Да дариш дете с усмивка е най-благородното нещо на света!

Две майки, фотографката Калина Серфимова и Станислава Костадинова и техни съмишленички от групата Бебеносене с любов, които виждат усмивките на своите деца всеки ден, решават да помогнат на тези, които имат нужда! За целта те създават уникален бебеносещ календар.

В него е уловена пъстрата палитра носилки - слингове и раници, и различни начини за връзване.

Цената му е 20 лв. и можете да го заявите на фейсбук страницата Бебеносещ календар 2018. Всички средства от продажбата му ще бъдат дарени на "Българската Коледа". А още красиви снимки на български майки и бебета може да разгледате ето тук в прекрасната фотосесия На светло. Вижте и тези разкошни снимки от водно раждане, ще ви просълзят.

Препоръчваме ви още:

Първи участници в кампанията "Тази Коледа чудесата правите вие"

Кой плете за българските деца?

Децата ни имат какви ли не играчки, книги, дрехи. Не е лесно да ги изненадаш. Всички искаме подарената от нас вещ да ги зарадва и да не събира прах забравена някъде. Как да го постигнем и какво е по-добре да не слагаме под елхата?

До 3 години: без скъпи и сложни подаръци

Децата в тази възраст се впечатляват най-вече от атмосферата на радост, веселие, вълшебство, които ги обкръжават на Коледа. Подаръците все още не са им толкова важни. Всичко, което съпътства празника, се възприема като изненада, с огромна емоция и удоволствие. Елхата, ярките светлини, играчките по коледното дръвче, украсата на дома. Това, което радва мама и татко, радва и детето. То с желание се „включва“ в подготовката на празника.

Двегодишното дете не се нуждае от скъп и сложен подарък. Съвременните електронни играчки са твърде „натоварени“ със звуци, цветове и често имат превъзбуждащо въздействие върху децата. Добър избор са играчките от естествени материали, с природните им цветове, които са приятни и на пипане.

Прочетете и Игри и играчки

през втората година на детето

Можем да подарим нещо изработено от нас, малка кукла, която прилича на детето, мека играчка, която да му стане приятелче за сън и впоследствие да създаде още по-близки отношения с нея: да я храни, лекува, облича, разхожда.
Не е особено добра идея и да каним Дядо Коледа у дома, за да връчи подаръците на детето лично. В тази възраст хлапетата са чувствителни към присъствието на непознати, особено ако са огромни, с червена дреха и дълга брада. Та те се плашат и от клоуни! Рано е и за легендата за щедрия старец, който следи дали детето е послушно през годината, за да прецени заслужава ли подарък. Важно е мъничето да има усещане за вълшебство и вяра, че чудесата се случват. 

От 3 до 7 години: сюжетно-ролевите игри са най-добрата идея

Децата в тази възраст с удоволствие „пишат“ писма на Дядо Коледа и се радват да се срещнат с него лично. Можем да започнем да пишем заедно писмо на стареца. Нека детето изброи желанията си – от братче или сестриче до последен модел конзола. Така ще разберем с какви мечти живее. И ще можем да изпълним едно от тези желания – най-исканото и финансово възможно за семейството ни.

Рано е за скъпи технологични играчки. В тази възраст децата не могат да ги използват по предназначение. Добра идея са многофункционалните: кукла, кола, конструктор, дървени кубчета, меки играчки, кухненско обзавеждане или комплект за „млади майстори“, нещо творческо.

Добър избор ли са играчките, които копират анимационни герои? Те предизвикват детето да възпроизвежда познати сюжети при игра, вместо да прояви собствената си фантазия. Но ако детето настоява за любимия си герой и това е голямата му мечта, няма да го увредим непоправимо, ако я изпълним. Просто ако има и други желания, може тактично да предпочетем тях.

В тази възраст децата се развиват чрез сюжетно-ролевите игри. Полезно и интересно им е да влизат в различни образи и ситуации, независимо дали става дума за игра на „магазин“ или полет до Марс. Много добра идея са костюмите и вещите, които могат да използват за превъплъщенията си. Хлапетата в тази възраст обожават това.

Вижте и Играта на играчките

От 4-5-годишна възраст вече може да се обсъждат желанията на детето. Ако то желае да има някаква играчка, само защото „другите имат същата“ или пък иска да се похвали в детската градина с придобивката си, можем да опитаме да преговаряме с него. Със сигурност съществуват и други начини да постигне желаното, да се хвалиш можеш не само с играчките си.

Прочетохте ли тази страхотна статия

за Коледното джудже?

Безспорно, важно е подаръкът да се хареса на детето, но не по-малко важно е да му помогнем да разбере по-добре своите желания. Няма смисъл да се втурваме да купуваме първото, за което е споменало. Детето трудно се ориентира сред голямо количество подаръци, чуди се към кое да посегне и да разгледа първо и в крайна сметка не успява да се наслади на всеки от тях. Две-три изненади са напълно достатъчни. Ако има още, можем да ги дадем в по-късен момент.

7-12 години: парите вече са подарък, но за домашни любимци е рано

Обикновено в училищна възраст много хлапета проявяват интерес към някакъв любимец – коте, куче, зайче…
Добре е да имаме предвид, че до 12-15 години детето няма да е в състояние само да се грижи за любимеца си и след първите дни на еуфория ще го възприема като досаден ангажимент. Така че ако все пак решите да му подарите домашен любимец, бъдете готови вие да се грижите за него.

Ако то има цял рафт енциклопедии, колекция от колички или кукли, не си струва да ги увеличаваме, само за да подарим нещо. Най-често новата, скъпа вещ се „изгубва“ в колекцията и интересът към нея отмира бързо.

Още по-лоша идея е да подаряваме нещо, което ние самите бихме искали да притежаваме. Мама е мечтала за къща за кукли в детството си – да подарим на дъщеричката. Твърде възможно е момиченцето да проявява по-силен интерес към конструкторите, колкото и странно да ни се струва това. Да се интересуваме от желанията на децата си е увлекателно, забавно и познавателно.

Парите, като подарък, могат да се дават на практика във всяка възраст. Децата отрано научават на какво са „способни“ те. Но ще трябва да преглътнем факта, че с тях са си купили 10 шоколада или някакви други лакомства. Тези пари вече са на детето и само то се разпорежда с тях. Иначе възниква ситуация на двоен стандарт – „Даваме ти пари, както пожела, но ще ги харчиш за нещо полезно. Ние имаме идея за какво.“

Да помислим - кои са най-приятните ни спомени от Коледа? Може би избирането на елхата, майсторенето на сурвачките, украсяването на дома или правенето на сладки с мама? Това са нещата, които ще зарадват и собственото ни дете, така ще му създадем усещане за празник. Щастливите мигове заедно са много по-ценни от количеството и стойността на подарените вещи.

Препоръчваме ви още:

Колко подаръка са нужни за щастие?

Коледно джудже

Две вълшебни детски книжки

Автор: Нина Любенова

Случи се така, че лепнаха на детето грешна диагноза като бебе, заради която влезе в една програма, за да го следят специалисти-физиотерапевти, логопеди и психолози. Много съм благодарна на този лекар! Екипът им помогна много със съвети в процеса на израстването му. Напълно здраво, сръчно и умно дете е. Но както всички знаем, всяко дете се развива различно и няма унифицирани съвети в помощ на родителите. А в същото време родителите нямат лесен периодичен достъп до такива специалисти и то безплатно, освен ако друг лекар не прецени належащата им нужда.

Това, което правеха служителите по програмата, бяха ежемесечни посещения у дома, по време на които следяха физическото и емоционалното развитие на детето, обсъждахме новостите за последния месец, как расте и получавах винаги работещи съвети за проблемите, които срещах от всякакво естество както и идеи за занимания, отговарящи на етапа му на развитие.

Прочетете и Децата и околните

Когато се преместихме в Англия с радост разбрах, че всяко бебе има такъв личен консултант още от раждането си. Няколко седмици след като се записахме при личния лекар, у дома на посещение дойде и личната здравна консултантка, за да се запознае с детето. Разказах й над какво сме работили по програмата, какви са сегашните ни проблеми и дадените за тях насоки. От своя страна, тя също направи свои оценки, играейки си с детето и задавайки ми въпроси. Даде ми няколко хубави съвета. Остави телефон и адрес за връзка, в случай че искам да поговорим, и каза кога отново ще се видим за следващата му оценка. И тъй като езиковата бариера беше налице, ме помоли да записвам какво казва и как го казва до следващата ни среща, за да прецени и говорното развитие на детето. 

Третата ни среща беше около втория рожден ден. Консултантката изпрати писмо по пощата с два въпросника, които трябва да са попълнени в деня на визитата, за да можем да ги обсъдим. 

На първия пишеше, че дори детето да не прави някое от изброените неща, няма място за притеснения, а да се наблегне на заниманията в тази насока. Отговаря се с Да/Понякога/Не

КОМУНИКАЦИЯ

1. Когато попитате: "Къде е котката?", може ли детето да я посочи на картинка или на живо, без да сте му я показали?

2. Имитира ли фрази/изречения от две думи, дори да не му се разбира как ги произнася?

3. Без да му подсказвате, може ли да извърши поне 3 неща от изброените при команда:

а) Сложи играчката на масата.

б) Затвори вратата.

в) Донеси ми кърпа.

г) Намери си якето.

д) Дай ми ръка.

е) Вземи си книгата.

4. Ако посочите картинка с даден предмет на нея и попитате детето: “Какво е това”, може ли коректно да отговори?

5. Детето казва ли съчетания от 2 или 3 думи, изразяващи различни идеи, а не като комбинация в израз.

6. Използва ли коректно думи като аз, мен, мое, ти, твой?

МОТОРИКА

1. Може ли да слиза по стълби, ако го държите за една ръка и/или се държи за парапет/стена с другата?

2. Ако му покажете как се рита голяма топка, ще опита ли да ви имитира или да се придвижи към нея?

3. Може ли слиза и качва поне две стъпала самостоятелно, дори и да се придържа към стена, парапет?

4. Тича ли детето ви умело, така че да спре или заобиколи предмет?

5. Скача ли с два крака едновременно?

6. Може ли да рита топка, приплъзвайки единия крак след другия?

Вижте и Маркери на детското развитие
до една година

ФИНА МОТОРИКА

1. Може ли да се храни с лъжица, без да разлива?

2. Може ли да разгръща само страници на книга (дори и да хваща по няколко)?

3. Прави ли въртящи движения с ръка при опит да отвори буркан, врата, да развърти играчка?

4. Може ли да включва и изключва ключове като тези за осветление?

5. Може ли да строи кули със седем малки блокчета или от други предмети?

6. Може ли да ниже малки предмети на въженце?

РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ

1. След като ви гледа как рисувате линии от върха до дъното на листа, копира ли ви с единични линии, без значение в коя посока?

2. Ако в прозрачна бутилка сложите малки топчета/стафиди или други предмети, пробва ли се да я обърне с гърлото надолу, за да ги изсипе?

3. Използва ли предметите като нещо друго? Например взема чаша и я слага на ухото, имитирайки, че говори по телефон или да си сложи кутия на главата сякаш е шапка.

4. Слага ли предметите на места, на които мисли, че принадлежат - дрехите в шкафа, чашата на масата, играчките на рафта...

5. Ако иска нещо, което не може да достигне, взема ли стол или друг предмет, на който да стъпи, за да се добере до желаното?

6. Ако слагате предмети в линия (блокчета, коли, кукли) имитира ли ви поставяйки ги по същия начин?

ЛИЧНОСТНО-СОЦИАЛНИ

1.Пие ли самостоятелно от чаша, като я поставя след това на масата (допустимо е да е излее малко количество)?

2. Имитира ли неща, които вие правите, като да си решите косата, например?

3. Яде ли с вилица/лъжица/нож?

4. Когато играе с меки играчки прегръща ли ги, храни ли ги, слага ли да спят?

5. Бута ли играчка на колела около други предмети и ако не може да обърне да даде назад?

6. Казва ли на себе си аз/мен, по-често, отколкото да се назовава по име?

Прочетете Маркери на детското развитие
от 1 до 5 години

Втория въпросник беше за социално-емоционалното състояние на детето. Възможните отговори са: през повечето време/понякога/рядко или никога, като срещу всеки отговор има буква под всяка от трите опции в същия ред. Системата е точкова. Z носи 0 точки, V носи 5 точки, а X - 10 точки. Ако детето събере 100 и повече точки, тогава бива препратено към специалист.

1. Когато говорите на детето, гледа ли ви? zvx

2. Държи ли се твърде приятелски с непознати хора? xvz

3. Когато си играете заедно, смее ли се/усмихва ли се? zvx

4. Тялото на детето спокойно ли е? zvx

5. Когато си тръгнете, търси ли ви, плаче ли повече от час? xvz

6. Когато види познати хора, маха ли с ръка и/или казва ли им: „Здравей?“ zvx

7. Обича ли да бъде гъделичкано и прегръщано? zvx

8. Ако е разстроено, може ли да се успокои до 15 минути? zvx

9. Ако го вдигате, стяга и извива ли гърба си? xvz

10. Интересува ли се от заобикалящата го среда - хора, играчки, храна? zvx

11. Плаче ли, гневи ли се, крещи ли в дълги периоди от време? xvz

12. Заедно ли се храните? zvx

13. Има ли проблеми с храненето като повръщане, да яде неща, които не са храни и др.? xvz

14. Спи ли по-малко от 10 часа в денонощието? zvx

15. Ако сочите нещо, гледа ли в указаната посока? zvx

16. Има ли проблем със заспиването следобед или нощем? xvz

17. Има ли запек или диария? xvz

18. Изпълнява ли прости команди като "седни"? zvx

19. Показва ли ви как се чувства (глад, болка, умора) с прости думи или жестове? zvx

20. Проверява ли, за да се увери, че сте наблизо, когато отивате на ново непознато място? zvx

21. Прави ли нещата отново и отново до безкрай? xvz

22. Обича ли да слуша песни или приказки? zvx

23. Наранява ли се само? xvz

24. Обича ли да е сред други деца? zvx

25. Опитва ли се да нарани други деца удряйки, замеряйки ги с предмет или ритайки ги? xvz

26. Страничен човек изразявал ли е някакви притеснения относно поведението на детето ви? xvz

По време на срещата обсъдихме резултатите и според интересите на детето, ми даде идеи как да наблегнем на точките, които не покрива, за да се развият максимално и тези умения. Малко след това тръгна на целодневна детска градина и учителките се свързаха с личния му асистент, за да получат оценката. След което оценяването мина в техни ръце и повече не се видяхме с нея. Доколкото разбрах, ще ни посети за финална атестация, преди да тръгне на училище. В градината започнаха да записват всяко ново умение в картона му. Ежедневно ми дават отчет как е, какво ново може, обменяме идеи за справяне с определени ситуации в поведението му. Около третия му рожден ден ми дадоха атестация за периода 22-36 месец. Оценяван е периодично и всяка оценка е в даден цвят. Например януари - в зелено, април - в жълто. Така разбрах кога точно какво ново умение е усвоил.

Вижте Хранителни умения
при малкото дете

ДВИЖЕНИЯ

Мога да се движа бързо, отбягвайки предметите пред мен.

Мога да коленича и да се изправям, без да си помагам с ръце.

Мога да катеря стълба и предмети.

Мога да ритам топка.

Мога да държа малка кана и да си сипя сам вода.

Мога да държа различни пишещи средства правилно и да правя с тях черти на ширина, по дължина и кръгове.

ЗДРАВЕ

Започвам да избирам коя ръка да ползвам повече, когато държа предмети.

Мога да се храня сам с лъжица, без да изливам.

Мога да пия от чаша и да я върна на масата, без да разливам.

Мога да кажа, когато искам да отида до тоалетна.

Знам докъде мога да се изкача, преди да поискам помощ.

Мога сам да си сложа шапката, да разкопчая ципа на якето, да си сваля обувките и блузата.

Мога да си мия ръцете сам.

Мога сам да ползвам гърне.

Мога сам да ползвам стъпало, за да стигна тоалетната или мивката.

СЛУШАНЕ И ВНИМАНИЕ

Слушам внимателно, когато се сменя тембъра и силата на гласа (като при четенето на книжка).

Мога да разпозная звуците - кой ги издава и откъде идват.

Обичам да пея песни.

Когато извикаш името ми, спирам, поглеждам те и те изслушвам.

Прочетете Голямото тестване
на тригодишните

РАЗБИРАНЕ

Когато ме питат: “Кой скача”, мога да посоча картинка с действието или човека, който го прави.

Изпълнявам дълги команди.

Показвам, че разбирам кой, какво и къде, когато ми се зададе кратък въпрос: “Какво е това?”, “Къде е топката?”.

Разбирам разликата между “малък” и “голям” и ако ме питат, мога да посоча коя картинка го показва.

ГОВОРЕНЕ

Мога да ползвам изречения от 3-4 думи, да опиша какво правя или какво се случва.

Когато говоря с теб, то е за да разбереш какво правя, какво харесвам или какво трябва да направя.

Мога да задавам въпроси като какво, къде и кой, докато играем.

Започвам да спрягам правилно глаголите.

ЧЕТЕНЕ

Имам любими книжки и песни.

Когато ми се чете/пее, мога да повтарям до безкрай любимите фрази.

Мога да запълня липсваща фраза в любимата книжка/песен.

ПИСАНЕ

Мога да ти кажа за различните ченгелчета, които правя.

Мога да рисувам вертикални, хоризонтални черти, кръгове, числа.

ЧИСЛА

Мога да ти дам точното количество предмети, които ми кажеш: “Моля те, подай ми две ябълки”.

Мога да броя поред.

Мога да покажа в коя купчинка/група от предмети има повече.

Мога да ползвам думи като „повече“ и „по-малко".

Знам, че ако взема още един предмет, ще имаме повече отпреди това и ако оставя няколко встрани, ще имам по-малко.

ХОРА И КОМУНИКАЦИИ

Мога да разпознавам по снимки приятели, роднини и познати хора, назовавайки кой кой е.

Играя ролеви игри със заобикалящите ме предмети, имитирайки дейности като готвене например.

Мога да се сприятелявам.

Мога да сравнявам себе си с околните на база личен опит - какво обичам да ям например.

Вижте За правата, правилата
и границите

СВЕТЪТ

Мога да играя с коли, къщи и т.н. и да разказвам какво правя.

Мога да казвам какво виждам, когато играя навън.

ТЕХНОЛОГИИ

Мога да включвам, изключвам и управлявам всякакви електронни устройства.

ПРОУЧВАНЕ

Обичам да пея любимите си песни.

Експериментирам с гласа си и какви звуци мога да произнасям, използвайки по различен начин предмети от бита.

Харесва ми да танцувам.

Експериментирам какво ще стане, ако ползвам различни химикали, цветове, хартии, лепила и ножици.

ВЪОБРАЖЕНИЕ

Претендирам, че даден предмет е друг и го ползвам в определени ролеви игри като готвене, грижи за бебето или неща, които ми харесват - като да съм пожарникар например.

Прочетете Малки полиглоти

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО

1. Направи ми кутия с различни хартии и материали, с които да ти правя картини.

2. Казвай ми реда на нещата, които трябва да правя, преди да сме ги направили.

3. Използвай мъпети или други играчки, когато ми разказваш приказките.

4. Когато ми правиш сандвич, казвай ми всяка твоя стъпка, за да знам и аз как се прави.

5. Когато играем с предмети, ползвай нови думи, които да ги описват.

6. Нека играем с топка.

7. Дай ми панделки/връвчици, които да размятам около себе си.

8. Позволявай ми да преобличам куклите/играчките си,, както преценя с различни типове дрехи.

9. Позволявай ми да приготвям обяда с теб например - дай ми да нарежа банана или кашкавала.

10 Нека играем игри, които ме стимулират да броя - например при даден резултат победителят да получава точка.

11. Да пеем песни за броене или азбука.

12. Нека да сортираме дрехите ми по цветове, вид или друг признак.

13. Позволявай ми да вдигам шум с околните предмети.

14. Позволявай ми да се обличам като някой герой - моряк, принцеса, пират...

15. Давай ми да опитвам нови храни.

16. Нека ползваме колите у дома, за да разказваме истории как ходим да пазаруваме, на градина и т.н.

17. Позволявай ми да натискам бутони и копчета, за да виждам какво ще стане след това.

18. Докато четеш любимата ми история, спирай на различни места и ме карай аз да продължа.

19. Рисувай с мен и ми казвай какво правиш.

Следващата атестация е за периода между 3-5 г., за да обхване всички деца в предучилищна възраст. Тук на училище се тръгва през септември след 4-ия рожден ден, а за децата родени след 1-ви септември, е около навършването на 5 години, затова и диапазонът на тестването е по-широк. Синковецът спада към втората група деца и съответно ще му се наложи да повтаря предучилищната група. Много тежко изживя новината, че няма да тръгне на училище с приятелите си и го записахме към групата в едно от училищата до нас. След като разбраха за ситуацията, новите учители ни помолиха да донесем попълнената атестация от градината, за да знаят на какво ниво е, след като вече веднъж е минал материала; на какво да наблегнат и как да работят с него, за да не загуби интерес към ученето в създадената ситуация. На мен ми беше не по-малко интересно да я прочета.

ЛИЧНО, СОЦИАЛНО И ЕМОЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Създаване на взаимоотношения

30-50-и месец на детето

Мога да играя в групи, да разширявам и предлагам нови идеи за игра - например да изграждам ролеви игри, заедно с другите деца.

Инициирам игри, предлагайки на останалите деца нещо интересно, за да се присъединят към мен.

Продължавам да играя по молба на другите какво да кажа и да направя, като например: "Аз ще съм продавачът в магазина, а ти ще дойдеш да си купиш плодове от мен".

Демонстрирам приятелско поведение, инициирам разговори и създавам добри приятелства с връстниците си и с възрастните.

40-60-и месец на детето

Инициирам разговори, вземам предвид какво казват останалите и отговарям адекватно.

Обяснявам собствените си знания и разбиране на ситуацията, задавам правилните въпроси.

Извършвам действие за разрешаването на конфликт между връстниците си - например намирам компромисно решение в създадената ситуация.

Вижте Домакински задължения
по възраст

САМОЧУВСТВИЕ И САМОСЪЗНАНИЕ

30-50-и месец на детето

Мога да избирам и да използвам средства и ресурси с помощ.

Приветствам и оценявам това, което правят връстниците ми.

Наслаждавам се на отговорността да се грижа/да се заема със зададените ми задачи.

По-дружелюбен съм към непознати и по-уверен в нови социални ситуации.

Показвам увереност, искайки помощ от възрастните.

По-уверено играя с останалите деца и комуникирам приятелски относно семейство и околна среда.

40-60-и месец на детето

Уверено говоря с останалите за моите нужди, желания, интереси.

Мога да опиша себе си в позитивна форма и да говоря за способностите си.

УПРАВЛЕНИЕ НА ЧУВСТВА И ПОВЕДЕНИЕ

30-50-и месец на детето

Мога да адаптирам поведението си към промени в ежедневната рутина, различни събития и социални ситуации.

Мога да изчаквам в ситуации и да разбирам, че нуждите и желанията ми не се удовлетворяват веднага.

Мога да разбера потребностите на останалите, да споделям с тях ресурси и да им помагам при нужда.

Наясно съм с чувствата си и разбирам, че някои думи и действия нараняват околните.

40-60-и месец на детето

Разбирам, че моите действия засягат околните. Например мога да прегърна някого, за да го успокоя или да му върна играчката, която съм взел, защото от това се е разстроил много.

Способен съм да преговарям и да стигна до консенсус, без агресия.

Прочетете Палав или нагъл?

ХОРА И ОБЩЕСТВО

30-50-и месец на детето

Показвам интерес към начина на живот на хората около мен.

Помня и разговарям за интересни събития от собствения ми опит.

Разпознавам и описвам специално време или събитие за семейството/приятелите ми.

Показвам интерес към различните професии и начин на живот.

Мога да говоря за различията и еднаквостта в отношенията с приятели и семейство и какво ги прави уникални.

40-60-и месец на детето

С удоволствие се включвам в семейните дейности и рутина.

СВЯТ

30-50-и месец на детето

Коментирам и задавам въпроси относно аспекти от познатия ми свят като места, които посещавам или заобикалящата ме природа. 

Мога да говоря за нещата, които ме впечатляват като за животни, дрехи, природни обекти или намерени неща.

Интересувам се защо нещата стават и как стават те.

Имам прогрес в разбирането как нещата растат, развиват се и умират. 

Демонстрирам загриженост и мога да се грижа за околната среда и живите същества.

40-60-и месец на детето

Разглеждам задълбочено приликите, разликите, тенденциите и промените.

Вижте Мамо, скучно ми е

ТЕХНОЛОГИИ

30-50-и месец на детето

Знам как да управлявам прости технологии като например да включа/изключа уред или да намаля звука.

Показвам интерес към технологични играчки или реални обекти като телефон или фотоапарат.

Показвам умения да накарам дадена играчка да издаде звук или да направи движение, натискайки бутон или друга част от нея.

Знам, че информацията може да се възпроизвежда от компютър.

40-60-и месец на детето

Мога да управлявам опростени програми на компютър.

Мога да използвам клавиатура/мишка/touch screen/touch pad, за да задействам и използвам по предназначение дадена програма на компютъра.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЕДИЯ И МАТЕРИАЛИ

30-50-и месец на детето

Обичам да танцувам и с удоволствие участвам в музикални игри.

Пея сам песни, които знам.

Правя различни движения в синхрон с музиката.

Мога да възпроизведа ритмични звуци.

Уча се и експериментирам как могат да се променят звуците.

Разучавам цветовете и как могат да се променят те.

Знам как да използвам линиите да описват пространство и как от формите да направя обекти.

Интересни са ми материите на предметите.

Мога да използвам различни конструктивни материали.

Конструирам в хоризонтала и вертикала различни обекти и форми.

Знам, че инструментите могат да се ползват с цел.

Прочетете 7 проверени съвета към родителите

40-60-и месец на детето

Съчинявам сам песни и танци.

Мога да възпроизвеждам звуци с различни инструменти.

Експериментирам със смесването на цветовете.

Знам, че използването на различни медии в комбинация води до създаването на нови ефекти.

Използвам материалите целеустремено за получаването на желания ефект.

Конструирам с ясна цел, използвайки различни материали.

ВЪОБРАЖЕНИЕ

30-50-и месец на детето

Използвам движения, за да пресъздам чувства.

Правя различни движения в отговор на музика.

Пея си и си измислям песни.

Измислям и възпроизвеждам собствени ритми.

Наблюдавам възрастните и после възпроизвеждам видяното, когато те не са в стаята.

Инициирам ролеви игри на база собствения си опит.

Измислям логични истории, играейки с играчките.

Използвам наличните ресурси, за да направя ролевите игри възможно най-реални.

40-60-и месец на детето

Правя опростено изобразяване на събития, хора и обекти.

Играя с останалите като част от групата, следвайки общата идея.

Заигравам се с друго дете, което е ангажирано със същата тема на игра.

Вграждам в играта история/разказ.

Избирам определени цветове, за да ги ползвам с дадена цел.

Инициирам нови комбинации от движения, за да изразя чувства или опит.

СЛУШАНЕ И ВНИМАНИЕ

30-50-и месец на детето

Слушам друг човек или малка група от хора, когато темата ми е интересна.

Слушам истории с нарастващ интерес.

Включвам се в песни и истории с повтарящи се фрази и изпълнявам ключови движения.

Мога да фокусирам вниманието си.

Мога да пренасочвам вниманието си от една дейност върху друга.

40-60-и месец на детето

Имам двуканално внимание - едновременно мога концентрирано да слушам и да извършвам друга дейност.

Поддържам внимание, концентрация и седя тихо по време на съответните занимания.

РАЗБИРАНЕ

30-50-и месец на детето

Разбирам значението на обектите. Например - ползваме ножицата, за да режем.

Разбирам предлозите под, над, върху, пред и т.н. и мога да ги обвържа с картинки.

Изпълнявам лесни инструкции, като да преместя предмет на определено място.

Разбирам въпросите “защо” и “как”.

Вижте 5 неща, които децата не могат,

въпреки че ние мислим, че могат

40-60-и месец на детето

Изпълнявам инструкции от няколко части. 

Разбирам хумор/шеги.

Слушам и отговарям на идеи, изразени от някой друг, по време на разговор.

ГОВОРЕНЕ

30-50-и месец на детето

Използвам говор, за да покажа, че даден предмет има друга функция. Например: „Тази кутия е моят замък.“

Използвам сложни изречения, за да изразявам мислите си (ползвам защото, обаче).

Изреждам минали събития по реда, в който са се случили.

Изразявам идеи и обяснявам, защо нещо се случва на база минал личен опит.

Задавам въпроси защо се случват нещата и давам обяснения (кой, защо, къде, как).

Използвам различни глаголни времена (бъдеще, сегашно, минало).

Използвам мимики, жестове, фрази и интонации, за да направя обяснението си по-ясно за другите.

Използвам речник, фокусиран на предмети и хора важни за мен.

Надграждам речника си на база личен опит.

40-60-и  месец на детето

Разширявам речника си основно с групиране, назоваване и със звуците на новите думи.

Използвам езика, за да създам и опиша ролева игра.

Използвам говора, за да организирам и изяснявам идеи, чувства, събития.

Представям основната идея на играта, която ще играем.

Правя изявления и коментари към главната тема.

Прочетете Късно проговаряне

МАТЕМАТИКА

30-50-и месец на детето

Спонтанно използвам числа и числови фрази.

Докато играя, правилно използвам някои числа.

Мога да броя до 10.

Знам, че числата показват колко обекта има в комплект.

Показвам числата, използвайки пръстите си, нарисувани чертички или с картинки.

Правилно свързвам числа с количества.

Показвам любопитство към числата, като задавам въпроси и коментирам.

Мога да сравнявам две групи с обекти дали са еднакъв брой.

Показвам интерес към числови проблеми.

Разделям група от няколко обекта на различни части като знам, че броят им остава същият.

Показвам интерес към числата в заобикалящата ме среда.

Показвам интерес в представянето на числата.

Знам, че всичко може да се брои в това число скачания, стъпки, клякания.

Показвам интерес към формите.

Мога да изброявам еднакви форми в заобикалящата ме среда.

Показвам интерес към формите като ги конструирам или говоря за тях.

Правилно използвам формите в задачите.

Оприличавам всичко наоколо по форми.

40-60-и месец на детето

Мога да броя до 10 и обратно. 

Мога да изброявам и отделям от групата различен брой обекти.

Мога да предположа колко предмета виждам и след това да преброя дали е вярно.

Сравнявам с повече и по-малко различни обекти.

Мога да сумирам две групи от предмети като ги преброя.

Мога да кажа числото, което е с 1 повече от друго число.

Мога да намеря едно повече или по-малко от група от 10 обекта.

В заниманията и дискусиите използвам речник, включващ думи за изваждане и добавяне.

Мога сам да намирам математически задачи около себе си.

Мога да записвам числата със знаци и да ги обяснявам.

Използвам математически термини да обяснявам формите (кръг, квадрат, триъгълник).

Мога да обяснявам разположението на формата (под, зад, над).

Мога да подреждам няколко форми по дължина и височина.

Използвам изрази, отнасящи се за време.

Използвам изрази, отнасящи се за пари.

Мога да подреждам в правилната последователност събития.

По прост начин измервам кратки периоди от време.

Вижте Готови за училище

ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ

30-50-и месец на детето

Понякога придавам значение на чертички и рисунки.

Забавлявам се с рими и ритмични дейности.

Мога да разпознавам рими в речта.

Слушам с интерес приказки и поеми.

Интересувам се как историите са структурирани.

Предполагам как ще свърши дадена история.

Слушам истории с увеличаващо се внимание и обратна връзка.

Описвам истории, събития и герои.

Интересувам се от илюстрациите в книгите.

Отнасям се с внимание към книгите.

Сам ги прелиствам и "чета".

Знам, че информацията се предава като принтиран текст.

Държа книгата правилно и мога да прелиствам страниците.

Знам, че се чете от ляво надясно и отгоре-надолу.

40-60-и месец на детето

Мога да римувам.

Чувам и повтарям съответната дума.

Мога да вадя звуци от думите, да ги съчетавам и за някои от тях знам коя буква съответства.

Свързвам звуците с буквите от азбуката.

Чета думи и кратки изречения.

Използвам речник и форми на речта взаимствани от книгите.

Харесват ми все по-голям брой книги.

Знам, че информацията се получава от книги и компютри.

Мога да разделям речевия поток на отделни думи.

Мога да пиша думи, които са ми интересни.

Мога да съставям писмено кратки изречения.

ДВИЖЕНИЯ И ЗДРАВЕ

30-50-и месец на детето

Движа се свободно и контролирам движенията на обектите около мен.

Качвам се и слизам по стъпала, носейки малки обекти.

Стоя стабилно на един крак.

Мога да хващам голяма топка.

Използвам предмети, изискващи едната ми ръка (например ножица).

Мога да държа правилно химикал.

Мога да копирам букви.

Мога да кажа на възрастните, че съм гладен, изморен или искам да играя.

Разбирам ефекта на действията върху собственото ми тяло.

Мога да контролирам физиологичните си нужди.

Мога да мия и суша ръцете си сам.

Мога да се обличам сам.

40-60-и месец на детето

Експериментирам с начините на движение.

Скачайки от по-висок предмет се приземявам безпроблемно.

Мога да маневрирам безпроблемно между обектите в пространството, дори когато се движа с голяма скорост.

Пътувам с удоволствие, ползвайки различни превозни средства, мога да използвам екипировка за катерене или ски.

Показвам пълен контрол върху манипулирането на обектите - (ритане, бутане, хващане).

Мога да използвам прости инструменти, за да променя материалите.

Показвам коя ръка е доминантна.

Пиша буквите правилно, използвайки химикал.

Разбирам нуждата от здравословна и разнообразна храна.

Разбирам, че добрите практики като хигиена, здравословно хранене, спорт и сън водят до добро здраве.

Разбирам, че трябва да се пазя сам от наранявания и кое е опасно.

Знам как да премествам и съхранявам безопасно инструменти и техника.

Без надзор и подкана, спазвам правила за безопасност.

Пазя се чист и сух през целия ден.

Достъпът до всички тези хора, обучени да следят развитието на детето, ми носи спокойствие, ясна преценка за способностите му и темпа на развитие. Лично за нас, винаги е стоял на преден план проблемът, че в дадени области рязко изпреварва възрастта си и част от способностите си, което е водело дори до емоционална нестабилност. И понеже не е хубаво да се стопират процесите, пренасочвали сме уменията и дейностите до момент, в който те вече са съвместими с останалите му физически и емоционални качества. Или пък на база едно изпреварило възрастта му умение, сме развивали останалите.

Възможността да се отреагира на всички проблеми навременно и най-вече ефикасно, е безценна.

Препоръчваме ви още:

Помагаме или пречим?

Защо децата не обичат промените

7 неща, които не бива да забраняваме на децата си

Автор: Траяна Кайракова

Скъпи Дядо Коледа,

Аз се казвам Тони и съм на 6 години. Двамата с мама живеем сами. Понякога имам татко, защото той не идва често. Когато питам защо, той мълчи, а мама плаче. В градината ни учиха за трите ни имена. Аз не нося тези на татко, а на мама. Лелките и госпожите обясняваха, а мен ме гледаха и си шушукаха. Аз нямам нищо против да съм с името на мама, защото много я обичам.

Баба казва, че мама е глупачка, защото е някаква „любовна“ на татко, и мама пак плаче. Тя ме гушка, облича и готви най-вкусната супичка на света. Двамата с нея си играем и много се забавляваме. Обаче като си легна и тя си мисли, че съм заспал, пак плаче. После казва, че е така, защото я боли глава.

Татко има една друга майка и един батко. Видях ги веднъж в парка. Той носеше баткото на конче и много се смееха. Много искам и мен някой да ме носи така. Мама не може, защото е мъничка и слабичка.

На празниците сме двамата с мама. Сигурно само двама души са семейство. Обаче по телевизията са поне трима. Винаги има мама, тате и дете, а понякога и много деца. Питах мама защо сме сами, а тя каза, че аз съм нейният Божи дар и никога няма да сме сами щом сме двамата.

Аз имам играчки и дрешки, колело и голям конструктор. Тази година няма да ти искам голямата пожарна или полицейската кола със сирена. Моля ти се, дядо Коледа, намери ми друг татко. Даже и да не ме хареса, защото понякога не слушам, искам мама да не плаче, а само да се смее. Ако не успееш за тази Коледа, аз догодина ще стана на седем и сам ще потърся, ти само мъничко ми помогни.

Тони

P.S. Историята е истинска и вероятно една от много такива по света. Тази майка отглежда детето си сама. Преди да побързате да я заклеймите, трябва да знаете, че тя страда от болест, която изключва възможност за бременност и деца. Истинско чудо е, че забременява и когато разбира, нито за секунда не се замисля дали да направи аборт. Да, знаела е, че е женен, да, била е с него и не – не е разбила семейството му. А бащата…, силно казано баща. Той е от онези, които всеки момент „се развеждат“. Детето не е признато, разбира се, а той до ден-днешен си е женен. Мен не ме харесва особено, защото го попитах какво ще прави, ако когато случайно се разхожда в парка със законната си жена и син, срещне другия, нежелания, а той се хвърли на врата му. Отвърна ми, че ще му мисли, когато му дойде времето. Ами да започва, защото рано или късно на всяко нещо му идва времето…

Препоръчваме ви още:

Любовница

Родителите нарциси

Осиновете си татко

Самотни майки няма

Без баща - как се отглежда момче от самотна майка

Самотна майка

Автор: Милена Макавеева

Зимата не е моето време... всеки път на прага й си казвам, все пак, предстоят празниците... хубаво ще е. Обичам подготовката за тях: ароматите, светлинките, да украсяваме заедно елхата и да чакаме чудото на Рождество. Наскоро си говорих с едно семейство, чиято дъщеря говори, но все още доста неразбираемо. Те през смях ми споделиха как на разлепените списъци на вратата на детската градина, срещу името на щерка им пише: „подарък“. Не лего, кукла Барби и нейната модерна каравана, нинджаго или часовник, с когото да се свържат с добрия дядо. Но срещу името на Йоанка – написано просто „подарък“. Сигурно е казала нещо, като са я попитали, но не са я разбрали, предположи майката. Интересно, аз приех това по-тежко от родителите й. Вярно е, че в детската градина е доста шумно и търпението често е на изчерпване. Но как така… безлично, безчувствено и отчуждено?

Замислих се... различна ли е тяхната Коледа? Тиха, смълчана, тъжна и бледа? Не, приятели мои, не е! Това, че някои деца се раждат различни, не помрачава празниците в домовете им. Да, някои от тях порастват физически, но остават деца. Не проговарят, имат странни движения, седят в специални столове, викат, когато се развълнуват. Аз имам честта да споделям делниците си с тях вече шестнайсета година. Понякога е трудно, изтощително, но никога не съм си задавала въпроса: „Направих ли нещо смислено днес?“ Заради тях. Общуването с различните ми деца ми носи нещо, което всички думи на този свят не могат да ми дадат.

Знаете ли, зад привидната тишина край тези деца има съкровищница, от която ако преодолеете страха си от различното и отворите сетивата и сърцето си, няма да искате да се отделите. Очите им греят, когато се усетят приети. Ръцете им се протягат, учудващо внезапно и силно, дори когато церебралната парализа сковава мускулите им. Усмивка озарява лицата им, дори при тези, които не могат да говорят. Често се случва те да разбират доста. Обикновено са силно наблюдателни и сензитивни за всичко, което се случва наоколо. Могат да усетят човека срещу себе си за секунди. По начина, по който сме ги погледнали. Дали сме им подали ръка в опит за физически контакт. Дали сме клекнали, за да сме на тяхното ниво, а не да ги гледаме отвисоко. По това дали сме ги загърбили, докато разговаряме, ние, важните и силните, възрастните. По начина, по който се държим с майките им.

Със сигурност и те имат мечти. Има неща, за които копнеят. Дори да не могат да ги облекат в думи, могат да покажат, ако ги подпомогнем в избора, като им отделим време. Като ги попитаме. Те ще покажат с реакциите и поведението си какво ги вълнува. Ако им предложим нагледно няколко варианта ще се окаже, че имат силни предпочитания именно към пиано с червени бутони, а не към кола с дистанционно. Дори децата с тежко умствено изоставане и множество увреждания имат тайни желания за Коледа. Всяко едно от тях иска и чака да дойде редът му, с въпроса: „А ти, мило, какво би искал за подарък?“ Вярно е, че понякога повечето стимули покрай празниците натоварват сетивата им. Някои деца не се чувстват добре от шумовете и светлините в търговските центрове, и снимките до великолепните им елхи изглеждат по-скоро гротескни. Други се чувстват неспокойни и се разплакват, когато ги повика Дядо Коледа на някое организирано тържество. Но всяко от тях се вълнува и  си тръгва оттам с радост в сърцето, че е било част от празника.

По Коледа често се случва да говорим за чудеса. Аз познавам чудото не само по празниците, но тогава, признавам, то свети с особена, по-ярка светлина. Ще ви издам една тайна: Чудото на тези деца, моите, особените и специалните, са техните майки. Тези жени, които неуморно се грижат за тях. Които разпознават всяка мимика и жест на рожбите си и ги обличат в думи. Тези, които различават интонацията и плача на невербалните си деца и се досещат от какво се нуждаят. Тези, които украсяват елхите си с меки играчки, за да не се наранят децата им, когато изпаднат в криза. Майките, които внимават с коледните лампички, за да не провокира ярката светлина пореден епилептичен пристъп. Същите, които знаят какво би зарадвало малчуганите и съдействат на джуджетата, давайки им идея как точно вълнени топчета в разноцветни буркани ще предизвикат фурор и игра с часове и дни. Майчетата, чрез които малките живеят в България – наред с всички трудности по бюрокрацията, придвижването, безумното тичане по терапии, надпреварване с времето и болестите. Същите, които нямат време и право да остареят, защото техните деца си остават деца, дори и когато годините минават. Поклон към вас, великолепни, обични жени: Валентина, Бранимира, Ива, Силвия, Мирослава, Петя, Надежда, Кристина, Лидия, Люси, Светослава, Мила, Ирина, Диана, Марианка и още много прекрасни майки. Гордост и чест за мен е да ви познавам и се радвам, че ви има на света  - вас и особените ви деца, за да има все още човечност и обич в неизмерими мащаби. Желая ви с цялото си сърце здраве и сили, за да продължавате по пътя!

Казват, по Коледа стават чудеса. Признавам, като един наивен, леко инфантилен човек, вярвам в тях. Затова всяка година чакам с грейнали очи като децата. И ще си позволя да си пожелая да сме малко по-широко скроени и по-смели. Вълшебни празници да имате всички и нека бъдем по-добри!

А тяхната Коледа, на различните деца и техните семейства, вярвам, ще е вълшебна! Ако познавате някое такова дете, отделете му малко от времето и вниманието си, не само по празниците. Обещавам ви, няма да съжалявате.

Препоръчваме ви още: 

Светът на Мария

Майка – Архангел 

Какво може Микаела 

Майчица

Още за Милена:

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“. Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

За портфолиото на 3-годишните се говори и писа много миналата година, но то така и си остана като поредната недомислица в образователната система, която чака да бъде коригирана. Една майка ни прати това отворено писмо до министъра на образованието и науката. Той, доколкото ми е известно, няма общо с наредбата, но така или иначе я наследи. А писмото е колкото шеговито, толкова и сериозно. Може за медиите да не звучи актуално, но за майките на тригодишните, които се сблъскват с портфолиото, тази тема е много актуална. И ще си остане такава и за следващия набор тригодишни, ако някой не направи нещо по въпроса. Благодаря на Росица Бонева, че повдига въпроса отново. Портфолиото всъщност съвсем не е лоша идея и може да бъде много полезно. Само ако можеше да не е толкова претенциозно и нереалистично.

ОТВОРЕНО ПИСМО

До Министъра на образованието и науката                                               

Уважаеми г-н Вълчев,

Пише Ви една притеснена за бъдещето на сина си майка, която не знае ще й стигнат ли думите да изрази тревожността си от залегналите в миналогодишната Наредба за детските градини изисквания към децата от 1-ва група, редом със задължителното изискване за изготвяне на портфолио на детето. И за да не съм хаотична и неаргументирана, смятам за редно да обходя всичко, в хронологичен ред. Зачитам НАРЕДБА № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование, oбн. - ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г. ; Раздел II - “Проследяване на резултатите от предучилищното образование”:

Чл. 35.

В хода на предучилищното образование постиженията на детето се отразяват в детско портфолио.

Не е било чак толкова отдавна времето, когато самата аз бях в детската градина, която сега посещава и малкият ми син. За времето там, единствената документация, която установяваше някаква пригодност, беше медицинският картон, от който и до ден днешен помня как се пише на латински Варицела. За сметка на това се оказа, че на 6 г. бях не само пригодна за училище, ами дори в 1-ви клас ми беше ужасно скучно, защото четях като картечница и смятах задачите наум. И всичко това – без наличието на портфолио.

Съдържанието на портфолиото се определя с Правилника за дейността на детската градина или на училището. В края на предучилищното образование, с цел осигуряване на продължаващо взаимодействие между родителите и образователните институции портфолиото им се предава.

Тук ще направя малко лирическо отклонение и ще спомена за една анкетна карта, която бяхме помолени да попълним, преди големият ми син да тръгне в 1-ви клас. Предполагам, абсолютно автономна (но подкрепена финансово от някое НПО) училищна инициатива, която имаше за цел да убеди родителите, че резултатите, които „експертна комисия ще анализира“ на база родителските отговори, ще предопредели “индивидуалния подход“ към всяко едно дете. Въпросите, които очевидно бяха писани от някой изключителен теоретик, бяха всичко друго, но не и способни да определят психо-физическото състояние на бъдещите първолаци, от което стана пределно ясно колко висок е финансовият стимул за училището, за да събере и оцени 120 анкетни карти. Не мога да си кривя душата за едно – децата получиха индивидуален подход, но не поради своите специфични особености, изследвани дори до това кой „къде е първо мляко засукал“, защото да, правилно прочетохте, в анкетата имаше и въпроси, касаещи ранната им кърмаческа възраст. Индивидуалният подход се дължеше изцяло на честата смяна на учителите, като всеки от тях имаше собствен, индивидуален подход към децата. Знаете, терминологията често е една и съща, а трактовката й – различна...

От това лирическо отклонение мога само да предположа за какви цели се налага създаването на портфолио в 1-ва група в детската градина.

В 14-дневен срок преди края на учебното време по чл. 12, ал. 1 учителят на съответната подготвителна група установява готовността на детето за училище.

Тъй като в същата тази наредба пише, че децата постъпват в 1-ви клас в годината, в която навършват 7 г., то какво се случва, ако детето няма нужната, според изготвеното му портфолио, готовност?

4) Готовността на детето за училище отчита физическото, познавателното, езиковото, социалното и емоционалното му развитие. Тук ми се ще да обърнем внимание на заложените приложения към чл. 28.

(1) Предучилищното образование създава условия за: 1. Цялостно развитие на детската личност; 2. Придобиване на съвкупност от компетентности - знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.

(2) Компетентностите по ал. 1, т. 2 са дефинирани като очаквани резултати от възпитанието, обучението и социализацията на децата за всяка възрастова група по образователни направления:

1. Български език и литература (приложение № 1) – в него има следните изисквания – цитирам произволно: „произнася думите правилно“, „изговаря отчетливо думите в общия поток на речта“, „различава в литературното произведение начало и край“. По така формулирните изисквания към 3-годишните деца аз имам следните забележки, съответно:

- Ако правилното и отчетливо произношение на думите бяха задължително условия за преминаване във втора група на детската градина, то аз и до ден днешен нямаше да съм преминала, благодарение на говорния ми дефект, заради който понякога звуците „з“ и „с“; „ш“ и „ж“, „ц“ и „ч“ са трудно различими в речта ми. Слава Богу, по наше време беше различно, поради което добутах образованието си до докторантура.

- Ако на 3г. се очаква децата да различават началото и края в едно литературно произведение, то кога се очаква да започнат с преразказите с елементи на разсъждение – в 3-та или в 4-та група? И ако темповете на развитие и образование са толкова бързи, защо и кога се къса нишката, та нашите деца излизат от гимназиите с една от най-ниските степени на грамотност?

2. Математика (приложение № 2); - тук имам само един въпрос – ако детето може да брои не до три, както е заложено в приложението, а до 10, че и на английски, то може ли да вземе 2 години за една и да тръгне на училище на 5 г.? Знам, знам, не ми отговаряйте – най-рано на 6 г. може и то – по изключение, така пише в наредбата.

3. Околен свят (приложение № 3) - според него, детето трябва да „различава сградите на дома и на детската градина“. Децата, за които няма място в градините, какво се предполага да разпознават? Или наредбите така и така се пишат само за късметлиите от лотарията, останалите да се спасяват поединично?

4. Изобразително изкуство (приложение № 4) – тук се натъкваме на: „познава и назовава обекти при разглеждането на картини, илюстрации и произведения на народното творчество“. Дали се очаква децата само да разпознават „Ръченица“-та на Мърквичка или е добре да знаят и биографичните данни на художника? Колкото до „ритмично рисува хоризонтални, вертикални и наклонени линии с черни и цветни материали“ – в 7/8 ли се очаква да се извършва ритмичното рисуване, или може и в ¾, за децата от по-буржоазни семейства?

5. Музика (приложение № 5) – в него откриваме следното: „разпознава визуално музикалните инструменти акордеон и тъпан“ – ако предположим, че тъпанът стане разпознаваем именно покрай гореспоменатата „Ръченица“, то за акордеона въпросът остава спорен. Освен това, ако детето не разпознава визуално нито един от двата инструмента, но за сметка на това е виждало ято гъски, крава, теле и други селскостопански животни, то има ли таблица за приравняване – например да заложите 3 бр. гъски за тъпан и 2 телета – за акордеон.

Освен това, се очаква детето да „пее до три научени кратки песни“. Не се споменава какво се случва, ако песните са повече от 3, но предполагам, че колчем някое дете прояви певчески талант, то мигновено ще бъде санкционирано, за да не излезе извън рамките.

Последните две приложения, касаещи „Конструиране и технологии“ и „Физическа култура“ са писани на принципа: „Да кажем нищо с много думи.“, което остава у мен усещането, че е било необходимо да се запълва определен норматив страници. И не че няма верни неща – има, но са написани по начин, който не съм сигурна, че педагозите в градината биха разбрали, за да го приложат в действие.

В заключение искам да отбележа следното – всички тези умения ги придобивахме и ние, бидейки в детската градина, но на никой не му хрумваше да окомплектова резултати в папки, класьори, джобове и пр. канцеларски материали (които, предполагам, ще бъдат изписвани през Закона за обществени поръчки). Но ако сега приемем, че това се налага като част от естествения ход на общественото развитие, то надявам се, портфолиото ще бъде балообразуващо и при кандидатстване в Йейл, Кеймбридж и Оксфорд (минимум), защото съм сигурна, че там държат да приемат само студенти, отговорили на високите изисквания на МОН. В противен случай съм склонна да вярвам, че това са изисквания от кастинга за филма „Младият Айнщайн“, който всъщност не е говорил до 4-годишна възраст.

С уважение,

Росица Бонева

Препоръчваме ви още:

Какво искат родителите?

Голямото тестване на тригодишните

На 4 месеца на ясла, на 3 години на училище

Автор: Валентина Вълчева

Докато се опитвах да спасявам няколко книги от малкия ми син, измежду страниците на едната изпадна стара картичка, оцеляла като по чудо двайсет години, след поне пет големи местения на багаж през половин България. Без дата, без подпис, но не ми и трябват, за да си спомням откога и от кого е.

98-ма... един рокерски събор...

И само няколко думи отзад.

„Привет от Разказвача на приказки”

С Разказвача на приказки малко странно ни тръгна познанството. Тогавашното ми гадже общо-взето ме заряза заради него. Не, не е това, което си мислите. И в най-лошите си периоди, поне с това мога да се похваля, винаги съм била строго моногамна. Дълга история, от която поне едно научих – мъжката солидарност понякога добива изумителни, та чак шантави размери. Нищо общо с женската.

Все тая. На въпросния събор трябваше да отида с гаджето, но предвид новосъздалите се обстоятелства се озовах там и с двамата, плюс още двайсетина рокери, ама от най-достоверните. Кожени, дънкови, пъстри, шумни, натрапчиви като хлебарки в болнично отделение. Като се замисля, те май всичките са такива. Иначе не са лоши момчета. Когато свикнеш, че сред тях основните теми за разговор са мотори, музика и жени (не задължително в този ред), дори започва да ти харесва.

Не, няма да се впускам в подробности за събора. Да кажем, че тези три дни са от моментите, които всеки обича да си спомня, но предпочита да не разказва, поради ред причини. Който е попадал на такова мероприятие, знае за какво иде реч. Останалите трудно ще повярват и разберат. Един от спътниците ми впоследствие доста точно го описваше: „Аз – на шест, касетофонът – мъртъв пиян...”

Та... както казах, озовах се в малко необичайна ситуация, в компанията на впечатляващ дългокос мъж (слабост са ми, признавам си) със счупена челюст, който ми направи предложение за брак, без дори да ме е целунал. Предложението вероятно беше плод на комбинацията от обезболяващи и водка, защото прозвуча горе-долу като: „Ако някой ден реша да се оженя, първо на теб ще предложа”, но аз съм романтична душа, та ме поразнежи – признавам си. Е, мило е, нали?

След което последва още по-мила покана да тръгна с него, за да ми разкажел приказка.

Разбира се, аз също съм мила, когато поискам. Отговорих, че "предполагам за коя приказка става въпрос и вече съм я чувала, та не, благодаря. Но наистина си много мил."

И се подготвих за буря.

Но тук вече той ме изненада дотолкова, че впоследствие през годините имаше не един и два момента, в които искрено съжалявах, че отказах. Той не реагира както очаквах. Нямаше: „Ти за коя се мислиш, ма?! За Лайза Минели?!” Нямаше цупене и сърдене, нямаше сцена на царствен мачовски гняв, нито лекции на тема защо жените като мен са основен източник на страдания за мъжа... Сещате се. Няма как да не сте я предизвиквали поне стотина пъти в живота си, когато сте си мислели, че имате право да откажете на някой особено напорист ухажор.

Нищо подобно!

Което ме накара сериозно да се замисля. Съгласете се, че един изтрещял рокер (Пардон – моторджия! Не обичат да им викат „рокери”.) не е точно човек, от когото ще очаквате да се държи като сър Галахад. Аз поне не го очаквах. Дори напротив. Всъщност... за себе си мога да кажа, че не го очаквам от почти никого. (Извинявайте момчета, но това е положението, за съжаление!) А това е жалко!

Имам двама синове. Мога само да положа необходимите усилия и да се опитам да възпитам от тях мъже, които няма да минават в устремна атака „на нож”, когато някое момиче им откаже близост, а ще реагират именно като моя Разказвач на приказки. Мъжки! Достойно! Всъщност... човешки. Защото да приемеш поражението с чест и да съхраниш и своето, и чуждото достойнство, дори когато се чувстваш отблъснат и вероятно незаслужено наранен е нещото, което в крайна сметка те прави истински мъж. Не всеки го може.

Месец след събора получих картичката, с която започнах.

И не, повече не се видяхме. Така става понякога.

Препоръчваме ви още:

Истинският

Любовта, която не виждаме

Фейсбук любовна история

Кое е по-важно - ние да харесваме децата си, или да ги харесват другите? Дали за децата ни е по-важно нашето одобрение, или това на околните? Дали не позволяваме мнението на хора извън семейството да ни влияе по-често, отколкото си признаваме?

В моето собствено детство чувах репликата "Какво ще кажат хората" много по-често, отколкото ми се искаше. Заклех се никога да не я използвам, когато стана майка. И държа на думата си. Въпреки това се улавям как все пак понякога се влияя от коментарите на други хора за децата ми.

Една майка каза нещо много мъдро в пост в социалната мрежа. Защо ги раждаме тези деца? За да ги харесват чуждите хора ли? Преведохме за вас целия текст на това много силно послание, което накара много родители да се замислят. 

Уморените родители около мен стават все повече. Уморени са от училището, от детската градина, от поликлиниката, от курсовете по ранно развитие, от треньорите в клубовете, от децата си. Напоследък някои от тях, говорейки с мен по „детски въпроси“, псуват, други плачат. Някои се оплакват от нервен тик, нови болежки, хвалят специалистите от онкоцентъра… Двама познати щяха да ходят при психолог, но неведома сила ги отнесе при екстрасенс, за да им се решат проблемите със „стъклена топка“. Оказва се, че с мизантропията не само при мен всичко е „наред“. Как се получава така, че ние толкова бързо се научаваме да ненавиждаме и от това с основание сме уморени?

Мисля, че проблемът е в навика ни да правим глобални планове и да си вярваме. И трябва да признаем, тези планове са дългосрочни, сигурни, негативни, авторитетни, обосновани от някой голям „специалист“.

Детето е на 8 месеца, а още не се е изправило на крачетата си? Очакват ви сериозни проблеми с прохождането и със сигурност ще останете „без гръб“ от носенето на ръце. Изправило се е на 6 месеца? Ще има криви крака за цял живот, момичетата няма да го харесват, защото кой харесва мъже с криви крака.
На две години е, а още не прави изречения? Ето ви телефона на един много добър невролог, а тези хапчета много помагат.
Не се е научило да чете преди да тръгне на училище? А различава ли звучните и беззвучните съгласни?
Може ли да прави разказ по картинка? Знае ли какво е диагонал? А може ли да направи къщичка за птици? Не?! Ами вие имате дебил!
Очакват ви проблеми с писането, четенето, математиката, геометрията, няма да може да язди, ще измъчва уличните котки …

Познавам логопедка, която "прогнозира" следното за 6-годишно дете (майката на което успя да го измъкне от "проклятието ДЦП" с невероятни усилия): „Той ще има проблем с ученето, трудно ще пише, няма да може да се справя с анализа на звуковете, да смята, ще има множество проблеми, занимавайте се с него вкъщи.“ Че това дете говори, върви, храни се, облича се и чете само! Вие не сте го виждали в какво състояние беше преди три години, а правите прогнози и очертавате бъдещето му в училище?!

Учителка заявила на моя позната, майка на четвъртокласник: „Той няма да стигне до ВУЗ, трябва да го насочите към някакъв занаят. Запишете го в техникум. Вижте - трудно смята, само рисува. Ами той е момче, математиката му е нужна.“ Кой е казал, че на момчето математиката задължително му е нужна? Рисувай, приятелче! Стани художник, дизайнер, архитект, моделиер. А ти, майко, стой по-далеч от училището му.

Преподавател, когото познавам, разказва за зрелостничка: „Кръгла нула. Написала съчинение и объркала Фет с Тютчев. Представяш ли си? Афанасий Тютчев – от две имена направила едно. Къде ще я приемат? Идиотка.“

Да, аз също съм грешна. Когато мой студент от втори курс спряга глаголи неправилно, нервнича и мислено кова гвоздеите на „ковчега“ му за изпита. Но не заливам майка му с оплаквания и "прогнози". И слава Богу!

Но нечий лекар, възпитател, учител го прави. И обезумелите майки вземат твърдо решение: трябва нещо да предприема. И започват да правят неща, които в крайна сметка ненавиждат и те, и децата им.

Забраняваме анимациите! Какъв Шрек? Това е вредно. Най-много нещо с коледна тематика по празниците. Но без да се прекалява!

Игри? Разбира се! Ето един пъзел от книжката за Маугли, да тренираш разказ по картинка; ето ти книжки за оцветяване да отработиш фината моторика; седни, ще ти почета, като станеш на 5 ще четеш сам; ето ти английската азбука – научи я, като станеш на 6 ще знаеш два езика.

Искаш компания? Разбира се, сега ще дойде учителят ти, после ще отидем до поликлиниката, там ще се срещнеш с нашия лекар, после ще се видим с треньора ти… всичко е разчетено.

При някои познати това е изразено в по-голяма, при други в по-малка степен. И всеки път, когато се срещнем, чувам:

„Има проблем с вниманието…“

„Обижда логопедката, не си изразява мислите свързано…“

„Пише много грозно. Частната му учителка се измъчи с него… “

„Класната пак се оплака, че е невнимателен, а ние се занимаваме всеки ден по три-четири часа; уча го да седи на едно място, да слуша внимателно, да чете на глас… “

„Непрекъснато бърка звучните и беззвучните съгласни, а вече трети ден ги учим.“

И всички поголовно цитират лекари, възпитатели, учители… А отгоре на всичко, детето им е "идиот", "глупак", "нищо няма да излезе от него" – казват го след всяка среща със „специалист“.

Искам да кажа на тези майки – майната им на прогнозите и диагнозите! И не ги правете сами, особено по аналогия. Въобще доверявайте се само на метеорологичната прогноза и не слушайте никого. Най-добре слушайте любимия си музикален канал, ще ви разведри.

Днес например ми позвъни позната, която сподели, че класната на дъщеря й пак е направила забележка. Момиченцето расте „невнимателно“, разсеяно. Педагожката е в ужас, майката в паника. „Ние не бяхме такива!“, казва, а те…

Що за мания е това непрекъснато сравняване между нас и тях? Ние не само сме от различни поколения, ние сме от различни страни и противоположни светове. Откъде-накъде трябва да са „внимателни“ като нас?

Някога аз и моите приятели (общо 7 хлапета) тичахме из съседските дворове и развивахме "супервниманието" си, наблюдавайки чия майка се прибира от работа, в кой магазин се отбива, какво купува; къде тръгна съседката; колко бири изпи дядото на… ; на кой балкон се показва местният ексхибиционист; в кое мазе се скри котката на квартала да ражда; колко са ни бездомните кучета… Ние знаехме всичко. И кога зареждат сладоледа в близката сладкарница, откъде да си купим любимите дъвки, кога ще излезе новият брой на списанието, което следим. Знаехме кое къде се намира вкъщи. Нашите родители не знаеха всичко това, но знаеха много за нас. Те живееха скучно, но не ни пречеха. Те, и това е най-важното, ни се възхищаваха. Сега родителите живеят интересно, но въпреки това знаят по-малко за децата. А още по-малко знаят за собствените си деца. Но пък винаги са наясно кого да попитат какво става с тях…

Когато майките ми се оплакват и цитират „добрите“ специалисти, когато ме питат какво да правят, аз отговарям едно и също:

„Ти си майка. Твоята задача е да обичаш. Има кой да се кара на детето ти и да го обижда. Ще му се карат и ще го обиждат навсякъде – в поликлиниката, в детската градина, в училище, при логопеда, на улицата.

Твоята задача е да защитаваш детето си. Да го предпазваш от всички етикети, които ще му лепнат моментално.

Ти си майка, твоята работа е да хвалиш, не да сравняваш. Да хвалиш за постижение, което е важно и ново за детето ти, а не да слушаш как се справят другите или какво е казал някой за детето ти. Ако непрекъснато сравняваш детето си с другите, по какво се различаваш от учителката му, която недоволно заявява: „Дъщеря Ви пише грозно, вижте как пише Маша!“ Учителката може и да е забравила, но ти трябва да помниш, че твоята дъщеря е Катя. 

Струва ми се, че ненавистта вече е с огромни мащаби. Умората е извън пределите на поносимото. Ние живеем в обкръжението на тези, които са обърнали най-доброто в нас против нас. Какъв е основният смисъл на всички диагнози и прогнози? - "Вие обичате детето си? Премоделирайте го. Променете го. Пречупете го. То трябва да стане удобно, предсказуемо, стандартно, мълчаливо, готово да изпълнява команди… Тогава ще се хареса на всички ни."

А вие защо го родихте? За да се харесва на всички?
Не призовавам да се нарушават златните правила и да се пренебрегва морала. Моят призив е да мислим трезво и да обичаме.

Препоръчваме ви още:

Ама къде ви е възпитанието? 

Да не изгубиш лицето си

Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка

Училището не е най-важното в живота

Родителите също “прегарят“