Възможно ли е да спрем надигащата се истерия на детето с няколко кратки изречения? Поне не пречи да опитаме. В Тантрум съм ви разказвала как аз се боря с такива пристъпи, когато моят Алекс изпадне в режим "Сатана". Може би ще са ви полезни и идеите, споделени от една майка в платформата www.popsugar.com.

Миналата седмица ходих до хипермаркета и там чух интересен диалог между малко момиченце и майка му. Детето искаше някакъв бонбон, в който имало захар с вкус на вишни.

- Мамо, мога ли да си взема от тези бонбони? – попита момиченцето.

- Не, мила! – усмихна се майката.

- Мамо, но аз нямам такива!

- Имаме достатъчно сладки неща вкъщи – напомни майката.

- Но точно такива нямаме!

- Казах „не“ – отвърна майката, прелиствайки някакво списание.

След като не постигна своето в нормален разговор, момиченцето усили звука. Лицето му се зачерви и започна да крещи, че не е честно. След това предприе друга стратегия – започна да плаче. В паузите между крясъците и думите започна да се задъхва за по-голям ефект.

- Добре, вземи си от тези бонбони – предаде се най-сетне майката – но не яж преди обяда.

- Може ли да изям само една в колата?

- Ще говорим за това, когато се качим.

Сълзите на момиченцето веднага бяха заменени от усмивка. За по-малко от 5 минути то постигна това, което искаше.

Далеч не съм идеален родители, но се натъжих, когато видях какво направи тази жена. Тя се спазари със собствената си дъщеря, разменяйки истерията срещу това, което детето иска. Не трябва да става така. Искаше ми се да дам на майката едно листче с пет безотказно действащи фрази, които винаги работят при деца, които настояват за нещо. Използвах ги дълги години, напомнят ми на бонбони – всяка от тях добра и със собствен „аромат“, според настроението ми.

Да поемаш отговорността да бъдеш майка, означава преди всичко да се последователна. Ако казвате „не“ вие имате предвид точно това. Принуждавайки ви да промените мнението си, детето получава нещо повече от бонбон. То проумява, че няма нищо по-лесно от това да ви застави да промените мнението си.

Ето моите 5 спасителни фрази за всяка майка.

1. Попита ме – аз ти отговорих.

Това е най-вкусният „бонбон“. Ето как би изглеждал с него разговорът между майката и дъщерята:

- Мамо, мога ли да си взема?

- Не, мила.

- Но, мамо, аз нямам такива бонбони!

- Попита ме – аз ти отговорих.

- Ти никога нищо не ми купуваш!

- Ти ме попита – аз ти отговорих.

Ако детето продължи да настоява на своето, бъдете като робот – повтаряйте тези думи. Отново и отново.

2. Няма да обсъждам това.

- Може ли приятелката ми да спи у нас?

- Не, тя спа у нас миналата седмица.

- Моля те!

- Няма да обсъждам това.

След като веднъж произнесете фразата, не влизайте в спор. Усмихвайте се, поклащайте отрицателно глава, правете, ако искате, смешни физиономии и после просто напуснете стаята.

3. Разговорът приключи.

- Може ли да покарам колело?

- Не, навън вали дъжд.

- Ще си сложа дъждобрана, не вали силно.

- Разговорът приключи.

- Моля тееее!

- Попита ме – аз ти отговорих.

След това отново се превърнете в "робот".

4. Не започвай!

- Искам тези ботушки!

- Твърде са скъпи, не можем да ги вземем в момента.

- Но другите не ми харесват!

- Вземаме тези, както се разбрахме по-рано. Не започвай.

- Но аз искам точно тези!

- Пак започваш този разговор. Явно днес няма да има сладко.

Да, подобен отговор ще предизвика сълзи, но да научим детето да разбира съображенията ни не е спринт, това е бягане на дълги разстояния.

5. Решението е взето. Ако продължаваш, ще има последствия.

- Може ли да си взема таблета?

- Знаеш, че таблетът няма място по време на обяд.

- Но аз ще го пазя.

- Решението е взето. Ако попиташ отново, ще има последствия.

- Но аз обещавам!

- Казах, че таблетът няма място на масата. Сега няма да го ползваш до вечерта.

Подгответе се за истерии, докато детето не запомни какво се случва в тези ситуации. Това е нормална част от възпитанието. В крайна сметка то ще разбере, че не може да ви принуди да промените решението си. Така вие ще изградите авторитет и ще създадете отношения, при които децата ще ви разбират от една дума.

И не забравяйте: най-добрият приятел на децата са компромисите, които понякога правите. Но за вас това са крачки назад.

Ето я моята "история на успеха", след няколко години използване на тези фрази с четиригодишната ми дъщеря. Тя вече не мрънка и не устройва истерии, за да се изпълнят желанията й.

Шарлот:

- Може ли да си взема една бисквита?

- Да, вземи една.

- А може ли да взема три?

- Разговорът приключи.

- Добре, тогава ще счупя бисквитата на две и така ще имам две бисквити.

Тя с удоволствие изяде бисквитата си, а аз с удоволствие продължих да си върша работата.

И вие го можете!

Или най-малкото нищо не пречи да опитате. А хубавото на истеричните пристъпи е, че детето наистина ги израства и настъпва момент, когато може да му обясните защо няма как да получи нещо и то да ви разбере. Честна майчинска :)

Препоръчваме ви още:

Искам един милион долара, хеликоптер и… да говоря с президента

Когато детето плаче

Слънчице или Кралят Слънце