Според проведено неотдавна във Великобритания изследване, всяка трета тийнейджърка смята, че "онлайн животът" й трябва да е идеален. А 35% от момичетата между 11 и 21 години, признават, че се разстройват, когато се сравняват с виртуалните си познати. Ето какво споделят пет от тях, за отношението си към социалните мрежи.



„Постоянно се сравнявам с другите."

Мади Макгоун, 15-годишна

Иска ми се да бъда идеална, затова непрекъснато се сравнявам с останалите. Имам изумителна сестра. Гледам я и си мисля: трябва да изглеждам като нея. Момичетата прекарват цялото си време в социалните мрежи, следвайки приятели и знаменитости. Разбира се, никога не научават цялата истина за тях, защото във фейсбук всеки се стреми да се представи в най-добрата си светлина. Хората гледат обработените им с фотошоп снимки и мислят, че никога не биха могли да изглеждат толкова добре. Но това няма нищо общо с реалността, разбира се. Instagram е ужасен, защото не е „жив“. Тук можеш да сменяш снимки и дори да си „купиш“ последователи. Създава се идеален имидж, който печели лайкове. Но в това няма нищо истинско.

 Вижте Детето е в мрежата?
А ние къде сме?

„Имам приятели, които губят своята увереност и трият снимки от стената си.“

Джулия Питърс, 22-годишна

Имам приятели, които месеци наред постват „редактирани“ селфита. След това решават, че снимките не са достатъчно добри и ги трият. Струва им се, че се нуждаят от нов имидж.
Има негласни правила за това как трябва да изглеждаш на снимките и какви филтри да използваш. Много се разстройват, ако някой коментира негативно фотосите им или поства свои, на които изглежда по-добре.

Родителите не са твърде наясно с това, което се случва в социалните мрежи. Но освен снимки и картинки, тук има достатъчно негативи, да не говорим за порно контингента, който има достъп до децата. А много от тях се регистрират, далеч преди да навършат позволената възраст.

„Някои трият снимките, които, според тях, не са събрали достатъчно лайкове.“

Евелин Грийн, 18-годишна

Регистрирана съм в Instagram и Snapchat от миналата година. За това време установих, че много момичета се тревожат за това, как изглеждат „онлайн“, в сравнение с другите. Забелязах, че и аз през цялото време се притеснявам да не пропусна нещо, постоянно наблюдавам как живеят останалите и какво правят.

Макар да разбирам, че в мрежата публикуват само хубавата част от ежедневието си, аз виждам „идеалния“ им живот и се терзая, че моят не е такъв. Някои хора са много популярни в социалните мрежи. Те са идоли на новото поколение. Но имат проблемите, които имат и всички останали.

Други трият снимките, които не са събрали достатъчно лайкове. За някого 70 лайка са много, за друг – 150. Те даже правят профилите си общодостъпни, за да трупат одобрение и популярност.

„Старая се да стоя настрана, за да не се въвлека емоционално като другите.“

Ракел Ша, 21-годишна

Понякога приятели ми пишат: „Сложи един лайка под снимката ми.“, аз шеговито отговарям: „Готов си на всичко заради един лайк.“ И често е самата истина. Тяхната самооценка, зависи от демонстрираното одобрение, но това е лъжливо усещане. Дори заради факта, че част от акаунтите са на несъществуващи лица. Те просто увеличават популярността на хаш таговете.

Социалните мрежи не влияят на самооценката ми. Влизам в тях, но рядко публикувам нещо. Не изливам душата си в постове и се стремя да не се въвличам емоционално. Хората на моята възраст не са така обсебени като по-малките. Социалните мрежи се развиват толкова бързо, че дори петгодишната разлика в годините има значение. Регистрирах се във фейсбук, когато бях на 15 години. Майка ми беше против.

 Прочетете Имат ли децата право
на лично "виртуално" пространство?

„Познавам момичета с хранителни разстройства, които имат хиляди последователи в Instagram.“

Нафиса Дийн, 19-годишна

Социалните мрежи ни потискат, предизвиквайки ни да се отправим на увлекателно пътешествие или да изпробваме поредната „вълшебна“ диета. Струва ти се, че си продал живота си и следваш някакви недостижими стандарти.

Много блогърки  например (пишещи за мода) публикуват в Instagram снимки с тоалети, които им се предоставят безплатно от модните къщи. Те продават на последователите си начин на живот, който всъщност не могат да си позволят. През лятото пък е пълно със снимки на хора, които прекарват отпуската си къде ли не. Ние сравняваме загорелите им тела със своето собствено, но не знаем нищо за начина им на живот. Две мои познати имат сериозни хранителни разстройства, но са с изключително много последователи, които коментират под снимките им: „Имаш прекрасно тяло“. Но на каква цена?
Подобни коментари не помагат на момичетата да се справят  проблемите си.

Да бъдеш или да не бъдеш в социалните мрежи вече дори не е дилема. Там са всички. И децата ни. Животът им е публичен. Животът на тези, които те следват – също. Мрежата диктува дори ценностите и бихме могли да я надвием само, ако предложим по-добра алтернатива „на живо“.

Източник: psychologies

Препоръчваме ви още:

Внимание! Интернет! 
Как "опитомяват" децата ни и ги превръщат в сексуални играчки
Правилата на интернет общуването

Автор: Мая Цанева

Аз живея на „магистрала“, от онези, модерните с 3 или 4 платна. Всеки се движи с различна скорост, изпреварванията и катастрофите са неизбежни, а правилникът за движение по пътищата – препоръчителен, почти както и в държавата.

Ако аз бях автомобил, щях да съм удобен, семеен, но и красив. Хубава кола. Е, с малки одрасквания, но със стил. Аз съм навсякъде – в бързата лента, в задръстването, в бус лентата, в аварийната лента. „Летя със колата“, както се казва, къде в съответствие в правилника за движение по пътищата, къде на ръба на закона, но в името на семейството и кариерата стигам докрай света и се връщам вкъщи за вечеря.

В бус лентата шофира Бащата. Той е улегнал и умерено спокоен човек, който мрази промените и обича разписанията. Затова спазва спирките си, пристига навреме и мрази, когато красиви семейни коли изникват в съседство или се опитват да изпреварват. Вярно, не е мачо-автобусът от филма “Скорост“, но все пак аз искам цял автобус, в движение. Моят „автобус“ ще ни закара там, където трябва, макар и по-бавно, и ще прости нарушението на хвърчащата семейна кола, защото знае,  че тя се опитва да догони болида Маккуин.

Маккуин е лудо-младо. Спортна кола, която е “Скорост!“. Всяка майка на момче знае какво значи това – скоростомерът на Маккуин вдига от 0 до 300 за секунда, но може и да изпадне в аварийната лента, ако реши да събира кестени, да се задява мацки със спортни коли или да зяпа други болиди. Той изпреварва семейната кола и автобуса, пречи им да си шофират леко и безаварийно и най-вече - не чува клаксоните им, докато те не достигнат нови рекорди по брой повторения или височина на гласа.

Къде е Маккуин? Всъщност навсякъде – в скоростната лента, след рязък завой в бус лентата, в задръстването, после и в аварийната лента за кратка почивка. Разписание всяко тука оставете, не му се сърдете, думи лоши забравете, защото то ще ги запомни. Това са трите златни правила в нашия правилник за движение по пътищата. И все пак – това е Маккуин – и семейната кола, и автобусът искат понякога да са луди-млади отново.

В трафика участва и нашата ретро класическа кола, или котката. Тя е стара, извинете, ретро, класическа, тоест изисква и полага за себе си сериозни грижи и всъщност, не й пука много за останалите участници в движението. Ако пожелае, ще си кара в аварийната лента с 20 км/ч, или ще направи една забележителна скоростна отсечка. Може и да поведе колоната в задръстването с точно разрешена скорост, без да даде възможност на никого да я изпревари. Тя е ретро автомобил, извинете, котка. Според нея останалите сме… всъщност каква значение има кои сме?

Така се движим на нашата магистрала. Всеки в своята, или повече в лентата на другия, но накрая всички се прибираме в един и същи гараж. Семейната кола и автобусът се примиряват, че Маккуин все ще ги задминава, и че за него правилник няма, няма! Семейният автомобил мечтае да е като автобуса, който спазва разписанието си, без да го изпреварват нахални коли. Автобусът иска заедно с колата да покарат по спокоен път край морето. Маккуин мечтае за състезание от Формула 1, но знае, че трябва да спазва някои правила, за да се прибере цял. И засега е цял. Ретро колата си гледа пътя и пътува за кеф. Карайте и вие така. С кеф.

Препоръчваме ви още:

Да поиграем на майки 
Семейният живот калява 
Някой Божи ден...

Автор: Ирина Янчева-Карагяур

Колко малко е нужно, за да се почувства едно дете щастливо! Един обикновен ден може да бъде превърнат в малък, но истински празник. Предлагаме ви 15 трикчета, които със сигурност ще усмихнат вашето дете.


1. Играчка от подръчни средства

Направете простичка играчка от подръчни средства. Изрежете нос и дупка за уста в картонена кутия. Нарисувайте очички, за да се получи смешно гладно зверче. Изрежете количка. Направете кукличка от салфетки, ластици и клечки за уши. Принтирайте картинка с любим герой.

2. Да преборим скуката!


Заети сте с домашна работа (която никога не свършва), а детето скучае и се мотае из стаите. Прекъснете за малко и му предложете - “Искаш ли да ти прочета приказка?” или “Да изиграем ли едно Уно?” Ще видите как ще светнат детските очички. А и за вас малко поемане на въздух няма да е излишно.

3. Влакче и конче

Когато закъснявате, недейте да влачите детето за ръка. Хванете го за колана или краищата на шала, имитирайте влакче “Ту-тууу!” или конче “Дий, конче, дий!” Така ще туширате взаимното недоволство и ще стигнете до мястото много по-бързо.

4. Храна със забавна форма

Специално за детето направете няколко кюфтенца или палачинки със забавна форма. Детето ще се радва безкрайно!

5. Цвете, муцунка, човече

Преди да викнете детето да се облича, подредете дрехите му като някаква картинка - цвете, муцунка, човече.

6. Малечко Палечко

Преди тръгване, вместо строгото “дай ръка!”, подайте му кутрето си и кажете с тъничко гласче: “Аз съм Малечко Палечко, хвани ме!”

7. На ръце

Ако детето ви не е на повече от 3-5 години и му се е доспало по време на пътуването, извадете го от колата, или автобуса, и го носете няколко метра на ръце. Няма нищо, че е вече голямо. Понякога и на нас възрастните толкова ни се иска някой да ни поноси на ръце.

8. Коричка от франзела

Детенцето ви обича коричката от връхчето на франзелата? Нима вашата фантазия не може да ви подскаже как връхчетата да станат повече от две?
9. Преждевременно сбъдната мечта

Повече от месец детето ви заспива с мечта за тротинетка, камионче или конструктор? Нека тази мечта се сбъдне, даже ако Коледа или рожденият ден са далече.

10. “Малък“ рожден ден

Не е справедливо рожденият ден да бъде само веднъж в годината! Празнувайте “малък рожден ден”, когато хлапето ви е на еди-колко си и половина. Не е толкова сложно - малко подаръче, сладкиш или пастичка, в които да се мушнат свещички; балони, включително и сапунени. И, разбира се, бъдете готови да му подарите и времето си, вместо да го запълните с досадните ежедневни задължения.

11. Безпричинна изненада

Оставете на видимо място някаква изненада за детето. Нещо мъничко, но много приятно! Съвместна снимка в малка рамка с вас или с любим приятел; някоя картинка, подсещаща за хубав спомен. Малка играчка или екзотичен плод. Вие знаете от какво ще грейне усмивката на личицето на вашето дете.

12. Дреболийка в чантата

В чантата си винаги носете нещо дребно за хапване (кукличка или количка също вършат работа). Когато сте далече от вкъщи и чедото показва всички признаци на умора и има протестни изблици, дреболийката може да свърши отлична работа за уравновесяване на емоциите.

13. Таен знак

Уговорете се за таен знак само между вас и детето. Например три стискания на ръка да означават “обичам те, Коко/Тони/Боби...”. Използвайте този знак някой път по време на обикновено отиване на детска градина, или в разгара на шумен празник, или когато усещате, че детето ви се нуждае от подкрепа.
Как ще грейне вашето сърце в момента, когато един ден и детето се сети да ви стисне ръката три пъти - “Обичам те, мамо!”

14. Ябълкови усмивки

Започнете деня с усмивки! Нарежете ябълка (или друг плод) на полумесеци. Връчете я на детето с думите - “ябълкови усмивки, моля!”, придружени с вашата собствена усмивка, разбира се!

15. Скороговорка

Подрастващото чедо ви се зъби? Вместо да слуша, ви изкарва извън нерви, повтаряйки думите ви като папагал? Не му се карайте. Започнете да му говорите със скороговорки (все ще се сетите за някоя от детските ви години): “Бъбриви бодри бобри бодро бъбрят. Бъбрете бодро, бъбриви бобри!” или “Вили с Лили сини сливи свили.” А сега да видим, как ще ги повтори! И двамата ще се разведрите! Гарантирано!

Може да се измислят много подобни трикчета, които почти нищо не струват, но сгряват и осветяват живота на детето, както и вашият собствен. С времето детето ще се вдъхнови от примера на родителите, и тогава във вашето семейство ще се появи малък вълшебник, даряващ другите с усмивки и вдъхновение.

Препоръчваме ви още:

Мамо, не ми крещи! 
Защо за децата е полезно да готвят 
Да скучаеш е полезно

Автор: Марая Чуруликова

Прекрасно е, когато мечтите се сбъдват, нали? Аз например като малка имах мечта - да живея сама (разбирай без родители), да си пия сутрин кафето с цигара, и задължително в хола, да съм потопена в музиката, която бълбука от уредбата и небрежно да прехвърлям предстоящите за деня задачи, прелиствайки красив кожен тефтер. Много филми бях гледала май, а? Обаче се получи! Всичкото, без кожения тефтер, защото беше дошло времето на органайзерите.

И пак се размечтах: да ме събужда не електронна аларма, а детски крясъци. Около мен да е хаос, аз да съм по пижама и да се спъвам в играчки. Да си пия кафето с цигара, но на верандата, а от хола да бълбука смехът на рожбите ми. Е, добре, пак се получи. С леки корекции - аз обикалям стаите в ролята на аларма, проверявам дали вали, защото тогава трябва лично да отвозя ученичките до работното им място, а в реалността бълбукащият смях на рожбите ми се изроди в почти непрестанни скандали (между тях, и с мен).

Полазиха ме греховни желания: момичетата ми си вземат живота и мечтите си, и поемат напред (извън къщи), мен вече НЕ МЕ БУДИ аларма, пия кафе с цигара, когато си поискам, и изобщо нямам планирани задачи месеци напред. До мен любимото момче, с което остаряваме заедно, прелиства книга, а от уредбата бълбука музика...

Майка ми не я буди аларма, защото почти не може да спи. Пие кафе с цигара задължително навън, по навик, защото татко се мръщеше като я виждаше да пуши. Аз и брат ми си взехме живота и мечтите, и поехме напред. Татко замина на Луната.

Около майка ми вече е абсолютно тихо. Тя пак мечтае - да дойде лятото и къщата да прелива от крясъците на внуците (цели четири бройки - от 7 до 16). Да не е сама. Това лято й сбъднахме мечтата - стоварихме й наследниците си и се чупихме, където ни видят очите. Към края на втория месец тя, миличката, ми вика: Знаеш ли колко много ви обичам?! Ама вие по-добре стойте по къщите си!" И аз сега за какво да мечтая?

Ей, няма угодия!

Препоръчваме ви още:

"Подлярски" номер 
Последните хора на света 
В какво се превръщат мечтите?

Автор: Ина Зарева

Измъчвайте го

Правете се на недостъпна, както ви е учила баба ви. Ако баба ви е била пич и си е живяла живота, то Джейн Остин е вашият човек. Действайте!

Изпробвайте го

- Искам да носиш розовата риза, която ти купих!

- Ризата е прекрасна, но розовото не е моят цвят.

- Ако ме обичаш, ще я сложиш заради мен!

- Заради теб бих отишъл бос до Якутск и бих се борил с мечка, далеч по-добре от Леонардо.

- Ето! А една розова ризка не би облякъл.

Завеса.

Мрънкайте му

Непрекъснато и за всичко. Недоволството е основна движеща сила във всяка връзка. Изстрелва ви изключително далече. И предимно в различни посоки.

Омаловажавайте го

Всичко, което прави той е нищожно, в сравнение с направеното от вас. Спасил ви е от токов удар, отравяне, удавяне, фалит или разярен шофьор, на който сте отнели предимството? Голяма работа! Нищо не може да се сравни със страданието от един антицелулитен масаж.

Съскайте

Като започнем от „сссссвеки”, минем през „ссссссесссссстра ти”, стигнем до „ссссскъпи”.

Вина

Точно така! Внушете му, че е виновен за абсолютно всичко в този живот – не сте завършили в Харвард, защото сте се захванали с него, той е виновен, че съседите са толкова шумни, че няма място за паркиране, че колата има нужда от нови гуми, че имате проблеми в работата, че децата не слушат. За всичко е виновен той.

Мачкайте

Нека най-милото ви обръщение да бъде „мъжО“, а останалите – „говедо“, „простак“, „мухльо“ и „лузър“ - пазете само за пред приятелите ви. Не пропускайте случай да разкажете на хората най-големите му провали и издънки, подкрепени със съответстващия епитет.

Сравнявайте

Виж, бе, виж Джордж Клуни как си седи вкъщи и си гледа близнаците, че даже се появи с тъща си на червения килим! А ти един килим не си купил на мама още.

Не му вярвайте

Обичал ме бил! То не се обича така като теб. Мен питал ли си ме как се обича?

Ако имате късмет и въпросният мъж е много талантлив, то вие ще останете в историята като вдъхновителка на най-сърцераздирателното произведение на изкуството. Ако ли не – вземете си котка, тя поне има повече животи, може и да издържи.

Бел.ред. Моля да не се приема на сериозно. Всъщност влюбената жена прави всичко описано точно наопаки.

Препоръчваме ви още:

Мъжете са примати 
Мъж в хипермаркета
Той не може без вас

Автор: Елена Любенова

Аз съм падаща сълза в сезона на узрелите ябълки.

Узрелите червени ябълки се търкалят по пожълтялата трева. Червени листа падат като дъжд от небето. Оранжеви хризантеми са вперили погледи нагоре, очаквайки есенно чудо. Небето попива огненото червено и го отразява долу във водата под формата на пламъци, които поглъщат тъгата. Меланхолията се носи във въздуха и превзема сърцата ни.

Ти си падащо листо. Аз съм падаща дъждовна капка. Вятърът ни срещна и съедини.

Ти се отрони от падащите пурпурни листа като вик за помощ. Помощ, от която имах нужда. Помощ, от която ти имаше нужда. Закъсняла помощ. Срещнах те, когато и Бог беше забравил за мен, оставяйки ме сама и без посоки. Когато те срещнах, ти също беше изгубил своята посока. Но дъждът, боядисан от есенните листа, и топлата златна магия на есенната меланхолия събра посоките ни в една. Червените ябълки се търкаляха по тревата като изкушение и късен грях.

А ние стояхме един срещу друг в средата на гората, потънала в злато и пламъци, и не смеехме да пристъпим близо един към друг.

Срещнахме се преди зимата да затрупа със сняг всички пътеки към човешките сърца. Изплашени колко бързо си отива лятото, ние се опитахме да го задържим с помощта на падащия златен дъжд.

Аз не бях твоята пролет. Ти не беше моята първа любов. Пролетта беше сезонът на нашите бързи и лесни любови. Лесно се обича напролет. Пролетните любови са леки, въздушни, шармантни, цветни и лесни. Лесно идват, лесно се изживяват - без драми и дълбоки рани. И природата е благосклонна към пролетните любови.

Есенните любови - сякаш всичко е против тях. Сякаш всичко около теб и в теб е неподготвено за тях. Те идват изненадващо и ти гориш за кратко с всички цветове на есента. Есенните любови се разтварят в цветовете на есента и отлитат с последните есенни листа. И ти кръжиш сиротен във въздуха, подхвърлян без посоки от вятъра след тях, защото есенните любови оставят следа, след която идват студената зима и краят на всичко.

И червените пламъци около нас започват да запълват празнотата в нас и да стоплят сърцата ни. Празнотата, която се надявах ти да запълниш. Твоята празнота, която ти мислеше, че аз мога да запълня. След първоначалния инстинкт да избягаш, ти се оказа омагьосан от есенното злато и топлина. Топлината на червените узрели ябълки постепенно изпълваше тялото ти и ти се отдаде на изкушението. Илюзията на мига, че чрез другия се докосваш до себе си и до Бога. Кратък миг, подарен ни от вечността, в който си припомняме какво е началото на любовта. Но есента напредва във времето и ни отнема възможността да видим развитието на нашата есенна любов. Затова аз никога няма да бъда твоята зима. Ти никога няма да бъдеш в моята снежна приказка. Нашето време е тук и сега, това кратко откраднато време, скрити в златната гора.

В края на златната гора пътищата ни се разделят. Защото гората е само етап, път към нашето утре. Защото всичко, което има начало, има и край. Чаша червено вино ни приканва да опитаме от Него и да приемем неизбежното, което идва. Лозето с узрялото грозде ни напомня за удоволствията и греха на тялото. Някъде там на границата, където опияненият дух се оказва в твоите прегръдки. Ти, който си вече пиян от кървавото вино. И ти се оставяш на неизбежното. Защото калните локви отразяват края на пурпурните и златни листа. А дъждът смесва виното и водата като доказателство за божествените чудеса, които Той сътвори. Като доказателство, че след всяко опиянение, идва и изтрезняването. След есента, идва снежната зима. Болката, родена през златната есен, ще продължи да живее и през дългите студени зимни дни и нощи, за да ни напомня за краткото щастие, в което аз те срещнах в златната гора като падащо листо. А ти ме намери като пурпурна дъждовна капка.

Да се влюбиш в края на есента, точно преди суровата зима, е като да се влюбиш в своя палач. Времето е преброено. Молитвата е прочетена. Времето изтича прекалено бързо. Палачът е приготвил гилотината. На сцената остават да се търкалят разрязани наполовина червените ябълки, като закъсняла покана за изкушение и грях.

Аз съм падаща сълза в сезона на узрелите ябълки. 

Препоръчваме ви още:

Жега
За любовта възраст няма 
Думите, които спояват връзката ни 

Млади лекари започват информационна кампания за деца с възпалителни автоимунни заболявания и техните семейства

Актрисата и арт терапевт Стефания Колева води ателиета за малките пациенти

Асоциацията за развитие на медицинската общност (АРМО) започна информационна кампания в подкрепа на деца с възпалителни автоимунни заболявания. Инициативата има за цел да обърне специално внимание върху предоставянето на подходящо лечение и комплексна грижа при малките пациенти и младите хора, страдащи от тези болести.

Кампанията стартира със събитие, което събра деца с ювенилен идиопатичен артрит, псориазис, болест на Крон и техните родители, лекари, представители на пациентски организации и медии. Специален участник в събитието беше актрисата Стефания Колева.

„Арт терапията е съпътстваща медицинското лечение и резултатите са много добри. Със силата на изкуствата – музика, танци, театър, рисуване, поезия – децата могат по-лесно да изразяват себе си, да се социализират, да придобият самочувствие. Препоръката ми към родителите е те да бъдат по-отворени към такъв вид занимания, защото това може да бъде положително както за самите пациенти, така и за цялото семейство и обкръжаващата среда“, каза Стефания Колева.

Освен като лице на каузата, тя подкрепи кампанията и в ролята си на сертифициран арт терапевт, като проведе първото от поредица арт ателиета за малките пациенти. По същото време, техните родители имаха възможността да се консултират с лекари-специалисти и да получат съвети и отговори на въпросите си относно грижата за своите деца.

В събитието взеха участие и д-р Радислав Наков, председател по външните въпроси на АРМО и специалист-гастроентеролог, доц. д-р Гриша Матеев, председател на Българското дерматологично дружество, д-р Милена Кирилова, специалист-ревматолог и Анета Драганова от Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит (АПРА), партньор на кампанията. Всички присъстващи се обединиха около посланието, че децата с автоимунни заболявания и техните семейства се нуждаят от подкрепа, разбиране и съпричастност.

„Тези нелечими хронични заболявания засягат все по-младо и активно население, включително и деца. Основна цел на кампанията е подобряване на взаимоотношенията между лекари и пациенти и обединяване на усилията за постигането на дълготрайна дълбока ремисия. От друга страна, искаме да обърнем особено внимание на профилактиката, ранното диагностициране и навременното започване на терапия като гаранция за още по-успешно лечение“, каза д-р Радислав Наков по време на откриването. Той допълни, че арт ателиетата, организирани в рамките на кампанията, са пример за съвременен тип комуникация между лекари и пациенти и за комплексна грижа за деца с възпалителни автоимунни болести.

„Псориазисът е хронично заболяване, което засяга и децата, макар и по-рядко от възрастните. Децата обаче, за разлика от възрастните, приемат болестта емоционално, сериозно и не се примиряват, не могат да погледнат на нея философски. Освен това, околната среда при детето е нетолерантна към недостатъка и към различието. Това причинява стрес и нарушава качеството на живот на малките пациенти“, допълни доц. д-р Матеев, специалист-дерматолог.

„Децата трябва да бъдат стимулирани да приемат назначеното лечение, да спазват стриктно двигателния и хранителния режим, които са им наложени от специалистите. Медицината се развива активно в сферата на биологичните средства, които дават шанс и надежда за децата да живеят нормално“, каза д-р Милена Кирилова, специалист-ревматолог и обобщи накратко резултатите от прилагането на съвременните терапии за лечение на ювенилния идиопатичен артрит, най-често срещаното възпалително автоимунно заболяване при децата. „Малките пациенти постигат клинична ремисия, но само при навременно поставена диагноза и започнато лечение“, допълни тя.

Анета Драганова, представител на АПРА, сподели личния си опит като пациент, диагностициран с ревматоиден артрит от дете. „Аз също бих акцентирала върху диалога между лекар, родител и пациент. Родителите трябва да получават пълноценна информация от специалисти – от лекар и от психолог. Те трябва да бъдат специално обучени и какво трябва да представят в училище на учителя например и как трябва да обяснят на останалите това, което изпитва тяхното дете.“

Следващото арт ателие за деца с възпалителни автоимунни заболявания ще се проведе на 4 ноември, от 10:30 часа в СОХО, ул. "Искър" 4.

Събитията, в рамките на кампанията, се организират с подкрепата на АбВи България и в партньорство с Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит и онлайн платформата Probudise.bg, която съдържа информация за най-често срещаните автоимунни заболявания. 

Препоръчваме ви още:

Истинските лекари на децата са родителите им 
За атопичния дерматит - съветите на д-р Хитова 
Ерготерапията - професия от бъдещето

5 важни стъпки, които не бива да неглижирате

Автор: Пирина Воденичарова

* Този пост НЕ Е спонсориран от никого.

** В този пост ще си говорим за най-важните стъпки в подготовката за раждането, на които всяка бременна жена трябва да обърне специално внимание. Повече, отколкото на модел и марка количка. Повече, отколкото на новата колекция бебешки дрешки. Повече от всичко трябва да се информираме и да сме сигурни в решенията си относно срещата с нашето бебе. Защото раждането е процес, в който участваме ние самите точно толкова, колкото бебето ни и колкото лекарският екип.

*** Често в този пост споменавам направата на проучване за всяко едно нещо, което засяга семейството и бебето ви. Най-лесно се прави проучване по дадена тема, ако предварително, вие и партньорът ви, сте изяснили какви са вашите лични семейни изисквания и приоритети. Така търсенето на точните хора, точните институции и точните занимания се превръща в детска игра.

1. Избор на проследяващ лекар

Да си изберем кой да проследи бременността ни е първото важно нещо, което трябва да направим, веднага след като видим двете чертички на теста. Някои жени дори имат направен избор предварително или просто отиват при личния си акушер-гинеколог, който извършва и тази дейност. Казвам, че е важно, защото вашето здраве и здравето на бебето ви през бременността ще бъдат главно в ръцете на човека, или хората, които сте избрали за тази дейност. От тях главно ще черпите информация, на тях ще разчитате да разшифроват всяко ваше оплакване или несигурност, а в крайна сметка може да се окаже, че именно с тях ще протече и раждането ви. Не подценявайте тази стъпка.

Еуфорията от положителния тест за бременност почти винаги е заслепяваща и просто искате да отидете на първото възможно място, където ще ви потвърдят, че ще ставате родители. И дори да процедирате така помнете, че след това е хубаво да си направите проучване и да се уверите, че сте на правилното за вас място. Ако не сте, сменете го. Може да го направите по всяко време.

Моят опит. Акушерски кабинет “Зебра”

Още преди да решим да бебеправим, се бях запознала с дейността на Акушерски кабинет “Зебра” и ги следях в социалните мрежи. С времето изградих към тях особено доверие, именно заради западните методи и виждания, чрез които се опитват да действат в България. Допадат ми много повече от типичната българска реалност по болниците и си бях обещала да отидем на среща с тях още преди да се е случило бебето.
Те предлагат услуга Семейно планиране, която включва абсолютно всичко, което може да ви интересува около забременяването – как да се грижите за себе си, какви изследвания да си направите и какво трябва да знаете. Имахме желанието да ги посетим за една такава консултация, но когато им писах за нея вече бяхме започнали с опитите и се разбрахме да им пиша отново, когато двете чертички са факт.

 Прочетете и Как се казва вашата акушерка

Няколко месеца по-късно, когато се прибрахме от Шотландия с два положителни теста и вече в 5-та седмица от бременността, им писах, че искам възможно най-скоро да отида на консултация при тях и да започнем проследяването на бременността ми. Още със следващия мейл ме спечелиха повторно, като ми обясниха, че няма смисъл да ходя на ултразвук в 5-та седмица, когато може и нищо да не се види, а най-добре да отида в 8-а или 9-а, когато вече със сигурност ще се види плодът и по всяка вероятност ще се чуе сърчицето му.

Дотогава – храниш се, усмихваш се, а бебето расте.

След първата консултация, на която в продължение на един час обсъждахме всичко, което ни вълнува, отговориха на всичките ни въпроси и ни обясниха как се очаква да протичат посещенията ни при тях, минахме през акушер-гинеколог в болницата и се прибрахме с едно сърчице повече и абсолютната убеденост, че искаме Йоана и Илона да проследят бременността ми.

Какво ни хареса в практиките на акушерките от “Зебра”?

• изследват урина, мерят кръвно, слушат сърцето на бебето и опипват корема за позицията му на всяко посещение; няма излишни ехографски прегледи всеки месец;
• разпитват за всякакви възможни притеснителни симптоми на всяко посещение и си ги записват;
• мерят растежа на матката на всяко посещение, но не и килограмите, защото са наясно, че те не са показател;
• препоръчват приемането на добавки и медикаменти само при абсолютна убеденост, доказана с изследване, че има нужда от тях; неведнъж съм повтаряла изследвания, за да разберем има ли наистина нещо притеснително и благодарение на това си спестих излишен антибиотик;
• изключително мили и приятелски настроени са; не се почувствах пациент нито веднъж;

2. Избор на курс по подготовка за раждането

Отбелязвам избора на такъв курс като едно от най-важните неща, защото при мен наистина отвори вратички към нови размишления и помогна за взимането на последващи важни решения относно раждането. Аз ходих на курса на акушерски кабинет „Зебра“ и сдружение „Естествено“, защото се следя в “Зебра” и бях сигурна, че искам да ги подкрепя и в това начинание, както и че на този курс ще получа нужната информация.

Това съвсем не е единственият подобен курс и с радост мога да споделя, че в България вече има няколко такива, които са страхотни – дават изчерпателна информация и наистина те подготвят за този момент. Такъв е курсът и на Олга Дукат, за който знам, че е страхотен и може би с някоя от следващите ми бременности бих го посетила.

И отново – направете проучване и изберете този курс, който смятате, че ще даде най-много и адекватна информация за вашето семейство.

За какво ми помогна курсът на акушерски кабинет „Зебра“ и сдружение „Естествено“?

• изясних си как точно протича процесът на раждането – кога започва, за какво да следя и как мога да си помогна или партньорът ми да ми помогне в моментите на дискомфорт;
• разбрах какво мога да очаквам като предложения от екипа на болницата по време на раждането, кога имам право на избор (а това е винаги!), кога евентуално не биха се съобразили с моите желания и какви очаквания реално мога да имам за раждането;
• стана ми ясно какво може да се обърка по време на раждането, кое е много страшно и кое не чак толкова, и как се процедира при определени спешни ситуации;
• научих и приложих успешно вкъщи техники за наместване на бебето в оптимална позиция за раждането;
• вдъхнових се и разбрах как да си направя собствен план за раждане;
• научих какви алтернативни методи за обезболяване можем да приложим аз и съпругът ми по време на раждането;
• успях да си визуализирам първите дни с бебето вкъщи и да разбера кое е много важно и кое не чак толкова.
  
  

 Вижте и За бременността и раждането

3. Изготвяне на индивидуален план за раждане

Неслучайно пиша индивидуален. Планът за раждане е нещо много лично и няма никакъв смисъл да копирате чужд такъв, защото става дума за раждането на вашето бебе, което засяга само и единствено вашето семейство и трябва да протече точно така, както вие самите си го представяте.

Какво е план за раждане?

Планът за раждане всъщност твърде погрешно е наречен „план”. Всички знаем, че раждането е едно от нещата на този свят, които е най-малко възможно да бъдат планирани. Затова, моля ви, не се хващайте за тази думичка и не се отказвайте от него само защото не вярвате, че можете да планирате раждането.

Планът за раждане не е документ. Можете да изготвите и 200 плана за раждане, но никой не е длъжен да се съобрази с тях, чисто законово. Затова се подгответе някои лекари да реагират дръпнато на желанието ви да изготвите такъв, защото в България все още се гледа със скептицизъм на тези неща. Масово израждащите лекари отказват да приемат такъв план и с насмешка казват същото – „това не се планира”. Боят се да дават пред вас каквито и да било обещания за протичането на нещо толкова непредвидимо. И аз ги разбирам.
 

Нашият план за раждане

Главната цел на плана за раждане е да оформи вашите лични очаквания за това как бихте искали, в най-добрия случай, да протече раждането, като сте наясно, че във всеки момент нещо може да не бъде точно така, както сте си го представяли. При изготвянето на нашия план за раждане, успях да си изясня до най-малкия детайл всичко, което искам да се случи с мен, съпруга ми и бебето ни по време и непосредствено след раждането.

Считам за важно изготвянето на такъв план, защото той не само помага да затвърдите представата си за този момент, но и предоставя на екипа ви информация за вас самите – какво очаквате, какво в никакъв случай не искате, с какво сте склонни да направите компромис и като цяло каква е нагласата ви за тези няколко часа, които ще прекарате заедно, докато вашето бебе пътува към прегръдките ви.

Нашият план за раждане изготвих структурно като си помагах с информация от сайта на дулите, курса по подготовка за раждането и книгата на Олга Дукат „Раждане с любов”, откъдето гледах етапите на раждането и какво се очаква да се случи по време на всеки един. Останалото са нашите лични очаквания за раждането, представени накратко, но така, че да бъдат разбирани от екипа ни.
Акушерките ни вече са наясно с този план и знаят какво си представяме да се случи. Така ние сме по-спокойни, че няма да има нужда да се разбираме за тези неща на място, а те, вярвам, също се чувстват по-добре като знаят какво се очаква от тях.

4. Избор на болница. Възможност за избор на екип

Изборът на болницата, където ще родите вашето бебе, често съвпада с болницата, в която проследявате бременността си. И това е така, защото повечето жени са изградили чувство на сигурност в средата, където вече 9 месеца ходят редовно.
Това отново е момент, който не бива да подценявате. Изборът на болница е много важен не само заради това как ще се чувствате вие там, а и заради хората, които ще бъдат около вас и ще реагират при спешност.

В София има огромен брой болници, в които може да родите – държавни и частни, по-големи и по-малки, всяка от които има някаква слава и от много четене отново може да ви се завърти главата и да се объркате тотално на какво, кого и къде да разчитате. В провинцията този избор се свежда до по-малко на брой опции, но отново трябва да вземете решение.
Затова моят съвет е да изготвите списък с очакванията си, заедно с вашия партньор, да приоритизирате и да започнете да избирате болницата на база това, което е важно за вас. Има много и различни практики в различните болници, така че със сигурност ще откриете вашето място.

Избор на екип

В някои болници съществува опция за избор на екип за раждането. Под избор на екип се има предвид най-вече израждащия лекар. Нека изясня, че ролята на израждащия лекар не е толкова голяма, колкото си мислите. Той е там, за да се справи в по-напечена ситуация, да ви зашие, да извърши оперативна намеса, ако се наложи. По време на естествено раждане, с вас се занимава главно акушерката, а бебето отива директно в ръцете на педиатрите след раждането. И все пак, за вас може да се окаже важно да изберете израждащ лекар и ако това е така, разбира се, можете да изключите от списъка си всички болници, които не предлагат тази възможност за избор на екип.

Какво беше важно за нас? Избор на болница и екип

Още преди да е дошло време да изберем финално болница, решихме да съставим списък с нашите лични семейни приоритети, за да направим избора по-лесен и да бъдем убедени, че за нас той е правилен. Приоритетите ни бяха:

• възможност за избор на екип;
• възможност за присъствие на бащата по време на раждането;
• индивидуална родилна зала с възможност за активно раждане;
• отложено клампиране на пъпната връв;
• неразделяне на майката и бебето.

Това са нашите must точки, на които държим страшно много, и спрямо които взехме решението си за болница. Добавям към тях неограниченото време за посещения, допускането на всички роднини и приятели в болницата, възможността за водно раждане и добрите условия, които нямаше как да не ни спечелят допълнително.

5. Подготвяне на багаж за болницата

На въпроса ми какъв багаж трябва да си приготвя за болницата, оттам ми отговориха „телефон и зарядно”. В първия момент се зарадвах, че няма нужда да мисля за всички санитарни продукти, които биха ми трябвали, колко тоалетчета за бебето трябва да събера в куфара, колко нощници трябва да си купя за престоя ми там и колко пакета с памперси трябва да занеса.

Впоследствие се замислих, че се чувствам много по-комфортно и уютно, когато съм обградена от собствени вещи и затова взех един малък куфар и го напълних с всичко, което мисля че ще ми трябва и ще ми носи настроение. 

Какво има в моя куфар за болницата?

• пухен халат, който мога да наметна върху всяка нощница и да съм сигурна, че няма да ми е студено;
• една собствена нощница за кърмене, която съм сигурна, че ми е удобна, в случай че имам някакъв проблем с болничните;
• несесер с личната ми козметика – предимно travel size размери или мостри на продукти, които ще изразходвам там, и по този начин ще си спестя разнасянето на големи тубички с шампоан и душ-гел, например;
• кутия плодови барчета за моментите, в които ми се хапва нещо между храненията;
• по един малък пакет сухи и мокри кърпички, които да ми бъдат под ръка – винаги има нужда от тях;
• бельо и кърпа за всеки случай;
• пелена за повиване тип swaddling blanket, за да има Мати нещо, което ние сме му избирали; 
• папка с всички документи, които ще ми бъдат нужни при настаняване/изписване;
• зарядно за телефон;
• фотоапарат, без който просто не мога!

Искам да отбележа, че половината куфар е зает от супер мекичкия и пухен халат! Обаче е толкова уютен, че не мога да се откажа да го взема! Иначе бих се събрала и в по-малка чанта тип сак за фитнес. 

И да повторя отново, че най-важното при подготовката на всяко нещо за раждането е какво искате и какво си представяте вие! Винаги нещо може да не мине по план, но мислим ли така например когато подготвяме парти за рождения си ден? Не! Не трябва да подхождаме с негативна нагласа към рождения ден на нашето бебче. Всичко може да бъде точно така, както си го представяме и трябва да дадем всичко от себе си! А ако не бъде както сме го планирали, то ще е отново точно така, както е трябвало!

Източник: empirina.com

Препоръчваме ви още:

Момче или момиче? Зависи от бащата 
Да родиш в България 
Хранене по време на бременност