Автор: Мая Цанева

Аз живея на „магистрала“, от онези, модерните с 3 или 4 платна. Всеки се движи с различна скорост, изпреварванията и катастрофите са неизбежни, а правилникът за движение по пътищата – препоръчителен, почти както и в държавата.

Ако аз бях автомобил, щях да съм удобен, семеен, но и красив. Хубава кола. Е, с малки одрасквания, но със стил. Аз съм навсякъде – в бързата лента, в задръстването, в бус лентата, в аварийната лента. „Летя със колата“, както се казва, къде в съответствие в правилника за движение по пътищата, къде на ръба на закона, но в името на семейството и кариерата стигам докрай света и се връщам вкъщи за вечеря.

В бус лентата шофира Бащата. Той е улегнал и умерено спокоен човек, който мрази промените и обича разписанията. Затова спазва спирките си, пристига навреме и мрази, когато красиви семейни коли изникват в съседство или се опитват да изпреварват. Вярно, не е мачо-автобусът от филма “Скорост“, но все пак аз искам цял автобус, в движение. Моят „автобус“ ще ни закара там, където трябва, макар и по-бавно, и ще прости нарушението на хвърчащата семейна кола, защото знае,  че тя се опитва да догони болида Маккуин.

Маккуин е лудо-младо. Спортна кола, която е “Скорост!“. Всяка майка на момче знае какво значи това – скоростомерът на Маккуин вдига от 0 до 300 за секунда, но може и да изпадне в аварийната лента, ако реши да събира кестени, да се задява мацки със спортни коли или да зяпа други болиди. Той изпреварва семейната кола и автобуса, пречи им да си шофират леко и безаварийно и най-вече - не чува клаксоните им, докато те не достигнат нови рекорди по брой повторения или височина на гласа.

Къде е Маккуин? Всъщност навсякъде – в скоростната лента, след рязък завой в бус лентата, в задръстването, после и в аварийната лента за кратка почивка. Разписание всяко тука оставете, не му се сърдете, думи лоши забравете, защото то ще ги запомни. Това са трите златни правила в нашия правилник за движение по пътищата. И все пак – това е Маккуин – и семейната кола, и автобусът искат понякога да са луди-млади отново.

В трафика участва и нашата ретро класическа кола, или котката. Тя е стара, извинете, ретро, класическа, тоест изисква и полага за себе си сериозни грижи и всъщност, не й пука много за останалите участници в движението. Ако пожелае, ще си кара в аварийната лента с 20 км/ч, или ще направи една забележителна скоростна отсечка. Може и да поведе колоната в задръстването с точно разрешена скорост, без да даде възможност на никого да я изпревари. Тя е ретро автомобил, извинете, котка. Според нея останалите сме… всъщност каква значение има кои сме?

Така се движим на нашата магистрала. Всеки в своята, или повече в лентата на другия, но накрая всички се прибираме в един и същи гараж. Семейната кола и автобусът се примиряват, че Маккуин все ще ги задминава, и че за него правилник няма, няма! Семейният автомобил мечтае да е като автобуса, който спазва разписанието си, без да го изпреварват нахални коли. Автобусът иска заедно с колата да покарат по спокоен път край морето. Маккуин мечтае за състезание от Формула 1, но знае, че трябва да спазва някои правила, за да се прибере цял. И засега е цял. Ретро колата си гледа пътя и пътува за кеф. Карайте и вие така. С кеф.

Препоръчваме ви още:

Да поиграем на майки 
Семейният живот калява 
Някой Божи ден...