Автор: Веселина Николова

Учителят във всяка епоха си има специфична мисия. „Е, какво толкова? Голяма мисия - влизаш, изпяваш си урока и си излизаш!” Такова е мнението на много хора. И нямам намерение да го оборвам. Само ще уточня, че става дума за доста разнообразно „пеене”. Всяко време - със своеобразието си. Ако продължим с музикалната аналогия, през годините са се изпълнявали и автентичен фолклор, и класическа опера, и джаз, и маршове, и строеви песни и какво ли още не. На днешните учители им се налага да се справят в епохата на попфолка и рапа, и да запазят баланса и добрия вкус - доколкото е възможно.

Учители в семейството ми има от поне 150 години, още от средата на 19-и век. Професията е същата, но педагогическите предизвикателства са напълно различни. Зависят от времето, в което ти е отредено да живееш.

Анастасия, едната ми прабаба по майчина линия, е осиротяла рано и е отгледана от леля си в манастир. Завършила е Шуменското педагогическо училище и на 16-годишна възраст е назначена за начална учителка в Каварна. Годината е 1887-ма.

Общността е малка, сплотена и жадна за знания. На прабаба ми й се налага не само да учи децата на четмо и писмо, но и да отговаря на всички въпроси и очаквания на родителите им. Няма право да не знае. Учителка е. Да речем някоя жена се интересува как да свари сладко от бели череши. Или как да скрои и ушие празнична дрешка на детето си. Прабаба ми няма представа, но трябва да се справи и то с чест. Вика жената да дойде на другия ден. Междувременно намира всички налични в читалището списания, в които има някаква информация по темата. Цяла нощ чете, търси подходящи рецепти или се упражнява да крои стари вестници. На другия ден с усмивка дава най-добрата рецепта, която е открила. Или скроява безупречно красива детска дреха. Времената са били такива...

Днес за секунди човек може да намери купища информация в Интернет по всяка интересуваща го тема. Предизвикателствата пред учителя пак ги има, но са различни.

Според мен основните задачи на педагозите в нашата действителност са две.

Първата е да подготвят учениците си за пожизнено учене.

Това е нужно не само за успешната професионална реализация, но и за личното добруване и щастие на всеки човек. В съвременните условия спреш ли да градиш и да се развиваш, започваш да деградираш. И колкото по-рано децата осъзнаят и приемат тази истина, толкова по-добре за тях.

Втората и още по-важна мисия на педагога днес е да дава на децата кураж, подкрепа и човешка топлина.

Никога преди не е имало такъв недостиг на доброта и любов. И тези едва прохождащи в живота хора страдат най-много от липсата на разбиране, на опора, на нежност. Един учител не може да компенсира недостатъчната родителска грижа. Може обаче да бъде като огънче, светещо в мрака. Да даде отдих на светло и топло на някоя изморена и премръзнала душа. Така тя ще събере сили да продължи по пътя си и да не се залута и изгуби. Пред учителя днес стои предизвикателството да напомня на децата най-важното - че имат крила. Те се нуждаят не от подрязване, а от окуражаване и простор, за да укрепнат и да се научат да летят. Такава е задачата на педагога днес.

„Изпяваш си урока”.

Да, Учителю. И по тази песен ще те познават. Ще те помнят. И ще преценят изпълнил ли си мисията си.

Препоръчваме ви още:

3 елементарни стъпки към дисциплината и уважението на учениците

Като майка и учител

Разбирам те. Не те обвинявам. Ще ти помогна

От 2 до 23 април 2018 г. ще се проведе седмото поред издание на „Походът на книгите“ – кампанията, чийто фокус е насърчаване интереса на децата към четенето и книгите. Официалното й откриване е от 11:00 часа в Детския отдел на Столичната библиотека. От 15:00 ч. празничната програма за малките читатели продължава с гостувания на Ирина Първанова-Раши, Цветана Радушева, Свилена Рачева, Йоана Кирчева и Людмила Сланева, които също ще споделят откъс от любимите си детски книги и разкажат за любовта към четенето. През целия ден, децата, които посетят Детско-юношеския отдел на Столична библиотека, костюмирани като любим образ от детска книга, ще получат специална награда от домакините по повод Международния ден на детската книга.

Международният ден на детската книга се отбелязва на 2 април в целия свят и съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, създал едни най-популярните приказки на всички времена. Преди 60 г. ЮНЕСКО учредява Международен Златен медал на името на Андерсен, наричан още Малка Нобелова награда.

Националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“ е изцяло некомерсиална и се организира от Асоциация „Българска книга“, в партньорство с Министерство на образованието и науката и Столична община, със съдействието на Регионално управление на образованието – София-град. Стартира ежегодно на празничния 2-ри април и продължава до 23-и април, обявен от ЮНЕСКО за Международен ден на книгата и авторското право. За шестте си издания досега кампанията е достигнала до повече от 12 000 деца в цялата страна, а в много от участвалите училища и детски градини впоследствие са открити нови библиотечни звена или съществуващите са допълнени с актуални заглавия от света на детската литература.

През 2018 г. Националната кампания „Походът на книгите“ е с фокус ранното детско четене (от 0 до 7 години) и ще посвети инициативите си на тази тема. Кампанията започва с официалната празнична програма на 2 април - Международен ден на детската книга в Столична библиотека; включва още една инициатива с национално покритие „Маратон на четенето“ на Българска библиотечно-информационна асоциация в библиотеки и читалища в цялата страна; както националния конкурс „Бисерче вълшебно“ на фондация „Детски книги“, в която българските деца избират своя любима детска книга; информационната кампания „Четем заедно, растем заедно!“ с полезни съвети за родителите и учителите; Дни на отворени врати в Дом-музей на Ангел Каралийчев (адрес: бул. „Васил Левски“ № 60, ет. 1 (3 – 5 април, 10 - 13 април 2018 г.; с тематична беседа и представяне, посветени на българския приказник и книгите му от 11:00 ч. в посочените дни, вкл.) при подкрепата на Националния дворец на децата, и още събития на издателства, книжарници, училища и детски градини в цялата страна.

В рамките на кампанията ще се проведе и първият, изцяло „детски“: Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи, в Младежки театър „Николай Бинев“, от 18 - 22 април. Всички фестивални събития, от сряда до неделя, 10:00 – 19:00 ч. са със свободен вход, като в рамките на пет дни Фестивалът ще срещне детската публика с европейски, български писатели, с поети, художници, илюстратори на литература и книги за деца и подрастващи.

***

Ранното детско четене: Световни изследвания доказват, че голяма част от природния интелект на човека се развива до осмата година. За да се разгърне този потенциал, детето от малко трябва да е подложено на различни сетивни стимули, а четенето играе важна роля в отключване на невероятните възможности на човешкия мозък.

Извадки от наръчник с полезни съвети за ранното детско четене към учители и родители, подготвени от Вал Стоева и Лора Филипова от фондация за насърчаване на четенето „Детски книги“:

• Децата, на които им е четено от ранна възраст, се справят по-успешно в училище, защото разполагат с по-голям речников запас и са усвоили несъзнателно граматичните правила на езика;
• Четенето на глас на бебета и малки деца подпомага тяхното социално, емоционално и познавателно развитие. Те опознават света около тях по-бързо, намират отговори на своите въпроси по-лесно и стават по-толерантни.
• Опитът на децата с книгите, преди да започнат училище, е от ключово значение за добрата подготовка за академичната среда. Ако детето тепърва трябва да опознае предмета „книга“, да осъзнае връзката между илюстрациите и текста и да учи непознати думи и понятия, задачата му се усложнява многократно;
• Родителите, които четат на децата си, изграждат здрава връзка с тях.

***

„Походът на книгите“ е част от Културния календар на Столична община за 2018 г. Негови организатори са Асоциация „Българска книга“ и Българска библиотечно-информационна асоциация, в партньорство с Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – гр. София, фондация „Детски книги“, Младежки театър „Н. Бинев“, Национален дворец на децата.

Препоръчваме ви още:

Читателят живее хиляда животи

Книгите, които децата ни ще обикнат

Мисли от къщурката на детската писателка

Автор: Николай Янков

Около рождения си ден винаги изпадам в някакъв предрожденски синдром, май Сатурнова дупка му се вика. В такива моменти някои ги хващат лудите и започват да пренареждат или ремонтират дома си, други да си правят нови прически и процедури, трети просто се отдават на безпокойство и раздразнителност. Мен пък ме наляга една дълбока умисленост. Обикновено преди рождения си ден, в края на месец март, изпитвам задух, като че ме стиска за гърлото някаква невидима вратовръзка. Имам нужда да подишам въздух, да изляза и да се разтъпча. И аз, като земята, имам нужда да се отърся от сковаващия лед, да шурнат в мен потоците с живот.

Тази година навършвам 34. Какво са 34 години, просто някаква си цифра. Припомням си в този момент оная мисъл от Малкият принц: „И аз мога да стана като възрастните, които не се интересуват от нищо друго освен от цифри.“ Така е. Мога, но не искам. Да гледаш на света в цифри, в години, в точки и заврънкулки е гадна работа. Децата не мислят в такива понятия като „вчера“, „утре“, „в края на седмицата“ или „през уикенда“. При тях е едно непрестанно, вечно, разтегнато „днес“. Децата са като пеперудата, която не отброява времето с дни и часове, а с броя пърхания и вдишвания, защото животът й е един миг, но миг, изпълнен с полет и красота. Искам и аз да съм дете. Да съществувам в онова състояние, в което сме двамата – Аз и Светът, будни, отворени един за друг, търсещи се.

И както си размишлявам така, се сещам за две древногръцки божества. Хронос и Кайрос – божества, усукани като в мартеница с идеята за „време“, ала съдържащи го по два напълно различни начина.

Хронос е първенец сред титаните, всевластен. Нему се подчиняват и богове, и хора. Хронос бута колелото на линейното време. Той е времето в неговата измеримост, количественост. Единиците, които засичаме със своите часовници – секунди, минути, часове. Това са собствените му деца, които според преданията богът не се поколебал да изяде (да, титанът никак не се славел с добър нрав). Хронос е тиктакането, чийто устрем никоя твар не може да възпре. С всяко „тик“ губим моменти. Моменти, които цамбурват в кладенеца на миналото, за да се превърнат в застинала течност. Хронос е времето като изтекъл пясък, като струпани истории, преживявания, грешки и победи, които ни правят такива, каквито сме, но и времето като заличител на мигове, дихания, живот. Хронос са бръчките по лицето, сребърните нишки в косите, болките в ставите, разбитите любови заглъхнали в сърцето. Хронос е тежестта, която изпитваме сутрин след ставане, запъхтяването в края на деня, все по-често спохождащите ни състояния на носталгично блуждаене. Нищо чудно, че Богът-Време е изобразяван като белобрад старец, стиснал ножица в ръце и подрязващ крилата на Купидон. Любовта и вечността много често не се римуват. Само истинската, стойностна обич е неподвластна на времето.

Всички живеем в потока на Хронос. Той определя границите, ала освен него древните гърци почитали и едно друго божество – Кайрос. Кайрос не е времето като количествено натрупване, а като качествена стойност. Кайрос е точният момент, щастливият миг. Часът на истината, озарението. Времето на сбъдването и осъществяването. За разлика от Хронос, който е просто поредица от събития, графици, срокове, Кайрос е времето като съдържание и смисъл. Но най-вече като благодат.

Кайрос е моментът на пускането на стрелата, изстреляна с точната сила и прецизност така, че да пробие мишената.

Кайрос е да се наведеш, преди топката да те халоса по главата.

Кайрос е идеално опечената с леко кафеникав загар палачинка, миг преди да си я загорил на тигана.

Кайрос е секундата, в която се спъваш в паважа, но вместо да паднеш по очи, като по чудо в последния момент се задържаш на крака.

Кайрос е да положиш длан, миг преди главата на детето ти да срещне ръба на шкафа.

Кайрос е да извиеш волана, миг преди да се блъснеш в блеещ шофьор на такси.

Кайрос е да кажеш точната дума, без да съзнаваш дори, че точно тя съдържа в себе си искра, способна да запали фитила на избавлението за твоя изпаднал в криза приятел.

Кайрос е да поднесеш извинение на човека, когото обичаш, миг преди надигащият се гняв или разочарование да прокарат нож между вас.

Кайрос е да внесеш ред в работата, миг преди колегите ти да са направили скъпоструващ на всички ви гаф.

Кайрос е да кажеш „да“ и да тръгнеш, преди да е станало късно.

Кайрос е да кажеш „не“ и да останеш, преди да си прибързал и да сгрешиш.

Кайрос е не толкова шансът да бъдеш в точния момент на точното място, а умението да правиш точни преценки и да взимаш правилните решения, дори когато не си имал подготовка за това. Затова и когато се изправиш пред статуята на божеството, в някой гръцки музей, ще видиш насреща си един красив младеж, застанал на пръсти, а-ха да отлети. Понякога държи бръснач, друг път везни, подпрени на остър ръб. При Кайрос всичко е на кантар, едно напомняне за фините граници между успех и провал. Най-характерната част от образа му е косата. Той има перчем само отпред. Бдителният, този, който успее да съзре навреме появата на Кайрос, може да се пресегне и да улови божеството за неговия перчем. Всеки път, когато кажем точната дума, когато реагираме своевременно, когато сторим най-правилното в дадена ситуация или изпълним мига със смисъл, ние правим точно това, улавяме бога за перчема. Забавим ли се със секунда дори, губим възможността да го уловим, защото тилът на бога е плешив...

Човек няма как винаги да е перфектен в действията си. Не е и нужно. Опитът е точно това – сборът от всичките ни провали. Не желая да съм постоянно на стража за улавяне на божествени перчеми, но Кайрос напомня за нещо много по-важно от това. Напомня ми как искам да живея. А аз не желая да живея в сянката на Хронос и да оставям понеделниците и неделите да се сливат в една обща неразличима консистенция, която условно наричам „живот“. Не желая да измервам времето в пари, когато никое богатство на света не би ми върнало нито един изгубен миг. Не желая да прекарвам повече от няколко минути на ден в плач, гняв или апатия, защото всяка непълноценна минута се равнява на 60 секунди изгубено щастие.

„Всичко тече и нищо не остава“, казва Хераклит. И времето тече, но по различен начин. Могат ли петте минути, прекарани с любимия човек, петте минути, прекарани в това да следвам страстта си, да обичам, да рискувам, да се уча, да разговарям с децата си, да се равнят на петте минути, в които пиша имейл, лавирам през софийския трафик, говоря с клиент или се нервирам за глупости? Не, не могат.

Мога да гледам на времето като на изсипващи се зрънца в пясъчен часовник, ала мога и да го съзра като съвкупност от бързо прелитащи възможности. Мога да избера да броя минутите, да се взирам в натрупания през годините опит, но какво ще постигна с това, след като дори и най-шарената купчина от спомени е толкова потребна, колкото и грамадата от износени дрехи.

Мнозина могат да се похвалят с това, че са управители на фирми, ръководители на отдели, мениджъри и специалисти в професиите си, но малцина са тези, които умеят да управляват собственото си време. Това може да стане само като си дадем сметка за важните неща в живота.

Един човек, който цени времето си, намира начин да го посвети на истински стойностните неща – онези, които му носят удовлетворение, покой, сила и щастие. Един човек, който цени времето си, следва своето предназначение и прави нещата, които обича, с хората, които обича. Един човек, който цени времето си, процъфтява в своята същност и не се оставя да бъде впрегнат като добиче в ралото на Хронос. Един човек, който цени времето си, знае, че най-голямата и тлъста печалба, която можеш да спечелиш на тоя свят, е до дъно изживеният миг.

„Всичко в живота са спомени, с изключение на един настоящ момент, който преминава покрай нас толкова бързо, че едва го улавяме“, казва Тенеси Уилямс. Това именно е перчемът на Кайрос. Богът, който ни напомня за стойността на мига. За златните възможности, които не бива да пропускаш, защото никога не знаеш колко скоро ще стане твърде късно.

Днес, на рождения си ден, не желая да броя годините, не желая да се ровя в стари купчини. Просто си казвам: „Чао, Хронос! Сега имам по-важни от теб неща. Детето в мен ме вика за нови приключения и игри. Ти може да си голямата работа, може да си титан и баща на Зевс, но в крайна сметка изборът си е мой. Затова ме чуй, няма да повтарям. Аз живея времето, а не то мен.“

*Николай Янков е индолог, съавтор на книгите „Прах в нозете“ и „Химикал, шоколад и две рупии“.

Препоръчваме ви още:

Изповедта на един "татичко"

Този много кратък и много сладък живот...

За трохите по пътя

След пожара в търговския център в Кемерово бяха опустошени десетки семейства. Трагедията е най-коментираното събитие в социалните мрежи в Русия (и не само) през последните дни. Хората споделят клипове на родители, изгубили децата си, последните думи, написани от загинали в чатовете. Едновременно с това, един друг пост набира все по-голяма популярност. На стената си във фейсбук Александра Иванова публикува правила за поведение при пожар в мол, с коментар:

„Таткото на едно дете е пожарникар, той моли да споделим тези правила с надеждата, че никога няма да потрябват на нас и нашите близки.“

1. Вие виждате и чувате:

- включването на системата за оповестяване;

- виждате дим, пламъци;

- усещате мирис на изгоряло и дим;

- виждате хора, които се евакуират;

- чувате информация от очевидци.

2. Какво да правите:

Огледайте се и преценете дали е настъпила паника.

3. Ако все още няма паника:

 - Бързо напуснете центъра от най-близкия ПОЗНАТ и ПРОВЕРЕН изход (централните изходи, изходите към паркинга).

- Постарайте се да напуснете сградата ДО началото на масовата евакуация на хора (имате около 5-10 минути след появата на първите признаци на пожар).

- НИКОГА не използвайте асансьорите (ясно е защо).

- НАЙ-ДОБРЕ НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ страничните (служебните) стълбища, ДОРИ АВАРИЙНИТЕ (в повече случаи изходите към тях са заключени и вие ще се окажете в капан, ще бъдете пометени от прииждащия поток хора, освен това тези стълбища много бързо се пълнят с отровен дим, който няма къде да се разсее, нямате шанс да се измъкнете оттам).

4. Ако паниката е започнала

- Ако сте здрав, възрастен мъж и сте сам, тръгвайте смело към основните изходи на търговския център, заедно с останалите (не използвайте служебни/аварийни стълбища, докато не се убедите, че са отворени).

- Във всички останали случаи НИКОГА не бива да правите това.

- Потърсете някое свободно място, по-далеч от общия поток хора.

- Огледайте хората, които се евакуират по стълбите и преценете да ги последвате ли.

5. Ако потокът по дадено стълбище е постоянен и не спира, няма задръстване, значи изходът, към който води, е отворен, следвайте тези хора.

- Ако на някое от стълбищата има „тапа“, значи вътре е меле и изходът е затворен.

6. Обърнете внимание на изходите към зоната за паркиране.

Паркингът е друг противопожарен отсек, евакуационните изходи от него и изходите за автомобилите водят директно към улицата и не са свързани с надземната част на сградата. Не се качвайте в автомобила си, внимателно, по възможност без паника, се движете по тротоара.

7. В най-краен случай, ако нито един вариант не проработи, влезте в тоалетната.

- ЗАДЪЛЖИТЕЛНО оставете пред входа й някаква своя вещ – яке, шапка, обувки. Това е СИГНАЛ за пожарникарите, че вътре има човек.

- Пуснете водата в умивалниците.

- Намокрете всички възможни дрехи и вещи, които носите.

- С мокрите вещи покрийте вратата. Важно е да бъдат запълнени всичките й фуги.

- Мокрете вещите си периодично. Чакайте пожарникарите.

8. Прозорците

Прозорецът е най-крайният път към спасението. Ако, разбира се, не е на първия етаж, без решетка и се отваря лесно.

9. Използването на прозореца като изход има смисъл, ако:

- се намирате не по-високо от третия етаж на сграда с височина на таваните до 3 метра, в мол това означава не по-високо от ВТОРИ етаж;

- е видно, че прозорецът може да бъде отворен.

Да скочите от височина над 5 метра е много опасно, но до 9 метра вероятно ще счупите краката си, но ще останете живи. По-нависоко шансове за успешен изход от скачането няма.

Вероятност да ви хванат, ако сте на височина над 9 метра практически няма, а и материята, върху която се приземявате трябва да е специална и хората, които ви поемат, трябва да са подготвени. А най-важното е, ако има такова платно и трябва да скачате, да паднете по гръб.

10. Как да използвате прозореца

- Можете да скочите от прозореца на 3-ия (втория в моловете) етаж, ако сте възрастен, здрав човек. С голяма вероятност ще си счупите краката, но ще останете живи.

- Децата, възрастните хора, бременните жени не са готови за такъв скок. Не бива да им помагате да скочат. Няма да преживеят падането. Ако сте решили да скочите, съкратете разстоянието до земята, като увиснете на перваза преди скока, с изпънати ръце, дръжте краката полусвити, стремете се да паднете настрани при съприкосновение със земята. Ако по трасето ви има вентилационен тръбопровод, извъртете се така, че траекторията на полета ви да не се пресича с него.

11. Как да използвате прозореца, ако сте над третия (втория за мол) етаж

- Максималното, което можете да направите, ако има широки первази, е да седнете внимателно от външната страна и да чакате помощ. Не е безопасно, но в краен случай може да ви спаси от отравяне с изгорели газове.

- Ако помещението е силно задимено и няма накъде да отстъпвате, а прозорците нямат широки первази или са много малки, изтеглете главата си максимално към отворения прозорец, доколкото е възможно.

12. НЕ ОТВАРЯЙТЕ прозорец, ако в помещението, в което се намирате, може да се диша. Отвореният прозорец провокира тягата и най-вероятно мястото, на което се намирате, бързо ще се запълни с дим и отровни газове. Освен това там, където има отворени точки, пламъкът се разпространява по-бързо.

Бел.ред. Напомням ви, че децата, които загинаха в кинозалата в Кемерово, са били заключени там от съображения за безопасност - за да не излязат и тръгнат из мола. Никога и в никакъв случай не оставяйте деца (и възрастни) заключени и без изход - нито в учебна зала, нито у дома, нито на обществено събитие. Много се надявам след тази история и в българските молове да се изиска сериозна проверка на безопасността, както и в кина, театри и други обществени сгради. Защото това обяснение - небрежност - ми звучи много познато и за нашата действителност. А лошото на небрежността е, че когато стане престъпна небрежност, за някого вече е късно...

Препоръчваме ви още:

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете

Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета

Ако детето се изгуби

Автор: Стамена Марашева-Петкова

След последни научни изследвания, данните съобщават, че Bai Ganios homofobus (Бай Ганьо) е застрашен от изчезване вид и в близките десетилетия, неговият вид може да бъде заличен посредством култивиране и опитомяване от хората. Това е едно същество, което за първи път е открито от Алеко Констанстантонов. За първи път материалите за Бай Ганьо са отпечатани през април 1894 г. в списанието за наука, литература и критика „Мисъл”. Днес обаче Bai Ganios homofobus, известен като Бай Ганьо, може да изчезне също като северния бял носорог и да се превърне в митично същество като Торбалан, Йети, Баба Яга, златната рибка и други приказни създания.

Бай Ганьо все още може да бъде открит в населените места, затова е важно да можем да го разпознаваме с цел да запазим този рядък вид. Има няколко маркера, по които можем да разпознаем съществото.

1. Външен вид

През пролетно-летния сезон Bai Ganios homofobus предимно може да се види с ансамбъл от бял на цвят потник, който най-често е с жълти петна в областта около яката и подмишниците. В най-горещите летни месеци, този потник изчезва, но следите от него са видими заради разликата в тена. Втората част от ансамбълчето са късите гащи, те варират в различни цветове и шарки, предимно с хавайски мотиви. Джапанките са неразделен мотив от външния вид на Бай Ганьо.

През есенно-зимния сезон, Бай Ганьо се среща предимно със загащена в панталона риза (най-често каре). Панталонът е в тъмни цветове, предимно кафяв. Плетени обувки през есента и гумени ботуши през зимата.

Окосмяването е различно при различните видове. Могат да бъдат срещнати видове с буйни кечета с мазен корен или такива с оредяващо окосмяване, прикриващи го посредством прехвърляне на коса, умишлено оставена по-дълга от единия край (коса назаем). Като трябва да се обърне внимание, че окосмяването по главата е обратнопропорционално на това на тялото т.е. колкото по-малко на главата, толкова повече на гърба. Има обаче и такива, които са късо подстригани и често не биват разпознавани първоначално като представители на вида Бай Ганьо.

2. Поведение

Bai Ganios homofobus може да бъде разпознат по поведението, защото то е основния белег за този биологичен вид. Най-често този вид е определян като див (селянин) предимно заради уменията по шофиране. Бай Ганьо паркира малката си барака, така че да заеме две паркоместа. Не е научно доказано, но по последни данни не са жените най-лошите шофьори, а индивидите от Bai Ganios homofobus. Те не полагат особени грижи за колата си и тя често бива разпознавана посредством интериора - чергички, възглавнички и дори найлон по седалките; изкуствени цветя или плюшени играчки за задното стъкло. Всякакви видове висулки на огледалото за задно виждане. В колата задължително всички пепелници са препълнени с фасове и пепел.

Друг белег на Бай Ганьо е общуването с другите индивиди. Той счита себе си за висша фигура в хранителната верига. Той е най-умен, най-компетентен, най-интелигентен. Не се съобразява с околните, дори да извършва велика простотия като да остърже калните си обуща на стълбите във входа, да заеме всички общи помещения в блока със своите боклуци, да изхвърли кофата за боклук през прозореца и да замеря съседските деца с фасове. А ако някой му направи забележка, бива псуван, обиждан, дори бит.

3. Ареал на обитаване

Индивидите от Bai Ganios homofobus могат да бъдат видени във всички ареали. В градска среда, така наречените urban Bai Ganios homofobus, и в селска среда - wild Bai Ganios homofobus. Първите обитават панелки и са кошмар за съседите (нещо като хлебарките). Проблемите, които създават за живущите в блоковете, са от всякакво естество. От скандали със съседи до уриниране по общите части на блока. Вторият тип са по-неагресивни спрямо околните, въпреки че името им е wild Bai Ganios homofobus. Тези индивиди също създават проблеми на съседите си, но най-често имат свое място, където правят свинщините си.

4. Размножаване

Независимо от средата си, индивидите Бай Ганьо имат ритуали, които се спазват, за да привличат женските. Такива ритуали са консумацията на ракия и пушенето на евтини цигари. Този ритуал се извършва предимно вечер и включва шопска салата и домашна ракия, когато няма домашна, може и евтина купешка. По този начин Bai Ganios homofobus произвеждат миризма, с която да привличат женски. Съчетанието от миризма на евтина ракия, салата, цигарен дим и пот е много силно, много рядко може да привлече някоя женска, почти никога, но въпреки това индивидите от вида Бай Ганьо не спират да извършват ритуала си. Ако пък са създали поколение и имат своя женска, то това се е случило в по-ранен период от живота на Bai Ganios homofobus, когато белезите на същество от този вид не са били толкова ясно изразени и женската е била заблудена.

5. Общуване

Както вече споменахме, Bai Ganios homofobus считат себе си за най-висши. Грубият език и вулгарните думи са на почит в техния речник, който е с две думи по-беден от този на едногодишно дете. В повечето случаи общуването с тези индивиди е неприятно и болезнено за околните, това е и основната причина да се правят опити от хората да бъдат опитомявани и култивирани.

Като извод от анализа на данни, може да се счита, че Bai Ganios homofobus е изчезващ вид. Повечето съвременни български мъже са културни, интелигентни, отнасят се с уважение към жените и дори и те страдат от присъствието на Bai Ganios homofobus в съседство.

В следващата научна статия ще бъдат разгледани и женските от вида Bai Ganios homofobus, които също са изчезващ вид, но както мъжките, така и те, все още могат да бъдат срещани в обществото и да заплашват мирното и кротко съществуване на околните хора.

P. S. За съжаление индивидите от Bai Ganios homofobus най-вероятно няма да могат да прочетат статията за себе си, защото не им се занимава с глупости като интернет, компютри и ала-бала такива, пък и не знаят как да се справят с техниката. Останалите индивиди обаче могат да се посмеят и забавляват на техен гръб и да се надяват да не попаднат на Bai Ganios homofobus.

Препоръчваме ви още:

Криворазбраната социална мрежа

Криворазбраното майчинство

Криворазбраното здравеопазване

БЪЛГАРИ ПО ЦЯЛ СВЯТ ОТБЕЛЯЗВАТ ДЕНЯ НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ 11 МАЙ С ТРАДИЦИОННО ХОРО

На 11 май 2018 г. хиляди българи в над 25 държави ще танцуват традиционно българско хоро, за да отбележат празника на Светите братя Кирил и Методий. По инициатива на Министерство на образованието и науката (МОН), в различни точки по света, учениците от български неделни училища, както и техните учители, родители и приятели, ще се съберат, за да почетат българските традиции и култура, като част от инициативата „Розите на България”. Проектът се организира в партньорство с Министерството на външните работи и съответните дипломатически представителства, Министерството на културата и Държавната агенция за българите в чужбина.

Инициативата „Розите на България”, организирана от Министерство на образованието и науката, обединява над 50 български неделни училища в чужбина  Сред тях са училища в Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Казахстан, Канада, Кипър, Мароко, Молдова, Обединени арабски емирства, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция, Чехия, ЮАР. Те ще се включат в специално организирани събития, чрез които ще отбележат празника на българската азбука.

Танцовите състави към българските неделни училища ще поканят всички присъстващи да се хванат за ръце и да извият традиционно българско хоро под звуците на емблематичната „Празнична сюита“ в изпълнение на оркестъра на Българското национално радио и ансамбъл „Тракия“. В рамките на инициативата всяко училище ще има възможност да организира други изяви на децата, базари, изложби на рисунки, резултати от конкурси, пленери и др., но обединяващият елемент от празника ще бъде българското хоро, което ще се извие на открити и оживени места в градовете.

"Вярваме, че каузата ни ще обедини нашата общност по целия свят и заедно ще почетем един от най-светлите празници - Денят на Светите братя Кирил и Методий. Каним всички наши сънародници да подкрепят инициативата в името на съхранението и разпространението на българския език и култура по целия свят", заяви Деница Сачева, заместник-министър на образованието и науката.

Повече информация за „Розите на България” може да бъде открита на Facebook страницата на инициативата.

Препоръчваме ви още:

Българчетата в чужбина, които говорят български

Чушки по панагюрски в навечерието на Трети март

Асен Йорданов - българинът, който научи американците да летят

Много млади родители вече се отказват от баналните снимки на изписването пред родилния дом и организират красиви фотосесии в студио, с професионален фотограф и декори. Резултатът от тези фотосесии, разбира се, се разпространява светкавично в социалните мрежи. Каква красота! Какви сладки спящи човечета! Но истината е малко по-различна. Катрин Кенеди, автор на Cafe Mom твърди, че всичко това е пълна илюзия. Всъщност идеалните снимки на пухкави спящи бебета се получават след истерии, милиони провалени кадри и пристъпи на майчино отчаяние. Затова, както казва Кенеди, би било по-добре родителите да признаят истината за тези фотосесии с чувство за хумор и да се откажат от клишето „портфолио на новороденото“. Ето какви варианти им предлага тя.

1. Оказва се, че първото акне при децата се появява много преди пубертета.

Идеалният коментар под черно-бяла снимка би бил честният: „Не, тя не е черно-бяла, за да е по-загадъчно и по-арт, а защото така е по-незабележим обривът, който се появи на лицето на бебето в нощта преди сесията. Благодаря за вниманието!“

2. На тази снимка тя се усмихва, защото току-що се е изакала.

Всички, които в този момент са зад кадър едва сдържаха сълзите си. Не, не сълзи от умиление. Това са сълзи на самосъжаление. Защото всеки от нас взе участие в отстраняването на последствията от изригването на лайняната лавина. Дори фотографът! 

3. Тя спи, защото рева цяла нощ без прекъсване.

Струва ми се, че най-сетне се умори. Тази снимка е доказателство за това, че детето ни все пак е способно да заспи. Моля, помагайте със съвети! 

4. Снимахме малкия с кака си на свой риск.

Да, изглежда сякаш каката наистина обича малкото. Но не се подвеждайте. На първите три снимки тя се опита да го смачка, а после да го удуши. Приключихме с фотосесията, след като накрая реши да го изхвърли от снимачния терен. Какво ли още ни чака? 

5. Изглежда, че кучето ни наистина мрази бебета.

По цял ден ръмжи и лае от ревност. Успяхме да ги снимаме заедно само благодарение на кучешката храна, която предвидливо носехме със себе си. 

6. На снимката е с шапка, защото главата му все още е сплескана от раждането.

А вие си мислехте, че на тези снимки бебетата са със шапки, за да изглеждат още по-сладки. Да, ама не. 

7. Ако трябва да бъдем честни, да му свалим памперса, беше лоша идея.

Бялата постелка, върху която снимахме голото бебе, към края на снимките, беше вече мокра и жълта. Ще трябва да се реваншираме на фотографа, който ни я предостави за фотосесията. Да живее фотошопът!

8. Твърде възможно е да ни се е родило извънземно.

Да, той изглежда сбръчкан и странен, но така и трябва да бъде. Като порасне, ще стане значително по-приятен за гледане (надяваме се). А сега напишете в коментарите си, че това е най-сладкото бебе, което някога сте виждали. Не, не ви задължаваме…

А тази снимка е от първата фотосесия на Алекс :) Благодаря на Ивелина Чолакова. Скоро ни предстои да снимаме и Борис.

Препоръчваме ви още:

Роди се човек - история в снимки

Жрицата на спомените

Снимки с телефон

Този текст е от блога на Анна Бикова, автор на книгата "Самостоятелното дете или как да станеш "мързелива" майка".

Знаете ли как мечтаят децата?

Истинските детски мечти не са ограничени от законите на физиката, заплатата на родителите, километрите разстояние, мнението на социума, критичното отношение към способностите и други рационалности.

Родителите често подрязват крилата на детските мечти, обяснявайки загрижено, защо осъществяването им е невъзможно:

Това е нереално.

Не става така.

Нямаме възможност.

Няма да се получи.

Ако подобни реакции на мечтата се повтарят често, децата бързо порастват същите като възрастните, които са се отучили да мечтаят.

Техните желания не напускат пределите на границите, които сами на себе си са поставили. „Това не е възможно“ е универсалната фраза за убиване на всяка мечта.

Не казвайте на детето „това не е реално“, „не можем да си го позволим“. Кажете поне: „Засега не можем да си го позволим, но ще измислим нещо.“ А най-добре поразсъждавайте заедно: „Как можем да направим това? При какви условия? Какво може да се направи за това?“

Кога е подходящият момент

да започнеш нещо свое

Мечтата движи прогреса. Ако всички бяха повярвали, че да летим е невъзможно, сега нямаше да има самолети. Мечтайте заедно с детето, внимателно изслушвайте и подкрепяйте мечтите му. Нарисувайте мечтата. Направете си колаж от мечти. Започнете да мечтаете като в детството – безгранично. Отворете портала към света на възможностите, като си спомните своите детски мечти. Може би е дошло времето да реализирате някоя своя детска мечта. Така ще направите подарък на детето, което живее във вас, а то ще ви се отблагодари с мощен ресурс.

Не говоря за витаенето в облаците и за живот с илюзии.

Говоря за мечтата като призив за действие.

За здравословните амбиции и увереността в собствените възможности. За способността да превърнеш мечтите в намерения, в разработването на стратегия, в набелязването на конкретните етапи в реализирането й. На това трябва да учим децата си отрано – да си задават въпроси: „Как мога да постигна това? Какво мога да направя? Какво да предприема още утре?“

Как да различаваме празните илюзии от мечтите? Мечтата трябва да се трансформира в план за действие. Без конкретни ежедневни стъпки към осъществяването й само ще витаем в облаците.

Трябва да поемем отговорност за мечтата си. Да не чакаме благоприятните обстоятелства. Хората, които поемат отговорност за резултатите, са склонни да си задават въпросите: „Какво направих днес за своята цел? Какви ресурси са ми нужни? Какви способности мога да развия?“

Къде е границата на мечтите? В нашите способности и ресурси. Способностите могат да бъдат развити. Ресурсите могат да бъдат привлечени. Ако успеем да превърнем мечтата в план за действие, тогава тя ще добие напълно реални очертания.

Ако детето ми каже, че иска говорещо куче, няма да му отвърна – „Невъзможно!“

Ще кажа, че такива кучета ЗАСЕГА няма... но може би ти ще измислиш нещо.

Нататък всичко зависи от степента на заинтересованост и възрастта на детето. Можем да прочетем за различните породи кучета, мога да разкажа за изследвания на учените. Кой знае дали детето ще забрави тази своя идея или след 30-ина години ще изобрети приложение за кучета и устройство, което ще трансформира ръмженето в „махни се или ще те ухапя“.

Да се научим да ги слушаме

Когато бях дете мечтаех за кукла, която може да яде. Днешните момиченца има кукли, които ядат, ходят до тоалетна… Мечтаех още да има телефони, по които не само ще говорим, но ще можем и да се виждаме. И ще можем да звъним не само от вкъщи, но и от всяка точка на планетата. Тогава това също изглеждаше нереално. Сега има интернет, скайп, таблети.

Мечтите се сбъдват. Защото някой не само е мечтал, но е и действал.

Ако детето ви каже, че иска да стане президент, не казвайте – „нереално е“. Нито един родител не може да знае отрано какъв е пределът в развитието на детето му и да решава вместо него – „това ще можеш, но това няма да можеш“. Просто няма право. Може ли детето или не, е негово собствено решение. Родителят трябва само да го подкрепя: „Хайде да прочетем някоя биография на президент, да разберем кои негови качества са му помогнали да постигне това.“

Моля ви, не убивайте детските мечти заради субективното си мнение и личния опит. Но и не пропускайте да обясните на детето, че за да осъществи мечтите си, не е достатъчно само да мечтае, а трябва и да действа.

***************

Препоръчваме ви и нашия любим текст на Анна Бикова - Аз съм мързелива майка.

Прочетохте ли Мамо, скучно ми е?