Стамена Марашева-Петкова, бивша абитуриентка и настояща майка, призовава настоящите абитуриенти и бъдещи родители да празнуват така, че после да не се стесняват да покажат снимките от бала на децата си. 

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, ууууууууууууууууу!!!!

Има ли някой в държавата освен абитуриентите, който не се дразни на това броене, придружено с писъци, напомнящи вой на разгонена глутница псета?

Като цяло сме научени, че училището е мъчилище. Предполагам, че зрелостниците се отдават на запой и празненства, мислейки, че мъките приключват. Уви, едва сега започват, но това е друга тема, пък и те го осъзнават рано или късно. По принцип няма лошо да се празнува края на една ера, ама трябва ли това празненство да се превръща в извращение? Трябва ли забавлението да се състои в извършването на „гениални“ мизерии? Бих казала не, но някое пияно абитуриентче ще ме опровергае с неоспорими доводи като например колко е забавно да се пръскаме с оцет из класната стая. Паленето на димки и бомби също е „велико“ забавление, да не пропуснем и наливането с евтин алкохол и заливането с него. Добре де, нека се празнува, нека се пийва, нека се купонясва, ама трябва ли да се прекалява? Не ми се гледат и задниците на пияните девойки, висящи из прозорците на наетите от мама и тати коли, не ми се гледат и търкалящи се дечковци, заспали по пейките, неуспели да се приберат след легендарната бална вечер. Която бална вечер се състои в състезание чия бална рокля ще покаже повече „месце“ и кой може да изпие, изпуши и издруса най-много. Защо? Някой да ми обясни?

Голямото оливане

И аз съм била абитуриентка, обаче ми се струваше доста тъпо да грача през прозорците на колите и да се държа като изтървана от публичен дом (като искам да подчертая, че не съм била някаква смотла, бях страшна мацка тогава). Да, пийнах си, да, забавлявах се, танцувах, обаче не прекалих. Не пищях, не надувах свирки, не бях полугола, не правех мизерии в училище или по улиците. Някак бях стигнала до извода, че мога да се забавлявам с класа и без издънки. За този мой извод съм много благодарна на миналото си Аз и след време с кеф бих показала снимките си от бала на детето ми.

И все пак не е нужно само да обвиняваме абитуриентите за досадното им поведение. Доста дразнещо е порицанието на по-възрастните. Започнат ли баловете, в социалните мрежи освен снимки на голи дванайсетокласнички ще гледаме и постове, изразяващи „мъдри“ мисли на вече завършилите като например: „Днес броите до 12, утре ще броите овцете на село“ или пък „ Едно, две и в bezrabotni.bg“. Това мрънкане и оплакване е също толкова отегчително, колкото и дивашкото поведение на завършващите.

Животът е такъв, какъвто си го направиш... стига да е живот

Замисляйки се над темата, стигнах до извода, че като цяло това диво празненство на завършващите е леко безсмислено.

Нима да завършиш средното си образование е повод за такава гордост?

Купуване на скъпи рокли и костюми, купуване на бижута, наемане на скъпи коли и харчене на хиляди левове в рамките на няколко дни? И защо, толкова ли сме тъпи, че завършването на средното образование е повод да съберем родата, да вземем заем и да се натряскаме заедно с абитуриента си? Май, май родителите сме виновни за разпуснатото поведение на абитуриентите, в желанието си да покажем гордост от успешното завършване на средното образование, ние леко се оливаме и поощренията се превръщат в разхищения. Та ако родителите позволяват на децата си да се държат като подивели, нямат право после да съдят тези, които ще правят същите неща догодина.

За Весна, доброто и Фейсбук славата

Искрено се радвам на абитуриентите, оценявам тяхната радост от завършването на средното образование, разбирам и желанието им да се забавляват, но повече ме радва да видя едни красиви момичета, показващи класа, а не телеса, както и едни момчета, облечени с хубави костюми като манекени, а не оповръщани. Силно се надявам, че родителите ще си „ изровят“ главите от пясъка и няма да застрашават живота на децата си, позволявайки им да висят от коли и да харчат за какво ли не (в повечето случаи за алкохол и наркотици). Нека всичко бъде в рамките на разумното, нека не се пропилява бъдещето на младите, за да могат впоследствие да празнуват и абсолвентския си бал и да си спомнят за абитуриентския с умиление, а не със срам. 

Стамена с нейната страхотна поредица от "Криворазбрани истории" спокойно си заслужи правото да се нарече будната съвест на нашия авторски колектив.

Препоръчваме ви още:

На добър път, абитуриенти