Автор: Елена Любенова

Аз съм падаща сълза в сезона на узрелите ябълки.

Узрелите червени ябълки се търкалят по пожълтялата трева. Червени листа падат като дъжд от небето. Оранжеви хризантеми са вперили погледи нагоре, очаквайки есенно чудо. Небето попива огненото червено и го отразява долу във водата под формата на пламъци, които поглъщат тъгата. Меланхолията се носи във въздуха и превзема сърцата ни.

Ти си падащо листо. Аз съм падаща дъждовна капка. Вятърът ни срещна и съедини.

Ти се отрони от падащите пурпурни листа като вик за помощ. Помощ, от която имах нужда. Помощ, от която ти имаше нужда. Закъсняла помощ. Срещнах те, когато и Бог беше забравил за мен, оставяйки ме сама и без посоки. Когато те срещнах, ти също беше изгубил своята посока. Но дъждът, боядисан от есенните листа, и топлата златна магия на есенната меланхолия събра посоките ни в една. Червените ябълки се търкаляха по тревата като изкушение и късен грях.

А ние стояхме един срещу друг в средата на гората, потънала в злато и пламъци, и не смеехме да пристъпим близо един към друг.

Срещнахме се преди зимата да затрупа със сняг всички пътеки към човешките сърца. Изплашени колко бързо си отива лятото, ние се опитахме да го задържим с помощта на падащия златен дъжд.

Аз не бях твоята пролет. Ти не беше моята първа любов. Пролетта беше сезонът на нашите бързи и лесни любови. Лесно се обича напролет. Пролетните любови са леки, въздушни, шармантни, цветни и лесни. Лесно идват, лесно се изживяват - без драми и дълбоки рани. И природата е благосклонна към пролетните любови.

Есенните любови - сякаш всичко е против тях. Сякаш всичко около теб и в теб е неподготвено за тях. Те идват изненадващо и ти гориш за кратко с всички цветове на есента. Есенните любови се разтварят в цветовете на есента и отлитат с последните есенни листа. И ти кръжиш сиротен във въздуха, подхвърлян без посоки от вятъра след тях, защото есенните любови оставят следа, след която идват студената зима и краят на всичко.

И червените пламъци около нас започват да запълват празнотата в нас и да стоплят сърцата ни. Празнотата, която се надявах ти да запълниш. Твоята празнота, която ти мислеше, че аз мога да запълня. След първоначалния инстинкт да избягаш, ти се оказа омагьосан от есенното злато и топлина. Топлината на червените узрели ябълки постепенно изпълваше тялото ти и ти се отдаде на изкушението. Илюзията на мига, че чрез другия се докосваш до себе си и до Бога. Кратък миг, подарен ни от вечността, в който си припомняме какво е началото на любовта. Но есента напредва във времето и ни отнема възможността да видим развитието на нашата есенна любов. Затова аз никога няма да бъда твоята зима. Ти никога няма да бъдеш в моята снежна приказка. Нашето време е тук и сега, това кратко откраднато време, скрити в златната гора.

В края на златната гора пътищата ни се разделят. Защото гората е само етап, път към нашето утре. Защото всичко, което има начало, има и край. Чаша червено вино ни приканва да опитаме от Него и да приемем неизбежното, което идва. Лозето с узрялото грозде ни напомня за удоволствията и греха на тялото. Някъде там на границата, където опияненият дух се оказва в твоите прегръдки. Ти, който си вече пиян от кървавото вино. И ти се оставяш на неизбежното. Защото калните локви отразяват края на пурпурните и златни листа. А дъждът смесва виното и водата като доказателство за божествените чудеса, които Той сътвори. Като доказателство, че след всяко опиянение, идва и изтрезняването. След есента, идва снежната зима. Болката, родена през златната есен, ще продължи да живее и през дългите студени зимни дни и нощи, за да ни напомня за краткото щастие, в което аз те срещнах в златната гора като падащо листо. А ти ме намери като пурпурна дъждовна капка.

Да се влюбиш в края на есента, точно преди суровата зима, е като да се влюбиш в своя палач. Времето е преброено. Молитвата е прочетена. Времето изтича прекалено бързо. Палачът е приготвил гилотината. На сцената остават да се търкалят разрязани наполовина червените ябълки, като закъсняла покана за изкушение и грях.

Аз съм падаща сълза в сезона на узрелите ябълки. 

Препоръчваме ви още:

Жега
За любовта възраст няма 
Думите, които спояват връзката ни