Автор: Валентина Вълчева

Поредният незнаен ден. Откакто се сдобих с малкия, за мен все си е неделя. Или събота. И някак у мен все дреме едно гадно усещане, че утре ще се наложи да тичам на работа. В момента обаче съм се разположила на една пейка до детската площадка и придремвам блажено на припек. Като допълнителна екстра възприемам факта, че по изключение, на площадката я няма обичайната сюрия хлапетии – врещящи, пищящи, ревящи, бърборещи и изобщо вдигащи шум до всички възможни небеса. Шумът, дето го вдига моето, си ми е повече от достатъчен. Разбира се, шумът е вкъщи – навън кротко си спим в количката и изобщо сме памучец. На мен обаче ми идва да ухапя някого, когато ми се усмихне: „Леле, колко е кротък!...” Да, бе, да!

Само едно момченце се люлее на люлката под отегчения надзор на една баба. Бабата очевидно не е очарована от възможността да подиша малко чист въздух. Предполагам, че предпочита въздуха вкъщи, пред телевизора, с поредната турска сапунена боза.

По някое време хлапето пропява:

- Бабо, ма, виж! Ако се залюлея достатъчно силно, може да скоча на покрива на блока!

- `Айде стига си фантазирАл! – срязва го бабата, с физиономията на човек, който е откарал последните двайсетина години на строга диета от кисели краставички и лимонов сок.

Така де. Ще ми фантазира пикльото! Откъде пък накъде?! Трябва да гледа сериозно на тоя скапан живот. Щото сега може и да е на шест-седем, ама то времето си лети – трябва да се ориентира към професия, сватба, деца, внуци… Фантазиите – за ония непрокопсаници, дето цял живот дивеят из Хималаите, скачат с парашути и прочие безсмислени занимания.

Не убивайте детските мечти

Малкият като че ли не забелязва опитите на grandmother да го вкара в релсите на живия живот, защото продължава да се опитва да пипне с крак покрива на блока отсреща, пък макар и само наужким. Бабчето търпи още известно време – в края на краищата поверили са ѝ внука, за да го разхожда и е длъжна да се съобразява с капризите му. Иначе с такъв кеф би го курдисала у дома, заедно да съчувстват на Ферхундето…

Оглежда се наоколо за евентуални подходящи събеседници, ама нъцки. Мен дори не ме отчита като присъствие. По погледа ѝ разбирам, че ме приравнява горе-долу на умственото развитие на внука си. Явно има нюх, защото от раз ме преценява като безинтересна. С мен очевидно няма как да обмени лаф за последната серия на „Листопад” или която там поредна ревлива боза върви по телевизиите, за най-актуалните рецепти за кьопоолу и царска туршия, за илачи и болежки, за живи и блаженопочивши общи познати и непознати…

След още има-няма пет минути ѝ втръсва и подвиква с отренирано отегчение:

- Ачо, баба, `айде стига вися на тая люлка! Айде да идем да купиме мляко!

От страна на малкия реакцията е като от надгробен камък – тоест никаква. Той е наясно, че бабата е в неизгодна позиция. Може би все пак не е чак такава фантазия, колкото се опитва да се изкара. На мен поне ми се струва, че е твърде навътре в реалното положение на нещата от живота.

Бабата съвсем се вкисва.

- Ачоооууу!... – проточва едновременно с отчаяние и отегчение.

Ачоооууу обаче изобщо не се трогва от бабината драма. Явно е решил да ѝ прави напук и да ѝ провали всички планове за деня, които не съвпадат с неговите. А неговите очевидно са да замръкне на люлката.

Подсмихвам се. Само така, Ачоооууу! Само така, дребен! Ферхундето, или която там ревлива турска Пепеляшка си е наумила да зяпа, ще си мине и без нея днес. Идва ми да прескоча в пясъчника до люлката и да му стисна ръката. Само така, моето момче!

- `Айде, бе, Ачко! `Айде да идеме за мляко, бе! - удря го на молба надзорничката. – Знаеш ли що работа имам вкъщи?!

Тц! Няма да стане. Даже на мен ми става ясно, че Ачоооууу е решил днес да се инати и да не мръдне от люлката, докато не скочи на покрива на блока. Или поне докато бабата не капитулира и не получи нервен срив. Това е – мъж с характер! Такъв или се раждаш, или никога не ставаш.

Поглеждам към моето в количката. То, милото, е само на четири месеца, но отсега (вероятно като всяка друга майка в някакъв момент) си обещавам никога да не чуе от мен „`айде стига си фантазирАл”. Фантазирането ще го запази дете по-дълго време. Ще го направи човек, който няма да свърши живота си в някоя спарена кантора, с бирено коремче и инфаркт на трийсет и шест, недоволен от живота си, вкиснат като повечето хора, които срещам. Нека си фантазира, нека катери осемхилядници, нека преследва лъвове из саваните на Африка, да лети с ракети в космоса, да се гмурка до дъното на океани, да преследва торнада, да рисува, да пише, да танцува, да… Ами просто да преследва фантазиите си, вместо да ги убива още на детската площадка, за да се влачи с баба си до магазина за мляко. Само това искам за него! Нищо повече, нищо по-малко.

Препоръчваме ви още:

Спрете да мрънкате!

Ама къде ви е възпитанието?

Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?

Автор: Стамена Марашева-Петкова

Откакто съм шофьор и разбирам по-адекватно правилата на пътя, сигурно съм изхабила три пъти повече нерви отпреди. Опитвам се да съм спокойна, обаче излезна ли от вкъщи, било то пеша или с колата, поне на четири пъти ми се налага да изкрещя на поредния идиот, който се прави на велик. Да, и не става дума за само шофьорите, а и за пешеходците.

Пешеходците се мислят явно за безсмъртни. Без значение от цвета на светофара, те пресичат бодро и продължават по пътя си, без да се притесняват от погледите на околните пешеходци, чакащи смирено да светне зелено. Колкото и да бърза човек, дали няколко секунди правят разлика? Сигурно да, щом всеки пердаши на червено. По-забавно става, когато има “островче”, то не бива отразявано. Тръгва се на зелено, светва червено, подминава се “островчето” и отново с бодра крачка към тротоара. Най-обичам пък да видя как някой тарикат е решил да пресича откъдето на него му е удобно, а не на светофар или пешеходна пътека. По-интересното в случая е, че много хора си пресичат както им е удобно, предимно възрастни хора обичат да нарушават правилата, дали защото им липсва адреналин, дали защото им е все тая, не знам. Факт е обаче, че когато някой реши да пресича на червено, по каквато и да е причина, застрашава повече от един живот, но всичко е точно! 

Животът е такъв, какъвто си го направиш...

стига да е живот

По-опасни са шофьорите и това е неоспорим факт. Има хора, които, когато се качат в кола, мислят, че са велики. Някои шофьори смятат за лична обида да платят за паркинг. Защо да дадат 2 лева за паркинг, когато могат да се напъхат на нечие местенце? Прекрасният безплатен паркинг на някой блок е идеален, а ако му се направи забележка, тегли една майна и готово. Ако пък наблизо няма някоя приветлива кооперацийка със собствен паркинг, то тогава може и на тротоара. Няма значение, че пешеходците ще трябва да заобикалят и да вървят по пътното платно, какво толкова ще им стане на тия пешеходци да се тръснат малко, няма им нищо! Ама били с количка, ама били инвалиди, ми да си седят вкъщи и всичко е точно!

Идва обаче моментът, когато трябва да се шофира. Е, тогава вече става страшно! Изпреварва се отдясно, взема се предимството на другия, сече се пътя на другия, правят се рискови маневри, минава се на червено, а пешеходните пътеки се считат за украса на пътното платно. А има ли локви, о, тогава се ускорява умишлено с цел да бъде окъпан някой “миризлив” пешеходец! А по магистралата се кара с бясна скорост и се изпреварва дори от аварийната лента. И след това прекрасно шофиране иде моментът за оплакване от лошите пътища. Aми, да! Лоши пътища за лоши шофьори, не е ли така? Няма за какво да се оплакват, всичко е точно!

И въпреки всичко изписано, имам чувството, че това няма да бъде прочетено от такъв тип пешеходци или шофьори. Просто защото те не си губят времето да четат и всичко им е точно.

Прекалено сериозна стана ситуацията с пътните произшествия. Прекалено много хора загубиха живота си. Прекалено много хора, започнаха да си създават свои правила на пътя. Не мога да отрека, че пътищата са в безобразно състояние. Не мога да отрека, че има някои безсмислени пътни знаци. Не мога да отрека, че има безсмислени закони. Обаче може ли и смислените закони да се пренебрегват безцеремонно? Много съжалявам за всички пострадали и починали заради нелепи катастрофи и пътни инциденти! Искрени съболезнования и към близките им! Искрено се надявам, че някой ден “войната по пътищата” ще спре и няма да има такива нагли пешеходци и шофьори, на които всичко им е точно!

P.S.: И дали всичко е точно, щом загиват хора?

Препоръчваме ви още: 

Криворазбраното майчинство

Криворазбраното здравеопазване

Все по-често се говори за ранно професионално ориентиране. Разбира се, не става дума за това да впрегнем детето в някакви сериозни професионални занимания, но бихме могли да стимулираме интересите и таланта му в посока, която ще му е много полезна в бъдеще. Нали всички това искаме – да работим нещо, което обичаме и ни се удава.

Един от добрите, но по-недостъпни варианти да разберем къде детето ни би могло да се реализира пълноценно, е ДНК тестът. Той може да определи има ли наследникът художествени или музикални способности, склонност към танците или към някакъв вид спорт. Много често се изследва т. нар. „спортен ген“ ACTN3: това е начин да се прогнозира в какъв вид спорт детето ще е най-успешно – силов, спринтов или изискващ издръжливост). В Китай например без такъв тест не се приемат деца в специализирани спортни училища. Какво обаче със сигурност определя тестът? Само физическата предразположеност. Упоритостта, трудолюбието и амбицията могат да постигнат повече. Много интересен пример е Ричард Фосбъри, състезател по висок скок, който е олимпийски шампион, има дори собствен стил на скачане. Според ДНК теста му той няма предразположеност към такъв вид спорт. Но страстта му към дисциплината и победата са успели да се наложат над природата.

Първата стъпка

Работата е начин за реализиране на вътрешните ни нагласи и място за практикуване на таланта ни. Затова е добре отрано да сме запознати със силните си страни. Когато става дума за деца, най-важно е да преглътнем собствените си нереализирани амбиции и да не ги прехвърляме върху тях, а да открием най-добрия начин да развият таланта си. Сега често се говори за това, че вероятно в бъдеще на днешните деца ще им се налага често да се преориентират професионално. Затова много специалисти по пазар на труда твърдят, че децата трябва да опитват колкото може повече неща, в различни области и да не се съсредоточават върху едно-единствено професионално приложение. Успешният опит в повече области дава по-големи шансове за реализацията им.

Как да се ориентираме

Повечето специалисти, които се занимават с професионална ориентация, съветват родителите да наблюдават внимателно децата си – по време на игра, в общуването им с връстници и възрастни, при избора на играчки и книжки.

Детето лесно осъществява контакт с другите. Може да събере група за игра (без значение каква), увлича не само по-пасивните си връстници или по-малките, но и възрастните. Готово е да се вслушва и да приема правилата на чуждата игра, ако му е интересна. Не се затруднява да намери тема за общуване с другите. В компания му е комфортно, не обича да играе само.

Подходящите професии: преподавател, журналист, юрист, политик, преводач, маркетолог, специалист по рекламата.

Как да се развият нужните качества?

При такова дете трябва да се възпитава умението да работи (играе) в екип. Чуждите езици ще са му от особена полза, както и знанията по психология, бизнес, запознаването с изкуствата, създаването на умение да гради имидж. 

Какъв да стана

Детето не е особено контактно, но затова пък всякакви животни или птици го привличат. Обича цветята, не се страхува от насекоми, интересуват го промените в природата през сезоните, с удоволствие майстори неща от природни материали, обича филмчета и книжки за животни.

Подходящи професии: биолог, зоолог, ветеринарен лекар, флорист.

Как да се развият нужните качества?

Биологията във всичките й проявления – от чистата наука до цветарството, астрономията, химията и физиката са области, в които ще се занимава с интерес. При склонност към естествените науки ще му е необходима и математиката. За развиване на способностите му може да помогнат шахът, заниманията с оригами, екотуризмът, контактната импровизация.

Детето не е особено общително, но няма и афинитет към природата. Всяка нова играчка обаче бива разглобена за минути. С увлечение строи сгради с конструктора си, измисля свои модели, мигновено научава как работи всяка технологична вещ вкъщи, интересува го домакинската техника.

Подходящи професии: програмист, инженер, конструктор.

Как да се развият нужните качества?

Роботехниката, моделирането, физиката, компютърните технологии са неговата сила. Ще се нуждае и от знания по чужди езици и хуманитарни науки. Ще са му нужни умения да проектира, да изработва схеми и стратегии. Предпочитани спортове са индивидуалните, които изискват определени времеви резултати (лека атлетика). 

Днешните деца - какво ги чака утре

Детето се интересува от хората и природата, но не обича да влиза във взаимодействие. Предпочита да наблюдава другите. Забелязва детайли в поведението им, които убягват на другите. Често с абсолютна точност имитира тези, които е наблюдавало. Разсъждава по видяното, прави изводи.

Подходящи професии: психолог, юрист, лекар.

Как да се развият нужните качества?

Много полезни са заниманията с някакъв вид изкуство, креативните игри, моделирането, анимацията, литературните клубове, източните бойни изкуства, балетът. 

Една майка в търсене на математическия гений - дезертьор

Детето се интересува от вещите, които са пряко свързани с ежедневието му. То може да бъде увлечено във всякаква дейност. Важно е заниманията да не са виртуални, а реални.

Подходящи професии: специалист в сферата на обслужването (стилист, готвач, треньор).

Как да се развият нужните качества?

Трябва да се започне с областите, с които детето се сблъсква ежедневно. Плуването и гребането са добра идея. Ако обича да ходи с баща си да поритат топка – тренировките по футбол ще му харесат. Кулинария, дизайн, моделиерство, спортно ориентиране – това са областите, в които може успешно да опита силите си.

А ако е в тийнейджърска възраст, нека открие тези занимания, с които ще се чувства уверен и равен на възрастните.

Източник: parents

Препоръчваме ви още:

Гордея се с труда на моите родители

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света

Бизнесът трябва да влезе в училище

Преди да се появи детето и след това

За това, че с малкото дете може да се ходи на ресторант, но не си струва, е написано много. Изводът е, че ще го преживеем някак. Всъщност много родители си дават сметка за последствията, но да поседиш в приятна, отпускаща обстановка е толкова привлекателна идея. И си го причиняват отново и отново. Да си спомним как беше до „новата ера“, когато все още не бяхме родители, и да се върнем в действителността. Как беше „преди“ и как е „след“?

Преди

- В този ресторант бръмчат деца, да потърсим някое по-тихо място.

След

- В този ресторант е твърде тихо. По-добре да потърсим някое по-шумно място. 

Преди

Първото, което питате сервитьора, е каква бира имат.

След

Първото, което питате сервитьора, е намират ли му се някакви моливи. 

Такава една почивка

Преди

Вие и партньорът ви си поръчвате различно меню и опитвате ястията на другия.

След

Малкото изяжда най-вкусното от вашата чиния, после от чинията на майка си и ви оставя да доядете неговото детско меню. 

Преди

Случайно сте разлели бирата си върху покривката? Колко неудобно! 

След

Детето вече втора минута маже картофено пюре по масата? Най-накрая си намери занимание!

Квартален ресторант

Преди

Основният въпрос на вечерта е къде да отидете след ресторанта.

След

Основният въпрос на вечерта е кой да отиде с детето в тоалетната. 

Преди

По време на вечерята водите лек, непринуден разговор с половинката си.

След

По време на вечерята вие с половинката ви произнасяте дълги монолози пред детето с едничката надежда, че ще можете да го удържите на едно място поне за две минути.

8 психологически трика в ресторантското меню

Преди

На съседната маса се е разположило семейство, чието дете крещи непрекъснато. Осъдително ги наблюдавате и правите забележка на безотговорните родители.

След

На съседната маса се е разположило семейство с дете, което непрекъснато крещи: Вие съчувствено ги наблюдавате: „Колко добре ви разбирам!“

Преди

Прибирате се у дома, усещайки удоволствието от хубавата вечер.

След

Прибирате се у дома с ясното съзнание, че детето ви е много по-важно от посещенията в ресторант. 

Източник: papatoday

Препоръчваме ви още:

Явашеви на почивка

От гурмето до кюфтето

Светът се променя, това го знаят и разбират всички. Особено чувствителни към процесите са родителите, защото те възпитават хората на бъдещето. За всички ни е важно децата да бъдат успешни, компетентни, реализирани специалисти и щастливи хора. Затова толкова често си задаваме въпроса какво ги очаква и как трябва да ги подготвим за него.

Кои професии ще изчезнат

Отмиращи ще бъдат всички области на човешка дейност, в които хората могат да бъдат заменени от роботи например:

- преводач;

- счетоводител;

- мияч;

- градинар.

В кои области ще има пробив:

- интернет;

- обработка и анализ на големи масиви от данни;

- медицината;

- биоинформатиката (сравнително ново научно направление, което обединява биологията (молекулярна биология, биотехнология, генно инженерство), химията (биохимия), математиката, инженерните науки, информатиката, системната и изчислителната биология. Занимава се основно с моделиране на биологични системи и функции; анализиране на лабораторни данни; генериране на модели на база натрупани данни от експерименти; изследване на нови данни с помощта на математически модели; разпознаване на мотиви в експериментални данни; предсказване на функциите на гените.

- роботехниката (роботизирана техника във всички възможни сфери на живота, управлявана от човешки фактор);

- невро-лингвистичното програмиране (подход за общуване, личностно развитие и психотерапия, който е в състояние да се справи с проблеми като фобии, депресия, разстройство, поведенческо разстройство, психосоматични заболявания и разстройства в обучението; намирането на начини да се помогне хората да имат по-добър, пълноценен и по-богат живот).

Какво означава това? Че наложената образователна система, ориентирана към изпълнението на определени изисквания, в определена последователност (проверка на домашните, преподаване на нов урок, упражнение, задачи за работа вкъщи) вече не работи. На бъдещето не са му нужни послушни, удобни деца, защото за това ще има роботи.

Училище от бъдещето - Сингапур

С какви световни проблеми ще се сблъскат наследниците ни:

- ръст на населението на планетата – очевидно е, че ако днес сме 7 милиарда, след 20 години населението ще е не по-малко от 9 милиарда. Това предизвиква въпроса за изхранването на всички тези хора.

- глобална битка за алтернативни източници на енергия – днешните военни конфликти за част от тази битка. Търсенето на алтернативни източници на енергия и начините за доставянето й става все по-актуален въпрос.

- недостиг на питейна вода – към момента няма ефективен екологичен способ за опресняване на водата. Съществуват скъпоструващи механизми за превръщане на морската вода в питейна. Но все още стои въпросът как да се използва оставащият солен концентрат, който изгаря всяка жива клетка.

- разслоение между бедни и богати - почти 60 % от населението на Земята (това са повече от 4 милиарда души) живее с по-малко от долар на ден.

- критични промени в климата.

Нашите деца обаче ще се сблъскат не само с проблемите на този списък, който далеч не е изчерпателен. През 2025-2035-а година те ще стъпят в света на възрастните. Какво трябва да направи родителят, който разбира това? Да се запита къде днес е най-прогресивната точка на планетата, къде бъдещето е настояще. За да разберем какъв вид ще приемат формите на човешко взаимодействие и управление можем да се запознаем с опита на най-технологичните и модерни съвременни компании. Това, разбира се, са гигантите Google, Apple, Facebook и други от техния ранг. Защо точно те? Защото изпреварват технически света с 30-40 години. В тях е събран колосален интелектуален, инженерен, изследователски и управленчески потенциал, който позволява на компаниите да формират бъдещето. Там няма лидер, който ще нареди: „Колега, разработете ми за петък прототип на 28-ия айфон.“, Там лидерът казва: „Хайде до петък всички да помислим и да се съберем, за да обсъдим кой каква идея има за 28-ия айфон.“

По метода на Сергей Брин и Лари Пейдж, основателите на Google, това изглежда така: служителите трябва да знаят не само своите силни качества, но и тези на колегите си, всички се оценяват от гледна точка на полезността им и дават обратна връзка по всички проекти. Всеки от екипа има 10-20 % работно време за собствени проекти, в което може да привлече хората от компанията, които са му нужни. А това означава и висока степен на доверие в компанията и между хората, които работят в нея.

Като имаме предвид този начин на работа и взаимодействие основателно можем да си зададем въпроса – на какво тогава да учим децата си. Как да отгледаме човек, който няма да бъде лесно заменен от друг или от робот?

Какъв да стана?

Какви качества са необходими на децата, за да бъдат подготвени за новите условия на живот:

- творческа свобода;

- умение за интегриране при работа в общност;

- себеуважение и уважение към другите;

- знание за собствените силни и слаби страни.

Да отгледаш лидер

Какви навици ще са им необходими:

- способност за създаване и реализиране на проекти;

- способност за ефективно действие в екип;

- способност за бързо адаптиране;

- способност за обработка и анализ на голямо количество информация;

- умение да презентират резултата от своя труд.

До 20 учете, след 50 - работете с млади хора

Какво можем да направим като родители:

- да се вслушаме в детето и неговите интереси;

- да му помогнем да развие талантите си;

- да го научим да се интересува от всичко ново;

- да му помогнем да се развива последователно;

- да го научим на взаимно уважение;

- да съхраним креативността му.

Източник: mama

Препоръчваме ви още:

Бизнесът трябва да влезе в училище

За дигиталните деца и... аналоговите им родители

Как работи поколението Y

Забавен тест с 10 въпроса

Всеки баща, рано или късно, се замисля дали се справя добре с ролята си. Да пита близките си е безполезно – те са пристрастни, а и вътрешното му усещане може да го подведе. Предлагаме ви кратък тест, който ще ви помогне да се ориентирате.

Вие сте добър баща, ако:

1. Можете да назовете съвсем точно датата на раждане на детето си. Не, сезонът не се смята за верен отговор.

2. Детето тича стремглаво към вас, когато се прибирате от работа. Ако продължава да гледа телевизия, отнемете си една точка.

Най-добрият татко на света

3. Детето ви с ентусиазъм яде попара, каша, броколи и спанак, а вие признавате, че това е отвратително само на себе си.

4. Ако можете да смените памперс, даже когато детето е свършило "голямата работа".

Светът на бащите

5. Вашият тийнейджър ви пуска музиката, която харесва, а вие я изслушвате без да направите гримаса на отвращение.

6. Не ви затруднява въпросът в кой клас е детето ви.

Мъжът и дъщеря му

7. Поне веднъж сте били Дядо Коледа или тайно сте оставяли под елхата подаръци, а после сте давали вид, че нямате никаква представа откъде са се взели.

8. Вадите старите си учебници по химия и физика да опресните знанията си, за да можете да помагате на детето за домашните.

Когато баща ти е комик -
15 забавни цитата за възпитанието

9. Знаете къде стоят чорапите на детето ви.

10. Не си спомняте кога последно сте прегръщали детето си, не за друго, а защото го правите твърде често.

***

Ако сте отговорили положително на поне половината от въпросите, вие сте прекрасен баща.

Ако положителните отговори са по-малко от пет, имате добър повод да поработите над себе си.

Ако нямате нито един положителен отговор, опитайте поне да си спомните името на детето. Ако ви се получи, значи не всичко е загубено – бащиното и фамилното име ще ги нагласите по-лесно. Нека това е началото на вашия път към доброто бащинство. Ако все пак не успеете да си спомните името, помислете, може би всъщност нямате дете. В такъв случай създайте си едно и направете теста още веднъж.

Препоръчваме ви още:

Какъв тип баща сте

Бащи в "майчинство"

Откритията, които правиш, когато станеш баща 

Източник: papatoday

Трудно се забравят обидите и несправедливостите от детството, казани или извършени най-често неволно от родителите ни. Те, разбира се, искат най-доброто за нас, но понякога просто не могат да разберат какво мисли и чувства детето им. Парадоксално е това, че когато ние самите станем родители, започваме да правим същото. Когато хлапето се цупи, че го карат да ходи на училище с "бебешка" тениска (а то е вече 5-и клас) родителят откровено не може да разбере къде е трагедията и възприема ставащото като проява на инат и капризи: „Голяма работа, една тениска, кой да помисли за домашните си!“ А детето може да запомни това за цял живот, ако стане обект на присмех от съучениците си.

Ако се върнем в собственото си детство, ще се сетим поне за 5 ситуации, в които собствените ни майки и бащи са ни дразнили зверски.

1. Родителите мислят, че лъжеш, дори когато им казваш истината. И не можеш да ги убедиш по никакъв начин, че не е така.

Убедеността на родителите в собствената им проницателност може да се превърне в обида за години наред. Понякога ни се струва, че детето просто ни се противопоставя, за да избегне наказание. В крайна сметка не може брат му да омаже с бои целите тапети в хола. Сигурно батко му го е направил и сега иска да прехвърли вината върху малкото, защото знае, че наказание няма да има. Въпреки това не пречи да се задълбочим в историята и да се запознаем с обстоятелствата. Това може да предотврати допускането на голяма несправедливост, която детето ни ще запомни задълго и много трудно ще може да заличим.

Кажи ми истината!

2. Когато просто споделяш с родителите си гледната си точка, а те твърдят, че спориш с тях

Ние сме толкова уверени в собствената си правота, от висотата на положението на създатели, че и през ум не ни минава, че детето ни може да има наистина различна гледна точка. Затова, дори когато то спокойно изрази мнението си, може да ни се стори, че спори с нас. Но защо да започваме разговор, след като всичко ни е ясно? В такива ситуации често прибягваме до репликата: „Ти недей да ме учиш мене!“ Ясно е, че детето има право на мнение, и че ако го пренебрегваме, не помагаме за изграждане на доверителни отношения помежду си.

Детето не чува!

3. Когато искаш нещо с аргумента, че и другите ти връстници го имат, родителите ти казват, че не е нужно да гледаш другите. Но това не им пречи да те сравняват с тях, когато им е изгодно: „А другите колко имат на теста?“

Наистина, ако забраним на детето си да носи скъсаните джинси или да боядиса косата си в лилаво, въпреки че „другите така правят“, не е много разумно след това да се интересуваме защо то не учи като еди-кой си. Безполезно е да му обясняваме, че това е нещо съвсем различно, защото то безспорно е право. Проблемът е, че сравнението с другите винаги е неправилен ход, както от наша, така и от негова гледна точка. Да, ако целият клас ходи с пиърсинги, това не е причина да си сложиш и ти. Но и причината да учиш добре не е, че така правят другите.

Прибра се с пиърсинг на пъпа

4. Родителите побесняват, когато не са прави

В годините, когато все още носим наследника си на ръце, ние свикваме да бъде негов основен източник на знания за света и затова винаги сме прави по подразбиране. Но когато той започне да мисли самостоятелно, често сме неприятно изненадани. Когато се научи да търси информация и да прави изводи е напълно възможно да стане по-компетентен в някоя област от нас. Разбира се, често ни е трудно да приемем подобна ситуация. Довчера пълзеше, а днес ни дава акъл. Такива прояви ни е много удобно да приемем за предизвикателност и заядливост, опит да подрони авторитета ни. Ако се държим по този начин и възприемаме казаното от детето като "глупости", можем трайно да унищожим желанието му да мисли самостоятелно.

Пубертетът и лъжите

5. Родителите винаги искат да сме честни с тях, но когато им кажем истината, започват да крещят и наказват.

Всички сме чували подвеждащата фраза: „Ако ми кажеш истината, няма да има последствия.“ Но последствия има и това е страшно несправедливо от гледна точка на детето, а и от всяка друга гледна точка. Въпреки това, ние продължаваме да я използваме, да изискваме откровеност, като обещаваме насреща разбиране и подкрепа (напълно искрено). Но когато научим неприятната истина, реагираме не така, както сме обещали. А подобно поведение накърнява доверието между родители и деца. Накрая те просто престават да споделят с нас и започват да ни лъжат, за да си спестят сцените.

Ако сме обещали да сме съпричастни родители, които приемат детето си такова, каквото е, трябва да следваме думите си с действия.

Материала подготви Янка Петкова.

Препоръчваме ви още:

Когато стана майка, никога няма да...

Умеем ли да се сдобряваме с децата си

Крещите ли на детето?

Автор: Ина Зарева

Ама как съм се изтупала само! Лъщящата рокля така ме е прискрипала, че мязам на човечето Michelin. Обущата ми тропат кат` конски копита по паважа. Герданът с големите топки подскача гордо върху едрата ми гръд. Добре че се метнах поне на нея, на мама, ми не на татя ми. От него всичко друго взех – т`ва шкембе, гърбица, мустак. Всичко!

Колкото и да съм хубава, моят върви крачка пред мен и все него гледат. Аз го догоня, изпъча се, раздрънкам топките над пазвата и тамъъън някой да ме забележи, виждат го и пак към него се втурват. А аз все отзад.

Като ми се затръшкат жените с техните проблеми. Като кокошки си скубят перата и рият в краката си. Ревнували били ония техните. Да дойдат те на мойто, та да видят! Това цял живот се мъчиш, топорчиш коси, приглаждаш мустак, пъчиш гърди, гълташ корем. И те пак само него гледат, бе! Как се не намери един нормален човек в тоя град да види веднъж и мен?! Ненагледаха се пусто! И то да беше само гледането. Ми искат да го заговорят, да се здрависат. И моят вече ще се разтопи. При всеки да се спре. С всеки да говори. На всеки внимание да обърне. А мене кучета ме яли!

Кучета не знам, ама тия обуща ми изядоха краката. Не издържам вече! Хващам го за ръкава и плътно до мен. В галоп го подкарвам по улицата. Хората пак понечват да го спрат, ма аз гледам на кръв и не пускам! Той едва диша, дробовете му кат` стафиди останали, не може звук да измъца, само подтичва до мен и скърца с тия негови 40 кила.

Таман се мерна наш`та улица и отпред изскача една девойка – такава хубава, хубава, чак да ти прилошее. Краката ѝ не мога стигна, ако ще да се катеря цяла нощ, косата ѝ гъста като мустаците в целия ни род до 9-то коляно и едни òчи – като две сини луни се опулили. Седи отпред, впила си луните в моя и не мърда!

- Може ли – вика – да Ви пипна някъде, че много важен изпит имам днес?

Рипвам като на бясна кобила и се изтъпанчвам между двамата:

- Къде – писвам - искаш да го пипаш? Отде да те знам к`ъв изпит имаш. Може някой урологически да е. Айдееее и без пипане ще минеш днеска.

Впивам се още по-люто в моя и право вкъщи! Не си е живот това - да си жена на коминочистач.

Препоръчваме ви още:

Някога си бях съвсем наред

Най обичам

Как Цола Ц. отслабна за лятото