"Истинските лекари на децата са родителите им.", каза доцент д-р Стефан Стефанов – началник на Клиниката по ревматология, кардиология и хематология на СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“. „Ние можем да поставим диагноза и да назначим лечение, но родителят е този, който трябва да ни се довери и да реши, че това е най-доброто за детето му.“ – твърди уважаваният специалист.

Доц. Стефанов, кои са сигналите, че детето ни има ревматологичен проблем?

Най-често се засягат ставите на долните крайници. При по-големите деца симптомите могат да се изразяват в отказ от движение; отказ от ставане от леглото; куцане при ходене и плач от болка. След падане, родителят може да забележи подуване на глезен или коляно, което е сигнал да потърси лекарска помощ.
Ако проблемът е в ръцете, при по-големите деца може да има продължителен отказ от писане; малките отказват да вършат някои дейности като рисуване например. А при бебетата може да има проплакване при преобличане, смяна на пелената, хващане за ръката или крачето и др.
При наличие на такива симптоми трябва да се посети семейният лекар. Той преценява дали детето е за детски ревматолог, ако става дума за възпалителен процес на ставите или за ортопед при травма или съмнение за вродено заболяване на опорно-двигателния апарат.

Какви заболявания са ревматологичните?

Ревматологичните заболявания са голям спектър от болести, които включват възпаление на стави – колена, глезени, тазобедрени стави, ставите на ръцете. Различават се по причините, които ги предизвикват и продължителността си.
По-често срещани при децата са реактивните артрити. Обикновено те са следствие от бактериална или вирусна инфекция. Има причинител, подуване на една, две, три или четири стави. При този вид артрити в рамките на месец-два (може и за три дена) децата се излекуват напълно, няма последствия и симптомите не се повтарят. Те са доброкачествени, няма трайно увреждане на хрущяла, костта, деформации както при хроничните артрити. Всяка инфекция, освен чисто инфекциозния възпалителен тип процеси, може да предизвика имунна реакция, която да доведе до поява на тези артрити.

Има една група хронични артрити при децата, под общото название ювенилен идиопатичен артрит. Обикновено факторите за появата им са комплексни: генетична предразположеност плюс отключващ фактор или комбинация от фактори на околната среда – вирусна или бактериална инфекция, ваксина (много рядко), слънце, травма. Комбинацията от фактори може да предизвика заболяване, което много често тръгва като реактивен артрит след някаква инфекция и тъй като не се повлиява от лечението и покрива критериите за хроничен идиопатичен артрит се превръща в хронично.


Какви усложнения може да предизвика хроничния идиопатичен артрит?

Зависи, това са най-малко 7 типа различни форми от по-леки със засягане две стави до такива, които засягат 5-8-10 стави. Други могат да засегнат вътрешните органи - сърце, бъбрек например. Възможно е да бъде засегнато и зрението на детето. Ремисията при това заболяване се постига с правилно лечение и добра колаборация между дете, родител и лекар. Ремисия винаги има. Лошото е, че в рамките на 5 години, след спиране на заболяването, в почти 90% от случаите болестта се повтаря.


Кое е най-доброто, което може да направи родителят, чието дете е с такава диагноза?

Да бъде добре информиран за болестта, за да може да взема правилни решения, да знае последствията, да е запознат с лекарствата, които се предписват. Тази информация може да бъде открита в лекарски и пациентски медицински сайтове. Те дават обективна картина на възможните рискове, протичането на заболяването и лечението. Когато има разумно поведение от страна на родителя, преценка на състоянието на детето, не луд страх от страничните действия на лекарствата, резултатите са трайни.
Много често обаче се забравя, че заболяването е по-опасно от страничните действия на лекарствата, които са обратими със спирането им и с намаляването на дозите.
Болестта винаги взема своето. Може да причини увреждане на очите; изоставане в ръст; нарушение на симетрията на крайниците; промяна в конфигурацията на ставите; остеопороза и др..
В тези случаи целта е постигане на ремисия или излекуване на болестта, когато шансовете са повече от 50 %. Така че, когато детето прекрачи 18-те си години да няма белези от провежданото лечение; да няма инвалидизация; да се чувства добре в компанията на други деца. Важно е да не се нарушава качеството му на живот.

Какво трябва да се има предвид при ремисия?

При ремисия се препоръчва избягване на рисковите фактори – травми (доколкото е възможно при децата); използване на предпазни средства при спортуване – каски, наколенници, лакътници. Подходящи спортове, които са съпроводени с по-малко рискове, са плуването и колоезденето. Умерено препоръчителен е тенисът. Баскетболът и волейболът са високо рискови, защото при тях има много набиване на стави и травматизъм. Всъщност всичко зависи от степента на спортуване и стадия на заболяването. При обостряне спортуването трябва да е умерено. Но когато детето е здраво няма проблем да е физически активно. Трябва да се контролира и храненето, което покрива някои от рисковете на лечението. Някои лекарства дразнят лигавицата на стомаха и червото, затова трябва да се избягват пържени и мазни храни, чипсове и други продукти от групата на нездравословните. Разбира се, храненето трябва да е пълноценно и разнообразно. Добре е да се поддържа оптимално тегло, защото наднорменото води до обездвижване и повишава артериалното налягане, фактори, които не са благоприятни за болестта.

Санаториалното лечение е друг фактор, който подпомага ремисията. То може да продължи 7, 10, 20 или повече дни. Функцията му е да помага на медикаментозното лечение и укрепването на мускулатурата; да подобрява обема на движение на увредените стави; да успокоява възпалението. То се прилага, когато острият възпалителен момент е овладян, за да може детето и рехабилитаторите да работят с поразените от болестта крайници. У нас има много възможности за такава терапия, заради наличието на минерални води. Освен това в рехабилитационните центрове се предлагат масаж и гимнастика. Калолечението от своя страна е подходящо при деца с по-сериозни контрактури (ограничена подвижност на ставите) и увреждане на крайниците.

Родителите днес имат неотраничен достъп до информация и често се изкушават да търсят алтернативни методи на лечение. Това помага или вреди на детето?

По-често увредата е индиректна, защото вместо да дойде на 1-2 седмици от началото на заболяването, детето може да се забави с два-три месеца, а колкото по-късно постъпи при нас, толкова по-трудно става лекуването на болестта. Човешката психология е такава, че всеки търси помощ отвсякъде. Няма нищо лошо в алтернативните медицински методи. Те много често помагат, и са използвани от самата медицина. Медицината не е само хапчета, тя е и диетолечение, иглотерапия, рехабилитация, масаж, гимнастика. Що се отнася до хомеопатията, досега не съм прочел да има успешно лечение на хроничен идиопатичен артрит, нито съм получил подобна обратна връзка от родители, които са използвали по-странни алтернативни методи за децата си.
В последните години лечението на тези заболявания много се промени. Хубавото е, че има разбиране от НЗОК, защото е скъпоструващо и досега нищо не е отказано на децата. Това спомага за избягване на тежките деформитети (малформации), изоставането в ръста. Съвременните лекарства са с по-малко странични действия и бързо и добре повлияват заболяването. Все още няма достатъчно информация за ефекта от новите лекарства, за да можем да преценим дали сме излекували 50% или 90% от децата. Може би ще са нужни още 10 години, за да се съберат достатъчно данни от наблюдението. Но целта ни е да не стигаме до операции, смяна на стави. Това се справи след спиране на растежа на едно дете, след 18-годишна възраст.

Как да пазим здравите деца от ревматологични заболявания?

Понякога има фамилна предразположеност и в тези семейства се знае какво е опасно, но човек никога не може да си прогнозира риска. Освен това предразположеността не означава задължително заболяване в поколението. Важно е децата да са в добро здраве, да имат пълноценно развитие, да спортуват. Рисковите фактори за съжаление са част от живота. Много трудно можем да ги избегнем при здраво дете – травми, вирусни или бактериални инфекции. Децата са с по-нисък имунитет и тези инфекции, според Световната здравна организация, при възраст до 7 години са с честота 7-8 пъти в годината; между 7 и 14 години – 5-6 пъти годишно; над 14 години и при възрастните – до 3 пъти годишно.

Разкажете за Центъра за деца с ревматични заболявания, който открихте наскоро и който стана повод за това интервю.

Центърът е част от терапиите на детето, за които говорихме. Той е място за контакт на родители, да споделят методи на лечение, състояния на децата си.
Говорим за хронично болните деца, със засегнати повече стави, вътрешни органи, деформитети на крайниците, които ги лишават от възможността да се занимават със спорт, да рисуват или пишат. Когато децата с хроничен ревматоиден артрит станат по-големи, виждат недъзите си и това ги дистанцира от връстниците им, а имат нужда от социализация. Затова на едно такова място се срещат с други с проблеми като техните, няма срам, контактуват помежду си, спокойно говорят за болестта.
Тези умения после прилагат в средата, в която живеят. По-лесно се адаптират, показва им се как да рисуват, как да използват ръчичките си - всяко нещо идва с тренировка. Навремето, когато лечението не беше толкова успешно, имахме кабинет по трудотерапия. Там децата се учеха как да държат нож, да си отрежат филия и да я намажат с масло. Имахме брави и кранчета за мивка, за да упражняват съответните умения. Сега вече има ерго, арт терапия, възможност за вербални контакти.
В този център дори самият лекар може да контактува в неболнична обстановка. Понякога родителят просто иска да попита нещо и е по-добре да бъде в приятно обкръжение, в извънболнична среда. Освен това разполагаме с видеофилми, които могат да бъдат полезни на децата и родителите им.

Доц. Стефан Стефанов е специалист по детски болести и детска ревматология. Специализира детска ревматология във Финландия, Германия и Италия, владее ставна ехография. Автор и съавтор в над 120 научни статии, доклади и научни съобщения, учебник, учебно ръководство и др. Член на редколегията на сп. „Педиатрия”. Член на Българската педиатрична асоциация, на научното дружество по ревматология, на българско медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза, на Световната организация на детските ревматолози PRINTO, на асоциация “Ревматично болно дете”.  Снимка: 1dkk.bg

Повече за Центъра за деца с ревматични заболявания можете да прочетете тук.
Полезни ще ви бъдат и Препоръките на д-р Масларски.

Интервюто взе Янка Петкова