"Ако й бях предложил малко по-рано, никога нямаше да се стигне до това. Нямаше да ни нападнат, аз нямаше да попадна в болницата и тя нямаше да изчезне завинаги от живота ми. Достатъчни биха били трийсет секунди, може би дори по-малко. Защото понякога е необходимо само толкова, за да се унищожи цял един живот."

Десет години след изчезването на Ева, Дамян е загубил надежда, че ще разбере какво се е случило с годеницата му. Неочаквано на страница във Фейсбук се появява нейна снимка. Качена е от момче, запознало се с нея на концерт предишната вечер.

Скоро същият човек публикува друга снимка, която шокира Дамян. Самият той я е правил дни преди тя да изчезне и не я е показвал на никого.

Кой издирва Ева? Възможно ли е тя да се появи след десет години? Как се е укрила и къде е била през това време? Защо не се е свързала с него?

Изведнъж снимките изчезват, както и профилът, от който са публикувани.

А Дамян попада на следа, която го насочва в неподозирана посока...

***

Кой е Ремигиуш Мруз?

Ремигиуш Мруз е новото голямо име на световната литературна сцена. Едва на 31-годишна възраст, полякът има издадени 30 романа. Сред тях - много популярна серия съдебни трилъри. Книгите му са продадени в милиони екземпляри и задължително оглавяват класациите. Голяма част от тях са адаптирани за телевизионния екран.

Макар да е защитил докторска степен по право, Ремигиуш Мруз се отказва от успешната си кариера на адвокат в името на литературата. Изключителната му продуктивност се дължи не само на дисциплината и писателската му дарба, а и на желанието му да вникне в проблемите и да представи различни гледни точки.

Ремигиуш Мруз е силно социално ангажиран и темите, които вълнуват обществеността, намират място в романите му.

Послеслов от Ремигиуш Мруз в книгата "И никога не я откриха" (изд. "Ера")

Статистиката за изчезналите лица в Полша е ужасяваща, но смразяваща кръвта е тази, която се отнася до домашното насилие срещу жените. Оценката сочи, че го претърпяват между седемстотин хиляди и милион полски жени годишно. Три жени седмично умират по тази причина.

Точно това беше причината за написването на тази книга. Чудех се колко далеч би стигнала някоя от тези жени, ако бъде застрашен не само нейният живот, но и животът на детето й. И когато възможността за спасение наистина няма нищо общо с морала.

Подозирах, че търсенето на отговори ще бъде тревожно и работата по тази книга само потвърди това.

Много зависи от това как се държим ежедневно, как реагираме на такива събития, какви нагласи насърчаваме и как се отнасяме към това, което се случва в публичната сфера. Физическото насилие се предхожда от психическото. И това е резултат от модели, които усвояваме през целия си живот.

Опредметяването на жените, дори и като се говори за "хубав задник" или инфантилно се дават оценки от едно до десет, посява семето на неуважение в психиката на младите хора. И презрението, което израства от него, е трудно да се изкорени.

Това не е само наш проблем. По света повече жени умират от домашно насилие, отколкото от автомобилни катастрофи. Отколкото от рак. Отколкото от маларията, която все още вилнее в тропична и субтропична Африка.

"Амнести Интернешънъл" твърди, че домашното насилие засяга една на всеки три жени в света. Все още има държави, в които законът не забранява така наречените брачни изнасилвания – и това е не само в изостаналите страни, защото сред тях е и Тунис. В Лондон, който няма нищо общо с държавите от третия свят, повече от 40 % от жените признават, че са жертви на насилие. А колко си мълчат? Вероятно никога няма да разберем.

Единственият въпрос е дали това е така, защото не можем, или защото не искаме...

Препоръчваме ви още:

Писмо до сестра ми

Оттатък рая

Игрите на глада