и други възгледи за възпитанието

 
Училищният живот пое по обичайния си алгоритъм – децата решават входните нива по предметите, родителските чатове кипят. И много от добрите ни намерения в навечерието на учебната година – да дадем повече самостоятелност, да не помагаме с писането на домашните и подготовката на уроците отиват по дяволите. Трябва да признаем, че началото на учебната година винаги създава стрес за семейството. Известният психолог Михаил Лабковски обаче съветва да успокоим топката, защото „училището не е най-важното в живота“. Ето как самият той гледа на този процес.

Първото и най-важно: не трябва да пишете домашни и да подготвяте уроци с детето! Да питате „как беше в училище“ също не е нужно. Едно, че си разваляте отношенията с децата, второ, че резултатът е само отрицателен. Няма ли за какво друго да си говорите?
 

Детето задължително трябва да има лично свободно време, в което да не прави нищо – от 2 до 4 часа дневно. Тревожните амбициозни родители претоварват децата си – кръжоци, спортни клубове, изкуство… И ги „обзавеждат“ с неврози и всичко, което ги съпътства.

В отношенията си с училището и учителите винаги трябва да бъдете на страната на детето си. Пазете децата! Не се страхувайте от лоши оценки. Страхувайте се детето ви да не се отврати от училището и ученето изобщо.

Оценките срещу отношенията с родителите

Руските родители (както и българските, бел.ред) са ориентирани към оценките. Това е още от минали времена. В моя клас например учеха двама чехи и един поляк. След едно сериозно контролно на родителската среща всички майки и бащи питаха за оценките, само „чужденците“ се интересуваха как са се чувствали децата им, дали са били притеснени. И това е правилно.

Трудно е да се каже кой има повече психологически проблеми – отличникът или двойкаджията. Отличникът, защото ревностно отглежда своите шестици или тревожното дете с понижена самооценка.

Ако детето ви не е в състояние да прави уроците си само, затова винаги има причина. Мързелът няма нищо общо.

Категорията „мързел“ в психологията не съществува. Мързелът винаги се разполага там, където отсъстват мотивацията и волята.

Причините, поради които детето не се подготвя самостоятелно, могат да бъдат какви ли не – повишено вътречерепно налягане, хипертонус, психологически проблеми, Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. И вместо да губите време, за да седите заедно над учебниците, е по-добре да опитате да определите каква е причината и да работите да нейното отстраняване.

Едни родители искат да отгледат отговорни, самостоятелни и успешни деца. Други имат за цел тотален контрол над детето, а какъв човек ще порасне от него, не е толкова важно. Важно е да не се „откъсне от синджира“.

Колкото и да е странно, понякога тревогите за оценките на детето могат дори да разрушат семейства, влошават се отношенията между родителите, които се обвиняват един друг и се отдалечават от децата си, понякога необратимо.

Психиката на тийнейджърите и без това е обострена, а месеците, в които се подготвят за матури, стават наистина „черен период“ за семейството. Последствията обикновено са неврози и депресии, които провокират истерии, болести, понякога дори суицид.

Как да се избегне този кошмар или поне да се минимизират последствията?

Мисля да се съсредоточим върху любовта и вечните ценности. Да помислим за това, че достатъчно скоро, когато всички оценки и изпити са спомен, ще е важно само едно – изгубили ли сме близостта, доверието, разбирателството, приятелството с детето си. Може дъщеря ти да носи само шестици и пак да я загубиш. Синът ти да издържи матурите, да влезе в университет, но да не можете да възстановите отношенията си.

Вижте още Децата не са проект на родителя

Ако вие самите сте нещастни, няма как да изградите с детето си отношения, които да го правят щастливо. А на щастливите родители не им се налага да правят нещо специално.

Много майки и бащи са убедени, че при тях всичко е наред, проблеми създават само децата. И изведнъж се учудват, ако в семейството порастват две съвсем различни деца – едното уверен в себе си отличник, другото комплексиран, агресивен неудачник. Това е знак, че децата са се чувствали по различен начин в домашната среда и на някое от тях не му е достигало внимание. Някой е бил по-чувствителен и се е нуждаел от повече любов, но родителите не са забелязали.

Както вие се отнасяте с детето си, когато е малко, така то ще се отнася с вас, когато остареете.

*****

Когато ви се ражда дете, вие се радвате на „чудото“, щастливи сте, че сте станали родители и правите всичко по силите си детето да се чувства добре, да е усмихнато, да общува с вас с желание. Но ето че става на 6 или 7 години и между вас застава училището. Като че ли в дома влиза наказателен отряд, който откъсва детето от семейството. Макар че какво толкова страшно се случва? Все пак трябва да ходи на училище, да получава някакви знания, да общува с връстници, да пораства. Защо да позволявате на този естествен процес да се вклинява между вас?

Училището трае по-кратко от живота и трябва да бъде изнесено от рамките на отношенията ви с детето.

Училището трябва да учи не толкова на математика и литература, колкото на самия живот. Важно е да получиш не толкова теоретични знания, колкото практически умения – да общуваш, да изграждаш отношения с околните, да носиш отговорност за думите и постъпките си, да решаваш проблемите си, да се договаряш, да вземаш решения. Именно тези навици позволяват да се чувстваш уверен като възрастен и да успяваш.

Прекаленото вживяване на детето в оценките е огледало на реакциите на възрастните. Ако родителите реагират спокойно на двойката или някакъв друг неуспех, ако се усмихват и казват: „Не се разстройвай, детето ми.“ и детето ще е стабилно, спокойно, ще учи по-усърдно и ще намери сферата, в която всичко му се получава.

Вие ще остареете – те какво ще правят?

Ако в началната степен детето не се справя с учебната програма (според някои специалисти още в първи клас), ако ви се налага дълго да стоите над главата му, за да се подготви, проблемът не е в детето, а в училището. Напоследък училищата се ориентират единствено върху амбициите на родителите и се грижат само за престижа си и за стойността на услугите си. По-сложно не значи по-добре. Детето не бива да се преуморява, да догонва непрекъснато учебната програма с помощта на родителите си, на частни учители, на интернет.

За подготовката на домашните в първи клас трябва да се отделят от 15 до 45 минути. Иначе няма да издържите дълго.

Вижте още Защо децата ни скучаят в училище и нямат търпение

Да се наказват децата е допустимо, когато е необходимо. Но трябва да се разграничават децата от постъпките им. Представете си следната ситуация:  уговорили сте се, че докато се приберете от работа, детето ще е направило домашните си, ще се е нахранило и ще е подредило стаята си. Връщате се и виждате следната картина – купата със супа стои недокосната, учебниците явно не са били отваряни, а детето е забило нос в лаптопа си.

Важно е да не избухвате, да не произнасяте тирадата как другите деца с всичко се справят само вашето… и как нищо няма да излезе от него в крайна сметка.

Без ни най-малка агресия приближете детето, усмихнете се, прегърнете го и му кажете: „Много те обичам, но прибирам лаптопа ти.“ Можете да приберете и смартфона и да дадете някой стар апарат без интернет. Да крещите, да обиждате, да се заканвате или да мълчите с дни – не е нужно. Детето е наказано с отнемане на лаптопа.

Не бива да живеете живота на децата си, да решавате техните проблеми, да ги притискате със собствените си амбиции, очаквания, изисквания. Вие ще остареете, а те няма да могат да се справят с живота си сами.

Ако детето е обект на непрекъсната опека, никога няма да разбере какво означава да носиш отговорност за действията си, ще порасне инфантилно и ще се възползва от всяка възможност да наруши правилата.

Аз съм против постоянния, натрапчив контрол. Детето трябва да е уверено, че в семейството го обичат, уважават, доверяват му се. Така няма да е лесна плячка на лоши компании и ще избегне много съблазни, пред които поддават връстниците му, които живеят в напрежение със семейството си.

*****

Когато работех като учител, в Деня на знанието говорех, че човек трябва да учи, поне заради това да има по-високоплатена работа. А когато имаш повече знания ще можеш да изкарваш пари с това, което обичаш да правиш.

*****
Хаосът в стаята на тийнейджъра съответства на вътрешното му състояние. Това е външният израз на душевния му свят. Добре ще е, ако поне се къпе… Можете да имате претенции да подреди стаята си, само ако вещите му се търкалят извън пределите й.

*****
Да възпитаваш не значи да обясняваш как трябва да се живее. Това не работи. Децата се развиват само по аналогия. Какво може и какво не, и как е по-добре да не постъпват, те се ориентират единствено по родителите си. Да казваш, че алкохолът е вреден и да сядаш всяка вечер с бутилка вино не е добра идея.

*****
Ако детето се опива да манипулира възрастните, то просто има невроза. И трябва да се търси причината за нея. Здравите хора не манипулират – те решават проблемите си действайки праволинейно.

*****

Детето трябва да има усещането, че родителите му са добри и силни хора. Които могат да го защитят, могат нещо да му откажат, но винаги действат в негов интерес и най-важното – много го обичат.

От същия автор ви препоръчваме: Момичета, вие сами разваляте мъжете си

Михаил Лабковски е психолог с 30-годишен стаж. Последните 20 години е и водещ на телевизионни и радиопредавания, в които консултира в ефир. 
Започва да учи психология в Москва, за да реши собствените си проблеми, но впоследствие установява, че това е дейност, с която би искал да се занимава сериозно. Известно време живее и работи в Израел. Там консултира двойки, които са развеждат – медиатор при преговорите за подялба на имуществото и децата. Няколко години е психолог в Йерусалим, където контактува с тийнейджъри с проблемно поведение. В Москва има собствена практика, провежда индивидуални, семейни и групови терапии. Откъсите са от книгата на автора „Искам и ще бъда“.

Препоръчваме ви още:

Защо тройкаджиите успяват в живота?
Червената зона и жълтата зона 
Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка