Авторът на следния текст Людмила Некрасова е руски педагог с дългогодишен стаж. Може да следите тук сайта, в който пише за проблемите в образованието и споделя опит.

„Образованието е това, което остава, когато всичко научено се забрави.“

Бъръс Фредерик Скинър

Децата трябва да уважават учителя. Това се набива в главите на учениците от поколения насам. А въпросите за какво да бъде уважаван, защо да бъде уважаван, всички старателно заобикалят. Уважението идва като даденост – защото е възрастен и защото е учител. Истината обаче е, че и учителят трябва да положи усилия, за да постигне дисциплина, основана на уважението.

Заливат ни с информация за случаи на шокиращо поведение на непълнолетни и агресия на ученици към учителите. В същото време не всички педагози се сблъскват с подобни проблеми. Имам колега, на когото всяка година му даваме най-трудните в поведенчески план класове. Понякога си мисля, че той дори не забелязва това. При него всички деца, по някакъв вълшебен начин, се превръщат във възпитани и добри ученици. Самата аз успешно организирам спокойната обстановка по време на час. Нямам никаква специална тайна как става това. Но съм стигнала до някои изводи.

1. Не прави борбата за дисциплина основен проблем

Ако учителят влезе в час с нагласата да се бори с нарушителите на реда, задължително ще ги открие. И непременно ще вложи сериозни усилия, за да им се противопостави, за да търси виновните. Защото всички ние виждаме това, което искаме да видим. Една моя колежка, математичка, веднъж ми каза: „Няма класове с лоша дисциплина. Има неправилно подбрани към урока задачи.“
Тази фраза, която чух в началото на кариерата си, не ми излиза от главата. Благодарение на нея аз определих свой собствен принцип: „Аз влизам в час, не за да се боря за дисциплина, а за да проведа интересен урок.“ Опитвам се да не се съсредоточавам в нарушителите, а да привлека вниманието на всички и да ги ангажирам със занимания. При такъв подход фокусът върху проблемите с търсенето на виновни се измества към усъвършенстване на педагогическите подходи и технологии.

2. Не води битка с детето като с равен (когато конфликтът вече е факт)

Да, и мен ме дразнят блажените проповедници на вселенско добро, които отказват да видят реалността заради розовите си очила. Но в същото време съм убедена в правилността на вътрешния си стремеж да търся у околните първо положителните им страни и според мен това трябва да е качество на първичната професионална пригодност на учителя. Но дори при такъв подход, педагогът е въвлечен в сложни конфликти. Имала съм няколко такива случая. Един мой ученик не беше съгласен с оценката си и хвърли по мен стол. Не ме достигна само заради слабата си физическа форма. В друг случай ученик упорито отказваше да изпълнява каквито и да било задачи в час. Обясняваше на висок глас как в края на годината дядо му, който бил академик, ще му издейства „нормални“ оценки. Имах и още няколко интересни ситуации. В такива случаи не става дума за спазването на елементарни норми и правила на поведение в училище. Ако ситуацията е критична и учителят се окаже участник в конфликт, съвсем уместно е да потърси помощ. Това няма да снижи авторитета му. Реална подкрепа могат да му окажат класният ръководител, родителите на детето, училищният психолог или администрацията.

Разбира се, такива случаи са изпитание за учителя. Главната опасност е да не се озлобиш, да се задълбочиш в конфликта с детето (като с възрастен), да искаш да го победиш и да го накажеш на всяка цена. Мисля, че ако учителят веднъж тръгне по пътя на противопоставянето на ученика, без да се съобрази с това, че е по-силният, по-възрастният, по-авторитетният и на негова страна е системата (до известна степен), той е обречен. Целият му професионален живот ще бъде отровен от тази битка. Борбата за дисциплина, наказването на нарушителите й, искането на извинение през целия клас и металното „повтори какво казах“ ще станат неразделна част от професионалния му живот. И разбира се, усещането за собствената му безпомощност към тийнейджърския бунт.

Наскоро една млада колежка попадна в конфликтна ситуация. Тя е моя възпитаничка, учеше в класа, на който бях класен ръководител за първи път в живота си. Освен това още в началото имах конфликт с майка й, който продължи няколко дни. После го разрешихме и постигнахме съгласие. Сега дъщерята се оказа в подобна ситуация. Макар че нейният случай беше по-сложен, по-обиден и нечестен, тя се справи! Не се озлоби, не използва възможността да усложни живота на ученика и семейството му. С това авторитетът й сред учениците и техните родители нарасна.

3. Уважавай учениците - не изисквай уважение от тях

Не вярвам, че уважението може да се завоюва. А и да се бори за уважение не е задължение на учителя. Напротив, мисля, че учителят трябва да показва уважението си към децата. Ако искаш учениците ти да уважават времето ти и да идват точно на уроците – уважавай и ти тяхното време. Започни да влизаш в час навреме и да свършваш урока си със звънеца и като твое огледално отражение учениците ти ще започнат да правят същото. За да се предават всички тестове навреме и да не се стига до немотивирани отсрочки, трябва и учителят да спазва подобни изисквания.

Ние, учителите, трябва първо сами да се научим навреме да поставяме домашните задачи, да проверяваме събраните ученически работи и да поставяме оценки. И много други неща. Учтиво обръщане по име, готовност да изслушаш и отговориш на въпрос, коректно да формулираш забележките. Тогава ще се радваме на подобно отношение в отговор. А с вежливостта идва и уважението, пред което всички проблеми с дисциплината отпадат безпомощни. Или поне стават по-редки.

За нашите читатели преведе от руски Янка Петкова. 

Препоръчваме ви още:

Учителка с решение срещу агресията

Дървото е гнило от корена

Като майка и учител

Призванието да работиш с деца