Ninja Editor

Ninja Editor

Социалният проект “Маргаритка” и националната инициатива “Приказки без край” реализират първата образователна видео поредица на български език за деца до 6-годишна възраст. За първи път децата на България могат лесно и по забавен начин да получат отговор на някои важни за тях въпроси, които стоят в основата на изграждането на добри навици.

Ето как си мием ръцете 1

Ето как си мием ръцете 3

Ето как си мием ръцете 5

Ето как си мием ръцете 7

Ето как си мием ръцете 8

В поредица от осем видеоклипове и пет събития на живо, в различни градове в България, социалният проект “Маргаритка” и националната инициатива “Приказки без край”, забавляват малчуганите и помагат на родителите във възпитанието.

Вики и Яна Маргаритка

Събитие за 1 ви юни 1

 Поредица от подобен характер, изцяло авторска и на български език, се реализира за пръв път в България.


Вижте и

Четвърто издание на форум "Академия за родители"

В месеца на жената, майката и пролетта, фондация “За Нашите Деца” стартира благотворителна осмомартенска кампания в подкрепа на децата, лишени от майчина обич. Всеки ден в България поне две деца се разделят със своите биологични родители. 90% от тях са бебета под 1 година. Целта на кампанията е да бъдат осигурени мляко, пелени и пюрета за онези деца, които няма към кого да се обърнат с “мамо”, които няма на кого да благодарят за топлите грижи на празника.  

Обръщаме се към Вас – хората, които вярват, че всяко дете има право да расте в семейство – щастливо, обичано, обгрижвано. Всеки може да помогне за сбъдване на тази съкровена мечта, за да виждаме повече детски усмивки. Добрината е в вашите ръце. Дори с дарение от един пакет пелени се променя съдбата на дете!

Цветята са прекрасни, прекрасни са почти колкото невероятните жени, които обичате и поздравявате за техния празник. Цветята даряват красота и свежест, но за кратко. А доброто, на което майките и жените ни учат в живота, оставя трайна следа и води след себе си поток от нови добрини.

Вместо красив букет цветя, или луксозна кутия шоколадови бонбони за любимата жена и майка, дарете пакет пелени, адаптирано мляко, детски пюрета или сумата, която сте заделили за подарък, в подкрепа на деца без семейство.  Дарените средства ще бъдат използвани за закупуването на същите консумативи, необходими в грижата за новороденото през първите месеци от неговия живот.

Можете да подкрепите най-уязвимите деца, като донесете пелени (всички размери), адаптирано мляко 1 и 2 и/или детски пюрета (плодови, зеленчукови, с месо), в един от центровете на фондация „За Нашите Деца“,  или дарите избрана от вас сума онлайн чрез нашия сайт detebg.org или по банков път – IBAN: BG 32 RZBB 9155 1060 5337 67.

Можете да ни намерите на адрес:        

 

Кампанията ще продължи до 11 март, включително. Набраните материални дарения и средства ще бъдат обявени на сайта и фейсбук страницата на фондацията на 12 март.


Прочетохте ли

Близо 1600 деца и семейства в риск се довериха
на фондация "За Нашите Деца" през 2018 г.

Автор: Светла Чимчимова

Не е тъжна история. Даже напротив. Това е разказ за доброто. Обикновеното, делничното добро. Това, което не го дават по телевизията, и което всички забравят. Даже не за доброто, а за човещината, една такава естествена и незабележима. Това е история, която много отдавна трябваше да разкажа, обаче все отлагах защото спомените ме натъжават, а аз съвсем егоистично не искам да съм тъжна.

Преди няколко години излизаме с Марица на разходка с най-първата инвалидна количка, която вече беше ужасно раздрънкана и почти се разпадаше, обаче й беше по-удобна от всички нови. Та говорим си, обикаляме магазините да търсим хартии, салфетки и бои. Търсим чанта - за нея и се чудим къде да обядваме, зер с инвалидна количка не се влиза във всеки ресторант лесно. Бутам аз количката през най-добрия град за живеене с разкопани улици като фронтови окопи и в момента, в който пресичаме ремонтиращата се улица зад един търговски център, от едното колело на количката падат едно болтче и една гайка, които го държат. На средата на улицата.

Ден на добротата

79b97955b8731b521a435e9c32b1911f XL

Ни напред, ни назад. Не мога да продължа без да ги намеря и не мога да завия, защото рискувам да падне колелото и да изсипя Марица на земята. И започвам да ги търся в пясъка, с който е покрита в момента улицата. Гайката я намерих веднага, тъпия болт обаче не. Просвам се аз с всичкия си фасон на колене и почвам да ровя в пясъка. В това време забелязвам с периферното си зрение, че зад гърба ми спира джип, зад него още един и после трети. Колите не могат да минат, защото аз, лежаща в пясъка, и тя, седяща в количката, сме запречили улицата и става задръстване.

От напрежение и очакване на клаксони, и всеки момент някой да ме напсува, започва да ме избива студена пот, ръцете ми треперят а шибаният болт го няма и няма. В това време по тротоара минава момък - татуировка, суитчър, качулка, цигара. Леко напомня на персонаж от филм на Дани Бойл. Признавам, че по друго време, като го видя, бих си стиснала здраво чантата. Момчето ме поглежда обаче с открит симпатичен поглед и казва: ,,Госпожо, виждам, че има някакъв проблем, да помогна?". Обяснявам аз вкратце ситуацията и какво търсим и той хвърля цигарата със замах и се пльосва до мен в пясъка в търсене на болта. През това време задръстването от коли стига чак до кръстовището, където свършва улицата. От време на време аз се обръщам с извинителни жестове към шофьорите, а те ми отговарят също с жестове тип ,,само спокойно".

Народ от високи хора

fbeffccf3fed7f7c5846873a4b09e989 L

Никой не ми свирна с клаксон, никой не изнервничи. Никой не спомена ничия майка, освен аз - тази на болта. От първата кола слезе мацка и се включи в ровенето, момче и момиче тийнейджъри, минаващи по улицата, също дойдоха да помагат. Но от болта ни следа. В този момент от търговския център излязоха двама млади мъже с вид на състезатели по културизъм и дойдоха да питат какво става. Пренесоха количката на ръце до отсрещния тротоар. Момчето с цигарата намери болта, зави гайката и пръснахме цирка. Аз си взех въздух и само дето не ревнах от облекчение. А от всички преминаващи коли покрай нас, дето бяха в задръстването, хората ни помахаха за довиждане. И те така. 


Препоръчваме ви още:

Заразно добро

Никой не е застрахован

Истинските хора раждат истинската история

 

Автор: Мая Цанева

„Попитай майка си“ е вълшебният отговор на много въпроси – от това „Къде са ми чорапите?“ до „Къде са Андите?“. Извън шегата, „попитай майка си“ е съвет, който много от нас съжаляват, че са пренебрегнали, когато тя е била наблизо или са разполагали с времето да говорят.

Аз имам късмета да съм със жива и здрава майка, която преоткрих, когато самата аз станах родител. Бях трудно хлапе, което е огорчавало родителите с обичайната детска жестокост. Превърнах се в объркана млада жена, която стисна зъби, за да докаже, че може всичко сама и това не допринесе за подобряване на отношенията с майка ми. Едва когато станах родител, разбрах колко е важно да имаш майка до себе си. Синът ми е най-доброто, което ни се е случило във връзката „майка и дъщеря“, защото ни сближи по нов, неочакван начин. Всъщност получавам повече одобрение и подкрепа сега, в ролята на родител, отколкото когато бях само дъщеря. Но помежду ни останаха и се появяват нови въпроси без отговор - хем женски, хем човешки, чиито отговори могат да ни помогнат да пораснем, да остареем заедно без огорчение и с любов. Тъй като по-добре пиша, отколкото да говоря, а и времето не ни принадлежи, реших да ги напиша, за да събера малко по малко парчетата от пъзела, наречен „моята майка“.

38 въпроса, с които ще опознаеш майка си

8b8374e6e7bc3003f8521eb18e56889a XL

Мамо, как преживя 40-те?

Това е най-актуалният въпрос, който ме вълнува. Наскоро навърших 40 години и преживях няколко месеца на внезапни промени, които ме оставиха почти без думи и възможност за адекватна реакция.

Аз напуснах родния си дом, когато бях на 19 години. Сестра ми беше на 13 години. От сегашната ми перспектива мога да си представя каква буря от хормони и емоции се е завихрила вкъщи – с жена в „онази“ възраст и тийнейджър. Малко по малко получавам отговори на този въпрос, но съветвам всички жени да говорят за това с майките си.

Мамо, как преживя разочарованията си от мен?

Както вече казах, бях трудно дете. Като се върна в спомените си, се сещам за куп дребни лъжи, за прояви на егоизъм или за пропуснати „благодаря“ за ценни неща или възможности, които съм получила даром.

Като родител на малко момче, вече получих няколко удара под кръста от него. Знам, че той вероятно не осъзнава, че ме е наранил, но горчилката се отмива бавно. Какво ли ще бъде, когато стане тийнейджър...“Всичко се връща“, както се казва, така че е добре да знам как майка ми е преживяла моите подли удари.

Мамо, обичаш ли (го)?

За нас, децата, понякога отношенията между родителите са константа, друг път - буря от емоции. Но в повечето случаи не знаем, а и не ни е работа да знаем, дали зад затворената врата на спалнята се чува хармония от похъркване и сумтене, или тежи опасна самота. Да, това е много личен въпрос, но е важно да знаем отговора, за да можем да помогнем на майка си да преживее по-лесно тежките моменти и неизбежните загуби, които съпътстват остаряването.

Не само когато майките са сами, децата, тоест ние, сме тези, които можем да им дадем свободата да търсят своето нещо, което ги прави щастливи, или да им помогнем да се отърсят от вината и болката, че са били „родител 1 и 2“. Може отговорът на този въпрос да се окаже труден, да отвори изцяло нова страница в живота на родителите ни. Затова е важно да говорим за любов.

Мамо, от какво имаш нужда?

Обичайният отговор на този въпрос е: „Нищо, да сме живи и здрави“. Истинският отговор е много по-дълъг и понякога среща много подводни камъни. Стигат ли парите? Отиде ли на лекар? Имаш ли нужда от почивка? Нова пералня?

Огледайте се в жилището на родителите си и вероятно, ако смените очилата на сантименталността, ще видите десетки малки нужди, които родителите ви не споменават, защото вие имате собствен живот и грижи. Понякога можем да помогнем, друг път – не, но вече сме възрастни хора и трябва да се ослушваме за сигнал за опасност.

Сънувах мама

39ab3435cacf1a08e9825cb605dc66ac XL

Мамо, как си?

Няма нищо по-хубаво от здрави, по-точно относително здрави родители. Майките често крият или не говорят за обичайните си болежки или някоя нова, за да не ни тревожат. Наскоро лекарят ми ме попита за наследствени заболявания и аз казах, че не знам. Всъщност никога не бях питала майка си. Колкото повече знаем за здравословното състояние на родителите си, толкова повече ще знаем и какво ни чака в бъдеще. И най-важното - да не ни изненада обаждане с молба за спешно повикване на Бърза помощ например.

Мамо, какво ще правим после?

Моята баба е на 85 г. Майка ми е на 62 години, аз съм на 40 години. Ние сме три жени от три различни поколения, но едно нещо ни свързва – времето не ни принадлежи. Откакто баба ми живее при майка ми, ме мъчи един въпрос: Как аз и сестра ми ще се грижим за майка ни, когато тя влезе в „златната възраст“? Ние сме в София, тя – в Пловдив. Ние сме различни по характер и всяка има своите особености. Кое е правилното решение, което ще осигури на майка ни спокойствие, а на нас – възможност да продължим живота си, без да я пренебрегваме?

Много е трудно да започнеш този разговор, защото от мисълта, че времето не ни принадлежи, те присвива стомаха. Но този разговор предстои за всички ни.

„Мамо, обичам те!“

„Всеки казва „обичам те“, казва Уди Алън. Децата са най-естествени, когато споделят любовта към майка си. С порастването „Мамо, обичам те!“ се изпълва със смисъл, който прелива от нюанси на обич, гняв, мъка, възторг, възхищение... Обичам те, мамо, защото ти си ме превърнала в майката, която е готова да понесе целия товар и непосилно щастие на родителството; да се надмогна, за да бъда по-добър човек, отколкото дъщеря; и да бъда по-честна към себе си, отколкото преди.

Благодаря ти!


Препоръчваме ви още:

Уроците, които научих

Не се извинявай, не се страхувай, не крий сълзите си

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

 

 

Моделът ще бъде приложен от септември 2019 до юни 2022 

В периода март – май 2019 г., УНИЦЕФ ще разработи програма за сигурна училищна среда и превенция на тормоза и насилието. Тя ще се изпълнява пилотно в 5 училища от септември 2019 – до юни 2022 (тоест в рамките на 3 учебни години). Целта е след приключването на пилотната фаза, която ще се изпълнява съвместно с Министерството на образованието и науката, програмата да бъде приложена на национално ниво, така че да достигне до всяко дете в страната.

Моделът ще бъде реализиран благодарение на подкрепата на хилядите нови БЛАГОДЕТЕЛИ, които всеки месец ще отделят по 5 лева от бюджета си като редовни дарители, след като изразиха солидарността си по време на благотворителния спектакъл „Заедно срещу насилието в училище“ на УНИЦЕФ и NOVA. Очаква се със сумата, която ще продължат да даряват през периода 2019-2022г., когато ще бъде приложена пилотната програма, и с помощта на корпоративните партньори, които подкрепят УНИЦЕФ, да се съберат 400 000 лева. За УНИЦЕФ подкрепата на редовните дарители е от изключително значение, защото ще позволи предвидимост на средствата, с които да се планират дейностите.

5 мита за детската агресия

874c62cff67e35f6c2ebb195c4d06aee XL

Моделът на УНИЦЕФ е базиран на дългогодишни изследвания и световен опит. Той ще включва следните основни дейности:

  • анализ на ситуацията във всяко училище и разработване на план за изграждане на сигурна училищна среда с участието на всички заинтересовани страни - ръководството на училището, педагогическия и помощен персонал, родителите и децата;
  • осигуряване на външни ментори за подкрепа на училищните екипи при разработването и изпълнението на плана, както и при промени в училищните политики;
  • повишаване на осведомеността на всички участници относно видовете тормоз и насилие, начините за сигнализиране и реакция чрез разработването на информационни материали и провеждането на дейности с участието на ученици, учители и родители;
  • организиране на обучения за подкрепа за класните ръководители и регулярна методическа подкрепа за училищните специалисти с цел прилагане на позитивни форми на дисциплина, управление на класната стая, справяне с ученици с предизвикателно поведение, решаване на конфликтни ситуации;
  • финансиране на интерактивни дейности за децата в рамките на учебната програма (например работилници на класа, ролеви игри, анализ на казуси) и дейности за развиване на умения за общуване, създаване на позитивни отношения и разрешаване на конфликти;
  • въвличане на родителите в училищния живот чрез тематични ателиета за детското развитие, родителско-учителски клубове по различни теми, участие на родителите в открити уроци като съорганизатори и като лектори, включване на родители в Координационния и Обществения съвет на училището и др.
  • активно участие на децата в разработването и изпълнението на училищната политика и вътрешните правила чрез работилници на класа, организиране на допитвания по значими проблеми, консултации чрез ученическия съвет.

Съвременни училищни неврози

aee1a5aa76ef36d981450ff04a00740a XL

С цел осигуряването на устойчивост ще бъде направена независима оценка на програмата и ще бъдат създадени финансови и институционални механизми за осигуряването на подкрепа за всички училища.

Благотворителният концерт бе кулминацията на 3-месечна успешна комуникационна и застъпническа кампания, чиято цел бе да повиши разбирането и чувствителността по темата за насилието и да намали толерантността към различните му проявления в училище. Кампанията бе подкрепена от Нова Броадкастинг груп.

УНИЦЕФ отново благодари на хилядите БЛАГОДЕТЕЛИ и на десетките популярни личности, които се обединиха в една обща кауза – да осигурим заедно сигурна учебна среда за българските деца!

За УНИЦЕФ:

Детският фонд на ООН работи на местата с най-тежки условия, за да достигне до най-уязвимите деца. За да спаси живота им. За да защити правата им. За да им помогне да реализират потенциала си. Работим за всяко дете, навсякъде, всеки ден - в над 190 държави и територии - за да създадем по-добър свят за всеки. И никога не се отказваме.

Снимка: Уницеф


Препоръчваме ви още:

Деца умират вън

"Имаш силата - бъди приятел" - кампания срещу тормоза в училище

Палачите, в които превръщаме децата си

 

 

 

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

На другия ден отидохме до Бенидорм. Целогодишен курорт, който се радваше на чудесен климат, а аз бях работил в неговите хотели преди 16 години. През нощта имахме малко проблеми със съня и трябваше да го обсъдим по-подробно. След като Росито погълна дежурния си сандвич с хамон и започна да функционира в нормален режим, реших да й споделя притесненията си.

Към 3:00 ч. последната нощ пикочният ми мехур пожела да посетим тоалетната и аз се запромъквах с характерната безшумна стъпка на родител, който е свикнал да спи в една стая с бебе. Има деца, които си спят спокойно цяла вечер и никакъв шум не ги смущава, но нашето изобщо не е такова. Нашият Габриел притежава свръхчувствителни сензори за шум, за движение, за движение на въздуха, за промяна в налягането и температурата, инфрачервен датчик и лазерни лъчи, които опасват цялото помещение където спи. Това ме кара да се движа на големи и безшумни крачки нощем, напомняйки щъркел в гипсово корито. По навик преминах половината разстояние с грацията на параноичен взломаджия преди да се усетя, че сме на почивка, в стаята няма бебе и ако реша мога да ходя с духов оркестър из апартамента. Когато се върнах в леглото и легнах, бирата достигна критична точка и в тялото на Росито, така че тя на свой ред се запъти към тоалетната. Дотук всичко е нормално и рутинно! Е, Росито малко подтичваше, но аз реших, че зорът е голям и не обърнах внимание на припрения й галоп. Това, което ме озадачи, беше отварянето на външната врата и отдалечаващите се стъпки на жена ми. Напускаше ли ме, на дискотека ли отиваше, гонеше ли някого или просто излезе да се поразходи? По фланелка и прашки! Отворих си очите, отидох до антрето и предпазливо си подадох главата в коридора. Росито беше долепила ухо до съседната врата и съсредоточено слухтеше. Тихичко я попитах:

- К'во става?

- Микаела май реве - отвърна ми тя.

Не разбрах добре какво ми казва и попитах:

- К'во реве?

Жена ми се поизправи и ме погледна с много особен поглед. Така никотин би погледнал витамин:

- Микаела реве, не я ли чуваш?

Знаете, че мразя паранормалното, а тоя разговор взе да става бая странен и затова малко грубо я попитах:

- К'ва Микаела, ма?!

- Микаела, бе! Реве горката, трябва да й дам сироп. Сигурно има пристъп и не може да диша. Вратата е заключена и не мога да вляза.

Росица въртеше дръжката на чуждата врата и ако не беше заключена със сигурност някой от съседите щеше да пие сироп, макар че не носехме, но в състоянието, в което беше жена ми, и течен сапун щеше да й свърши работа. Много внимателно взех да обяснявам на сомнамбулната си съпруга:

- Никой не реве, причуло ти се е! Ако пак се чуе нещо, аз ще й дам сиропа. - Какъв сироп ще й дадеш? - дори и в зомби да се превърне Росица, пак няма да ми гласува пълно доверие.

- За кашлицата? За бронхите? За имунитета? Ъъъъъ, в кафявото шишенце, нали?! - почнах да налучквам.

- Да, една лъжичка.

После си легна обратно в леглото и продължи да спи блажено. Аз доста обмислях идеята за секс със сомнамбул (к'во и те са хора?!) и да подготвя една изненада, която да се появи след девет месеца, но започнах да се треса от ужас и стиснах очи. Заспах трудно, щото като нищо Росица можеше да реши да ми смени памперса и да ми омаже задника с крем. Белезници или въже да търсех на другия ден, за да я вържа за таблата на леглото?!

52699431 196018778023400 6294993498273742848 n

Всичко това го преразказах с укорителен тон на половинката си докато си поръчвахме закуска на крайбрежната алея на Бенидорм. Ококорена, Росито ме слушаше невярващо и шокирана преглеждаше менюто. Завърших разказа си, тя преглътна последната хапка хамон и с надежда попита сервитьора какво представлява "Agua de Valencia". Той й отвърна, че това е вид коктейл от рода на сангрията, който съдържа вино, портокалов сок и... Не можа да довърши, тъй като още като спомена вино, Росица категорично си поръча една кана и ме предупреди, че е само за нея.

40 минути по-късно каната беше празна, съпругата ми танцуваше зумба с някакви пенсионери на плажа, а аз проверих какво съдържа "Agua de Valencia". Бяло вино, портокалов сок, водка и джин. Не след дълго главата на Росито щеше да съжалява, макар че в момента подскачаше ентусиазирано по пясъка с широка, макар и леко пиянска усмивка.

Валенсия е страхотен град, който очарова със старовремските си улички, съчетани с модерни квартали и съоръжения. Метрото е удобно, плажната ивица е чиста и дълга, а шокиращо за нас - незастроена! Валенсианците се оказаха големи любители на кучетата и домашните любимци изобилстваха, като повечето не бяха с установена порода. Изглежда, че на испанците не им пукаше особено за марки и етикети. Навсякъде из града се лееше агитация от постери за предстояща веганска конференция, която ни убеждаваше да се откажем да ядем кучета, котки, прасета, агнета, риби, крави и други подобни. Вероятно сте се изненадали от включването на кучета и котки в менюто, но както казах Валенсия беше пълна с китайски емигранти, а в тяхно присъствие е добре да не подценяваш ничий вкус.

52522659 196018754690069 8665584762972274688 n

Въпреки че този испански крайбрежен град не може да бъде сочен като най-ярък пример за модерно развитие и някакъв връх на европейската и световна култура, ясно се забелязва къде сме ние. Инфраструктурата и сградите са ни в окаяно състояние, храната и другите стоки са с по-лошо вкус и качество, а доста често са и по-скъпи, стандартът на живот ни е по-нисък и като цяло разликата е осезаема. Ако Европа е на няколко скорости, и да кажем западняците летят на шеста по магистралата, ние стържем на задна предавка в аварийната лента и бавно и сигурно отстъпваме назад. Не знам кой е виновен и кой какво трябва да направи, но това е безспорен факт, без да подценявам труда на българите, които всеки ден се опитват да обърнат посоката на колата.

Беше време да напуснем този гостоприемен град и да отлетим към следващата ни спирка - остров Тенерифе, началото на моя емигрантски живот преди 17 години!

Тенерифе е най-големият от седемте канарски острова и беше мой дом за известно време. Връщах се на място, което бе маркирало живота ми и го бе променило из основи. Там се бях озовал при първото си пътуване зад граница и бях намерил приятели, житейски уроци и една пица на пътя (извинявайте, но за да не се отклоняваме, вие можете да проверите в „Дневникът на един (татко) звероукротител").


Препоръчваме ви още: 

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 1

Бездетен пътепис на многодетно семейство. Част 2

Мисия "Лондон" - част 1

Холандия: ниската земя с висок дух

Комодо: Игри на страха

Фондация BCause се обръща към жените с призив за солидарност

8 март не е само цветя и картичка за мама. Това е ден на жените и борбата им за равни права и достоен живот. Ден за женска солидарност. Можете да изразите своята съпричастност като направите дарение за Фонда в подкрепа на жени жертви на домашно насилие.

28 жени са убити през 2018 година от своите бивши или настоящи съпрузи или партньори или от свой близък. 3 деца за убити от своите бащи. Това е статистика по информация от медиите.

Всяка 4-та жена е била жертва на домашно насилие – психическо или физическо. Това е статистика на международните организации.

Българската държава няма официална статистика за насилието над жени у нас. 

Докато настояваме отговорните институции да събират адекватна информация, да оказват подкрепа на жертвите и да ограничат проявите на домашно насилие – животът продължава.

Осмомартенско: за цветята, поднесени с юмрук

3ddc7c1342202ff1939ae99b11098ec6 XL

„Възпитателни“ шамари, контрол къде отива и с кого говори, забрана да ходи на работа, защото нейната работа е „да си гледа децата“. Или колежката, която идва с тъмни очила на работа, за да скрие насиненото око... Познавате ли жени като тях?

Ани загубва нейното бебе, след като мъжът й я заключва бременна и само по хавлия на балкона през зимата, за часове. Това е финалът на поредния им скандал. Преди това е имало много други – крясъци, шамари... Едва след като помята, Ани събира сили да напусне мъжа си. Повече никога няма да допусне мъж до себе си.

Еми е майка на две деца и заради тях търпи. Не работи повече от десет години, няма свои пари. Няма къде да отидат. Едва събира сили да сподели с майка си. Но майка й казва, че „всяка жена трябва да си знае мъжа и дома“ и не я приема. „Всички се карат“, нормално е. Пък и той я обича, разбира се. Ако я удря, то е защото си го е заслужила – може да се старае повече. А и в малък град къде да се скрие. Трябва да замине надалеч. С децата. Без багаж, за да не бъде разкрита. Някой ден, може би...

Лили и съпругът й са юристи. Познават се от университета, а сега работят в големи кантори. Уважавани са и затова никой не бива да научава. Никой от приятелите им не подозира какво се случва зад стените на дома им. Дъщеря им е мълчалив наблюдател. Това e голямата им страшна тайна. Един ден никой няма да повярва на Лили, че е „паднала по стълбите“.

Познавате ли жени като тях? Лайковете във фейсбук не са решение. Жертвите на домашно насилие имат нужда от реална помощ. Психологическа подкрепа, юридическа защита, подслон, храна, обучение за започване на работа – всичко това струва пари. 

Насилието не е семейна ценност

f6e558386fdb58e34c89a6e6ff6c5e37 XL

Ако искате да помогнете, можете да направите дарение за Фонда в подкрепа на жени жертви на домашно насилие. 

Вина, загуба на вяра в себе си, самоубийствени мисли и опити за самоубийство, промяна в междуличностните отношени са само част от последиците не само за жертвите, но и за децата, за близките в семейството.

П.У.Л.С., Перник обобщава:

“Крайният резултат на насилието е, че жертвата е с осакатена, с непълноценна вътрешна сигурност. За жертвата на насилие светът е по-враждебно и несигурно място.”

За да стигне до социалната услуга в областния център, понякога пострадалата жена пропътува над 100 километра, сменя няколко автобуса и плаща над 20 лева за път, който й отнема цял ден. За повечето от пострадалите това е невъзможно. За да не останат в ситуацията на насилие, без никакъв шанс да получат подкрепа, Асоциация НАЯ, например, създадава мобилна услуга в по-малките градове и в селата, където жертвите се консултират на място.

Щом те удря, значи те харесва!

25ee301767258492121a64d18418c2f3 XL

Кризисните Центрове трудно покриват заплатите на специалистите и режийните нужди на защитените домове.

Асоциация НАЯ, Търговище: „От държавното финансиране (където го имат) не могат да се отделят никакви пари за текущите нужди на жените и децата – дрехи, постелки, перилни и почистващи препарати, санитарни и хигиенни материали. Това са изключително оборотни неща, които трябва да се зареждат ежемесечно и трудно се осигуряват пари за тях дори от частни и бизнес дарители”.

Фондът, създаден от фондация BCause, е насочен към организациите, които предоставят подкрепа (юридически, прихологически и социални консултации) и поддържат кризисни центрове за настаняване. Жените и техните деца получават сигурност и защита, емоционално възстановяване и социална рехабилитация. За да излязат от средата на насилие и да продължат живота си извън нея, имат нужда от кураж и вяра в себе си. Да ги подкрепим!

Препоръчваме ви още:

Пазете децата

Когато другият родител е насилник

Колко е важно да не бъдем покорни

 

 

Автор: Христина Зарева

На фона на поддържащата статистика за загинали жени, убити от техни настоящи или бивши партньори, на фона и на силно агресивното поведение, което се наблюдава сред младежите, ние от Клуб „Не си Сама“ решихме да стартираме информационни срещи в училищата по темата за домашното насилие.

Концепцията ни е - по-малко статистика - повече примери и диалог с младежите. Основно се насочихме към таргет групата младежи от 10-ти  до 12- ти клас. Не че пропускаме другите подрастващи, но много ни се искаше да има осъзнатост по проблема сред тази възрастова група. И някак да се получи диалог, да можем да зададем своите въпроси към тях и те към нас, за да остане поне нещо в съзнанието им, а не да им четем просто една лекция.

Не си сама

b98f6f9001c8ec24f716437d68f9cb59 XL

Стартирахме нашите информационни срещи в 12 СУ „Цар Иван Асен II“- гр. София. Колективът на училището приветства нашата идея и успя да организира младежи от 10-ти и 11-ти клас на училището. Когато застанеш пред тези младежи и вперените им погледи, и когато ти отговорят, че са запознати много добре с темата за домашното насилие, някак си мислиш - това е правилната посока!

Имаше и диалог, и статистика, и въпроси към нас. Представихме една истинска история (без големи детайли, за да не ги стряскаме от самото начало), но те бяха подготвени. И на въпроса от наша страна: “Колко от вас познават домашното насилие - психическо и физическо, от първо лице?“, имаше няколко вдигнати ръце. И това е стряскащо - 5-ма младежи от една класна стая познаваха домашното насилие от първо лице и можеха да говорят за него. Това ни показа, че нашата идея може да се развива.

Не мълчете като мен

6a3a0b770ea5a67437a45b728e7f1fdc XL

Подготвяме и следващи такива срещи - засега в училища от София. Защото трябва да се говори за домашното насилие, да поставим началото на превенцията, да покажем, че домашното насилие си има лице, има тяло, има душа и не са само едни числа! А както каза един от младежите на нашата среща след като говорихме, че видимо на човек не му личи, че е насилван в дома си - оказва се, че домашното насилие личи не само по белезите и синините (ако ги има и са видими), а по очите! Ние не искаме да го виждаме очи в очи и то да личи, ние искаме да се говори и този проблем да си има своите решения! Нека от училище още да си знаят, че „Не са Сами“ и има кой да им подаде ръка!


Препоръчваме ви още:

Аз, жертвата

За третия пол от четвърти ред и насилието над жени

Имаш ли нужда от помощ?

      

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам