Този текст е от блога на Анна Бикова, автор на книгата "Самостоятелното дете или как да станеш "мързелива" майка".

Знаете ли как мечтаят децата?

Истинските детски мечти не са ограничени от законите на физиката, заплатата на родителите, километрите разстояние, мнението на социума, критичното отношение към способностите и други рационалности.

Родителите често подрязват крилата на детските мечти, обяснявайки загрижено, защо осъществяването им е невъзможно:

Това е нереално.

Не става така.

Нямаме възможност.

Няма да се получи.

Ако подобни реакции на мечтата се повтарят често, децата бързо порастват същите като възрастните, които са се отучили да мечтаят.

Техните желания не напускат пределите на границите, които сами на себе си са поставили. „Това не е възможно“ е универсалната фраза за убиване на всяка мечта.

Не казвайте на детето „това не е реално“, „не можем да си го позволим“. Кажете поне: „Засега не можем да си го позволим, но ще измислим нещо.“ А най-добре поразсъждавайте заедно: „Как можем да направим това? При какви условия? Какво може да се направи за това?“

Кога е подходящият момент

да започнеш нещо свое

Мечтата движи прогреса. Ако всички бяха повярвали, че да летим е невъзможно, сега нямаше да има самолети. Мечтайте заедно с детето, внимателно изслушвайте и подкрепяйте мечтите му. Нарисувайте мечтата. Направете си колаж от мечти. Започнете да мечтаете като в детството – безгранично. Отворете портала към света на възможностите, като си спомните своите детски мечти. Може би е дошло времето да реализирате някоя своя детска мечта. Така ще направите подарък на детето, което живее във вас, а то ще ви се отблагодари с мощен ресурс.

Не говоря за витаенето в облаците и за живот с илюзии.

Говоря за мечтата като призив за действие.

За здравословните амбиции и увереността в собствените възможности. За способността да превърнеш мечтите в намерения, в разработването на стратегия, в набелязването на конкретните етапи в реализирането й. На това трябва да учим децата си отрано – да си задават въпроси: „Как мога да постигна това? Какво мога да направя? Какво да предприема още утре?“

Как да различаваме празните илюзии от мечтите? Мечтата трябва да се трансформира в план за действие. Без конкретни ежедневни стъпки към осъществяването й само ще витаем в облаците.

Трябва да поемем отговорност за мечтата си. Да не чакаме благоприятните обстоятелства. Хората, които поемат отговорност за резултатите, са склонни да си задават въпросите: „Какво направих днес за своята цел? Какви ресурси са ми нужни? Какви способности мога да развия?“

Къде е границата на мечтите? В нашите способности и ресурси. Способностите могат да бъдат развити. Ресурсите могат да бъдат привлечени. Ако успеем да превърнем мечтата в план за действие, тогава тя ще добие напълно реални очертания.

Ако детето ми каже, че иска говорещо куче, няма да му отвърна – „Невъзможно!“

Ще кажа, че такива кучета ЗАСЕГА няма... но може би ти ще измислиш нещо.

Нататък всичко зависи от степента на заинтересованост и възрастта на детето. Можем да прочетем за различните породи кучета, мога да разкажа за изследвания на учените. Кой знае дали детето ще забрави тази своя идея или след 30-ина години ще изобрети приложение за кучета и устройство, което ще трансформира ръмженето в „махни се или ще те ухапя“.

Да се научим да ги слушаме

Когато бях дете мечтаех за кукла, която може да яде. Днешните момиченца има кукли, които ядат, ходят до тоалетна… Мечтаех още да има телефони, по които не само ще говорим, но ще можем и да се виждаме. И ще можем да звъним не само от вкъщи, но и от всяка точка на планетата. Тогава това също изглеждаше нереално. Сега има интернет, скайп, таблети.

Мечтите се сбъдват. Защото някой не само е мечтал, но е и действал.

Ако детето ви каже, че иска да стане президент, не казвайте – „нереално е“. Нито един родител не може да знае отрано какъв е пределът в развитието на детето му и да решава вместо него – „това ще можеш, но това няма да можеш“. Просто няма право. Може ли детето или не, е негово собствено решение. Родителят трябва само да го подкрепя: „Хайде да прочетем някоя биография на президент, да разберем кои негови качества са му помогнали да постигне това.“

Моля ви, не убивайте детските мечти заради субективното си мнение и личния опит. Но и не пропускайте да обясните на детето, че за да осъществи мечтите си, не е достатъчно само да мечтае, а трябва и да действа.

***************

Препоръчваме ви и нашия любим текст на Анна Бикова - Аз съм мързелива майка.

Прочетохте ли Мамо, скучно ми е?