За портфолиото на 3-годишните се говори и писа много миналата година, но то така и си остана като поредната недомислица в образователната система, която чака да бъде коригирана. Една майка ни прати това отворено писмо до министъра на образованието и науката. Той, доколкото ми е известно, няма общо с наредбата, но така или иначе я наследи. А писмото е колкото шеговито, толкова и сериозно. Може за медиите да не звучи актуално, но за майките на тригодишните, които се сблъскват с портфолиото, тази тема е много актуална. И ще си остане такава и за следващия набор тригодишни, ако някой не направи нещо по въпроса. Благодаря на Росица Бонева, че повдига въпроса отново. Портфолиото всъщност съвсем не е лоша идея и може да бъде много полезно. Само ако можеше да не е толкова претенциозно и нереалистично.

ОТВОРЕНО ПИСМО

До Министъра на образованието и науката                                               

Уважаеми г-н Вълчев,

Пише Ви една притеснена за бъдещето на сина си майка, която не знае ще й стигнат ли думите да изрази тревожността си от залегналите в миналогодишната Наредба за детските градини изисквания към децата от 1-ва група, редом със задължителното изискване за изготвяне на портфолио на детето. И за да не съм хаотична и неаргументирана, смятам за редно да обходя всичко, в хронологичен ред. Зачитам НАРЕДБА № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование, oбн. - ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г. ; Раздел II - “Проследяване на резултатите от предучилищното образование”:

Чл. 35.

В хода на предучилищното образование постиженията на детето се отразяват в детско портфолио.

Не е било чак толкова отдавна времето, когато самата аз бях в детската градина, която сега посещава и малкият ми син. За времето там, единствената документация, която установяваше някаква пригодност, беше медицинският картон, от който и до ден днешен помня как се пише на латински Варицела. За сметка на това се оказа, че на 6 г. бях не само пригодна за училище, ами дори в 1-ви клас ми беше ужасно скучно, защото четях като картечница и смятах задачите наум. И всичко това – без наличието на портфолио.

Съдържанието на портфолиото се определя с Правилника за дейността на детската градина или на училището. В края на предучилищното образование, с цел осигуряване на продължаващо взаимодействие между родителите и образователните институции портфолиото им се предава.

Тук ще направя малко лирическо отклонение и ще спомена за една анкетна карта, която бяхме помолени да попълним, преди големият ми син да тръгне в 1-ви клас. Предполагам, абсолютно автономна (но подкрепена финансово от някое НПО) училищна инициатива, която имаше за цел да убеди родителите, че резултатите, които „експертна комисия ще анализира“ на база родителските отговори, ще предопредели “индивидуалния подход“ към всяко едно дете. Въпросите, които очевидно бяха писани от някой изключителен теоретик, бяха всичко друго, но не и способни да определят психо-физическото състояние на бъдещите първолаци, от което стана пределно ясно колко висок е финансовият стимул за училището, за да събере и оцени 120 анкетни карти. Не мога да си кривя душата за едно – децата получиха индивидуален подход, но не поради своите специфични особености, изследвани дори до това кой „къде е първо мляко засукал“, защото да, правилно прочетохте, в анкетата имаше и въпроси, касаещи ранната им кърмаческа възраст. Индивидуалният подход се дължеше изцяло на честата смяна на учителите, като всеки от тях имаше собствен, индивидуален подход към децата. Знаете, терминологията често е една и съща, а трактовката й – различна...

От това лирическо отклонение мога само да предположа за какви цели се налага създаването на портфолио в 1-ва група в детската градина.

В 14-дневен срок преди края на учебното време по чл. 12, ал. 1 учителят на съответната подготвителна група установява готовността на детето за училище.

Тъй като в същата тази наредба пише, че децата постъпват в 1-ви клас в годината, в която навършват 7 г., то какво се случва, ако детето няма нужната, според изготвеното му портфолио, готовност?

4) Готовността на детето за училище отчита физическото, познавателното, езиковото, социалното и емоционалното му развитие. Тук ми се ще да обърнем внимание на заложените приложения към чл. 28.

(1) Предучилищното образование създава условия за: 1. Цялостно развитие на детската личност; 2. Придобиване на съвкупност от компетентности - знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.

(2) Компетентностите по ал. 1, т. 2 са дефинирани като очаквани резултати от възпитанието, обучението и социализацията на децата за всяка възрастова група по образователни направления:

1. Български език и литература (приложение № 1) – в него има следните изисквания – цитирам произволно: „произнася думите правилно“, „изговаря отчетливо думите в общия поток на речта“, „различава в литературното произведение начало и край“. По така формулирните изисквания към 3-годишните деца аз имам следните забележки, съответно:

- Ако правилното и отчетливо произношение на думите бяха задължително условия за преминаване във втора група на детската градина, то аз и до ден днешен нямаше да съм преминала, благодарение на говорния ми дефект, заради който понякога звуците „з“ и „с“; „ш“ и „ж“, „ц“ и „ч“ са трудно различими в речта ми. Слава Богу, по наше време беше различно, поради което добутах образованието си до докторантура.

- Ако на 3г. се очаква децата да различават началото и края в едно литературно произведение, то кога се очаква да започнат с преразказите с елементи на разсъждение – в 3-та или в 4-та група? И ако темповете на развитие и образование са толкова бързи, защо и кога се къса нишката, та нашите деца излизат от гимназиите с една от най-ниските степени на грамотност?

2. Математика (приложение № 2); - тук имам само един въпрос – ако детето може да брои не до три, както е заложено в приложението, а до 10, че и на английски, то може ли да вземе 2 години за една и да тръгне на училище на 5 г.? Знам, знам, не ми отговаряйте – най-рано на 6 г. може и то – по изключение, така пише в наредбата.

3. Околен свят (приложение № 3) - според него, детето трябва да „различава сградите на дома и на детската градина“. Децата, за които няма място в градините, какво се предполага да разпознават? Или наредбите така и така се пишат само за късметлиите от лотарията, останалите да се спасяват поединично?

4. Изобразително изкуство (приложение № 4) – тук се натъкваме на: „познава и назовава обекти при разглеждането на картини, илюстрации и произведения на народното творчество“. Дали се очаква децата само да разпознават „Ръченица“-та на Мърквичка или е добре да знаят и биографичните данни на художника? Колкото до „ритмично рисува хоризонтални, вертикални и наклонени линии с черни и цветни материали“ – в 7/8 ли се очаква да се извършва ритмичното рисуване, или може и в ¾, за децата от по-буржоазни семейства?

5. Музика (приложение № 5) – в него откриваме следното: „разпознава визуално музикалните инструменти акордеон и тъпан“ – ако предположим, че тъпанът стане разпознаваем именно покрай гореспоменатата „Ръченица“, то за акордеона въпросът остава спорен. Освен това, ако детето не разпознава визуално нито един от двата инструмента, но за сметка на това е виждало ято гъски, крава, теле и други селскостопански животни, то има ли таблица за приравняване – например да заложите 3 бр. гъски за тъпан и 2 телета – за акордеон.

Освен това, се очаква детето да „пее до три научени кратки песни“. Не се споменава какво се случва, ако песните са повече от 3, но предполагам, че колчем някое дете прояви певчески талант, то мигновено ще бъде санкционирано, за да не излезе извън рамките.

Последните две приложения, касаещи „Конструиране и технологии“ и „Физическа култура“ са писани на принципа: „Да кажем нищо с много думи.“, което остава у мен усещането, че е било необходимо да се запълва определен норматив страници. И не че няма верни неща – има, но са написани по начин, който не съм сигурна, че педагозите в градината биха разбрали, за да го приложат в действие.

В заключение искам да отбележа следното – всички тези умения ги придобивахме и ние, бидейки в детската градина, но на никой не му хрумваше да окомплектова резултати в папки, класьори, джобове и пр. канцеларски материали (които, предполагам, ще бъдат изписвани през Закона за обществени поръчки). Но ако сега приемем, че това се налага като част от естествения ход на общественото развитие, то надявам се, портфолиото ще бъде балообразуващо и при кандидатстване в Йейл, Кеймбридж и Оксфорд (минимум), защото съм сигурна, че там държат да приемат само студенти, отговорили на високите изисквания на МОН. В противен случай съм склонна да вярвам, че това са изисквания от кастинга за филма „Младият Айнщайн“, който всъщност не е говорил до 4-годишна възраст.

С уважение,

Росица Бонева

Препоръчваме ви още:

Какво искат родителите?

Голямото тестване на тригодишните

На 4 месеца на ясла, на 3 години на училище