Тази история ми прати една млада майка. Писала ми е, че не търси съчувствие или помощ, защото вече е намерила пътя. Но се надява да предпази поне едно момиче от грешките си. Истината е, че ние нямаме дори бегла представа колко много жени около нас преживяват този кошмар и мълчат. Мълчат от страх, от обич, от вина, от срам или... заради детето. Но тази майка ми написа, че точно благодарение на детето е събрала сили да избяга. За да не расте то с мисълта, че това са нормалните отношения между мъж и жена.
Чудех се дълго дали да пиша този текст или не, но реших,че имам нужда да излея някъде душата си и всички бушуващи в нея емоции. А и може би ще послужи за пример на някого да не повтаря моите грешки, за кураж за промяна или за пример какъв човек да не бъдеш.
Сега съм на 26 години. Когато бях на 22, след много тежки събития в моя живот, срещнах мъж с 21 години по-възрастен от мен. (Усещам как още тук настроих половината от четящите срещу себе си.) Връзката ни се разви страшно бързо и заживяхме заедно почти веднага. Тогава започнах да чувам от познати и непознати как не ми е там мястото и да бягам с 200 км/ч. Но аз влюбена-загубена си казвах, че всичко, което чувам, са клюки или лъжи от жени, влюбени още в него... Трудна връзка - ревност първо от негова страна: аз спрях да работя, прекъснах университета, прекъснах контакти с близки и роднини. Тогава започна моята ревност към него. Аз си стоях вкъщи, а той навън с приятели, на чашка, когато сме заедно - комплименти на други жени… Аз също имам нова прическа?!? Тогава започнах да опознавам човека до мен. Цял живот е живял като музикант - DJ - живот на маса, в компания, жени, с бутилка в ръка. Започнах да си мисля, че той е раним, чувствителен и не е попадал на жена, която да му докаже, че държи на него. Прибирах го пиян от заведенията, чистех повръщаното му в заведенията и вкъщи, сменях чаршафите след алкохолно напикаване. Тогава дойде първият шамар - пиянство вкъщи с компанията, аз молех шеговито да се прекрати в ранните часове на следващия ден. Първи бой - синьо око и издута буца на челото. Плаках, правех опити за скриване с тонове грим, лъжех, че съм се ударила в банята. Казвах: “няма да се повтори “ на приятелки. Търсех вината в себе си, аз съм виновна.
На следващата година забременях. (Тук е мястото да спомена, че имах тежка пътна катастрофа преди да се запозная с него, приключила с множество травми за мен - смъртта на гаджето ми тогава, мой медицински аборт и други физически травми.) Аз бях решена, че с него или без, ще родя това дете! Той беше против, бяхме разделени няколко месеца, накрая много го искал детето.
Работех, бременна в магазин за закуски - за майчинство. Бях вече почти в седми месец, той ме ревнуваше от шефа - бил ми любовник... напуснах. Родих най-невероятното момиче на света, единственото истинско нещо в живота ми! Вече не можех да ходя да го прибирам по заведенията, прибираше се пиян, заядлив. Три месеца след моето раждане ме стовари с един удар на земята и получих доза ритници, резултат - пукнато ребро. Шест месеца живях с детето при майка си. Последва преследване от негова страна - денонощно, съжаление, уговорки и моята глупост – върнах се при него. Почнаха малки екскурзии за по ден, море за 5 дни. Семейна идилия! Върнахме се от морето. Скандалите започнаха отначало, ежедневие от скандали. Голям бой - този път влачене за косата, отново синьо око, блъскане на главата в стената и земята. Пак глупост – криех от всички почти месец, да ми минат синините, започнах да търся средства да се махна.
Накрая признах на майка ми за всичко, пълен разказ. Благодаря, че имам майка! Прибра ме у дома с детето. Намерихме адвокат. Държа се човешки, дадох му два дни седмично да вижда дъщеря ни с придружител - майка ми, за да не се караме пред малката. Само че се започна стоене сутрин пред блока, дебнене къде ходим, къде паркирам колата, гонене по площадките. Манипулираше детето: “Мамо, тати плаче за мен”. И след 3-часова среща днес с баща й ми каза: “Аз ще живея при тати, при мама не е хубаво”! Това са думите на дъщеря ми - дете на 2 години и 5 месеца! Никога не съм я била. Карала съм й се, но никога без причина и винаги с премерен тон. А специално днес, цял следобяд, бяхме навън, учих я да кара колело, бяхме на площадката, после баня, вечеря, две книжки за Франклин и лягане. И детето, докато обличаме пижамата, ми казва това!
Бях готова да се разберем със споразумение за детето, но вече мисля да го съдя и огранича колкото е възможно контакта му с нея! Искам да дам пример: какъв мъж и каква жена не трябва да бъдем! Какви неща не бива да се прощават! Какво не бива да се търпи!
Препоръчваме ви още:
Така, както всички мъже правят
21-ви март е международен ден на хората със Синдром на Даун и по цял свят обуват шарени чорапи, за да покажат, че светът е шарен! И тази година Фондация "Живот със Синдром на Даун" призовава да обуете шарени чорапи в подкрепа на хората Синдром на Даун: "Предизвикваме всички вас, всички известни личности и влогъри да направят същото, като призоват и своите последователи, за да покажем, че заедно можем да се обединим и да подкрепим хората със Синдром на Даун, защото заслужават щастлив и достоен живот както всеки от нас. Споделяйте клипа и се включете в нашето шарено и забавно ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО!
1. Обуйте шарени чорапи на 21-ви Март!
2. Направете снимка с чорапите или видео – „Аз приемам хората със Синдром на Даун“.
3. Споделете снимката във Фейсбук или Инстаграм, като отбележете #животсъссиндромнадаун и тагнете профила ни, Живот със Синдром на Даун / Life with Down Syndrome.
4. Предизвикайте 3-ма приятели да направят същото предизвикателство.
На 20.03. и 21.03. Фондация Живот със Синдром на Даун организира обучение със специалисти на Карин дом за около 26 директори и учители/педагози/ на тема: „Акценти в обучението на деца със специални потребности“. По време на това обучение учителите ще бъдат запознати с някои особености на деца с различни диагнози и, разбира се, Синдром на Даун, участието на фондацията е чрез споделяне на видеоклип и опит за промяна на нагласи, разбиване на стереотипи и предразсъдъци, а по-ценното е, че присъстват учители, в чиито групи има деца със Синдром на Даун от Варна и Каварна.
Живот със Синдром на Даун, финансира и организира тренировки по плуване за 10 деца с Даун от София и 10 деца с Даун от Варна в продължение на 6 месеца.
Благодарение на това, че хората си поръчват чаша на фондацията с кауза, Живот със Синдром на Даун ще организира (отново абсолютно безплатно) и летен лагер за деца с Даун и техните семейства от Варна и региона.
Препоръчваме ви още:
Задължително ли е явяването на НВО и кой има право да участва в класиранията за прием след 7. клас?
Националното външно оценяване по БЕЛ и математика е задължителен изпит за всички седмокласници. Не е задължителен за учениците вторият модул (прочетете подробно по-долу) от тестовете по БЕЛ и математика.
Тъй като всички ученици трябва да влязат в гимназия, тези, които са изкарали двойки, ще участват в балообразуването само с оценките от училище и ще имат максимум 100 точки бал. Те също задължително ще подават документи за участие в класирането, но с този по-нисък бал ще влязат в не толкова предпочитано училище.
Кога ще се проведе НВО за 7. клас през учебната 2017 - 2018 г. и кой отговаря за организацията им?
Датите на приемните изпити по български език и математика се определят от министъра на образованието в началото на учебната година. От няколко години те съвпадат с датите на зрелостните изпити на дванадесетокласниците. През учебната 2017 – 2018 г. изпитът по български език и литература ще се проведе на 21.05.2018 г., а изпитът по математика - 23.05.2018 г. Изпитите за проверка на способностите ще се проведат както следва: изобразително изкуство - 01.06.2018 г., музика - 04.06.2018 г., спорт - 05.06. и 06.06.2018 г.
Със специална заповед на министерството се възлага организацията на приема след 7. клас на регионалните инспекторати по образование. През последните години изпитите по БЕЛ и математика се провеждат в училището, където се обучава ученикът в VII клас.
Какво представляват изпитите за кандидатстване след 7. клас? Точкуване. Времетраене. Формиране на оценката за НВО и за кандидатстване.
1. Изпитът по български език
Изпитът е писмен и се състои от две части:
- модул за национално външно оценяване (НВО) – 60 минути
- допълнителен модул – 90 минути
Тестът по български език и литература обхваща материала за 7. клас, но включва и усвоените през всичките 7 години на обучение знания и умения на учениците. Първият модул (НВО) е тест от 25 въпроса, а вторият модул е преразказ на непознат текст. Тестовата форма разчита в голяма степен на логичното мислене и затвърдените знания по езика и българската литература. Първите 18 въпроса са с избираем отговор т.е., учениците посочват един верен отговор между четири възможни. Освен въпросите, свързани с езика, има и въпроси, засягащи знания за авторите, произведенията и литературната теория. Според сложността на въпроса всеки носи по една или две точки. Тази част от теста се проверява от компютър. Следват 7 тестови задачи със записване на кратък отговор в предназначения за това лист. Те носят повече точки, тъй като учениците сами трябва да запишат отговорите и е необходимо да познават много добре изпитния материал. Последният (25) въпрос изисква познаването на конкретно произведение от материала за 7. клас, като идеята е с 3-4 изречения коректно, според езиковата и литературната норма, да се коментира отделен цитат, но без той да се вади от контекста на цялото произведение.
Времетраенето на този елемент на изпита е 60 минути.
Втората част от изпита включва трансформиращ преразказ. Не се изискват цитати, коментари и аргументиране, както е при съчинение разсъждение, а бързо запаметяване и отсяване на важните епизоди с оглед на дидактическата задача. Проверяват се способностите за изграждане на цялостен и логически свързан текст и езиковите компетентности на седмокласниците (спазването на граматични, правописни, пунктуационни норми; съобразяване с лексикалните особености на българския език), като ключови са глаголните форми и тяхната съвместна употреба. Обръща се внимание и на графичното оформяне на текста – смислово отделяне на абзаци, поставяне на разстояние между думите и ясно изписване на главни и малки букви. При създаването на трансформиращ преразказ се оценява обективността и умението за изграждане на смислено и коректно написан текст. Поради своята всеобхватност подготовката за НВО дава възможност да се разширят познавателните способности на учениците и да се усвоят множество умения, които да осигурят прехода към гимназиалния курс на обучение.
Времетраенето на този елемент е 90 минути.
Общ максимален брой точки от двата модула по български език – 100 точки.
Оценката по БЕЛ за участие в класиранията за прием в гимназии и техникуми се формира от сбора на точките от двата модула..
2. Изпитът по математика
Изпитът е писмен и се състои от две части (24 задачи общо за двата модула):
- модул за национално външно оценяване (НВО) - 20 задачи (16+4)
- допълнителен модул (4 задачи)
1.Модулът за национално външно оценяване по математика съдържа 20 задачи. Учениците работят върху специална бланка. Задачите са два вида: с избираем отговор от четири възможни отговора, от които само един е правилен (16 такива задачи), и 4 задачи със свободен отговор. Съвкупността от задачи по математика в модула за национално външно оценяване се определя от задължителното учебно съдържание за 7. клас, като се прилагат знанията и уменията, придобити в обучението по математика в предходните класове. Основно съдържанието се разделя на няколко групи:
Числа. Алгебра: включва основните действия с рационални числа (събиране, изваждане, умножение, деление- придобити в 6. клас), формули за съкратено умножение, линейни и модулни уравнения, линейни неравенства с едно неизвестно.
Фигури и тела. Измерване: включва знания придобити в 5. и 6. клас за основните видове фигури и тела. Придобитите в 7. клас знания за успоредни прави; съседни и противоположни ъгли; еднакви триъгълници; правоъгълен, равнобедрен триъгълник и елементите в тях; Видове успоредник и трапец.
Логически знания. Моделиране с изрази, формули, линейни уравнения и неравенства.
Времетраенето на този елемент на изпита е 60 минути.
2. При решаването на задачите във втория модул, освен знания върху основната част от материала включен в първия модул, се изискват и допълнителни умения:
Числа. Алгебра: знания за естествени числа, прости и съставни числа, признаци за делимост (придобити в 5. клас), линейни параметрични уравнения и неравенства.
Фигури и тела. Измерване: лице и периметър на равнинни фигури, сбор на ъгли в многоъгълник, правоъгълна координатна система, ръбести тела.
Логически знания. Моделиране: отношения и пропорции, средноаритметично на две и повече числа (придобити в 6. клас). Принципи за събиране и умножение на възможности при преброяване в конкретна ситуация. Изискват повече логическа мисъл от страна на учениците. Умения да анализират непозната (нестандартна) ситуация и да търсят решения в нея. Умения за формулиране на хипотеза и проверка чрез логически свързани разсъждения нейната истинност.
Вторият модул съдържа 4 задачи с отворен отговор – 2 задачи с кратък отговор (без да се привежда писмено решението) по формата на PISA и 2 задачи с разширен отговор (учениците трябва да опишат и аргументират своето решение).
Времетраенето на този елемент е 90 минути.
Общ максимален брой точки от двата модула по математика – 100 точки.
Оценката по математика за участие в класиранията за прием в гимназии и техникуми се формира от сбора на точките от двата модула.
Какво носят и ползват за изпита учениците?
По български език и литература - син химикал.
По математика - линия, пергел, транспортир, молив, триъгълник, гума, син химикал.
По изобразително изкуство - собствени материали и инструменти (лист/глина се осигурява от комисията за подготовка и провеждане на изпита).
По хореография - игрално облекло.
По музика – необходимия музикален инструмент ( в изпитната зала се осигурява пиано).
Преди началото на теста учениците:
Се запознават с правата и задълженията си по време на изпита, както и с изискванията за анонимност на изпитната работа.
Получават голям бял плик и малък бял плик с картонче, върху което ученикът собственоръчно вписва трите си имена и входящия си номер.
Пишат със син химикал, чертаят с черен молив.
Не ползват калкулатори, коректори, справочници и мобилна комуникационна техника.
Не шумят, не подсказват, не преписват.
Не поставят знаци, които могат да нарушат анонимността на изпитната работа.
Не напускат изпитната зала по-рано от 30 минути след началния час на изпита.
При какви случаи се преустановява и анулира служебно изпита от страна на квесторите?
Отстраняват се от залата седмокласници, които пречат на нормалното протичане на Националното външно оценяване, преписват или подсказват, за което квесторите уведомяват директора на училището.
В този случай, при установен опит за преписване или подсказване съставя протокол за анулиране на писмената работа, който се подписва от двамата квестори в залата и от директора на училището.
Как да изчислите сами бала си при избора на предпочитана паралелка?
Балът за класиране на учениците след завършено основно образование, с изключение на паралелките с профили "Изобразително изкуство", "Музика" и "Физическо възпитание и спорт" и на паралелките със специалности от професиите от област на образование „Изкуства“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение, се формира като сбор от следните елементи:
1. Броят точки от националното външно оценяване по български език и литература и по математика, като педагогическия съвет на приемащото училище може да определи в балообразуването да участват и резултатите от един или повече допълнителни учебни предмети, за които се провежда национално външно оценяване в съответната учебна година. По решение на педагогическия съвет, като елемент от балообразуването може да бъде включен и резултатът, получен от олимпиади и/или състезания от календара на МОН, по учебни предмети по които не се провежда национално външно оценяване през съответната учебна година.
2. Оценките от свидетелството за основно образование по два учебни предмета, изучавани в раздел А от учебния план в VII клас, определени от педагогическия съвет и превърнати по скала в точки в съответствие с ДОС за оценяването на резултатите от обучението на учениците.
При балообразуването, по решение на педагогическия съвет на приемащото училище, се избира само един от следните варианти:
а. Удвояване на резултата по български език и литература и удвояване на резултата по математика от националното външно оценяване;
б. Удвояване на резултата по български език и литература или на резултата по математика от националното външно оценяване, като резултатът по другия предмет се включва само веднъж;
в. Утрояване на резултата по български език и литература или на резултата по математика от националното външно оценяване, като резултатът по другия предмет присъства само веднъж;
г. Удвояване на резултата по български език и литература или на резултата по математика от националното външно оценяване, включване един път на резултата по другия предмет и един път на резултата от допълнителния учебен предмет.
д. Включване по един път на резултатите от националното външно оценяване по български език и литература, по математика и по други два допълнителни учебни предмета.;
е. Включване по един път на резултатите от националното външно оценяване по български език и литература, по математика и по един допълнителен учебен предмет, определен по реда на ал.1, т. 1.
ж. Учениците, класирани на първо, второ и трето място на националните кръгове на олимпиадата по български език и литература, на олимпиадата по математика и/или на олимпиадата по допълнителен учебен предмет, имат право да участват в класирането с максимален резултат вместо резултата от националното външно оценяване по съответните учебни предмети.
Максималният бал за класирането вече ще е 500 точки.
Пример по случай „а” - ако ученикът има пълните 100 точки от теста по български език, по правило те са удвояват и стават 200. Към тях се прибавят още 200 от изпита по математика и вече са 400. Ако ученикът има две шестици от двата балообразуващи предмета в училище, например по математика и по български език, те се приравняват към 50 точки или 400 + 50 + 50 = максимален бал 500. Петиците, четворките и тройките също ще се приравняват към съответните им точки.
Могат ли учениците да проверят и да се запознаят с конкурсните си работи след провеждането на тестовете?
Обикновено такава възможност съществува – оценените изпитни материали са на разположение на учениците 3 дни, като тестовете са разпределени в три училища – съответно за всеки предмет (БЕЛ, математика, изобразително изкуство). За да си осигурите достъп е необходимо на място учениците да представят ученическа лична карта (ученическа книжка), а родителят/настойникът – документ за самоличност (лична карта).
Какви са етапите на приемната кампания: класирания и необходими документи?
За явяването на изпитите по български език и литература и математика не се подават заявления. Всеки ученик ще получи служебна бележка, в която е посочено точно определено място за провеждане на изпита. Всеки кандидат-гимназист трябва да носи със себе си документ за самоличност и служебната бележка с неговия уникален входящ номер, в която се удостоверява къде ще се проведе изпитът.
Обявяване на резултатите от тестовете по БЕЛ и математика обикновено отнема около две седмици (до 06.06.2018 г.) и те се публикуват както в училището, в което се обучава ученикът, така и на сайта на МОН. Обявяването на резултатите от изпитите за проверка на способностите е в срок до 11.06.2018 г.
За проверка на оценките в електронен формат на сайта Ви трябват ЕГН и индивидуалният входящ номер на ученика. Електронният адрес, на който можете да проверите оценките си и да следите резултатите от класиранията е: http://7klas.mon.bg. Оценките от изпитите са винаги две: оценка от НВО и оценка за кандидатстване. Двете оценки рядко съвпадат. За кандидатстване е важна крайната оценка, която се формира въз основа на общия брой точки от двата модула на съответния предмет. Учениците, които не са работили върху втория елемент на изпита, също могат да участват в класирането, като стартовата им оценка (на предмет) е с 35 точки по-ниска. Учениците и родителите трябва да са наясно, че по-високите оценки идват от доброто представяне и на двата модула.
След получаване на служебната бележка с оценките от приемните изпити (13.06.–19.06.2018 г.), следва да се подаде заявление за участие в първи етап на класиране във времето от 20.06. до 26.06.2018 г. Служебните бележки с оценките от изпитите се издават от училището на седмокласника. От сайта на РИО можете да изтеглите два варианта на заявлението за класиране – съкратен и разширен. Заявленията за първо класиране се подават в училищата-гнезда. На сайта на РИО ще получите информация кои са училищата-гнезда. Училището–гнездо, можете да изберете свободно, няма ограничения, нито райониране. Работното време на училищата-гнезда е обикновено от 8-18 часа.
Попълването на заявлението трябва да се извърши много внимателно, четливо и добре обмислено. Подредбата на училищата (по профили, професии и специалности) трябва да се осъществи от най-желаните към по-малко желаните, независимо от резултатите на изпитите, тъй като всяка година балът варира за конкретните паралелки. Например - през 2015 година балът за 91 НЕГ в София на първо класиране беше по-нисък от бала през 2014 година с близо 50 стотни.
Ние, в учебен център „Елина“, ви съветваме да огледате и проучите внимателно предпочитаните от вас училища, да сравнявате паралелките с подобен профил от различни училища, да прецените комфорта откъм удобен транспорт, квартал, материална база и др. – все пак вашето дете ще учи там пет години. Проучването на предпочитаното от вас училище трябва да е задълбочено и е необходимо да му отделите нужното време. Веднъж попълнено и подадено, заявлението за класиране не може да се променя до второ класиране включително – а това е моментът, в който приключва кандидатстването за огромен брой седмокласници. Трябва да обърнете внимание, че в заявленията се посочват конкретни паралелки от съответното училище и е необходимо да изпишете предпочитаната паралелка със съответния номер и точно, както е посочена в сайта на РИО.
Например:
2216306 Софийска математическа гимназия 3061 ПрМ АЕ
Първо се посочва кода на училището, следва името на самото училище и в следващата графа е предпочитаната паралелка с номер и профил.
Обявяване на списъците с приетите ученици на първи етап на класиране е до 03.07.2018 г. Първият етап на записване е от 04.07. до 06.07.2018 г. На първия етап на класирането, ако ученикът харесва паралелката, в която е класиран, трябва да се запише.
Учениците, които не са удовлетворени от класирането си на първи етап, трябва да подадат в училището, в което са класирани, заявление за участие във втория етап от класирането. Желанията не се пренареждат и кандидатът може да се класира на втория етап на по-предно желание. След излизане на второто класиране, ако няма възможности за по-предно класиране, кандидатът остава на мястото си от първия етап на класирането и трябва да се запише. Ако ученикът е минал на по-предно свое желание, следва да се запише в приемащото училище.
Учениците, които не са приети на първо класиране в нито една избрана от него паралелка, участват автоматично във второ класиране, като не подават никакви документи.
Обявяването на списъците с приетите ученици на втори етап на класиране е до 12.07.2018 г., а записване на приетите ученици на втори етап на класиране е в срок 13.–17.07.2018 г.
За неуспелите да се класират и неудовлетворени от втория етап на класирането и незаписали се (или отписали се от училището, в което са приети на второ класиране) ученици съществува възможност за участие в трети етап на класиране. Желанията могат да се подредят отново, съобразно останалите свободни места и резултатите от изпитите на кандидата. Важно е да се знае, че в този случай ученикът не запазва мястото си в училището, в което е приет на второ класиране (за разлика от първо към второ класиране, при което или се запазва мястото или се преминава в паралелка от по-предно желаниe, при спазване на условията посочени по-горе в текста). Обявяването на записалите се ученици и броя на незаетите места след втори етап на класиране се осъществява до 19.07.2018 г.
Подаването на документи за участие в трети етап на класиране е във времето 20–24.07.2018 г.
До 26.07.2018 г. се обявяват списъците с приетите ученици на трети етап на класирането, а записването на приетите ученици на трети етап на класиране е от 27 до 30.07.2018 г.
Последната фаза от кампанията включва обявяване на записалите се ученици и броя на незаетите места след трети етап на класиране - 02.08.2018 г.
За справки, консултации и допълнителна информация можете да се обръщате към комисиите по приема във вашето училище, в училищата-гнезда и към РИО, София-град, РИО по места.
Какви са необходимите документи за записване?
Необходимите документи за записване се определят от всяко училище, като в повечето случаи се изискват: оригинално удостоверение за завършен 7. клас и едно негово копие, копие от акта за раждане /носи се и оригиналът за сверяване/ и служебна бележка с оценките от приемния изпит по български език и математика за 7. клас, молба, медицински картон и др. Преди да се запишете, просто проверете исканите документи от вашето училище.
Източник: Учебен център „Елина“
Препоръчваме ви още:
Център за кариерно ориентиране
Матурите свършиха! А оттук нататък?
Да успееш, без да полудееш - различните стратегии за изпити
Автор: Стамена Марашева-Петкова
Днес, разхождайки моя палавник, срещнах двама колеги. Нали съм много общителна, веднага се спрях да поговорим, а те ми казаха, че на една жена й е прилошало и са викнали линейка. Трябва да уточня, че това се случва на най-оживения булевард. И така, заговорих се аз с единия колега, докато другият говореше с операторите от 112.
Та колегата, с когото разговарях, ми разказа, че не се чувства добре, че е ходил по болници, после се оплаках и аз как заради вземане на кръв ме водиха хоспитализирана цял ден в болница. Най-невероятното е, че се водих на легло в стая, която остана в пълна мистерия къде се намира, обаче аз като един оптимист си бях помъкнала цялата покъщнина: нощница, чехли, тоалетни принадлежности, резервни дрехи и бельо, мокри кърпички, вода и една ябълка за капак; все пак оптимизмът ми ме подлъга, че влизам в болница да ме лекуват, а не да точат здравни пътеки. Тъпачка, нали?
Като едни приказливи филолози, с моя колега разменихме още по някой друг лаф, минаха, заминаха 10 минути, няма линейка, жената седи седнала буквално на една сергия за цветя. Намерихме стол. От 112 още държаха на линия другия колега. Колегата се ядоса и ни каза да викнем такси. След около 5 минути дойде такси, жената се качи и тръгна към болницата, която се намира на 5 минути. Предполагам, че дори не са й взели много пари за привилегията да пристигне като ВИП в болницата, а не като обикновените хора с линейка.
След като таксито потегли, колегата, който имаше приятната задача да общува с меденогласните операторки от 112 и да бъде оставен на изчакване по телефона, докато аз си клюкарих с другия колега, разказа какво точно се е случило: свързал се е със 112, оттам го свързали със Спешна помощ. Оказало се, че екипите били на адрес. От Спешна помощ пък го свързали с екип, те пък му казали, че ще се бавят и го прехвърлили на друг екип, те обаче въобще не вдигнали телефона. Леко напомня на играта "развален телефон", само че накрая информацията не стига до последния.
След като се разделихме по живо, по здраво, направих няколко изчисления наум. Има два варианта:
ПЪРВИ (безплатен): прилошава ти, викаш линейка, чакаш да се свържеш с екип има-няма 40 минути. Линейка не идва.
ВТОРИ (платен): прилошава ти, викаш такси, чакаш 5 минути. Таксито идва.
Следователно безплатният вариант трае 40 минути и е без резултат, платеният може да излезе около 5 лева, обаче трае 5 минути. Хм, дилема, нали?
В крайна сметка си направих извода, че сме адски разглезени, огромно нахалство е да искаш безплатната линейка. Е, то не може когато ти прилошее и хоп, безплатен преглед и превоз до болницата? То ако всички така правеха, няма да му излезе края! Наглост! Викни си такси, иди си до болницата и си плати, а ако не стигнеш до болницата, тогава вече не е твой проблем, буквално. Нека таксиджията да му мисли, как да си вземе парите и къде да те заравя. Не може тая здравна каса да се точи за щяло и нещяло от пациентите. Пациентът трябва да дава, не да получава! Да си плаща осигуровките, да си плаща изследванията, да си плаща престоя в болницата, да си плаща превоза до болницата, абе с две думи - да си плаща, ако иска да е здрав! Нали хората са казали, че здравето няма цена. А може и тия от здравната каса да са го казали, знам ли.
И като за финал искам да добавя, че искрено се надявам жената, на която й прилоша, да е добре. Че по никакъв начин не нападам лекарите, служителите на 112 и таксиметровите шофьори, те си вършат работата, доколкото им позволява системата. И да предупредя всички оптимисти като мен, да си приготвят парички, ако им прилошее, да се качват на такси и да отиват в болницата. Линейките са като призраци, имаш усещането, че ги има, ама никога не си ги виждал. Наподобяват здравната система, знаеш, че я има, ама не си я виждал в действие.
P.S: Текстът е поднесен по хумористичен начин с цел да забавлява читателя. Героите, случките и платените осигуровки НЕ са плод на въображението на автора.
Препоръчваме ви още:
Дневникът на касичката (бащата)
или как една загуба и едно брачно фиаско могат да доведат до семейното щастие
Автор: Мария Касимова-Моасе
Никой никога не може да предвиди какво ще е собственото му семейство. Убедих се в това от личен опит - в моята скромна биография на съвременна жена, на малко над средната възраст, фигурират всъщност три семейства, които мога да нарека свои.
Първо беше семейството на моите родители.
Родих се като плод от артистичната любов на стара мома и дърт ерген, поне според критерия “подходяща за брак възраст” от края на 60-те години. Майка ми - видна столична красавица - нямала намерение скоро да свива гнездо, въпреки трийсетте си години и постоянните натяквания на родителското тяло, че й е време да се задоми. За трийсет и петте си години баща ми, актьорът, пък все още не се приемал като достатъчно поживял мъж и в бъдещите му творчески планове фигурирали най-различни роли на сцена, но не и реална роля на съпруг и баща. Любовта обаче не обича някой друг да й чертае пътищата, та затова правила-струвала и срещнала родителите ми точно в разгара на ергенските им купони. Самата аз съм се появила като неочаквана последица от едно осмомартенско празнуване. Когато разбрала, че вече живея в корема й, майка ми решила първо да провери дали баща ми е готов да се ожени за нея без непременно да има принуда в мое ембрионално лице. По съвет на приятелка взела два кестена, стиснала по един в дланите си и закачливо го подканила с думите “Избери си едната ръка! Ако в нея има кестен, значи ще се оженим!”
Татко, разбира се, посочил ръката и в нея - каква изненада! - имало кестен. Играта му харесала, а и бил толкова влюбен, че така и не поискал да види има ли нещо в другата ръка. Ето как благородната лъжа проработила, мама тържествено обявила и моето присъствие и два месеца по-късно родителите ми вдигнали сватба и официално станали семейство.
В годините, в които живях с тях, това беше най-свободолюбивата, интересна и щастлива фамилия на света. Не за друго, ами защото у нас правилата, редът и семейните очаквания винаги бяха различни от тези на останалите. Нямаше например такова нещо като “мъжка” и “женска” работа. За чистотата се грижехме всички, като спазвахме мамините изисквания всеки ден да се минава с прахосмукачка, да няма мръсни чинии в мивката и неприбрани дрехи по стаите. Готвенето се случваше по същата схема, но най-често баща ми се занимаваше с мезетата и местните ястия, а мама - с десертите и постните манджи. В момента, в който тръгнах на училище, ми обясниха, че за обяд ще се налага да си приготвям храна сама, така че ми спретнаха един скоростен кулинарен курс у дома и ме оставиха да се оправям. Няма да забравя как първите ми пържени яйца се циментираха за тигана, защото не знаех, че трябва най-напред да сложа масло. И как след това усърдно чегъртах с каквото остро нещо ми попадне пред очите, за да скрия следите от готварския си неуспех и все пак да си откъртя обяда. Периодът за адаптирането ми към ранното ставане и отговорностите в училище трая точно две седмици. Само тогава някой от родителите ми ставаше да ми прави закуска и да ме изпраща. После ме обучиха да правя кафе в италианска кафеварка и ми обясниха, че трябва да ги будя за работа, когато чуя откъм котлона… конски тропот. На това наподобява бълбукащият звук от излизащо през цедката кафе - мога да го различа измежду всички други и до днес.
У дома гости имаше през вечер, съседки непрекъснато идваха да пият кафе с майка ми, а следобедната дрямка на татко в хола беше абсолютно задължителна. Иначе всеки един от моите двама родители се грижеше за кариерата си, работеше, печелеше и имаше своите приятели и хобита. Не помня нито една сцена на ревност или обидна дума вкъщи. Помня един-два драматични скандала, които с детските си сетива приемах като края на света, още повече, че майка ми се преместваше да спи в хола и оставаше там цял месец. Клетият ми баща - миротворец по природа - правеше какви ли не опити да смекчи маминия гняв, а пък тя сякаш се опиваше от мисълта да преживява нещо драматично и стоически устояваше на всичките му пориви. Сръдните им обаче все пак приключваха и в крайна сметка нищо не се променяше - живеехме си спокойно и щастливо в нашата семейна единица от трима.
И така, докато смъртта не раздели родителите ми.
Татко почина, когато бях на шестнайсет години. В последните месеци от болестта си не можеше да стане от леглото, затова майка ми се превърна в негови крака, ръце и очи. Седеше до постелята му денонощно и бродираше гоблени. Това беше нейният начин да отмерва времето или всъщност някак да изпада от него. Грижеше се за баща ми без лигавщини - сърдеше му се, когато не искаше да пие лекарства, цупеше му се, ако откаже да яде и насила го завиваше, за да не изстине. Един път, когато й се скарах, че настоятелно прави с него това, което тя си е решила за правилно, тя ме парира така: “Татко ти винаги ме е завивал и ми е махал очилата от носа, когато заспя пред телевизора! За да ми е топличко и очилата да не ми убиват. Дошло е време аз да правя за него тези неща и ще ги правя до края!”
Такава беше майка ми - обичаше баща ми до края и до края му се посвети напълно. Без да знае, че с тази своя всеотдайност ми предаде най-важния семеен урок - да се държим един за друг каквото и да става, до последно. Стига да има любов. В това родителско послание обаче имаше нещо, което тогава не разбрах. И заради което, години по-късно, търпях един труден и безлюбовен брак, смятайки, че задачата да устоявам на бурите в него е само моя. Не бях разбрала, че любовта задължително трябва да е взаимна.
Първият ми брак започна красиво и обещаващо.
Млади, влюбени, възхищаващи се взаимно един на друг човеци, които не виждат нито един облак на семейния си хоризонт. Две деца, много работа, нов дом и… трети човек във връзката. Само спонтанното влюбване в състояние на семеен обет не го бях предвидила - струваше ми се, че след като аз мога да обичам един човек завинаги и той може да го направи за мен. Но ето на - съдбата предложи услугите си да ме тренира в тежки ситуации по най-баналния начин. Очевидно някъде в грижите за децата, дома, работата и себе си нещо бях изпуснала и мястото в сърцето на човека до мен се беше овакантило. Сега, от позицията на преживяла го, знам, че подобни трудни ситуации могат да се преодолеят в едно семейство. За това обаче са нужни две неща - да се говори много и все още в сърцата и на двамата да има любов един към друг. В моята ситуация говоренето беше единствено и само мой приоритет. Що се отнася до любовта… и тя се оказа само моя. На езика на партньорството това означава едно - раздяла. Благодарение на нея пък научих други важни неща, свързани със семейството - че на пътя на любовта не се застава, каквато и да е тя, и че когато не можеш да понесеш или промениш една ситуация, трябва да я напуснеш.
Разпадането на едно семейство за тези, които го съставляват, е равносилно на загубата на близък човек. От своя развод излязох ранена и кървяща. Най-силно ме болеше от разочарованието, че и други неща, освен смъртта, могат да разделят двама души, които са се обичали. И че в моя случай аз бях престанала да бъда обичаната. Честно да ви кажа, трудно се продължава с такава емоционална тежест на гърба. Защото, когато не знаеш защо вече не си обичан, започваш да смяташ, че не можеш да бъдеш обичан по принцип. Че не заслужаваш любов. Че няма да я срещнеш и тя няма да ти се случи. Че си най-обикновен и незабележим човек, който никога няма отново да усети онези пеперуди в корема…
И малко след това те се разхвърчаха!
Срещнах втория си съпруг на най-необичайното за преди десет години място за сериозни връзки - фейсбук. Събра ни общата съдба на любители на кучетата, интересът към изкуството и принципно бохемският начин на преживяване на света. Въпреки намеренията ми повече да не се омъжвам, три години след запознанството ни сключихме брак. Ще излъжа, ако кажа, че не се страхувах. Треперех от шубе, защото знаех повече и някъде дълбоко у мен се беше инкрустирало убеждението, че аз не съм от тези, дето някой ги обича цял живот.
И сега, шест години след второто ДА, което казах в живота си, още се страхувам.
Но не така, както в началото, разбира се. Защото всеки ден имам своите малки доказателства, че за моето момче точно аз съм мечтаното момиче - малкият обелен и приготвен в чинията ми портокал сутрин; димящото кафе, донесено до бюрото ми, за да ме ободри; неочакваната целувка по врата, когато случайно минава зад стола ми; откъснатото специално за мен и без повод диво цвете от поляната пред къщи; излизането на пръсти от спалнята, за да мога да поспя няколко минути повече от него; възхищението от личните ми малки или големи успехи. В партньорството, което изградих след своите четиридесет години, най-важното е, че всеки от нас е самостоятелна бойна единица във всеки смисъл на това понятие. Той знае, и аз знам, че взаимно можем един без друг. Имаме финансовата си независимост, близките си и приятелите си. Имаме своите собствености, недвижими имоти, професия и комплекси. Носим характерите си и някак се справяме в този живот, въпреки или благодарение на тях. И се обичаме. Незадължаващо и безусловно, без определени граници, обещания и очаквания. Всеки от нас може да продължи да живее без другия. Но нито един от нас не го иска.
Аз съм семеен тип човек. Вярвам в семейната институция и не я натоварвам с излишни задължения. Знам, че хората могат да бъдат заедно, само ако го искат, и че никаква принуда, още по-малко тази на брачния договор, не е в състояние да ги направи щастливи. Стремя се и давам цялата свобода, която аз искам за себе си. Опитвам се ежедневно да доставям радост. Отдавна спрях да се ядосвам за битовизми като разхвърлян хол, неизчистени обувки или лошо настроение. Търся хармонията у себе си и се старая да я предавам на мъжа, когото обичам, без непременно да му искам приемо-предавателен протокол и заплащане за “услугата”. Научих, че щастието е начин на пътуване, а не цел, до която да стигнеш. Живея го всеки ден, по мъничко, пазя си го, защото знам колко е крехко. Опитвам се да го споделям с дъщерите си, без непременно да им създавам модели за семейно щастие. Надявам се, че съм възпитала чувствителни души и будни умове, които един ден сами ще могат да открият своята лична рецепта за това.
“Ти си най-добрата жена на цветя!”, ми беше казал един път съпругът ми. Слабият му български език беше станал причина вместо като най-добра жена на цялото земно кълбо (на света), да се окажа най-добра сред жените, направени от цветя… Всъщност тази малка езикова грешка е най-красивото признание, което съм получавала. Което само доказва, че често грешките стават най-стабилните камъни, по които можем да стъпваме, за да излезем живи, и себе си, от буйна река. Точно както в семейството - постигането на щастие понякога минава през нещастието.
Въпросът е само в никакъв случай да не губиш способността да обичаш.
Историята на семейството на Мария Касимова-Моасе е част от кампанията на "Верея" За повече здрави семейства. Кампанията има две основни посоки: да покаже как съвременното българско семейство се справя с различни предизвикателства и въпреки това остава здраво и щастливо, и да разкрие семейната терапия като една от възможностите за запазване на семейството хармонично.
Mamaninja.bg е посланик на кампанията „За повече здрави семейства“.
Препоръчваме ви още:
Историята на Зара и Иво, които са родили Дани и Вальо в сърцето си
За повече здрави семейства с доведен родител
Вдъхновяващи истории в кампанията "За повече здрави семейства" на "Верея"
Това чаровно момиче, което виждате на снимката, е най-известната инфармацка в България. :) Иначе казано това е блогърът Надя Йорданова от Infarmaciq.com, която не просто пише за козметика, ами прави на пух и прах всякакви митове, в които ни убеждават рекламите. Препоръчаха книгата й Как да избираме козметика в групата за наука и критично мислене, която следя, и веднага си казах, че Надя непременно трябва да ни гостува някой ден, защото е изключително интересна личност и има какво да ни разкаже. Иначе накратко за нея - възпитаник на математическа гимназия, магистър-фармацевт от випуск 2013 на Медицински университет - София, специализирала "Фармакология, токсикология и фармагнозия" в Хайделберг. Зададохме й няколко въпроса.
Най-ценното, което научихте от месеците в Хайделберг?
Осъзнах, че истинският труд на добрия специалист е 90% учене и трупане на опит и 10% препредаване на знанието на разбираем човешки език. Високомерието, арогантността и използването на непонятни изрази отблъсква хората и влошава доверието – най-важният капитал на медицинската професия. Това е огромен проблем за българското здравеопазване и съм се заклела да се боря с него!
Освен това открих най-ценната дума в немския език: „Schloss” – замък. Сякаш няма селище в Германия без замък (Schloss) или крепост (Burg). Където и да попаднете в страната на Барбароса, попитайте: „Wo ist das Schloss?” („Къде е замъкът?“)... И се пригответе да ви секне дъхът от немската архитектура!
Както сама казвате, обичате да „разритвате кошера“. Какви рискове крие подобна страст?
Била съм заплашвана сериозно и често, но никога от високопоставени лица в козметична компания – българска или чужда. Обикновено става дума за нископоставени служители, които си позволяват това престъпление по Наказателния кодекс, без знанието и одобрението на мениджърите си. Някои от тях се преструват на недоволни мои клиентки, за да разклатят репутацията ми, но IP- и и-мейл адресите, които глупаво споделят, ги издават. Мислят си, че интернет им дава закрила и анонимност, но грешат. Когато прекалиха, предупредих агресорите, че ще се свържа с PR-отделите на фирмите им и с прокуратурата със скрийншотове. И с въпрос - „Фирмена политика ли е да се заплашват и тролят независими медии като моя блог?“ Злословието спираше веднага и никога не ми се е налагало да се оплаквам в полицията от някого. Козметичните компании са наясно, че неутралното мнение не бива да бъде нападано и че това е само в ущърб на фирмата. Най-грозните заплахи съм получавала от анонимници, включително и за киселина в лицето. Но моите инфармацки са като истинска армия – готови са да издирят заплашващия по IP и да свидетелстват срещу него в полицията. Сред читателките ми има дори следователи. Откакто започнах този блог, се чувствам, сякаш имам стотици скъпи приятелки, които не познавам лично. Правят ме много щастлива.
Колко лесно е в този бранш да се изкушиш да препоръчаш продукт?
Препоръчвам конкретни продукти непрекъснато, по молба на читателките ми. Ако става дума за ревю за облаги... Зависи колко ще се оставиш егото и алчността да те заслепят. Разбирам блогърките, които пишат в замяна на пари и продукти. В крайна сметка така получават козметика, която може би иначе не биха си позволили. Като фармацевт, консултант и автор аз обаче нямам нужда да получавам пари под масата от никого и тези блага не ме изкушават. Издателство "Софтпрес" е изключително коректно в плащанията си за книгата ми „Как да избираме козметика“. Тя стана светкавично бестселър и е в топ десет на най-продаваните книги в книжарница "Хеликон" още в седмицата на излизането си. Аз самата печеля добри суми от консултантската си дейност и получавам сериозни отстъпки за услуги (дизайн, фотография, IT-поддръжка) от момичета, които просто обожават това, което правя, и искат да застанат зад каузата. Става ми наистина неудобно. Но мацките ме убеждават, че го правят, за да има Инфармация. Желаят този сайт да се развива. Полезен е за тях и са готови да вложат усилия, за да ме улеснят. Помагат и за книгата и я препоръчват, споделят в социалните мрежи по-интензивно и от мен.
Няма сума, дрънкулка или гримче, които да ме накарат да рискувам загубата на това доверие и тези хора. Никога.
Коя е най-опасната козметика?
Внесената отвън – поръчаната от Интернет, без произход, от неизвестна марка, за която не знам дали е минала през строгия контрол на ЕС. Веднъж попаднах онлайн на „100% натурален и био“ крем с лекарството метилпреднизолон в състава! Сигнализирах на Изпълнителната агенция на лекарствата веднага и сайтът бе спрян. Фалшивата козметика е моят най-голям враг и ако мога да я унищожа с блога си – ще го направя.
Къде в собствения ви рейтинг е българката – доколко се грижи за себе си, на каква козметика се доверява? Има ли традиции в това отношение у нас?
Уважавам българката неимоверно много. Боли ме сърцето, когато чувам как въз основа на няколко изключения, лансирани в медиите, истинската българка бива заклеймявана като неинтелигентна, алчна и парвеню. Познавам жените в тази страна по-добре от сценаристите на популярните риалити формати – работя с българки непрестанно. Те са мои клиентки, приятелки и партньорки. Наследницата на хан Аспарух е прагматична и разумна, но ако прецени, че по-скъп продукт си заслужава – ще го закупи. Не я винете, че изисква информация и убеждаване, преди да ви даде трудно спечелените си пари. Не е наивна и това дразни някои търговци, но проблемът не е неин. Единствената опасност за българката е, че при желанието си да пести, понякога е склонна да закупи фалшива козметика. Нещо, което застрашава здравето и живота ѝ, и за което предупреждавам непрекъснато.
Ще подкрепите ли популярното твърдение, че на кожата й трябва само сън и много вода? Изобщо как можем да й помогнем без да използваме козметика?
За съжаление не съм съгласна. Някои хормонални проблеми, генетични обусловености и други особености на нашата кожа просто не могат да бъдат адресирани само със сън и вода. Те са кубчета в основата на пирамидата – но не са единствените. А как бих искала да харча само за секси декоративни продукти и да замествам бялата козметика със сън, вода и здравословно хапване... Уви!
Кои са вашите любими козметични процедури и как се грижите за себе си?
При такъв въпрос е много важно да се уточни въпросът „Кой съм аз?“. Имам предвид типа на моята кожа. Обяснила съм в книгата си как лесно можем да го определим. При мен - комбинирана и склонна към акне. Лицето ми не е идеално – получавам, макар и рядко, пъпчици и гнойни пустули от фактори извън моето влияние. Отразяват ми се зле стресът и замърсяването с фини прахови частици, особено в София. Ако имам важно интервю, можете да сте сигурни, че ще имам едно-две зачервявания по лицето точно за пред камерата. Преди се притеснявах – как козметичен консултант ще има пъпка на челото? Какво ще кажат хората? Но това не ме измъчва вече. Козметиката, която ползвам, ограничава моето акне до 1-2 миниатюрни точки, а не Наполеоновото Ватерлоо, което имах, преди да се образовам за грижата на кожата си. Все още имам някои малки белези по раменете, които бих могла да покажа, за да видите колко повлия правилният избор на козметика на акнето ми. Един вид свидетелство „преди“ и „след“. Ретиноидите, азелаиновата киселина и витамин С в комбинация с токоферол и AHA (алфа-хидроксикиселини) се грижат за моята кожа. От замърсяването се отървавам с тристъпковата корейска рутина с масло, почистващ продукт без сулфати и тоник с AHA. Задължително използвам поне 30 SPF и широкоспектърна UV-защита. Ходя на козметик за химичен пилинг и почистване на комедони. Избягвам солариума и не бих стъпила там! Гордея се с това, че не съм изкуствено перфектна, а поддържана.
Извън фармакологията и козметологията, кои са другите ви страсти?
Пак са свързани с фармацията - отчасти. По време на обучението си имах курс по лекарствена ботаника и съм научила много растения, които ползвам за лечение и като подправки. Совата е мое тотемно животно и съпругът ми ми е подарил няколко плюшени пернати философа, които заемат място вкъщи. Харесвам и стилните дрехи и обувки. Обичам да се чувствам секси и съм наясно, че има разлика между елегантната еротика и вулгарното излагане на плът. Истинската ми страст, преди фармацията, беше писането и този сърбеж в пръстите ми стана причина да се появи Инфармация. Печелила съм литературни награди за проза и поезия и се гордея с тях, колкото и с дипломата си. Радвам се, че успях да намеря канал за страстта си към перото, който да е свързан и с основната ми професия. Обичам да слушам и музика, като издирвам ретро парчета, изпаднали от цедката на времето и забравени от света. Имам вкус към джаз, поп, блус и рок.
Препоръчваме ви още:
Коликите, гърнето, детската градина и началното училище са зад гърба ни, но най-доброто предстои – сложната преходна възраст. Това е период, в който може да се нагледаме на всичко – червена коса, зелена коса, татуировки зад ушите, пиърсинг на пъпа. И отвсякъде ни съветват да сме спокойни, за да не загубим връзката с детето, което явно не е на себе си.
Сигурно ви е направило впечатление, че напоследък не сте най-търсените събеседници. Психолозите ще ви кажат, че в тази възраст вашият пубер има остра потребност предимно от общуване с връстниците си. Едновременно с това обаче вкъщи е повел битка за независимост, търси утвърждаване, изживява се като много зрял. Това може да е повод за чести конфликти, за които основната причина е неадекватната преценка на силите и възможностите на тийна и нарасналите му претенции към родителите. Започва да подражава на поведението на „големите“ (момичетата откриват света на козметиката например); интересът към противоположния пол рязко се засилва; появяват се първите вредни навици – пушене, пиене; копира се дори модела на комуникация на по-големите. И всичко това фона на бурни хормонални битки в името на половата идентификация.
Прочетете
Обсебени от външния си вид, тийнейджърите често преувеличават или си измислят недостатъци (носът ми е голям, дебела съм, ушите ми са криви).
Порасналите деца, като никога по-рано, са привлечени от риска, от желанието да изпитат границите на допустимото, но заради занижената себеоценка и завишените им изисквания към себе си са склонни към разрушително поведение, нерядко - с пагубни последствия.
За тийна да рискуваш значи да се откроиш, да станеш лидер, да се самоутвърдиш.
А най-лесно можеш да се откроиш с предизвикателен външен вид – ярки дрехи, ексцентричен цвят на косата, пиърсинг, татуировки. Малко са родителите, които ще останат хладнокръвни пред подобна гледка. Тази ярки външни белези много често са причина за конфликти. Какво да правим, ако детето ни се прибере с халка на носа, със зелена коса или с пиърсинг на пъпа?
Житие и страдание
на тийнейджърския гардероб...
Ако не сме широко скроени, първата ни реакция ще е да възстановим статуквото – "Измий косата, ще я върнеш в предишния цвят!" ,"Махни тази халка от носа си, да не я виждам повече!", "Свали пиърсинга, нищо че не ти виждам пъпа постоянно!". Ако се замислим обаче, какви ще са последствията от това? Защо реагираме като ужилени? Може би проблемът е наш, а не на детето?
Вероятно ще е интересно първо да разберем какво е провокирало тези действия. В крайна сметка човек нищо не прави просто така. Ще е полезно да разберем какво е предизвикало желанието на пубера за промяна. Възможно е, като чуем причините, станалото вече да не ни изглежда толкова страшно.
Един интересен случай от практиката на психолога
Момиче е увлечено по пиърсинга и татусите. Майка му е категорично против. По време на поредния скандал, жената най-сетне задава въпроса: „Защо?“ Дъщеря й се разплаква и казва: „Просто искам да бъда красива.“ Това е нейният начин да се чувства красива – едно от най-популярните желания сред момичетата. И майката би трябвало да приеме, че критерият на дъщеря й за красиво е различен от нейния.
Какво значение има какъв цвят е косата му, ако детето е щастливо и уверено в себе си?
Все още съществува стереотипът, че неформалната външност е белег за порочно поведение и неморалност. Това е вече много стар мит. Себеизразяването е естествена потребност на човека, особено в пубертета. Доказано е, дори с проучвания, че интересът към пиърсинга и татусите не е свързан с престъпни наклонности или зависимо поведение.
Ако на въпроса „Защо?“ ни отговорят, че така е прието в средата им, трябва да се постараем да разберем повече за тази среда. Защо детето ни е привлечено от нея? Ако тийнът разбере, че не сме против увлеченията му, няма да се крие от нас и да потъва все по-дълбоко в субкултурата на общостта, към която принадлежи. За него е крайно важно да е част от общност. Ако се замислите, дори в това има противоречие – иска да се открои, но се чувства добре в група, а не като бяла врана. Още една характеристика на възрастта. Разбира се, проявата на интерес от наша страна не трябва да напомня на разпит.
Оцеляване сред тийнейджъри:
кафе, кафе и пак кафе
Желанието да проявим разбиране движи прогреса в отношенията с тийнейджърите.
Те трябва да чувстват, че на нас действително ни е интересно и важно да разберем какво се случва в душата им. А там е истинска буря.
Оказва се, че като в много други случаи, и в този можем да избегнем конфликтите помежду си единствено с доверие и любов. Така много по-лесно ще намерим компромиса и решението на всеки проблем. Нищо по-просто и нищо по-сложно.
Източник: ya-roditel
Препоръчваме ви още:
Защо тийнейджърите смятат своите родителите за идиоти
или Как да превърнем кърменето в кошмар
Автор: Яна Пеева
1. Хигиена на майката преди всяко кърмене - миене на ръцете и гърдите с топла вода и сапун
Само си го представете… в болницата сте, бебето е гладно и никой не е набутал в устата на бебето ви шише с АМ или вода с глюкоза, а вие хващате сапуна и отивате да си четкате гърдите. Бебето се изнервя и започва да плаче, което прави засукването неприятно, изнервящо и абсолютно кошмарно. И за двамата участници. Да не говорим за горките ви гърди…
3. Да се спазва стриктно режима за хранене на децата - на 3 часа (07:00ч.; 10:00ч.; 13:00ч.; 16:00ч.; 19:00ч.; 22:00ч.; 01:00ч.;)
Ако случайно режимът на бебето не съвпадне с режимът на болницата - лошо. Ще чакате. Ако пък случайно сте се объркали и сте решили, че ще кърмите на поискване - още по-лошо. Ще плачете. Бебето - от глад, вие - от яд.
4. АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО е изнасянето на децата от стаите и слагането им по леглата при майките
Какъв ти “първи контакт”, каква ти “кожа до кожа”. Ако случайно си мислите, че мястото на бебето ви е до вас, в грешка сте. Всяка жаба да си знае гьола - в крайна сметка, ако отсега го свикнете на гушкане и спане при вас, после да не си скубите косите, когато и на 18 иска да спи във вашето легло.
5. От 01:00 ч. до 07:00 ч. децата не се повиват и кърмят, а само им се дава вода
Друго си е наакано, напишкано и гладно бебе рано сутрин, че и с пълно с безсмислена вода стомахче. Логиката е желязна - хем ще наливаме с вода гладното бебе, хем няма да му сменяме памперса!
Ако пък случайно живеете в настоящето, а не сте замръзнали някъде в миналия век, и сте решили да си гледате детето, както е най-добре за него, се подгответе за дисциплинарно изписване. Цял живот ще си ходите с аленото “кърмеща на поискване”, а детето ви ще трябва да бере срам, че не е успяло още от родилното да се изнесе на квартира и да се издържа само.
И все пак, за сверка на часовника, ето ги и препоръките на Уницеф и Световната здравна организация, според която кърмата е най-доброто за бебето и препоръчва екслузивното кърмене до 6- месечна възраст.
Ако имате проблеми, можете да се обърнете към консултант по кърмене. В сайтовете на Национална асоциация “Подкрепа за кърмене” и Ла Лече Лига има информация за кърменето, как да го направим възможно най-лесно и приятно за майка и бебе и какво да правим в случай, че се сблъскаме с проблеми.
10 стъпки към успешното кърмене, които всяка болница, предоставяща грижи за новородени и родилки, трябва да предприеме, според UNICEF:
1. Да има писмени насоки за поощряване на кърменето, с които редовно да се запознава целият персонал на заведението.
2. Всички сътрудници да бъдат обучени теоретически и практически, за да могат да изпълняват основните насоки за поощряване на кърменето.
3. Всички бременни жени да бъдат информирани за предимствата и практическото осъществяване на кърменето.
4. Да се дава възможност на майката да слага детето на гърдата още в първите минути след раждането.
5. Персоналът да обяснява конкретно на майките как да слагат бебето на гърдата и как да запазят и стимулират производството на мляко, дори при раздяла с детето си.
6. На новородените да не се дават нито течности, нито други храни като добавка към майчиното мляко, ако това не се препоръчва по здравословни причини.
7. Майките и децата трябва да бъдат настанявани заедно и да не бъдат разделяни.
8. Персоналът да окуражава майките да кърмят бебетата според потребностите им.
9. На кърмачетата да не се дават гумени биберони и залъгалки.
10. Да се поощрява създаването на групи за кърмене и да се осигурява контакт за майките с тези групи при изписването от болницата или родилния дом.
Препоръчваме ви още:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам