Автор: Янка Петкова

Един от най-сериозните източници на стрес за родителя е страхът от изгубване на детето. Много често дори знаем къде да го търсим - край щанда с играчки или лакомства. Понякога обаче развръзката не идва толкова бързо и се налага да бъде потърсена помощ. Както в много други случаи и в този има правила, наложени от опита на родители, преживели подобен инцидент.

Предварителна подготовка

Да научим детето да стои близо до нас – с ежедневно напомняне и уточняване, че трябва да попита винаги, преди да реши да се отдалечи.

Да се погрижим да знае имената и адреса си наизуст (ако е на подходящата възраст).

Да „тренираме“ викане за помощ – можем да го превърнем в игра, когато сме на открито. Практиката показва, че много от децата не знаят как да правят това.

Да научим детето да казва „не“. Струва ни се, че малчуганите са родени с тази способност, но невинаги е така. Те трябва да отказват всякакъв контакт с непознат, да не откликват на молбата му за помощ или на покана.

Да му обясним, че ако ни изгуби от поглед, е добре да потърси помощ от жени с деца.

Да го предупредим, че ако се отдели от нас, трябва да спре да се движи и да чака да бъде намерено.

Да уточним предварително отговорността за надзора над децата с други родители, с които предстои да посетим оживено събитие.

Да залепим стикер с телефонния си номер на дрешката на малкото дете, когато отиваме на място с много хора.

Да го облечем в ярки цветове.

Да го снимаме с мобилния си телефон преди излизане. Някой може да реши, че е прекалено, но опитът сочи, че това е по-сигурният начин за разпознаване на детето – просто показваме актуалната снимка на минувачите, вместо да даваме словесно описание на външния му вид. Оказва се, че в паниката си много родители не могат да си спомнят с какво е било облечено детето им. Освен това тази снимка може да послужи и на полицията, в случай че се наложи да започне издирване.

Да създадем у детето навик да предупреждава къде отива. Възможно е да срещне приятелче или близък и да бъде поканено на гости. Трябва да знае, че в този случай звъни на родителя си, иска разрешение и предоставя телефона на възрастния, който поема отговорност за него, за обратна връзка.

Да активираме функцията за локация в мобилния му телефон.

Да се погрижим за номерата на бърз бутон в телефона му – на мама, на тате, 112.

Да проверим дали телефонът на детето е зареден, преди да излезе.

Прочетете и Опасните игри

Какво да правим, ако малкото дете се изгуби на оживено място

Да се опитаме да не изпадаме в паника, колкото и да е трудно.

Да спрем и бавно да се огледаме.

Да извикаме високо и отчетливо детето по име.

Да не се отдалечаваме от мястото, където сме го изгубили, ако сме сами и няма друг възрастен, който би могъл да остане там.

Да потърсим съдействие на охрана, управител на обекта, полицай в близост.

Вижте и Въпросите, чиито отговори
трябва да знае всяко дете

Как да реагираме, в случай че детето е само навън

Да се отзовем, ако ни се обади с молба да го посрещнем, въпреки че отдавна не го правим. За да пожелае това, детето вероятно има причина. В такъв случай репликата „нали вече си голям“ е абсолютно недопустима.

Да позвъним или да изпратим съобщение, ако знаем, че детето ни пътува половин час до училище (или друго място) и след час не се е обадило, че е пристигнало.

Ако не успеем да осъществим контакт с него, да се свържем с всички възможни източници на информация - съученици, близки, приятели, към които е тръгнало. Можем да използваме и социалните мрежи, за да получим повече информация.

Да се възползваме от опцията за определяне локацията на детето. Не бива да забравяме обаче, че това може да стане, ако телефонът е включен и функцията активирана.

Ако в близките два-три часа не открием детето, можем да позвъним на телефон 112. Не е прибързано. В повечето случаи тревогата може да е фалшива, но веднъж подаден сигналът е регистриран и реакцията е задължителна. Според специалисти, при изчезване на деца най-важни са първите 24 часа.

Защо е нужно да правим това? Защото понякога наистина не можем да предположим какво се е случило. Детето може да е объркало автобуса си в бързината и да се е озовало в непознат квартал; може да е решило да се отбие у приятел и да се е заиграло там. Вариантите са много и не е задължително да са стряскащи. А когато го открием, можем да се свържем отново с хората, които сме обезпокоили и да се извиним. Някой може да каже, че това е излишна паника, но опитът е доказал, че колкото повече хора са известени за проблема, толкова по-голяма е вероятността да бъде намерено бързо решение.

Прочетете Урок по безопасност
за най-малките

Как да реагираме, ако детето е само сред природата

Преди да го пуснем на ученическа екскурзия например, трябва да сме се уверили, че ще има достатъчно възрастни, които да упражняват контрол. Не е добра идея да изпращаме детето на подобна разходка с хора в напреднала възраст. Възможно е (в планината или в гората) да им се случи нещо от преумора и то да остане без подкрепата и контрола им.

Да се погрижим да е облечено в ярки дрехи, които ще го направят по-леснозабележимо в гората. Препоръчително е да се избягват камуфлажните цветове.

Да проверим зареден ли е телефонът му.

Да го предупредим да не остава без вода.

Да обясним, че при никакви обстоятелства не бива да се движи близо до водоем. Това е опасно, може да се подхлъзне и да падне във водата.

Да му обясним, че ако се изгуби, трябва незабавно да спре да се движи, да звънне на 112, след това на нас.

Да бъде пестеливо в позвъняването и разговорите си, да изключи мобилните си данни след като подаде съобщение, за да не изтощава батерията на телефона си.

Да го предупредим, че е добре да сигнализира за местоположението си с глас, почукване, да оставя видими следи. Така ще привлече вниманието на хората, които го търсят.

Да не се плаши и бяга при силен шум (хеликоптер, кучешки лай, гласове). Спасителите твърдят, че много често, в подобна ситуация, малчуганите се крият и променят локацията си, което затруднява откриването им.

Обикновено децата се губят, въпреки всичките ни усилия да не се случва. Но това в никакъв случай не ни прави лоши родители. Най-важното, което детето трябва да знае е, че каквото и да се случи, ние ще винаги ще го потърсим. Това му създава сигурност и позитивна нагласа.

Препоръчваме ви още:

Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета
49 фрази, които ще ви помогнат да успокоите детето
Забранете безотговорните родители