Екипът от Център за обществена подкрепа „Св. София“към фондация „За Нашите Деца“ проведе успешен и емоционален Ден на превенцията от изоставяне в ПСАГБАЛ „Св. София“.

С добро настроение и усмивки, специалистите запознаха бъдещи майки и татковци с дейностите на фондацията, показаха им как правилно да къпят и подсушават своите бебета. Много от родителите се престрашиха да намажат с кремче и да сложат памперс на култовите бебета Георги и Пешо – куклите, които са неизменна част от много други обучения и любимци на екипа.

Освен бъдещите родители, силен интерес към инициативата проявиха и лекарите и медицинските, които дори се включиха в обучението. А най-малкият участник бе петгодишната Диляна, която бързо се научи как да повива и със сигурност ще се справя отлично с тази задача, когато на бял свят се появи нейното братче или сестриче.

ПСАГБАЛ „Св. София“ е едно от трите здравни заведения в гр. София, с които екипът на фондация „За нашите деца“ има дългогодишно сътрудничество и заедно работят за това все по-малко семейства да се разделят с децата си. Там специалистите на фондацията консултират и подкрепят родители, за които има риск да се разделят със своето новородено, като им оказват социална, психологическа и когато се наложи – и материална помощ.

Препоръчваме ви още:

Над 800 деца, родители и специалисти подпомогна проект "Грижа в ранната възраст"

Безплатно обучение за родители от фондация "За Нашите Деца"

Музикални, театрални, кулинарни и танцови изпълнения, работилници, мода, изкуство и още над 50 магнетични преживявания са част от богатата програма на Азиатския фестивал „Цветовете на традициите“, който ще се проведе на 12-и май на сцена „Лятна естрада“ в Борисовата градина. Каузата на фестивала са приемните деца и семейства, с които работи фондация „За Нашите Деца“. Само през изминалата 2017 година фондацията спаси 41 деца от живот в самота и изолация в институция, и те днес растат в приемно семейство, обичани, ценени и имат детството, което всяко дете в България заслужава – безгрижно, цветно и изпълнено с любов.

Тазгодишното издание на фестивала ще направи възможно фондация „За Нашите Деца“ да организира спортни и летни лагери, зелено училище, посещения на театрални постановки, арт-ателиета и други дейности, които ще насърчат развитието на 17 приемни деца и ще разгърнат потенциала им. Всички посетители ще могат да допринесат за каузата като се включат в благотворителна томбола с много неповторими награди. За да създадем заедно мечтатели, които да дръзнат да променят света, така че да стане по-приветливо място за всяко дете!

Гостите на екзотичното събитие ще имат уникалната възможност да се докоснат до Азиатската култура. За най-малките посетители  Н. Пр. Сри Астари Расджид, посланик на Република Индонезия, основен инициатор на азиатския фестивал и ключов поддръжник на каузите на фондация „За Нашите Деца“, ще открие арт работилница, в която заедно ще рисуват на тема „Цветовете на традициите“. Там ще бъдат представени още традиционни хартиени кири-е и оригами от Япония, калиграфия от Иран и игри от Корея, Индия, Пакистан и Индонезия.

Водещи на събитието са Ива Дойчинова, журналист в радио “FM+” и Пейо Филипов, актьор, певец и дългогодишен член на Консултативния съвет на фондация „За Нашите Деца“.

Присъединете се и следете информацията за събитието на фейсбук страницата на фестивала.

*** 

Фондация “За Нашите Деца” вече 25 години работи за това нито едно дете да не попада в институция. Екипът й вече четвърт век се е посветил на спасяване, оцеляване, на събиране на разкъсаните части в едно цяло. Това цяло е семейство, в което детето да се чувства сигурно, защитено и да има щастливо детство. От създаването си до момента, са  подкрепени над 11 000 деца и семейства, само за първите три месеца на тази година те са 600. Екипът на фондацията мечтае не само за спасяване на най-малките деца в риск, но и за тяхното пълноценно развитие и израстване в успешни личности.

Препоръчваме ви още:

Как един приемен родители пренаписа 6 детски истории

В подкрепа на децата лишени от майчина обич

За децата с трудности в развитието

Ученици от V , VI и VII клас ще мерят сили колко добре владеят родното слово

Гражданското сдружение „Живата вода на България“ организира състезание по български език, наречено „Пазим езика си“. Целта е да се насърчи създаването на трайни умения у учениците за правоговор и правопис на книжовен български език.

Инициативата е в партньорство с агенцията за маркетинг и комуникации Knowbox и тяхната инициатива „Как беше на български?“, които са вдъхновили и изработили част от изпитните материали. Партньор е и Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

„Стремежът на „Живата вода на България“ и неговите партньори е „Пазим езика си“ да стане национално състезание през следващата учебна година и в него да могат да се включат всички желаещи“, каза председателят на управителния съвет на „Живата вода на България“ г-жа Десислава Радева.

В пилотното издание ще могат да премерят сили ученици от училищата, показали най-добри резултати по време на Националното външно оценяване през 2017 г.

Подборът на училищата е направен по препоръка на Министерството на образованието и науката, което подкрепя инициативи, насочени към съхраняване на езиковата и културната идентичност.

Участниците в „Пазим езика си“ ще са разделени в две възрастови групи - V клас и VI – VII клас. Те ще се състезават в два изпитни кръга - на 12 и 25 май. Крайният срок за записване е 8 май.

Децата от V клас ще покажат колко добре могат да се справят с диктовка и с разбирането на текст. Учениците от VI – VII клас ще трябва да демонстрират и познаване на богатството на българския език като „преведат“ текст, изпълнен с чуждици, както и да транслитерират текст, предложен им на латиница.

Изпитните работи ще се оценяват от преподаватели по български език и литература, съвместно със студенти от специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

За втория кръг ще се класират първите седем деца от всяка възрастова група, показали най-добри резултати. Финалният етап ще се проведе в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. В него учениците ще се състезават и за различни материални награди – електронни четци и книги от съвременни български автори.

Експертно жури с председател езиковедът проф. д.ф.н. Владко Мурдаров ще оценява на място как са се справили 14-те финалисти. В журито участват още Рени Стоичкова, учител по български език и литература и автор на редица учебни помагала, изработила основната част от изпитните задачи; Мариана Манчева, директор на СУ „Васил Левски“ в Карлово и проф. Владимир Атанасов и проф. Татяна Ангелова, представители на катедрата „Методика“ във Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“.

Всички изпитни материали са съгласувани с комисия, начело с професор Мурдаров.

Кои училища могат да участват в конкурса и неговият регламент можете да видите на сайта на сдружението: /www.zhivatavoda.bg

Препоръчваме ви още:

Национално външно оценяване 7 клас 2018 - какво трябва да знаете

За равен достъп до качествено образование

Образова ли ни образованието?

Автор: Весела Бахчеванова

Когато почистваме дома си, ние добиваме навика да забърсваме прах от видимите повърхности и често забравяме дребните детайли, които са извън полезрението ни или малко използвани. Но там с времето се натрупва много прах и е добре да им отделим внимание при основното почистване.

Запознайте се с нашия списък с пет елемента, които най-често пропускаме при почистване:

1. Датчиците за СОТ или противопожарни датчици

Знаете ли, че ако не почиствате периодично тези датчици, те ще се повредят и трябва да се подменят? Затова 1-2 пъти годишно забърсвайте насъбралата се прах от тях. Проверете дали батериите не са за смяна.

2. Вентилационните отвори и климатиците

Прахта много лесно прониква във вентилационните отвори затова, ако можете, свалете капаците, измийте и подсушете. Ако ли не, опитайте да ги забършете с влажна кърпа. Почистете климатиците според инструкциите им за употреба и проверете филтъра - някои модели са с еднократен и се подменят, а други се почистват. Не забравяйте и аспиратора.

Съвети за основно почистване

3. Саксиите и цветята

Отглеждането на цветя в дома наистина поддържа въздуха свеж, но те събират много прах. Използвайте влажна памучна кърпа, за да ги почистите. 

4. Вентилаторите и радиаторите

Дори да не виждате прахта по висящите вентилатори и зад радиаторите, че тя е там. Затова 1-2 пъти годишно ги почиствайте с помощта на влажна кърпа. Не забравяйте и междуребрената част на радиаторите - за там може да използвате приставката на прахосмукачката.

5. Килерът

Ако имате в дома си килер, където да складирате коледната украса или рядко използвани вещи, е добре да го почиствате поне веднъж годишно. Така хем ще освободите място, хем ще се отървете от ненужните или изпочупени вещи. 

Какво да правим с ненужните дрехи?

Весела Бахчеванова е нашият експерт по грижите за дома. Още професионални съвети можете да намерите в сайта на iHelpi или на фейсбук страницата.

 Препоръчваме ви още:

Как да се отървем от насекомите

Често казваме, че ни се иска детето да е послушно. А ако слуша винаги?

Има деца (не са много), които като че ли са родени възпитани. Те са послушни, предпазливи, правят всичко както трябва, дори никой да не го изисква от тях. Едва ли не предчувстват желанията на възрастните и ги изпълняват, преди да са произнесени. Стараят се да се държат така, че да не обидят никого и да не създават неприятности. Първоначалната ни реакция при досег с такова дете е радост, удоволствие, но и леко напрежение.

Дали детето се държи така, защото наистина го желае или твърде добре се ориентира в създаването на добър имидж пред възрастните?

Детето-трофей

Удобните деца най-често са ориентирани не към своите чувства и желания, а към тези на околните. Това може да е знак за високо ниво на съпреживяване – те усещат другите по-добре от самите себе си. Да влязат в контакт със собствените си емоции за тях е по-трудно от съприкосновението с преживяванията на другите. Но когато пораснат, те трябва да могат да вземат решения, опирайки се на собствените си потребности и ценности. Значи все пак по-важно е да опознаеш своите чувства и желания. Иначе може да се окажеш неспособен за самостоятелен живот. Освен това липсата на контакт със себе си обрича вече порасналото дете на потиснати емоции, на податливост към зависимости от различен вид. Удобното дете е свикнало да се доверява и разчита на някой друг, не на себе си.

Може би просто са отстъпчиви?

Възможно е детето да е отстъпчиво по характер и тогава нямаме повод за тревога. Можем да го разберем, ако го наблюдаваме внимателно. Ако изразява емоциите си, говори за желанията си, има любими занимания, значи става дума само за особеност на характера.

Кога детето е тревожно послушно

• когато не проявява гняв или раздразнение, никога не изразява несъгласие;
• когато няма свои увлечения;
• когато непрекъснато се съобразява с обкръжението си и се ориентира към интересите на другите;
• когато често моли другите да играят с него;
• когато е усърдно при изпълнение на поставените му задачи, но не излиза от рамките на това, което са му възложили;
• когато се стреми да прави всичко правилно и говори за това с особена убеденост;
• когато първата преходна възраст (3-4 години) при него протича гладко, без характерните за този етап на развитие протести, без стремеж да наложи волята си.

Детето има право на всякакви чувства,
но не и на всякакво поведение

Послушното дете е повод за тревога. Такива деца имат много задръжки, които впоследствие могат да прелеят в сериозни проблеми.

Ако детето е твърде послушно, вероятно в семейството има проблем.

Удобното дете е човек, който не спори с възрастните, не вдига шум, не се противопоставя.

Удобното дете не крещи: „Искааам!“ и не се търкаля истерично по земята, карайки родителите си да се червят.

Удобното дете е винаги доволно от оценката си и никога не спори с учителя.

Удобното дете не иска джобни, взема колкото му дадат.

Удобното дете не противоречи на родителите си, когато му купуват вещи.

Удобното дете е много удобно за педофила.

Удобното дете пораства като удобен колега, който няма да възрази, с каквито и ангажименти да го товарят, но никога няма да поиска полагащото се финансово обезщетение.

Удобното дете се превръща в удобен партньор, който изцяло се съобразява с половинката си и пренебрегва собствените си потребности.

Удобното дете се превръща във възрастен, който живее съобразявайки се с мнението на околните.

Удобното дете преживява своя бунтарски период не в пубертета, а едва когато напусне родителите си.

За да стане личност, удобното дете трябва да се бори с комплекса си за вина, да отстоява границите си.

Как да си отгледаме жертва

Как можем да му помогнем да излезе от „ступора“

Като обясняваме изискванията и правилата си
Послушните деца обикновено не очакват и не искат такива обяснения, но това не значи, че не се нуждаят от тях. За тях е особено важно да разберат, защо трябва да постъпят по един или друг начин. Някой беше казал: „Правилата са ни нужни, за да знаем какво ще се случи, ако ги нарушим.“ Отсъствието на това знание може да дезориентира детето. Не по-малко важно е да му обясним защо понякога правилата се променят.

Като създадем на детето възможност да греши
Това му е нужно, за да престане да се страхува. Ако няма опасност за здравето или живота му, нека му позволим да рискува, дори резултатът да е грешка, падане или обелено коляно. Това ще го научи не само да разбере съотношението между желанията и възможностите си, но и да бъде внимателно.

Като обръщаме внимание върху собствените му желания и цели
При това е важно да му дадем възможност само да влияе върху осъществяването им. На малкото дете му е нужно време за осъзнаване на собствените желания. Не бива да бързаме да дадем играчката, към която е посегнало. Нека само я вземе и да изречем на глас какво прави в момента. Това изговаряне продължава и в по-късна възраст, с акцент върху личния характер на чувствата, желанията и действията на детето: „Ти чувстваш… “, „Ти искаш… “, „Ти направи… “

Като му даваме възможност да прави избори
Нека го насърчим ежедневно да прави някакъв малък избор. Нека само реши какво да облече, къде да отиде да играе, къде да се разхожда… Добре е да обсъждаме с него варианти за съвместното прекарване на почивните дни.

Как разреших на детето да не ходи на училище
и то не подивя

Всъщност всички ние искаме да имаме неудобни деца.

Неудобните деца имат собствено мнение и го отстояват.

Неудобните деца спорят с възрастния, който не е прав.

Неудобните деца сами избират какво образование да получат.

Неудобните деца се превръщат във възрастни, които ценят себе си и своето време.

Да бъдеш неудобно дете всъщност е удобно. Това удобство помага на родителите да разберат потребностите на децата си, техните чувства и желания и да отгледат личност.

Източник:www.aif.ru

Препоръчваме ви още:

Я го дайте на мен, щом не слуша!

Кого слушаш повече?

Децата и околните

Този текст дойде анонимно при нас. Споделяме го с вас, не само защото е написан много искрено и с много болка, но защото и ще напомни на майките на момчета някои важни неща. Синът винаги си остава син, но когато има свое семейство, е нормално то да мине на преден план. Знаем го много добре, нали? Но явно на практика не се случва винаги. Това е писмото на майка на две момчета.

Пиша този текст с голямо уважение и респект към всички майки на момчета. Ако щете вярвайте, но в дългогодишния си стаж на снаха, нито за секунда не съм помисляла, че ще напиша нещо подобно. За съжаление, както често се случва в живота, очите ни "се отварят", когато каруцата се е преобърнала. Да, зная, че не при всички е така и има жени с преценка и поведение, отговарящо на действителността, но има и много такива като мен. Големи, бели птици, които не са лебеди.

С бъдещия ми бивш съпруг бяхме заедно от двадесетгодишни. Първите две години нямах никаква, освен бегла, представа какви са родителите му. Бях ги виждала веднъж и им знаех имената. Следващите две години протекоха по същия начин - с едно-две събирания годишно. Връзката ни процъфтяваше, благодарение на моите разбрани родители, които си купиха къща и оставиха семейния апартамент на разположение. Същите ни събираха при всеки повод, ходехме и на въпросната къща, практически той познаваше цялата ми огромна и обичлива рода, преди да разбера дали има такава. И ако си мислите, че ситуацията се промени радикално през годините - грешите. Май на сватбата се запознах с повечето. До въпросната сватба натворих (от сегашната си гледна точка) стотици наивни и добронамерени грешки, за които дори не ми се споменава. Ще ги опиша в "есенция", за да се знае все пак какъв завършен идиот съм.

Ходех у родителите му, за да не се чувстват самотни, когато го няма, натоварена с торби и настроение. Готвех им, решавах кръстословици с тях, правех кафе, скачах при всяко желание (ако и да е солница). Участвах в безумни семейни спорове. Ставах да правя закуски. Опитвах се да ги водя, където им се ходи. Да правя, каквото се иска и очаква. При здравословни проблеми търчах да правя каквото трябва, и то изобщо не беше малко. Изобщо - прекалено сериозно си мислех, че вече семействата ми са две - на моите родители и на неговите.

Познайте кои леко неглижирах? Ами да - моите. Надявам се да ми простят, ако още не са. Това беше уводът. Леко е "повърхностен", но няма нужда от излишна драма. Сега - изложението, тоест изведените и задължителни червени лампи за всички, които ще се познаят.

1. Ако майката на мъжа ви при семейни събирания го държи за ръката с часове и вие сте до него, това не е "силна връзка и семеен навик"- това е обсебване в чист вид.

На мама синчето

2. Ако мъжът до вас предпочита да не вдига при обаждане от родителите си и казва, че по-късно ще ги чуе (и го прави в другата стая), това не е тактичност или съобразителност относно момента - индикация е, че в личните разговори със семейството му отношенията съвсем не са открити, камо ли честни.

3. Ако кандидат-свекърва ви получи инфаркт ден след годежа - изобщо не се женете. Ако получи повторен след сватбата - направо се развеждайте. Не съм фаталист, ама и в теорията на вероятностите "ако при многократно повтаряне на даден комплекс от условия се реализира едно и също събитие, то се нарича сигурно или достоверно събитие", така че не оборвайте "на нож" вече доказани твърдения.

4. Ако си мислите и/или очаквате, че давайки все повече и повече в подобни отношения, ще ви се признае или оцени - честно, по-добре си направете харакири.

Добрата снаха

5. Ако сте бременна и ви занимават с тръшканици по повод името на бъдещото бебе, което все пак ще е кръстено на някой от отсрещната фамилия, не правете като мен, а го кръстете на мъжа, който истински ще ви обича цял живот - баща ви.

6. Ако, когато се осмелите да имате мнение, два пъти един след друг, ви припишат всички грехове на света, включително и убедително и пред сина им - не влизайте в матрицата да доказвате с все сили, че нямате сестра - така или иначе вече всички са убедени старателно в обратното.

7. Последно - ако свекърва ви не ви харесва - никога няма да ви хареса, не се правете на маймуна зорлем.

Свекървите - нашите музи

Заключение

Майка съм на две момчета. Благодаря доземи на тази жена, че ми показа как НЕ трябва да се държа с децата си. И това е забавното впрочем - тя самата имаше прекрасна свекърва, която много (и заслужено) хвалеше.

„Природа отдьхает“ (природата си почива), казват руснаците... не се месете на природата.

* Авторът е анонимен

Препоръчваме ви трогателното писмо на една снаха:

Майко, разбери ме

Автор: Нетка Коева

Има истории, които е трудно да бъдат разказани. И то не заради друго, ами заради неспособността на думите да поберат същността им.

И аз имам такава история. История, която нося като лъч светлина в душата си, и споменът за която ме изпълва с щастие.

Попаднах в нея, водена от най-саморазрушителните за човешкото същество чувства и мисли. Тя ме намери в момент, в който аз сама не се откривах. И ме спаси.

Огромна е тази история. Огромна и многопластова. Затова ще я разказвам на порции.

Имате ли страхове?

Убедена съм, че имате!

Дори да сте достатъчно разумни, за да им намирате опровержение или да владеете самообладанието си до степен да не им позволявате да се проявяват, тях ги има. Тези невзрачни и несъстоятелни червейчета се скатават някъде дълбоко и само чакат да им се отвори цепнатина, за да нахлуят.

А случвало ли ви се е да преглъщате и да потискате емоции, случки, думи и какво ли още не до степен да усещате, че всеки момент ще прелеете, та чак ще оплискате стените?

Най-вероятно ви се е случвало.

Така сме устроени, че сме безумно склонни към компромиси, премълчавания, потискане и всякакви подобни инструменти за постигане на заветното „само мир да има“. И си трупаме отрицателната им енергия до безкрай. Или до експлозия.

Какво ще кажете за коктейл от горните две?

Не звучи като най-якият писък на модата по плажните барове, нали?!

И не е.

Е, писък е, не може да му се отрече. Ама от онези - истеричните, които пробиват мозъка ти, карат те да тичаш като обезумял, за да избягаш, но в същия момент са сковали краката ти до посиняване. А сърцето се пръска от паника.

Добре дошли в света на паническите атаки!

Това е едно място, в което попадаш рязко и неусетно. Но не може да се каже, че е неочаквано. Все пак, за да сте тук, със сигурност сте имали достатъчно предпоставки. Предпоставки, на които не сте пожелали да обърнете внимание.

Няма да говоря за причини, симптоми и каквито и да било медицински термини – не съм компетентна. Ще разкажа за своето возене на това скоростно влакче.

Никога не съм допускала, че ще ми се случи да изпадна в подобно състояние. Дори напротив – винаги съм подхождала със снизхождение към хората, които според мен са толкова слаби психически, че позволяват да се сринат. Та аз съм тази, която винаги е била на ръба на разумното! И дори често го е прекрачвала. Аз съм тази, която не пропускаше нелегална гонка (С това въобще не се гордея!). Аз съм тази, която бременна в седми месец вършееше из Странджа с АТВ. Аз съм тази, на която ѝ се уви въжето за бънджи около врата, чу си хрупането на гръбнака и остана без кожа по шията, но пак отиде да скача. Аз съм тази, която вдъхва увереност и позитивизъм на всички покрай себе си. Аз съм толкова безстрашна, силна, с ясна мисъл и над нещата, че е немислимо на мен да ми се случи психически срив!

- ХО. ХО. ХО – както е казал класикът.

Всички си складираме туй-онуй. Кога осъзнато, кога не съвсем. А складът е с ограничен обем.

Дойде ден, когато не чашата, ами бурето ми с потиснати емоции преля. Какво ти преливане?! Избухна! Изплиска се! Разпарчетоса се! Оказах се търкаляща се на пода в хола, не можеща да контролирам тялото и рева си. Пълна липса на контрол. Днес, почти година по-късно, все още не мога да асимилирам това си състояние. И като изскочиха онези ми ти страхове, трупани и потискани. ПУФ! Безумие!

Следващите няколко дни прекарах на балкона. Пушех цигара от цигара и треперех от страх за какво ли не. Водех мислени разговори с всеки, причинно свързан с настоящето ми състояние. Спях по съвсем малко и на запалена лампа, за да не взема да умра в съня си. И не само – за да съм нащрек и да внимавам някой друг да не умре. Споменах ли думата „безумие“? Май да.

За щастие дойде фазата, в която си казах, че не може да продължава повече така. Започнах полека да стъпвам на краката си. Реших, че за да си помогна, трябва да сменя обстановката. Представих си се седнала на тераса. Заобиколена от скали и зеленина. Наблизо има вода. Лаптопът е пред мен и пиша.

Започнах да търся място, където да избягам. Не беше сезонът на планинския туризъм, но въпреки това не успявах да намеря свободно място. Реших, че явно трябва съвсем да изляза от себе си и да потърся противоречащо на същността си място. Най-абстрактното, което ми хрумна, беше да отида в манастир. Раззвънях се по манастирите. Уцелих няколко греди. Когато бях на ръба да се откажа, чух съдбовното: „Разбира се, че можем да ви приемем. Заповядайте, когато поискате!“. Подскочих! За нула време се разбрах с брат ми да ме закара, събрах пет парцала, лаптопа и буркан с мед и тахан в една раница и поех към това приключение.

След два часа бях там. Пристъпих страхливо. Първо, защото лудостта в мен беше просто в кратка почивка. И второ, защото си задавах въпроса: „Какво правя аз, противникът на църковната институция, на това място?“. Игуменът ме посрещна с такава енергия, че някак почувствах, че там ми е мястото. Изпратих брат ми да се прибира и се нанесох в своя дом за следващите няколко дни. Освен мен, в манастира беше настанена още една жена. До днес не знам защо игуменът реши да ме настани в апартамента на владиката, при положение, че целия манастир беше свободен. Въпросният апартамент е огромен, пълен с мебели, натежали от преминалото през тях време и целият окичен с портрети. Портрети! На мъртви хора! Нали знаете онова психясало чувство, че портретът те следи с поглед? Загасяш лампата, а те продължават да те следят, само че вече лицата им крещят в бял цвят. Настръхнах! Уж тръгнах да бягам от страхове, а май се натресох на още. Идея си нямах колко съм права…

Първият ми следобед в манастира беше вълшебен! И как няма да е, когато си попаднал в нова, непозната и интересна компания и си заобиколен от това:

Но дойде време за прибиране по стаите… И по зловещите апартаменти - за тези, които са родени с късмет. С осезаемо треперене в корема и жестоки усилия за самообладание преминах през апартамента и се затворих в спалнята. След гореща баня и няколко лъжици мед  се поотпуснах. Облякох топли дрехи и отворих лаптопа. Мисълта ми потече и започнах да пиша книгата, която от години чака да бъде написана. Не усетих как минаха няколко часа.

Изведнъж телефонът ми започна да получава съобщения, че някой се опитва да се свърже с мен. Сетих се, че ме предупредиха, че тук обхватът на мобилните оператори е относително понятие. А мъжът ми, който се опитва да се свърже с мен, е в чужбина и няма никаква представа къде съм и какво се случва! Ако не се чуем, ще се притесни. Започнах припряно да обикалям стаята, да се провесвам през прозореца – обхват няма. „По ягодите! Трябва да обиколя останалата част от апартамента, за да намеря обхват.“ Страх - не страх, започнах да търся обхват. Намерих такъв, надвесвайки се през прозореца към вътрешния двор. Проведох разговора. Успях да не се издам къде съм. Проведох един чат с приятелка. Телефонът се изключи, защото му свърши батерията.

Чак тогава погледнах през прозореца. И рязко се върнах към „себе си“, което бях през последните дни - единственото, което очите ми видяха от целия пейзаж беше манастирското гробище. То беше най-далечната и прикрита част от картината, но аз виждах само него. Тичешком се залостих в стаята. Когато сърцето ми се успокои, започнах да чувам звуците наоколо. А звукът беше само един – натрапчиво чегъртане ВЪТРЕ В СТАЯТА МИ! Направо не знам как успях да се стегна и да потърся източника на чегъртането. Оказа се добре охранен бръмбар, настанил се до крака на леглото. С изненадващо бистър ум и треперещи ръце успях да го напъхам в една пластмасова чашка и да го пусна през прозореца. Затворих прозореца и включих в контактите угасналите телефон и лаптоп. Седнах на леглото и си помислих, че достатъчно емоции си причиних – време е за лягане.

Депресия или емоционално "прегаряне"

И тогава токът спря! Изпаднах в панически страх. Върнах се в положението от предните дни. Започнах да чувам всякакви скърцания, потропвания, летене на духове из коридорите и дори стъпките на идващата към мен (а всъщност спяща на долния етаж) служителка на църквата, която е меко казано „невдъхваща топлина и уют“.  Паника! Нямах никаква светлина, а цветът около мен беше тъмно черен. Намерих пипнешком запалката си и си светех с нея, докато не започна да ми пари пръстите. Нощният влак, който минава през отсрещния бряг на реката, оповести присъствието си. Подскочих сигурно на метър от земята. Това беше не влак за Мездра или където и да е, ами чиста проба оживял влак по Стивън Кинг. Разревах се. Токът дойде. Продължих да рева. Изревах си всичко, дето имах да си изревавам. Заспах на разсъмване.

Събудих се от камбаните. И сякаш с тях се събуди и спящият ми дълбок сън през изминалата седмица живот. Все едно този звън беше добре насочени шамари, чиято цел е да ме освестят. И се освестих. Все едно изминалата нощ беше едно трудно затваряне на хорър книга, а сутринта беше изплуване на озарения от слънце бряг.

Отново бях аз! Че дори и повече – докато белосвах оградата, на ръката ми кацнаха пеперуди и не умрях. А по принцип изпадам в истерия от пеперуди (психолозите свързват този страх със страха от смъртта).

Аерофобия за начинаещи

Това, което исках да извадя като извод с целия този разказ е просто и кратко, ама се отплеснах. Та, всъщност ще кажа две неща:

1. Преодолявайте страховете си! – Страховете ни поставят граници, смачкват ни и подкастрят крилете ни. Изправете се срещу тях, вместо да ги натъпквате на тъмно. Защото рано или късно ще се сблъскате. И по-добре е това да е по ваша инициатива и когато сте подготвени.

2. Не потискайте емоциите! Не преглъщайте! Забравете компромисите за „само мир да има“! – Това е най-прекият път към депресията и редица още по-неприятни състояния.

И бонус от мен: Вслушвайте се в себе си! Вие най-добре знаете от какво имате нужда! Нали ви казах как си се представях в началото - Седнала на тераса. Заобиколена от скали и зеленина. Наблизо има вода. Лаптопът е пред мен и пиша. И това и получих:

Тераса

И гледка

А кое е това вълшебно място, което ми помогна да се върна на себе си ли?

Ето това - Черепишки манастир. 

Препоръчваме ви още:

Ново начало

Невярната болест

Когато шоколадът загорчи

Инициативата се провежда под мотото „Ваксините действат, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания“

От 23 до 29 април, за пореден път, в Европа ще бъде отбелязана Европейската имунизационна седмица. Инициативата се провежда от 2005 г. насам. Тя е подета и координирана от Европейското регионално бюро на Световната здравна организация (WHO/Europe) и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). По този повод в столицата се проведе семинар "Ваксините действат, за да ни защитят!", организиран от Българското сдружение по иновативна медицина. 

Целта на Европейската имунизационна седмица - 2018 е да се подкрепи стремежът към Европейски регион, свободен от ваксинопредотвратими заболявания, чрез повишаване осведомеността за значението на ваксинирането като индивидуално право и споделена отговорност. Европейската имунизационна седмица дава възможност да се подчертае, че ваксините осигуряват защита на индивиди и общности, както и да се подпомогне постигането на световните цели за устойчиво развитие. Основната теза тази година е, че всяко лице заслужава да бъде защитено от заболявания, предотвратими от ваксини, и играе жизненоважна роля в защитата на другите, като избере да се ваксинира.

За популяризиране на посланията са създадени и два хаштага #Vaccineswork и #immunizeEurope.

Всяка година в света се регистрират повече от 10 милиона смъртни случая при деца под 5-годишна възраст. Голяма част от тях са вследствие на заболявания, за които съществуват действащи ваксини. Имунизациите срещу дифтерия, морбили, тетанус и коклюш спасяват човешки животи и до голяма степен здравето на децата зависи от ангажираността на родителите. Важно е да се знае, че липсата на тежки заразни заболявания се дължи именно на засилено прилаганата имунопрофилактика. Следването на Националния имунизационен календар е от основно значение за поддържане на добро имунизационно покритие при ваксино-предотвратимите заболявания.

Провежданата у нас ваксинопрофилактика е в основата на успешното осъществяване на контрола на ваксино-предотвратимите заразни болести. Съвременният имунизационeн календар в България включва задължителни имунизации в детска възраст срещу 11 заразни болести (туберкулоза, хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, морбили, рубеола и паротит). Ключов момент в контрола на едно заразно заболяване с имунизация е достигането и поддържането на висок имунизационен обхват (>95%). Спадането на имунизационния обхват под определени критични стойности е предпоставка за епидемично разпро­странение на съответната инфекциозна болест.

За здравноосигурени лица, които не са упражнили правото си на избор на личен лекар, задължителните имунизации могат да бъдат извършени безплатно в имунизационния кабинет на всяка Регионална здравна инспекция на територията на областните градове.

У нас съществуват и две национални програми за препоръчителни имунизации - Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка (2017-2020) и Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България (2017-2021). Те осигуряват безплатна имунизация за съответните целеви групи срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12 и 13-годишна възраст и срещу ротавирусни инфекции за всички деца от 6-седмична до горна възраст според кратката характеристика на ваксината. Ротавирусната ваксина е единствената у нас, приемана през устата.

В България се прилагат и други препоръчителни имунизации, които се извършват срещу заплащане от пациента. Те се разделят в няколко категории:

• Ваксини от групата на задължителните, когато се прилагат на възрастови групи, различни от указаните в календара;
• Ваксини от групата на целевите (срещу бяс, кримска-конго хеморагична треска и коремен тиф), когато се прилагат на лица, извън посочените в календара случаи;  
• Ваксини, които са разрешени за употреба в страната, но на този етап не са включени в групата на задължителните. Част от тях се отнасят само за неголеми групи лица с медицински показания за профилактична имунизация срещу определена инфекция, а други са предназначени да защитават особено уязвими спрямо дадената инфекция възрастови групи от населението. Такива например са ваксините за грип, хепатит А и др.

Грипът представлява значителна икономическа тежест за всяка държава, тъй като е причина за високи разходи за здраве, пропуснати дни на работа или в училище, общи социални смущения и загуба на продуктивност. Проучвания във Франция, Германия и САЩ показват, че общите годишни разходи, по време на грипни епидемии, варират между 1 и 6 милиона долара на 100 000 души, а непреките разходи поради грип при отсъствие от работа могат да бъдат 5 до 10 пъти по-големи от преките.

През последния грипен сезон (2017/2018 г.) у нас от грип и ОРЗ са се разболели 23-ма на всеки 1000 човека, по данни на Националната референтна лаборатория по грип и ОРЗ към НЦЗПБ. 80% от констатираните грипни случаи са причинени от грипни вируси тип В и основно от линия Yamagata, чиито антигени се съдържаха само в четиривалентната противогрипна ваксина през изминалия грипен сезон.

***

ПРАВО И ОТГОВОРНОСТ

Имунизацията е право и отговорност. Всеки човек заслужава да бъде защитен от ваксинопредотвратими заболявания и има жизненоважна роля в защитата на другите чрез избора да се имунизира.

Ваксините работят, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания.

Всяко лице заслужава да бъде защитено от ваксинопредотвратими заболявания и с избора си да се имунизира играе жизненоважна роля в защитата на другите.

Когато всички отговарящи на условията хора са напълно имунизирани, те защитават и тези, които не могат да бъдат ваксинирани, благодарение на изградения колективен имунитет.

МОРБИЛИ

Морбили (дребна шарка) е сериозно силно заразно заболяване. То е 6 пъти по-заразно от грипа.

При един на всеки 5 случая може да се развие тежко заболяване или усложнения като ушна инфекция, пневмония, постоянна глухота, енцефалит или дори смърт.

Две дози ваксини срещу морбили осигуряват почти 100% защита срещу заболяването.

Благодарение на ваксината срещу морбили, броят на заболелите в европейския регион на СЗО е спаднал с над 90% от 90-те години на миналия век досега. Но вирусът все още се разпространява, там където има възможност.

Имунизираните хора предотвратяват появата на вируса при тези, които не могат да бъдат ваксинирани поради отслабена или увредена имунна система.

За постигането на колективен имунитет е необходимо ваксинално покритие сред най-малко 95% от населението.

РУБЕОЛА

Рубеолата е заразна болест, която може да доведе до спонтанен аборт, преждевременно раждане или вродени дефекти.

9 от 10 жени, заразени с вируса на рубеолата в началото на бременността си, губят бебето или го раждат със синдром на вродена рубеола.

Децата със синдром на вродена рубеола, могат да имат мозъчно увреждане, увреждане на слуха, дефект в очите и сърцето.

Ваксините срещу рубеола са безопасни и ефективни. Те се подлагат на стриктни тестове и имат много добри показатели за безопасност след близо 50-годишната им употреба.

Имунизацията осигурява почти 100% защита срещу рубеола и води до драстични намаляване на случаите на рубеола.

Имунизация на деца

- Всяко дете заслужава равна възможност да води здравословен живот и ваксинацията е една от основните стъпки за това.

- Децата под 5-годишна възраст попадат в особено висок риск от развитие на усложнения или дори фатален край при заболявания, които могат да бъдат предотвратени с ваксина. Ваксините, включени в имунизационния календар на всяка държава, дават възможно най-добрата защита на децата и то, когато най-много се нуждаят от нея.

- Блокирайки по-нататъшното разпространение на болестта, ваксинираните деца помагат в защитата и на децата около тях. Това включва братя и сестри, които са твърде млади, за да бъдат ваксинирани, съученици със специални здравни нужди и възрастните баби и дядовци.

- Имунизирайки децата срещу хепатит В през първата им година на живот и срещу HPV в ранните юношески години, ще ги предпазим от бъдещо развитието на някои онкологични заболявания.

- Имунизирайки децата срещу патогени, причиняващи пневмония, помагаме да се намали употребата на антибиотици и по този начин намаляваме и заплахата от развитие на антимикробна резистентност.

- Новата препоръчителна ротавирусна ваксина, която стартира в началото на 2017 г. , осигурява безплатно ваксиниране на всички деца от 6-седмична до горна възраст, съгласно кратката характеристика на ваксината с цел да намали значително честотата на острите гастроентерити при кърмачетата.

Имунизация на подрастващи

- Ваксинирането не е само за деца. Реимунизациите и HPV ваксината продължават в юношеството и защитават децата и в бъдеще.

- Имунитетът срещу дифтерия, тетанус и коклюш може да намалее с течение на времето, и реимунизации с комбинираната ваксина (дифтерия / тетанус / коклюш) е  необходимо да се поставя по време на юношеството и отново в зряла възраст.

- Ранното юношество (9-13-годишна възраст) е препоръчителното време за прилагане на ваксина срещу човешки папиломавирус (HPV), което помага за предпазване от рак на шийката на матката и други свързани с HPV заболявания. HPV е широко разпространен вирус, предаван по полов път, а ракът на маточната шийка е водеща причина за смърт сред жените. HPV ваксината, приложена преди първата сексуална активност на човек, е първата стъпка в цялостната профилактика на рака на маточната шийка.

- Юношеството е времето, в което може да наваксате с всички ваксини срещу болестите, които са опасни за всяка възраст, в това число морбили, коклюш, рубеола, тетанус, дифтерия и менингит. Жените трябва да са особено запознати с риска от заразяване с рубеола на нероденото дете и да са сигурни, че ще получат ваксина срещу рубеола, преди да забременеят.

Имунизация на възрастни

- Ваксините предлагат защита за всички възрасти. Посредством  ваксинациите защитавате себе си и околните от развитие на сериозни и потенциално фатални заболявания.

- Много хора, без да го осъзнават, са податливи на морбили и други заболявания, предотвратими от ваксини. Имунизационните календари са се разширили с течение на времето и на много от възрастните не са били предлагани наличните днес ваксини.

- Действието на някои от ваксините отслабва с течение на времето. Реимунизациите за дифтерия и тетанус в зряла възраст са необходими за осигуряване на защита през целия живот.

- Няколко ваксини се препоръчват за групи с особено висок риск поради тяхната възраст, професия, начин на живот или здравословен статус. Това включва ваксинация срещу грип, коклюш и тетанус за бременни жени; ваксинация срещу грип и в някои страни херпес Зостер за възрастни пациенти; ваксинация срещу хепатит В и менингококи за здравни специалисти, изложени на риск от заразяване.

- Здрави възрастни носители на заболявания могат да ги предадат на други по-податливи лица като бебета, имунокомпрометирани хора и възрастни над 65 години, като по този начин ги излагат на особено висок риск от усложнения.

- Ако не сме напълно имунизирани по действащия имунизационен календар, или не сме сигурни в имунизационния си статус, трябва да се посъветваме с нашия лекар за това кои са подходящите ваксини.

Препоръчваме ви още:

Още едно "безумно писание"

Природата ще реши проблема, но скъпо

Скъпи родители, лъжат ви!