Ремонт ли? Само през трупа ми!

Втора част

Автор: Траяна Кайракова

От този апартамент реших само пианото да запазя, че е старинно, подарък от една приятелка. Мда, обаче за него няма място. Добре, ще го свалим в стария. Намериха се едни младежи, културистчета, готови на всичко за 50 лв. Аз пък и 60 давам, само да оцелее, макар и малко деакордирано. Разхвърлиха се, зачудиха се как ще го хващат. Аджамии хлапета излязоха. Рекох им, че колани трябват, то 100 тона тая пущина, те мигат на парцали. Нямате ли? Нямаме. Ще намеря, бе! То от толкоз гащи, рокли и сутиени все ще скалъпим нещо. Не ставало. Намерих аз алпинистки колани, че като се опасаха и напънаха тия младоци, като им изскочиха очите и се облещиха кът капаци на тенджери, само за снимка бяха. Въртяха, сукаха и стигнаха до стълбите. Пробваха да го вкарат в асансьора, ама след половинчасово бутане разбраха, че няма да стане. Да питат, бре! Детска им работа. Мислеха с коланите през терасата да го провесват, че видели нейде, пък и за по-лесно. Викам, че нямам против, ама опущят ли го, да скачат след него, щото иначе аз ще ги хвърля. По стълбите тръгнаха двама отгоре, двама отдолу. Ония отгоре бутат, другите подпират. Как се бяха овъртели с тия ми ти колани не знам, ама само дето не се скопиха. По гласовете им разбрах, като им плащах. За около пет часа взеха двайсетте стълби с много пот и без псувни, щото бяха студенти и то умни. Не като една, дет` я питам: „Какво учиш?“, пък тя вика: “Ще уча за студеНка“. Накрая, тамаааааааааан да го вкарат в стаята и чувам как яко остъргват едната страна по земята. Майкооооооо, призля ми! Как ще да е, платих и си отидоха. Пък аз седнах до пианото да рева и го оплаквам на умряло. Иде си мъжо и вика:

- Що ревеш, ма?

- Ми за пианото (как ли се е зарадвал за кратко, че рева, щото умирам от незнайна болест).

- Че какво му е на пианото?

- Одраха гооооооооооооо.

Вече хълцам неистово с три реда сополи.

- Бе я гледай, таман е станало като старинно, сега тъй са модерни, сякаш е овехтяло с времето.

Лелееееееееееее, как не се сетих! Сега ще се фукам със старинно пиано. Живи да са скопените младежи!

Сетне се почна якото слагане. Бе ха плочки, бе ха мивки, каквото ти дойде на ума. Иде едно църно момче (момче, момче, пък с 3 деца) и ще слага плочки по терасите. Ха си се объркал да го заговориш, ха си станал пишман. Мели, не млъква. Чак мене размина. Цял ден на четири крака и после вземе да се оплаква, че вечерта жена му няма да е доволна. Не можел да се сгъне чилякът, камо ли внимание да й обърне. Бе, не бой се! Таман ще спрете малко размножителния процес. Ще ни праща и свой приятел и той нещо друго да ремонтира. Звъни мъжо, да му напомни, и иде есемес: “Не дрънчи! Утре 12:00 ше са чути че са на калап сас шена си!“. Смятам, че няма нужда от превод. До сутринта се смях и едва отраях да стане пладня, че да го викаме и той да ремонтира.

И туй мина, дойдоха да слагат вратите. Какво правиха, какво струваха, не знам, ама мина не мина една неделя и баш вратата на спалнята висна. Не ще да се затваря и туй то. Иде майстор да я намества. Слага една летва накрая баш през средата, до кръста ми нейде, и казва 24 часа да не я махаме. Лимбо играли ли сте? Същата работа. То всичкото хубаво, ама аз ставам по 5 пъти нощем до тоалетна. Цяла нощ си повтарях – „Има летва, внимавай! Има летва, ще се обесиш!“. Накрая хем ненаспана, хем сама говореща си.

Ремонт ли? Само през трупа ми!

remont

Сетне дойде ред на камината с пелети. Аслъ аз цяло лято ходя с терлици и спя с юрган, за зимата ми трябват 40 градуса, за да оживея и да остана само с два чифта чорапи. Туриха я, наместиха я и глей си кефа… ама друг път. Таман подпали и угасне. Димилки, кадилки, не ти е работа. Малка била стаята, въздух не стигал. Аланкоолу, ти като я слага, де бля? Как се местят тръби и стаи сега? Да сме отваряли терасата, че да влиза въздух. Ашколсун, машалла! Аз центъра ли ще отоплявам или телесата си?! Пробихме всички дограми с едни мънзърки отвори, белки влиза въздух, и няма, братче! Накрая надупчихме и вратите на стаите и пак не ще. След 2 месеца (тя зимата тъй си мина) и споменаване на цялата бивша и бъдеща рода на майстора, излезе повредата. Пустият му програматор за температура не трябвало да стои в тази малка стая, а в друга по-голяма. Иначе за минути си отчита, че е станало топло, и печката фалира. Останахме си с дупки навсякъде и целият град ме чува, като крещя по домашните, ама е топло.

Таман да се нанесем и един любезен комшия, който не живее в блока, връща се в годината два пъти, подаде жалба срещу нас. Брееееей! Тъз комисия, онъз комисия, оказа се, че не правим ремонт, а строеж! Около месец в общината ми трябваше, за да извадя разрешително за строеж. Туй ви го подчертавам дебело! Ако решите да ремонтирате, първо си вземете разрешително за строеж! Че общо събрание на входа, че на блока, само депутатите, дето не събирах за подписи, че са съгласни да живея в ремонтирано жилище.

И сега да не речете, че само се оплаквам. Не съм от тях, как`Сийке. Ще ви кажа за паркета. Отивам предварително и си харесвам в „Паркети Лия“. Познавам Нелито, сдушваме се веднага и прилагаме тактика. Тоз цвят, дето го искам, тя ще вика, че е хубав. Идем с моя мъж и почваме оглед. Тоз, оня и аз стигам до заветния цвят. Залавям се да мрънкам аз, че не става, трудно ще се чисти и т.н., пък тя отсреща намила колко е удобен. Е, взехме го, нали аз не го харесвам уж… Дойдоха двама младежи и за два часа го наслагаха, изметоха, почистиха, само дето не го измиха! Фирма и обслужване да видиш! Питах ги и за прозорците, ама не рачиха да ги мият. Не знам що така, нали таман бяха загрели.

И тъй, нахвърлихме мебели, гащи и парцали, разгеле, свърши се! Сетне две години ходих по лекари и баячки, че ми се беше разхлопал целият организъм, ама туй да е.

Сакън, да не забравя да ви кажа за гълъбите! Нали помните, че се почудих как да ги уморя? Казаха ми да сложа изкуствена змия на перваза на прозореца. Бе вий с мене майтап ли си правите? Тц, истина било. Обърнах града да търся и накрая намерих една червена, тлъста, навих я на кълбо, главата й нагоре, сякаш ей сега ще те клъвне, и я шибнах на парапета. Сега не само че няма гълъби, ми и аз, като се подам на терасата, секва всякакъв шум – ни животни, ни хора смеят да припарят! Ако не вярвате, пробвайте!


Прочетохте ли началото на тази история:

Ти да видиш ремонт и красота?

24913508 m

Последно променена в Вторник, 19 Юни 2018 18:01
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Мама я няма

Мама я няма

25 Юли, 2019 Татко Калоян

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам