Ninja Editor
Автор: Яница Минкова
Имах щастието преди години да се влюбя, да се влюбя до полуда. Да изпитам любов, каквато досега не бях срещала, да бъда уважавана, ценена и обгрижвана не материално, а със сърце и душа. Любов, която за мен отначало беше забранена, която някак родителите ми не ми позволяваха.
Влюбих се в мюсюлманин. Той е твърде различен, не се моли по 5 пъти на ден, яде свинско и животът му по нищо не се различаваше от моя. Бързо след влюбването прекратих нашите взаимоотношения. Моето семейство не го приемаше, приятелите ми бяха шокирани. Срещнахме се отново след месеци. Когато се видяхме, осъзнахме, че просто един без друг не можем. Казах си, че ще се хвърля в дълбокото и ще я изживея тази любов, пък каквото ще да става. След като баща ми го опозна, му се извини и каза „ Аз съм се объркал за теб”. Майка ми призна, че е мислила, че ще се случи същото нещо с мен като в романа „Не без дъщеря ми”.
Днес ние имаме дете, което носи името Мартин и фамилията на баща си. Днес, повече от всякога, ми се набиват на очи всички негативни постове и коментари за деца на смесени бракове. У дома празнуваме всички празници, както християнски, така и мюсюлмански. Днес, повече отвсякога, виждам как някои родители възпитават децата си и се притеснявам за моето. Дали няма да бъде нападано, дали няма да бъде обиждано, дали няма да страда заради това, че майка му се отдаде на любовта, която изцяло я завладя. Ще плаща ли цената на моята любов?!
Препоръчваме ви още:
Автор: Христо Стоянов
Думата „кошница“ е в минало романтично време. Думата „мечта“ е в бъдеще неосъществимо време. Защото осъществената мечта вече не е мечта. От мечта тя се превръща в желание. В осъществено желание. А осъщественото желание е първия признак на това, че детството вече не съществува. Единственото, което остава от детството, са реализираните кошмари от сънищата. Които не могат да влязат в една кошница, защото тя е останала в онова минало романтично време. В онова време, в което циганката не е ромка и си позволява, вместо да открадне, или да изпроси, да плете кошници от върбови клонки.
Но ето, както би казал Вазов, изведнъж се появява Клементина Манчева, която си позволява лукса да не се е раждала нито един път във Враца – а можеше поне един път да го направи не за друго, а да успокои пишещия тези редове – та появява се Клеми със своите кошници, пълни с романтично минало. И в картините, които не са рисувани с характерната ватерколор техника, защото тя не ползва вода. Тя ползва онази течност, стичаща се от надвесените над Огоста плачещи върби за романтичните кошници. Да.
Картините на Клеми са рисувани с плача на върбите… И заради това толкова носталгично звучат и плюшените мечета, които се крият под надвисналите клони на носталгията по детството, саксиите с цветя, изкарани на въздух и приседнали на столовете, които още носят спомена на нашите – не само на Клементина – дядовци и баби… И тази бивша врата, която звучи като плесница и заплаха. А си се върнал в детството, а тези тухли ще ти преградят обратния път… Клементина е един от малцината художници, които могат да превърнат носталгията в обвинение. В романтично обвинение. И всичко това, защото рисува със сълзи от плачеща върба.
Ами, това е…
Изложбата "Кошница с мечти" можете да видите в галерия "Абсент" от 7 до 21 март, ул. Цар Самуил 37
Прочетете и интервюто с Клементина Манчева и разгледайте картините в галерията ни.
Родителството открива пред нас безброй възможности и милиони поводи за гордост (и чаша вино). Ето ви 10 причини да повярвате, че сте на пръв път. И не забравяйте да ги отбележите подобаващо, защото са не по-малко значими от първите стъпки, първите думи, първия учебен ден, първото стихче и всички други важни събития, които помним толкова добре.
1. Вие сте оцелели след коликите, първите зъбки, ротавирусите
И сте осъзнали, че не е толкова страшно, дори сте готови за нови подвизи! Нима това не е повод да се гордеете, че вече сте в Клуба на успелите родители? Да, в него членуват примерно 100% от нас, и какво от това?
2. За първи път сте оставили детето на някой, който не сте вие
О, това е първият ви самостоятелен поход в магазин?! Със свободни ръце. Без количка. Без да се налага да сте непрекъснато нащрек. Внимавайте да не изкупите от радост половината магазин. Всъщност – защо не?
3. Проявили сте хладнокръвие по време на детска истерия на публично място
Случва се с всички. Но възможност да се гордеят със себе си имат само най-издръжливите сред нас. Само тези, които са успели да докарат лице на покер играч, да стиснат зъби, без никой да забележи; след това спокойно да изведат ревящото дете от зоната на поражение, да го метнат в количката и стоически да изтърпят сцената до края й. Само те има право да запишат голяма червена точка срещу името си и да изпият една голяма чаша вино.
4. Завели сте детето до спешния кабинет, за да се окаже, че няма нищо притеснително
Рано или късно децата падат от креватчето си, удрят си челото в ръба на масата, разбиват си устата на люлката и т.н и т.н. Вие, естествено, изпадате в паника (особено ако има обилно кървене) и хуквате към Спешното. Там ви казват, че всичко е наред, че децата постоянно го правят. Но вие дълго не можете да забравите този ден. И на детето ще го припомните след време. Но можете да се поздравите – размина се.
Прочетохте ли
Стокхолмски синдром
5. Вие най-сетне сте го отбили
Утре ще ви бъде тъжно, ще ви нападне постлактационната депресия, но сега, в този момент, когато най-сетне успяхте, можете да се отпуснете и да отпразнувате, че вашите гърди отново са ваши.
6. Научили сте го да използва гърне
Да, да, вие, точно вие! С това ангелско търпение, което понесе не само изрисувания с ако килим, но и непрестанното мърморене на бабите. Този успех постигнахте благодарение на вашата целеустременост (можете да си го отбележите в CV-то). Точно вярата ви в крайния резултат и талантът ви на организатор помогнаха на малкия пикльо да усвои това иначе елементарно умение – ходенето на гърне.
7. Вие знаете наизуст всичките му любими песнички
Възможно е, по време на този процес, да е пострадало естетическото ви чувство. Възможно е да ви се е наложило един-два пъти да престъпите собствения си музикален вкус (в крайна сметка не подозирахте, че някои произведения са толкова дебилни), но успяхте да научите всички песни за зайчето, кучето, рачето… и останалата фауна. Амин.
Как се отглежда 85-сантиметров терорист
8. Вие „благословихте“ непознатия, който се осмели да коментира поведението на детето ви
По-рано сигурно сте се сдържали. Вероятно дори сте опитвали да отговаряте възпитано. А може би сте се усмихвали? Но в някакъв момент сте осъзнали, че ви е писнало от „дайте го на мене, щом реве“ или от „голямо момче, пък плаче“. И сте се отприщили с пълната си програма.
Я го дайте на мен, щом не слуша!
9. За първи път сте пътешествали заедно
Вероятно спътниците ви са го възприели като инквизиция. Все пак не е лесно да издържиш осемчасов полет с петмесечно бебе. Знае ли човек, може би сте решили да издевателствате над себе си, защото нямате никаква представа какво ви очаква. И затова, когато както и в случая с падането от леглото, всичко свърши добре, можете да се поздравите и да отбележите постижението в списъка си.
10. Върнали сте се на работа след отпуск по майчинство
Много добре знаем колко се притеснявате, че прическата ви не е идеална, че може би някъде по дрехите имате петно от мляко, а в косата - парченце банан. Освен това сте станали поне два часа преди всички останали. И въпреки всичко това сте страхотна! Затова ви подкрепяме и поздравяваме!
Материала подготви Янка Петкова.
Препоръчваме ви още:
Мразя разходките
Автор: Ина Зарева
Бяло е вързопчето, което ми подават в родилното. Бели са думите на майка ми. Бели са момините сълзи в треперещите ръце на баща ми. Бели са брашнените ръце на баба. Бели са тебеширените пръстчета, които пишат „мама“. Бели са Снежанка и Коледа. Бели са първите паднали зъбчета. Пуканките, сладоледът и млякото. Бели са трошичките и гълъбите по перваза.
Бяла е надеждата. И вярата е бяла. И прошката е бяла.
Бяла е булката. И радостта ѝ е бяла.
Бяло е спокойствието. И самотата. И покоят е бял.
Бялото е пухкаво като козина на котарак, пъргаво като заек и нежно като пеперуда.
То е пенливо като шампанско, твърдо като скала, нежно като перо.
Червена е розата от него. Целувката от нея. Червени са лалетата на баба и плодовете в градината ѝ. Червени са пръстчетата, които чертаят сърце. Червени са прегръдките ми, в които децата ми потъват. Червен е смехът им. Червени са рисунките по стените. Балоните и носовете на клоуните.
Червени са обещанията. Червени са мечтите. Червени са сбъдванията.
Червена е любовта. Червени са виното и гроздето. Сърцето е червено.
Червен е изгревът. Червена е волята. Силата и победата са червени.
Червен е кленът. И калинката върху него. Нарът и черешата. Лютото и дръзкото.
Силното и смелото.
Червени са Великден и яйцето.
Червеното е силно като нетърпение, мощно като ураган, огнено като страст.
То е пулс, живот и бъдеще.
Днес бялото и червеното се сливат.
В образа на жена.
Март е.
Препоръчваме ви още:
10 полезни съвета за родителите
През 2017-а година Световната здравна организация публикува изследване, според което България е на пето място в Европа по детско затлъстяване. Национално изследване за храненето на населението над една година, правено у нас, установява значително нарастване на затлъстяването при момчетата до петгодишна възраст - 7,1 на сто през 2014 г. при 3,3 процента през 2004 г. При момичетата, в същата възрастова рамка, се забелязва обратната тенденция - на намаляване на затлъстяването и консумиране на все повече полезни храни. За България най-големият проблем е прекомерната консумация на сол - около два пъти повече от необходимото количество, както и обездвижването. В същото време страната ни е на последно място в ЕС по прием на прясно мляко. Тревога буди и фактът, че българските деца се застояват сравнително дълго пред телевизора или компютъра. Българчетата са пред екрана средноседмично около 25-26 часа, за разлика от холандчетата (14 часа) и връстниците им в Гърция (17).
Защитата от затлъстяване е задача, с която родителите могат да се справят. Ясно е, че всеки има различни гени, но в голяма степен теглото зависи от начина на живот и хранене, а те се възпитават в семейството.
1. Научете детето да закусва пълноценно
„Закуската изяж сам, обяда подели с приятели, а вечерята дай на врага си“ – в тази банална поговорка има много истина. Пълноценната закуска ни защитава от натрупването на наднормено тегло.
През юли 2017 година, учени от Калифорния обявиха резултатите от изследване, в което участват повече от 50 хиляди души. В продължение на няколко години тези хора попълвали въпросници, в които описвали храненето си. Резултатите показват, че пълноценната закуска води до снижаване на Индекса на телесната маса (ИТМ). Изследователите установиха и кой е оптималният интервал между закуската и обяда – 5-6 часа.
2. Телевизорът, компютърът и смартфонът са врагове на детето
Движението не е само живот, но и нормално тегло. Днес по улиците рядко ще видиш деца, които тичат, скачат или играят с топка. Затова пък с часове седят пред екраните на телевизора или лаптопа. И това е норма в начина им на живот. Детето има нужда от физическа активност. Тя му помага да изгори излишните калории, да подобри паметта и вниманието си и като следствие - да повиши успеха си. Особено вредно е храненето пред екрана. Когато детето е увлечено от интересно филмче, не обръща внимание на вкуса на храната и количеството й, следователно пропуска и момента на засищане. Това повишава склонността му към преяждане.
3. Ограничете сладките газирани напитки
Тези напитки са един от основните източници на добавена захар. Тя прониква в организма незабелязано и го натоварва с „празни“ калории. През 2010-а година, изследване на 4000 души показало, че консумацията на сладки газирани напитки повишава риска от затлъстяване с повече от 37 %.
Главният мозък на детето, което обича храните и напитките със захар, се настройва на „сладка вълна“. Известно е, че този вид продукти повишават изработването на допамин – хормонът на удоволствието. Затова и на детето му се иска все повече и повече от тези храни. Разбира се, не можем да го лишим напълно от лакомства. Но контрол върху количеството е нужен.
4. Не настоявайте да се изяжда всичко
Всяко дете има различен апетит и това е нормално. Много майки и баби обаче смятат, че празната чиния е залог за здраве. Мисията да нахраним детето до последната хапка и на всяка цена не води до нищо добро. Ако то отблъсква чинията и отказва да дояде супата или основното, най-вероятно в организма му е сработил естественият индикатор за насищане. Когато го принуждаваме да яде – още една лъжичка за мама, за баба, за тате – ние се намесваме в работата на този индикатор и я нарушаваме. В бъдеще това може да доведе до преяждане.
5. Сприятелете детето със спорта
Днешните хлапета водят заседнал начин на живот. Но детският организъм има нужда не само да потребява, а и да изразходва калориите. Разбира се, главният мозък е орган, който изразходва енергия, но мускулите също трябва да работят. Физическото развитие подпомага умственото и това е още един повод да запознаем детето си със спорта.
6. Не предизвиквайте емоции, които водят до преяждане
На ниво нервна и ендокринна система съществува връзка между стреса и храненето. По време на ядене тялото се запасява с енергия, по време на стрес – изразходва енергия. Притеснението заради оценките в училище, натовареността с уроци и форми, проблемите с връстниците и упреците на родителите – всичко това е стрес. В подобна ситуация у организма възниква потребност да се запасява и апетитът се повишава. Ако стресът е ежедневие, хранителното поведение на детето се нарушава. За да не преяжда трябва да щадим нервните му клетки.
7. Не го изкушавайте
Много от нас, възрастните, са почитатели на сладкото. В домовете ни, на достъпно и видно място, могат да се видят бонбони, шоколад и т.н., с които редовно и с удоволствие злоупотребяваме. След време се чудим, че детето ни почти не яде, а теглото му расте.
8. Следете големината на порциите
Размерът на чинията влияе пряко върху количеството консумирана храна. Направете един съвсем лесен експеримент. Сложете котлет в голяма чиния. Струва ви се празна, нали? Пържолата в нея съвсем се изгубва. След това я поставете в десертна чиния. Забелязахте ли как изведнъж стана „по-голяма“. Не е нужно да сервираме на детето в голяма чиния. Порциите също не бива да са големи. Ако детето не се нахрани, по-добре да поиска допълнително.
9. Гответе вкусно и здравословно
Много родители са твърде заети, за да приготвят домашна храна. Често семействата се хранят навън. Ако мама няма време да наготви, винаги можем да поръчаме пица. А с пицата детето получава много излишни калории. Домашната храна обаче също невинаги е полезна. Ако хладилникът е пълен с полуфабрикати, които само трябва да бъдат затоплени или запечени, ние не предлагаме нищо по-различно от фаст фуд. Здравословното хранене не изисква особени усилия. Да, необходимо е повече време за приготвянето му, но си струва. Важното е да помним, че полезните хранителни навици се изграждат в семейството.
10. Най-важното - бъдете положителен пример
Това се отнася до всеки аспект на възпитанието всъщност. Може дълго да разказваме на детето за вредата от чипса, снаксовете, бъргърите и всичко, което може да се намери в заведенията за бързо хранене, но ако то ни види как консумираме посочените храни, нищо от казаното няма да бъде възприето сериозно. Децата обичат да ни подражават, така го е измислила природата. Много от нас са искали в детството си да пораснат по-бързо, защото възрастните правят каквото си искат. И ядат, каквото си искат.
За вас подготви Янка Петкова.
Препоръчваме ви още:
Автор: Стамена Марашева-Петкова
Редовно чета постовете и мненията на загрижените родители и тъй като съм един вид „между чука и наковалнята“, искам да споделя някои мои мисли и професионални преживявания, както и своето лично мнение.
Първо, като родител изпитвам ужас, че детето ми може да бъде малтретирано. Знам от майка ми, че децата ги бият още отпреди много години. Дори все още не съм сигурна дали ще запиша детето си на ясла, защото майка ми е разказвала как е работила една-две години в ясла и е виждала как лелите бият децата по главата. Защо по главата ли? Защото там не оставали белези, а това, че може да навредиш на детето, е друг въпрос. Да, има и палави деца, ама нужно ли е да ги пребием и да им нанесем травми за цял живот, било то физически или психически?!
Второ, учителят в мен иска да изкрещи: "Не издържам вече на работа!". Сега ще обясня защо. С мен се отнасят като с хлебарка и ученици, и родители, и компетентните от министерството. Всички те си мислят: "Отива, изпява си урока и си тръгва." Да, ама не!
Тъй като учителите са едни от малкото грамотни в държавата, компетенциите „отгоре“ са решили да ги натоварят с писарска дейност, да хабят листи, мастило и време, и да пишат за щяло и нещяло документи, които никой не чете.
Решаваш, че искаш да научиш децата на всичко, което знаеш. Правиш уроците ясни и достъпни, сбиваш материала възможно най-кратко и ясно, за да го разберат. Даваш домашни, но на всяка домашна (ако има такава) поставяш отлична оценка, защото когато си обяснявал никой не е слушал и писал. Дори определяш час за консултации, на които никой не идва. Ефектът от усилията ти е нулев.
Идва обаче най-страшният момент, да влезеш в класната стая.
Там виждаш невероятни неща, бой, кючеци, правене на селфи, игра с телефоните, гримиране, замеряне със столове, плюене, пръскане с оцет, пускане на димки, целувки и интимности. Опитваш се да въдвориш ред, доста трудно се получава, за около 5 минути, и всичко се повтаря отначало. Звъниш на родителите, те казват, че са силно заинтригувани и не знаят как така детето им отсъства с месеци или пък защо се държи непристойно. Ефект нулев.
Най-лошо е, когато трябва да се проведе съвет, защото трябва някой да бъде наказан - ученик направил нещо (я ударил съученик, я учител, я потрошил училището) и наказанието е забележка! Представете си какъв ефект има забележката, отново нулев.
Като за финал искам да разкажа как една майка ми звънеше по сто пъти на ден, за да ми обяснява как трябва да проявявам разбиране към сина й, с чийто баща е разведена, и как този неин син проявявал голямо старание вкъщи за домашните. Всъщност, ако този ученик не спеше в час, то пускаше музика на телефона или ставаше да се разходи, или да си хапне нещо, или да удари някого и т.н. Лъгал е майка си за домашните и че учи, и видиш ли, госпожата е виновна.
След всичко изписано искам да благодаря, ако някой си е направил труда да прочете този дълъг текст. Но преди всичко искам да изразя мнението си на родител, работещ в училище. Децата се раждат невинни, те биват възпитавани от своите родители и впоследствие от учителите.
Не всички родители са будни и загрижени за децата са, някои са доверчиви и прекалено добри, други са незаинтересовани и пасивни. Същото важи и за учителите.
Затова мисля, че трябва всички заедно да си подадат ръка и да работят съвместно за доброто на децата, а тези, които не желаят да се грижат за децата и да ги възпитават, да не се захващат с това - и родители, и учители! Нека преди всичко бъдем добри и съвестни хора, така ще успеем да сме добри родители и учители за децата!
Препоръчваме ви още:
Тайната на ароматите и тяхното послание винаги е вълнувала човечеството. Създаването на парфюми е изкуство, което идва от Древна Месопотамия и Египет на фараоните. По-късно е усъвършенствано от древните римляни и от персите, които издигат в култ използването на благоухания.
В наши дни Франция е несъмненият наследник на тайната на парфюма. Изисканият аромат на френски парфюм се е превърнал в изящен символ на женствеността и романтиката, но и на флирта и съблазняването.
Разположен на Френската ривиера, малкият град Грас (Grasse) се счита за la capitale mondiale des parfums – световна столица на парфюмите. Любопитен факт е, че Грас и българската столица на розите Казанлък са побратимени градове.
Именно в Грас от началото на 20 в. ни отвежда романът „Тайна с дъх на парфюм“ от Фиона Макинтош. След като в бестселъра си „Кутия шоколад“ най-обичаната австралийска писателка ни отведе в Йорк и ни разкри чудесата на шоколадопроизводството, днес авторката обръща поглед към Лазурния бряг и жасминовите поля на Грас, за да ни отведе на романтично пътешествие през времето.
Хърбърт Джеймс Драейпър Pot Poum, 1897 г.
Август 1914 г. Европа е потопена в хаос. Франция е на ръба на война. Но в Грас, парфюмерийната столица на страната, предстои сватбата на десетилетието.
Никой не пита независимата и талантлива Фльорет дали иска да се омъжи за избухливия и властен Еймъри дьо Ласе. Като единствена дъщеря на уважаваната парфюмерийна династия Дьолакроа тя е длъжна да приеме уредения съюз. Бракът с най-големия производител на парфюми в Южна Франция е неизбежен и като че ли само камбаните на местната катедрала са на нейна страна. Техният звън оповестява началото на войната и заминаването на омразния й нов съпруг за фронта.
Скоро младата жена получава закъсняло писмо от Себастиен дьо Ласе. По-малкият брат на Еймъри никога не е стъпвал в града, но горещо настоява сватбата да се отмени. Ужасна тайна е надвиснала над двете изтъкнати фамилии и заплашва да съсипе както името, така и парфюмерийните им империи. Докато Себастиен и Фльорет търсят начин да спасят семействата си от позор, помежду им започват да прехвърчат забранени искри…
Докато обикаля света в търсене на вдъхновение, Фиона Макинтош създава над 30 романа. Стилът ѝ се отличава с пищен език и богата атмосфера, характерни за класическия викториански роман, но проблемите, с които се сблъскват героите ѝ, трогват и най-претенциозния съвременен читател. „Тайна с дъх на парфюм“ ще ви посвети в изкуството да създаваш аромати – от загадъчната дарба, известна като Le Nez (Носът), с която могат да се похвалят най-талантливите парфюмеристи в историята, през отглеждането на жасмин и други естествени ароматизатори до дистилационните и лабораториите, където химия и магия се срещат, за да се родят благоуханни чудеса.
Ако се вдъхновите за пътуване до Грас, направете го по време на фестивала на жасмина, който се провежда в началото на август всяко лято от 1946 година насам. Освен най-големия световен музей на парфюмите в Грас може да посетите и дистилационните Fragonard, Molinard и Galimard, които днес са отворени за посетители. Именно в последната Фиона Макинтош създава бутиковия парфюм „Фльорет“, който носи името на главната героиня от „Тайна с дъх на парфюм“. Най-отдадените читатели дори могат да поръчат парфюма за себе си или за подарък – в основата му ще открият аромат на майски рози и виолетка, но в сърцето му е ароматът на жасмин. Връхните нотки на „Фльорет“ са екзотичните за епохата на романа пачули, зелен чай и джинджифил.
„Завършеният парфюм се получи по-деликатен и лек, отколкото романът и героинята, от които бе вдъхновен – признава Фиона Макинтош, – но се надявам, че у читателите историята на Фльорет ще остави дълготраен спомен като аромата на изискан френски парфюм.“
Източник: СофтПрес
Препоръчваме в още:
Автор: Никоела Ангелова
Искам да ви разкажа моята история. Има жени, които не искат още едно дете. Аз съм от тях. Искам мъжете да разберат защо някои жени не искаме да раждаме отново, въпреки че дори и да го прочетат, няма да усетят болката на една майка.
След 9 месеца носене, отлепяне на плацентата и патология в 8-ия месец, дойде времето за раждане. Както каза моята лекарка "прекрасни контракции", но разкритие само 2 см и то от месец насам. Тоновете на бебето ми спадаха и се наложи "спешно секцио". Секцио, за което изобщо не бях подготвена психически. Последва трудно слагане на спиналната упокойка, с болка по-непоносима и от контракциите. Трудно вадене и на бебето ми - с викане и натискане по корема. Най-после я чух точно в 04:00 ч. Разплаках се, когато я поставиха на гърдите ми. Целунах я и я отнесоха, за да я види и баща й.
Мислех, че кошмарът е приключил, но той едва започваше. Последва обичайната реанимация, но с необичайна температура. Системи и за мен, и за дъщеричката ми, заради високи левкоцити. Биха ми Анти D Гама глобулин в корема, заради отрицателния резус фактор. След това започнаха системите и инжекциите. Невъобразимо гадене, виене на свят, повръщане и всичко това в съчетание с катетър, депресираща обстановка и ужасно бъбрещи жени.
След 2 дни ме преместиха в стая и ми дадоха да видя дъщеря ми, а на другия ден я оставиха при мен. Всичко беше добре до полунощ, когато започнах отново да вдигам температура и да не мога да се грижа за нея. Последва отново реанимация и като за капак, ме откараха с линейка в Инфекциозна болница без основателни причини. Имах много кърма, която, естествено, хвърлях, защото бебето ми остана в 1 АГ, където родих с избор на екип.
След 3 дни системи и инжекции, и вече спаднала температура, най-после ме изписаха с уговорката да продължа системите у дома (майка ми е лекар-нефролог). Ех, добре че беше мама... Мама, заради която всички се грижеха за мен така добре. Благодаря и на целия екип от 1 АГ болница и в частност на д-р Иванка Щърбанова, която беше моят лекар, и заради която дъщеря ми оцеля. Оказа се, че е била с раздвоена пъпна връв и не й е стигал кислородът. Слава Богу, че я извадиха невредима. Моят проблем така и не се откри. 4 месеца след раждането разбрах, че съм болна от Хашимото (автоимунно заболяване, което поразява щитовидната жлеза) и е чудо, че съм забременяла.
Повярвайте ми, дните в болниците са най-кошмарните дни в живота ми! Не искам да преживявам това повече. Да не знам как е бебето ми, да не мога да го видя. Да плача постоянно, защото то е в друга болница. Не искам да се чудя как ще мине още едно раждане, защото никой не може да ми гарантира, че ще е по-хубаво от това. Благодаря на Бог, че и двете сме добре, но моля ви, мъже, не искайте от жените си да жертват още веднъж собственото си здраве и най-вече здравето на едно малко, беззащитно същество!
Всъщност със своята история Никоела повдига един въпрос, по който много ми се иска да чуя и вашето мнение. Редно ли е изобщо съпругът или семейството, или обществото да оказват натиск върху една жена да стане майка? Независимо дали е за първи, втори или трети път, и независимо дали има основателни причини за това, или няма никакви, или просто не желае да ги сподели?
Препоръчваме ви още:
Раждането на една "ничия" пациентка
Раждайте с мъжете си, момичета!
- Най-популярни
- Най-нови
