Автор: Дарина Димитрова

Една отдавна забравена певица пееше, че баба ѝ била фаталната жена, която слушала своите мечти на грамофона. Била и тра-ла-ла. Я бе, я! Елате да видите моята баба, която си пуска „Антилопа“ в Ютюб, и пак ще говорим кой е тра-ла-ла. Казва, че тази песен подобрявала чудесно настроението ѝ, въпреки че изобщо не я харесвала. Или с други думи баба ми е в плен на новото време и новите технологии, затова без капка срам и никаква носталгия по отминалото време е заместила грамофона със смартфон. Тази радикална промяна ѝ помага да поназнайва туй-онуй за живота извън сериалите, а именно за боравенето със сложните устройства и техните приложения, за които изрично съм я инструктирала да не актуализира. Това е така, защото преди известно време ми се обади по телефона силно обезпокоена:

- Даре, пак нещо стана с телефона ми. Инсталирах си някакви емотикони и сега цялото ми меню е разбъркано и не знам как да го оправя, а и не мога да деинсталирам приложението, което инсталирах. – спира, за да ми даде думата, но аз мълча, а тя продължава – И преди се е случвало, но после като деинсталирам приложението и всичко си идва на място, а сега не мога. Какво да правя?

Аз само казвам съпричастно „не знам“ и продължавам да слушам неволите на баба ми още час и половина. След няколко дни получавам съобщение във Вайбър:

- Успях! Оправих си екрана на телефона!!! Ама трябваше да направя много операции! – баба ме е като „хирург“ за операционната система на своя смартфон, понякога сатурацията пада, но все пак накрая животът продължава, този на смартфона… за негово съжаление. Откакто я помня, за пръв път баба ми отказа да отговори на мой въпрос, който ѝ зададох преди няколко месеца. Това беше загадка, върху която много се затрудних в една игра на думи, където трябваше да подредя буквите Р, В, Ц, У, Л, Ъ, така че да се получи правилната дума, а отговорът ѝ беше:

- Моля те, Даре, не ме занимавай с глупости, заета съм и нямам време за това. В момента готвя боб и пържа картофи, докато гледам любимия си мексикански сериал „Екстеншъни и силикон“ (който беше хит през тийнейджърските ми години). После трябва и до магазина да ходя, че ми е свършила подправката, която слагам в храната на котката, и да пусна Джордж (кучето) да се разходи на двора, а ти тук с някакви думи ме занимаваш. Еми, не ми е интересно.

След този отговор изпаднах в тежка депресия, почувствах се толкова тъжна, че едва успях да стъпя на краката си, да събера мислите си и да продължа напред в играта, а и в живота. Беше ми трудно да преглътна егото си, за да продължа да комуникирам с баба ми. „Ти си силно момиче и винаги успяваш да се мобилизираш, вярвам в теб“ – така казваше учителката ми по физическо в гимназията, когато отборът ни загубеше поредният гейм на волейбол. Бях много добра и обожавах часовете по физическо, в които играехме волейбол, дори и когато губехме. Сега често си повтарям тази реплика в такива критични и повратни моменти като игнора на баба ни.

Когато баба ти е хакер

Новото покрай баба ми е, че тя вече пазари онлайн без никакви, поне не и сериозни, проблеми. Даже вече почти не използва други методи за шопинг. Въпреки това, от някакъв сайт в продължение на половин година ѝ удържаха близо 80 лв. месечно. Е, това си беше проблем, разбира се.

- Кой знае какво си потвърдила без да разбереш и си се абонирала или си се съгласила да даряваш всеки месец, отново без да разбереш…

- Престани! С нищо не съм се съгласявала, не разбираш ли, че нищо не съм правила, не знам как е станало.

- Добре. Предлагам ти да си откриеш виртуална карта, която да ползваш само и единствено за покупки чрез интер…

- Абе, Дарино, ще престанеш ли да ми казваш какво да правя!Аз много добре знам…

- Не съм ти ДаринО! – никак не ми влияе добре като чуя някой да произнася името ми на „О“ – Нямам нерви да споря с теб и да си развалям деня, като се успокоиш ми се обади. Засега – чао! – и ѝ затворих под носа, както се казва.

Ако телефонът ми беше с шайба, тя вече щеше да се е натрошила от силния трясък, с който бих блъснала слушалката, но уви, откакто ги измислиха тия смартфони човек не може да си позволи удоволствието да затръшне ядосано слушалката на телефона и той да вибрира двайсет секунди след това. И това ми било демокрация…

Баба ми трябваше няколко месеца да обикаля институциите във връзка с този казус и накрая не ѝ възстановиха нито един лев. Скапана държава ви казвам, скапана система, аман от тия чиновници, аман от заплатаджии, аман от мафиоти, аман от тия политици и тия ми ти закони, които никой така или иначе не спазва.

- Съсипаха я тая държава! – си мъмри баба ми на път за клозета, където каза, че отново видяла летяща чиния.

Положителното в цялото нервотрошене на баба ми е, че тя вече си има виртуална карта за онлайн шопинг. Да не си помислите, че това е защото аз ѝ казах – не, тя знаеше преди това, или поне така твърди, вероятно има връзка с извънземния обект, който е забелязала над клозета.

Баба ми е модерна жена, носи бяла тениска на Calvin Klein, a вчера ми се похвали, че си е закупила електрическо колело – триколка, с което щяла по-лесно да се придвижва от точка А до точка Б. Не пътека за бягане, не велоергометър, нито космическа станция, параход или подводница, а електрическа триколка. Нещо като седалка на автобус с три колелета или почти като семейната кола на Флинстоун, но съвременна, на ток. Ще плаща баба ми данъци и гориво, от къде на къде?! А аз нямам търпение да видя тази гледка на живо, но не искам да изпадам в обяснителен режим какъв проблем имам, когато се опитам да накарам баба ми да пести пари:

- Ама то беше на промоция. Всичко беше намалено с 50 %. Само за десет лева, как да не го взема, след като е толкова изгодно? Какво са десет лева в днешно време, човек продукти за една мусака не може да си купи с толкова пари – се опитва да ме успокои тя.

Дълго време баба успяваше да се справи сама с предизвикателствата във виртуалното пространство и избягваше разговорите в тази връзка с мен, докато не я поканиха в някаква „лечебна“, според нея, група във фейсбук да стане модератор.

- Даре, какво означава да бъдеш модератор във фейсбук група?

- Бабо, модераторите следят за спазването на правилата в групата, подреждат темите, ако има такива, отзовават се на въпросите на останалите участници, следят дискусиите под постовете и, ако се налага, се намесват, като могат да спрат коментарите под някоя публикация, ако има конфликт между участниците. Защо питаш?

- Но аз не знам как става това. Как се спират коментари?

- В горният десен ъгъл на публикацията има едно „тикче“, натискаш го и се появява падащо меню. Оттам потвърждаваш „заключване на коментарите за този пост“. Защо питаш?

- Предложиха ми да стана модератор в една група.

- Каква група? – питам, след което баба ми започва да увърта.

- Еми една група…

- За какво е?

- За лечение на различни болести. – знаех си аз, че е в тази тематика.

- И ще приемеш ли?

- Ами не съм решила още, но сякаш да. Много е интересна тази група и администраторът каза, че от всички 2000 участника се е спрял на мен и аз съм най-подходяща да стана модератор.

Защото баба така каза!

Брейй, баба ми е направила впечатление на администратора, демек – шефа. Имам няколко идеи как е станало това, но все още спазвам дистанция в разговора, за да видя какво още ще поиска да ми каже, но едно нещо е сигурно – баба ми приема много сериозно предложението и бъдещата си задача на модератор. Админът ѝ казал, че в групата имало 2000 човека, но я уверява, че били много повече. Не посмях да споря на тази тема с баба ми, защото аз знам, че не е възможно в една група да има повече участници, отколкото има, освен, ако не са въображаеми, но както и да е.

- Много интересна изглежда тази група – казвам аз.

- Да, наистина е много интересна. Администраторът публикува много интересни статии за алтернативно лечение на различни болести, но не какви да е, а наистина подбрани и достоверни, не знам откъде ги намира.

- Бабо, я ме добави в тая група, че ми стана много интересно.

- Защо да те добавям, ако няма да публикуваш – баба ми веднага се почувства застрашена от моето присъствие.

- Ти откъде знаеш, че няма да публикувам? Плюс това не е задължително всички участници в групата да публикуват, някои от тях може да са там, за да си намират по-лесно полезна информация във връзка с темите, които ги вълнуват.

Баба ми отклони темата и след това, за мое разочарование, не ме добави. Така не мога да я шпионирам и това просто ужасно много ме мъчи, защото аз по природа съм си шпионин, следя и дебна всичко и всички отвсякъде, но събраната информация я пазя само за себе си. Не мога да преживея факта, ако пропусна някоя пикантна новина, особено свързана с баба ми. Казах си, че ще изчакам малко и пак ще повдигна въпроса за присъединяването ми към групата. Оказа се, че баба ми е русофил. Звъня ѝ по Вайбър:

- Добро утро, бабé, какво правиш? Как си? Как спа? Как мина вчерашния ти ден? Какво готви? Какво се случи в сериала ти? Как е котката, даде ли ѝ да закуси? Сънува ли нещо интересно? Видя ли се с баба Станя? – баба ми знае, че задаването на толкова въпроси е шега към нея, засмя се, след което отговори:

- Добро утро, чета тук в едни руски сайтове за изчистване на лимфната система. Нали знаеш, че чета само руски сайтове, защото те обясняват много подробно и интересно, и веднага ти става ясно за какво става въпрос. В други сайтове не може да се намери такава информация. Много съм впечатлена.

- От онази група ли?

- Не. Аз сама си ги намирам. Чета каквото ми е интересно.

- Ще ме добавиш ли в онази група?

- Добре, ще те добавя.

Като приключихме разговора, зачаках баба ми да ме добави към групата. И не след дълго получих известие във фейсбук: „Баба ти те добави към група „Алтернативни методи за лечение на всякакви заболявания. Опит, идеи, съвети и взаимопомощ“, вече можеш да публикуваш.“ – потърквам ръце и влизам да видя за какво става въпрос. 2000 човека и никаква активност в тази група. Разцъквам надолу и виждам само публикации на администратора и баба ми. Сега разбрах защо е избрал именно нея за модератор. И също разбрах защо е казал, че групата е с повече участници, отколкото е всъщност. Може би е имал предвид, че освен него и нея, има още 1998 човека, които „левитират“ из групата. Абе нещо като списък с мъртви души по време на избори – уж са там, пък ги няма, а някои изобщо не знаят, че фигурират в списъците на тази група, но пък баба ми е навсякъде там и може да замести и двама и двеста хиляди човека едновременно с присъствието си. На който и пост да цъкна - тя все е там.

Баба ми е хакер, модератор, инициатор на разговори, топ фен и активен потребител във всички социални мрежи, особено в лечебните и политическите групи във фейбук. Освен това вече може сама да копира и поставя линкове, да споделя публикации и сама да изтегля различни снимки и приложения от своите телефон и лаптоп. Сменя си тапета на десктопа безпроблемно. Прави снимки и клипове, които после знае как да препрати чрез социалните мрежи. Борави успешно и със своя имейл. Знае как да направи поръчка в някой онлайн магазин, въпреки че понякога плаща повече, отколкото трябва. Въпреки това още не знае как да смени профилната си снимка във фейсбук, но вече успешно е модератор в група. Винаги има мнение и съвет, всичко знае и всичко може, освен да ми подреди буквите Р, В, Ц, У, Л, Ъ в дума. 

Прочетохте ли

За баба Миче и Кафка