Някои предпочитат домашно приготвен конфитюр, други - ръчно направените мебели. За творците, които ви представяме, няма по-голямо удоволствие от това да създават радост с ръцете си.

Ние сме Томи и Веси. Конфитюр е малкото ателие, в което творим. След като завършихме Националната художествена академия се появи нашето първо детенце, а малко след това и нейното братче. И оттогава вече 7 години се занимаваме с нещата, които ви представяме.

Когато не работим, обичаме да пътуваме, да ходим по горски пътечки или да караме колело. За нас е важно да имаме свободно време за децата си, да не се ограничаваме само с работа, за да можем да изживеем заедно детството им.

След като завършихме, искахме да продължим да се занимаваме с нещо творческо. За кратък период опитахме с графичен и интериорен дизайн, след което се впуснахме в реализирането на нашите собствени идеи и желания.

За материал избрахме шперплат (бреза), който има широко приложение и позволява изработката на всякакви форми - от най-големите мебели и двуетажни детски легла до най-малките детайли и буквички. Могат да се изработват както плоски, така и много обемни предмети.

В началото определяхме темите си от нуждите на нашите деца. Първите неща, които направихме, бяха закачалки с техните имена (и досега това е едно от любимите ни изделия, а и едно от най-поръчваните). Наши приятели и познати харесаха това, което правим, и така се започна. Решихме да споделяме нашите творения във фейсбук и така, от човек на човек, нещата се разпространиха.

Започнаха да ни пишат хора, които искат да имат интересно място за детските книжки и играчки, букви и надписи, щайги и кутии за съхранение и различни декорации за дома. Давахме им идеи, предлагахме нашите виждания. Харесваха стила ни и оставаха доволни от работата ни. С времето поръчките се увеличаваха и започнахме да реализираме все по-големи проекти, като обзавеждания на детски стаи, детски клубчета и занимални.

Много хора ни се обаждат с питане за налични неща за подаръци по различни поводи, затова искаме за в бъдеще да удовлетворим това търсене. Плановете ни са да се развием в тази посока.

Артистичният псевдоним, под който се подвизаваме „Конфитюр“, е символ на домашно направените ни творения, защото работим там, където живеем. С течение на времето си създадохме подходящи условия за това. Имаме си самостоятелна работилничка, в която се режат и сглобяват нещата и ателие, в което се рисува и се извършват всички довършителни работи по проектите ни.

Имаме много идеи за неща, които искаме да направим, и смятаме да им отделим нужното време в бъдеще.

Препоръчваме ви още:

Играчки с душа 
С аромат на пролет 
Снимки с телефон

В последно време новините за изоставено или убито дете ни застигаха една след друга. Ние се възмущавахме, съчувствахме, обвинявахме държавата, обвинявахме майките, разпалено коментирахме, че въпросните деца са родени и изоставени от ромки (оказа се, че не е съвсем вярно). Подобни новини, при това рецидивиращи, създават усещането, че момичетата и жените от тази общност раждат все по-често и все по-млади. Това обаче не е така. Ромките вече нито се „женят“ по-рано, нито раждат по-рано, нито имат повече деца от предишни години. Само са по-бедни. И това са факти от проучване по поръчка на детския фонд на Уницеф, публикувано през 2016 г. Целта на това проучване е била да се изследват моделите на поведение в ромските общности, които имат отношение към образованието и отпадането от училище на момичетата. Констатациите в този доклад ще ви учудят:

- повишава се образователното ниво на ромските момичета, включително на сключилите детски брак;

- броят на детските бракове и ранни раждания намалява като абсолютна стойност (почти двойно от 1995 насам);

- детският брак не е единствена причина за отпадане от училище на ромските момичетата;

- няма общ „ромски“ модел по отношение на брачна възраст и ниво на образование;

- повечето ромски момичета встъпват в брак след навършване на пълнолетие.

Цифрите, които стоят зад тези изводи, можете да видите тук.

Как се случват „браковете“ в тази общност?

Според данни на Националния статистически институт се срещат основно три модела:

- детски брак (12-15 години), след завършване на основно образование – не толкова често срещан вече; 
- брак след 16 години - по-приемлив за общността, при който дори се допуска завършване на средното образование; 
- брак след пълнолетие и завършване на средно образование, който в последните години е все по-предпочитан.

Защо ромките сключват детски бракове и раждат непълнолетни?

Силно влияние върху избора има населеното място - колкото по-малко е то, толкова по-голям процент момичета влизат в детски брак. Друг фактор е изолацията в гетата, която не позволява да се видят добри модели на семейно поведение. И особено важна предпоставка е финансовото състояние на семейството - иначе казано бедността.

Макар да мислим, че няма норми, които да диктуват сексуалното поведение на момичетата от тази общност, такива съществуват и се спазват строго - като изискването булката да е девствена. Ако за нас отдавна не е норма, в този етнос все още е актуално - иначе казано, за да правиш секс, трябва да се омъжиш. Това, което тревожи обаче, е почти нулевата сексуална и здравна култура. Ромските момичета не са запознати с рисковете от ранната бременност, познанията им се базират на опита на майките им; тези, които влизат в детски бракове, разчитат на помощта на „бабите“. Освен липсата на адекватна информация, ромските момичета изпитват и притеснение да обсъждат подобни теми. Те продължават да са табу за тях.

Въпреки стотиците неправителствени организации, които съществуват уж, за да улесняват интеграцията на етноса, той си остава капсулиран. Все пак някакво раздвижване има и то се дължи главно на местни лидери, които имат силно влияние сред общността. Много често това са пастори от евангелистки църкви.

Макар и плодовита на стратегии, наредби и друга законодателна дейност, държавата все още е слаб участник в процеса. Голяма част от мерките по превенция на отпадането от училище вегетират в документите, в очакване някой да започне да ги прилага. Всъщност ранното отпадане не е проблем само на тази общност.

От друга страна системата за социално подпомагане не стимулира трудова активност, а създава предпоставки за живот на помощи, възможност, от която този етнос се възползва без угризения и учудващо грамотно. Така е научен.

Както често се случва, когато държавата ти пречи, си помагаш сам. В Нови Пазар например през 2014 година се създава Женското ромско сдружение „Хаячи“. Изграждат общностен център с помощта на местната власт; включват по-възрастното поколение ромки в работата по превенция на ранните бракове и раждания (популярните срещи на свекървите); работят с местното училище, полагайки индивидуална грижа за всяко дете; организират извънкласни дейности, свързани с традициите и културата на общността; следят имунизационния календар и се грижат да няма дете, пропуснало ваксина и още много други неща, които дори не могат да ни хрумнат. Ромските жени от „Хаячи“ са пример, който се споменава по кръгли маси. Но не се мултиплицира. Просто едни жени, на които им е писнало да живеят изолирани, в бедност, и най-същественото им занимание да е раждането на деца, решили да променят това. Можем да сме сигурни, че в тяхната общност няма майки, които ще оставят детето си в парка. Защото имат подкрепата на останалите.

Материала подготви Янка Петкова

Снимка: www.marginalia.bg

Препоръчваме ви още:

Майките, които убиват 

Как участвах в етническата интеграция 

Няма ваксина срещу мизерията

За ученици в риск от отпадане 

109 деца спасени от изоставяне 

Имат ли бъдеще кугър връзките?

Модерно е, Факт. Е, няма да стане масова практика, но пък е еманципирано. Една кратка разходка из мрежата може да ни подскаже бъдещето на тази тенденция. Коментарите по подобни теми са свързани най-често с въпроса струва ли си да се обръща внимание на набиращата популярност тенденция, дори се анализират плюсовете и минусите на подобни връзки.

Плюс № 1
Модерно е. И не става дума само за Бриджит Макрон (25 години по-възрастна от съпруга си) или за Сам Тейлър-Джонсън и нейния Арън (23 години по-млад). Примерите са много повече, макар и не всички с толкова радикална разлика.

Минуси: най-явният е на повърхността - гръцкият цар Едип. Неговата жена, крайно неудобно се оказва собствената му майка и историята приключва трагично с ослепяването на мъжа и търсенето на духовно проглеждане. Не се развиват добре нещата и за майка му, която се обесва, а в тяхна чест Фройд открива именития си Едипов комплекс, свързан със сексуалната фиксация на момчето в образа на майката. От една страна – тренд, от друга - Едипов комплекс. Дилемата никак не е елементарна.

Плюс № 2

По-възрастната жена не се опитва да препрограмира мозъка на мъжа. Тя е зряла, осъществена, знае какво иска, какво може да получи и за какво не си струва да се притеснява.

Минусът следва плюса. Ако жената е наистина е толкова опитна за какво й е млад мъж? Може би за сексуална играчка или като домашен любимец? Малко е унизително.

Плюс № 3
По-възрастната жена стимулира личностното и кариерно израстване на мъжа. Точно за да не мислят останалите, че тя го използва просто като говорещ вибратор, мъжът на подобна жена може да покори планини от предизвикателства, за да опровергае мнението на околните. И току-виж станал президент на Франция или холивудска звезда.

Минуси: няма.

Плюс № 4
Децата. По-точно тяхната липса. Ако мъжът не желае деца, подобна връзка може да му го гарантира.

Минуси: те са два. Първо, може след време все пак да поиска да има поколение, а 60-годишната му съпруга да не е в състояние да задоволи това желание, въпреки напредъка на медицината. Второ, твърде вероятно е тя да има вече свои собствени деца, грижите за които той ще трябва да споделя с нея.

Плюс № 5

Сексуалният опит. Да, тези жени могат буквално всичко, дори да получават удоволствие от секса. В този случай става дума за наистина силни усещания.

Минуси: на тази сексуална богиня трябва да можеш да съответстваш. Да я впечатляваш отново и отново, особено при продължителна връзка. Защото с времето младото тяло, от което е била привлечена, ще загуби блясъка си, но желанието й няма да изчезне.

Плюс № 6
По-възрастната жена те прави неординарна личност, способна да надникне отвъд повърхността. Тя е доказателство за изискан вкус, особено ако мъжът е с артистична професия.  

Минуси: ако жената е не само по-възрастна, но и по-заможна, с репутацията на мъжа е свършено. Той бива възприеман единствено като жиголо, втренчено в парите й, или като инфантил, който има нужда от майка.

Плюс № 7
Тя е умна. Жените по принцип са по-умни от мъжете (затова и обикновено си избират по-възрастни партньори, за да им съответстват интелектуално), а по-възрастната жена безспорно е по-умна от младия си мъж: винаги може да му даде добър съвет и да го разбере като никой друг.

Минус: има вероятност да го манипулира и той трудно би могъл да го установи. Но ако е умен, скоро ще разбере, че така е му е много по-лесно да живее.

Плюс № 8
Благодарността. Въпреки целия си опит, по-възрастната жена съвсем не е толкова уверена в себе си, колкото изглежда. Съмнява се във всичко – от фигурата, до правото си на щастие. На младия мъж, който се втурва в живота й с букети, секс и устрема на "невръстната" си възраст, тя ще отвърне с грижовност и нежност.

Минуси: отговорността. Ако мъжът свърже живота си с жена преживяла много изпитания, трябва да е готов да споделя последствията от тях с нея. Не е за пренебрегване и очевидното – след още 10-15-20 години тя ще е по-скоро стара жена с хронични болести, отколкото сексуалната тигрица, която е срещнал навремето. Ако мъжът не е готов да приеме това, значи тази жена не е лъжица за неговата уста.

Плюс № 9
Да откриеш сродната си душа. Понякога се случва тази сродна душа да е по-възрастна жена. Истинската, която мъжът не е мислел, че ще срещне. А това, че е с 5, 10, 15 или повече години по-възрастна е просто стечение на обстоятелствата. И тогава обществените предразсъдъци, че е секс играчка няма да имат никакво значение; няма да го плашат порасналите й деца или внуци; няма да превръща в комплекс факта, че изкарва колкото него, а и повече. Просто ще е щастлив, че е намерил човека, когото всички търсим, но рядко откриваме – сродната си душа.

Минуси: няма.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още:

За любовта възраст няма 
Емоционалният интелект на мъжа - разковничето на силната връзка 
На един микрон от Макрон

Няма да се изисква и брачно свидетелство от кандидатите за осиновители

Актът за раждане на детето да не се изисква от социалните служби при подаване на заявление за някои видове помощи, предвижда проект за промени в правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, предложен от социалния министър Бисер Петков. Промените целят облекчаване на административната тежест за гражданите. С тях ще отпадне предоставянето на редица документи. 

Удостоверение за раждане на детето няма да се изисква в следните случаи:

- при подаване на заявление декларация за получаване на еднократна помощ при раждане на живо дете;
- при подаване на заявление за получаване на еднократна помощ за отглеждане на близнаци;
- при подаване на заявление за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка;
- при подаване на заявление за получаване на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
- при подаване на заявление за получаване на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година;
- при подаване на заявление за получаване на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане;
- при подаване на заявление за еднократна помощ за ученици, записани в първи клас.

Копия от удостоверенията за раждане на родените (осиновените) от майката деца или удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, издадено от общинската администрация - при подаване на заявление декларация за издаване на удостоверение за безплатно пътуване на многодетни майки.

Копие от влязло в сила решение на съда за допускане на развод между съпрузите - при подаване на заявление декларация за получаване на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст и на месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година.

Дирекциите „Социално подпомагане“ по служебен път ще извършват справка за декларираните данни в националната база данни „Население“.

Копието от влязлото в сила решение на съда за допускане на развод между съпрузите ще се представя само в случаите, в които дирекциите „Социално подпомагане“ не могат по служебен път да получат информация за влязлото в сила решение.

Подобни промени се предвиждат и за получаването на еднократни помощи по Закона за закрила на детето - за превенция на изоставянето, за реинтеграция на дете, за отглеждане на дете от семейство на роднини и близки и за дете, настанено в приемно семейство.

Към заявленията за тях вече няма да се иска предоставянето на: копие от акта за раждане на детето; заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или решение на съда за настаняване на детето.

Дирекциите „Социално подпомагане“ ще извършват справката по служебен път в националната база данни „Население“. Служебно ще извършват проверка и по отношение на актовете, с които е предприета мярка за закрила. Формата молба ще бъде заменена от заявление декларация.

В Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях отпада изискването кандидатите за приемни родители да представят документ, удостоверяващ, че не получават месечни социални помощи по реда на Закона за социално подпомагане. За получаването на тези помощи дирекции „Социално подпомагане“ ще извършват служебна проверка.

Кандидат-осиновителите няма да предоставят удостоверение за сключен граждански брак, а от „Социално подпомагане“ ще извършват по служебен път проверка на семейното им положение в националната база данни „Население“.

Предложените промени ще се обсъждат в срок от един месец, след което ще бъдат гласувани от правителството.

Източник: offnews.bg

Препоръчваме ви още:

Няма ваксина срещу мизерия 
Да родиш в България 
Мисия работеща майка

В поредицата, в която ви разказваме за образованието в различни държави по света, днес ще ви представим една млада държава, основана на стари традиции. Може би знаете откъде идва името Израел - не просто от древния Израел, а от една старозаветна история - Израил е новото име на Яков, родоначалникът на евреите, и означава "този, който се сражава с Господ". Съвременен Израел е създаден през 1948 г. с резолюция на ООН и е държава, отворена за евреи от цял свят, които решат да се завърнат към древните си корени. Там живеят и 50 000 български евреи, като броят им всяка година се увеличава. Израел със сигурност е интересна страна, не само защото е едновременно толкова млада и толкова древна, но и защото събира носители на култури от цял свят. Затова и образователната им система е доста различна от тази, с която сме свикнали. 

Държавните училища в Израел са светски и религиозни. В религиозните се постъпва изключително по желание на родителите, в някои е нужно да се потвърди еврейския произход на майката. Програмата в тези училища се отличава основно по допълнителните предмети и задължителната молитва. В някои религиозни училища момичетата и момчетата учат отделно. Ортодоксалната еврейска религия е много строга и такива училища обикновено се избират от силно религиозни семейства, които държат децата им да бъдат възпитани в този дух. Частни училища се срещат по-рядко, като повечето от тях също са религиозни.

Популярност набират либералните училища, в които не се обръща внимание на дисциплината, не се поставят оценки на децата и няма контролни. Други, много модерни напоследък училища, са валдорфските. Методиката на обучение в тях, не се отличава от прилаганата в други страни и най-общо казано е холистичен метод, който цели хармонично развитие на ученика без стрес, състезателен дух и борба за оценки. Целта е не да се трупат знания и развиват отделни умения, а да се формират и развият в пълнота личностните качества на всяка една индивидуалност. А това става не само чрез трупането на интелектуални знания, но и чрез запознаването и упражняването на различни професии и занаяти. Във валдорфските училища учениците понякога строят, друг път засяват и събират жито, от което сами си правят хляб, моделират, коват желязо или мед, учат се на изкуството да се изразяват словесно, но и чрез движение, правят театър и различни проекти.

В горните класове детето може да премине на обучение тип екстернат. Това са учебни заведения, в които се полагат изпити, след самостоятелна подготовка. Част от тях функционират в обичайното време, някои само вечер, други три дни в седмицата. Към екстернат могат да преминат деца, които по някаква причина нямат възможност да посещават учебни занятия, не могат да се адаптират в средата, произхождат от бедни семейства или работят.

Униформа
Тя е задължителна. Във всеки град има специализирани магазини, от които може да се купи или да се поръча онлайн.

Хранене
В израелските училища не се предлага топла храна. Децата носят закуската си от вкъщи. В средните училища има лавки, от които могат да се купят сандвичи с пълнозърнест хляб, пилешко филе, салата и диетични напитки. Асортиментът е съобразен с официалната забрана да се продават нездравословни храни в училищата.

Училищни такси
Родителите плащат задължителна училищна такса в размер на 900-1100 шекела (около 400-500 лв.). Сумата може да се променя ежегодно. Разпределя се на вноски за 10 месеца. Новите репатрианти (евреи дошли от други страни) и бедните семейства могат да получат до 90% намаление на таксите. За целта е необходимо да бъде представен документ за финансовото състояние на семейството. Сумата за годишната такса се одобрява ежегодно от министерството на образованието и училищното ръководство не може да я промени дори с един шекел. Парите се използват за организиране на училищни екскурзии, културни мероприятия и застраховка на учениците.
Има и еднократна такса от 250-350 шекела (120-160 лв.) за участие в програмата за книгообмен, чрез която децата се снабдяват с книги, учебници и учебни тетрадки. Книгите  и учебниците се връщат в края на годината в училищната библиотека, а учебните тетрадки остават в учениците. За сравнение: ако ученикът трябва да си купи учебници самостоятелно, това ще му струва около 1000 шекела (460 лв.). Затова от тази опция почти никой не се възползва.

Колко години продължава обучението
Училищното образование в Израел е 12 години. Първите шест от тях са начално училище, следват три години в среден курс и още три в горен. Може би ще се запитате, защо в началния курс се учи повече години, отколкото в средния? В началния курс има по-малко деца, обикновено паралелките са 2 или 3, а в средния и горния между 8 и 14. В началния курс се записва изключително по местоживеене. При избора на училище в по-горен курс има по-голям избор, детето може дори да учи в друг град.

Какво се изучава
В началното училище децата учат иврит (четене и писане), математика и природознание, Танах (вероучение), физическо възпитание, изкуство, музика. От втори-трети клас започва изучаването на английски език, в четвърти-пети се включват история и география. Училищата могат да добавят предмети по своя преценка – роботика, танци и ритмика.

В среден курс задължителен е вторият чужд език, обикновено това е руски, френски или арабски. По-рядко се срещат немски, испански или китайски. Физика, химия и биология се изучават само в паралелките за деца с изявени интереси в тези области. В обикновените класове те са обединени в един общ предмет „мадаим“ (природознание). В среден курс се започват и часовете по литература. Музика и рисуване се преподават само в специализираните класове.

В горен курс предметите се делят на задължителни и по избор. Сред задължителните са иврит, математика, английски език, Танах, история, обществознаие, литература и физическо възпитание. По избор може да се изучават втори чужд език, биология и биотехнологии, химия, физика, селско стопанство, театър, музика, изкуство, икономика, криминология, психология. Изборът е огромен. Учениците могат дори да получат професионален сертификат по счетоводство или туризъм. Предметите, изучавани по избор, обикновено са не повече от три.
Английският език и математиката в горен курс се изучават в три нива. Първото ниво е най-елементарно и не осигурява възможност за кандидатстване в университет. Разпределянето по нива става след сериозни тестове. Изпитите за получаване на диплома за завършено образование (вариант на матурите у нас) са в 11 и 12 клас.
Освен да посещават учебните занятия, учениците в горния курс са задължени да отработят определен брой часове обществено полезен труд. Иначе няма да получат диплома за завършено образование. В 10 и 11 клас часовете са 60, в 12 клас – 30. С особена популярност се ползва работата в „Спешна помощ“, с деца със специфични потребности, с проекти по озеленяване и стаж в училищните библиотеки.

Специализирани класове за надарени и „трудни“ деца
В Израел няма езикови или математически гимназии. В началното училище всички деца учат заедно и няма делене според нивото на знания и способности. Но има програми за надарени деца. За участие в такива програми децата държат изпити във втори клас, понякога е достатъчна само препоръка от училището. В някои градове има програма „училищен оркестър“, по която в продължение на година децата се учат да свирят на инструмент безплатно.
В средните училища има специализирани класове. Те може да са с научна, спортна насоченост, може да са свързани с изкуството и т.н. Програмата е интензивна и има много допълнителни часове. Обучението в класове за изявени спортисти, музиканти и художници е безплатно.
Има и класове за деца с проблеми в усвояването на учебния материал. За да бъде насочено детето към такъв клас е необходимо съгласието на родителите му, препоръка от психолог и решение на съответната комисия.

Новите репатрианти
Израел е страна на репатриантите – всяка година в училищата постъпват деца от еврейски семейства, които са пристигнали в страната неотдавна и не говорят иврит. Думата, която използват за тях е "олим хадашим", произлиза от глагола "лаалот", което означава "изкачвам се", а "хадашим" е "нови". Тъй като земята на Израел се смята за свещена, се счита, че идвайки насам, "се изкачваш". В някои градове новодошлите се записват в специално училище, в което има езикови курсове. Там, където няма такива училища, се осигуряват допълнителни часове по иврит, Танах, история и математика. Учениците от горен курс, които пристигат в страната, имат възможност да държат облекчен изпит по иврит, част от изпита могат да държат на родния си език. През втората година, след пристигането си, репатриантите получават еднократна помощ от министерството на образованието за училищни разходи.

Кой може да бъде учител
За да работиш в израелско училище, трябва да имаш висше образование и учителски лиценз (издава след две години допълнителна специализация). Учителят трябва да предостави справка, че е в добро здравословно състояние и неосъждан. Учителите получават надбавки за стаж и допълнителни квалификации. Съществува и фонд към учителските профсъюзи (подобно на взаимоспомагателните каси у нас), участието в който ти позволява веднъж на 6 години да си вземеш година платен отпуск, за повишаване на квалификацията, или просто да изтеглиш полагащата ти се сума и да продължиш да работиш в обичайния режим.

Дисциплината
Би трябвало при такива условия да има сериозна конкуренция за учителските места, но министерството на образованието в Израел отчита недостиг на кадри. Една от причините учителската професия да не е особено атрактивна, е липсата на дисциплина. Тук децата са твърде разкрепостени, не признават авторитети и нямат респект от преподавателите. Все пак културата на поведение зависи и от района, в който се намира училището. Учителите в северен и южен Тел Авив работят с твърде различен контингент. Северният район е богат, там живеят родители, които са мотивирани децата им да продължат образованието си в университети, а в южната част живеят предимно чуждестранни работници и нелегални емигранти (техните деца също ходят на училище, при това безплатно). Учителските заплати обаче навсякъде са едни и същи. 

Източник: mel.fm

Прочетете тук за образованието в:

Холандия 
САЩ
Русия
Германия 
Италия
Сингапур 
Финландия

Автор: Мая Цанева

Какво направихте, когато разбрахте, че чакате дете? Отидохте на лекар да потвърди новината? Купихте си витамини? Аз също. Имах късмета да бременея спокойно и без проблеми през повечето време, попрочетох малко литература за отглеждането на детето, но нищо, нищо не ме подготви истински за момента, когато синът ми легна на гърдите ми. Аз го погледнах и разбрах, че не знам нищо, но съм готова на всичко. Все пак ми се прииска някой да ми подаде бебето с прикачено упътване - не дебело като книгата на д-р Спок, но достатъчно подробно, за да разбера какво иска да ми каже, когато реве в 5 сутринта и защо не обича пюре от биокартоф за 5 лв. Е, упътване нямаше, но днес, почти 4 години по-късно, разполагаме със старата като света техника на въпроси и отговори, за да разрешим загадките на детския свят.

Защо ви разказвам тази история? Защото все по-често си мисля, че наистина имаме нужда от упътване, когато станем мама и татко. Всеки бъдещ или настоящ родител е прочел поне една книга как да възпитава детето си, да спре сополите му или да го научи да си връзва обувките. Грижата за малкия ревльо измества тази за родителите в момента, в който той се появи на белия свят. Майката се превръща от подлог в допълнение в изречението на живота. Такъв е кръговратът на живота, но той започва и завършва с родителя. Ако майката и бащата не са здрави и не знаят как да управляват собствения си живот, няма как да осигурят достойно битие и за детето си.

Какво питате вашите близки или приятели, които са станали родителите наскоро: "Как е детето?" или "Как си?". Педиатърът оглежда дома ви дали е подходящ за бебето. Пита ли ви как сте. Рекламите показват майки на щастливи деца, но не продават стоки за щастливи майки. Личният ви лекар знае ли, че настроенията ви се сменят през час и пита ли ви как се храните? Фейсбук майчинството засилва социалната изолация - "ние плачем" или “имаме обрив", питаме кога ще дойдат детските или пазаруваме „долнички“. Отговорът на въпроса "Как си?" е нещо повече от розов фон на статуса или емотикон. Той е споделена болка или радост.

Без да омаловажавам значението на грижата за здравето на бебето и детето, кой го е грижа за майката и бащата? За една бъдеща майка не е важно само да си пие витамините, но и да разпознае признаците на депресия, която може да я докара и до внезапни моменти на пълно оглупяване, истерия или решение да изостави детето си. Тя има нужда от подкрепа, за да преживее прехода от подлог в допълнение.

И тук стигаме до главния въпрос – къде са специалистите, които да научат родителите да се грижат за себе си. Защо в женските консултации или в чакалнята пред кабинета на педиатъра няма листовки с информация за организациите, които подпомагат родителите в беда? Защо няма гореща телефонна линия за жени в следродилна депресия и за т.нар. самотни родители? Защо родителите не знаят, че ако изоставят детето си на улицата, ги чака затвор? Майчинството не е само кърмене или хранене, смяна на пелените и сън. Това е нова форма на живот, сложно изречение, в което „детето“ не е единственият подлог. Не е срамно да кажеш, че ти е трудно. Не е глупаво да питаш или да поискаш помощ. Подсъдимо е да изоставиш бебето си. Аз съм разумна жена, но не знам кого да попитам за помощ, ако изпадна в депресия. Не знам какви права и задължения имам като родител в тази държава, но знам кого да попитам. Има хора, които не знаят. Именно това трябва да пише в книжките, които ти дават след първата женска консултация. Това трябва да бъде първото четиво за всяка жена, която се чуди дали да задържи плода. След него, дали ще кърмите или не, е лично решение.

Препоръчваме ви:

Майчинство for sale 
Въпросите, които всяка бъдеща майка си задава 
Не винете мама

Незабравимият уникален опит вече е неразделна част от идеалната ваканция. Един от travel-трендовете напоследък е стремежът да получиш уникални впечатления извън препоръките в пътеводителите и предсказуемите туристически маршрути. Например да поживееш в средновековна ферма в сърцето на Умбрия и да участваш в брането на маслини, печенето на хляб или правенето на вино. Можеш да се запишеш във foodie-клуб (кулинарни клубове, каквито сега има в много градове на Европа), за да имаш възможност да попаднеш не само в актуалните заведения, но и на домашна тематична вечеря, на която можеш да хапнеш вкусна храна и да се запознаеш с местните жители.
Друга опция е да посетиш с шеф-готвач рибния пазар, след това заедно да приготвите обяд от местни продукти и да усвоиш кулинарни умения. При пътуванията си ние действително все по-рядко се държим като туристи и все повече като опитни и взискателни пътешественици. Съвременните туристи, особено милениалите, се интересуват преди всичко от яркия автентичен опит, който ще остави незабравими спомени и няколко дузини атрактивни снимки в Instagram. В това се кълнат маркетолози от цял свят. По данни на скорошно мащабно изследване на американски социолози (Harris Group) 72% от милениалите предпочитат да харчат пари за впечатления, а не за материални блага.

За да бъде задоволено стремително нарастващото търсене на подобен опит, веригата петзвездни хотели Conrad Hotels and Resorts например неотдавна разработи програма за активни пътешественици - Stay Inspired. Гостите на всеки от 37-те хотела от групата, разположени във всички части на света, могат да резервират ексклузивни тематични екскурзии по места, които не могат да бъдат намерени в пътеводителите, да се потопят в местните обичаи и начин на живот. Според свободното време, с което разполагате, можете да си резервирате екскурзии или някакви събития за час, два, три или пет. В ролята на екскурзоводи влизат както специално обучени гидове на веригата, така и местни популярни хора – топ блогъри, личности от арт-средите и т.н.
Гостите на Лондон например имат възможност да посетят тайните нощни барове на Уест Енд; да обядват в гастро-пъб в Хампстед, където живеят много знаменитости; да направят байк-тур по живописния Regent's Canal; да напазаруват handmade сувенири; да послушат джаз на живо; да вземат мастър клас по салса в един от закритите клубове „Малката Хавана“.
В хотел в Япония ще ви предложат екскурзия по кулинарните забележителности на района; по пазарите, където шеф-готвачите избират продукти за менюто си; ще можете да получите и мастър клас по приготвяне на супа-рамен; ще дегустирате японско уиски или бира. А в Ню Йорк можете да вземете клас по ветроходство от олимпийския шампион Стив Колгейт, да плувате с лодка по южния край на Манхатън и да се разходите по залите на Metropolitan Museum of Art… през нощта.
Stay Inspired се поддържа от известния травъл-журналист Питър Джон Линдбърг (@peterjlindberg), който в миналото си е бил изпълнителен директор на американското издание Conde Nast Traveller. Тази програма представлява безплатен електронен гид, от който могат да се възползват не само гостите на хотел Conrad, но и всички желаещи: на сайта StayInspired.com могат да се намерят много необичайни маршрути и адреси с интерактивни карти. Можете предварително да се свържете с представител на избрания от вас хотел и да планирате с него маршрутите, които искате да обиколите, можете да резервирате стая с отстъпка и много други неща. Всичко това е създадено с една единствена цел: да направи от туриста - пътешественик.

Източник: marieclaire

Препоръчваме ви още:

Леголенд и красивата баварска провинция 

Мюнхен - правете фалафел, а не война 

Залцбург и защо Моцарт ни прокле

Пътешествие до Дебрецен  

Автор: Станимира Ангелова

След обстоен преглед на всички възможни начини за придвижване до „далечния“ град Дебрецен, се оказа, че от България първо трябва да пътувам до Будапеща и чак след това до Дебрецен, който иначе се намира само на 600 км от моя град. Предвид горчивия ми опит със самостоятелните пътешествия реших да подходя изключително сериозно. И какво по-умно от това да си поръчаш и платиш билет онлайн? Бих казала нищо, освен ако не сте като мен – роден пътешественик до всевъзможни дестинации, общото между които е единствено фактът, че по случайност успявам да стигна закъдето съм тръгнала, никога обаче безпроблемно.

И отново предвид горчивия ми опит билетът беше потвърден седмици преди пътуването. Багажът беше стегнат и по всичко личеше, че прокобата на лошото пътуване е прогонена. Но ден преди заминаването една любезна дама ме информира, че аз всъщност няма да пътувам директно до Будапеща. Ще се наложи да пътувам първо до София, оттам до Будапеща и оттам до Дебрецен. Е, казах си, случва се всичко, какво пък, нали все пак ще стигна Дебрецен.

В уречения час се строявам на варненската автогара да си чакам автобуса за София. И изведнъж, о, чудо! Виждам как на няколко метра от мен се мъдри автобуса до Будапеща, за който имам БИЛЕТ, грижливо потвърден и своевременно закупен. Автобусът сякаш чака точно мен, почти имам чувството, че ми намига. И всячески дава вид на автобус с много сериозни намерения да пътува точно към Будапеща. Стиснала здраво билета си, хуквам към офиса на фирмата. Внимателно и не твърде нахално избутвам 7-8 човека на опашката и победоносно връчвам билета на касиерката. Тя го поглежда, смръщва се на сайта, от който е закупен и ми заявява:

- Госпожо, няма ви в нашата система.

- Как така ме няма? Платих си онлайн и получих този билет. – усещам как гневът мъничко изправя косата ми, но надеждата все още го държи под контрол.

Касиерката е изключително спокойна, личи си, че не за първи път обяснява. С търпението на начален учител, който учи първолаче да пише ченгелчета, ми показва няколко пъти, че не фигурирам в системата. Също така добавя, че не съм първият случай, в който човек купил билет от същия сайт, е препращан до София и оттам се прекачва на друг транспорт до определената крайна точка. Не знам защо смята, че това по някакъв начин би трябвало да ме успокои. Не успява. Но поради липса на адекватно решение, помахвам за сбогом на директния автобус за Будапеща и се качвам на софийския.

На Централна автогара обаче имам посрещач. Дали защото съм вече поизнервена и разочарована, или защото фирмата нарочно си подбира служители, които вдъхват шок и ужас у претенциозните туристи, но дамата, която ме посреща не мога да нарека по друг начин освен вещица. Целта е изпълнена – преглъщам всичкото си недоволство и се покорявам на злата й воля. Тази особа ме затътря до офиса им, който се намира пред Централна ЖП гара. Информира ме, че след 2 часа билетът ми ще бъде готов и ме отпраща да се спасявам из улиците. Осмелявам се да попитам защо по дяволите ме пращат да обикалям половината страна, за да стигна дотам, закъдето съм се запътила, но отговор няма. Можеше и да е по-зле. Можеше, например, да ме омагьоса и превърне в жаба, така че общо-взето леко се измъквам. Щурам се се из софийските улици, мечтаейки за Дебрецен, а след два часа видимо доволната вещица със зловеща усмивка ми връчва билет и ме информира как ще пътувам до Будапеща. Познайте! С международен автобус, който обикаля половин Европа. Нищо общо с това, за което съм платила. Само че докато успея да й обясня, че това не ме устройва, вещицата се изпарява яко дим, а аз оставам на сектора на автобуса. Вече съвсем объркана, отварям билета и ме осенява прозрение каква е крайната цел на това разкарване на скромната ми особа напред-назад из България и Европа. Моята нова познайница вещица ще спечели 6 лв от разликата в билета, който си купих онлайн и билетите, които получих. Всичкото това размъкване било за едни 6 лв.

На сектора притеснително нямаше никого, само аз с един билет и много багаж. Няма да споделям какви мисли ми минаха през главата. Представих си как моята вещица се пържи в адски огън и издава зловещи звуци, които галят ухото, макар и само във фантазията ми. Но времето минаваше, а автобус нямаше, а и пътници също липсваха. Вече почти изпаднах в паника, когато изведнъж автобусът се материализира и като в някакъв флашмоб от всички крайща на автогарата започнаха да се стичат хора с куфари. Настаних се. Дотук добре, си помислих, поне имам шанс да стигна навреме в Будапеща. На втория етаж на автобуса, (който между другото се оказа с доста екстри като интернет, работещ климатик и персонален монитор за забавления) нямаше много хора. Още по-добре, си казах. Автобусът потегли. Нищо вече не можеше да помрачи обзелия ме оптимизъм, дори и досадният чичко, който се местеше от седалка на седалка и озвучаваше етажа с изключително звучно похъркване, напомнящо тиролски трели. Но той и буден издаваше странни звуци, така че накрая му свикнах. На унгарската граница обаче заради едно украинско семейство поседяхме 3 часа и още 3 се забавихме заради задръстването. Нищо работа, нали? Важното е, че най-после, макар и с огромно закъснение стигнахме Будапеща.

Автобусът ме изсипа на централна автогара Nepliget в Будапеща. По план трябваше да пътувам с влак до Дебрецен, но тъй като не знаех изобщо как да стигна до жп гарата, ми хрумна да проверя дали няма да мога да хвана автобус. Доволна от прозорливостта си, поех дълбоко въздух и тръгнах към гарата. Влязох с гордо вирната и не дотам добре изглеждаща глава и се запътих към „Информация“. Застанах до гишето и се опитах да се информирам на английски език за наличните маршрути. Едно много сърдито унгарско девойче ми отговори през зъби да си взема номер и тогава да питам каквото ще питам. И ми посочи с пръст една колона. Огледах колоната от няколко страни, но автомат за номер не видях. Обиколих отново от другата страна и тогава, о, чудо, машината се появи. Взех номер и се строих на опашката. Извикаха ме на същата каса. Девойката ме прати на приземния етаж, където са вътрешните линии. Слязох по стъпалата надолу с куфара, в който спокойно можех да се побера и огромната раница на гърба. Там на едно от гишетата с жестомимичен език доста успешно успях да обясня, че искам билет за Дебрецен. Жената пак ме изпрати на информация. Прииска ми се да обясня, че оттам идвам, но някои пикантни изрази са трудно преводими, затова кротко поех обратно към информация. Процедурата вече ми беше ясна, затова си взех номерче и се озовах отново на същото гише с не много любезното девойче. Поех дълбоко въздух за пореден път и обясних отново, че търся информация за автобус до Дебрецен. Тя ме погледна и през зъби ми заяви:

- NO BUSES TO DEBRECEN.

- EXCUSE ME?- попитах аз с широко ококорени очи.

- NO BUSES TO DEBRECEN.

Потиснах желанието си да й кажа къде да отиде на всички възможни езици, включително жестомимичен. Нали вече съм в Европа, трябва да я караме по-цивилизовано. Ще търся влак, си помислих, бездруго това беше планът.

Повлякох си куфара и тръгнах да търся най-близката метро станция. Забелязах входа на метрото и се запътих натам със стегната крачка. На тясната пешеходна пътека уж светна зелено, но не ми стана ясно защо изведнъж ме обградиха велосипеди и всички ме гледаха лошо. Въпреки това си пресякох. Влязох в метрото и отново се запътих до първата информация, която видях. С питане и до Рим се стига, са казали хората, а аз съм тръгнала само до Дебрецен. Отново на английски обясних, че искам да стигна до жп гара, от която да хвана влак до Дебрецен. Момичето изключително бавно и спокойно взе една карта и ми показа, че има 3 гари и аз трябва да й кажа до коя точно искам да стигна. Ами, не знам до коя. Искам да стигна до някоя. Все така спокойно и дори някак доволно ми се обясни, че ако аз самата не знам до коя гара искам да стигна, няма как да ми се помогне. Пак леко се разминах. Можеше да ме прати на психоаналитик.

Изнесох се от информация и тръгнах да диря интернет из метро станцията. Вече изморена от багажа и неудачите си, се отпуснах на първия стол, който видях. И слава Богу! Съдбата се смили над мен. Оказа се, че точно тук има Интернет. Открих сайта, от който бях намерила разписанието на влаковете и с нови сили се втурнах към информация отново. Момичето погледна сайта и заяви, че не вижда гара и това е сайт с влакове от всички гари. Нервно кликнах на един влак и прочетох на развален унгарски името на гарата.

Това явно беше вълшебната дума, защото момичето пъргаво започна да чатка по клавиатурата, дори май се появи усмивка на лицето й.

- 350 forin please.

Ами сега? Аз нямам форинти, а само евро. След кратка дискусия се оказа, че мога да платя само с форинти, а най-близкото място, където мога да обменя е гарата, от която идвах. Отново се понесох с куфара към гарата. Накрая се оказа, че имат топла връзка, която никой от услужливите ми информатори не се сети да ми посочи. Обмених евро и за пореден път се върнах в „Информация“, за да си купя билет. А обяснението на момичето как да стигна до жп гарата се изчерпваше с една карта на метрото, където беше оградена с кръгче спирката. 

С билет, карта и куфар в ръка поех към входа на метрото. Един любезен случаен минувач ме насочи към правилния изход и не след дълго вече бях на точната спирка. Но жп гара никъде не се виждаше. Пообиколих, но никъде не намерих подобие на гара, поне такива, каквито ние си ги имаме в България. В крайна сметка отново с питане я открих. Една прекрасна огромна сграда, цялата в стъкла и прозорци. Нахлух вътре и се насочих към първата каса. Греда! Втората и тя. На третата имах щастието да се разбера с касиерката на английски и най-после да се сдобия с билет за Дебрецен. А след няколко часа най-после стигнах до гарата на прекрасния Дебрецен. Първият етап от моето пътешествие приключи след ненужно дълго пътуване, което ми отне повече от ден, а можеше да приключи за часове. Но сега ме очакваше един великолепен нов град за разглеждане и опознаване, така че се усмихнах и поех напред.

А на връщане ми предстоеше само някакъв си самолетен полет до Лондон и оттам до София. Но това е друга история. 

Препоръчваме ви още:

Леголенд и красивата баварска провинция 
Мюнхен - правете фалафел, а не война 
Залцбург и защо Моцарт ни прокле 
Виенски истории