Опитните майки знаят – децата са супер агенти, които са способни да разкрият и най-съкровените тайни на родителите си. Ядете сладолед нощем? Обичате да пеете пред огледалото с четката си за коса вместо микрофон? Бъдете сигурни, че те го знаят. Но има неща, които не бива да им признаваме.

1. Колко вредна храна ядем (много!)

Опитваме се контролираме количеството захар в храната си, но имаме два проблема. Да се откажем от нощните похапвания на нещо сладко е сложно, а кроасанът със шоколад за закуска е удоволствие, което не искаме да си спестим. Тези навици не са толкова страшни, но когато се появят децата тутакси се превръщаме в пример за подражание, а това означава, че трябва да се ориентираме към по-здравословна храна. „Прави, това което ти казвам, а не това, което правя аз!“ Това не работи. Затова докато сами не се откажем от сладкото, е по-добре да крием страстта си към него.

Вижте 7 неща, които не бива да забраняваме на децата си

2. Непоносимостта към зеленчуците не е фатална

Тази тайна пазят много родители, защото в детството си също са ненавиждали зеленчуците. Много деца преминават през „капризните“ етапи в храненето или се отказват от всичко зелено, или отделят лука в супата си. Но ако искаме да формираме любов към здравословната храна, ще ни се наложи да разказваме приказката за това колко сме обичали броколи в детството си.

3. Родителите също обиждат

Няма отношения, в които партньорите никога да не се карат. Как ще се разреши конфликтът зависи от нас. От нашия пример децата се учат да управляват собствените си емоции и да решават споровете си или да вземат пример от мама, която нарича тате „дръвник“. Това, което не бива да правим в никакъв случай, е да използваме детето като средство за терапия и да изливаме върху него гнева, причинен от другия родител. Децата не бива да се чувстват длъжни да успокояват родителите си или да вземат страна.

4. Когато децата заспят, идва времето на възрастните

Двата часа между собствения ни сън и този на децата, по концентрация на развлеченията, са сравними с цяла петъчна вечер. Това е времето, в което вземаме вана, изпиваме чаша вино, гледаме филм, гризем чипс и разговаряме с таткото… и не само разговаряме. Но ако дори за миг притъпим своята бдителност и издадем плановете си пред детето, спокойно можем да се сбогуваме с тях. То ще направи всичко възможно да прекара това време с нас.

Прочетете и Децата мълчат - значи ядат тебешир

5. Раждането боли... много!

Първият път, когато детето ни попита откъде се е появило, отговаряме уклончиво: „Когато мама и татко се обичат, прегръщат, целуват… се появява детето.“ Но едно петгодишно момиченце например, в един прекрасен ден, ще разбере, че бебето расте в корема на майката и това ще отприщи милион въпроси. Можем честно да разкажем за трудностите си с кърменето, да споменем, че вагината е отличителният белег на момичето, ако сметнем за необходимо. Но съвсем спокойно можем да си спестим апокалиптичните картини на болезненото раждане, защото това ще създаде незаличима неприятна представа за този иначе прекрасен естествен процес.

6. Възрастните се страхуват

Живеем в опасно време. Независимо от политическите си възгледи (или тяхното отсъствие) се стряскаме, когато научим за поредния терористичен акт. Тревогата си можем да споделим с партньора, с приятел или с друг възрастен, но не бива да издаваме или коментираме пред детето. Макар да е възможно по-големите деца да научат за това от интернет, те все още не са психически готови да разберат истинските мащаби на трагедията. Ако все пак ни попитат, можем да им обясним какво се е случило, но без паника.

7. Финансовите ни затруднения

Времената могат да бъдат тежки. Възможно е да сме загубили работата си и да сме в състояние на стрес. Но трябва да направим всичко възможно да запазим у децата усещането от обичайния им живот. Със сигурност ще се наложи да се откажат от някои удоволствия, но това може да стане значително по-лесно, ако мама и татко са спокойни и им дават усещането за безопасност.

 Вижте Добър родител ли е безработният

8. Тайните, които другите родители споделят за децата си

Толкова е изкушаващо понякога да споделим например, че на Мишо му е изчезнала колекцията динозаври, защото я е носил в училище и да дадем урок как не трябва да се прави. Но подобна откровеност може да провокира неловка ситуация – едва ли Мишо иска нещастието му да бъде разказано на другите. Какво споделят с нас родителите за децата си е тайна, която не бива да разказваме на своите собствени. Дори ако им имаме доверие.

Източник: goodhousekeeping.com

Препоръчваме ви още:

Не казвайте това на момичето! 
Защо не бива да позволяваме на децата си да ни управляват 
Как да научим детето да ни лъже