В статията Моето трудно дете ви разказвам за най-малкия ми син Алекс, който има изключително силен характер. Ако детето ви е със силен характер, сигурно вече сте установили, че твърде често то не е склонно да приеме вашата гледна точка и това всъщност невинаги е лошо. Да го заставите да се промени е много сложно и по-скоро ще навреди, отколкото ще помогне. В крайна сметка нашата цел не е "да го пречупим" и да го превърнем в човека, който ние си представяме, че трябва да бъде, а да му помогнем да стане възможно най-добрата си собствена версия, нали така? Тези съвети на психолога се оказаха полезни за мен и баща му, и затова ги споделям и с вас.

Как да се държите с такова дете?

Старайте се максимално да проявявате емпатия и да му предлагате варианти за избор. Ако отказва да си легне, предложете му да прочетете приказка или му напомнете, че в стаята му го очаква любимата му плюшена играчка.

Опитайте се да създадете сценарий, при който биха спечелили всички. Когато искате да го убедите в нещо, внимателно подбирайте аргументите си – това дете очаква от вас честност. Какъвто и да е спорът, проявявайте разбиране. Обяснете защо не бива да обижда по-малкото си братче или сестриче, защо това е много неприятно и обидно. При нас с Алекс идеята за "обидно" работи много добре.

С появата на децата животът се променя кардинално. Това може да бъде обяснено и на хлапето. Важното е то непрекъснато да усеща, че го обичате и че винаги ще се грижите за него.

Дисциплината е важна част от възпитанието, но не по-малко важно е да умееш да намериш общ език с детето си.

Ето 10 съвета, които могат да ви бъдат полезни, ако възпитавате деца с характер.

1. Винаги се съобразявайте с възрастта му. Колкото е по-малко, толкова е по-зависимо от вас и толкова по-малко неща може да прави и разбира самостоятелно.

2. Съблюдавайте „йерархията“ сред децата в семейството. По-големите обикновено обичат да командват, а малките по-често са безгрижни. Този шаблон наистина е много разпространен. И това не е случайно – родителите обикновено са по-взискателни към по-големите деца.

Вижте и

Братя и сестри без вражди

3. Бъдете честни и справедливи с него. Ако такова дете усети, че е несправедливо критикувано, веднага ще заеме защитна позиция. В този случай трябва да постигнете взаимно разбиране. Ако е достатъчно голямо, за да разбере това, обяснете му и защо е трябвало да постъпите точно така.

4. Признавайте правото му на независимост. Такива деца например не обичат да им се напомня кога да си измият зъбите. Ако недоволства от такива съвети, просто му дайте списък с нещата, които трябва да прави – „всяка сутрин си миеш зъбите, обличаш се, закусваш… „ и т.н.

5. Вслушвайте се в мнението му. За него вашето отношение е важно. То иска да спечели одобрението ви. Отделяйте време, за да го изслушвате и да му вдъхвате увереност.

Прочетете и

Детето ми няма самочувствие

6. Уважавайте го. Ако усеща уважение в отношението ви към него, няма да изпитва потребност да спори с вас. Много често децата със силен характер се „сражават“ с родителите си, точно за да предизвикат уважението им.

7. Създайте му ред. Когато знае какво точно очаквате от него, в конкретната ситуация, му е по-лесно да контролира собственото си поведение.

8. Зачитайте мнението му. Това му помага да чувства уважението ви. Не е ефективно просто да казвате, че не ви харесват неговите идеи, опитайте все пак да ги реализирате на практика. Нищо, че не са идеални, затова пък детето ви ще е щастливо.

Вижте 10 ценни урока

9. Позволете му да се учи от собствения си опит. Повечето деца с волеви характер предпочитат да се учат от собствения си опит. Затова, когато им казвате да стоят далеч от горещия тиган, те могат да дойдат по-близо до него. В случаите, когато няма опасност за живота и здравето на детето, бихте могли да му позволите да направи това, което иска. Нека децата се опарят, по-добре е това да се случи навреме и да им даде ценен урок.

10. Не се притеснявайте и не се ядосвайте. Всичко се развива така, както трябва. Да са в непрекъснати сражения с детето си е нещо нормално за родителите на такъв „характер“. Но вие трябва да го научите не само да регулира емоциите си, а и да ги осъзнава.

Съветите са на Лиан Ейвила, семеен психотерапевт с над 10 години практика. Живее и работи в Калифорния.

Препоръчваме ви още: 

Мамо, скучно ми е

Слънчице или Кралят-Слънце

Помагаме или пречим?

12 признака на токсичните родители