От „Пепеляшка“ насам ние, момичетата, чакаме приказката да ни се случи. Рядко си го признаваме, защото сме „модерни жени“, но тайно се оглеждаме за белия кон. И докато чакаме, храним мечтателката в себе си с любовните истории на някой друг. Вероятно бихме могли да четем Платон, Софокъл, Еврипид и Вергилий, но кой знае защо ръката ни по-често се протяга към лавицата с любовни романи. Сигурно виновен е вечният глад на женската душа за романтиката, която може да разтопи дори „сърце от камък“.

С Люси Елеазар, авторката на романа „Сърце от камък“ поговорихме за новата й книга и за това как се създават красиви истории, които ни просълзяват от „Ромео и Жулиета“ до днес.

Как ви хрумна сюжетът на „Сърце от камък“?

Обичам истории, които разказват за любов. Мислех си как в съвременното ни общество сме свикнали да търсим тези истории в клишираните американски филми и книги, дори в турските и индийските сериали. Търсим красивите и успелите хора и искаме да съпреживеем техните силни емоции там, а някак в съзнанието ни битува, че българите са бедни, мизерни, отчаяни и нещастни. Което всъщност не е така. Исках да създам българска история, която да разказва за нормални, красиви и успели хора и същевременно да отразява особеностите на нашия живот. Ако трябва да съм искрена, идеята за самите герои дойде от един сън – от тези сънища, които сутрин като се събудите ви оставят с много силно усещане, сякаш наистина сте ги преживели. Така се родиха Лили, Камен и Андон и най-силната сцена с участието на тримата, около която развих историята. Поставих ги в романтичната атмосфера на един малък град, който аз самата често съм посещавала. Но градът няма име в романа, така че смятам, че човек лесно би припознал своето любимо романтично място.

Кои са „съставките“ на добрия любовен роман?

Големите световни издатели на този вид романи отдавна са определили нормите – мъжът трябва да бъде красив, богат и неустоим, а жената постепенно да осъзнава, че това е Мъжът за нея. Не съм сигурна доколко се придържам към това виждане – аз харесвам романите с реалистични герои и реалистични ситуации. Обичам да виждам вътрешната драма на героя и развитието на неговите чувства. Защото любовта е магично чувство, което и до ден днешен остава необяснимо за мен, с умението си да ни праща в един по-различен свят, да ни кара да гледаме на живота от друга гледна точка. Друга важна съставка е интересната фабула, която съпътства развитието на героите, в техните отношения един към друг. Тя ни кара да тръпнем в очакване не само по отношение на чувствата на главните герои, но и за отговора на поставената загадка. Много важна съставка е и щастливият край. Когато човек посяга към този тип книги, иска да прочете една красива приказка и да знае, че в края й ще остане с приятно усещане и окрилено сърце. Има много красиви и силни книги, които завършват драматично и оставят читателя бездиханен в края - като “Птиците умират сами” например. Тях обаче аз не наричам любовни романи, защото макар и да разказват за любов, те не попадат в този формат.

Защо жените обичат да четат такива книги според вас?

Някъде бях чела, че ако зависеше от жените, всички мъже биха били като герои от любовен роман, а ако зависеше от мъжете – всички жени биха били като героини от порно филм. Вероятно това е нещо природно заложено у нас. Жените обръщаме повече внимание на чувствата, а мъжете – на действията. Все пак бих казала, че един добре написан любовен роман може да въздейства еднакво добре и на жени, и на мъже. Лично аз обичам тези книги, защото те ме разтоварват от тежкото ежедневие, пренасят ме в една красива приказка за час-два. Случвало се е да не мога да отърся съзнанието си от нерешим проблем, върху който се мъча с дни. В такива моменти често ми е помагало това да хвана един любовен роман, да се пренеса в света на героите и да освободя съзнанието си. След края му тежестта, която ме е притискала, се е вдигнала, а с това ми хрумва и решението на проблема.

Любимият ви любовен роман?

Не мога да кажа, че имам любим любовен роман. Обичам старите поредици на Арлекин за 80-те и 90-те. Харесвам автори като Ребека Уинтърс, Деби Макомбър, Линда Хауърд. В модерните тенденции не съм почитател на твърде детайлните описания на секс сцените, предпочитам да чета за развитието на чувствата на героите, а не толкова за това кой, къде, какво е сложил.

Ще продължите ли сюжетната линия на „Сърце от камък“ в нова книга или имате друга история за читателите си?

„Сърце от камък” е завършена и няма какво повече да очакваме от Лили и Камен. Следващата книга продължава смислово и стилово поредицата, но е с различни герои и се развива в различен град. Смятам, че в тях могат също да се разпознаят немалко успели съвременни българи. Тя е маркетинг директор в международна рекламна агенция, а той - адвокат на свободна практика. Тяхната любовна история започва по необичаен начин и се надявам, че също ще бъде интригуваща за читателите.

За книгата

Историята в „Сърце от камък“ – първият роман на Люси Елеазар, започва с едно недоразумение, както нерядко се случва. Кашон с презервативи попада на грешен адрес и така се заплита любовната интрига между Лили и Камен. Но въпреки пикантното начало, еротиката в романа е дискретна. Лили е прототипът на новата българка - спортува, грижи се за себе си и се доказва с добър бизнес. Камен е мъжът от сънищата – атлетичен, умен, успял. Той търси човека, който ще го обича заради него самия, като всички нас. Тук е и типичния за ширините ни антигерой (Андон), благодарение на когото, романът се сдобива с криминална сюжетна линия. Фон на историята може да е всяко малко българско градче, в което „освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи.“ Героите преболедуват връзката си и въпреки поредицата от изпитания откриват път един към друг. Романът завършва с традиционния за жанра happy end, точно това, от което имаме нужда (особено ако сме прекалили с българските любовни филми напоследък). Налейте си едно мартини и се настанете удобно. Време е за дозата ви романтика.

За автора

Люси Елеазар (Людмила Баровска) има собствен бизнес в сферата на образованието и живее със семейството и двете си деца в околностите на София. Въпреки че от дете пише поезия и проза и има няколко публикации във вестници, “Сърце от камък” е първата й книга, излязла на българския пазар. Английската версия на романа се разпространява през платформата Амазон. Редакцията на английския превод е на шотландския писател Брайън Стюарт, който живее в България. 

Интервюто взе Янка Петкова

Препоръчваме ви още: 

Защо обичам "Игра на тронове"? 
Есенни книжни препоръки 
"Човекът от остров Луис" - мрак, любов и тайни