Тази година фондация „За Нашите Деца“ празнува своя 25-годишен юбилей. Двадесет и пет години, през които успя да осигури щастливо детство на над 10 000 деца.
За да отбележи 25-ия си рожден ден, фондацията организира празненство за малки и големи в Южен парк.
Програмата на събитието включва музика и различни атрактивни формати и дейности, занимателни игри. За доброто настроение на гостите ще се погрижат диджей, приказни герои и аниматори от невероятния екип на парти агенция „Маска", който работи благотворително и с други неправителствени организации, сред които фондация „Движение на българските майки“ и Сдружение на родителите на деца със синдром на Даун.
Децата и възрастните ще имат възможност да проявят талантите си в обособени кътове - за изкуство, спорт и театър. Към многото игри е добавено и малко творчество - децата и техните родители ще имат възможност да рисуват върху специално подготвено платно. А в края на събитието всички ще могат да се снимат пред него.
Подготвени са и други изненади за малките и големи гости. Изнедада ще е и финалът на празненството.
От фондация „За Нашите Деца“ канят всички съмишленици и партньори, приятели и добродеятели, деца и възрастни, с които заедно да поставят началото на още 25 години, през които да вдъхват увереност на още повече семейства и да осигурява стабилен дом на още повече деца.
Заповядайте заедно с вашето семейство!
Ще бъде забавно! Ще бъде зареждащо! Ще бъде уникално!
Място и време на събитието: Южен парк (вход откъм бул. Витоша), в последния ден на месеца - 30.09.2017г., от 11:00 ч. до 13:00 ч.
Препоръчваме ви още:
109 деца спасени от изоставяне
Откриха център за деца с ревматични заболявания
Осиновяването - непопълнената графа в българската душевност
Таня, моята приятелка планинарка, ми разказа тази история. Реших, че задължително трябва да стигне и до вас. История не просто за едно изкачване на Ботев, не просто за едно специално дете. История за един много специален брат, чиято сила и смелост вдъхновиха и планинските спасители. И да не е планинар човек, му идва да грабне раницата и да тръгне по чукарите, защото там наистина се срещат най-истинските хора.
„Най-голямото предизвикателство за сестричката ми е утре!!! С помощта на няколко отряда на ПСС (Планинската спасителна служба), Теди ще се наслади на красотата на нашата природа. Живи и здрави да сме, ще изкачим връх Ботев в Стара планина. Катерил съм много по нашите планини, но утре за мен ще е най-хубавото изкачване, защото ще е с Теди.“ Това споделя на страницата си във фейсбук братът на Теодора Тодорова, който няма търпение да покаже красотите, които е виждал, на сестра си. Постът на Румениге Тодоров свива гърлото. А и от снимките настръхваш – брат, прегърнал сестричката си, изкачила първия си връх с близки, приятели и съмишленици на идеята – дете с увреждане да катери върхове. За баткото какво да кажем? Може ли да се казваш Румениге и да си обикновен? За него това изкачване е също толкова вълнуващо.
Теди е наистина борбено момиче и не отстъпва на брат си. Вече е ученичка в 12 клас. До момента е преминала три курса на рехабилитация. Неотдавна майка й се обърна за помощ в социалната мрежа, защото в началото на октомври предстои поредният рехабилитационен курс, за който все още не са събрани нужните 4 440 лева. Според лекарите от клиниката, в която се провежда рехабилитацията, шансът Теди да проходи е реален, но са необходими между 3 и 6 курса на рехабилитация, закупуване на проходилка и педиатрична стълба за упражнения, специални образователни пособия, за работа вкъщи, за да не изостава в учебния процес. На семейството е отказан DMS номер с мотив, че лечението не е животоспасяващо и се провежда в България. В момента Теди не получава и инвалидна пенсия (230 лв.), защото е в процедура на преосвидетелстване от ТЕЛК.
Докато държавната машина бавно движи процедурите, момичето и неговите близки търсят предизвикателства, за да докажат, че наистина няма невъзможни неща, ако имаш кураж да ги търсиш. Така идва датата 17 септември, денят в който Теди изкачва връх Ботев, в прегръдката на батко си, под грижите на приятели и съмишленици от Планинската спасителна служба. Един достоен за това смело момиче ескорт. Четири отряда на ПСС от Карлово, Калофер, Сопот и Пирдоп, общо 28 души, вземат участие в това необикновено изкачване. Спасителите го наричат „Акция Щастие“. Теди тръгва рано сутринта от Златица, придружена от майка си и брат си. Хората са щастливи да покажат на смелата туристка планината, с която са свикнали, а нейните очи виждат за пръв път. Качването до връх Ботев се осъществява със специализиран транспорт. Теди почти не се разделя с инвалидната си количка. Кратък опит да я преместят в носилка я разстройва и променя предварителната програма, но момичето успява за близо час да се наслади на гледката от върха. Изненадват я с подаръци от ПСС и Туристическо дружество „Васил Левски“ Карлово. След импровизиран обяд в местността „Паниците“ Теди и близките й се прибират в дома си в Златица удовлетворени.
В Деня на вярата, надеждата и любовта едно момиче видя света отвисоко. Неговите близки се зарекоха, че това е само първият изкачен от него връх. А всички, които споделиха с тях този специален миг, участваха в необикновен урок по смелост.
„За мен е чест, сестричке моя, че ти днес успя да се насладиш на красотата на нашата природа, и че аз също бях част от това начинание! Обичам те! Ти днес успя да докажеш много неща. На батко борбеното момиче...“
Ако желаете да дарите средства за рехабилитацията на Теди:
IBAN : BG94FINV91501016394407
BIC : FINVBGSF
Теодора Тодорова Юрукова
Pay pal :
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон за контакт : 0877656911
Препоръчваме ви още:
Майки, за които няма празници
Една вълнена история
Момчето, което се бори
Животът им е непрекъснато риалити. Социалните мрежи са тяхната религия. Как живеят днешните тийнейджъри и какво ги отличава от останалите поколения?
1. Те са убедени, че са уникални
С раждането на детето родителите му вменяват императива: „Ти си уникален!“. Ако по-рано е било важно човек да допринася някаква полза за обществото, сега на децата се дава картбланш да правят това, което им харесва. Те трябва да имат собствен път, никой няма право да им налага мнението си (дори родителите им), защото това е посегателство над правото на всяка личност да се самоопредели. В крайна сметка става така, че точно в момента, когато детето се нуждае от подсказване, от подкрепа, от ясни правила, защото все още не знае и не може достатъчно, остава насаме с отговорната задача да открие своята уникалност. Ето ти свободата, вземи я и прави с нея каквото искаш!
2. Да бъдеш „готин“ означава да бъдеш общителен
Кое беше популярното дете преди? Двойкаджията, който дразни всички, обижда и заради това е недостъпен и „готин“. Дете от семейство с възможности, което носи последен модел дънки и джобовете му са пълни с „чуждестранни“ дъвки, шоколадови яйца и тоблерони. Тази формулировка на „готин“ неизбежно има негативен оттенък. Ако сега попитаме детето иска ли да бъде „готино“, твърде възможно е да чуем отговор „не“. Даже думата вече звучи архаично. Сега е актуална друга дума „популярен“. Но смисълът й няма нищо общо с това, което е било актуално преди. За да си популярен днес, трябва да умееш да поддържаш разговор на всякакви теми. Затова и децата се опитват да понатрупат информация за нещата, за които може да им се наложи да говорят. Днешните деца „намират“ себе си в общуването. Това е новата им религия. Те трябва да са максимално открити, весели, позитивни. Трябва да умеят да дават бързо отговори на всякакви въпроси, само така ще могат да станат популярните хора, с които всеки иска да общува. По принцип кръгът на общуване е твоят социален капитал. Колкото повече хора те следват, толкова по-добре, защото всяко дете днес смята, че да станеш богат и популярен е лесно. Неговите идоли са блогърите, влогърите и ютубърите.
3. Поствам – значи съществувам
Животът на днешните тийнейджъри е едно непрекъснато риалити. Затова те се стремят всичко да снимат - недоядения сандвич, недопитото смути, кучето край стълбището. Не си снимал – пропуснал си момента, а императива „живей пълноценно, вземай от живота всичко, всеки ден“ никой не е отменял. Освен това точно този живот се излива ежедневно пред очите им от техните „медийни източници“ – родителите.
4. Те не възприемат големи отрязъци от информация
Когато им се наложи да четат по-обемни текстове, им е тежко и скучно. Коментарът обикновено е: „много думи“. Те има графично съзнание: тук трябва да има картинка и под нея кратък текст. Дори при общуването си един с друг тийнейджърите използват набор от символи, емотикони. Те са ангажирани не с това да опишат усещанията си с думи, а да подберат нужните картинки. Такива, които могат да изразят мислите им и едновременно с това да бъдат добре оформени. Това деградация ли е? В някакъв смисъл – да. През 2016 година американската компания „Статистик Брейн“ провежда изследване на способността за концентрация на днешните деца. Анализите показват, че през 2000 година концентрацията на вниманието е 12 секунди, а през 2015-а – 8,25 секунди. Съвсем скоро ние вече няма да можем да се концентрираме твърде дълго върху едно и също нещо, защото живеем в три екрана (телевизор, лаптоп, смартфон). За минута получаваме 25 снапчата (моментални снимки) и на всички трябва да можем да отговорим и реагираме.
5. Те не са изобретатели, те са комбинатори
Какво правеше нашето аналогово поколение, когато играеше? Излизахме на двора, избирахме си тема – индианци, стражари и апаши, продавачи и купувачи, лекари и пациенти и т.н. и импровизирахме. Използвахме подръчни материали – това ще ни е копие, това щит, това… с тях ще се „сражаваме“, „пазаруваме“ или „лекуваме“.
Сега не играта „отива“ при човека, а човекът отива при играта: онлайн, на таблета или лаптопа. Играта вече е тук, независимо дали ще я играеш или не. Съществува, има свой алгоритъм, който трябва да следваш и не можеш да й зададеш свой собствен. Играта формулира и моделите на по-нататъшно поведение и моделите на жизненото пространство. Старото поколение – това са предприемчивите хора. Новото поколение е IT поколението. Те не измислят нищо ново, но пък са гениални комбинатори. Често възприемат живота като видеоигра, в която трябва да намериш правилното копче, което може да те изстреля на следващото ниво.
6. Те непрекъснато търсят себе си
Много от днешните родители започват да водят децата си по всякакви форми от най-ранна възраст, за да опитат всичко, за да намерят себе си. В резултат на това детето тича от урока си по пиано на плуване, после посещава курс по чужд език, някои дори кулинарни курсове. А родителите неизменно го съпровождат и чакат момента: Сега най-сетне нещо ще си хареса и избере. А на детето му харесва всичко (или нищо). По-рано всички тези форми работеха другояче – щом си попаднал на това място, значи имаш данни и интерес да се занимаваш с това. В съвременния си вид тези дейности имат по-скоро развлекателен, отколкото обучителен характер. И дори на детето да му харесва да рисува например, това съвсем не означава, че в бъдеще ще се занимава с рисуване или че има несъмнен талант за художник. Да, в групата му харесва, забавлява се и я посещава с удоволствие, но когато започне сериозно да се занимава с това, се оказва, че става дума за нещо съвсем различно. Какво се случва с децата, които порастват? Те тръгват на работа, започват да вършат нещо, не им се получава от първия път и заключават: „Това не е моето нещо. Ако беше, щеше да се получи от само себе си. Освен това и парите са малко, а и удоволствието го няма.“ А всъщност този млад човек не е бил научен като дете да полага усилия. Решава, че дадената работа не е неговото „нещо“ и започва да търси друга. По-рано механизмът беше по-различен – постъпваш на работа в дадена компания и тогава започваш да търсиш себе си в нея, да пробиваш, да растеш в йерархията.
7. Предпочитат да се съветват с приятели
Защото възрастните просто не биха могли да им дадат адекватен съвет. Те не могат да помогнат на детето в това, от което най-силно се нуждае – да намери себе си, своя път на развитие. Днес то има огромно разнообразие от избори. Неговите родители нямат такъв жизнен опит, защото не са се сблъсквали с разнообразието от възможности.
Детето пита: „Мамо, тате, какво да избера?“ А родителите му отговарят: „Това е избор, който трябва да направиш сам, ние нямаме право да ти оказваме натиск.“ А всъщност те просто не знаят какъв съвет да дадат. Не са били в подобна ситуация. Но пък казват: „Ние вярваме в теб. Ти си най-добрият! Каквото и да решиш – ще успееш.“ А това е чиста проба архи-натиск. Все едно си на стартовата права, а всички около теб крещят, че трябва да финишираш пръв.
Много често родителите избират пътя на най-малкото съпротивление. Разсъждават примерно така: „Щом не мога да ти помогна в най-важния избор, какво бих могъл друго да направя? Бих могъл да се забавлявам заедно с теб, да споделям интересите и хобито ти като приятел. Нека сме приятели!“ Така пропускат възможността да помогнат в наистина сериозните неща. Да, забавляват се и си споделят заедно, но става така, че когато детето трябва да направи наистина важен избор и да поговори с някого сериозно – търси приятелите си.
8. Те са свикнали на либерални отношения с възрастните
Днешното общество е фокусирано върху детето. Родителите изначално се вслушват в децата си, стараят се да ги разбират. Разговарят с тях, обясняват им всичко, обсъждат всичко заедно. Днешната система на общуване между родители и деца изключва изрази като: „ела тук, донеси това, седни“. Подобни думи могат да бъдат чути само в отделни традиционни семейства, в които йерархията е все още ясно определена. Като обща тенденция обаче се налага либералното възпитание, тема, която се обсъжда все по-активно в последните години. Децата свикват родителите им винаги да са на разположение за общуване по какъвто и да било въпрос. Те нямат усещането, че към тях има поставени изисквания, които да следват и с които да се съобразяват. Да, фактът че към теб се отнасят като към пълноценен член на семейството е прекрасен сам по себе си. Когато този процес е започнал в ранна възраст, в пубертета тийнейджърът се чувства комфортно в семейството си и в общуването си с родителите. Затова няма по-страшна закана за днешните родители от заплахата: „Не желая да разговарям с вас!“.
9. Търсят изгода в отношенията си с родителите
Либералните възгледи обхващат и материалната страна на взаимоотношенията. Може би невинаги осъзнават, но чисто теоретично те са заинтересовани да поддържат добри отношения с родителите си, защото всичко най-интересно се случва точно с тяхна помощ. Заедно пътешестват, заедно си купуват смартфони. И родителите се стремят да проявяват разбиране, независимо от това, че те вече не са проводници в света на културата, а потребители, които следват децата си. Това неистово тяхно желание да бъдат въвлечени в живота на детето си много помага.
10. Те ще се разбират с децата си по-добре от нас
И не защото са по-умни, а защото са свикнали да „бягат пред влака“. Проблемът на съвременните родители е в това, че не искат да излязат от зоната си на комфорт и да разберат например какво е „чат-бот“. А децата им са свикнали да усвояват непрекъснато нещо ново. Така никога няма остареят.
Източник: mal.fm
Препоръчваме ви още:
Как работи поколението Y
Да направиш първия си милион на 16
Тийнейджъри говорят за родителите си
Автор: Александър Шпатов
В катакомбите под Св. София; На таван с гледка към Невски; С розови домати от Женския; Столично в Кривото през зимата, Ариани на Народния през лятото; Задължително на есен да си влизал и вътре; Да си катерил морените; Да си качвал Черни връх (+Камен дел и Боянския водопад); Да си слизал по стълбичките при Арена ди Сердика; С метрото от Младост до Обеля и обратно; Минимум час в петъчно задръстване на Цариградско, посока морето; София Филм Фест в Дома на киното; Да си минал през чешмите на Банята след това; Левски - ЦСКА на живо; Ритане на Спортна София; Нощно каране на Лалето; Уейкборд след работа на Казичене; Първа целувка точно на Лилиите в Борисова; Следващите - в лифта към Алеко или класика на Моста на влюбените; Люпене на семки на пейка пред блока; Разходки из празните улици, докато всички са се изнесли за празниците; Да си протестирал пред Парламента; Поне един път да си блокирал Орлов мост; Опера в парка; София диша; Обиколка на венеца манастири (примерен топ 5: Клисурския над Банкя, Лозенския под Полуврак, Сеславския, този при Равно поле, и разбира се - Драгалевския); Разходка с количка в Южния парк; Пикник пред двореца “Врана”; Купон на вила в Малинова долина; Среща на Попа; Циклене на Паметника; Шляене по Шишман; Да видиш Витоша от Витошка; Петък в бар Петък; Козене на Копитото; Гледката от покрива на УАСГ; Да си избягвал на контрольор в градския; Или от кучета в Люлин; Да си ходил по нощите в Пирогов; С такси за Биг Мак през денонощния Drive-in на НДК, после - кежуал спор за капитализма и задръстванията по България; С трамвай - на шопинг в Илиянци или просто през гората на Семинарията; Пеша до Плиска през Борисовата; С маршрутка до НБУ; Сафари в Студенски с претъпкан 280; Кокичета от бабите по Графа; Да си поднасял цветя на паметника Левски; Да си чул новата година между каре блокове в Зона Б-5; И чайките над Партийния дом на пролет; Камбаната на Седмочисленици точно в пет, когато гълъбите се вдигат на облаци; Концерт в Зала 1 на НДК, независимо на кого; Парти в Микстейп; Музиката в подлеза на Университета; Гайдарят зад Парламента; Излет на Камбаните или на Панчарево; Да си прескачал Перловската река; И между руините зад Ротондата, Да си обирал джанките пред входа; Да си се губил в чуждо Ж.К.; Да си седял до Славейковците; Или на пейка в Кристал; Книга от Български книжици или от Нисим; Среднощна пица в Уго; Наливна боза в Пчела; Дюнер от Мимас; Принцеси от Раковска; Супа в хлебче в Дивака; Да си имал дом тук (не апартамент); Да си имал също и приятели (не познати);
Да си се влюбвал тук (само това да е, пак е достатъчно)
Друго?
За автора:
Със своите кратки градски Александър Шпатов се нарежда сред най-разпознаваемите и харесвани нови български писатели. Автор на сборниците #НаЖивоОтСофия (2014), преведен и на английски под заглавие #LiveFromSofia), както и на Том 2.0 (2015), в който са събрани оптимизираните разкази от първите му три книги: Бележки под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011). Отличен с Наградата “Южна пролет” 2005 за най-добър дебют, както и с Наградата за литература на Столична община за 2015 година. Шпатов е председател на Сдружение за градски читални и главен инициатор на проекта читАлнЯта в Градската градина на София. Повече информация за автора можете да откриете на неговата страница Шпатов: Кратки градски.
Снимка: goguide.bg
Откъсът е предоставен от издателство Колибри.
Програмата "Спаси живот" на Академия "Първа помощ" е одобрена от МОН и носи един квалификационен кредит на учители и педагогически специалисти.
Детските учители и преподавателите са първа линия на помощ при възникване на критична ситуация с дете в рамките на училищното заведение. Редица случаи изискват прилагането на първа помощ да започне в рамките на няколко минути след възникналия инцидент. Ежедневната работа с деца е свързана с познания, касаещи спецификата на травматизма в детска възраст, както и подготовка за най-честите критични ситуации. Познанията по първа помощ могат да бъдат усвоени от всеки и са безценни. От тази учебна година това обучение е достъпно за всички училища и детски градини у нас и е предоставено от МОН.
Особен акцент се поставя върху изграждането на задълбочени теоретични познания и реални практически учения за оказване на първа помощ, както и работа в екип. Теоретичните лекции са обвързани с логически следващи ги практически упражнения, задачи и реални случаи, като съотношението теория/практика е 40:60.
Програмата предвижда 12 часа присъствена и 4 часа дистанционна форма на обучение. Присъствената форма се провежда в рамките на един ден и може да бъде на място, в учебното заведение. За дистанционната форма на обучение е разработен онлайн достъп до теоретични материали и тестове върху материала.
Препоръчваме ви още:
Първа помощ при алергична реакция
7 "безобидни" симптома при децата през първата година
Да действаме веднага! 6 екстремни ситуации с малчуганите
Автор: Мая Цанева
В някакъв момент повечето от нас се замислят да увеличат семейството си. Когато първото ни дете престане да мирише на бебе, започне да бяга от целувките на мама, когато отново закопнеем да си дадем втори/трети шанс и да поправим родителските си грешки или просто се обичаме много… Аз претеглих моите причини „за“ и „против“ да имам второ дете. Отне ми време да премисля, без да ме прорязва острия копнеж да бъда майка отново. Ако и вие сте в подобна ситуация, отбележете своите „за“ и „против“ от моя списък или го допълнете. След това си припомнете: децата се раждат в добро, и в лошо. Важното е да се забавляваме, докато се упражняваме да ги правим. И втори, и трети път.
„За“ |
„Против“ |
И без това свикнах да спя по малко, какво толкова! |
Тъкмо започнах да спя по цяла нощ, защо отново… |
Обичам те, обичам те, искам син/ дъщеря с твоите очи. |
Обичам те, обичам те, но искам време и за двама ни. |
Той/тя има всичко, ще се справим и за двама. |
Имаме всичко, но как ще справим, когато поискаме повече? |
Второто дете ще се ползва от допълнителни точки за ясла и градина, ще получава по-високи детски надбавки… А третото, ех…третото. |
Децата са пари. Ще се справим ли? |
Те се скитаха в полето, винаги двама, винаги, две усмихнати хлапета, цели в прах и и драскотини... |
Двама се карат, никой не печели. |
Ние сме добри родители, да станем още по-добри. |
Дали ще повторим грешките си като родители, или ще направим нови? |
Животът е това, което ни се случва, докато правим планове. Да го направим по-хубав! |
Животът е това, което ни се случва, докато правим планове. А ако ни се случи нещо лошо? |
Препоръчваме ви още:
Подходящият момент за второ дете
Петнайсет години разлика
Родителството: Безсънието на един живот
Отговор на писмото на Ейбрахам Линкълн от един учител и родител в 21 век
Автор: Олга Игнатова
Скъпи господин Линкълн,
Благодаря ви за писмото! Разбирам напълно притесненията ви в първия ден от учебната година, един нов етап за вас и вашето детенце! Съвсем отговорно хващам ръката на вашето дете, и вашата, и ви заявявам, че моята работа е да вървя до него, зад него и пред него. Но не мога да я свърша, ако вие не вземете моята ръка. На фронта ще бъдем заедно, като равни. Бих искала да обърна внимание, че понякога ще бъда строга, емоционална, взискателна, но това е в унисон с вашия стремеж. Войната изисква дисциплинираност, решителност и себеотрицание. Трагедията изисква чувствителност и смелост да покажеш емоциите си, а скръбта е просто показване на чувствата и загриженост към околните.
Скъпи господине, съвсем отговорно поемам ръката на детето ви, защото от днес тази ръка е и моя. Заедно ще се учим и опознаваме новия свят, защото вашето дете е индивидуална личност, със свой мироглед, който все още не познавам. Процесът и пътят ще бъдат дълги, със своите завои, но бъдете спокоен, аз съм до вас и с вас. Ще го науча не само за спечелените центове, но и да ги сподели с останалите, защото колективът може да повдигне планини. Напълно ви подкрепям и ви уверявам, че и в провала ще бъдем заедно, но очаквам и вие да бъдете там с гордо вдигната глава и топла прегръдка за детето ви. Заедно ще се изправим.
Освен че ще го науча да губи, ще го науча да се радва на победителите. Едва тогава ще знае как да се радва на победите, които в училище не са само негови, а и на всички нас. Защото да си победител е не само да се изправиш пред неясното и непознатото, да спечелиш аудиторията, да вземеш трофея, но и да загубиш няколко битки и да се изправиш пред всички достойно с думите: „Загубих! Честито на победителя!“. Ще науча детето ви да бъде такова, каквото е, и да вземе самостоятелно решение как да се държи с околните. Ще го науча да поеме отговорността за действията си и няма да го скривам в ъгъла. Завистта е навсякъде. Ако се вгледате във вашите очи ще видите, че понякога се прокрадва или яростно връхлита мислите ви. Не се страхувайте. Не мога да го държа далеч от завистта, но ще се постарая да я владее. А това ще е свързано с много разговори, които понякога вашето дете няма да иска да води, но тогава ще очаквам вас.
За сълзите съм приготвила кърпички. Понякога ще плачем заедно. Славата и провалът са взаимно свързани, но ще го науча да се стреми към тях, ще създавам различни ситуации, които да провокират мислите към тях. Ще го науча да поеме отговорността и всички облаги от тях. Но най-вече ще го науча да ги споделя с околните. Ще науча детето ви да се присмива единствено над себе си, за да може по-леко и усмихнато да приема критиката на околните. Ще го науча да извлича ползите от думите на „циниците" и да върви с гордо вдигната глава. Ще го науча да избира книгите си. Ще го науча да си задава въпроса „Защо?“ и сам да търси отговора.
Днес няма да мога да го науча да обича книгите, защото компютърът е по-силен, но ще го науча да ги уважава. Ще го науча, че книгата отваря измислени и реални светове. Ще го науча да пише, да може да изразява чувствата си на лист хартия и след това да ги чете. Не очаквайте още от първия ден детето ви да хване книгата като свой приятел. Това ще е дълъг процес с падане и ставане (сричане и усъвършенстване), който ще даде резултат на по-късен етап. Ще го порицавам, но и винаги ще има поука в думите, които ще очаквам вие като родител да обяснявате. Ще го науча да създава своите идеи. Ще го науча да греши, дори ще го предизвиквам за това. Отстрани може да ви изглежда, че му се подигравам, но не се настройвайте. Детето ви има път и трябва да го види както светъл, така и трънлив.
Детето ви ще бъде самотно, но тогава ще може да размишлява наум, да разговаря със себе си. Ще се затвори, ще плаче, ще се ядосва, ще изрича неприятни за вас и мен неща, но това се среща и в книгите. Тогава то ще поиска да ги отвори и да се пренесе в друг свят. Единственото, което мога да направя, е да го поощря, да създам неговата приказка. В нея главният герой ще сте вие и той. Учителят насочва, но вие господине, сте неговата опора. Разговаряйте, предизвиквайте го да споделя, да крещи, да тръшне вратата, да каже с какво съм го наранила. Ще ви очаквам. Дори и да сте груб ще ви изслушам, ще замълча, но очаквам да ми подадете ръката си. Аз ще се поправя, ще изтърпя наказанието си, но си струва, защото е в името на детето. Повярвайте ми, вие трябва да го накарате да вярва в идеите си, след това да убеди учителя си в тях, а той от своя страна ще застане зад гърба му, за да ги реализира. Идеята сама по себе си е велика. Тя дава увереност, крила и свобода. Тя може да е падение, но създава чувството на удовлетвореност, първо вие като родител трябва да повярвате в детето си, а аз като учител ще му предам знанието и умението да я превърне в реалност.
Не мога да изключа сина ви от тълпата. Той трябва да е сред нея, за да направи грешките си, да направи избора си и да се идентифицира като личност. Едва тогава синът ви сам ще се изключи от нея. Изслушването е умение, което има нужда от време. Изслушването не значи чуване. Детето ви може да ме изслуша, но да не ме чуе. Истината не винаги се харесва и е възможно да има предизвикателства по пътя си. Нито аз, нито вие ще можем винаги да го убедим в нея. Аз ще бъда там с търпението си да му представя няколко гледни точки, но до истината детето ви ще стигне, защото нейният път е субективността, свързана с широкия светоглед.
Аз ще му показвам доброто, но детето ви понякога трябва да вижда и злото, за да успее да ги разграничи. Ще го предпазвам от него, но няма да скрия очите му. Ще го науча да представя силата и ума си, но продажбата ще оставя на него, защото то и само то може да й сложи цена. Сърцето и душата са неизменна част от сина ви и никой не може да разполага с тях, той е единственият господар. Аз ще направя всичко да се настаня там като поданик и ще му давам пример. Пример за достойнство, чест и морал. По пътя ни, хванати ръка за ръка, първа аз ще видя нетърпението и смелостта в очите и делата, защото младата душа има нужда да се опълчва. Търпението ще дойде после, така неусетно, че ще се удивите от него.
Детето ви е родено с вяра в себе си, аз и вие сме нейния храм. Ние трябва да поддържаме огъня, за да бъде полезен на човечеството и себе си. Именно тази полза е вярата му в околните. Разбирам, че вашите поръчения са в резултат на действия и основа от ваша страна те да бъдат изпълнени. Детето ви е малко и добро, както всички останали настоящи, предходни и бъдещи дечица. Вашето поръчение е моето призвание. Учителят е поколение, което учениците създават. Учителят е водач, войн и обикновен човек, също колкото детето ви. Приемам вашето поръчение, но и аз имам към вас: Вярвайте ми! Уважавайте ме пред детето си! Разговаряйте с мен и ме учете, защото вие имате очите на копнежа за най-доброто за детето си, а аз имам очите на света за най-доброто за детето ви. И двамата с вас имаме обща мисия - да сме будители и учители за сина ви!
С уважение,
Учителят на сина ви и родител на съученик, връстник на сина ви.
Препоръчваме ви още:
Писмото на Линкълн - послание за всички учители
Болезнено откровените мисли на един български учител
Какво искат родителите?
Кратък разговорник с правилните отговори на най-често задаваните въпроси
Човек и добре да живее, идва ден, в който жена му го пита нещо. И най-невинният въпрос може да се окаже опасен капан. Ако, разбира се, не налучкаш верния отговор. Не само жените задават странни и неуместни въпроси. Тази слабост имат и данъчните, пътните полицаи и служителите в паспортните служби. Затова не бива да приписваш тази особеност единствено на нежния пол. Но ако си добре подготвен, може и да си спестиш някой гневен монолог. Какво ти струва да наизустиш няколко верни отговора, срещу перспективата за безоблачен семеен живот? А ето ги и въпросите:
Обичаш ли ме?
Обичайните ти отговори:
А. Да
Б. Ти как мислиш?
В. Защо изобщо ме питаш?
Г. Кой? Аз ли?
Това не са отговорите, които очакват от теб. Тя подозира, че имаш някакви чувства, дори е сигурна, че не са „някакви“, а конкретни, но има непрестанна потребност да й го казваш отново и отново. Жената се нуждае от внимание в изобилие и непрекъснато, и епизодичните включвания не могат да задоволят жаждата й за доказателства в безусловната ти любов. Затова няма да спре да пита, докато не чуе това, което иска да чуе. Не е трудно да предскажем как може да продължи този диалог:
Ти: Нали казах „да“!
Тя: Не те питах за това. Питах дали ме обичаш!
Ти: Да! Обичам те! Сега щастлива ли си!
Тя: Аз само те попитах дали ме обичаш, а ти веднага започна да ми крещиш!
Следващият половин час вие прекарвате в тягостна тишина. Нейното неодобрение витае във въздуха. Ти нервно сменяш каналите с дистанционното. Тя демонстративно хлопва вратата на спалнята. Мислиш си, че вероятно ще се наложи да си останеш тази нощ на дивана. Поне телевизорът ти е под ръка. След два-три дни всичко ще е забравено и така до следващия път, когато ти зададе въпроса: „Обичаш ли ме?“
Виждаш какви усложнения могат да настъпят заради един грешен отговор. Има един такъв термин „сложно изречение“. Да, тя има нужда от повече думи. Едно сиротно „да“ не върши работа. Както и да решиш да усложниш изречението си, избягвай иронията. Не е уместен похват при такъв въпрос. Жените вземат любовта много насериозно.
Идеята на твоя отговор трябва да подчинена на безспорната истина, че без нея животът ти няма смисъл, цел и радост. Не е зле да наизустиш и някой подходящ стих, с който да подсилиш ефекта :) Само гледай да не пресолиш гозбата. Жените имат нужда от малко романтика, а не от захарен памук.
Защо това е верният отговор?
Защото с едно малко по-дълго изречение, вместо жалкото „да“, ти можеш да постигнеш успеха на дипломатите, които предотвратяват военни конфликти с мирни средства.
Как изглеждам?
Обичайните ти отговори:
А. Добре.
Б. Отлично.
В. Нормално.
Г. Вдигаш рамене.
Тя се опитва да изкопчи от теб порой от думи на възхищение, а ти искаш да се измъкнеш с едно суховато „добре“. Така няма да стане. Ще трябва да откроиш детайлите, които я правят уникална, да подчертаеш общото съвършенство на картината и да сложиш точката на разговора по темата с целувка. Ако случайно забележиш някакво несъвършенство – бримка на чорапогащите, копче, което едва се държи на конеца си, мълчи, защото не можеш да предвидиш с колко ще забави твоята констатация процеса на приготвяне.
Защо това е правилният подход?
Жената е силно зависима от мъжкото мнение. Една-две думи могат да я изстрелят в орбита или да я хвърлят в бездната на самоунищожението. Последно напомняне – не забравяй детайлите!
За какво мислиш?
Обичайните ти отговори:
А. А?
Б. Какво?
В. За нищо.
Тя, както и ти, прекрасно знае, че не е възможно да не мислиш изобщо, дори, когато си мислиш, че не мислиш, ти все едно мислиш. Затова този отговор трябва да го зачеркнеш завинаги. Най-добре си кажи честно за какво мислиш: за това какво имаш да правиш утре, за това, че колата се нуждае от зимни гуми и пр. мъжки „радости“.
Защо това е верният подход?
Защото тя ще се убеди, че си искрен и ще престане мъчително да те подозира в измяна.
Защо винаги си такъв?
Обичайният ти отговор:
А. Невинаги
Б. Не, невинаги
Жената борави с думите артистично. Склонна е да преувеличава. Например ако счупиш чашата, която благородно си решил да измиеш, тя може ехидно да се поинтересува: „Как може да си толкова непохватен?“ Това веднага провокира твоята ответна реакция и ще поискаш да знаеш какво означава това „винаги“. Може да отвориш един-два шкафа, за да се убеди с очите си, че все още са пълни с чаши. Но тя ще остане равнодушна към доводите ти.
Как трябва да отговориш: „Внимавай, слънце, да не се порежеш на стъклата.“
Защо това е верният отговор?
Отказвайки се от защита, нападение, контраатака и париране ти щадиш своите и нейните нервни клетки. Едновременно с това доказваш, че не си от онези мъже, които спорят с жена си за всяка дреболия.
Коя рокля да си облека – синята или червената?
Обичайният ти отговор:
А. Синята.
Б. Червената.
В. Не знам.
Ето един случай, в който е много удачно да отговориш на въпроса с въпрос: „А ти коя би избрала?“ Ако неуверено отговори „червената“, продължавай да питаш „а защо точно нея“. Да, отговорът съвсем не те интересува, но повярвай по-добре е да проведеш кратък разговор, за да си спестиш едночасова пледоария за това, че никога не те интересува как изглежда жена ти. Можеш да продължиш предполагаемия диалог с още някой и друг въпрос и да изслушаш обясненията, че този цвят подхожда на тена й, че кройката и подчертава фигурата и т.н. тя вече се е разприказвала и е доволна от проявеното внимание, може само да се включваш от време на време с възклицания „чудесно“, „добър избор“ и всички ще са доволни.
Защо това е верният отговор?
За жената обличането е творчески процес. С всички съпътстващи мъки, с неувереността и неудовлетвореността на истинския творец… Когато й дадеш възможност да преговори своите „за“ на глас, ти й помагаш да вземе решение и едновременно с това спасяваш билетите за кино, които са сериозно застрашени, заради нейното протакане.
Как мина денят ти?
Обичайните отговори:
А. Нормално.
Б. Никак.
Какво си мислиш, че правиш с тези оскъдни отговори? Нали не се заблуждаваш, че някой ще се задоволи с тях?
Как трябва да отговориш: Добре. А как беше при теб?
Е, трябва да си готов да изслушаш едно дълго и напоително обяснение за изминалия ден на любимата ти жена, но това е за предпочитане пред обвинителната тирада, че я пренебрегваш и не споделяш с нея. Освен това печелиш точки – проявяваш внимание, изразяваш готовност да я изслушаш и се измъкваш от ангажимента да бъдеш активният в диалога.
Слушаш ли ме?
Обичайният отговор:
А. Да.
Б. Какво?
В. Хммм…
Как трябва да отговориш: „Извинявай, нещо се замислих, повтори ми какво каза.“
Защо това е верният отговор?
Дори да произнесеш тази фраза след думите й: „От половин час мълча, а ти продължаваш да кимаш с глава“, все още имаш шансове не само да се измъкнеш, но и да набереш точки. Защото ще убедиш жена си, че не я игнорираш. Дори напротив – думите й дълбоко са те впечатлили и дори си се замислил над тях. Това може да предизвика само една единствена реакция: „Обичам те!“
Източник:menscult
Препоръчваме ви още:
Семейният живот калява
Как само ме дразниш
Ответен удар
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам