Разтревожена от писъците, майката на тригодишния Крис влиза в хола и го вижда как върти котенцето им за опашката. Бавачката на петгодишния Джон го вижда как надува свирка в ухото на кучето и се смее на ужаса му. Братът на 10-годишния Лиъм го открива как пари крачето на морското им свинче със запалка.

От 1970-те насам проучванията доказват, че жестокостта към животни в детството е сигурен знак за престъпно поведение и насилие в зряла възраст. Всъщност почти всички извършители на тежки криминални престъпления в детството си са проявявали жестокост към животните. Албърт ДеСалво, наречен още Бостънският удушвач, който е осъден за убийството на 13 жени е убивал със стрели кучета и котки като дете. Ерик Харис и Дилън Клиболд, ученици в 12-и клас, които застреляха 13 свои съученици и раниха 24, след което се самоубиха, се хвалели как изтезават животни за забавление.

В същото време повечето родители стават свидетели на някаква форма на жестокост към животните. Например когато детето им откъсне крачето на муха или седне върху кучето. Задаваме си въпроса защо повечето деца проявяват такава жестокост. И най-вече кога имаме повод за тревога? Къде е границата между бъдещия сериен убиец като Джефри Дамър и нормалната любознателност?

Мотивите зад жестокостта към животните

Често децата, които измъчват животни, са били свидетели или самите те са обект на малтретиране. Статистиката показва, че 30 процента от децата, свидетели на домашно насилие, проявяват подобно поведение към любимците си. Връзката между насилието към животни и към хора е толкова голяма, че в много общности в САЩ социалните служби и агенциите за контрол над животните работят съвместно и обменят информация за прояви на жестокост към животните като индикатор за домашно насилие и престъпно поведение.

Мотивите за жестокостта към животните в детството и юношеството все още не са проучени достатъчно задълбочено, но интервютата показват няколко повтарящи се модела:

- любопитство или изучаване (когато животното страда или умира в процеса на изследване – обикновено се случва при деца с изоставане в развитието)

- социален натиск (когато връстници карат дете да измъчва животно, за да го приемат в някоя групичка)

- депресия или скука (когато животинката се тормози, защото няма друго занимание)

- сексуално удовлетворение (зоофилия)

- принудителен тормоз (когато по-силен индивид принуждава детето да мъчи животното)

- обич (когато детето убие животното, за да не го измъчва друг)

- фобии (когато детето от страх убива животното, за да не го нападне)

- идентифициране с насилника на самото дете (когато дете-жертва си връща усещането за контрол, като измъчва животно)

- посттравматична игра (когато дете пресъздава преживени епизоди на насилие с животно)

- имитация (когато дете подражава на възрастен, който го е „дисциплинирал“)

- самонараняване (когато дете тормози животното, за да бъде наранено самото то)

- подготовка за насилие над хора (когато се „упражнява“ над бездомни животни, преди да посегне над човешки жертви)

- за емоционален тормоз (например когато изтезаваш нечия животинка, за да страда собственика й)

Има ли категории насилници?

Няма официална категоризация, но следните типажи са полезни при оценката на проблема – доколко е сериозен и може ли да се реши лесно. Имайте предвид, че всяка ситуация е конкретна и трябва да се разгледа от специалист. Това са съвсем общи насоки.

Експериментатор (на възраст 1 до 6 години или със забавено развитие) В тази възраст е вероятно детето още да не е развило емоционалната зрялост да разбере, че животното има чувства и не може да се третира като играчка. Възможно е детето да не е имало любимец и да няма опит или да не е научено как да се държи с животните.

Какво да направим: Зависи от възрастта и развитието на детето. Най-напред трябва да му се обясни, че не е редно да удря или тормози животно, също както не може да го прави с друго дете. Най-вероятно съвместната намеса на родители, възпитатели и учители, които учат детето да е мило, загрижено и обичливо към животните ще е достатъчна да сложи край на жестокостта при децата на тази възраст.

Насилникът, който търси помощ (6 до 12 години). Това дете разбира, че не е редно да измъчва животни. Поведението му не се дължи на незнание, а най-често на дълбок психологически проблем. Както вече споменахме, домашното насилие, както и физическото и сексуално малтретиране на детето често се изразява в насилие над животни от негова страна.

Какво да направим: Търсете професионална помощ. Докато много проблеми в детската възраст могат да се решат само с родителска намеса, този определено не е от тях. Не е „нормално“ за дете на тази възраст да измъчва животни.

Насилникът с поведенчески разстройства (12+). Тийнейджърите, които измъчват животни, обикновено имат и други антисоциални прояви – използват наркотици или участват в банди. Понякога това е част от ритуала за приемане в такава банда, а друг път – просто начин да не скучаеш или да изпиташ чувство за контрол.

Какво да се прави: Веднага потърсете професионална помощ. Ако е възможно, поискайте подкрепата на приятели, семейство, дори учители.

Най-важното

Не всеки акт на насилие към животно е сигурен знак, че извършителят ще стане сериен убиец. Особено при най-малките деца, чиято природна любознателност понякога води до неприятни преживявания за любимците им, такава проява може да бъде съвсем безобидна, стига да я прекратите навреме и да научите детето да е милостиво и състрадателно към чуждата болка.

Но ако детето затваря домашния си любимец на тъмно, ако го удря, след като родителят му се скара, или ако му е приятно да гледа как животинка страда, това са червени светлинки, че е необходима професионална намеса. Особено ако детето разбира, че това, което прави, е лошо и въпреки всичко продължава.

Източник: psychology today

Препоръчваме ви още:

Децата и кучетата не са врагове 
Отровете кучетата! И децата отровете! 
Моето семейство и други животни