Сева Николаева ни праща един спомен от миналата Коледа :) И едно напомняме, от което май всички имаме нужда в трескавото предколедно пазаруване :)

Колко подаръка трябва да отвори едно дете, за да е щастливо? Цял ден гледам видеа и снап-чат от приятели на моите девойки и вярвайте, не мога да изброя пакетите под елхите. Много модно е също да се снимат стаи, потънали, ама наистина потънали, в опаковъчна хартия и панделки. Боже, не мога да настигна тези побеснели родители, които сякаш цяла година, всеки ден, са купували по един боклук, за да го увият в модерната днес холо-хартия и да струпат камарата под елхата. Ако мястото не стигне, се реди върху дивани, столове, маси.

А днес, скъпи приятели, плаках пред една розова купа. Тя нямаше вина за сълзите ми. Досега си бе живяла безгрижно на стелажа в един гигантски детски хипермаркет и сигурно единствената й тревога е била дали житейски си подхожда на синия куп отсреща. Ще питате - защо толкова сълзи, защо точно в детския магазин и защо точно два дни след Коледа. Ами свършиха ни влагопоглъщачите (едни кутии с филтри, дето абсорбират влагата). Като живееш на остров, това е част от задължителното "обзавеждане". Викаме си - да скочим до едикъдеси, празникът мина, няма да има хора. Обаче... Грамадният паркинг беше претъпкан. Зад нас в мравча колона пъплеха десетки коли, дори за обратен завой нямаше място. Вътре ескалаторите претоварени. Бута народът пазарските колички, от които цвърчи поне по едно дете и товари! Ама като ви казвам "товари", имам предвид ТОВАРИ. Два дни след Коледа!? Само преди два дни същите тези хора бяха струпвали камари под и около елхите, преди това бяха харчили стотици евро за купища ненужни вещи, потрошвайки безчет часове в обиколки из магазините, включително и в този, за когото ви говоря сега.

Днес - два дни след Коледа - те пак бяха на пазар - количките преливаха, децата пищяха и искаха още, и още, и още. Родителите им, с оглупели от хилене лица, товареха. Не! ТОВАРЕХА! Аз се разплаках. Не защото ми пукаше кой и как си харчи парите, а пък за гладните в Сомалия и през ум не ми мина. Заплаках, защото знаех - ако моите деца бяха тук с нас, и те щяха да искат. И те щяха да гледат с жадни очи на шарените боклуци, наблъскани по рафтовете. И те щяха да въздишат укорително зад и пред нас, а ние щяхме да им отвръщаме извинително. И да се чувстваме гузни. Защо? Защо се превърнахме в такива идиоти? Това ли взехме от ...онези, на които всичките им магазини ни приличаха на корекоми, а на Коледния обяд преглъщат сухата пуйка с пунш? Не ме разбирайте погрешно. Аз обожавам празниците, украсите, подаръците, суетенето в кухнята, трапезата. Обожавам елхата и гирляндите; къщата ни започва да свети още от 1 декември. Обожавам да купувам подаръци и, повярвайте, не съм от родителите, които подаряват само книжки, блузи и практични неща. Но два дни след Коледа... Два дни, хора! И ти да обикаляш бясно из най-големия детски хипермаркет и да тикаш в ръцете на цвърчащото пред теб отроче купища боклуци... и то да е пак недоволно! Кажете ми, че вашите деца не са такива! Ще ви повярвам. Наполовина. Позволете ми другата половина да мисли различно. Същата тази половина, която днес се разплака пред розовата купа в отдела за домакински работи. Хората ме подминаваха, но ме гледаха със съчувствие. Поне живея в общество, възпитавано в съпричастност. Ами не е шега да се разкъсваш от дилеми като розова или жълта купа да си взема, и дали ще подхожда на зелената подложка...
Поплаках си, скъпи приятели, насред домакинската секция на огромния хипермаркет. А съпругът ми, който иначе е кален пред момичешки сълзи, ми подари розовата купа. За да ме усмихне.

Какво стана с нас!!! Нали детето по принцип иска едно, две или най-много три неща. Ами всичко останало? Аз нямам такова въображение, толкова съм глупава!!! Защо наред с Голямото желание не съм се сетила да купя холо-обувки, огледало и четки за професионален грим за 12-годишната си наследница, кутия за бижута, безжична зареждачка, ненужни пуловери и летни блузи, чорапи с пръсти и одеяло, което се нахлузва като опашка на русалка... И още, и още, и още... Скапана западняшка изхвърлящина! Вие помните ли вашите новогодишни сутрини? И броя на пакетите под елхата? Колко подаръка трябва да отвориш, за да си щастлив?

Препоръчваме ви още:

Тя е Коледа

Не разваляй дисциплината, Дядо Коледа!


Коледна баклава

Голямото оливане