logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

От 22 до 31 март фондация „За Нашите Деца“ е част от националната дарителска кампания „България дарява“. Целта на кампанията е да даде възможност на каузи от всички краища на страната да достигнат до повече хора, които споделят вярването, че дарителството помага да развиваме обществото, в което живеем.

Каузата, с която фондацията се включи в кампанията, е посветена на ранното детско развитие, защото знаем, че инвестициите в развитието на децата в най-ранна възраст са ключови за всеки следващ етап от живота им. Дарявайки за каузата ни, добродеятелите ни стават част от нещо много по-голямо. Тяхната подкрепа дава надежда и сигурност на родителите още от първия миг след раждането. С тяхната подкрепа, нашият екип, които е до семейството и детето от самото начало, ще помогне на родителите да придобият умения, основани на силните им страни, за да дадат всичко най-важно на своето дете – обич, пълноценна грижа, шанс за развитие и щастливо детство. Защото само в сигурна семейна среда, децата ще получат силен старт и основа да разгърнат своя пълен потенциал.

В седмицата, когато цяла България дарява за десетки благородни каузи, дарете за нашите деца! Днес! Защото тяхното утре зависи от нас днес.

Посетете страницата на фондация „За Нашите Деца“ в сайта на „България дарява“ и дайте своя принос. Нека заедно помогнем на повече семейства, за да могат да дадат необходимите грижа и обич на своите деца!


Препоръчваме ви още:

27 деца заживяха в приемни семейства с подкрепата на фондация "За Нашите Деца"

Доброто съществува - и то е във всички доброволци

Безплатно обучение на тема ранно детско развитие

Автор: Дарина Димитрова

Една отдавна забравена певица пееше, че баба ѝ била фаталната жена, която слушала своите мечти на грамофона. Била и тра-ла-ла. Я бе, я! Елате да видите моята баба, която си пуска „Антилопа“ в Ютюб, и пак ще говорим кой е тра-ла-ла. Казва, че тази песен подобрявала чудесно настроението ѝ, въпреки че изобщо не я харесвала. Или с други думи баба ми е в плен на новото време и новите технологии, затова без капка срам и никаква носталгия по отминалото време е заместила грамофона със смартфон. Тази радикална промяна ѝ помага да поназнайва туй-онуй за живота извън сериалите, а именно за боравенето със сложните устройства и техните приложения, за които изрично съм я инструктирала да не актуализира. Това е така, защото преди известно време ми се обади по телефона силно обезпокоена:

- Даре, пак нещо стана с телефона ми. Инсталирах си някакви емотикони и сега цялото ми меню е разбъркано и не знам как да го оправя, а и не мога да деинсталирам приложението, което инсталирах. – спира, за да ми даде думата, но аз мълча, а тя продължава – И преди се е случвало, но после като деинсталирам приложението и всичко си идва на място, а сега не мога. Какво да правя?

Аз само казвам съпричастно „не знам“ и продължавам да слушам неволите на баба ми още час и половина. След няколко дни получавам съобщение във Вайбър:

- Успях! Оправих си екрана на телефона!!! Ама трябваше да направя много операции! – баба ме е като „хирург“ за операционната система на своя смартфон, понякога сатурацията пада, но все пак накрая животът продължава, този на смартфона… за негово съжаление. Откакто я помня, за пръв път баба ми отказа да отговори на мой въпрос, който ѝ зададох преди няколко месеца. Това беше загадка, върху която много се затрудних в една игра на думи, където трябваше да подредя буквите Р, В, Ц, У, Л, Ъ, така че да се получи правилната дума, а отговорът ѝ беше:

- Моля те, Даре, не ме занимавай с глупости, заета съм и нямам време за това. В момента готвя боб и пържа картофи, докато гледам любимия си мексикански сериал „Екстеншъни и силикон“ (който беше хит през тийнейджърските ми години). После трябва и до магазина да ходя, че ми е свършила подправката, която слагам в храната на котката, и да пусна Джордж (кучето) да се разходи на двора, а ти тук с някакви думи ме занимаваш. Еми, не ми е интересно.

След този отговор изпаднах в тежка депресия, почувствах се толкова тъжна, че едва успях да стъпя на краката си, да събера мислите си и да продължа напред в играта, а и в живота. Беше ми трудно да преглътна егото си, за да продължа да комуникирам с баба ми. „Ти си силно момиче и винаги успяваш да се мобилизираш, вярвам в теб“ – така казваше учителката ми по физическо в гимназията, когато отборът ни загубеше поредният гейм на волейбол. Бях много добра и обожавах часовете по физическо, в които играехме волейбол, дори и когато губехме. Сега често си повтарям тази реплика в такива критични и повратни моменти като игнора на баба ни.

Когато баба ти е хакер

21f17c9e863ce68047046a2d88bbdae5 XL

Новото покрай баба ми е, че тя вече пазари онлайн без никакви, поне не и сериозни, проблеми. Даже вече почти не използва други методи за шопинг. Въпреки това, от някакъв сайт в продължение на половин година ѝ удържаха близо 80 лв. месечно. Е, това си беше проблем, разбира се.

- Кой знае какво си потвърдила без да разбереш и си се абонирала или си се съгласила да даряваш всеки месец, отново без да разбереш…

- Престани! С нищо не съм се съгласявала, не разбираш ли, че нищо не съм правила, не знам как е станало.

- Добре. Предлагам ти да си откриеш виртуална карта, която да ползваш само и единствено за покупки чрез интер…

- Абе, Дарино, ще престанеш ли да ми казваш какво да правя!Аз много добре знам…

- Не съм ти ДаринО! – никак не ми влияе добре като чуя някой да произнася името ми на „О“ – Нямам нерви да споря с теб и да си развалям деня, като се успокоиш ми се обади. Засега – чао! – и ѝ затворих под носа, както се казва.

Ако телефонът ми беше с шайба, тя вече щеше да се е натрошила от силния трясък, с който бих блъснала слушалката, но уви, откакто ги измислиха тия смартфони човек не може да си позволи удоволствието да затръшне ядосано слушалката на телефона и той да вибрира двайсет секунди след това. И това ми било демокрация…

Баба ми трябваше няколко месеца да обикаля институциите във връзка с този казус и накрая не ѝ възстановиха нито един лев. Скапана държава ви казвам, скапана система, аман от тия чиновници, аман от заплатаджии, аман от мафиоти, аман от тия политици и тия ми ти закони, които никой така или иначе не спазва.

- Съсипаха я тая държава! – си мъмри баба ми на път за клозета, където каза, че отново видяла летяща чиния.

Положителното в цялото нервотрошене на баба ми е, че тя вече си има виртуална карта за онлайн шопинг. Да не си помислите, че това е защото аз ѝ казах – не, тя знаеше преди това, или поне така твърди, вероятно има връзка с извънземния обект, който е забелязала над клозета.

Баба ми е модерна жена, носи бяла тениска на Calvin Klein, a вчера ми се похвали, че си е закупила електрическо колело – триколка, с което щяла по-лесно да се придвижва от точка А до точка Б. Не пътека за бягане, не велоергометър, нито космическа станция, параход или подводница, а електрическа триколка. Нещо като седалка на автобус с три колелета или почти като семейната кола на Флинстоун, но съвременна, на ток. Ще плаща баба ми данъци и гориво, от къде на къде?! А аз нямам търпение да видя тази гледка на живо, но не искам да изпадам в обяснителен режим какъв проблем имам, когато се опитам да накарам баба ми да пести пари:

- Ама то беше на промоция. Всичко беше намалено с 50 %. Само за десет лева, как да не го взема, след като е толкова изгодно? Какво са десет лева в днешно време, човек продукти за една мусака не може да си купи с толкова пари – се опитва да ме успокои тя.

Дълго време баба успяваше да се справи сама с предизвикателствата във виртуалното пространство и избягваше разговорите в тази връзка с мен, докато не я поканиха в някаква „лечебна“, според нея, група във фейсбук да стане модератор.

- Даре, какво означава да бъдеш модератор във фейсбук група?

- Бабо, модераторите следят за спазването на правилата в групата, подреждат темите, ако има такива, отзовават се на въпросите на останалите участници, следят дискусиите под постовете и, ако се налага, се намесват, като могат да спрат коментарите под някоя публикация, ако има конфликт между участниците. Защо питаш?

- Но аз не знам как става това. Как се спират коментари?

- В горният десен ъгъл на публикацията има едно „тикче“, натискаш го и се появява падащо меню. Оттам потвърждаваш „заключване на коментарите за този пост“. Защо питаш?

- Предложиха ми да стана модератор в една група.

- Каква група? – питам, след което баба ми започва да увърта.

- Еми една група…

- За какво е?

- За лечение на различни болести. – знаех си аз, че е в тази тематика.

- И ще приемеш ли?

- Ами не съм решила още, но сякаш да. Много е интересна тази група и администраторът каза, че от всички 2000 участника се е спрял на мен и аз съм най-подходяща да стана модератор.

Защото баба така каза!

957f68251a4c401eb034febbf0fc418f XL

Брейй, баба ми е направила впечатление на администратора, демек – шефа. Имам няколко идеи как е станало това, но все още спазвам дистанция в разговора, за да видя какво още ще поиска да ми каже, но едно нещо е сигурно – баба ми приема много сериозно предложението и бъдещата си задача на модератор. Админът ѝ казал, че в групата имало 2000 човека, но я уверява, че били много повече. Не посмях да споря на тази тема с баба ми, защото аз знам, че не е възможно в една група да има повече участници, отколкото има, освен, ако не са въображаеми, но както и да е.

- Много интересна изглежда тази група – казвам аз.

- Да, наистина е много интересна. Администраторът публикува много интересни статии за алтернативно лечение на различни болести, но не какви да е, а наистина подбрани и достоверни, не знам откъде ги намира.

- Бабо, я ме добави в тая група, че ми стана много интересно.

- Защо да те добавям, ако няма да публикуваш – баба ми веднага се почувства застрашена от моето присъствие.

- Ти откъде знаеш, че няма да публикувам? Плюс това не е задължително всички участници в групата да публикуват, някои от тях може да са там, за да си намират по-лесно полезна информация във връзка с темите, които ги вълнуват.

Баба ми отклони темата и след това, за мое разочарование, не ме добави. Така не мога да я шпионирам и това просто ужасно много ме мъчи, защото аз по природа съм си шпионин, следя и дебна всичко и всички отвсякъде, но събраната информация я пазя само за себе си. Не мога да преживея факта, ако пропусна някоя пикантна новина, особено свързана с баба ми. Казах си, че ще изчакам малко и пак ще повдигна въпроса за присъединяването ми към групата. Оказа се, че баба ми е русофил. Звъня ѝ по Вайбър:

- Добро утро, бабé, какво правиш? Как си? Как спа? Как мина вчерашния ти ден? Какво готви? Какво се случи в сериала ти? Как е котката, даде ли ѝ да закуси? Сънува ли нещо интересно? Видя ли се с баба Станя? – баба ми знае, че задаването на толкова въпроси е шега към нея, засмя се, след което отговори:

- Добро утро, чета тук в едни руски сайтове за изчистване на лимфната система. Нали знаеш, че чета само руски сайтове, защото те обясняват много подробно и интересно, и веднага ти става ясно за какво става въпрос. В други сайтове не може да се намери такава информация. Много съм впечатлена.

- От онази група ли?

- Не. Аз сама си ги намирам. Чета каквото ми е интересно.

- Ще ме добавиш ли в онази група?

- Добре, ще те добавя.

Като приключихме разговора, зачаках баба ми да ме добави към групата. И не след дълго получих известие във фейсбук: „Баба ти те добави към група „Алтернативни методи за лечение на всякакви заболявания. Опит, идеи, съвети и взаимопомощ“, вече можеш да публикуваш.“ – потърквам ръце и влизам да видя за какво става въпрос. 2000 човека и никаква активност в тази група. Разцъквам надолу и виждам само публикации на администратора и баба ми. Сега разбрах защо е избрал именно нея за модератор. И също разбрах защо е казал, че групата е с повече участници, отколкото е всъщност. Може би е имал предвид, че освен него и нея, има още 1998 човека, които „левитират“ из групата. Абе нещо като списък с мъртви души по време на избори – уж са там, пък ги няма, а някои изобщо не знаят, че фигурират в списъците на тази група, но пък баба ми е навсякъде там и може да замести и двама и двеста хиляди човека едновременно с присъствието си. На който и пост да цъкна - тя все е там.

Баба ми е хакер, модератор, инициатор на разговори, топ фен и активен потребител във всички социални мрежи, особено в лечебните и политическите групи във фейбук. Освен това вече може сама да копира и поставя линкове, да споделя публикации и сама да изтегля различни снимки и приложения от своите телефон и лаптоп. Сменя си тапета на десктопа безпроблемно. Прави снимки и клипове, които после знае как да препрати чрез социалните мрежи. Борави успешно и със своя имейл. Знае как да направи поръчка в някой онлайн магазин, въпреки че понякога плаща повече, отколкото трябва. Въпреки това още не знае как да смени профилната си снимка във фейсбук, но вече успешно е модератор в група. Винаги има мнение и съвет, всичко знае и всичко може, освен да ми подреди буквите Р, В, Ц, У, Л, Ъ в дума. 

Прочетохте ли

За баба Миче и Кафка

Автор: Нели Славова/Истории от гардероба

Не предполагах, но ето че се превърнах в онези жени, на които им казват: „Хайде, застанете в поза масичка, куче, котка и любимия ви орел.“ - и те чинно го изпълняват. Иначе казано - тръгнах на йога и медитация.

Първият ми опит с йога завърши с пръдлива свещ от моя страна и аз се отказах. Но! Йогата, както и червата, изисква постоянство, а и вече съм с приятелка в лицето на Ивелина. Ходенето с приятел е далеч по-вълнуващо и приятно.

На едно от посещенията ни отидохме на Fat Burn Yoga. Еми, йога, викам си, не мое изпръхна чак толкова, все пак съм човек, който с чиста съвет признава, че е танцувал на въртиджигададай, копал е почва, плевил е трева от сабалян, носил е дивани, тонколони и маси - както неведнъж съм се хвалила с хамалско-селските си умения.

Да, но, Fat Burn Yoga ми показа друго измерение на физическата умора.

Пльоскайки се като болен тюлен на постелката, разчеквайки десният си крак, така че да докосне носа ми, докато левият ми крак сочи тавана и левитира - ме накара да погледна на раждането си по особен начин.

На "хайде, застанете в поза Мудра" - бях много плаха и неориентирана, защото всички знаеха какво е това и го направиха, а аз се ослушвах като маймуна в трици и противното ми отражение в огледалото ме отблъскваше - какви простотии правя.

Дори няма да споменавам факта, че всички жени бяха с красивите си клинове и потници в невероятни щрихи, а аз, селското парче, с анцуга си от Джъмбо, 10 лева, 100 процента памук. Ще си купя и клин, въпреки страха ми, че ще изглеждам като свиня майка, завряна в касетка за мандарини.

За "ефекта на дебелата пеперуда" и други фитнес теории

37a077342a5babe5ea57edba2f8b97d5 XL

Не се събух боса, тъй като хроничният ми цистит не позволява подобни своеволия на разхайтена жена, а и хайде честно - нямам лак на ноктите.

Треньорката ни заръча да направим поза, при която задържаш краката си някъде в континуума, после ги разкрачваш докато ръцете ти са преплетени, сетне поставяш дясното ходило на пръсти и така замръзваш в дъска за гладене. Това го демонстрира с разтегателното си, еластично тяло на пластелин, който купувам отново от същия магазин Джъмбо.

Лесна, викам си, работа. Вкъщи съм стояла в поза столче и планк на лакти, не мое ме стресне това - одма го правя реципрочно с вас.

Да, обаче, позата ми приличаше на учуден, изненадан изотзаде кълвач подпрян на сух клон.

Краката ми отказваха да направят това действие и започнаха да треперят като в последния, финален стадий на Паркинсон и паднах като размазан от ауди таралеж на отсечката Китен-Приморско, малко след река Ропотамо.

Предимството ми пред останалите жени в залата е, че бях единствената без гърди. Тоест когато те си докосваха гърдите с коляно, при мен това бе - коляното с нос.

Най-точно бих го описала като в залата да имаше терминатори с цици, които разтваряха чакрите си за любов и аз - цигането, което играе кючек на лас-маге-джас-маге-герап-у.

В притеснението си и липсата на никотин обърках лявата си ръка с дясната и въобще краката с очите си, и треньорката ми направи забележка, че упражнението се практикува с другата, вярна ръка!

Човек и добре да живее, тръгва на йога

beded5272d48bc02bc6b093086c287c2 XL

Така бърках изток със запад и север с юг по география и наистина вдигах кръвното на госпожа Атанаска Атанасова, жена с огромни рамене и внушителни прасци, която сякаш не идваше в класна стая, а на тепиха всяка сутрин. Дълго време се чудих дали не е част от някогашните олимпийски надежди и човек объркал изконно призванието си. Само в нейния час никой не гълчеше и тишината се напластяваше тягостно по стените и чиновете.

И така, след като всички жени се приготвиха за участието си във френския легион, а аз за Роженския събор юни месец - тренировката ни приключи и потънахме в медитация завити с по едно червено меко одеялце.

Не знам другите какво са си представяли, но лично аз бях щастлива като дупе в нови гащи, намирайки се в най-долнярската кръчма, набивайки кюфтета, картофи, свежа салата с гарнитура кашкавал пане и от онзи боровинков чийзкейк, който по заведенията рядко имат. Всичко това придружено с много хляб, разбира се!

Ставайки гладна, потна и все така невзрачна, с Ивелина се записахме за партнер йога. Предупредена е, че за мъжа ми не си бръсна краката, но за нея ще го направя.


Прочетохте ли

Как свалих 15 килограма

Как да не попаднете в капана на нежеланата връзка

Ако кажа, че е по-добре жената да работи, отколкото да зависи финансово от мъжа до себе си, домакините се обиждат. Изглежда, сякаш обезценявам труда им. Веднага си представям жена, която е избрала да изпълнява стотици ежедневни, мъчителни, трудни и невидими дейности, благодарение на които семейството ѝ може да съществува нормално. Мога да си представя какво чувства тази жена, когато прочете, че е по-добре да работи в офис. Не, не обвинявам, не става дума за това.

Вие изобщо не сте задължени да изживеете целия си живот в страх да не останете „край печката“, ако мечтата ви е да имате многодетно семейство или просто уютен дом за двама. Ако мъжът до вас е най-добрият ви приятел и не проверява в касовия бон дали чорапогащите, които сте си купили са от намаление. Ако за вас няма нищо по-приятно от това да правите малката ви вселена уютна и красива. В крайна сметка не сте задължени да готвите ежедневно обяд от три ястия, съществуват всякакви варианти, които може да устройват двойката ви. Единственият съветник, който има решаващ глас в избора „дом или кариера“ е сърцето ви.

Когато си сложил розовите очила

f22faa60a999f32e51c965f3ad5fd55a XL

Достатъчно е да вземете някои елементарни мерки, които ще ви предпазят от сюжета „останах с дете на ръце и без средства за съществуване“. Едва ли човекът, който ви обича, ще има нещо против. Напротив, той горещо ще подкрепи вашия стремеж към независимост, защото дори и да не ви изостави някога, е напълно възможно да се разболее или да се изтощи. Той не би искал да вижда жена си безпомощна.

Не стеснявайте кръга си на общуване

Да, първите месеци и години на брака са наистина всепоглъщащи, вие двамата сте си самодостатъчни. Лесно е да се отдалечите от приятелите си, когато изобщо не ви е до тях. Става лошо, когато това се превърне в тенденция. Още по-лошо е, когато мъжът ви е категорично против „външните контакти“ (това е много тревожен признак). Ако със седмици нямате време да се срещнете с приятелка, защото сте затънали в семейни ангажименти, ще трябва да се замислите, защото в труден момент няма да има към кого да се обърнете за помощ. Хубаво е мъжът до вас да е най-добрият ви приятел, лошо е, когато е единственият.

Придобийте някакви умения

Звучи странно, но да имаш професия „в резерв“ е жизнена необходимост. Не е важно дали сте я имали преди връзката, никога не е късно да научите нещо ново. Може да се научите да декорирате, да правите маникюр, да печете торти по поръчка – каквото ви идва отръки. Така ще имате вариант, в случай че спешно ви се наложи да се справяте сами с финансите.

Не се притеснявайте да отстоявате правата и интересите си

Разбира се, не става дума да теглите чертата на вашата половина от спалнята. Но когато всяко придобито по време на връзката ви имущество е еднолична собственост по документи само на партньора ви, има риск да престане да ви гледа предано в очите и да ви пита: „Имаш ли ми доверие?“, а с леден тон да ви каже: „Обичам друга, върви си, тук няма нищо твое.“ По принцип мъжът, който не е готов да ви защити финансово и не смята домашната работа за труд, е добър повод спешно да започнете да търсите работа и адвокат по семейно право.

17 неща в съвместния живот, които ни вбесяват

9656fa3efc512cc7d1146776c8ea9f23 XL

Кажете твърдо „не“ на репродуктивното насилие

Жената е най-уязвима, когато е в майчинство. Точно на нея ѝ е най-трудно да намери работа и изход от сложна ситуация, да осигури себе си и детето, да запази социалните си връзки. Дори при най-добро стечение на обстоятелствата, на младата майка едва ли ще ѝ остане време за курс по икебана, срещи с приятели и уроци по английски. Освен това тя вече носи отговорност не само за себе си, а и за детето. Ако някой наистина е безпомощен – това е бебето.

Ако чувствате, че в момента нямате сили да раждате дете (или да имате още едно) не се поддавайте на аргумента: „Детето си идва с късмета, все ще се оправим.“ или „Щом едно време са се справяли, и ние ще можем.“ За секунда си представете (дори да ви звучи невероятно) следната ситуация: сутринта мъжът ви е тръгнал за работа, а вечерта ви праща есемес: „Размислих, рано ми е да ставам баща.“ Вие трескаво търсите изход от ситуацията, превъртате в главата си множество варианти или не можете да си представите какво ще се случи оттук нататък – край на всичко? Именно от вашия отговор на този въпрос зависи да планирате или да не планирате бременност точно в този момент.

Научете се да живеете без него

Има една проверена в живота истина – за да се научиш да живееш с някого, трябва да се научиш да живееш и без него. Най-лошото, което може да се случи при пожар, земетресение и развод е паниката. Нека в момента всичко е прекрасно и партньорът ви да е до вас. Замислете се, ако не си представяте живота без любимия. Няма да ви е до търсене на работа, когато се разпадат отношенията на зависимост. Да, малко са случаите, в които хората скачат от радост, когато се разделят. Самотата и тъгата са естествени реакции. Невъзможността да преживеете и ден насаме със себе си и желанието да извършите нещо непоправимо само при мисълта за раздяла, са много по-плашещи признаци. Историята на Ромео и Жулиета можеше да не завърши трагично, ако двамата влюбени бяха запазили разсъдъка си. Но героите на Шекспир са тийнейджъри, а ние сме възрастни хора, които знаят, че най-добрият начин да намериш изход от трудно положение е никога да не попадаш в него.

Източник: matrony


Препоръчваме ви още:

Семейството е единение

Карате ли се за пари?

Около развода

 

Понякога (уви, не твърде често) се чувствам ужасно, неприлично умна. И това не е като направя тест на МЕНСА, а когато успея да “изработя” някое от инатливите ми хлапета. 
Веднъж Алекс беше болен от противен вирус с температура и повръщане, отказа да яде, да пие вода, а чай дори не искаше да погледне. Лекарят каза - ще се обезводни, трябва чай.
Алекс е малък човек с голямо собствено мнение. Пробвах с убеждаване, с обяснения, повиших тон, умолявах. Не става. 
Накрая му казах:

- Може би не ти харесва ТОЧНО този вид чай. Сега ще ти направя друг. 

Направих три различни.

- Пробвай, предложих делово. Все някой ще ти допадне.

На снимката виждате как опитва от всичките - по няколко пъти, защото не е сигурен. Отпива от единия, мисли, гледа филмче, след малко пробва от другия. Все още не е решил, а чайовете намаляват. В крайна сметка ги изпи почти целите. А аз се подсмихвах.

49639289 10216211866183091 4072922610692784128 n
Изобретателните майки и бащи подхождат с въображение и вместо уговорки и скандали бързо постигат нужните резултати. Вижте идеите, които споделят други родители.

1. Метод, който работи на 100% - ако се тревожите, че детето не знае номера на телефона ви, направете го парола на компютъра.

2. Баща на годината - пусни филмче на телефона и си гледай мача.

bashta na godinata

Reddit

3. Когато има правила, няма спорове - Направете си табло с правила. Когато детето оспорва, просто го посочете - ето, черно на бяло. Децата обичат правилата, макар че изпитват потребност да ги оспорват.

pravila

4. Полезно от Макдоналдс - „Моите обичат детското меню в Макдоналдс, затова запазих опаковките и слагам в тях домашна, здравословна храна.“

2014915 image crop 280x290 1552557172 728 57db9ae80c 1552649012Reddit

5. За любовта към четенето
„Казвам на детето със страшен глас: „Сега с теб ще играем дълго-дълго и в никакъв случай няма да четем книгата за този… странен човек.“ Поглеждам книгата със заинтересован вид и отсичам: „Не, категорично няма да четем.“ След 5 минути вече четем книгата.

6. Какво значи да умееш да играеш с детето

"Лежа на дивана. Дъщерята:

- Тате, хайде да играем на полицаи и крадци!

- Добре, аз съм ченгето.

- Трябва да ме гониш!

- Не мога!

- Защо?

Аз, без да си отварям очите:

- ФБР ми отнеха случая, нищо не мога да направя.

- По дяволите тези федерални!"

7. Как да се сдобиеш с абсолютна власт

Идея за родители с айфони. Ограничете времето на детето в интернет: настройки – екранно време – време в покой. Определете времето, когато телефонът е недостъпен и въведете паролата, която знаете само вие. Наслаждавайте се на властта си.

8. Чистенето също може да е напук

"Убедих 8-годишната си дъщеря, че мразя звука на прахосмукачката. Сега чисти с нея всеки ден, когато ми е сърдита."

9. А казват, че децата излизат скъпо - разговор в родителски форум:

- Как бихте постъпили, ако детето ви направи това?

nakysani pariadme

 

- Бих ги запазила и бих му давала от тях всеки път, когато ми поиска пари.

10. "Тези лепенки, които не оставят следи, забавляваха детето ми цял половин час по време на полета."

lepenki

Instagram

 11. На добрите родители и наказанията им са интересни

"Синът ни е на 6 години. За провинения го наказваме да прави лицеви опори. Обикновено го мотивираме така: "Като не искаш да си умен, ще бъдеш силен."

12. За силата на доброто старо „не можеш“

"Петгодишното ми дете изяде само половината си каша.

То: Не искам повече!

Аз: Изяж още три лъжички, нали си на три години?

То:  Не съм на 3, на 5 съм!

Аз: Сериозно?! Нееее, 5 са твърде много, ти не можеш да изядеш толкова!

То: Мога!!!

И изяжда още 5 лъжички."

13. Когато на майка ти ѝ писне

"Дъщеря ми е в пубертета. Преди три дни се разкрещя, че ме мрази и по-добре да не съм ѝ майка. Заличих се на общите снимки, разпечатах ги и ги сложих в рамките на семейните ни фотографии. Изтрих контакта си от телефона ѝ и кореспонденцията ни. Изтрих се от инстаграм и отидох за три дни у сестра си. Мъжът ми беше предупреден и се правеше, че изобщо не съм съществувала. Дъщеря ми едва не полудя. Вчера се прибрах и тя ми обеща повече да не се държи така."

14. "В нашето училище всеки, който е прочел 1 млн. думи (250 книги) през учебната година, го провъзгласяват за милионер: лимузина, червен килим и парти в негова чест."

2014515 87904160 549aeb2c66ae07079a55f6834b202107f2a07811 728 1 1552562129 728 10a79bfad2 1552649012

Twitter

15. Креативни търговци

Известна верига супермаркети пусна промоция – родителите могат да поръчат на професионален играч във Fortnite „убийството“ на героя на детето си. На него не му остава нищо друго, освен да се върне в реалния свят и да прекарва времето си със семейството. Тази идея обаче никак не се радва на популярност в геймърските общества. :)

 

Препоръчваме ви още:

Как детските филмчета могат да са полезни?

Лекарство за родители

Игри за уморени майки

 

 

Автор: Мария Пеева

Предполагам, че на всеки родител му се е случвало да излъже детето си или най-малкото да му се иска да го направи. В повечето случаи дори не го осъзнаваме като лъжа или ако го осъзнаем, си казваме, че това е “бяла лъжа”, за тяхно добро е. Ето няколко ситуации, в които лично аз се чувствам изкушена да излъжа детето.

Ще ми бият ли инжекция утре на доктора?

Има ли още шоколад?

Ти пила ли си алкохол, като си била ученичка?

Всъщност има много ситуации, когато да излъжеш детето изглежда (и действително е) по-лесното решение.

1. Правим го, за да им изградим самочувствие, когато ги хвалим за някое не кой знае колко забележително постижение.

2. Правим го, за да си спестим неудобен разговор или дълги обяснения.

3. Правим го, за да им спестим болка, когато някой близък от семейството почине или се разболее тежко.

4. Правим го, за да ги изплашим и да спазват правилата, които иначе не успяваме да наложим.

5. Правим го, за да запазим по-дълго света им щастлив и безгрижен.

Как да научим детето да ни лъже

f44997cb312b542bbd55c895274ee230 XL

Със сигурност и вие ще допълните този списък. Има обаче една много хубава мисъл на Марк Твен за лъжата, която винаги ми идва наум, когато се изкуша да избера лесния начин: “Ако винаги казваш истината, никога няма да ти се наложи да помниш какво си казал.” Защото истината за лъжата е, че рано или късно тя бива разкрита. А малките ни деца помнят много добре всяка наша дума и когато един ден разберат, че от време на време ги послъгваме, за тях нашите добри намерения няма да имат никакво значение. На свой ред те ще си направят два важни извода:

1. На мама и татко не може да се има пълно доверие.

2. Да лъжеш не е чак толкова страшно.

Излиза, че като с всичко останало, лесният път не води в най-добрата посока. Може би е по-добре да обмислим други варианти за справяне със ситуациите, в които лъжата само привидно изглежда най-доброто решение. Ето и моите идеи, а ще се радвам да добавите и вашите:

1. Не лъжа децата за способностите им. Хваля ги, винаги когато има повод, но не преувеличавам, само за да се почувстват щастливи. В бъдеще това може да ги подведе и да бъдат разочаровани. Освен това се опитвам да ги науча да се сравняват само със себе си.

2. Не си спестявам неудобните разговори на каквато и да е тема. Щом ми зададат въпрос, отговарям. Независимо каква е темата. Когато детето зададе неудобен въпрос, това означава, че то вече има някаква информация по него, затова по-добре да получи правилната.

За патологичните лъжци

e99cca3cbc010706fcba1d1bd7112857 XL

3. Когато някой близък е болен или починал, децата ми научават за това, не отлагам във времето. Отлагането във времето всъщност няма да помогне на детето да се справи със загубата, защото дори да са минали седмици или месеци, за него ще е все така тежка вест, когато го чуе за първи път. Когато родителите ми се разболяха от деменция, казах на децата и ги държах в течение за това какво се случва с дядо и баба. Така разбраха от мен и приеха промяната в тях, без да страдат и да се чувстват виновни, че баба и дядо са по-избухливи или пък не ги познават.

4. Наскоро в магазина чух майка да лъже детето си, че ако вдига шум или прави бели, ще дойде полиция и ще го арестува. Детето - около три-четиригодишно - се притесни и спря да щурее. То ще запомни тази случка, но след няколко години ще разбере, че не е истина и майка му е преувеличила. Съответно - всички предупреждения, които тя някога му е отправяла, ще “олекнат” и то ще ги нарушава без притеснение за последиците. Майката можеше просто да каже, че в магазина не бива да се тича, защото ако бутне нещо, ще трябва да го платят, вместо да си купят нещо.

5. Лъжата, за да запазиш щастието на детето… Това може би е лъжата, която ни изкушава най-често. Трябва ли детето да знае, че по света има войни и умират хора, умират деца? Трябва ли да знае, че има лоши хора? Че приятелката на майка му я е обидила, че партньорът на баща му го е предал? Че кученцето го е блъснала кола и вече не е сред нас? Всъщност детската психика не е толкова крехка и има чудесни механизми, по които може да смели и обработи тъжните неща, които се случват с нас и край нас, така че да са подготвени достатъчно добре да се справят с тях, когато един ден сами носят отговорност за себе си. Наш дълг като родители е не да ги отгледаме като “цвете в саксия”, а да им помогнем да израснат в силни и независими възрастни хора. В този смисъл всеки урок, всичко, което се случва в реалния живот, може да им бъде обяснено. По света има ужасни войни и едни хора убиват други хора, и най-вече страдат невинните - затова войната никога не е добро решение. Да, има лоши хора и понякога те се държат добре, затова не бива да се вярва на всеки, който е мил с теб. Да, приятелката на мама я обиди много, затова мама плака. Но мама ще ѝ прости, защото всеки човек може да сгреши. Или няма да ѝ прости, защото се чувства предадена. Да, кученцето ти вече го няма, но ще му изкопаем гроб и винаги, когато ти домъчнее, ще отиваме да го видим.

За да не звуча твърде назидателно, ще ви призная, че не винаги съм била майката, която казва истината. Да излъжеш ми се струваше добро решение в детството на големия ми син и си понесох последиците от това в пубертета му. Тук ви разказвам две истории, в които прибегнахме до лъжа с най-добри намерения. Впоследствие му се извинихме за тях и останаха в семейните ни спомени, в специалната глава “мама и татко също грешат, не правете като тях”. :)

Прочетохте ли

Пубертетът и лъжите

 

 

Автор: Милена Макавеева

На 21-ви март отбелязваме Международния ден на деца и лица с Даун Синдром. Всяка следваща година имам желание да говоря по темата и някак очаквам нещо значимо да се е променило за тях. Дали първото ще е смислено, а второто реално? Не съм добра с математиката, но се оправям с простите сметки. Житейската ми философия е насочена изцяло към „простите“ неща. Затова искам да ви разкажа за седем от безбройните предизвикателства, пред които са изправени семействата на "слънчевите деца".

1. Информираност и подкрепа. С всяко раждане на дете с Даун синдром започва одисеята на неговото семейство. Пожелавам си да посрещнем някой следващ 21-ви март с цялостна концепция за тези хора. От начина, по който се съобщава новината на родителите, през специфичното обучение на педиатрите, изграждането на стандарт за терапия и подпомагане спрямо очакваните за възрастта затруднения, успешното им обучение и социализация, както и намиране на възможности да бъдат полезни на себе си и обществото в зряла възраст. Да има работеща система от подготвени специалисти, които притежават познанията и опита да водят семейството, да оценяват актуалните потребности на детето и да посочват ресурси и възможности за справяне. Разсъждавайки върху разговори с родителите, стигам до извода, че голяма част от решенията им за развитието на детето са след голямо лутане, питане, четене, сондиране на мнения и черпене на опит, проба и грешка, а не на екипно обследване и терапевтиране на база възраст на развитие и индивидуални особености. Често например рехабилитацията на децата с Даун синдром се прави до прохождането им, след което се преустановява. В повечето случаи не се следят сериозно уменията за координация, баланс и моторно планиране, за чието развитие помощта на ерудиран физиотерапевт е безценна. Опитът ми показва, че след известно прекъсване, родителите сами стигат до извода, че двигателното стимулиране е от изключителна важност не само поради тонусовите особености. Ако се прави редовно оценка на отделните сфери на развитие и се коментират актуалните нужди, специалистите ще дават насоки на семейството в реално време, а те, от своя страна, няма да хабят време и ресурси.

2. Реорганизация на ресурсите на семейството – логично следствие от първото. Случва се някак естествено и хората от периферията очакват да се приема и понася с лекота. НЕ Е ТАКА. Ето какво имам предвид: постигането на всяка стъпка е плод на дългогодишно обучение и усилия от родители и специалисти. В общия случай единият родител напуска работа, за да се ангажира с воденето по прегледи, терапии и занимания. Това ежедневие изглежда „лесно“ на фона на гоненето на кариера, но всъщност е страшно изтощително, а понякога – доста обезкуражително. Дълбок поклон пред тези майки и/или бащи, които са се посветили изцяло на децата си, които се лишават от безброй неща, за да подсигурят финансово и времево нужното за специалното им дете. Това няма как да се промени, но ние можем да направим нещо – да подходим с уважение и разбиране, да отделим време да ги изслушваме и подкрепяме.

Усмихнато различни

a94dfff6f328b3b3fb36c05ac1dc4c87 XL

3. Търсене на нови и ефективни методи и терапии – това е неизменна част от живота на всяко семейство на дете с Даун синдром. Истината е, че науката се движи с бързи темпове, нови идеи и подходи се появяват постоянно. Това, с което ние като специалисти бихме могли да бъдем полезни, е да предоставяме информация и материали за онези от тях, които имат отношение точно към индивидуалните потребности на детето. Понякога се налага да ги „задържим“ в нещо, от което привидно не се наблюдават бързи резултати, или да им помогнем да приоритизират целите си и да задържат фокуса на усилията си.

4. Подхранване на вътрешна мотивация. Има едни особени моменти, в които усещам, че на родителите „не им е ден“. Сякаш попиват негативите у себе си и те избуяват без предупреждение. Тогава мълчим или говорим, или най-често слушам. Не знам каква е рецептата, независимо дали майката ще е изморена от опозиоционното поведение на детето или притеснена от обратната връзка от детската градина, моята цел е тази жена да не губи вътрешната си мотивация. Да знае, че може да си покаже чувствата и да си каже страховете в защитена среда, да ги разказва и оживява, и после да продължи напред. Защото падаме често и боли, но се налага да се окопитим бързо, да станем и да продължим, както го правят те – "слънчевите деца".

Какво може Микаела

8451fae78b6a67a12ffed23a03c952ee XL

5. Социализация - мисля си, че през последните години се подобряват части от пъзела с това име. Тук-там проблясва някое парче от рамката или в пъстрото петно от средата. Искам шареният свят на децата с Даун синдром да не бъде оставян да посивява, когато е „неособено приемлив“. Винаги има варианти – когато дадена среда не може да го приеме, се търси алтернатива. Ресурсът, с който разполагаме, е социалната желателност на тези деца. Въпросът е какво можем да направим ние, че да имат реална подкрепа всеки ден – в градината, парка, в автобуса или в училище, на работа или в магазина. Готови ли сме да приемем невербално дете в класа на детето ни с ясната идея, че значима част от времето и усилията на учителя ще са насочени именно към него? Време е да се замислим какво ни дава едно дете, което е различно в общуването, възприятията и възможностите си. Да се научим да се усмихваме повече и да не се дразним в дрогерията, когато девойката с Даун говори трудно разбираемо с немодулиран глас. Може пък да се научим от тях на търпение, защото това, което на нас ни се получава естествено, те градят с години и усилия.

6. Ежедневни битки – актуална тема ми е стимулирането на уменията за самостоятелност. Наскоро си говорих с едно семейство за дилемата им: да изтърпят трудния период, отказването на детето и да приемат плача като част от процеса или да изземат инициативата и да му помогнат? Къде точно е границата? Кога да се намесят и дали, правейки го, не го тласват към заучена безпомощност? Много е трудно да останат на твърди позиции, подкрепящо и системно, за да стабилизират новите умения на децата си, да пренесат опита в нови ситуации и съответно да го автоматизират – в продължение на дни, месеци, години. Сблъскват се с инат, липса на мотивация, „връщане назад“ и какво ли още не. Но продължават – всеки ден, защото знаят, че няма винаги да могат да са до детето си и да го подпомагат. Респект!

Истинските хора раждат истинската история

808b8abbfd1fb3b14dda865dee2d7062 XL

7. Фокус върху позитивите – когато става въпрос за дете или възрастен с проблем, обществото веднага се сеща за нещата, които те НЕ могат: да говорят правилно, не внимават, бутат се в мебелите и събарят разни предмети, не са така умни, както би ни било по-лесно... Представяте ли си какво преживяват техните родители, приемайки тази нагласа на околните? Ще ви кажа: живеят с чувството за вина, че не са се справили и не са положили достатъчно усилия, за да доведат детето до ниво, достатъчно за нас като социум. Ние така сме устроени – реагираме остро на различието, в страха и незнанието си как точно да се държим. Някои родители обаче стоят високо – знаят отлично дефицитите на детето си, но умеят да се радват на силните му страни. Работят върху преодоляването на трудностите, а на това, което прави "слънчевото" им дете с лекота, търсят възможности за изява. Ние можем да ги поздравяваме и насърчаваме, не коства много, а за тях е безценно и ще ги движи напред.

И така... 21-ви март и 7 от многото крайпътни камъни за семействата на слънчевите деца. Чудейки се за заглавие на статията, ми хрумна да разделя числата... мислех си каква асоциация да напиша за полученото 3. Дъщеря ми веднага се сети за комбинацията при чатене на 3 с още един знак, при което се получава сърце. Харесва ми - аз все още мога да деля с едноцифрено число, а малката намира начини да изкарва сърца от математическите знаци :)        

Сърцати са тези специални деца, за които говорим днес. Имат нещо повече от нас – една допълнителна хромозома. И не само това – безкраен оптимизъм, лъчезарна усмивка и желание да бъдат с нас. А ние с вас да обуем днес различни чорапи, отбелязвайки техния Ден и да се замислим какво можем да направим заедно със "слънчевите деца и хора" – тук и сега, всеки ден, така, както бихме го направили за себе си.

За автора:

logoped ok
Милена Макавеева е логопед. Завършила е бакалавърска си степен в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистърска – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“ на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика в логопедичен кабинет „Светулките“ . Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Препоръчваме ви още:

Талантът да обичаш по-лесно от другите

Слънчевото семейство на Силвена

На 30.03.2019 г . стартира благотворителната инициатива “Поход срещу диабета” - мащабна кампания, подета от 33-ма твърдо решени да помогнат мъже от Лайънс клуб Видин, към която вече заявиха своето участие и станаха съорганизатори стотици хора, неправителствени организации, водещи ендокринолози, представители на местния бизнес, както и някои големи търговски компании от бранша в сферата на диабета, десетки общини, медии, всички те - готови да помогнат кой с каквото и както може в името на успешната реализация на каузата.

Целта на каузата е да се информира обществото за диабета сред децата и възрастните, както и да се наберат средства, които ще бъдат добавени към вече събраните от Лайънс клуб Видин. С тях ще бъдат закупени и дарени сензори за постоянен 24-часов мониторинг на кръвната захар при деца с диабет тип 1. Това е от изключително значение за добрия контрол на диабета, дава спокойствие и нормален сън на децата и родителите, които разполагат с данни 24 часа в денонощието, и с аларми при ниска и висока захар.

Походът ще се проведе по въздух, суша и вода, с няколко лъча.

IMG 1748

IMG 1749


Препоръчваме ви още:

Диабетът - тихият завоевател

Апелът на една майка

Захарен диабет тип 1

 

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам