Ninja Editor
Една майка ни написа това писмо. Споделяме го с вас, защото знаем, че много жени изпитват подобни чувства и ги преглъщат, затварят ги в себе си, срамуват се от тях. Майчинството, дори и най-желаното, не винаги е лека и плавна промяна. Ако се чувствате така, споделете и потърсете помощ. Вие не сте лоша майка и не сте сама.
Много исках да имам дете, повече от всичко на света исках дете. Бях достатъчно дълго с приятеля ми. Нещата плавно преминаха в това да има сватба. Имах тежка бременност, не физически, а по-скоро психически. Беше адски неприятно за мен. Още по-неприятно беше, че не можех да споделя. Това е най-вълнуващият момент за едно семейство, а аз се чувствах зле от всичките тези промени. Това е и причината да не искам други деца, за което пак получавам укор от близки и познати.
Мислех си, че с раждането всичко ще си дойде на място, уви стана още по-зле. Още в родилното изпаднах в странно състояние, плаках 24 часа без да спирам, накрая взеха детето за през деня, защото не бях в състояние да се грижа за него. Когато се ражда дете с него се ражда и майка, но никой не ме беше подготвил за това. В родилната зала се родих и аз повторно, но вече като майка. Спомням си само страха - ами сега. Нямах и представа какво се случва, въпреки всичката прочетена литература. Работех до последно и животът ми не беше много променен освен плашещите размери, които бях придобила, нещо което допуснах, заради коментар, че не се храня и детето не се развива в норма. Почнах да се храня двойно, реално нямаше никакво значение.
След раждането промяната, която настъпи, беше огромна, нищо от стария начин на живот не беше същото. Първите месеци нямам особен спомен от ежедневието, не давах никой да идва, никой да го вижда и докосва и се бях затворила. Не излизах, не вдигах на приятелки. Дразнех се, че не питат нищо за мен, а само за детето, сякаш аз не съществувах. Не си снимах детето и не давах при контакт да бъде снимано. Не исках и хората по улицата да го виждат. Бях сърдита на всички, защото моят живот спря, а техният продължи. Знам, че е глупаво и ме е срам от моите думи и действия. Две години продължиха всичките ми терзания. Две години не бях ходила в дома на родителите ми и в този на родителите на съпруга ми. Виждаха детето рядко, в повечето моменти случайно. Пишейки, си давам сметка колко много съм пропиляла в отношенията. Ходех сама на разходка в отдалечен район, не водех детето на площадки. Не се виждахме с приятели и не ходех на гости. Тормозех не само себе си, но и родителите ми.
Помогна ми подкрепата на съпруга ми (остана да работи в къщи) и родителите ми, които никога не казаха „лигавиш се“. Какво още ми помогна:
- спортът
- подредеността на деня (планиране какъв ще бъде следващият ден)
- промяната в храненето
- разходките в провинцията
- разходките като цяло
- четенето на всякаква литература
- новите приятелства
Съзнавам, че е трябвало да потърся лекарска помощ, но ме беше страх, че ще ми изпишат лекарства, а аз не искам да пия.
Знам, че ще си помислите, че това е глезотия, но за съжаление не е така. Много хора изчезнаха от живота ми и може би е за добре. Никой не обича тъжни хора. Има много, за което да ме е срам, за съжаление. За да се усмихне човек отново на живота, понякога плаща висока цена.
Живея втори живот, но загубих ценно време. Време, в което можех да се радвам на съпруга и детето ни, а не да се самосъжалявам. Защото няма нищо по-ценно от това да си щастлив.
Препоръчваме ви още:
Депресия или емоционално "прегаряне"
Скъпи Дядо Коледа,
Аз вече съм голямо момче, вече съм на шестнадесет години. Това е моето първо писъмце до теб (може би и последното, защото знам, че ти никога няма да ме забравиш и винаги ще ме зарадваш с много хубави неща).
Аз не мога да пиша, много искам, но съм с церебрална парализа и баба ми пише писъмцето. Споделям този афиш, дошъл при нас неочаквано и изненадващо. Това е един от многото коледни подаръци, които получавам, благодарение на теб и добрите хора, които вярват в чудеса.
Аз имам страничка, която 5478 хора са харесали, а баба ми има 1015 приятели във фейсбук. Благодаря им за добрината и доверието. Повечето от тях не живеят в моя град, някои също имат нужда от чудеса и помощ, за да бъдат здрави, моля се от сърце за тях.
И така, за какво искам да те помоля: Моля те, мили Дядо Коледа! Покани и ти приятелите ми на този спектакъл, искам да има много хора! Там ще има кутия за дарения, за мен. Предай на всички, които ще дойдат, че аз много ще се радвам, ако в кутията има писъмца и пожелания към мен.
Зная, че е трудно на едно болно сираче като мен да му дадете това, което най-много иска, но все пак опитайте.
Очакваме ви на 14 декември 2018 г.- петък от 21 ч. в бар „Синтезис“, на адрес: бул. ,,Васил Левски" 57, София. Ето и линк за събитието.
Благодаря ти, мили Дядо Коледа !!!
Послепис: Надя Брайт вече ви е добре позната, не само като страхотен комик, но и като автор на няколко текста, които ви разсмяха до сълзи. Може да си ги припомните ето тук. Идеята за благотворителната вечер за Любчо е лично нейна, защото Господ е бил твърде щедър с нея и тази жена не само е красива, умна и висока, но има и огромно сърце. Заповядайте в бар Синтезис на 14.12.2018 от 21 часа, шоуто ще е безплатно, а в една кутия ще може да пуснете дарението си за Любчо и да му напишете своето пожелание.
Повече за Любчо може да прочетете тук:
Автор: Надя Колева
Историята, която ще ви разкажа днес, е пълна с музика. Пълна с вълшебство, както казва самата Еми.
Емили Цонева е едва на 13 години, а вече има впечатляваща колекция от грамоти и награди за своите музикални постижения на родна сцена, но също и на големите международни сцени. Еми е скромна, тиха, но нейните изпълнения вълнуват силно всеки, който ги чуе. Вярвам, че децата като нея заслужават историята им да бъде разказана и прочетена. Вярвам, че в България има още много, много деца, които постигат велики неща, макар и в крехка възраст, и за тези деца трябва да се говори и то много, защото тях ги ИМА и те правят значими и велики неща.
Еми, кога усети, че пианото е „твоето нещо“, че искаш да свириш?
Може би преди 5-6 години. Всъщност бях съвсем малка, когато слушах как мама свири на пиано и някак си пианото винаги е било пред мен. Но когато бях на около 5 години и половина, решихме да пробвам да отида на урок, идеята всъщност беше на баба и учителката по пиано на майка ми – госпожа Весела Пенева.
Оказва се, че пианото ѝ харесва от първия урок и постепенно става част от живота ѝ, неизменна част. Подходът на учителката, госпожа Весела Пенева е интересен. Тя представя чрез музиката различни приказки и така, на игра, децата (не само Еми, но и други деца, които ходят на уроци при нея) без да се усетят, тръгват сами да рисуват своите музикални картини, да разказват своите музикални приказки!
Кога беше първият ти конкурс? Разкажи ми за него?
Беше през 2012 г., казваше се „Орфеево изворче“, в гр. Стара Загора. Това беше фолклорен конкурс за народни танци и народна музика, но имаше и раздел "Класика", така че решихме да участвам!
Еми споделя, че в началото се е притеснявала да излезе на голямата сцена, но постепенно притеснението отстъпва място на увереността и започва поредицата от национални конкурси и участия, които достигат до около 10 годишно. А зад гърба си има десетки награди и отличия, сред които няколко първи награди и също специални награди на журито.
Еми се състезава заедно с възпитаници на музикалните училища. Нейният талант и труд, обаче, я отличават и тя започва да привлича вниманието на чуждестранни участници в журитата на конкурсите, на които се явява. Първото ѝ международно участие е през 2017-та година. Получава покана за участие в концерт във Виена, благодарение на участие в Международния клавирен конкурс „Андрей Стоянов” - София през 2016-та – тогава в журито присъства оценяващ от Виена, който вижда в Еми голям талант и без да се колебае, я кани на участие във Виена. Тогава 6 деца от България получават такива покани, заедно с Еми, което е първата подобна покана от Виена. Във Виена Емили и нейната учителка по пиано решават да предизвикат себе си и включват в програмата Рондо от Моцарт! Колко смело – да свириш Моцарт в града на Моцарт! Тогава Еми е едва на 11 години, а дебютът ѝ на международна сцена е повече от успешен – изпълнението ѝ е невероятно!
Еми, как се почуства във Виена, за първи път на международна сцена?
Вълшебно!!!
След Виена, следват още няколко концерта и участия в български конкурси за клавирна музика, сред които VIVAPIANO - София, „Милчо Петров” – Пловдив, МММК „Надежди, таланти, майстори” – Добрич, международен клавирен конкурс „Класика и съвременност” в гр. Стара Загора и други. Навсякъде Еми печели сърцата на журито и на публиката със своята музикалност и талант! След участието в Международния фестивал на изкуствата „Трикси” - Албена през лятото на 2018-та година, идва и нова покана за Еми, от международния конкурс в Москва "Славься, Отечество!"
Разкажи ми за Москва!
Там беше като приказка! Имахме възможност да разгледаме Москва, един наистина великолепен град! Особено интересен беше Музеят на космонавтиката! И всичко, всичко друго, което видях, ми хареса!
В Москва Еми постига невероятен успех – конкурсът "Славься, Отечество!" се провежда в началото на ноември, 2018 с участници от Русия, България (Еми), Молдова, Румъния и др. Еми завладява сърцата на публиката и журито със своите музикални изпълнения на Импромптю оп.142, н.3 от Шуберт и Юношески етюд от Лист. Изпълнението ѝ е толкова впечатляващо, че тя става Лауреат Първа степен в нейната възрастова група, раздел инструменталисти. Това е първата голяма международна награда на Еми. След невероятния успех в Москва, тя се готви за нови музикални постижения, като следващото ѝ голямо участие ще бъде през март, 2019 в Истанбул. Поканата за участието в Истанбул идва отново от част от журито на конкурса „Трикси” това лято.
Еми, как си представяш твоето бъдеще, какви са твоите мечти оттук нататък?
Искам да се занимавам с музика. Сега ми предстои кандидатстване за гимназия, първо искам да науча английски и след това да продължа да се занимавам с пиано. Искам да уча в музикална академия, може би в чужбина, да бъда концертиращ пианист.
Предстоят ти изпити след 7-ми клас, как успяваш да съчетаеш пианото с уроците?
Справям се. Ще кандидатствам за прием в НАГ (бел. ред. Национална Априловска гимназия, гр. Габрово) и сега ходя на уроци по математика, по български. Искам да ме приемат, за да уча английски.
(Еми е скромна, но истината е, че е отличничка и полага големи усилия да запази отличен успех при натоварената си програма с концертите и участията в конкурсите и засега се справя много добре, а вярвам, ще продължи така и занапред!)
Какво най-много обичаш да свириш?
Шуберт и Лист! Романтиците!
След интервюто с Еми, продължаваме разговора с майка ѝ, защото знам, че има нещо, което не ѝ дава мира, въпреки успехите на Еми.
"Еми е много талантливо дете, но полага и големи усилия, за да постигне тези добри резултати! Тя започна да свири на 5 годинки и половина, а когато беше на 7, участва за първи път на голям конкурс - още с първата си конкурсна изява, спечели „Златна лира на Орфей” от националния конкурс „Орфеево изворче” – Ст. Загора, 2012 г. Оттогава досега, тя е печелила различни награди от всички конкурси, в които е участвала, като най-голямото ѝ постижение е, разбира се, първата награда от конкурса в Москва, но също и наградите ѝ от международния клавирен конкурс за непрофесионалисти VIVAPIANO, конкурса „Андрей Стоянов” , а през април 2017 г. печели Специална награда за изпълнение на българска творба на международния конкурс „Музиката и Земята” – София. От националния конкурс „Милчо Петров” – Пловдив /2015,2016,2017 и 2018 г./ има първи награди. На Международния фестивал на изкуствата „Трикси” – Албена, 2017 г., печели първа награда, както и специална награда за концертно участие в Италия, осъществено на два концерта в Рим. Първият в църквата CHIESA VALDESE di PIAZZA CAVOUR, под Патронажа на Посланика ни при Светия престол – Негово превъзходителство проф. Кирил Топалов, а вторият – в българското училище „Асен и Илия Пейкови”. През март 2018 г. спечели първа награда на Националния конкурс „Децата на България” – Шумен. На VIVAPIANO – София, 2018 г., се класира на първо място с 98 точки от 100 възможни, а за изпълнението си на българска пиеса е удостоена със Специалната награда на СБК. През май 2018 г. за участието си в Седмицата на изкуствата – Боровец, спечели първа и специална награда за изпълнение на пиеса от Барток. Участвала е в майсторските класове на проф. Шантал Стилиани /Франция/ и проф. Ростислав Йовчев. Има награди и за дуетни участия, грамоти, медали... Зад всичко това стои не само нейният талант, но и трудът ѝ, защото в музиката, за да се постигнат добри резултати, трябват много усилия, търпение и постоянство!
Моята голяма мъка е, че в България почти никой не подкрепя тези деца. От една страна, условие за финансово подпомагане е възрастта (14 години), от друга - стипендии получават деца, участвали на определени конкурси или други области за изява. За някои от участията, организаторите покриват част от разходите, но като цяло сами си плащаме всичко, свързано с всяко едно нейно участие. Средната сума е около 200-300 лв. за един конкурс в България, участията ѝ в чужбина са отделно. Досега, макар да ни е било доста трудно, успяваме да покрием всички разходи, защото тези участия и конкурси са важни. Именно чрез тях Еми получава поканите за международните участия, които са много важни за нейното бъдеще. Еми не учи в музикално училище, но се състезава наравно с възпитаниците на музикалните училища и печели награда на всеки конкурс, на който се е явила! Участията се увеличават, което е прекрасно, тази година станаха вече 10, но в същото време за нас, като средностатистическо семейство, е доста трудно да покрием всички разходи – правим го, за сметка на нещо друго.
Еми ще продължава да постига своите успехи, но това са също и успехи на България. Ние много държим на всяко участие, защото тя трябва да бъде забелязана. Само така ще има шанс за по-нататъшно развитие. Всяко участие за нея е опит, който трупа. Подготовката, мотивацията, усилията, които полага, са много важни за един музикант.
Моята болка е всъщност болката и на много други родители. Защото ние все пак успяваме да я подкрепим финансово, а много други родители на не по-малко талантливи деца просто не могат да си го позволят. Тормози ме въпросът – колко ли недоразвити таланти са угаснали, защото нашата държава няма никаква политика за даровитите деца, особено по-малките. Това е моята болка и наитина, бих била щастлива да виждам все повече деца като Еми, но истината е, че нейният успех си има и финансова гледна точка. А за много родители е лукс да развиват таланта на детето си!
Вижам в очите на майката на Еми голяма надежда, въпреки трудностите.
Дано има повече деца като Еми.
Препоръчваме ви още:
Софи, която мечтае да снима късометражен филм
Валерия, която прави икони и обича гимнастиката
Свикнали сме да възприемаме родителите си като възрастни, за които смисълът на живота е да ни възпитават. Сложно е да си представим, че преди нашето идване на бял свят те са имали интересен, пълноценен живот. Журналистката Келси Боресен съставя списък с 38 въпроса, които си струва да зададем още сега, за да се запознаем по-отблизо с… майка си.
Преди година аз, сестра ми, майка ни и нейните две сестри се срещнахме в уютен италиански ресторант, за да отбележим важна семейна дата. Дълги години не се бяхме срещали в този състав. На практика, последния път, когато това се случи, беше когато със сестра ми завършвахме училище.
След две чаша вино разговорът стана непринуден. На масата присъстваше стар приятел на една от мамините сестри и те започнаха да си припомнят как са живели в Манхатън през 1980 г.
Заредиха се истории, една от друга по-интересни: за квартирите, за любовните приключения, за първата работа, за това кой къде е учил.
Аз например научих, че когато мама е била на около 20 г. в нея е бил влюбен някакъв богаташ от чужбина. В детството си нито веднъж не съм чувала тази история и дори не си представях, че е възможно да бъде изпратен частен самолет за майка ми, за да бъде отведена на мястото на срещата и после върната обратно.
Тогава си дадох сметка, че преди да се родя аз родителите ми са имали свой живот, изпълнен с приключения и грижи, които не са имали нищо общо с мен.
Разбира се, като деца сме слушали историите, които са ни разказвали за себе си. Това обаче бяха по-скоро разкази колко добри ученици са били, как са помагали на родителите си, отколкото истории за истинските им преживявания, срещи и раздели.
Когато станем възрастни, ние започваме да научаваме много нови неща за родителите си - какъв път са изминали, докато се установят и създадат малкия ни семеен свят.
Ето 38 въпроса, които си струва да зададем на майките си още сега, за опознаем неочакваната им страна:
1. Кой е най-ранният ти спомен?
2. Какви премеждия си имала, когато си била малка?
3. Какви бяха отношенията ти с родителите ти – моите баба и дядо, когато беше малка?
4. Имаше ли нещо, което мечтаеше да направиш, или място, което си искала да посетиш? На какво обичаше да играеш най-много?
5. Какви бяха наказанията по това време? За какво те наказваха най-често?
6. Срещала ли се с някой друг преди да се омъжиш (заживееш) с татко?
7. Случвало ли ти се е да се разделяш с любим човек?
8. Имало ли е случаи, в които страшно ти е вървяло?
9. Как се промени животът ти след като се омъжи (обвърза)?
10. Как успяваше да работиш и да се справяш с домакинството в ония времена? Какво правеше, за да успееш във всичко?
"Непоносимите" майки и успешните им дъщери
11. Налагало ли ти се е да търсиш работа или да живееш без средства? Как си се справяла в такива ситуации?
12. Какви прически имахте по онова време? Какво беше модерно в училище? В университета?
13. Кои бяха твоите идоли в младостта?
14. Кое е най-хубавото ти пътуване?
15. Коя беше най-добрата ти приятелка (приятел)? Къде е сега тя/той? Карали ли сте се някога?
16. Налагало ли ти се е да правиш аборт? Защо?
17. Имало ли е в живота ти моменти, които коренно са променили възгледите ти?
18. Помниш ли коя е най-импулсивната ти и необмислена постъпка или внезапно решение?
19. Когато растях имало ли е момент, в който силно съм те огорчила или обидила?
20. Колко пъти си се влюбвала?
Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си
21. Кога разбра, че си готова да се обвържеш с татко?
22. Кога разбра, че искаш и си готова да имаш деца (или не е било планирано)?
23. Какво трябва да зная за нашето семейство, което все още не сте ми разказали?
24. Разкажи ми за деня, в който се родих. Какъв беше той?
25. Какъв беше денят на сватбата ти (ако е омъжена)?
26. Помниш ли най-сериозния ви скандал с татко? Как се сдобрихте? Какво беше причината за скарването ви?
27. Коя своя снимка си харесваш най-много?
28. Каква беше първата година от майчинството за теб?
29. Как си ме представяше като порасна?
30. Кой беше най-щастливият ти ден на работа? Кое смяташ за свое най-голямо постижение?
31. Когато беше на моите години (днес), каква искаше да бъдеш?
32. С какво и с кого ти се наложи да се бориш в гимназията?
33. Как преминаваше един твой ден, когато беше на 17?
34. Имала ли си здравословни проблеми, за които не си ми казвала?
35. Кой е най-щастливият ти ден?
36. Коя е любимата ти песен и какво означава тя за теб?
37. Някога представяла ли си си времето, когато аз ще бъда на 20, а ти на 40? Какъв си представяше животът ни? Прилича ли на този, който живеем сега?
38. Какво би искала да поправиш в живота си?
Източник: Huffington post
Прочетохте ли:
Повече от 160 изложбени щанда, изключително наситена съпътстваща програма, премиери на най-новите книжни заглавия у нас, десетки срещи с български и чуждестранни автори и издатели, Литературен фестивал с над 80 гости - всичко това ще превърне Националния дворец на културата в притегателен център за почитателите на книгите в навечерието на Коледните празници. За първи път по време на Панаира ще се проведат и професионални „Бързи срещи между издатели и илюстратори“ (13.12, четвъртък), отново ще бъде връчена Годишната награда на Асоциация „Българска книга“ за най-добър издателски проект „Златен лъв“ – 2018 г. (14.12, петък), както специален акцент ще имат ежедневните събития, подходящи за деца и подрастващи.
На 11 декември, вторник, се откриват две от най-значителните и мащабни събития, свързани със съвременната литература и книгоиздаване в България – 46-ия Софийски международен панаир на книгата и 6-ия Софийски международен литературен фестивал, организирани от Асоциация „Българска книга“. Панаирът и Фестивалът по традиция се провеждат в Националния дворец на културата, на общо шест нива, и ще продължат до неделя, 16 декември.
Официален старт на Панаира ще бъде даден във вторник (11 декември) от 11:00 в Централното фоайе на НДК с гостуването на Софийския духов оркестър, диригент Юли Дамянов. Още през първия ден от изложението ни очакват вълнуващи литературни срещи на сцената на културната програма на ет. 4, западно крило. С пълната програма на Панаира можете да се запознаете тук.
Немскоезичната литература ще бъде в центъра на 46-ото издание на Софийския международен панаир на книгата: под мотото „Четири страни - един език“, когато заедно с партньорски организации от Германия, Швейцария, Австрия и Лихтенщайн, ще бъде представена разнообразна съвместна програма. Успоредно ще се състои шестият Софийски международен литературен фестивал, като негови участници са някои от най-известните писатели и поети в съвременната литература на Германия, Австрия, Швейцария и Лихтенщайн, като: Кристоф Хайн, Роберт Менасе, Лукас Берфус, Шерко Фатах, Илия Троянов, Йонас Люшер, Фердинанд Шмац, Марион Пошман и Забине Бохмюл.
Специален акцент на щанда на Почетните гости (№ А1, полуетаж изток), е проектът за виртуална реалност „VRwandlung“ на Гьоте-институт Прага: режисьорът, почитател на Кафка и основател на стартъп Мика Джонсън е адаптирал за виртуална реалност „Метаморфозата“, една от най-известните новели на ХХ век. Посетителите са поканени да се преобразят виртуално в Грегор Замза и да преживят историята на Кафка по нов начин и от собствена перспектива.
Кураторската програма на шестото издание на Софийския международен литературен фестивал ще бъде изградена от няколко основни елемента: срещи с писатели, дискусии и детска програма. Тази година събитията ще се разширят с още три нови формата: Бързи литературни срещи, Софийски международен литературен фестивал представя и Тайно поетическо четене. Сред българските участници във фестивала са поетите и писателите Алек Попов, Владимир Полеганов, Владислав Христов, Георги Господинов, Едвин Сугарев, Здравка Евтимова, Илиана Илиева, Кристин Димитрова, Крум Филипов, Людмила Миндова, Марин Бодаков, Мирела Иванова, Мехмед Атипов, Палми Ранчев, Петър Чухов, Румен Петров, Христо Карастоянов, Цвета Софрониева и Яна Букова.
Пълната програма на СОФИЙСКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР НА КНИГАТА И СОФИЙСКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ, както Карта на панаира, вижте тук.
Софийски международен панаир на книгата във Фейсбук:
Софийски международен литературен фестивал във Фейсбук и Туитър:
ЧЕТИРИ СТРАНИ – ЕДИН ЕЗИК на СМПК 2018:
11-16 декември, Национален дворец на културата
всеки ден от 10:00 до 20:00, в неделя до 19:00
***
46-ия Софийски международен панаир на книгата и 6-ия Софийски международен литературен фестивал се организират от Асоциация „Българска книга“ с подкрепата на Министерството на културата на България и Столична община. Събитията се провеждат в партньорство с Франкфуртския панаир на книгата, Гьоте-институт България и с финансовата подкрепа на Министерство на външните работи на Германия. Партньори на Почетната програма са Княжество Лихтенщайн, Посолството на Република Австрия, Посолство на Конфедерация Швейцария, Посолство на Федерална република Германия, швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“, а също „Традуки” и фондация „Курт Волф”. Събитията са част от Културния календар на Столична община за 2018 г. Организатор: Асоциация „Българска книга“.
Прочетохте ли
Четенето от раждането е най-добрата инвестиция
Кой обича приказки? Любими книжки за бъдещи читатели
Мая Дългъчева: "Приказката е "моята стая""
Автор: Галя Дренчева/ По пътя
Повече от две години планираме полет с балон с горещ въздух. Първоначално беше трудно да се открият предложения в Западна или Централна България. След това пък предложения взеха да се появяват, но цената ни спъваше.... така де, на кого му се дават 1000-1300 лева за 1 час във въздуха. Ако си говорим честно, нашите деца са способни да ни вдигнат във въздуха напълно безплатно... от нерви, да не си помислите друго. Най-накрая намерихме много изгодна оферта за такъв полет и то съвсем под носа ни, излита се от околностите на Доброславци, полетът е за двама (+ човека, който управлява балона, разбира се) има и бонус - бутилка шампанско! Еха! И това ако не е късмет! В представите ми се заредиха примамливи картини на нас с чаши искрящо шампанско по залез слънце на фона на Витоша; нас с чаши искрящо шампанско по залез слънце на фона на Стара планина; нас с чаши искрящо шампанско по залез слънце на фона на зелевите поля в Петърч и тъй нататък, и тъй нататък. Внезапно действителността рязко ме халоса по главата (може би с бутилка от шампанско) и бързо ме приземи - тежката и сурова действителност на термиките (това са възходящите въздушни течения, в случай че като мен сте придремвали в часовете по география в 6-ти клас) ми показа, че полетите с балон се осъществяват само сутрин между 8 и... понякога 11 часа, но всъщност по-често докъм 10. След това излизат силни ветрове и става опасно. Хм, излиза значи, че трябва да пиянстваме от ранни зори.... ми ще пийнем пък, колко му е, те хората колко по-неприятни неща са прeглъщали от шампанско за закуска...
N.B. Да си отбележа за следващия път да взема франзелка и бурканче хайвер.
Малко трудно успяхме да си запазим час за полета, тъй като ние, както и повечето други кандидати за полет с балон, имахме възможност да се издигнем само в събота или неделя. След един отказан от организаторите час, заради силни ветрове, най-накрая ни се усмихна щастието. Ще летим в 9.30 ч. някъде между с. Мрамор и Доброславци. На мястото на срещата ни взеха с джип и потеглихме към мястото на приземяване на балона. Там се разменихме с предните пътуващи и се издигнахме.
Ето ни и с шампанското
Полетът ни се видя кратичък, като всички хубави и интересни неща.
Тук вече се приземяваме.
Оказа се, че най-интересното тепърва ни предстои. Кацането беше твърдичко, но ние бяхме предупредени и подготвени и се държахме здраво. Забравихме единствено да държим бутилката, която беше на дъното на коша, където бях пуснала и чантата си. При приземяването бутилката се разля и цялата ми чанта се напълни с шампанско. Димо, крайно необмислено реши да я прехвърли извън коша и да я остави в нивата. И зачакахме джипа, с който идват следващите клиенти.
Когато балонът се приземи не можеш просто така да слезеш от него, трябва да го държат хора или да се спадне, защото иначе ще отлети. Освен това трябва да се поддържа и достатъчно нагрят въздух в балона, та хем да не спадне напълно (защото после надуването му от нула ще излезе твърде скъпо и нерентабилно), хем да не се надуе твърде много, защото ще отлети. И както си стояхме мирно и кротко насред нивата, внезапно излезе силен вятър и стана тя каквато стана. Балонът се повлече по земята, кошът се обърна настрани под деветдесет градуса, а ние увиснахме в смешни пози.
От близкото село пристигнаха сеирджии да ни гледат, а някаква неврозна баба дори се обади на полицията и пожарната, че ще ѝ запалим къщата, нищо, че най-близките къщи бяха на поне 300 метра и то в обратната посока.
След още известно време влачене през нивята и отдалечаване от моята чанта, пристигна останалата част от екипа и следващите пътници. Разменихме се с тях и те отлетяха в доста силен вятър, а ние ги последвахме с джипа. Тъй като хората пътуваха чак от Пловдив и от Русе за тези полети не ги отмениха, а летяха и те, въпреки силните ветрове и неминуемо твърдото кацане. В един момент си мислехме, че ще гоним балона чак в Сърбия. Все пак последното приземяване беше някъде между Петърч и Опицвет, което е на 25-30 км от началната ни точка.
Освен хубавото пътуване с балона като бонус получихме и офроуд разходка с джиповете.
Горещо препоръчвам полетите с балон! А пък ние планираме да опитаме и полет с парапланер!
Пътешествията на Галя и нейното семейство можете да следите и на фейсбук страницата По пътя.
Препоръчваме ви още:
"Днес бяхме в един Кавал и се научихме да свирим"
"Ако й бях предложил малко по-рано, никога нямаше да се стигне до това. Нямаше да ни нападнат, аз нямаше да попадна в болницата и тя нямаше да изчезне завинаги от живота ми. Достатъчни биха били трийсет секунди, може би дори по-малко. Защото понякога е необходимо само толкова, за да се унищожи цял един живот."
Десет години след изчезването на Ева, Дамян е загубил надежда, че ще разбере какво се е случило с годеницата му. Неочаквано на страница във Фейсбук се появява нейна снимка. Качена е от момче, запознало се с нея на концерт предишната вечер.
Скоро същият човек публикува друга снимка, която шокира Дамян. Самият той я е правил дни преди тя да изчезне и не я е показвал на никого.
Кой издирва Ева? Възможно ли е тя да се появи след десет години? Как се е укрила и къде е била през това време? Защо не се е свързала с него?
Изведнъж снимките изчезват, както и профилът, от който са публикувани.
А Дамян попада на следа, която го насочва в неподозирана посока...
***
Кой е Ремигиуш Мруз?
Ремигиуш Мруз е новото голямо име на световната литературна сцена. Едва на 31-годишна възраст, полякът има издадени 30 романа. Сред тях - много популярна серия съдебни трилъри. Книгите му са продадени в милиони екземпляри и задължително оглавяват класациите. Голяма част от тях са адаптирани за телевизионния екран.
Макар да е защитил докторска степен по право, Ремигиуш Мруз се отказва от успешната си кариера на адвокат в името на литературата. Изключителната му продуктивност се дължи не само на дисциплината и писателската му дарба, а и на желанието му да вникне в проблемите и да представи различни гледни точки.
Ремигиуш Мруз е силно социално ангажиран и темите, които вълнуват обществеността, намират място в романите му.
Послеслов от Ремигиуш Мруз в книгата "И никога не я откриха" (изд. "Ера")
Статистиката за изчезналите лица в Полша е ужасяваща, но смразяваща кръвта е тази, която се отнася до домашното насилие срещу жените. Оценката сочи, че го претърпяват между седемстотин хиляди и милион полски жени годишно. Три жени седмично умират по тази причина.
Точно това беше причината за написването на тази книга. Чудех се колко далеч би стигнала някоя от тези жени, ако бъде застрашен не само нейният живот, но и животът на детето й. И когато възможността за спасение наистина няма нищо общо с морала.
Подозирах, че търсенето на отговори ще бъде тревожно и работата по тази книга само потвърди това.
Много зависи от това как се държим ежедневно, как реагираме на такива събития, какви нагласи насърчаваме и как се отнасяме към това, което се случва в публичната сфера. Физическото насилие се предхожда от психическото. И това е резултат от модели, които усвояваме през целия си живот.
Опредметяването на жените, дори и като се говори за "хубав задник" или инфантилно се дават оценки от едно до десет, посява семето на неуважение в психиката на младите хора. И презрението, което израства от него, е трудно да се изкорени.
Това не е само наш проблем. По света повече жени умират от домашно насилие, отколкото от автомобилни катастрофи. Отколкото от рак. Отколкото от маларията, която все още вилнее в тропична и субтропична Африка.
"Амнести Интернешънъл" твърди, че домашното насилие засяга една на всеки три жени в света. Все още има държави, в които законът не забранява така наречените брачни изнасилвания – и това е не само в изостаналите страни, защото сред тях е и Тунис. В Лондон, който няма нищо общо с държавите от третия свят, повече от 40 % от жените признават, че са жертви на насилие. А колко си мълчат? Вероятно никога няма да разберем.
Единственият въпрос е дали това е така, защото не можем, или защото не искаме...
Препоръчваме ви още:
От 14 до 16 декември в Националния музей “Земята и хората” ще се проведе Коледно изложение на минерали, фосили и скъпоценни камъни – в рамките на традиционните „Дни на минералите”.
Участие са заявили над 60 изложителя от нашата страна, Армения, Афганистан и Румъния. Това са фирми и колекционери на минерали, фосили и скъпоценни камъни, авторски изделия с минерали, природни картини, сувенири. Със свои колекции ще участват 2 университета: Минно-геоложкият „Св. Иван Рилски” и Нов Български университет.
Посетителите могат да видят и да си купят обработени скъпоценни и декоративни камъни и изделия от тях. За колекционерите ще се предлагат разнообразни минерали от български находища, редки и екзотични минерали - образци с изключителна класа от цял свят, от световно известни и наскоро открити находища в: Южна Африка, Заир, Намибия, Малави, Мадагаскар, Танзания, Мароко, Индия, Пакистан, Русия, Боливия, Конго, Бразилия, Мексико, Австралия, Англия.
Специално за децата ще бъдат организирани:
- Ателие за направа на коледни картички с помощта на художници - през трите дни на изложението от 11.00 до 18.00 часа.
- Ателие за изработване на дребни бижута и декорации с мъниста. Това занимание ще се води от ателие с традиции и опит в обучението на деца в различни техники и дизайн при изработването на бижута.
Вход в музея - с билети от 1 лев за деца и възрастни.
Работното време е от 10.00 до 19.00 часа
Снимка: earthandman
Видяхте ли
Софийски международен литературен фестивал 2018
- Най-популярни
- Най-нови
