Автор: Мая Цанева

Какво направихте, когато разбрахте, че чакате дете? Отидохте на лекар да потвърди новината? Купихте си витамини? Аз също. Имах късмета да бременея спокойно и без проблеми през повечето време, попрочетох малко литература за отглеждането на детето, но нищо, нищо не ме подготви истински за момента, когато синът ми легна на гърдите ми. Аз го погледнах и разбрах, че не знам нищо, но съм готова на всичко. Все пак ми се прииска някой да ми подаде бебето с прикачено упътване - не дебело като книгата на д-р Спок, но достатъчно подробно, за да разбера какво иска да ми каже, когато реве в 5 сутринта и защо не обича пюре от биокартоф за 5 лв. Е, упътване нямаше, но днес, почти 4 години по-късно, разполагаме със старата като света техника на въпроси и отговори, за да разрешим загадките на детския свят.

Защо ви разказвам тази история? Защото все по-често си мисля, че наистина имаме нужда от упътване, когато станем мама и татко. Всеки бъдещ или настоящ родител е прочел поне една книга как да възпитава детето си, да спре сополите му или да го научи да си връзва обувките. Грижата за малкия ревльо измества тази за родителите в момента, в който той се появи на белия свят. Майката се превръща от подлог в допълнение в изречението на живота. Такъв е кръговратът на живота, но той започва и завършва с родителя. Ако майката и бащата не са здрави и не знаят как да управляват собствения си живот, няма как да осигурят достойно битие и за детето си.

Какво питате вашите близки или приятели, които са станали родителите наскоро: "Как е детето?" или "Как си?". Педиатърът оглежда дома ви дали е подходящ за бебето. Пита ли ви как сте. Рекламите показват майки на щастливи деца, но не продават стоки за щастливи майки. Личният ви лекар знае ли, че настроенията ви се сменят през час и пита ли ви как се храните? Фейсбук майчинството засилва социалната изолация - "ние плачем" или “имаме обрив", питаме кога ще дойдат детските или пазаруваме „долнички“. Отговорът на въпроса "Как си?" е нещо повече от розов фон на статуса или емотикон. Той е споделена болка или радост.

Без да омаловажавам значението на грижата за здравето на бебето и детето, кой го е грижа за майката и бащата? За една бъдеща майка не е важно само да си пие витамините, но и да разпознае признаците на депресия, която може да я докара и до внезапни моменти на пълно оглупяване, истерия или решение да изостави детето си. Тя има нужда от подкрепа, за да преживее прехода от подлог в допълнение.

И тук стигаме до главния въпрос – къде са специалистите, които да научат родителите да се грижат за себе си. Защо в женските консултации или в чакалнята пред кабинета на педиатъра няма листовки с информация за организациите, които подпомагат родителите в беда? Защо няма гореща телефонна линия за жени в следродилна депресия и за т.нар. самотни родители? Защо родителите не знаят, че ако изоставят детето си на улицата, ги чака затвор? Майчинството не е само кърмене или хранене, смяна на пелените и сън. Това е нова форма на живот, сложно изречение, в което „детето“ не е единственият подлог. Не е срамно да кажеш, че ти е трудно. Не е глупаво да питаш или да поискаш помощ. Подсъдимо е да изоставиш бебето си. Аз съм разумна жена, но не знам кого да попитам за помощ, ако изпадна в депресия. Не знам какви права и задължения имам като родител в тази държава, но знам кого да попитам. Има хора, които не знаят. Именно това трябва да пише в книжките, които ти дават след първата женска консултация. Това трябва да бъде първото четиво за всяка жена, която се чуди дали да задържи плода. След него, дали ще кърмите или не, е лично решение.

Препоръчваме ви:

Майчинство for sale 
Въпросите, които всяка бъдеща майка си задава 
Не винете мама