Безплатната българска мобилна апликация за защита на децата онлайн Protect Your Kid беше номинирана в  категорията „Приобщаване и овластяване“ в престижния международен конкурс World Summit Awards. Номинацията е направена от Европейския софтуерен институт – Център Източна Европа (www.esicenter.bg).

„Това е огромно признание за целия ни екип, за усилията, които вложихме, в нейното създаване. Регламентът на надпреварата определя, че всяка държава може да има само по една номинация в дадена категория, което показва, че Protect Your Kid работи добре и се разпознава от потребителите. Направихме го, за да помагаме и наистина не сме очаквали толкова значимо международнo признание. Важното е, че дадохме лесно достъпен избор на родителите да гарантират сигурността на децата си в интернет“, каза Деян Благоев, мениджър „Бизнес развитие“ в компанията създала приложението - Bulbera.

Функциите на Protect Your Kid включват защита от неподходящо съдържание, управление на приложенията, създаване на времеви правила, ограничаване на обажданията и приложенията нощно време, информация за това, къде се намира детето в момента. Апликацията предоставя пълен контрол върху устройствата на децата през смартфона, таблета или компютъра на родителя.

Категорията „Приобщаване и овластяване“ отличава дигитални иновации, които допринасят за осигуряване на равни възможности за социално, икономическо и политическо приобщаване на всички хора, независимо от пол, религия, възраст, физически статус или етнически произход.

World Summit Awards са основани в рамките на Световната среща на върха по въпросите на информационното общество на ООН, проведена в Женева през 2003 г. Целта на форума е да определи посоки на действие, с които информационните и комуникационни технологии да бъдат достъпни за всички хора и да се работи за преодоляване на дигиталните неравенства. Наградите WSA са създадени като средство за постигане на тези цели. Те се стремят да селектират и промотират местни дигитални иновации, които имат огромно влияние за просперитет на обществото. Общо включват 8 категории, а от номинираните от цял свят се избират 5 победителя в категория. Международно жури от експерти прави избора си на 2 етапа. Победителите за 2017 г. ще бъдат анонсирани през ноември.

-----------------------

Bulbera е българска софтуерна компания, която е на пазара от 10 години. Компанията работи с клиенти от ЕС и САЩ и развива проекти в различни сектори: медицински, защита на данни, развлекателен, туризъм, автомобилостроене, образование и много други. Protect Your Kid е начинът Bulbera да подпомогне българските родители и учители да се справят с новата реалност, в която децата все по-често са онлайн по цял ден. Сега вече има безплатно приложение, което може да улесни разбирателството между поколението Y и поколението Z.


Препоръчваме ви още:

Как "опитомяват" децата ни и ги превръщат в сексуални играчки
Имат ли децата право на лично "виртуално" пространство? 
Кибер сигурност за деца

Автор: Лени Рафаилова

Горещото лято подскачаше с боси крачета по асфалта и си подсвиркваше весело. Джар лежеше на пода, опънал лапички на хладните плочки. “Ама че жега е днес! С нищо не мога да се разхладя, нито краставичките ми помагат, нито водата, нито дори студената белена праскова. Толкова ми е топло, че и не помислям да излизам навън. Единствено ми се иска, Яна да се прибере и да ме пусне в банята да си поиграя с водата. Тя защо излезе и мe остави сам тук? Вече усещам, че и коремчето ми е огладняло!" Джар се заслуша в къркоренето му и в този момент чу, че някой се прибира вкъщи. Вратата тропна и с изненада Джар видя, че всички се прибират! "Брей, не беше ли работен ден днес? Защо се връщат толкова рано или аз съм забравил да познавам часовника! Може да са ми приготвили изненада!" И явно беше така.

Майката на Яна се разшета да събира дрешки и да приготвя храна, която подреждаше в големи кутии и после ги поставяше в широка чанта. Последно постави в отделен плик храната на Джар, играчките и мекото му килимче. Яна повика Джар и му сложи меката каишка. "Разходка, на тази жега? А, не, без мен!" Джар се запъна на вратата. "Хайде, Джарко, ела, отиваме на вилата. Там ще си поиграем!", говореше Яна. "Вила? Какво пък ще е това? Е, щом ще играем, съгласен съм, въпреки че ще си пропусна банята!" Джар се качи в асансьора.

С колата пътуваха около час, вътре беше хубаво и хладно от климатика. "Пристигнахме!"- радостно изписка Яна, щом колата спря до една къща. - "Хайде, момче, ела да потичаме на свобода!" Джар скочи от колата в меката трева. “Ама тук май ще ми хареса", помисли си той и хукна да настигне Яна. Играха часове, гониха се, лежаха по тревата, катериха се по стълбите и скачаха отвисоко, което малко ядоса майката на Яна. Тя, като всяка майка, е твърде загрижена децата да не се нараняват, толкова че понякога става даже и леко досадна, сякаш вече е забравила, колко е забавно да бъдеш малък и да не слушаш родителите си.

Неусетно вечерта се бе спуснала и залезът гаснеше уморен по високите клони на черешата. Дойде време за вечеря. Огънят в камината протягаше горещи езичета, сякаш и той се радваше на вечерта и свободата на лятото. Сухите клонки пукаха весело и неусетно се превръщаха в малки червено-черни парещи въгленчета. Стана тихо и нощта потрепна по клепките на Джар. Свирукането на щурчетата го омагьоса и без да се усети той заспа на тревата. Яна го пренесе в стаята и си легна до него. Магията на лятната нощ ги пренесе в царството на веселите сънища.

Следващите два дни бяха толкова щастливи за Джар, че той дори забрави за любимата си баня. С Яна ходеха на близката чешма и там тя го закачаше и го пръскаше със студената бистра вода. После се надбягваха по пътя до вилата, където падаха изтощени на тревата. Звънкият смях на Яна накъсваше тишината наоколо на парченца светлина, а кроткото жужене на пчелите ги превръщаше в цветни капки щастие. Джар забоде носле в тревата. Беше твърде уморен за нова игра. Затвори очи и лекото му похъркване разбуди осата, която се бе скрила от горещината под сянката на зелената хвойна. Тя се размърда, очите я боляха цяла сутрин и изобщо не беше в добро настроение. Едва беше успяла да дремне за минута и хъркането на Джар развали почивката ѝ. Тя беше ядосана и искаше да се скара с някого, а знаете, че осите лесно се ядосват и обичат да си отмъщават, но Джар не знаеше това. Острото й жило се впи в меката муцунка. Той изпищя и подскочи. Скри се в къщата и легна на пода. Усещаше ужасна болка. Бодеше, сърбеше и щипеше.

Яна дотърча веднага и повика притеснена майка си. Муцунката на Джар бързо се поду и той не успяваше да отвори уста. Почна да диша трудно и тежко. Отвън осата се кискаше доволно, после си отиде отново на сянката при хвойната. Всички се разтревожиха за Джар, той лежеше и гледаше тъжно. Болката не го оставяше. Багажът бе стегнат за две минути и докато Джар се усети, колата вече летеше по магистралата към града. Таткото на Яна караше много бързо. Трябваше възможно най-скоро да стигнат до ветеринарната клиника. Яна се разплака, Джар едва си поемаше дъх. След двадесетина минути подминаха табелата за начало на София и след няколко червени светофара, спряха пред кабинета. Докторът ги посрещна с усмивка. "Какво пак е направило момчето, пак ли е изяло някой камък? Ааа, оса го е хапнала! Хайде, момче, да направим една инжекция!" Джар се страхуваше от игли, но днес една му спаси живота. Лекарството подейства веднага. Джар отвори уста и изплези малкото си езиче. Дишаше спокойно и равно. Страшното си плю на петите и изчезна по шумната магистрала. “Оса"- мислеше си Джар - "Не обичам осите, повече ми допадат мухите, те са само твърде досадни!" Джар отново се прибра в апартамента си на шестия етаж. Почивката свърши. Време беше за баня!

Осата бръмчеше доволно под прозореца, беше се наспала и лошото ѝ настроение почти се беше изпарило. Тя хвръкна към съседния двор, където семейство Радкови се приготвяха за вечеря. Кацна на масата и подуши салатата. Осите не са особено умни насекоми, затова и нашата познайница така и не разбра, кога тежкият вестник се стовари върху нея. Лошото винаги си намира майстора. Джар спеше спокойно и сънуваше песента на щурците в добро настроение.

Препоръчваме ви още:

Ян-Чо и магията на четирилинките 
Джони отива на кино 
Джони си има коте

Колко е голяма любовта

Автор: Лени Рафаилова

Когато топлата тъмнина изчезна, Джар усети студа с върха на нослето си. Стана му страшно и точно щеше да се разплаче, когато мека топлина се разля по мъничкото му тяло. Изпълни сърцето му с радост, а страшното си плю на петите и избяга с подвита опашка. Кой го целуна по муцунката така леко и нежно? Очите му не виждаха, но Джар познаваше тази гальовна топлина. Това беше мама. Неговата мама.

Той се сви при нея и засука сладко своята първа закуска. “Здравей, мамо! Аз вече съм тук!"- облиза нослето си и заспа сгушен в прегръдките ѝ. А колко красива беше тя! В мига, когато тъмното избяга от клепачите му, тя го целуваше по клепналите уши. Беше бяла с красиво черно петно във формата на сърце. Очите ѝ носеха цвета и топлината на дълбока лятна нощ, нощ, в която светът притаява дъха си в очакване на вълшебство, когато цветята не спят, а ароматът им полепва по крилете на пеперудите. Джар обичаше тези очи, в тях се смееше слънцето, в тях луната плуваше като в сънено езеро, в тях звездите трептяха с бляскави вечерни тоалети.

С целувката на мама Джар заспиваше след дълга игра и се събуждаше в звънливото утро, готов за нови бели и геройства. Мама беше всичко за него. Тя го хранеше, тя го миеше, тя го милваше, но най-вече го обичаше с цялото си голямо сърце. Ушите ѝ потръпваха от умиление и радост, всеки път щом го зърнеше да се прибира от двора, целият покрит с треви, бодилчета и прах. Мама. Няма дума по-голяма, за любов! С тази голяма обич растеше Джар и се радваше на света.

Един ден в къщата дойдоха непознати хора. Взеха да го пипат по ушите, да го галят и да му говорят хубави неща. Джар беше възпитано и мило куче и на всички отвърна с целувка. Майка му стоеше встрани и не изглеждаше щастлива. Не след дълго семейството си отиде и Джар се сгуши при нея. Тя близна муцуната му и въздъхна дълбоко. Джар заспа на меките ѝ лапи. На следващия ден, след закуска, майка му го повика и двамата излязоха на двора. Росата трептеше по младите треви, като тежки бисерни сълзи. В съненото утро Джар научи, че ще трябва да се отдели от майка си. Вирнатата опашка се подви, ушите клюмнаха и очите се напълниха с тъга. Той не вярваше и изобщо не разбираше защо трябва да живее някъде другаде, далеч от мама. Сърцето му се сви от болка.

Същата нощ Джар се сгуши при мама и плака много. Тя го целуваше и успокояваше. Обясняваше му, че така трябва, че кучетата са най-големите приятели на хората и хората не могат да живеят без тях, особено децата. Всяко дете има нужда от своя приятел с четири лапи, за да бъде щастливо. “А, виж Джар, момиченцето, което те целуваше по нослето, колко сладко и добро е. Тя ще те обича много и ще се грижи за теб. Ти ще бъдеш нейното всичко. Ако ти не отидеш при нея, нейното сърце ще се натъжи и няма да бъде щастлива. А нали разбираш, всички деца трябва да бъдат щастливи и ние им помагаме с това. Зная, че я харесваш и искаш да играеш с нея на вашите забавни детски игри. Аз ще бъда тук и ти може да идваш да ме виждаш. Аз никога няма да те забравя, дори и ти да ме забравиш, и никога, никога няма да спра да те обичам, Джар. Успокой се, недей да плачеш, очакват те толкова много приключения и радост. Ела да избършем нослето, сополанко!" Джар гледаше в тъмните ѝ очи как луната се усмихва сред сълзи. Двамата се сгушиха под лекото одеяло и заспаха в тишината на нощта.

След седмица момиченцето дойде отново. Джар възпитано я посрещна на вратата и облиза малките ѝ ръце. Тя го прегърна и целуна нослето му. Погали ушите и главичката му и го притисна до себе си. Джар усети вълнението в сърцето ѝ и разбра, че майка му бе права. Тя дойде и го целуна. За довиждане. В очите ѝ бе слънцето, къпещо се в утринна роса. Джар замина за своя нов дом. Всичко в него бе прекрасно, светло и уютно. Домът чакаше своя малък пазител. Стените грееха в разноцветни бои и го приветстваха за добре дошъл. Малкото зайче в клетката наостри уши, щом видя своя нов другар. Цялото семейство се радваше. Децата го галеха го, целуваха и му предлагаха всякакви вкусотии. Всички бяха щастливи, Джар размаха опашка. Беше си у дома. Страшното пак си плю на петите. Когато нощта кацна на терасата, две сълзи се промъкнаха в черните топли очи. Джар беше щастлив, но майка му му липсваше много. Заспа сгушен в малкото момиченце. Знаеше, че мама ще дойде в съня му, за да го целуне по муцунката. И целувката дойде. Със звездите.

Препоръчваме ви още:

Джар и лунното топче 
Габи, Мечи и важните приказки 
Джони не обича зеленчуци

Автор: Лени Рафаилова

Утрото се сипеше на трохи светлина по зелените листа на дърветата. Те тръпнеха от нежност и топлото им дихание стопяваше светлината в кристални, цветни капки. Джар гледаше през прозореца. Разни хора притичваха забързано през улицата, преметнали тежки чанти през рамо. Никой не се усмихваше, сякаш всички те бяха сънували снощи някакви страшни сънища, от които не можеха да се събудят или пък бягаха от страшното, което ги бе преследвало през нощта. Джар сви уши при мисълта за своя сън, а мустачките му потръпнаха.

„Какъв прекрасен ден беше вчера!"- мислеше си той – „Сутринта успях да махна бодилчето от задната си лапа, което толкова много ми убиваше, а пък Яна на обяд ми донесе от вкусното пилешко с магданоз и грах, което от три седмици се опитвах да я накарам да ми купи. А и нова каишка получих, мека и приятна, даже и много модерна. Всички навън ме зяпаха с одобрение, а аз си въртях дупето от удоволствие. Хубав ден беше, докато не паднах в леденото блато. Уф, какъв студ!"- Джар слезе от прозореца, покатери се на леглото и се мушна под одеялото. Вчера наистина беше хубав ден за него, до вечерта, когато се разхождаше с Яна в парка и реши, че е интересно да скочи в заблатената вада. Той не знаеше колко дълбока е тя, а изобщо и не подозираше колко студена е водата в нея. С един скок по корем се бе озовал затънал до муцуната в блатната вада. Водата вътре бе ледена от камъка, черно-зелена и лепкава. Той не можеше да излезе сам. Втренчи изплашен поглед в Яна с очи, молещи за помощ. Тя смело потопи ръчички във водата и бързо го измъкна навън. Духаше хладен вечерен вятър. Черната лепкава тиня се втвърди бързо по бялата мека козина на Джар. Така малкият френски булдог се преобрази в черен лабрадор с щръкнали уши. Разходката бе провалена!

До вкъщи тичаха като луди. Яна виждаше как Джар трепери и искаше бързо да му помогне. Какво беше облекчението му, когато топлата вода от душа се плъзна в бързи струйки по замръзналото му тяло. Лепкавото беше отмито, а мекият шампоан спря ужасната миризма на тиня. Джар мразеше шумният сешоар, но днес той стана негов другар, който бързо затопли лапите и коремчето му. Страшното изглежда бе духнало през прозореца и Джар размаха с облекчение опашка. Целуна ръцете на Яна, които го бяха спасили и излапа пълна купичка от любимото си ястие за вечеря. Когато излезе на терасата и погледна навън, нощта погали с приспивното си дихание нежните клепки на черните му тъжни очи. Скок в леглото. Леко похъркване изпълни дома. Джар спеше на дивана. Сънуваше.

Слънцето се криеше в мокрите треви, летният вятър се забавляваше крадейки пухкавите шапки на глухарчетата. Джар тичаше след голяма шарена топка. Изведнъж слънцето изчезна. Вятърът стана студен и сърдит. Поляната се превърна в голяма и тъмна блатна локва. Лапите на Джар потъваха в черна лепкава тиня. Зелени, мокри пипала го нападнаха и се обвиваха около него. Той се мъчеше да се освободи, но не можеше. Тогава блатната локва се надигна и от водата излезе една голяма черна глава с осемнадесет по-малки. Лепкави зелени пипала излизаха от ушите ѝ и се протягаха към него. Толкова страшно беше това създание, че Джар за малко да се напишка от страх. Почна да плаче, но злите пипала не го оставяха на мира, а всичките осемнадесет плюс една глави се хилеха злобно. Джар не можеше да се спаси. Тогава затвори очи и видя своята малка Яна. Тя се усмихваше и му подаваше ръцете си. Подсвиркваше си техния сигнал. Джар отговори със своя радостен лай. Чу се силен плясък, пипалата се отдръпнаха, а злите глави потънаха в тинята. Чудовището се стопи в нея.
Слънцето заблещука по клепачите на малкия Джар, тревите радостно го боцкаха по лапичките, а едно глухарче искаше да му подари своята шапка. Шарената топка подскачаше по слънчевата поляна. Някой подсвиркваше. Джар отвори очи. Яна го гледаше малко уплашено и галеше меките му лапи. „Сън е било, Джарко! Кой те уплаши в съня ти така? Да не е някое блатно чудовище?“ Тя се усмихна и го целуна по шареното ухо. Джар облиза ръцете ѝ. Тя пак го бе спасила. Този път от съня. Той сложи глава до нея и заспа спокоен. Сега в съня му подскачаше само шарената топка.

Навън нощта си висеше на простора със своя звезден поокъсан тоалет, а луната мързеливо се прозяваше и завиждаше тайно на младостта ѝ. Вятърът, този млад нехранимайко, тихо си подсвиркваше един познат сигнал.

Препоръчваме ви още:

Радко и сребърното цвете 
Веселият готвач 
Джони и малките човечета

„2/3 от учениците, които сега навлизат в образователната система, ще упражняват професии, които не съществуват в момента“. Тази констатация, оповестена по време на Икономическия форум в Давос, цитира Огнян Траянов, председател на Българската мрежа за Глобален договор на ООН, на Националната конференция за юношеството организирана от Уницеф. С провеждането на форума, под патронажа на вицепремиера Томислав Дончев, в който основни участници бяха младежки организации от цялата страна, бе дадено началото на дългосрочна инициатива, която насочва общественото внимание към децата в периода на юношеството – „възраст на бурно развитие, свързано с предизвикателства, но и с изключителни възможности, които трябва да бъдат използвани за тяхното развитие и за развитието на обществото.“

Последните научни изследвания доказват, че промените, които настъпват в тази възраст, са изключително бързи и многостранни, което прави юношеството втория най-динамичен период от развитието на мозъка след този в ранна детска възраст.

За разлика от физическите промени, които настъпват в пубертета, значителните промени, които хормоните предизвикват в мозъка, остават по-малко видими и разбираеми за родителите, учителите и обществото. Това обяснява защо тази възраст е съпътствана от динамично променящи се емоции и склонност към рисково поведение. Имайки предвид всичко това, Уницеф България и партньори работят в посока юношите да бъдат активни в обществения живот и да израстват в стабилна и пълноценна среда с подкрепата на родители, училище, общност, връстници, държавни институции, медии и социално отговорен бизнес.

По време на форума бяха оповестени конкретни факти, които подкрепят необходимостта от фокусиране в тази възраст:

- близо 640 хиляди са децата на възраст между 10 и 19 години в България, по данни от края на 2016 година. Момчетата бележат ръст спрямо момичетата ( 324 895 срещу 306 095).

Здраве и благополучие

- всяка година около 200 подрастващи умират, преди да навършат 19 години. В 43 % от случаите, поради външни причини, вкл. злополуки и самонараняване. Смъртността сред момчетата е два пъти по-висока. Рискова група са децата на възраст между 16 и 19 години.

Психично здраве

- 41,3 % или всяко второ дете на възраст 11-15 години споделя, че има множествени здравословни оплаквания (два или повече симптома като главоболие, раздразнение, нервност, трудности със съня) всеки ден или поне веднъж седмично.

Кои са трудните деца и какво трябва да знаят родителите им

Наднормено тегло и затлъстяване

- 17, 7 % са тийнейджърите са с наднормено тегло, проблемът е по-често срещан сред момчетата; прави впечатление, че наднорменото тегло е проблем, който е по-сериозен при днешните 10-14-годишни. 8,7 % от децата са със затлъстяване. 

За вредата от неконтролираното хранене прочете в Преяждането е болест 

Рисково поведение

- 16 % от 13-годишните момчета и 9 % от 13-годишните момичета, както и всяко четвърто момче и всяко осмо момиче на 15 години консумират алкохол поне веднъж седмично.  

- 30 % от 15-годишните момичета и 21 % от момчетата в същата възраст пушат поне веднъж седмично;

- 30 % от тийнейджърите на възраст 15-16 години са опитвали поне веднъж наркотик;

- средната възраст на първия сексуален контакт е 14 години. Близо една трета от учениците твърдят, че първият им сексуален контакт е бил на 13 години;

- според възрастта си (11, 13 или 15 години) близо 20 % от момичетата и 17 % от момчетата са били обект на тормоз.  

Вижте кои са симптомите на вербална агресия срещу детето ви  

Образование

- през учебната 2015/2016 г. 21 170 подрастващи са напуснали училище, по-голяма част от тях са заминали за чужбина;

- около 11% от подрастващите на възраст 16-18 г. не учат и не работят;

- 41,5 % от 15-годишните ученици не покриват основното ниво на четивна грамотност и са функционално неграмотни, 42 % не покриват основното ниво на математическа грамотност. 

За необходимостта от промени в образователната система прочетете в Какво искат родителите?

Дигитални умения

- 93, 4 % от децата между 9 и 17 години използват всеки (или почти всеки) ден интернет. 80,6 % ползват интернет и влизат онлайн през смартфоните си. 

 
За опасностите, които крие онлайн общуването, научете повече в Имат ли право децата на лично "виртуално" пространство?

За УНИЦЕФ:

УНИЦЕФ работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. В над 190 държави и територии. 

Препоръчваме ви още:

Да отгледаш лидер 
Адреналиновите деца 
Училище от бъдещето - Сингапур

Автор: Лени Рафаилова

Напоследък в мрежата често се натъквам на различни статии за това, какъв е бил животът на децата през 80-те. Какви сме били, какви кренвирши сме яли, къде, как и какви игри сме играли. За жмичката и филиите с лютеница. За чавдарчета и пионерчета. За печените картофи и ластика. За Седморката на Блейк и фунийките с карфици. Да, нещо такова беше детството на децата през 80-те. Първо и второ поколение таралежи без бодли. Дали е било хубаво и забавно без смартфон и 300 канала телевизия? Беше. Ама свърши.

Днес, децата на 80-те попрехвърлят четиридесетте години и си имат свои деца. И аз имам. Две. Тинейджъри към момента. Много неща ме дразнят и вадят всекидневно от равновесие, къде свързани с поведението им, къде с отношението им изобщо към живота. Дразнят ме болната зависимост от телефоните, тъпоумните селфита, в които момичетата приличат на патки, а момчетата надуват мускули с идеята да впечатлят същите тези патки. Дразнят ме всичките тези “лайкове", сърца, кучета и котенца, прегръщащи сърца или раздаващи целувки. Дразни ме фактът, че не желаят да четат книги, ненавиждам напушения Cartoon network и бляскавия Disney.

Мразя да ми говорят на"бе", да ми нервничат, да ми се сопват и да ми обясняват колко аз нищо не разбирам. Мразя да ми  се цупят, че не мога да си позволя Nike за 300 кинта или hover-board (каквото и да е това) за 700. Мразя да ме сравняват с майката и бащата на Пешо, Гошо или някой си Емил, дето имали не знам си каква яка кола, живеели в най-най-невероятната къща, а пък на децата си купували не знам си какви дрехи, обувки и телефони. Е, сори, казвам аз, ама ние не можем. Можем това и това, ама онова не ни е по джоба. Следва задължителното цупене.

И на мен ми е криво. И аз искам да им купувам разни хубави и модерни нещица от време на време. Но повече съм бясна. Аман. Писна ми да слушам кой колко пари имал и колко е яко да си богат. Взе да ми се гади от BMW-та, Porsche-та, Iphonе-и и почивки в Суринам или някоя подобна изчекната дестинация. Сигурна съм, че животът ще продължи, дори и ненадейно да изчезнат всички тия преструвки, родени от нечие болно съзнание. Разни много "болни" хора пробутват на децата ни нова ценностна система, базирана на притежанието на вещи с висока стойност. Предмети. Диктуват пълна промяна на ценностния регистър.

Извинете, ама за чий са им на децата Моцарт, Дега, камо ли Достоевски, Сега ние си имаме Криско, Гери-Никол, Митьо Пищова, Галена, Малена, имаме Пайнер, а Пайнер е ПЛАНЕТА, ей! Я, всички бързо горе по масите! Друснете му един як кючек. За най-готината мацка-подарък! Чифт нови гърди за абитуриентския бал! Те това е нашата еволюция, нашият интелектуален напредък, грандиозен естетически и етичен подем на нацията! Шибнахме дъното на човешкия упадък, а седим и пляскаме с ръце от радост. Даже и поглед не вдигаме нагоре. Седим си на дъното на бездната, потънали в някакъв смрадлив бълвоч и кълчим кълки до припадък. Децата ни се хранят не с любов, а с екстази. Заместваме живота с фалшификат. И все по-добри ставаме, а фалшификатите все по-квалитетни, рафинирани и смъртоносни.

Разни тлъсти гноми се опитват всячески да удавят децата ни в една измамна реалност, да ги подчинят на долнопробните си жалки въжделения за охолство, надмощие и власт. Ама тия същите гноми забравят явно, че децата днес са деца на онези деца от 80-те и те няма да оставят нещата така. Може да не карат BMW-та, може да живеят в скапана панелка и едва да скалъпват месеца, може, ама те познават истинския свят, защото са деца на Моцарт и Шопен, на Дега и Достоевски и знаят, че за всяко престъпление си има наказание.

Престъплението срещу децата, обаче е престъпление срещу живота, срещу неговата най-жива и одухотворена форма. Затова и наказанието на престъпниците ще е тежко. Днес таралежите от 80-те са изправени пред феномена на погубената човечност. Но те все още имат вярата, силата и куража да се противопоставят на всяка пагубна демагогия, която се опитва да посегне на най-святото, на децата им, на новите таралежчета, които все още не са намерили своя път. Да, тарaлежите се раждат без бодли, но нашите отдавна пораснаха, ще пораснат и тези на нашите деца.

… И тази вечер ще се прибера, ще приготвя вечерята, ще изтърпя някое мрънкане за нещо си, ще се ядосам вероятно за някоя слаба оценка в училище и за това, че прекаляват с фейса. Ама ще ми мине, защото вярвам в тия мойте двамата, в пламъка в очите им и в добротата, която носят. Тя ще ги направи човеци. Успешни или неуспешни, талантливи или не, това са моите деца. Вашите деца. Обичам ги точно такива, каквито са. Друго нищо не ми е нужно. Имам си всичко. Дано и при вас е така!

Препоръчваме ви още:

Въртележката
Извън времето 
Детето е в мрежата? А ние къде сме?
10 ценни урока за 10-годишните ни деца

Без „не“ и "не може" не бихме могли да възпитаваме. Забраните помагат на детето да разбере кое е правилно и кое опасно или нередно. Но и да засипваме хлапето с ограничения означава да пречим на естествената му потребност да се развива, да изкореняваме стремежа му към творчество и опознаване на околния свят. Как да подходим? Нека разберем кои 7 неща категорично не бива да забраняваме.

1. Да руши играчките си
„Докато му купя играчка и веднага я разглобява на части. Като че ли нарочно прави това!“, твърде популярно оплакване на родители. Да направим една уговорка – в ранна възраст детето просто не умее да вреди и да прави нещо „нарочно“. Всяко негово действие е продиктувано от любопитство. И ако нашият изследовател редовно руши играчките си може би е по-добре да не купуваме скъпи такива. Можем да му предоставим за игра стара количка, плюшено зверче, конструктор, книжки или вестник – нека експериментира.

2. Да се цапа
Още една страна от изследователската дейност – да измериш дълбочината на локвата, да копаеш дупка, да събираш клечки, камъчета, да ги хвърляш във водата – може ли детството без тези важни експерименти? Затова не бива да пречим на провеждането им. Мокрите обувки ще изсъхнат ( а и по-добре е да се обуят гумените ботушки), мръсните дрехи ще бъдат изпрани (за игра винаги са за предпочитане старите износени дрехи), но откритията, които малчуганът ще направи, са незаменима част от развитието му.

Вижте Какво учат децата, когато е мръсно и опасно

3. Да не си дояжда
„Остана една хапка, защо не я изядеш, не бива да се хвърля храна!“, казва майката, надвесена на любимото детенце. Защо ли? Защото и нейната майка е правела същото. И това е грешка, която се предава от поколение на поколение. Не бива да се насилва детето да изяде повече, отколкото иска, за да се насити. За да има полза от храната, тя трябва да е консумирана с апетит. А апетитът идва, когато мъникът е изразходвал енергия на разходка, по време на игра или просто е огладнял, защото според режима му на хранене е дошло време за обяд или вечеря. Ако детето се храни зле, значи има някакъв здравословен проблем или още не е гладно. А твърде възможно е закуската между храненията да е била обилна и просто да няма „място“ за още храна.

Вижте 7 полезни идеи за злояди дечица

4. Да спи на включена лампа
Така много деца с бурно въображение по-лесно се успокояват и заспиват, а и не се плашат, ако се събудят сами нощем.

5. Да казва това, което мисли
В непрекъснатия словесен поток (дори да става дума за привидно несвързана реч) децата се учат да изразяват мнение, да формулират мислите си, да правят изводи. Това е особено важна дейност! Ние трябва само да ги изслушваме и да им обясняваме нюансите в значението на думите. Не след дълго малчуганът ще ни удиви с точни и ясни изводи и наблюдения.
 

6. Да разказва небивалици
Случва се да обвиним детето, че лъже или си измисля, но всъщност то изобщо няма такова намерение. Фантазиите са любимата игра в тази възраст. Чрез тях се създава собствената вселена. Така работи детското съзнание, ние трябва да „включим“ своята мъдрост и да дадем посока на тези фантазии. Можем да накараме детето да нарисува това, което му диктува въображението, или да си създаде албум с илюстрации, книжка с историите, които му хрумват. От всичко това то ще натрупа опит, а и ще събере безценна колекция от спомени.

7. Да изразява емоциите си
Детската психика е устроена така, че механизмите на задържане в нея наистина спират развитието на детето. Сложно му е да не скача, да не крещи, да не тича. Така изразходва емоционалната си и физическа енергия. Не бива да му пречим. Разбира се, ако цялото това "изливане" на енергия протича на неподходящо място, хубаво е да сме готови да предложим по-интересна алтернатива на хлапето. Ако няма такава, просто го оставете да си излее чувствата и енергията, и да се успокои. В крайна сметка и хората около вас са родители, ще ви разберат.

Какво все пак трябва да забраняваме
- да взема чужди играчки;
- да разговаря или да тръгва нанякъде с непознати;
- да удря, хапе, да хвърля предмети по други деца;
- да тича по оживена улица;
- да скача отвисоко.

Вижте защо не трябва да позволяваме на детето да ни управлява.

И когато поставяме забраните, нека обясним на детето, че правим това, защото сме загрижени за неговата безопасност, за здравето му. А човек е загрижен, когато обича. Така поднесени те престават да бъдат досадно ограничение и детето разбира, че са необходими, защото искаме то да е добре.

Източник: 7ya.ru


Препоръчваме ви още:
Игри с бебето през първата година
Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета 
Кога ранното развитие забавя развитието

Кампания „Кашон с кауза” започва „Хармоника” в подкрепа на фондация "За Нашите Деца”.

Кампания „Кашон с кауза” стартира от днес „Хармоника” в подкрепа на фондация „За Нашите Деца”. Кампанията цели да помогне на малки деца, които са лишени от истински дом и семейство като им даде шанс за пъстро детство в нашата Детска къща.

Лесно е!

До 19-ти декември можете направите дарение чрез интернет сайта на „Хармоника” или при доставката на техния Кашон. Harmonica ще дари още толкова, колкото вие сте дарили, за да може да мултиплицира ефекта! 

Защо има смисъл?

Фондация „За Нашите Деца“ създава Детска къща през 2016 год. с изключителната подкрепа на корпоративни и индивидуални дарители. Тя е истински дом, в който екип, подкрепян от доброволци и различни специалисти, се грижи за до 6 бебета, които очакват да бъдат осиновени, върнати в родното си семейство или настанени в приемно семейство.

Поради различни причини тези деца не могат да бъдат отглеждани от биологичните си родители, а осиновяването или настаняването в приемно семейство може да бъде дълъг и сложен процес, по време на който изоставените деца са застрашени от настаняване в институция. Престоят в Къщата е алтернатива на живота в дом за изоставени деца. В нея бебетата получават пълноценна грижа, внимание и много обич, а периодичните прегледи от страна на психолози и специалисти по ранна детска интервенция гарантират, че ще бъдат констатирани навреме всички отклонения в развитието.

За да бъде обезпечено функционирането на Детска къща, фондацията разчита на помощта на дарители. Освен от средства, Къщата има нужда от детски пелени, адаптирано мляко, пюрета, каши, козметика.

Всяка подкрепа е ценна и ние я приемаме с радост и благодарност! Всеки приятел и дарител на Детска къща става неизменна част от живота на нашите деца, чието детство е помрачено от раздяла.

Дарете и променете живота на дете в беда! Защото всяко дете в България заслужава да расте обичано и подкрепяно в семейство.

Препоръчваме ви още:

Какво да правим с ненужните дрехи 
Пазете се от фалшиви "благотворители" 
Емпатията - вродена ли е способността ни да съчувстваме?