Талантът да обичаш по-лесно от другите

  • 21 Мар, 2017

Автор: Зенон Саркисян

Мария имаше син Хари със синдром на Даун. Веднъж Мария беше в кухнята и готвеше, когато той се приближи до нея. "Мамо, какво се е случило с мен?"- попита той. Мария пропусна въпроса - в първия момент не разбра какво я питат. "Какво се е случило с мен? Какво се е случило с Хари? "Мария се вслуша сега. Тя го попита какво има предвид. "Какво се е случило с мен? Бях ли в катастрофа? Колата катастрофира ли? Някой нарани ли Хари? Какво се е случило с мен?" Как ще обясниш на сина си, че синдромът на Даун не означава, че нещо не е наред? Мария осъзна въпроса. Как да отговори на подобен въпрос? "Искаш да кажеш, защо ви е трудно да учите? Искаш да кажеш какво е станало с мозъка ти?" "Да", отговори той. "Какво се е случило с Хари?" 

Как ще обясниш на сина си, че синдромът на Даун не означава, че нещо не е наред?

В този момент вдъхновението й дойде. Майката на Хари го заведе в другата стая, седна с него на дивана и сложи ръката си около него. Мария каза на сина си, че нищо не се е случило с него. Тя му каза, че Бог прави всеки един от нас малко по-различен от всички останали и че той прави така, че всеки да е добър в някои неща и не чак толкова добър в други. Тя каза на сина си, че Бог е направил хората като него да обичат лесно останалите и че Хари е по-добър в обичането отколкото почти всички нейни познати. "Разбира се, че е трудно за вас да учите," казала тя, "Но това не беше катастрофа. Никой не те е наранявал. Ти не си се разболял. Нищо не се е случило. Синдромът на Даун не означава, че нещо не е наред. Бог е направил трудно за вас да се учите, но той е направил по-лесно за вас да обичате. И това е много по-важна работа. Вашата работа е да обичате хората и ти си най-добрият човек, когото познавам за тази работа. "


Това беше всичко, което Хари имаше нужда да чуе. Той научи, че синдромът на Даун не означава, че нещо не е наред. Нямаше нещо нередно с него. Той имаше работа за вършене и я вършеше добре. Хари се усмихна, майка му също.

Те бяха в страната на вечно усмихнатите хора.


Денят, в който всички се научим да ценим живота толкова, колкото тези редки хора с бонус хромозома, ние ще разберем, че синдромът на Даун не означава, че нещо не е наред. Тогава светът ще бъде едно по-добро място.


Децата със синдром на Даун освен, че имат таланта да обичат повече се изпращат там където има майки с голямо "М". Тези вечни деца са също като лакмус - индикатор за установяване на добрите хора.

 

Down

Хората пък като нас със симетрични двойки хромозоми нека се замислим дали не прекаляваме с нетърпението си, с мрънкането си, с мразенето, с оплакванията, че нямаме късмет.

Напротив късметлии сме по рождение и единственият ни дефицит е по-малкият ни талант да обичаме. :-) Както и много често сме лакмус за установяване на кисела среда и се оцветяваме в червено.

Понякога сме и прекалено симетрични. Прекалено смятащи. Прекалено прeкалени...

*************

Прочетохте ли Светът на Мария?

Препоръчваме ви и Това, което няма да ви кажат.

Последно променена в Сряда, 21 Март 2018 08:54
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Губя го, мамо!

Губя го, мамо!

28 Юни, 2019 Хранене

Татко Калоян отново на плаж

Татко Калоян отново на плаж

27 Юни, 2019 Татко Калоян

Смелостта да си нормална

Смелостта да си нормална

03 Юли, 2019 Добра форма

Децата с трудна съдба

Децата с трудна съдба

02 Юли, 2019 Истории

Мъж в магазин

Мъж в магазин

28 Юни, 2019 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам