Автор: Любов Карова

Отдавна се каня да разкажа историята с раждането на дъщеричката ми и все не намирах смелост. Предупреждавам, че историята не е подходяща за бременни или нераждали жени, съжалявам, че нямам подходяща позитивна история за раждането.

Имам си прекрасна дъщеря на 7 месеца, която обожавам! Всички очаквахме да се роди преди термина си, но тя, като една истинска млада госпожица, ни накара да я чакаме. Тъй като ми беше за първи път и повечето неща ми бяха неясни, следях бременността си в частна клиника, в която раждания не се извършват. Впоследствие съжалих за това, защото нямаше как следящият ме гинеколог да изроди бебето.

Дойде денят след термина, а аз реших, че е добре да отида да ме прегледат в болницата, в която бях решила да родя. Отидох в спешния им кабинет, защото беше събота, и поисках да ме прегледат. След кратък „спор“ имам ли нужда да ме гледат изобщо, накрая стигнахме до това, че ще ме прегледат, ако си платя. Не че аз нещо съм споменавала или очаквала безплатен преглед, но явно са решили, че трябва да ме заплашат с това, пък дано се откажа. Отношението на дежурния лекар беше, сякаш съм тъпа и си нямам друга работа, та ги занимавам да ме преглеждат. Погледнато отстрани сега не разбирам защо изобщо се върнах там да раждам. Това се случваше в събота сутрин. В неделя срещу понеделник започнаха контракции, които чинно записвах, бяха през 4-5 минути и продължаваха по минута. Сутринта се изкъпах и се отправихме към болницата. Прегледа ме една привидно мила лекарка, каза ми, че имам 2 сантиметра разкритие и изобщо нямало смисъл да ходя. Пожелах да остана за наблюдение, защото ме беше страх да чакам вкъщи сама и да не мога да реагирам адекватно. С огромно и демонстративно отегчение започнаха да оформят документите ми за хоспитализиране. Докато на мен пуфтеше и въртеше очи, по телефона говореше мило с пациентките, които имат часове за частният й кабинет. Въпреки че разбирам мотивацията от по-доброто заплащане, отношението беше ужасно грозно. Мъжът ми казваше, че от хормоните реагирам така, но и от позицията на времето също не го намирам за нормално.

Приеха ме в патология, където трябваше да чакам чудото. Контракциите бяха чести и силни през нощта, през деня се търпяха и успявах да спя. На третия ден ме прегледаха и се оказа, че разкритието е 3 см, според лекарката там щях да родя до следващия ден. Това не се случи и ми предложиха предизвикване с окситоцин. Вече бях изтощена от всичките денонощия с контракции и се съгласих. Рано сутринта започнаха да ме подготвят с клизма, бях въодушевена и щастлива, че срещата с моето бебе наближава. Системата действаше успешно по предизвикване на контракции, но разкритието не стигаше повече от 5 см. През 10-те часа предизвикване преживях най-големият си ужас, заради който имам нужда от психолог и изпитвам страх да забременея отново. Разни груби лекари проверяваха за разкритие на всеки час, опитваха се да пукат околоплодните води 3 пъти, накрая се оказа, че са ги спукали, ама не били разбрали. Междувременно разни акушерки ми обясняваха как се лигавя, те били раждали с окситоцин по 24 часа, лежейки по гръб като мен, за какво ми било да се движа. През цялото време идваха лекари, питаха на кого съм пациентка, а при откритието, че не си плащам за избор на екип, все едно разбираха, че на леглото не лежи човек, ами чувал с картофи. След около 5 часа предизвикване попитах за епидурална упойка и ме уведомиха, че без избор на екип нямам право на такава, няма опция да си платя само упойката. Мъжът ми провери онлайн и да, това беше упоменато в сайта на болницата при ценоразписа. След 10 часа на система с окситоцин, решиха, че е време за спешно секцио, защото бебето не слиза. Приготвиха ме, родих, по време на операцията разбраха, че пъпната връв е увита два пъти около бебето и затова не е слизало. Не че някой погледна на ехограф какво се случва, преди да включат системата.

24 часа след раждането ме преместиха в обикновена стая, в която леглата бяха с продънени пружини „за разкош“ след коремна операция. Едва на следващата сутрин намериха място във ВИП стая с нормални легла. Не ме интересуваше с колко още жени ще бъда в стаята, леглата е недопустимо да са такива в родилно отделение. Във ВИП стаята започна истинският купон – първоначално ми се караха, че не давам добавката адаптирано мляко на бебето, а то сучеше и биберон не признаваше, щяло да загуби много тегло, не можело да е само на кърма, какво разбирам аз. След това държаха да кърмя на 3 часа, следеше се, защото взимаха бебетата за тоалет. Когато неколкократно се случи да ме заварят кърмеща в нерегламентираните часове, ми се караха, че бебето ще качи твърде много (???) и трябва да има режим. През 7-те ни денонощия в родилно отделение се случи 16 часа бебето да реве постоянно. Сега вече знам, че е било от това, че я взимаха за тоалет спяща и я връщаха разплакана, аз я успокоявах на гърда и после това се повтаряше. Та по време на този 16-часов период търсих помощ и се молих някой да дойде и да ме посъветва какво да направя. Нито една акушерка, лекар или санитар нямаше 2 минути, за да дойде и да ме успокои. Минаваха през стаята, казваха: „Бебе е, ще реве“ - и си тръгваха.

Дойде денят, в който се прибрахме вкъщи и открихме, че дупето на бебето е зверски подсечено, въпреки кремовете, които давах с памперса. Обвинявам себе си за това, защото съм се доверявала да се грижат за хигиената на бебето, вместо да сменям памперсите сама, не бих повторила тази грешка никога.

Не зная дали някой ден ще се реша на втора бременност и раждане, но със сигурност няма да се върна в държавна болница, където да си „ничия пациентка“ означава, че не си човек, нямаш нужда от поощрение, подкрепа, разбиране и човешко отношение. Надявам се някой ден условията да се променят, грижата за родилките и новородените да се подобри и да не е лукс да раждаш в приятна обстановка, обграден от позитивни хора.

Препоръчваме ви още:

Помощ, ще раждам!

Раждайте с мъжете си, момичета!

550 грама живот