Ninja Editor

Ninja Editor

Познавам лицето на насилието, макар и задочно. Най-любимият ми човек на този свят е отраснал с него. Той не говори за преживяното, но то е някъде там, в него, и все още го наранява. Заради него, заради майка му, която уважавам и обичам като своя, прегърнах тази кауза и си обещах да помагам когато и с каквото мога на хората, преживели кошмара на насилие в семейството. 

С Галя, Ирина и Христина се запознах случайно - покрай историите, които ми пращате. Те са жени, които са успели да преодолеят болката и да продължат напред, а сега искат да помогнат и на други. Надолу споделям текста, който ми написаха. Мисля, че сайтът им ще е полезен на много хора в подобна ситуация.

Всяка от нас познава страха. Дори и да не сме били жертви на насилие, ние се страхуваме за родителите си, за децата си, за нашето бъдеще. Това е най-нормален човешки инстинкт. Но има една голяма бройка жени, които всеки ден се страхуват за живота си и не смеят и да си мечтаят за следващия празник, за лятната ваканция, за рождения си ден. Сред нас има много жени, за които паническият страх е ежедневие.

Това са само констатации, да. Четохме ужасяващата статистика, на всяко следващо убийство буца ни засядаше в гърлото, участвахме в протести, акции, писахме отворени писма и се прегръщахме. Докато дойде денят, в който решихме, че е нужна огромна отдаденост, канализирана в юридическа форма и впрегнахме всички сили. Ние - Ирина Добруджалиева, Галя Дойчева и Христина Зарева основахме SAVEHERBG, сплотени от отказа ни да сме безсилни, мотивирани от общата ни цел - ненасилието, решени да се опълчим на страха и мълчанието - това ни събира и ни дава сили всеки ден да водим нова битка и животът на всяка жертва по света да е смисъл на нашия живот. Благодарение на развитието на комуникациите в световен план, успяваме да се свързваме помежду си и чрез една длан за знак стоп от всяка точка но света, без нужда от превод!

Не си сама

b98f6f9001c8ec24f716437d68f9cb59 XL

Обединения и движения от този тип заливат света, защото са крайно необходими в условията на постоянно увеличаващо се насилие. Това, което първоначално организирахме, е сайт, в който всяка от вас може да получи нужната законова информация, първоначалните документи и жалби с указания за попълването им, SOS план за действие, психологически съвети, алтернативни терапии. В сайта намериха място окуражителните думи на много уважавани от нас личности, които се надяваме да вдъхновяват всяка една от вас. Също така ще намирате постепенно нови и нови позитивни истории, завършили с хепи енд на жени, живели в кошмарен свят. Целите ни са да можем да предлагаме безвъзмездно всякакъв вид консултации (юридическа, психологическа), да имаме ресурс да подкрепяме все повече дами и да им предлагаме решения и поглед към живота извън страха, да се свързваме в общности със съмишленички от страната и чужбина.


Препоръчваме ви още:

"Истината трябва да се знае"

Насилието не е семейна ценност

Щом те удря, значи те харесва!

В групата ВМ-НВХ-Пътят към щастието, която следя, вчера публикуваха тези съвети. Струват ми се полезни, споделям ги и с вас. 

Съществуват хиляди и хиляди диети и режими за отслабване – защо тогава толкова малко хора достигат до желаните килограми, или още по-лошо, достигат до целта и после пак качват свалените килограми?

При отслабването, както и при постигането на други цели, основното е мотивацията. Най-мотивираните са тези, които успяват. Трябва да се поддържа нивото на мотивацията не само в началото на режима за отслабване, но и по време на целия процес на отслабване. Човек има нужда от мотивация, за да спазва режима, както и тренировъчната си програма, но от още повече мотивация се нуждае, за да задържи постигнатите резултати.

Съвет 1: Желание. На лист хартия избройте причините, поради които искате да отслабнете (да изглеждате по-добре с дрехи и без дрехи, да имате само една брадичка, да сте по-здрави, енергични и младолики и т.н.) и всяка сутрин, след събуждане, си четете този списък.

Съвет 2: Визуализация. Визуализирайте си успеха. Как ще изглеждате, като отслабнете? Как ще се чувствате? Какви дрехи ще носите? Какво ще ви казват хората? Отделете си по 5 минути дневно, за да си визуализирате и да се наслаждавате на бъдещия си успех. Чудесен начин да убиете времето, докато пътувате или чакате на опашка.

Съвет 3: Ако имате много килограми за сваляне, е трудно да останете фокусиран през цялото време. Затова, планирайте си някакви събития през годината, за които искате да отслабнете, примерно, Св. Валентин, рождения ден, Коледа, лятната почивка и т.н. и нека те бъдат основни цели сами по себе си.

Как свалих 15 килограма

fa1d42fea127795dea89c74e9db9e30c XL

Съвет 4: Подхранете си мотивацията, като си обещаете награда за постигната цел. Големи за главните цели, но и малки за по-малките етапи на отслабването. Примерно книга от любим автор, нова дреха, козметична процедура и подобни. И всеки път, когато направите здравословен избор (примерно, плод вместо вафла, ходене пеша вместо ползване на превоз), се потупайте по рамото и се похвалете сами себе си. Кажете си, че се справяте отлично, защото наистина е така!

Съвет 5: Направете си снимка по бански или бельо в началото на диетата. Всеки месец си правете нова снимка, облечени в същото облекло. Страшно мотивиращо е да виждате промяната и как вие се свивате, а банският ви става голям.

Съвет 6: Включете вашето подсъзнание в помощ на мотивацията ви. Толкова е по-лесно, ако вашият ум е на ваша страна! Опитайте йога, релаксация и дори хипноза – това работи при много хора. Те ще ви помогнат да получите точното съобщение дълбоко във вашия мозък, което да засили вашето желание да отслабнете, както и ще ви помогне да релаксирате. Стресът е основната причина хората да ядат, когато не са гладни.

Съвет 7: Четете списания за отслабване (и сайтове) и си изрежете (копирайте) вдъхновяващи истории на хора, които са успели да отслабнат. Щом те са могли да го направят, и вие можете. Препрочитайте си историите, когато се чувствате разколебани, или сте в застой. Хората, които са отслабнали, не са свръхчовеци, те просто са решили да си постигнат целта и не са се предали.

Съвет 8: Записвайте си колко добре се справяте. Записвайте си изменението на килограмите и мерките. Добавете и снимки, ако следвате съвет 5. Има няколко добри софтуерни продукта на пазара, с които да си направите диаграма на напредъка, ако ви харесва тази форма на визуализация.

14 трика как да спазваш диетата си

b6004aaf43dbcfb743aa1b54a758f57d XL

Съвет 9: Получаване на подкрепа от лица, които се стремят към същата цел. Много хора от цял свят са се присъединили към местни групи за взаимопомощ за отслабване. Те ще ви дадат отчетност, обучение, подкрепа и шанс да създадете приятелства в тази общност. Също така и подкрепа, като вече сте свалили килограмите.

Съвет 10: Отворете се към света. Излезте от черупката си, срещайте се с много хора.

Съвет 11: Слушайте музика, която ви повдига настроението. Съберете си колекция от такива песни, които обичате и които ви карат да се чувствате страхотно. Пускайте си тези песни всеки път, когато искате да се почувствате добре и по-силни.

Съвет 12: Трябва да си дадете ясна сметка за вашите тлъстини и да спрете да се криете зад извинения. Веднъж завинаги решете, че ви е писнало да сте дебели и ще направите нещо по въпроса. Поемете отговорност за собствените си избори. Вижте какво ви е накарало да напълнеете и защо сте позволили това да се случи. Лесно ли ви е да си намирате извинения? Не! Далеч по-трудно е да продължавате да бъдете такива, каквито сте, нездрави и нещастни от своята форма.

Ям малко, а дебелея

263658f820e772ead318369e9d54439d XL

Съвет 13: Успехът се гради върху успеха. Не се фанатизирайте от първия ден, защото ще се провалите на 10-ия, кълнейки се, че никога повече няма да правите диета и упражнения през живота си. Затова започнете промяната постепенно, като малко по малко прибавяте промените. Това е начинът навиците на живот да се променят, а не свърхчовешките усилия и скърцането със зъби.

Съвет 14: Някъде по пътя вие сте забравили това, което и бебетата знаят – да ядете, когато сте гладни и да спрете, когато сте се нахранили. Затова трябва да възстановите своя вграден механизъм . Трябва само да слушате сигналите на тялото си за истински глад.

Съвет 15: Кое създава най-добра мотивация за отслабване? Да се мотаете наоколо в торбести дрехи, депресирайки се колко грозни се чувствате и изглеждате, или да изглеждате по най-добрия възможен начин, колкото и да сте пълни, носейки дрехи, които ви прилягат добре, грим и хубава прическа? Направете усилие да изглеждате добре, докато отслабвате, за да си повдигнете духа. Имайте си поне 2 комплекта хубави дрехи, които ви стоят добре, вместо да носите твърде тесни дрехи (отказвате да си купите по-голям размер) или дрехи, които вече са ви широки (те ви правят да изглеждате толкова торбеста, колкото са и те).

Съвет 16: Отървете се от всички дрехи, които са ви станали широки, след като сте отслабнали. Всеки, който пази в гардероба си комплект дебелански дрехи, очаква някой ден пак да ги изпълни и тъй като често действията следват очакванията, преди да се усетите, вие ще ядете, за да ги запълните.

Съвет 17: Намерете си модел за подражание. Някой, който се храни здравословно и тренира. Следете как този човек яде, какво яде и как се отнася към храната. Как тренира и кога намира време. Мислете и вие като слаб човек.

Съвет 18: Отслабвайте заради себе си. На никой не му пука за вашето здраве и външен вид повече, отколкото на вас самите. Повече от всичко вие имате нужда да го направите, защото обичате и оценявате себе си. Вие сте от значение. Наистина вие!

Препоръчваме ви още:

Тегло

Мамо, не казвай...

Трите килограма, които убиват

Автор: Невена Митрополитска

“Това на кой език е?“ - пита ме майка ми, подхващайки книгата. Прехвърля я от едната в другата ръка, върти я, взира се в произволна точка в нея. Прави го от време на време, веднъж на няколко седмици. Една и съща книга – лежи на бюрото ѝ от четири години. „На български“ - отвръщам. „На родния ти“ - премълчавам. Разлиства я до втора страница и я оставя обратно, за да не се сети за нея през следващите няколко седмици. Като я гледа човек, трудно би допуснал, че книгите са ѝ били страст от детството, че си е изкарвала хляба, редейки думи в редакция, а нощем е поглъщала томче след томче. Сега книгите за нея са мъртви, нямат повече място в живота ѝ. Ние обаче – книгите, майка ми и аз, споделяме обща история. И най-важното е, че все още я пишем.

Първите ми срещи с книгите започнаха в нейно присъствие. Лягахме с мама на двойното легло – на една възглавница и двете, тя отваряше книжката, гушваше ме и се отнасях. Не се случваше често – тя бе много заета, но пък беше прекрасно. Приказките на Николай Райнов, японски приказки, индийски приказки. Когато станах първолаче и се опитвах да чета сама, ми беше трудно и неприятно. Сричах, сричах и все си търсех повод да прекъсна. Бях във втори клас, на масата се беше появила нова книга – „Островът на съкровищата“, и рекох само да надникна в нея. Надникнах и така се унесох, че забравих, че е трудно да навързваш буквите. Този ден се оказа важен за мен – с него започна моята любовна история с книгите.

Защо не разбрах по-рано?

8305fb8f2ea5b7f85aaac2dc3f7e75b1 XL

Да, това беше моя любов, моя история, но в нея майка ми винаги присъстваше. Деликатно, ненатрапчиво. На пътя ми се появяваха книги. Просто изникваха в дома ми на местата, където най-често се въртях. И аз ги откривах. Сама. И посягах към тях. А после – към следващите. „Скарамуш“, „Ямайски марони“, „Чичо Томовата колиба“. Постепенно темите и лексиката се променяха : „Трима другари“, „Цитаделата“, „Анна Каренина“. Годините минаваха, аз срещах и други любови – във вид на занимания или хора. Разбира се, и книгите ме следваха – все по-често разменяни между приятели и лично закупувани. Вече имах вкус, можех и сама да правя своя избор.

С майка ми бяхме много близки, за мен тя беше едно неотлъчно предано присъствие, усещах я около себе си като аура от грижа и любов. Баща ми бе починал, аз бях единственото ѝ дете и след като се пенсионира, единственият ѝ смисъл. Вървях по пътя си: създадох семейство, станах майка, отглеждахме децата си, следвах, завърших, работех. Тя приключи с кариерата си, помагаше ми и се радваше на внуците. Живеехме заедно и се разбирахме добре. Емигрирах със семейството си и не след дълго тя ни последва. И то – разбирателството, също ни последва – и в новата страна, и в новия ни дом. Вярвах, че ще ни съпътства, докато сме живи. То обаче имаше край.

Не разбрах кога е започнало. Стана неусетно. Напрежението помежду ни започна да расте. Трудно ми беше да определя причината: тя като че ли бе станала друг човек. Отношението ѝ към мен също се бе променило. „Консуматорско, без обич“ - хрумваше ми понякога и в същия миг яростно отхвърлях тази мисъл. Та как така, нали имах най-отдадената майка: мила, тактична, любяща. Майчица – златна сенчица. Но онази тежка мисъл отново се завръщаше. Междувременно тя започна често да забравя: котлона – включен, водата – пусната, тоалетната – непочистена. Отдавах го на възрастта ѝ – вече доста напреднала, обаче... Като че ли не с всички нейни връстници се случваше това.

Бих я закарала навсякъде

5ae5ceda5b6d9c6e759d694c2acda2b9 XL

И когато напрежението се нагнетяваше, единственото, което го разсейваше и ни сближаваше отново, бяха книгите. Често четяхме една и съща, обсъждахме я и в тези мигове забравяхме за противоречията. Междувременно написах първия си роман – в младостта си тя бе мечтала за същото и се радваше за мен. И когато стигнах до редакциите, тя – старата редакторка, ми се притичаше на помощ. И пак ставаше оная отдадена майка, която бях познавала и толкова ми липсваше.

Но работата ми по романа приключи, а животът продължаваше. Проблемите – също. Прибирах се вкъщи с натежало сърце. Спирах се за миг пред вратата и поемах дълбоко дъх, преди да я отворя. Казвайки на майка си „Довиждане“, изпусках въздуха и се отпусках. Критиките към мен не спираха. Хлябът беше или твърд, или клисав, а понякога горчеше. Домашният се ронеше, купешкият не струваше. Манджите – или пресолени, или безсолни, или преварени, или недоварени. Болеше я кръстът, а за това бях виновна аз. Не ѝ бях осигурила пенсия в новата страна. Позволявах си да отида на кино, без да я поканя. Месото ѝ не било като нашето (сервирах ѝ го нарязано), лекарите ѝ (избрани от мен, от кой друг?) не били никакви лекари. Ден след ден, след ден. И това бе единствено към мен – за останалите тя бе една блага старица. Цялото ѝ недоволство от старостта и болежките се концентрираше в мен. Обвинително вдигнатият ѝ пръст сочеше неизменно към мен.

Междувременно започнаха да ѝ се случват странни неща. Взе да си говори сама през нощта. Веднъж излезе след полунощ и я намерихме на вратата на съседите. Започнаха халюцинациите – привиждаха ѝ се хора и сцени и не вярваше, че само тя ги вижда. Оплакваше се, че през нощта са я дрогирали, за да я ограбят. Не беше винаги така – в началото бяха редки кратки епизоди, след които се държеше по обичайния си (адекватен) начин. Всъщност обичайният ѝ начин бе съвсем необичаен за оная майка, която бях имала някога. Заведох я на лекар и научих диагнозата: деменция, тогава още в лека форма. Това в началото ме облекчи – поне разбрах откъде е промяната, която отдавна забелязвах в нея. Облекчението ми обаче беше кратко.

Приблизително по същото време зрението ѝ рязко се влоши и операциите, които ѝ направиха, както и имплантираните мощни лещи, не помогнаха. 95 процента слепота – това бяха сухите факти. Помня последната книга, която ѝ подарих – същата, която лежи на бюрото ѝ вече четири години – как безпомощно я въртеше в ръцете си, поднасяше я към прозореца, взираше се през лупата. Така и не стигна до втората страница. Със слуха бе зле отпреди това, не можа да свикне със слуховите апаратчета. Думите започнаха да се изтриват от паметта ѝ. Опитът да изслуша аудио книга завърши с провал. Бе дошъл краят на една дълга и вълнуваща история – тази на майка ми с книгите.

Константин и Елена

a549e13d40e787f171ad57b349382ed8 XL

Странна болест е деменцията. В зависимост от поразения сектор на мозъка има различни проявления. Едно от тях е промяната на личността – при майка ми с това се започна. Чувала съм, че някои от страдащите бавно потъвали в блажено неведение, но мисля, че това е изключение. За майка ми, която е човек борбен, властен, енергичен, ярък, естествен лидер, свикнала да е в центъра на живота, да помага, да разчитат на нея, това е мъчително пропадане. Постоянно да губиш контрол над живота си – ето това е деменцията. Да те лишават от любимите ти неща едно по едно, вероломно и неумолимо. Обичаш да готвиш – ограничават те. Обожаваш да хванеш метрото и да скиториш из града – забраняват ти. Искаш да си грабнеш шапката, да хванеш самолета и да си отидеш за ваканцията в родината – не те пускат сама. И какво може да се очаква от един борбен човек при тези обстоятелства? Да се опълчи, разбира се! Да отхвърли игото, да строши клетката, да разкъса веригите и да извоюва свободата си. В дома ни се разгърна истинска борба за независимост. Врагът бях аз – нямаше друг кандидат да отговаря за нея. Битките следваха една подир друга и тя се хвърляше яростно в тях. Изпаднах в абсурдното положение да ме вкарват в тази неприятна роля – майка на майка си, и в същото време да поемам съпротивата на тази, за която го правя. Като започна да губи ориентация в градския транспорт, се наложи да ѝ забраня да пътува сама. Отне ми не месеци, а години всекидневни разправии. Когато я помолих да ми се обажда преди къпане след няколкото наводнения (напоследък я настаних в съседен апартамент), това ми костваше неистови протести. За прибирането ѝ по светло – също. Според нея аз ограничавам свободата ѝ единствено от желание да я командвам. Аз – майката на две минали пубертета деца и на две навлизащи в него, която мечтае да зареже всичко и да хване гората. Когато гериатърът ѝ ми напомни, че е време аз да ѝ давам хапчетата, вдигнах рамене: „Докторе, сега не мога да поема нова битка, все още за градския транспорт се разправяме“. „Разбирам“ - кимна ми и ми се усмихна тъжно. Е, и на тази битка ѝ дойде редът, след като започна да си губи лекарствата.

Разказът на една дъщеря

5b74e738223d177a4030153c35f64896 XL

Понякога съм вярвала, че съм претръпнала, но постоянно се намираше нещо, от което раната пак да прокърви. Когато се опитваше да ме скара с дъщеря ми и чакаше да се обърна, за да почне да ѝ прави знаци. Когато ми казаха, че дори на приятелите ми разправяла небивалици за мен. Когато виждах, че ги вярва. И знанието, че е болна, че параноята е симптом на болестта ѝ, че това не е тя, че това е деменцията, е само теоретично. Това знание докосва съзнанието ми, но не стига до сърцето.

Липсва ми майка ми – оная моя майка, която ме обичаше. Която нямаше деменция. Липсва ми нежното ѝ „Вене“, „Венушка“, загрижеността ѝ за мен, която някога дори ми досаждаше, топлата ѝ усмивка. И разговорите ни за книги ми липсват. Един от любимите ѝ романи от младостта ѝ е бил „Сага за Форсайтови“ на Голсуърти. Веднъж, когато усещах липсата ѝ особено силно, реших да го прочета с надеждата да се докосна отново до нея, до истинското ѝ аз. Като стигнах частта с последните дни на Джолиан старши, се разтреперих. Прочетох я докрай, после отново, грабнах лист и химикалка и без да знам защо, започнах да преписвам. Отидох при майка ми и когато тя най-после разбра какво чета, очите ѝ се озариха. „Много я харесвам. Имаше една част, която беше много силна – за смъртта на стария“. Разплаках се, тя не разбра за какво. Седемдесет години след като я беше прочела, при мозък, разяден от деменция, при толкова разпилели се от паметта ѝ думи тази книга беше оцеляла в нейното съзнание. И двете с нея, майка и дъщеря, разделени от седем десетилетия – аз в настоящето – уморената жена на средна възраст, и тя в миналото – замечтаното възторжено момиче, бяхме открили заедно любимата ни сцена. Прочетох ѝ някои откъси – дума по дума, повтарях всяка по няколко пъти. „От всички мъчнопоносими неща най-мъчнопоносимото за човек, свикнал да налага волята си, е да я загуби. Природата го бе уловила в мрежата си и той се мяташе насам-натам като нещастна риба, без да намери изход, нито възможност да я скъса.“ И после: „Непоносимо е да те изтикват полека, без право да роптаеш; да живееш, когато волята ти е в чужди ръце, които я превиват с грижовност и любов“. Не знам каква част от това разбра, но в тези мигове тя беше с мен – тя, моята истинска майка.

Аз и мама вървим към последната страница на нашата история. Пропадаме към последната ѝ страница. Как искам тя да има хубав край – както е във филмите и в книгите. В сетния ѝ час да държа ръката ѝ, да си кажем колко се обичаме, да ѝ благодаря, да си простим. Или поне да бъде както се случи с баща ми – без красиво сбогуване, но с обич, а за мен и с вяра, че той ме гледа отгоре с любов. Не е така при мен и майка: аз държа мрежата със сетни сили, аз съм мрежата, а тя се мята в нея и се мъчи да я скъса. Питам се дали ще удържа. Моля се да удържа.

Напоследък си мисля да посегна към руската класика – другата литературна любов на мама от младостта ѝ. Ще се срещна пак с княз Мишкин и Наташа Ростова, ще извадя цитати и ще ѝ ги прочета. И тогава току-виж очите ѝ ще засияят отново, духът ѝ ще излети от болното тяло и ще се слее с моя в майчинска прегръдка. Ще го направя, все още има надежда. С нея все още пишем нашата книга.


Препоръчваме ви още:

Ние бяхме и вече не сме

За нашите стари деца

Единствената майка, която някога ще имам

Международни циркови спектакли, български артисти и разнообразни циркови работилници в 9-тото издание на единствения международен фестивал за съвременен и социален цирк в България – „Мини Арт Фест“

Деветото издание на единствения международен фестивал за съвременен и социален цирк в България – „Мини Арт Фест“ ще бъде открито на 1 юни, в 10.00 часа, на Голяма сцена в Южен парк 2 (Хилтън парк). В два поредни дни, под мотото “Подарък за децата на София”, малки и големи почитатели на цирка ще могат напълно безплатно да се забавляват с международни циркови спектакли, представления на някои от най-добрите български артисти и разнообразни циркови работилници. На 1 юни, фестивалът ще бъде открит от Н. Пр. Сорен Якобсен посланик на Дания (дипломатически патрон на фестивала) и традиционния партньор на събитието – културния проект „Цирк Твас“ (CirкusTvaers) от Дания, който ще представи своя спектакъл на публиката в двата фестивални дни.

IMG 20190421 122721

В 11 часа ще бъде представен проектът Социален цирк. Социалният цирк е кауза, която спомага за личностното развитие на лица от рискови групи и тяхната пълноценна интеграция в обществото. Фондация “Мини Арт“ работи с деца от домове за настаняване от семеен тип в кв. “Надежда” – “Алеко Константинов” и “Иван Вазов” – и ученици от СОУ 101 “Бачо Киро” гр. София.

На 2 юни, програмата на „МИНИ АРТ ФЕСТ“ 9 ще продължи в кв. “Факултета“ – 75 ОУ “Тодор Каблешков“, където ще се проведат разнообразни тренировки по жонглиране, акробатика и юнисайкъл, в които могат да се включат всички желаещи.

„С този акт Фондация “Мини Арт”, организатор на фестивала, още веднъж заявява готовността си, със силата на цирка, да помага на деца и младеж, от различни социални групи в риск“, разказа Гео Калев – основател на фондация „Мини Арт”.

Безспорният чуждестранен акцент в програмата е представлението на „Lonely Circus“ от Франция на 1 юни от 20:00 ч. Представлението се казва: “Падам – Паднах – Паднал“ – колаборация между съвременния цирков артист Себастиан Льо Гуен и електро-акустичния музикант Жером Хофман.

FFFsclauzadeB web

От 19:00 часа всички желаещи ще могат да се видят френското цирково-театрално представление “Фрийкове“ на Пол Кийтън, основано на движение, манипулация на обекти и магия.

Сред задължителните акценти в програмата ще бъде и юнисайкъл шоуто на един от основателите на социалния цирк в България – Галина Риом-Ройбек. Галина е родена в България, но израства в Дания, преди да се завърне и да участва активно в каузите на фондация „Мини Арт“.

За втора поредна година, в рамките на фестивала, фондация “Мини Арт“ организира и международна конференция с цел развитие на съвременния и социален цирк в България. Темата на тазгодишното издание ще бъде “Създаване на център за Социален цирк в София – 2020 г.“. Конференцията ще се проведе на 3 юни, понеделник, от 17.00 часа, във Френския Институт в София.

„Мини Арт Фест“ 9 ще има своето своеобразно продължение и в Пловдив, на 4 и 5 юни, като част от проекта „OdysséKaravana“ в рамките на Европейската столица на културата 2019.

MAF8 TVAERS 1 pe

Повече информация за участниците можете да намерите във фейсбук страницата на проекта.

Цялата програма на събитието вижте тук

 

Прочетохте ли

Едно семейство в цирка

Едногодишна стипендия за първата учебна година като студент е голямата награда в практикантската програма на Лидл България. Първата стъпка към нея обаче е кандидатстването – до 7 юни всички ученици, навършили 18 години, могат да кандидатстват за платената лятна практика на компанията, като изпратят своето CV на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

След края на програмата, един от успешно преминалите я практиканти ще може да спечели месечна стипендия в размер на 100 лв. за първата си учебна година като студент. За целта, единственото, което практикантите трябва да направят, е да споделят своите впечатления в специална анкета за обратна връзка, която ще им осигури участие в томбола за голямата награда, както и за още две допълнителни награди – месечни ваучери за храна на стойност 50 лв. и 30 лв. за период от 6 месеца. Така Лидл България дава възможност на младите хора да направят своите първи стъпки в кариерата, но им осигурява и реална подкрепа през тяхната първа година като студенти. 

Точно такъв е примерът и с пловдивчанина Никола Косев, който през 2017 спечели голямата награда от практикантската програма. „Работата ми в Лидл България ме научи на много неща – как да общувам с колегите и с моите ръководители, как да се отнасям към клиентите, така че да се върнат отново в Lidl. Даде ми ценен опит и ми помогна да формирам своите първи работни навици и да усвоя нови умения, свързани с търговията на дребно“, споделя той. Днес Никола вече е студент първа година в специалността „Финанси“ в Пловдивския университет и заслужено получава стипендия от компанията всеки месец.

Nikola20Kosev20Plovdiv

Голямата награда обаче не е единственият стимул за младите хора да кандидатстват за практикантската програма на Лидл България. Благодарение на нея, бъдещите касиер-продавачи практиканти учат много нови неща и получават конкурентно заплащане. Младежите подписват първия си трудов договор и получават нетно възнаграждение в размер на 540 лв. и ваучери за храна на стойност 60 лв. за периода на практиката за 6-часов работен ден, от понеделник до петък. Практикантската програма тази година ще се проведе от 15 юли до 30 август 2019 г.

Повече информация за лятната практикантска програма и за кандидатстването може да намерите на сайта jobs.lidl.bg.

За Лидл България

Лидл България е един от водещите работодатели в страната, като от стъпването си на българския пазар не спира да инвестира в грижата за своите служители. Компанията предлага едни от най-добрите условия за работа, най-високите нива на заплащане в бранша, атрактивен социален пакет и разнообразни възможности за развитие и квалификация. Лидл България насърчава развитието на младите хора в страната, като предлага специални програми за ученици и студенти и подкрепя дуалното образование. 


Прочетохте ли

Какво е да си майка, която работи у дома?

Мая Дилкова-Павлова е завършила маркетинг в УНСС и бизнес администрация в Пловдивския университет. Работила е в маркетинговия отдел на голяма верига магазини, обича книгите и музиката, природата и селото си, пише стихове, плете на една кука и от година се занимава с вълна и специалната техника иглонабиване. Майка е на четиригодишния Делян, който вдъхновява родителите си за създаването на кутиите за игра Playray. Ето какво разказва Мая за Playray:

Когато решихме да създадем наш продукт и определихме насоката – да съберем в една кутия различни творчески занимания за деца с елементи от природата, си направихме един дълъг списък с идеи. Няколко месеца минаха, докато изпробваме всички. Имаше такива, които отпадаха още в самото начало. Накрая се спряхме на 4 елемента, които в най-голяма степен представят нашата първоначална идея. Всички занимания бяха изпробвани вкъщи с нашето дете като смея да кажа, че неговите отзиви ни бяха изключително ценни.

60334439 2205018302907771 2948431367223902208 o

След като определихме какво точно искаме да има в кутията ни, започна и процесът по набавяне на материали и изработка. В този етап трудностите изскачаха на най-неочаквани места. Тъй като за нас е важно да работим само с качествени материали, отделихме немалко усилия да намерим точните хора и места за снабдяване като предпочитаме да работим направо с производителя, където това е възможно. Някои от елементите в кутията са изработени от мен – както споменах обичам плетенето на една кука, а вълната стана новата ми страст.

Интересен е моментът със създаването на книжката. Като всяко дете и моето обича приказки преди сън. А аз определено обичам да измислям интересни истории, когато той ми каже, че иска приказка за лампа, стена и т. н. Та приех предизвикателството. Имаме една лампа-калинка, която прожектира звездички и луна на тавана. И така една вечер се роди „Приказката за Луната и звездичките”. В следващите кутии може да очаквате и останалите ни „Приказка за...”. А Делян много се зарадва, когато му показах за пръв път книжката с нашата си приказка. И досега стои на централно място на рафтчетата с книжките му.

53537429 2104902879585981 9164358700876431360 o

Какви материали използвате и за деца на каква възраст е играта?

Материалите, които използваме, са от природата. Стремим се да избегнем максимално използването на пластмаса. Работим с качествена вълна, част от елементите са с мериносова вълна, използваме дърво, 100% памучна прежда, хартия. Включили сме органична почва, корк, биоразградими торфени саксии, семена. Кутията е подходяща за деца от 3 до 7 години.

53835469 2102420136500922 3089607603668385792 o

Как децата могат да играят с нея и какви умения развива?

В кутията на Playray има 4 компонента, насочени към природата.

1. Отгледай сам растениe

Идеята зад този компонент е децата да изградят ранна връзка с природата. Грижата за растенията има много доказани ползи като развиване на финната моторика, по-добра концентрация, изграждане на отговорност и създаване на навици, действа и успокояващо.

2. Горска приказна полянка

Всички материали са от природата – вълна, дърво, памук и натурални елементи. Чрез играта с комплекта „Приказна горска полянка” децата развиват речта си, въображението си и финната моторика.

60766763 2201787993230802 7506349995742724096 n

3 . Книжка с приказка

Надяваме се да ви вдъхновим, докато четете книжките от поредицата, да създадете свои собствени истории за децата си и да ви покажем, че дори и най-странните детски желания могат да се превърнат във вълнуващи приказки.

4. Открий природата

Нека заедно стимулираме децата да прекарват време навън. Докато изследват света наоколо, децата откриват колко интересна е природата. Търсенето на конкретни природни елементи им помага да наблюдават и откриват, да събират знания за околната среда и сформира навик за опазване на природата.

53509546 2102420316500904 1711503029611528192 o

Как ще се развива Playray?

Планираме да разработим още няколко кутии със сходни елементи, но и за останалите сезони, тъй като първият ни вариант е ориентиран към пролетта и лятото. След което да поддържаме вече утвърдените ни версии, докато работим по създаването на кутии с изцяло нови елементи.

Защо започнахте да продавате първо в чужбина?

Съпругът ми се занимава с онлайн търговия – ebay, amazon и други платформи. Затова решихме да използваме неговите умения и контакти и да пуснем продукта първо там.
Продуктът ни вече се предлага и в България, налични са 2 версии на кутията – на български или английски език. Доставката е безплатна. Вече имаме и собствен сайт.

Още за кутиите за игра можете да откриете тук.


Препоръчваме ви още:

За сбъднатата мечта на Габи или как се рои щастието

Ина от магазИНА

Петя и нейните кукли с душа

 

На 28-ми май, вторник, по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и в навечерието на Международния ден на детето, започва най-голямото пролетно книжно изложение в България – традиционният Пролетен базар на книгата. В шестте дни на изложението (до 2-ри юни включително) на три нива в Националния дворец на културата ви очакват:

  • Над 160 издателства
  • Повече от 10 000 книги
  • 1 200 кв.м. изложбена площ
  • Специални нови предложения за всички възрасти
  • Над 40 000 очаквани посетители
  • Богата културна програма с над 50 събития - литературни четения, представяния на нови заглавия, срещи с автори, дискусии
  • Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи 

Официалното откриване на Пролетния базар на книгата и Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи е на 28-ми май в 10:30 ч. в Мраморното фоайе на НДК с участието на Детска вокално-театрална формация „Таласъмче”. Част от церемонията е и откриването на изложбата „Любен Зидаров. Майсторът на детската илюстрация”.

В рамките на дните на изложението гостите на базара ще могат да се насладят на традиционната културна програма, която предлага събития за посетители с различни възрасти и интереси. Сред акцентите са представянето на програма Творческа Европа на 28-ми май от 17:00 часа, която дава възможности за субсидиране на литературни преводи; премиера на биографията на Павел Поппандов, изд. „Милениум” на 30-ти май от 16:00 часа; представяне на изследване на „Галъп интернешънъл” на тема как се информира младата аудитория на 30-ти май от 18:00 часа; за запалените пътешественици интерес би събудило представянето на книгата „ПОСОКА ЮГ - Пътуване към Антарктида” с автор Гергана Лаптева и специален гост Мариано Мемоли от Аржентина на 31-ви май от 17:00 часа; изд. Омофор ще представи книгата „Глобалната сексуална революция” от Габриеле Куби на 1-ви юни от 18:00 часа, актуална в контекста на обществения дебат около джендър идеологията; Божана Апостолова ще представи новия си роман „Завръщането на визона” на 28-ми май от 18:00 часа. Освен в Мраморно фоайе, културната програма на базара предлага и множество срещи с автограф на щандовете на издателите.

Подробна информация за съпътстващите събития и участващите изложители можете да получите на сайта на Асоциация „Българска книга“, а също и страницата на събитието във Фейсбук

Bazar Izlojiteli 2

Bazar Izlojiteli

Работно време на Пролетен базар на книгата: 
28. май - 01. юни (вторник - събота), от 10:00 ч. до 20:00 ч.
02. юни (неделя), от 10:00 ч. до 18:00 ч.


Препоръчваме ви още:

Започва Пролетният базар на книгата

Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи

Четем заедно, растем заедно!

 

Автор: Светла Чимчимова

Много, много рядко, веднъж-дваж годишно, но все пак се случва и аз да заспя преди полунощ. Преди няколко седмици този късмет кацна на рамото ми и аз потънах в обятията на Морфей в часове присъщи на нормалните хора, а не по изгрев слънце като всеки уважаващ себе си вампир. Не знам колко съм спала, но се събудих с усещането, че не съм сама у дома. А бях. Не само у дома, ами и в почти три етажа надолу, щото съседите бяха на шопинг, кулинарен и културен туризъм в гръцко, турско, македонско и даже азиатско. Та бях Малката стопанка на голямата кооперация. Обаче вече не бях самотна. Както си мигах сънена и се чудех какво ме е събудило, чух как нещо в банята вие, скимти, тропа и драска. Аз, разбира се, се направих, че не го чувам, обаче на него не му пукаше и си продължи. За разлика от холивудските филми, където героинята немедлено се втурва към мястото на събитието готова да убива или да умре (според това колко първостепенен персонаж е), аз бая се назландисвах да се срещна очи в очи с демона нанесъл се в банята ми и очакващ да се запознаем в тоз среднощен час. Дълго и протяжно си обувах пантофите-ботушки, пуснах един пост във Фейса, зер ако умра, да не останете неинформирани и тръгнах с неохота да се срещна с принадлежащото към нематериалния свят. По пътя от четири метра, изминат от мен за времето за което Наполеон е превзел Москва, изброявах защо не трябва да умра сега, пък било то и изядена от демон:

1. Не съм била в Барселона, в Андалусия, в Гранада и въобще в Испания. И най-вече не съм разгледала Алхамбра. Номер две в личния ми списък с замъци.

2. Не съм носила бял дъфел. Непростим пропуск за човек обичащ палтата.

З. Не съм се научила да танцувам танго.

4. Не съм опитвала стрида. Никога не събрах смелост да кусам туй лизгаво нещо, ама дип не ми се умира без тоя кулинарен подвиг да бъде осъществен.

5. И най-важното! Няма да умра преди Дж.Р.Р. Мартин да завърши ,,Песен за огън и лед" и аз да я прочета. Аз няколко операции съм преживяла благодарение на тоя довод, че един демон ли ще ми се опре?

Това не е библейско!

6298409edce707e5033953f324dc58ef XL

Най-сетне отворих вратата към коридора и разбрах, че демонът или не е сам, или е на три места едновременно. Тропането идваше от голямата баня. Виенето и скимтенето от малката, а най-странният звук отвън дома, защото с ужас забелязах, че съм оставила и вътрешната, и външната сериозна врата отворени когато съм се прибрала. Не просто незаключени, ами направо отворени десетина сантиметра. Отвън нещото сякаш се канеше да влезе и да ме изяде и аз ужасена протегнах ръка да затворя вратата, очаквайки то да изскочи от мрака и да ме сграбчи. И тогава случайно хвърлих поглед върху огледалото до входната врата.

Ужас! Абсолютен ужас! В никакъв случай не исках да умра така - облечена в стара тениска, на която пише ,,boys are my sweet toys", домъкната незнайно откъде от Инжа, като проява на абстрактното му чувство за хумор и обута в розови памучни бикини. То поне ,,Виктория сикрет " да бяха, ама не. Света ми ги донесе от Турция от разпродажба на LC Waikiki. Три на цената на две. Като имате предвид колко е нисък курсът на лирата, все едно бях без гащи. Може ли, кажете ми, такава безстилна смърт? Анна Каренина да не би да е скочила под влака по пенюар? Мария Стюарт да не се е качила на ешафода по плетена на село жилетка? Само Жана д'Арк е вървяла към кладата по обикновена бяла риза, но на мен не ми е присъщ тоя небивал героизъм. И си казах: ,,Абсурд да се преселя в отвъдното с туй домашно ансамбълче! Едно е да спиш с него и съвсем друго да умреш!" И рязко затворих металната врата под носа на нещото отвън. То остана гладно (съжалих го завалията, много материал има в мен, доста щеше да похапне, а съм и здравословна като щастливо отглеждана кокошка), а аз останах цяла и с надеждата за една ако не по-достойна, то поне по-стилна смърт. Като затворих вратите и всички звуци спряха. Демонът си тръгна, а аз прекарах остатъка на нощта в телефонната компания на Красимира (една от нашите мами нинджи), която се обади да види дали съм жива и стоя с мен до изгрев слънце, забавлявайки ме с истории от по света и у нас.

P. S. Никакъв демон нямаше. Оставяйки вратата на апартамента отворена, съм предизвикала невероятно течение, щото в Бургас него ден духаше с все сили. В голямата баня един закачен на закачалката на вратата колан се суркаше и почукваше по дървото, вдигайки невъобразим шум. В малката баня виеше вентилаторът под напора на бурния вятър. А скърцането идваше от незатворените врати. 


Препоръчваме ви още: 

Дантелени недоразумения

Това не е живот!

Криво огледало

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Кучешки истории

Кучешки истории

05 Окт, 2019 Любимци

С тийнейджъри на заколение

С тийнейджъри на заколение

29 Сеп, 2019 Забавно

В предишния живот съм бил генерал

В предишния живот съм бил генерал

21 Окт, 2019 Татко Калоян

Жена и багаж

Жена и багаж

19 Окт, 2019 Забавно

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам