Автор: Мария Пеева

Ако случайно сте изпуснали "Черната къща", първата книга от трилогията на Питър Мей, след втората набързо ще поправите тази грешка. И то не защото е задължително да сте я прочели, за да разберете продължението. Просто атмосферата ще ви завладее, а героите ще ви влязат под кожата. По мое мнение втората книга е още по-добра от първата, но и първата няма да ви разочарова.

В „Човекът от остров Луис“ отново се озоваваме на мрачния северно-шотландски остров, брулен от ветровете и населен от затворени корави хора, всеки от които сякаш крие някаква зловеща тайна.

И може би наистина е така, защото сред торфените полета местни хора намират мумифициран труп, който може да е на хиляди години… или пък не.

Малкото почва, съществуваща на този брулен от ветровете остров, на три часа път от северозападния бряг на Шотландия, дава на хората храна и топлина. Също така приема мъртвите им. И в много редки случаи, като например днес, връща някой от тях.

Както писах в ревюто на първата книга – островът сам по себе си е сред главните герои в тази поредица. Има нещо толкова автентично в описанията му, че той вече не е само декор, а буквално оживява във въображението. Всичко, което се случва, сякаш отразява суровата му зловеща природа, произлиза от нея и се връща към нея. Вече познатият ни от „Черната къща“ детектив Фин Маклауд също решава да се завърне в родния си дом. Животът му е обърнат с хастара навън след загубата на детето и развода със съпругата, с която нищо вече не ги свързва. Полицейската работа не му носи удовлетворение, след като не може да разкрие кой е убиецът на сина му. Объркан и обезверен, той се завръща на острова, който преди толкова години е смятал, че напуска завинаги, без да таи особени надежди за бъдещето си. Но там отново се озовава въвлечен в криминална загадка, чиито следи този път водят към Тормод Маклауд, бащата на Маршели, някогашната голяма любов на детектив Фин. Авторът отново ни разказва историята успоредно – минало в първо лице и настояще в трето. Но миналото този път не виждаме в спомените на Фин, а в откъслечните и объркани мисли на стария Тормод, който страда от деменция. Питър Мей е успял да предаде много достоверно това унищожаващо личността заболяване, което за жалост познавам твърде добре.

Мога да ги чуя как разговарят в антрето така, сякаш съм глух или отсъствам. Сякаш съм умрял. Понякога ми се иска наистина да бях.

За да помогне на нещастния старец, Фин се ангажира със случая и малко по малко разплита кълбото на отдавна погребана тайна, която застрашава живота на най-близките му хора. Героите оживяват пред нас с човешките си съдби, мрачни и бурни не по-малко от суровия климат на острова, а минало и настояще се преплитат в истории на любов, омраза, религиозна нетърпимост и ревност, жестокост и разкаяние, до изненадващия финал, в който едно сираче най-после намира своя пристан, един баща спасява дъщеря си с цената на душата си, а една отдавна изгубена любов разцъфва отново.

„Човекът от остров Луис“ е с награда за най-добър шотландски криминален роман на 2012 г. и с още куп отличия. Не че това има значение за запален читател на кримки като мен. Книгата просто е силна, завладяваща и запомняща се.

А третата част – „Шахматните фигури“ - вече ме очаква на нощното шкафче.

Може би ще ви е интересно да прочетете и впечатленията ми от „Черната къща“.