учителите спрямо дохода на държавния глава в съответната страна.

В тази класация лидер е Испания, чийто държавен глава има годишен доход от 84 240 $ срещу 40 752 $ годишен доход на учител. Мексико е на второ място с годишна президентска заплата 244 900 $ срещу учителската – 68 343 $. Следва Германия, чийто президент е вземал 244 000 $ годишна заплата (към 2015 г.), срещу 61 317 $ годишен доход на учител.

Къде сме ние?

Към посочения период българският президент е имал годишен доход около 41 630 $ срещу 4 344 $ (приблизително) на българския учител.

И за да излезем от сериозния тон, последното сравнение е на база стоката на десетилетието – айфонът. Все пак апаратът на Apple (в различните му модификации) донякъде е показател за статуса ни.

Какви са учителските заплати в айфони?

С месечното си възнаграждение мексиканските колеги на българските учители могат да си купят 7 айфона и половина, немските 6, а американските 5. За сравнение, при сегашната средна учителска заплата, един наш педагог може да се сдобие с един телефон от цитираната марка, и то стар модел.

Препоръчваме ви още:

Записки по българското образование 
Болезнено откровените мисли на един български учител 
Какво искат родителите?

Автор: Надя Колева

Мечтая за деня, в който ще вляза във Фейсбук и няма да видя нито един пост, свързан със зов за помощ за лечение. Това ще означава, че държавата си е свършила работата и се грижи за хората, които по стечение на обстоятелствата са се разболели и имат нужда от сериозна подкрепа.

Уви, за съжаление тези постове все повече зачестяват. И аз не мога да остана равнодушна към нито един от тях. Защото застраховка „Здраве“ няма.

Поредният такъв пост видях сутринта в неделя, на 1-ви октомври. Този път постът беше от един особено специален човек – учителка в гимназията, в която съм учила. Ще спомена името на гимназията, защото вярвам, че всеки неин възпитаник трябва да носи в сърцето си свещения завет на основателя ѝ – Васил Априлов. Днес тя се нарича Национална Априловска гимназия – първото училище в България. Всеки, който се е докоснал до това място, усеща силата, която и до днес, по особен начин, се носи като ореол около гимназията. Всички ние, нейните възпитаници, имаме нелеката задача да съхраним и продължим делото на Васил Априлов, да показваме човещина и разбирателство, да бъдем единни.

Ето защо, когато видях призива на една от най-обичаните учителки, които преподават в гимназията, не можах да го подмина.

Включвам нейните думи, с надеждата да достигнат до повече хора и с вярата, че макар държавата невинаги да ни подкрепя, ние всъщност сме едно силно общество, което е в състояние да подкрепи онези хора, които най-много имат нужда от това. Днес това е една българска учителка, г-жа Митка Георгиева, която е изключително отдаден на работата си човек. А ето и нейния зов за помощ:

ДО МОИТЕ БЛИЗКИ, ПОЗНАТИ, ПРИЯТЕЛИ,
ДО МОИТЕ СТОТИЦИ УЧЕНИЦИ

ЗОВ ЗА ПОМОЩ

Животът ми отреди съдбата да се боря с тежка и коварна болест – остра миелоидна левкемия. Тази борба продължава вече повече от 6 години. В последно време съм подложена на терапия със скъпоструващ медикамент, закупуването на който вече не е във възможностите на моето семейно обкръжение. Така, искам или не, съм принудена да отправя МОЛБА КЪМ ВСИЧКИ ВАС за събиране на средства за лечението ми според личните възможности.
Средствата се събират в UniCredit Bulbank – клон Габрово по следните дарителски сметки:
- в BGN - BG02UNCR70001520296263
- в EUR - BG72UNCR70001520444965, BIC - UNCRBGSF
Предварително благодаря за добрината на всички!
И нека здравето, щастието и късметът да са с вас! А животът е хубав, нали!!!!!

Ваша Митка ГЕОРГИЕВА

Включвам само уточнението, че в момента г-жа Георгиева е подложена на лечение с медикамент, който все още е нов и не се покрива от Здравната каса. Закупуването му е на стойност 7000 лв. на месец, което е непосилно за семейството. За момента не е ясно колко време ще продължи, но това е единственото лечение, което дава резултати.

Обръщам се към всички, които няма да извърнат глава и ще застанат в битката до г-жа Георгиева – благодаря ви от нейно име! Сигурна съм, че заедно ще върнем вярата ѝ в човещината и доброто! Заедно сме силни! Бъдете здрави!!!

Можете да се включите в благотворителния базар, с който се набират средства за лечението на Митка Георгиева на тази страница.
* Документите, удостоверяващи лечението на г-жа Георгиева, могат да бъдат видени в галерията.

Препоръчваме ви още:

Момчето, което се бори
Пазете се от фалшиви "благотворители"

Автор: Антония Чиликова

Едва ли има българин, който да не е чувал за прочутия Рибен буквар на д-р Петър Берон. Но малцина са онези, които знаят, че малката книжка, изиграла огромна роля за изграждане на светско българско училище през Възраждането, е отпечатана в румънският град Брашов.

Петър Хаджи Берович (д-р Петър Берон) e роден в гр. Котел, където учи в килийното училище на поп Стойко Владиславов, известен по-късно под името Софроний Врачански. През 1817 г., воден от желанието да продължи образованието си, заминава за Букурещ, за да учи в гръцката Княжеска академия. Там Берон усвоява енциклопедизма на тогавашната гръцка школа и оформя педагогическите си схващания, които по-късно прилага при написването на буквара. За да се издържа, преподава частни уроци в български и гръцки семейства.
През 1821 г. напуска Букурещ и се заселва в град Брашов, като учител в семейството на Антон Йованович – заможен и просветен българин. По това време в Брашов отваря врати и Първото светско румънско училище с помощта на друг българин, родом от Сливен - Антон Пан, който по това време е главен учител. Макар с български произход, Пан отдава цялата си енергия и плам за румънското просвещение. Напуска Сливен и България едва 15-годишен, когато цялото му семейство е пленено през Руско-турската война и отведено в Южна Русия. Там става военен музикант и отива в Румъния, където оставя 27 труда като композитор, фолклорист, певец, учител, музикален педагог, издател. Автор е и на румънския химн „Събуди се, румънецо“, а според Михай Еминеску той е „един от строителите на румънския език“.
През 1824 г., с помощта на Антон Пан и финансовата подкрепа на Йованович, Берон отпечатва на дървената преса в училището „Буквар с различни поучения, собрани от Петра х. Беровича за болгарските училища”, както е пълното заглавие на Рибния буквар. И днес можете да се докоснете до дървената преса, която се съхранява в сградата на Първото светско румънско училище - понастоящем музей, намиращ се в двора на Православната църква “Св. Николай” (Biserica Sfantul Nicolae). В училището могат да се видят и други старопечатни книги свързани с българската история, сред които "Житие на св. Иван Рилски" от Йоан Екзарх и жития на светци от Патриарх Евтимий, книга с описание на Велико Търново от преди османското нашествие, учебник по география, по който се е учело тук през 19 век - с урок за България и др. Тези книги са част от безценната колекция старопечатни книги, оцелели като по чудо по време на режима на Чаушеску. Повече за тяхната история, както и за музея ще научите от невероятно интересните разкази на свещеник Василе Олтян, който посреща с огромно уважение българските посетители.

Църквата „Св. Никола” се намира в т. нар. квартал на шкеите, както тук наричат потомците на българските заселници от 13 в. Построена първоначално от дърво през 1392 г., днес впечатлява с архитектурата си - хармонично съчетание от византийски, готически и бароков стил. Запазени са част от външните стенописи, както и някои надписи на славянски.

Музеят “Първо румънско светско училище” се намира на площад Унирий (Piața Unirii 2-3) и e отворен всеки ден от 9 до 17 часа. Тел.: +40 722 435 134. Входът е 5 леи. 

Снимки: личен архив

Препоръчваме ви още:

Нощем в Святата гора - Атон 
Виенски истории 
Залцбург и защо Моцарт ни прокле

От „Пепеляшка“ насам ние, момичетата, чакаме приказката да ни се случи. Рядко си го признаваме, защото сме „модерни жени“, но тайно се оглеждаме за белия кон. И докато чакаме, храним мечтателката в себе си с любовните истории на някой друг. Вероятно бихме могли да четем Платон, Софокъл, Еврипид и Вергилий, но кой знае защо ръката ни по-често се протяга към лавицата с любовни романи. Сигурно виновен е вечният глад на женската душа за романтиката, която може да разтопи дори „сърце от камък“.

С Люси Елеазар, авторката на романа „Сърце от камък“ поговорихме за новата й книга и за това как се създават красиви истории, които ни просълзяват от „Ромео и Жулиета“ до днес.

Как ви хрумна сюжетът на „Сърце от камък“?

Обичам истории, които разказват за любов. Мислех си как в съвременното ни общество сме свикнали да търсим тези истории в клишираните американски филми и книги, дори в турските и индийските сериали. Търсим красивите и успелите хора и искаме да съпреживеем техните силни емоции там, а някак в съзнанието ни битува, че българите са бедни, мизерни, отчаяни и нещастни. Което всъщност не е така. Исках да създам българска история, която да разказва за нормални, красиви и успели хора и същевременно да отразява особеностите на нашия живот. Ако трябва да съм искрена, идеята за самите герои дойде от един сън – от тези сънища, които сутрин като се събудите ви оставят с много силно усещане, сякаш наистина сте ги преживели. Така се родиха Лили, Камен и Андон и най-силната сцена с участието на тримата, около която развих историята. Поставих ги в романтичната атмосфера на един малък град, който аз самата често съм посещавала. Но градът няма име в романа, така че смятам, че човек лесно би припознал своето любимо романтично място.

Кои са „съставките“ на добрия любовен роман?

Големите световни издатели на този вид романи отдавна са определили нормите – мъжът трябва да бъде красив, богат и неустоим, а жената постепенно да осъзнава, че това е Мъжът за нея. Не съм сигурна доколко се придържам към това виждане – аз харесвам романите с реалистични герои и реалистични ситуации. Обичам да виждам вътрешната драма на героя и развитието на неговите чувства. Защото любовта е магично чувство, което и до ден днешен остава необяснимо за мен, с умението си да ни праща в един по-различен свят, да ни кара да гледаме на живота от друга гледна точка. Друга важна съставка е интересната фабула, която съпътства развитието на героите, в техните отношения един към друг. Тя ни кара да тръпнем в очакване не само по отношение на чувствата на главните герои, но и за отговора на поставената загадка. Много важна съставка е и щастливият край. Когато човек посяга към този тип книги, иска да прочете една красива приказка и да знае, че в края й ще остане с приятно усещане и окрилено сърце. Има много красиви и силни книги, които завършват драматично и оставят читателя бездиханен в края - като “Птиците умират сами” например. Тях обаче аз не наричам любовни романи, защото макар и да разказват за любов, те не попадат в този формат.

Защо жените обичат да четат такива книги според вас?

Някъде бях чела, че ако зависеше от жените, всички мъже биха били като герои от любовен роман, а ако зависеше от мъжете – всички жени биха били като героини от порно филм. Вероятно това е нещо природно заложено у нас. Жените обръщаме повече внимание на чувствата, а мъжете – на действията. Все пак бих казала, че един добре написан любовен роман може да въздейства еднакво добре и на жени, и на мъже. Лично аз обичам тези книги, защото те ме разтоварват от тежкото ежедневие, пренасят ме в една красива приказка за час-два. Случвало се е да не мога да отърся съзнанието си от нерешим проблем, върху който се мъча с дни. В такива моменти често ми е помагало това да хвана един любовен роман, да се пренеса в света на героите и да освободя съзнанието си. След края му тежестта, която ме е притискала, се е вдигнала, а с това ми хрумва и решението на проблема.

Любимият ви любовен роман?

Не мога да кажа, че имам любим любовен роман. Обичам старите поредици на Арлекин за 80-те и 90-те. Харесвам автори като Ребека Уинтърс, Деби Макомбър, Линда Хауърд. В модерните тенденции не съм почитател на твърде детайлните описания на секс сцените, предпочитам да чета за развитието на чувствата на героите, а не толкова за това кой, къде, какво е сложил.

Ще продължите ли сюжетната линия на „Сърце от камък“ в нова книга или имате друга история за читателите си?

„Сърце от камък” е завършена и няма какво повече да очакваме от Лили и Камен. Следващата книга продължава смислово и стилово поредицата, но е с различни герои и се развива в различен град. Смятам, че в тях могат също да се разпознаят немалко успели съвременни българи. Тя е маркетинг директор в международна рекламна агенция, а той - адвокат на свободна практика. Тяхната любовна история започва по необичаен начин и се надявам, че също ще бъде интригуваща за читателите.

За книгата

Историята в „Сърце от камък“ – първият роман на Люси Елеазар, започва с едно недоразумение, както нерядко се случва. Кашон с презервативи попада на грешен адрес и така се заплита любовната интрига между Лили и Камен. Но въпреки пикантното начало, еротиката в романа е дискретна. Лили е прототипът на новата българка - спортува, грижи се за себе си и се доказва с добър бизнес. Камен е мъжът от сънищата – атлетичен, умен, успял. Той търси човека, който ще го обича заради него самия, като всички нас. Тук е и типичния за ширините ни антигерой (Андон), благодарение на когото, романът се сдобива с криминална сюжетна линия. Фон на историята може да е всяко малко българско градче, в което „освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи.“ Героите преболедуват връзката си и въпреки поредицата от изпитания откриват път един към друг. Романът завършва с традиционния за жанра happy end, точно това, от което имаме нужда (особено ако сме прекалили с българските любовни филми напоследък). Налейте си едно мартини и се настанете удобно. Време е за дозата ви романтика.

За автора

Люси Елеазар (Людмила Баровска) има собствен бизнес в сферата на образованието и живее със семейството и двете си деца в околностите на София. Въпреки че от дете пише поезия и проза и има няколко публикации във вестници, “Сърце от камък” е първата й книга, излязла на българския пазар. Английската версия на романа се разпространява през платформата Амазон. Редакцията на английския превод е на шотландския писател Брайън Стюарт, който живее в България. 

Интервюто взе Янка Петкова

Препоръчваме ви още: 

Защо обичам "Игра на тронове"? 
Есенни книжни препоръки 
"Човекът от остров Луис" - мрак, любов и тайни

10 промени в начина ви на живот, които ще помогнат за справяне с акнето

Автор: д-р Мариела Хитова, дерматолог

Лечението на акне не е само мазане с лосиони. Може да го подобрите значително, ако направите някои промени в рутинния си начин на живот.

1. Спете повече

Според проучвания върху съня, психологичният стрес се увеличава със 145% за всеки час сън, който губите през нощта. Как се отразява върху акнето? Стресът увеличава производството на глюкокортикоиди, което води до абнормност на кожната структура и функция, а това влошава акнето. За да имате по-добър сън, понижете температурата в стаята до 18-19 градуса. Установено е, че при по-ниска температура се заспива по-лесно.

2. Променете диетата си

Някои храни водят до бързо повишаване на кръвната захар и оттам - на инсулина. Твърде голямото количество инсулин в кръвния поток води до засилена мастна секреция и разширяване на порите. Яжте повече зърнени и бобови растения и зеленчуци.

3. Правете упражнения

Упражненията отстраняват стреса и подобряват кръвната циркулация, което изпраща повече кислород към клетките и подобрява храненето им. Но помнете, че потта може да влоши акнето. Затова винаги вземайте душ с мек препарат след тренировка.

4. Пийте вода

Това ще подпомогне лесното изхвърляне на вътрешните токсини. Учени от университета в Колумбия, Мисури, установили, че след две чаши вода съществено се подобрява кръвният поток в кожата.

5. ДА на фотопротекцията

Може да ви се струва, че след ден-два на слънце кожата ви изглежда по-добре. Но възпалението след изгарянето и черните точки ще се появят. Още повече, че рискувате появата на кожен рак. Използвайте слънцезащита. Внимателно четете състава на продукта и търсете леки ингредиенти: авобензон, оксибензон, цинков окис или специализираните серии за акне.

6. Станете фен на Омега 3 мастните киселини

Омега 3 контролират производството на левкотриен B4 - молекула, която може да увеличи себума. Тя може да се намери в добавки или храни като орехи, авокадо, сьомга.

7. Почиствайте два пъти дневно

Лицето има мастни жлези, два пъти повече от останалата част на тялото. Ако не почистите мръсотията от деня - грим, прах, смог, пот - вие ще оставите порите си запушени и ще се появят черни точки и пъпки.

8. Ексфолиирайте

При суперпродукцията на мазнина или при епидермалните наслоения на тънките кожи се задържат и развиват множество патогенни бактерии. Затова леко и нежно излющвайте два пъти седмично със скраб кожата си и после нанасяйте хидратиращ лосион. Другият вариант е да посетите дерматолога си за пилинг.

9. Дезинфекцирайте телефона си

Няколко проучвания показват, че телефоните са развъдник на бактерии. През целия ден телефонът ви е изложен на бактерии от пръстите (при писане) и от лицето (при говорене). В допълнение топлината, отделяна при разговорите, помага бактериите да се размножават. Затова почиствайте телефона си всеки ден с дезинфекционна кърпичка или използвайте слушалка.

10. За препаратите за коса

“Помада акне” се причинява от продуктите за коса - лак, стилизант, балсам, шампоан. Маслото от стилизиращите продукти попада в кожата и дава тласък на бактериалната продукция обикновено по линията на косата. За да избегнете това - измивайте лицето след като пръскате или нанасяте продукт или изберете продукти без олио.

И най-вече - изберете добър дерматолог - този, когото кожата ви ще познае!

За автора:

Д-р Мариела Хитова е член на Българския Лекарски Съюз (БЛС), Българското Дерматологично Дружество (БДД), УС на Дружеството по микология, Дружеството по козметична дерматология, Европейската Академия по Дерматология и Венерология, (EADV), Международната Академия по козметична дерматология (IACD), Meждународната Асоциация на лекарите практикуващи anti-aging медицина (IAPAM), Американската Асоциация по ППБ (ASTDA), Европейското дружество по козметична и естетична  дерматология (ESCAD), Свeтовната Асоциация по anti-aging медицина (WOSAAM),  Европейското дружество за нокътни заболявания (ENS).

Препоръчваме ви още:

За атопичния дерматит - съветите на д-р Хитова 
14 трика как да спазваш диетата си 
Дзен мама

Опитните майки знаят – децата са супер агенти, които са способни да разкрият и най-съкровените тайни на родителите си. Ядете сладолед нощем? Обичате да пеете пред огледалото с четката си за коса вместо микрофон? Бъдете сигурни, че те го знаят. Но има неща, които не бива да им признаваме.

1. Колко вредна храна ядем (много!)

Опитваме се контролираме количеството захар в храната си, но имаме два проблема. Да се откажем от нощните похапвания на нещо сладко е сложно, а кроасанът със шоколад за закуска е удоволствие, което не искаме да си спестим. Тези навици не са толкова страшни, но когато се появят децата тутакси се превръщаме в пример за подражание, а това означава, че трябва да се ориентираме към по-здравословна храна. „Прави, това което ти казвам, а не това, което правя аз!“ Това не работи. Затова докато сами не се откажем от сладкото, е по-добре да крием страстта си към него.

Вижте 7 неща, които не бива да забраняваме на децата си

2. Непоносимостта към зеленчуците не е фатална

Тази тайна пазят много родители, защото в детството си също са ненавиждали зеленчуците. Много деца преминават през „капризните“ етапи в храненето или се отказват от всичко зелено, или отделят лука в супата си. Но ако искаме да формираме любов към здравословната храна, ще ни се наложи да разказваме приказката за това колко сме обичали броколи в детството си.

3. Родителите също обиждат

Няма отношения, в които партньорите никога да не се карат. Как ще се разреши конфликтът зависи от нас. От нашия пример децата се учат да управляват собствените си емоции и да решават споровете си или да вземат пример от мама, която нарича тате „дръвник“. Това, което не бива да правим в никакъв случай, е да използваме детето като средство за терапия и да изливаме върху него гнева, причинен от другия родител. Децата не бива да се чувстват длъжни да успокояват родителите си или да вземат страна.

4. Когато децата заспят, идва времето на възрастните

Двата часа между собствения ни сън и този на децата, по концентрация на развлеченията, са сравними с цяла петъчна вечер. Това е времето, в което вземаме вана, изпиваме чаша вино, гледаме филм, гризем чипс и разговаряме с таткото… и не само разговаряме. Но ако дори за миг притъпим своята бдителност и издадем плановете си пред детето, спокойно можем да се сбогуваме с тях. То ще направи всичко възможно да прекара това време с нас.

Прочетете и Децата мълчат - значи ядат тебешир

5. Раждането боли... много!

Първият път, когато детето ни попита откъде се е появило, отговаряме уклончиво: „Когато мама и татко се обичат, прегръщат, целуват… се появява детето.“ Но едно петгодишно момиченце например, в един прекрасен ден, ще разбере, че бебето расте в корема на майката и това ще отприщи милион въпроси. Можем честно да разкажем за трудностите си с кърменето, да споменем, че вагината е отличителният белег на момичето, ако сметнем за необходимо. Но съвсем спокойно можем да си спестим апокалиптичните картини на болезненото раждане, защото това ще създаде незаличима неприятна представа за този иначе прекрасен естествен процес.

6. Възрастните се страхуват

Живеем в опасно време. Независимо от политическите си възгледи (или тяхното отсъствие) се стряскаме, когато научим за поредния терористичен акт. Тревогата си можем да споделим с партньора, с приятел или с друг възрастен, но не бива да издаваме или коментираме пред детето. Макар да е възможно по-големите деца да научат за това от интернет, те все още не са психически готови да разберат истинските мащаби на трагедията. Ако все пак ни попитат, можем да им обясним какво се е случило, но без паника.

7. Финансовите ни затруднения

Времената могат да бъдат тежки. Възможно е да сме загубили работата си и да сме в състояние на стрес. Но трябва да направим всичко възможно да запазим у децата усещането от обичайния им живот. Със сигурност ще се наложи да се откажат от някои удоволствия, но това може да стане значително по-лесно, ако мама и татко са спокойни и им дават усещането за безопасност.

 Вижте Добър родител ли е безработният

8. Тайните, които другите родители споделят за децата си

Толкова е изкушаващо понякога да споделим например, че на Мишо му е изчезнала колекцията динозаври, защото я е носил в училище и да дадем урок как не трябва да се прави. Но подобна откровеност може да провокира неловка ситуация – едва ли Мишо иска нещастието му да бъде разказано на другите. Какво споделят с нас родителите за децата си е тайна, която не бива да разказваме на своите собствени. Дори ако им имаме доверие.

Източник: goodhousekeeping.com

Препоръчваме ви още:

Не казвайте това на момичето! 
Защо не бива да позволяваме на децата си да ни управляват 
Как да научим детето да ни лъже

С настъпването на есента, гладът за месни ястия се завръща с нова сила. Предлагаме ви няколко нетипични за нашите ширини рецепти, които могат да разнообразят менюто ви.

Пилешки котлети по Киевски

Продукти:

пилешко филе 700 г
краве масло 125 г

Панировка:

4 яйца
8 с. л. прясно мляко
галета  40-50 г
сол и чер пипер на вкус

Начин на приготвяне:

Почистете внимателно филето и го смелете или накълцайте на ситно. Оформете котлетите и сложете в центъра на всеки малка бучка масло. Обвийте го с каймата, за да остане във вътрешността.

Оваляйте котлетите в панировката от яйце и мляко, след това в галетата. Оставете ги да поемат панировката за 15-20 минути и след това изпържете в силно загрято олио до златисто. При поднасяне гарнирайте с пресни или задушени зеленчуци.

Бифтек с патладжан и киноа

Продукти:

смляно телешко филе 500 г
жълтъкът на 4 яйца
киноа (за предпочитане черна)  40 г
сос Мисо  40 мл
кетчуп 50 г
захар 3 к. л.
пилешки бульон 150 г
олио или зехтин 20 г
чили сос 1 ч. л.
малък патладжан 1 бр.
пресен лук 3-4 стръка

За гарнитурата:

лук шалот  1 бр.
кресон  5-6 стръка
розмарин на вкус

Начин на приготвяне:

Добавете към каймата жълтъците, сол и черен пипер на вкус. Оформете бифтеците.
Сварете киноата.

Ситно нарязания пресен лук задушете в малко мазнина до златисто. Добавете към него соса Мисо, кетчупа, захарта, пилешкия бульон и варете до нужната консистенция. Получения сос оставете настрани.

Разрежете патладжана на четири, осолете го и го оставете да се отцеди. Намажете подсушения патладжан със зехтин и запечете на фурна до готовност. Бифтеците изпържете в сгорещена мазнина, по 3-4 минути от всяка страна, до получаване на равномерна кафява коричка.
Готовите бифтеци залейте със соса и гарнирайте с киноа и патладжан. Украсете със стръкчетата шалот и кресон.

Заешки кюфтенца с винен сос

Продукти за каймата:

заешко месо 500 г
лук (предварително запечен) 100 г
бланширан ориз  120 г
сол на вкус

За соса:

готварска сметана 33 %  100 г
пилешки бульон 25 г
бяло вино 60 мл
сол на вкус

Начин на приготвяне:

Смелете заешкото и печения лук. Добавете ориза и посолете. Оформете малки кюфтенца и ги сварете на пара за 8 минути.

Смесете продуктите за соса и след като поври на слаб огън, добавете кюфтенцата за около 7 минути.

Гарнирайте ястието със зрънца консервирана царевица или друго по избор.


Препоръчваме ви още:

Топ 5 на есенните салати 
Качамакът срещу всички 
За винените сноби и как да се справяме с тях

Разтревожена от писъците, майката на тригодишния Крис влиза в хола и го вижда как върти котенцето им за опашката. Бавачката на петгодишния Джон го вижда как надува свирка в ухото на кучето и се смее на ужаса му. Братът на 10-годишния Лиъм го открива как пари крачето на морското им свинче със запалка.

От 1970-те насам проучванията доказват, че жестокостта към животни в детството е сигурен знак за престъпно поведение и насилие в зряла възраст. Всъщност почти всички извършители на тежки криминални престъпления в детството си са проявявали жестокост към животните. Албърт ДеСалво, наречен още Бостънският удушвач, който е осъден за убийството на 13 жени е убивал със стрели кучета и котки като дете. Ерик Харис и Дилън Клиболд, ученици в 12-и клас, които застреляха 13 свои съученици и раниха 24, след което се самоубиха, се хвалели как изтезават животни за забавление.

В същото време повечето родители стават свидетели на някаква форма на жестокост към животните. Например когато детето им откъсне крачето на муха или седне върху кучето. Задаваме си въпроса защо повечето деца проявяват такава жестокост. И най-вече кога имаме повод за тревога? Къде е границата между бъдещия сериен убиец като Джефри Дамър и нормалната любознателност?

Мотивите зад жестокостта към животните

Често децата, които измъчват животни, са били свидетели или самите те са обект на малтретиране. Статистиката показва, че 30 процента от децата, свидетели на домашно насилие, проявяват подобно поведение към любимците си. Връзката между насилието към животни и към хора е толкова голяма, че в много общности в САЩ социалните служби и агенциите за контрол над животните работят съвместно и обменят информация за прояви на жестокост към животните като индикатор за домашно насилие и престъпно поведение.

Мотивите за жестокостта към животните в детството и юношеството все още не са проучени достатъчно задълбочено, но интервютата показват няколко повтарящи се модела:

- любопитство или изучаване (когато животното страда или умира в процеса на изследване – обикновено се случва при деца с изоставане в развитието)

- социален натиск (когато връстници карат дете да измъчва животно, за да го приемат в някоя групичка)

- депресия или скука (когато животинката се тормози, защото няма друго занимание)

- сексуално удовлетворение (зоофилия)

- принудителен тормоз (когато по-силен индивид принуждава детето да мъчи животното)

- обич (когато детето убие животното, за да не го измъчва друг)

- фобии (когато детето от страх убива животното, за да не го нападне)

- идентифициране с насилника на самото дете (когато дете-жертва си връща усещането за контрол, като измъчва животно)

- посттравматична игра (когато дете пресъздава преживени епизоди на насилие с животно)

- имитация (когато дете подражава на възрастен, който го е „дисциплинирал“)

- самонараняване (когато дете тормози животното, за да бъде наранено самото то)

- подготовка за насилие над хора (когато се „упражнява“ над бездомни животни, преди да посегне над човешки жертви)

- за емоционален тормоз (например когато изтезаваш нечия животинка, за да страда собственика й)

Има ли категории насилници?

Няма официална категоризация, но следните типажи са полезни при оценката на проблема – доколко е сериозен и може ли да се реши лесно. Имайте предвид, че всяка ситуация е конкретна и трябва да се разгледа от специалист. Това са съвсем общи насоки.

Експериментатор (на възраст 1 до 6 години или със забавено развитие) В тази възраст е вероятно детето още да не е развило емоционалната зрялост да разбере, че животното има чувства и не може да се третира като играчка. Възможно е детето да не е имало любимец и да няма опит или да не е научено как да се държи с животните.

Какво да направим: Зависи от възрастта и развитието на детето. Най-напред трябва да му се обясни, че не е редно да удря или тормози животно, също както не може да го прави с друго дете. Най-вероятно съвместната намеса на родители, възпитатели и учители, които учат детето да е мило, загрижено и обичливо към животните ще е достатъчна да сложи край на жестокостта при децата на тази възраст.

Насилникът, който търси помощ (6 до 12 години). Това дете разбира, че не е редно да измъчва животни. Поведението му не се дължи на незнание, а най-често на дълбок психологически проблем. Както вече споменахме, домашното насилие, както и физическото и сексуално малтретиране на детето често се изразява в насилие над животни от негова страна.

Какво да направим: Търсете професионална помощ. Докато много проблеми в детската възраст могат да се решат само с родителска намеса, този определено не е от тях. Не е „нормално“ за дете на тази възраст да измъчва животни.

Насилникът с поведенчески разстройства (12+). Тийнейджърите, които измъчват животни, обикновено имат и други антисоциални прояви – използват наркотици или участват в банди. Понякога това е част от ритуала за приемане в такава банда, а друг път – просто начин да не скучаеш или да изпиташ чувство за контрол.

Какво да се прави: Веднага потърсете професионална помощ. Ако е възможно, поискайте подкрепата на приятели, семейство, дори учители.

Най-важното

Не всеки акт на насилие към животно е сигурен знак, че извършителят ще стане сериен убиец. Особено при най-малките деца, чиято природна любознателност понякога води до неприятни преживявания за любимците им, такава проява може да бъде съвсем безобидна, стига да я прекратите навреме и да научите детето да е милостиво и състрадателно към чуждата болка.

Но ако детето затваря домашния си любимец на тъмно, ако го удря, след като родителят му се скара, или ако му е приятно да гледа как животинка страда, това са червени светлинки, че е необходима професионална намеса. Особено ако детето разбира, че това, което прави, е лошо и въпреки всичко продължава.

Източник: psychology today

Препоръчваме ви още:

Децата и кучетата не са врагове 
Отровете кучетата! И децата отровете! 
Моето семейство и други животни