Размисли за теглото, вселената и всичко останало. Да го коментираш или не – това е въпросът. Този текст ни прати Алина Свиленова, млада майка, на която е писнало разни и случайни познати и приятели да коментират теглото ѝ. 

Разговор с колега в университета. Интелигентно, будно момче. По принцип.

- Ти защо си толкова слаба? – с искрено любопитство пита той.

- Ами не знам, такава съм си откакто се помня. – отговарям аз за 1278249 път в живота си.

- Ама по колко пъти на ден се храниш? Какво ядеш?

И така нататък, и така нататък, близо 40 минути. Едва в края на кръстосания разпит осъзнавам една шокираща за мен истина, за пръв път в живота си. Когато за пореден път някой познат вместо “Здрасти, как си?” ми каже, че (ПАК) съм отслабнала (а аз цял живот с малки изключения си тежа едни и същи килограми, нещо не преценяват добре тези чужди доброжелателни очи!) и когато аз обясня любезно и търпеливо на човека, че няма нужда да се притеснява за мен, защото съм абсолютно здрава и си хапвам предобре, човекът просто не ми вярва. Колегата ми, оказа се накрая, е бил убеден, че съм патологична лъжкиня и просто гледам да пренасоча разговора, криейки, че пазя безбожно строги диети или тичам дълги километри всяка сутрин.

Някой може би ще си помисли, че щом чак пък толкова често в живота ми са отправяли коментари за това колко съм слаба, че съм седнала да пиша този ферман, може би наистина имам някакъв здравословен проблем с килограмите. Повярвайте ми, здрава съм. Не просто не съм болнав човек. Жилава съм. Боледувам по 4/5 дни в годината максимум. Откакто родих преди почти година и половина, съм била болна един следобед. Поставяла съм рекорди на работа по изпълнени задачи в най-напечените периоди, които са траели не една или две седмици. И, като се замисля, мога държа и на глад рекордно дълго време. Това отчасти може да обясни кльощавостта ми. Или пък е следствие от нея... Тъй като тук историята заприлича на вечния философски въпрос за “Кое е било първо – яйцето или кокошката?”, мисля да прекратя лиричното отклонение.

Доста години минаха от случката с колегата, но го помня като вчера. Сега съм по-категорична в отговорите си и нежеланието си давам обяснения защо тежа еди-колко-си, но пак често получавам подобни въпроси/коментари. Останах с впечатлението през годините, че някак си се подразбира, че наднорменото тегло не е прилично да се коментира. Тук веднага уточнявам, че не говоря за грозни коментари, направени зад гърба ви, докато вървите по улицата. Говоря за ситуациите, в които съвсем съзнателно и в лицето ви ваш познат коментира теглото ви като част от някакъв разговор. Ако някой е възслаб в чуждите очи, обаче, няма проблем да се направи коментар по въпроса, бил той абсолютно добронамерен или не. Може и да греша, но като човек, свикнал да получава въпроси и/или коментари по темата ежедневно, откакто се помни, а е почти на 30 години, няма как да мисля иначе.

Трите килограма, които убиват

Някои хора ще си кажат “И какво, какъв е проблемът? Щом си слаба, единствено можеш да се радваш, а ако го “правиш” и без усилия – нямаш право изобщо да се оплакваш! Голяма работа, че някой нещо е изкоментирал”. И сега ще обясня защо изобщо подхващам тази тема, която бих искала да нарека “Що е то тегло и има ли почва у нас”.

Теглото на човек, било то ниско или високо, или нормално (но кой по дяволите може да каже кое е нормално? Стига човек да се чувства добре и да е здрав, значи е нормално, независимо от мнението на хиляди експерти) не е самостоятелна величина в съществуването ни и съответно отделни откъслечни коментари по негов адрес са свързани с дълбоко неразбиране за неговата същност.

Философът в мен завоалирано се опитва да каже, че повечето пъти хората тежат, колкото тежат, без сами да са си го избрали и без задължително да се харесват – да, включително в случаите, когато имат ниско тегло, гарантирам ви го.

Теглото се влияе от всякакви неща, които ни се случват непланирано, изневиделица, често направо против волята ни. Всяка промяна, било то малка или голяма в живота ни, положителна или отрицателна, може да се отрази на теглото ни. Смяна на жилище. Проблеми вкъщи. Проблеми на работа. Или по-точно “промени”, а не “проблеми”. Липса на здрав сън. Липса на хубава храна. Липса на време да ядеш хубава храна, дори да си си я сготвил лично. Липса на време/мотивация/средства да се захванеш със спорт. Липса на здравословни навици. Наличие на здравословни навици, но такава промяна в обстоятелствата около теб, при която просто не можеш да си позволиш повече да ги практикуваш както преди. Изреждам неща, които ми хрумват като на новоизлюпена майка. За друг човек може да има други причини. Но причини винаги има. И за разлика от килограмите, причините не се виждат с просто око.

По традиция, за нещата, които се виждат от всички, всеки е експерт. Всеки може да изкометира дали сте твърде пълен/слаб и как трябва да промените живота си, за да постигнете подходящото според него тегло, дори да ви е виждал само един единствен път. Но почти никой не вижда причините за теглото. С други думи, всички страшно добре разбират какво да се прави по отношение на симптома (теглото), но никой нищо не казва за причината, защото дори не се сеща, че я има. А тя не е една, не са две.

Тук не искам да отрека ролята на волята. Знам, че има хора, които изглеждат така, както изглеждат, защото са полагали много усилия за това и буквално с пот са извоювали атлетичното си тяло. Но в повечето случаи, човек изглежда така, както изглежда, не по собствен избор, или поне не напълно. Повечето хора, които познавам, да не кажа всички, имат поне по едно нещо, което не си харесват в тялото, дори да спортуват редовно и това нещо обикновено не могат да го променят волево.

До голяма степен пиша този текст, защото сигурно в 90% от случаите, когато някой за пореден път е коментирал колко съм слаба, е било с най-добри намерения. Вярвам, че често хората го правят с искрена загриженост или с убеждението, че правят комплимент. Оценявам добрите намерения, но смятам, че като разумни същества не можем да правим нещо, само защото мислим на някого доброто, хубаво е и от време на време да поразсъждаваме това нещо помага ли му действително по някакъв начин. И всъщност дали единственият резултат от намерението не е да накараме човека сконфузно да се усмихне и да се чуди как да отбие темата. Няма да чуете някой бясно да отказва да говори, когато му кажете – “Ама, Марийче, пак ужасно си отслабнала!” По тази тема просто преглъщаш и се молиш по-скоро да приключи. Защото е дълга, сложна и широка, и както всеки обича да пуска доброжелателни съвети/коментари по темата, така почти никой няма наистина да вземе да те изслуша докрай и ще си каже, че ти, не той, от мухата правиш слон и не си наред да взимаш този осемстотен коментар чак толкова насериозно.

Мамо, не казвай...

Всичко, което искам да постигна с този текст, е, ако вие лично, или пък ваши познати, обичате от време на време най-доброжелателно да коментирате колко слаб е някой, бил той дете, тийнейджър, възрастен, да не забравяте в този момент, че човек не тежи много или малко, защото така му е кеф и така си е наумил. Въпреки че цял живот съм слаба, малко след раждането започнах да смъквам още повече. Исках ли го? Не. Харесвам ли се още по-слаба? Не. Но причини за голямото отслабване много. Липса на сън. Много често кърмене в продължение на повече от година. Нередовно хранене. С две думи – всички нужди на бебето са първи, да поддържам добри отношения със съпруга, въпреки че главата ми е все недостатъчно отдадена на връзката ни, откакто се появи нашето съкровище, него ако питате – второ, поддържането на някакъв ред в джунглата, наречена дом – трето, а аз и моите лични нужди... някога, някъде. Това не значи, че се оплаквам. Всичко това са неща, които отново бих направила по същия начин заради прекрасното си семейство. Те са абсолютно съзнателен избор. А загубата на няколкото килограма е просто едно незначително за мен следствие от избора, независимо че за много хора изглеждам болезнено кльощава. Всякакви коментари за това, че съм твърде слаба по нечий критерии, покрай грижите за най-важните неща в живота ми, са абсолютно излишни. Единствено показват, че човекът отсреща идея си няма какво е важно за мен в момента.

Накратко – ако не сте абсолютно убедени, че смъкнатите/качените килограми на човека пред вас са резултат от преднамерените му действия и  че той е доволен от резултата, по-добре изобщо не коментирайте теглото му.

Да, не само когато е наднормено, а и в случаите, когато е ниско. А ако наистина, ама наистина смятате, че човек, на когото държите, има здравословен проблем (и/или пък психически) по отношение на килограмите и сте искрено загрижени, опитайте се да разберете какво се крие ЗАД ниското тегло, по възможност на истинска среща с човека, в която да му отделите поне час два, а не при кратко разминаване по улицата. Директен коментар за килограмите, ако има наистина сериозен проблем, единствено ще накара човека да ви заобикаля отдалеч и да избягва темата по всякакъв начин. Вместо това, попитайте го как е напоследък, как се чувства с новите неща в живота му, ако няма такива – със старите. Нещо тревожи ли го. И така нататък. И не се фокусирайте само върху проблемите. Дори най-хубавите неща в живота водят до стрес, а той може да се отрази на килограмите. Аз съм отслабвала най-много в живота си два пъти – първият път при много тежки семейни проблеми, а вторият - когато се грижех за бебето си и бях (и все още съм) по-щастлива от всякога.  Не забравяйте – човек понякога просто си е такъв, колкото и съмнително да звучи, възпълен или възслаб. Ако не му вярвате и сте убедени, че лъже, защо изобщо подхващате темата в края на краищата?

А ако става въпрос за новоизлюпена майка/татко - заведете го/я на място, където можете да си хапнете хубаво. Или, ако има как, подарете му/й няколко часа сън, като помогнете с гледането на палавото му съкровище например ;)

Препоръчваме ви още:

Добре в кожата си

Защото се заслужавате