Ninja Editor
Автор: Иво Иванов
Шляя се по улиците от моето детство. Ей така, без цел и посока, просто да видя какво става из стария квартал. Люляците са нацъфтели безобразно зад оградите и пръскат любимо ухание - също както едно време. Къщите и дворовете са се променили, някои са дори преобразени до неузнаваемост. Сменили са и обитателите си. Нови кооперации никнат като гъби. Повечето от старите ми приятели отдавна не живеят в квартала, преместих се отдавна и аз.
Улиците обаче са си същите. Не са се променили.
Улиците, по които ме разхождаха в количка като бебе.
Улиците, по които проходих, и по които се научих да карам колело.
Улиците, на които като деца играехме на топчета, на ръбче, на жмичка, на стражари и апаши, абе - на какво ли не.
Улиците, на които сме изтъркали толкова футболни топки и сме ожулили толкова колене.
Улиците, на които организирахме ожесточени турнири по бадминтон с опънато въже между оградите.
Улиците, на които се биехме с деца от съседни улици и крадяхме джанки и череши от дворовете.
Улиците, по чиито бордюри седяхме и обсъждахме първите си любовни трепети, люпейки семки.
Колко много памет имат тия улици - няма толкова гигабайти!
Целият ни социален живот се е случвал там - на няколко квадратни метра асфалт.
Невероятно е как няколко квадрата асфалт и полянка с трева побират цяла вселена, когато си дете!
После порастваме и се преместваме на друга улица, в друг квартал, друг град, друга държава и дори друг континент, но независимо дали се разхождаме по Шанз-Елизе, пазаруваме на Оксфорд стрийт или работим на Пето авеню, винаги помним и ще помним, и ще сънуваме улиците с джанките, черешите и люляците, на които сме играли като деца.
Сега по тия улици играят моите деца и децата на моите приятели от детството.
Техен ред е да си обелят колената и да крадат джанки и череши - сезонът наближава.
Мдааа, за щастие някои неща никога не се променят и люляците все така цъфтят ли, цъфтят...
Препоръчваме ви още:
Психолозите казват, че темата за наднорменото тегло в пубертета е табу. Защото подхранва и без това многото комплекси, които избуяват в тази възраст. Как тогава можем да говорим за проблема, без да го задълбочим? Ето какво смята Лесли Конър, доктор на науките, психолог от Делауеър, САЩ, специалист по проблемите на хранителните разстройства сред тийнейджърите.
Как да говорим с тийна за проблемите му с теглото? Верният отговор е - никак. Категорично не се препоръчва да се фокусираме върху диети, пресмятане на калории или цифрите на кантара. Вместо това трябва да направим нужното, за да мотивираме децата си да водят здравословен начин на живот. Така може да предотвратим развитие на хранително разстройство и възникване на проблеми с теглото и в двете посоки – от затлъстяване до нездравословна загуба на килограми. Как може да стане това:
Винаги се съобразявайте с възрастта на детето
Разговорът за здравословното хранене с едно 8-годишно дете е съвсем различен от разговора по темата с 16-годишен тийнейджър. По-малките не са способни да проумеят всички рискове, до които води трупането или свалянето на килограми. Големите са напълно в състояние да ги разберат, но трябва да се справят и с един друг проблем - влиянието на връстниците – много важен фактор в развитието и формирането на личността им.
Концентрирайте се върху положителното
Вместо да подчертавате пагубните последствия от консумацията на вредни храни, обръщайте внимание колко полезни за организма да „добрите“ продукти. Нещо повече - направете ги неизменна част от менюто на семейството, поощрявайте интереса към тях у децата си и показвайте вашия собствен.
Ролята на храната в семейството
Научете тийнейджъра да приема себе си и своето тяло
Ако ви се струва, че той развива нездравословни отношения с храната или е разочарован от собственото си тяло, помогнете му да укрепи самочувствието си. Може да започнете с това, че понякога наистина е трудно да се чувстваш комфортно в тялото си. Но вие, като родители, бихте искали да достигне етапа, когато ще каже – Това е моето тяло и аз ще се погрижа да бъде здраво. - Без ненавистта, която никога не води до добри последствия.
Не насърчавайте диетите
Повечето родители знаят, че забележките за теглото най-често водят до прилагане на диети, повечето от които са особено опасни за здравето. Не бива дори с поглед да изразяваме одобрение за решението на дъщеря си да свали онези „излишни“ 3 кг. Опитът сочи, че такива действия никога нямат положителен ефект, дори да са продиктувани от най-добри намерения. Бъдете внимателни с тийнейджърите, които са фиксирани върху калориите или количеството храна, или използват приложения, за да следят храненето си. Теглото на пубера зависи от начина на живот, който води, а не от гореспоменатите фактори. Приложенията провокират у порасналите деца излишно фокусиране върху цифрите, вследствие на което те започват да мислят в две категории – черно-бяло и добро-лошо.
Анорексия и булимия - модерните болести
Започнете разговора с тийнейджъра с изясняване на чувствата, но не на вашите
За по-големите деца, които сами вземат решения за храненето си, специалистите препоръчват да се използва техниката мотивационно интервю. Попитайте ги за мнението им, но не споделяйте своето. Можете да започнете с „Какъв според теб е начинът на живот, който водиш? Здравословен ли е?“ Важно е детето да започне да мисли в тази посока, защото без желание от негова страна, не могат да се очакват положителни промени.
„Аз съм в състояние да прочета цяла лекция за това колко вредни са фаст фуд храните, но не мога да направя нищо, когато дъщеря ми каже, че всеки път след кино, отиват с приятели да хапнат и тя не знае какво да си поръча. Просто защото на това място липсват храните, които съм й описала като здравословни. Но ако детето ми живее само на чипс и газирани напитки няма да бъда деликатна и ще попитам направо – защо храни тялото с тази отрова и знае ли какви могат да бъдат последствията. Ако не ги знае – ще му ги опиша.“
Убедете се, че детето изразява открито емоциите си
При тийнейджърите често възникват разстройства в хранителното поведение, които са сигнал за нарушено вътрешно равновесие – от преяждане до ограничаване в храненето. Повръщането например е начин да се справиш със силните емоции. Затова е важно да се следи емоционалното състояние на детето и да му се помага да преодолее силния стрес, на който е подложено. Негативните емоции трябва да бъдат освобождавани. Като родители, ние им помагаме да се успокоят, да спрат да плачат, да се съвземат и, разбира се, да установят лимити. Но това не ги учи да се справят само в моментите, когато са обидени или разстроени.
Бъдете добрият пример
В случаите на хранителни разстройства при тийнейджърите, най-често решаващо значение имат навиците на родителите и отношението им към физическата активност. Често младото момиче (или момче) споделя, че баща му не обича особено спорта или че майка му пропуска всички хранения, освен вечерята. Ако ще привличаме децата към здравословно хранене и начин на живот, трябва да следваме тези принципи и ние самите. А и да учиш някого на нещо, което ти самият не прилагаш, е много по-трудно.
Източник: www.health.com
Препоръчваме ви още:
Как да го отучим – 2 изпитани метода
"Нищо не яде. Хапва само сладко." – подобни реплики са ежедневие за много родители. Журналистката Светлана Колчик, майка на малък любител на десертите, решила да провери какви са традициите в храненето на децата в различните европейски страни. Резултатът от проучването бил книгата „Любов и броколи“, в която има специална глава, посветена на отучването на децата от сладките храни. Оказва се, че има работещи методи. Един от тях авторката дори изпробвала лично, със сериозен успех.
Обсъждам прекомерната консумация на сладко по скайп с Би Уилсън, автор на книги за храненето, известен кулинарен критик във Великобритания, колумнист на Guardian и Telegraph и майка на три деца. Би обяснява, че ние получаваме афинитета си към сладкия вкус от природата. Заслугата е на много фактори: индивидуалните особености на вкусовите рецептори, генетиката, храненето на бъдещата майка през бременността, хранителните навици от детството и т.н. Сладкият вкус ни е познат още от раждането – от майчината кърма или от млечните смеси, които я заместват. Затова сладкото мляко най-силно се запечатва и остава у всеки човек за цял живот. Особено уязвими според Уилсън са децата, за тях, в последните десетилетия, е създадена цяла индустрия fun food (храна за забавление), които по правило са високо съдържание на захар, сол и мазнини – всички тези плодови млека, десерти от тесто, снаксове, шоколади, сладоледи, чиито опаковки са с изображенията на любими герои от детски филмчета. Попитах Би Уилсън има ли начин да избавим децата от „сладката треска“. Отговори ми с лаконичното:
— Unsweeten their palate. (Премахнете вкуса за сладко от небцето им.)
Какво означава това? Да им помогнем да развиват палитрата си от вкусове, като им покажем, че вкусното невинаги е сладко. Най-добрата възраст за това е до 6 години, в краен случай – до 10, особено когато става дума за кисели и горчиви храни.
За да не страда детето ни от затлъстяване
Как да приучим детето към различни вкусове
В своята книга Би Уилсън описва проекта Tiny Tastes, който след години изследвания и експерименти, е бил разработен от д.м.н. Люси Кук, съвместно с водещи диетолози от Университетския колеж в Лондон. Д-р Кук е убедена, че колкото по-рано се захрани детето с разнообразни храни, толкова по-лоялно ще бъде впоследствие към зеленчуците и другата храна за възрастни. И е най-добре, ако това не са умерено сладки вкусове, каквито имат например пюрето от морков и тиква, а по-наситените, леко горчиви пюрета от броколи, спанак, карфиол.
Методът "грахови зърна"
При по-големите стратегията е друга. Вие избирате заедно с детето някакъв зеленчук, който то отказва да яде. Важно е да не предизвиква силно отвращение. След това, в продължение на 10-15 дни, му предлагате малка доза – парченца с размер на грахово зърно, но не по време на хранене. Детето не е длъжно да яде новия продукт, може просто да го близне, за да усети вкуса му. Тогава може да получи малко поощрение – например стикерче. Според експертите възнаграждението в този случай е оправдано. Първо, то не е някакво сладко изкушение, второ, децата наистина смятат, че са заслужили наградата си. Би Уилсън използвала този метод с по-малкия си син, който тогава бил на 4 години и половина. В тази възраст той се хранел много избирателно, нямал апетит и постоянно мрънкал за нещо сладко. Методът дал резултати – след няколко месеца момченцето с апетит изяждало салатата си и друга полезна храна. И много по-умерено се отнасял към десертите.
Интуитивното хранене - нов метод за регулиране на теглото
"Поставях в малка чинийка дребни парченца зеленчук. Но не по време на обяда или вечерята, а около половин час преди тях. Важното е да няма никакъв натиск. Синът ми знаеше, че това съвсем не е задължително, но ако опита - ще получи стикерче. И опитваше, особено когато беше гладен. Постепенно започна да иска по-големи парченца, защото вкусът им започна да му харесва. Тогава веднага отмених системата с наградите."
Би Уилсън твърди, че повечето методи на хранене са твърде кратковременни: „Ние се интересуваме само какво ще се случи в следващите пет минути, а не в следващите 5 години. Когато заставяме детето да изяде салатата си, ние го учим да не обича зеленчуците. Ако го убедим да опита едно малко парченце (и повторим опита си утре, вдругиден, след два дни) има шанс да му харесат.“
Методът "шведска маса"
По темата със сладкото изразява мнението си и Наталия Стасенко, предпочитан детски диетолог с практика в Лондон. Преди три години тя стартира проекта Feeding Bytes (от всичко по малко). Сега има частна практика и онлайн училище за родители. Огромен раздел в сайта й е посветен на злоядите деца. В него са описани различни начини за сприятеляване с полезната храна. Д-р Стасенко предлага на родителите ефективен метод за подобряване на хранителните навици на децата и намаляване на количеството сладости, което те консумират. В основата на нейния метод е храненето под час и забраната да се носят снаксове в чантите при разходка. Три основни хранения и две междинни закуски, при това желателно е да са на масата – това е напълно достатъчно за децата в доучилищна възраст, смята диетоложката.
Как да нахраним детето здравословно
Собствените ми деца изобщо не проявяваха интерес към здравословното хранене. По-голямата ми дъщеря имаше хранителна алергия и избирателен апетит. Средната обичаше сладкото. Започнах да водя борба с предпочитанията й и бързо разбрах, че губя битката. В крайна сметка намерих компромисен вариант. Започнах да купувам в умерени количества това, което детето особено много обичаше – плодови млека и бисквити. На всяка закуска, обяд и вечеря нареждах шведска маса – няколко ястия, от които децата можеха да си сервират сами, определяйки количеството, което искат. Постепенно отношенията им с тези храни значително се подобриха.
При всяко хранене включвах поне един продукт, от който детето със сигурност няма да се откаже, ако е гладно, и ненатрапчиво се съчетава с новите ястия. Задачата е да му помогнем постепенно да започне да се храни като останалите членове на семейството, но без принуда и заплаха. По този начин бързо се разширяват вкусовите хоризонти и се снижава нивото на стрес на цялото семейство.
Мога например да приготвя за вечеря любимото си вегетарианско ястие – къри по тайландски, което правя съвсем леко пикантно. Този вкус допада на средната ми дъщеря. Другите две деца засега не го обичат. Но кърито винаги сервирам с ориз, който никога не отказват. Разнообразявам го със зеленчуци, пилешки хапки и др. Децата ядат храната, с чийто вкус са свикнали, после от любопитство посягат и към другата храна на масата.
Мога да сложа на трапезата и плодове или плодово мляко, зелена салата, други зеленчуци и дори остатъците от обяда. Всяка от дъщерите ми избира от няколко неща в количеството, което сметне за необходимо. Понякога предпочитат два-три продукта и може да се откажат от зеленчуците или рибата. Понякога изяждат по две порции ориз и нищо друго. Но след няколко дни сами балансират храната си, дори порциите да ми се струват далеч от желателните за възрастта им.
Отказах се да готвя само любимите им храни и се съобразявам с предпочитанията на цялото семейство. Важно е да създадем у децата навик да избират от това, което им е предложено, и да се отнасят спокойно към новите или нелюбими храни. Десертът е единственото, което се ограничава в нашето семейство. От всичко друго могат да изядат толкова, колкото искат.
Храненето трябва не просто да засища, но и да доставя удоволствие. Както емоционално (чрез общуването с другите членове от семейството на масата) така и физическо (вкусно приготвена, балансирана храна, която съдържа нужното количество калории) и нещо особено любимо (в ограничено количество). Така, постепенно, у децата намалява афинитетът към сладкото и те се научават да откриват удоволствие както в разнообразната храна, така и в самия процес на консумирането й. Най-важно обаче е да им даваме възможност да опознават себе си, да избират, експериментират, за да си формират собствен вкус към здравословното хранене. Без принуда и без чувство за вина.
На практика всички деца преминават през фазата на капризите и отхвърлянето на дадена храна. Обикновено това се случва от втората до петата година след раждането. Да не харесват зеленчуците е напълно нормално, още повече че в този период организмът им има сериозна нужда от въглехидрати. Ние много експериментирахме. Средната ми дъщеря все пак заобича броколито, когато е приготвено със специален сос. Най-голямата откри свой начин за консумацията на авокадо – с лимонов сок и домати. А най-малката може да изяде сериозно количество бланширан замразен грах, който дори предпочита пред сладоледа. Така експериментът със семейната ни шведска маса завърши успешно.
Кой от методите ще изберете е изцяло въпрос на предпочитания на детето. Но си струва да опитате.
Източник: 7ya
Препоръчваме ви още:
Всичко за захранването водено от бебето
Как се хранят малките европейци
Как да нахраним злоядото дете?
Автор: Ина Зарева
Всяка жена рано или късно пропада в бездната му. Колкото и добре да живее, колкото и самоуверена, еманципирана, самодостатъчна, щастлива да е тя, идва денят, в който среща Него. Той е стилен, неустоимо изкусителен и магнетичен. Колкото повече го гледа, толкова по-обсебена е. Дланите ѝ се изпотяват, устните пребледняват, пулсът се ускорява и светът спира да се върти. Иска да е с него, да го докосва, да го обича, да му се врече завинаги и нищо никога да не може да ги раздели. Защото той е единственият! Той и никой друг! Тоалетът на витрината! Предизвикателно проблясва с фините си нишки, намига с изисканите си аксесоари и разгромява всякакви защити – разум, практичност и, разбира се, пин кода на всяка банковата карта.
Дали ще е малка черна рокля, дълга с разкошен шлейф, принт „Версаче“, елегантен костюм или сатен с изящен гол гръб – резултатът винаги е един и се изрича със съответстващото му хриптящо придихание:
Мy precious...
Моята среща с Него също започна с характерните симптоми – пеперуди в стомаха, потни длани и сълзи в очите, които обаче бързо преминаха в кански рев в пробната. Мy precious заседна някъде до коленете ми. Колкото и да му се молех, не помръдваше и милиметър по-нагоре. След неизвестно безвремие от самосъжаление, вселенска мъка и оплакване на целия ми живот от фрикасето в детската градина до сандвича от тази сутрин, избърсах сълзите си, поизгладих приличащото си на целулит достойнство и с последни сили платих дрехата пред смаяните погледи на продавачките.
Заключените шоколадови бонбони „да има за гости“? Сладкото от ягоди на най-високия рафт? Червилото на мама? Първото сутрешно кафе? Последната цигара? Дълго чакана целувка? Нищо, ама нищо не може да се сравни с Него, на закачалка в гардероба, ала по-недостъпен откогато и да било.
Как Цола Ц. отслабна за лятото
Два часа по-късно с лек тремор на левия клепач и с настървението на гладна, ама много гладна лъвица, щурмувах за първи път в живота си кварталния фитнес. Още с влизането се почувствах като вкъщи, ако се бях родила в атомна централа, и вместо с буквар, се бях научила да чета с учебника по атомна физика примерно. Уредите бяха от уродливи по-уродливи. Разглеждах ги предпазливо като французин – гилотина. Не успявах да вложа достатъчно въображение, за да си представя кой орган в кой железен капан се поставя, за да добие лелеяния релеф. Докато обиколя всички, се уморих толкова много, че се строполих на нещо, приличащо на електрически стол, щастлива, че първата ми тренировка вече е приключила. В този миг пред мен изникна весел, пружиниращ от щастие младеж (нали ги знаете тези хора, които са толкова витални, енергични, радостни, дори само затова че дишат, че цялото им същество непрекъснато подскача от кеф), и ме попита:
- Е, какво трябва да отслабва по вас?
- Всичко оттук надолу – казах плахо, като разположих ръце перпендикулярно върху веждите си.
Момчето се усмихна и ме поведе след себе си. През следващия един час исках да умра около 60 пъти; да родя поне още 7 деца; да не се бях раждала никога или поне да се бях родила в Сомалия, за да не ми се налага да изтърпя всички тези уреди за мъчения върху нещастното си тяло. Молех се всичко да свърши и обещавах никога повече да не погледна нито шоколад, нито кифличка. От мен се лееше толкова много пот, че устните ми инстинктивно припяваха „Горчиво вино“.
Не помня как се прибрах и кога съм припаднала върху леглото, но следващата сутрин беше адът! Нито молитви, нито обезболяващи, нито дори парчето черен шоколад, което ми се полагаше, не помогнаха. Болеше ме цялото тяло! Не! Болеше ме тялото на всяка клетка, от която е съставено моето клето тяло. Припомнях си всички познания по анатомия, за да открия дали наистина имам мускули там, и там, и там. Моята безценност на закачалката се беше превърнала в мой враг - осъзнавах, стенейки като ранен войник, на всяка крачка. Войната щеше да е безмилостна.
Последвалите дни пропадаха в черни дупки, наречени „фитнес“ и „диетично меню“. В едната беше злият дух на всички часове по физическо, от които бягах в училище, а в другата – потомците на откъснатите безразборно от мен треви и цветенца, които отмъщаваха за предците си с това, че трябва да ги ям. Толкова бях гладна, че започнах да поглъщам ябълките с кората, семките и дръжките им. После се нахвърлих върху храната на кучето. А после и върху самото куче. Молих се в тези безпаметни гладни вечери да стане чудо и да се събудя в друго тяло. Например това на Кейт Мос. Молих се да спечеля войната и да затворя устата (ципа) на моя високомерен враг. Молех се и заспивах гладна и пребита.
14 трика как да спазваш диетата си
Няколко седмици по-късно: Боже! Та това тяло имало скелет! Винаги съм си мислила, че съм направена от странна месеста сплав, а ето че съм имала и кости. Продължаваме напред! На път към залата за инквизиции, похапвах листа от дърветата. Вечер вадех всяка една храна от хладилника, помирисвах я и я връщах обратно. В магазина правех същото. Влизах с празна количка, помирисвах всичко и излизах пак с празна количка. Хората ме заобикаляха и си мислеха, че съм някой много извратен фетишист. Дори младежът от фитнеса вече ме гледаше подозрително.
Но на война като на война! Толкова време, колкото е нужно. Всички възможни средства и въоръжения са позволени.
И ето идва „Ден Победи“! Отскубвам садистично бавно Мy precious от закачалката, за която се е сраснал. Платът се гърчи в ръцете ми. Копчетата скърцат под пръстите ми, ципът просъсква тихо. Вътре съм! Вътре съм! Вътре съм! Бих крещяла, ако съм просто някой амбициран сперматозоид. Но не! Аз съм богинята на победата и моят враг се върти около кокалестата ми снага напълно победен.
Започвам триумфалната си разходка. Първо до залата с гилотините, за да съобщя тържествено на моя фитнес палач, така де – инструктор, че повече никога няма да се видим. После до магазина, чиято пробна се бе превърнала в Троя. Разбира се, момичетата не ме разпознават, но погледите им се впиват в трофея върху ми.
- Ооо, миналогодишната ни колекция! Но на Вас ви стои като торба! Трябва нещо, което подчертава фигурата ви. Виждате ли малката черна рокля на витрината? - разпознавам пърхането на пеперудите, изтръпването на ръцете и учестяването на пулса - Но за съжаление е един номер по-малък от Вашия.
Не губя и секунда повече. Купувам я и изваждам телефона си:
- Утре продължаваме! – просъсквам в слушалката на фитнес инструктора си, докато фанатично притискам закачалката до сърцето си.
Препоръчваме ви още:
Тортичка за закуска? Защо пък не?
Автор: Андрей Русев
Откакто съм родител на момиченце, а това са вече 7 години, мога да споделя как някои мои възгледи много се промениха. Почти всички са свързани със здравето. Не, не ходя на фитнес, не съм вегетарианец, но ценя Живота. Моят и на детето ми.
Детството ми премина като на всяко друго момче, родено в края на 70-те години. Продължителни игри навън, неразумни разходки на опасни места, каране на колело, футбол. В моето детство родителите си стояха спокойни вкъщи, а децата от първи клас играеха навън чак до свечеряване. Какво правеха – те си знаеха.
Днес нещата се промениха. Все по-опасно става за децата да играят сами навън. Вече е необходимо много повече внимание къде, с кого и как си играеш. Да оставиш само детето си да кара колело по улиците в квартала, е немислимо. Малките улици се препълниха от втора употреба коли, а възрастните пенсионери смениха жигулитата си с 20-годишни таратайки от по 500 лв. Нищо че не са ходили на очен лекар от поне 10 години. Опасно е дори да пресичаш на пешеходна пътека.
Постоянно виждам неразумни родители – такива, чиито малки деца не ползват столче или бустер седалка за кола, и рискуват да наранят детето си при рязко спиране. Други пък карат колело, а на столчето за велосипед детето им стои без каска, все едно са 100% сигурни, че никога няма да попаднат в непредвидима и опасна ситуация на пътя. За съжаление, никой не може да ти гарантира, че докато се разхождате с детето в парка, няма някой велосипедист да връхлети върху него. В това се убедихме, когато един от тях вкара дете в болницата след като го блъсна с колелото си на алея в софийския Южен парк.
Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете
Обградени сме от безумни родители. Казват – естественият подбор ще си свърши работата. Но защо трябва умишлено да позволяваме най-ценното в живота ни да преживява неприятни неща, след като можем да го защитим? В моето детство нямаше каски за колело или тротинетка. Сега вече има много готини каски за колело, които да се харесват на най-малките деца.
Ако дете на възраст 2 и 3 години бъде научено да носи каската си, докато кара баланс колело или тротинетка, бъдете уверени, че ще си направите голяма услуга в бъдеще. Изградените навици у децата в тази ранна възраст са устойчиви на времето. Колкото по-големи и самоуверени стават, толкова по-рисковани каскади ще правят със своя велосипед, скейтборд или ролери. А колко струва една каска за колело за дете? Колкото скромна вечеря за двама в ресторант или месечната вноска за лизинг на мобилен телефон. Все суми, които така или иначе всички ги даваме регулярно, по много пъти в годината.
Всъщност може би предпочитаме децата да си трошат главите, че да се научат веднъж завинаги да чуват как им викаме да карат по-бавно, да се оглеждат и да не правят глупости? Народопсихологията ни е такава, че винаги оставяме всичко за най-накрая и сме убедени, че на нас подобно нещо не може да се случи. Докато дойде денят, в който ножът опира в кокала, и трябва да действаме или да вземем мерки повече да не допускаме подобни неприятни неща да се случват.
Спрете да правите компромиси с безопасността на децата ви и действайте още днес!
Експертите по безопасно колоездене за деца съветват:
1. Винаги носете каска за колоездене. Учете децата да го правят още от съвсем малки, за да им се създаде правилен навик.
2. Каската трябва да е правилният размер, иначе не предпазва.
3. Погрижете се и за правилното облекло. Широките дрехи, които могат да се заплетат във веригата, обувките, които лесно се развързват, тъмните цветове привечер НЕ СА подходящо облекло за малките ни колоездачи. Добре е детето да носи удобни, ярки и видими отдалеч дрехи, а вечер задължително да има светлоотразяваща връхна дреха.
4. Велосипедът трябва да е съобразен с възрастта, способностите и размера на детето. Лоша идея е да му купите колело, което ще може да кара и догодина, ако му е голямо.
5. Преди всяко излизане проверете колелото - гуми, спирачки, верига.
6. Учете детето да следи какво се случва около него и да обръща внимание на останалите участници в движението, включително и пешеходците.
7. Учете детето да спазва правилата на движение, обяснявайте му пътните знаци и му давайте добър пример.
8. За дете под 10 години не се препоръчва да кара по уличното платно дори и с придружител.
9. Ако возите детето на седалка, не забравяйте да му сложите каска.
10. Учете децата да не се разхождат пеш по алеи за велосипедисти и да се оглеждат, когато ги пресичат.
Препоръчваме ви още:
Урок по безопасност за най-малките
Снимките са от сайта на kiddimoto.
Автор: Иво Иванов
Предстоящите матури за 7-ми и 12-ти клас ще се проведат при безпрецедентни мерки за сигурност срещу преписвачите. На влизане в училище зрелостниците ще бъдат идентифицирани чрез снемане на пръстови отпечатъци и сканиране на ретината. В класните стаи ще бъдат монтирани специални скенери за откриване на скрити из джобовете „пищови“. Камери и умни датчици ще следят и улавят съмнителни сигнали като чоплене на носа, разсеяно почесване зад тила и съсредоточено захапване на химикалката. Мобилни групи от МОН, сформирани от строги и кисели пенсионирани учителки в маскировъчна екипировка на спецотряд и с маски на лицето, ще нахлуват за внезапна проверка в класните стаи по време на изпитите. „Ръцете на чина, никой да не мърда!“. По високите сгради около училищата ще бъдат разположени снайперисти. Останалите мерки срещу преписвачите са строго секретни и са разработени съвместно с МВР.
Всички тези предохранителни мерки, за които са отделени сериозни средства от бюджета на Министерството на образованието, имат за цел тутакси да бъдат заловени, разобличени и неутрализирани тарикатите-преписвачи, които, както отдавна е известно на всички, са най-големият проблем на образцовата иначе българска образователна система. Както Рейгън навремето е бил враг номер 1 на Тутраканска селищна система. На всеки ученик и квестор ще се гледа като на потенциален престъпник, за да се предотвратят в зародиш всякакви шашми и злоупотреби, петнящи доброто име на родното образование.
Любов Даскалова и малките матури
Както се вижда от традицията, наложена в последните няколко години, от сега нататък усилията на просветното министерство ще бъдат концентрирани основно в борбата с преписването и в създаването на максимален стрес за кандидат-гимназистите по време на изпитите им. Учениците трябва да са наясно, че образованието е сериозно нещо и образователната система не може да бъде надхитрена. Единствено и само по този начин ще се гарантират честни изпити и равен старт в живота, което в крайна сметка е върховната цел на всяко образование. Ако за вас върховната цел на образованието е друга, търсете си друга образователна система!
Евентуално, ако останат свободни ресурси, те ще бъдат ангажирани във второстепенни и по-маловажни задачи на Министерството на образованието като борба с функционалната неграмотност, разработване на стратегии за по-качествено образование, работа върху мотивацията на учениците за учене, повишаване квалификацията на преподавателите и други подобни инициативи от пожелателен характер.
Докато МОН, с подкрепата на медиите, ни отвличат вниманието с всичките тези димки около матурите и със симулирането на реформи, международните изследвания на грамотността в последните години вадят много тревожни данни за България - оказва се, че около 40 процента от деветокласниците ни нямат елементарни четивни умения – за четене, могат да четат, но не разбират прочетеното и не могат да го приложат в житейска ситуация, на същия хал са и с математиката и природните науки.
Много сме силни в ритуалите и показността, дай ни на нас празнични фанфари, дай ни 15-ти септември и 24-ти май. Дай ни драконовски мерки срещу преписвачите на матурите. Дай ни повод за гордост с новини за успехите на математиците от СМГ в световни олимпиади. Хвърли ни кокала с това или онова отпаднало от учебната програма произведение и изпитай силата на патриотичния ни гняв във Фейсбук.
С отчаяно вайкане и с носталгични спомени за това колко добро е било образованието едно време, с яростно охулване на сегашното положение, с добри пожелания и намерения, с поредните недъгави козметични реформи, хвърлящи прах в очите, нещата обаче няма да се подобрят - и това важи не само за сферата на образованието. Трябват решителни, радикални промени. И за тях е отговорно не само правителството или Министерството на образованието, но и всички настоящи и бъдещи родители. Но това няма как да се случи, ако все още ни е срам, че детето ни не е с чисто нови дрешки, обувки и огромен букет за госпожата на 15-ти септември и НЕ ни е срам, че е неграмотно на 24-ти май!
Препоръчваме ви още:
Кога ще тръгнем по "западния" коридор в образованието
Образователната система в Обединеното кралство
Автор: Калоян Явашев
Да се превърнеш в родител за повечето хора е повратно събитие в живота. Някои се радват, други плачат (9 месеца след бурно парти и доста бели петна), а някои, като нас, посрещат родителството с подозрение и някаква вътрешна тревога, която след известно време неминуемо се оправдава. Въпреки всичко, човешкият вид продължава да се размножава, макар че при някои хора това се случва неосъзнато и по силата на навика. Наблюдавайки някои родители, аз съвсем сериозно съм си мислил за нуждата от полагане на изпит преди да ви се даде право да имате поколение. Право, което безогледно се използва от всеки, който желае да има деца, и внася доста смут в иначе изтерзаната ми душа. На някои хора е лудост да повериш и кактус да отглеждат, но те гордо правят бебета и създават семейства. Ето някои примери, които ще ви подскажат, че родителите могат да се окажат най-големия враг на децата си:
Ако чуете някой новоизлюпен татко в родилното да уверява жена си, че е взел капарото и още като ги изпишат, трябва да тръгнат за Гърция, значи става дума за малък семеен бизнес, а не за щастливо събитие. Обикновено "стоката" се пласира по най-бързия начин, а веднъж възстановена "фабриката" е готова за повторен 9-месечен производствен процес.
Ако бъдещите родители са решили да посрещнат раждането на рожбата си в домашни условия и да я отглеждат близо до природата като кроманьонци. Жената ражда в напълно естествена среда - в обора, до кравата. Понеже не ползват електричество и други съвременни удобства, бащата реже пъпната връв с подострено ребро от ненасилствено умряло магаре, на свещ от естествен восък, за който са помолили горските пчели. Жената кърми детето до осмата му година, след това го захранва с корени и листа, а гордият татко го учи как да търси горски плодове и да благодари на дърветата за даровете им. Няма нужда от образование, а най-важните уроци се преподават от самите родители и домашните животни, които всъщност са преродени родственици. Котката преподава алгебра, прасето - биология, патката (далечна прабаба по майчина линия) - история. Изключение е само философията, която е поверена на един дъб.
Ако са родители, чиито живот е едно безкрайно парти, спомените им се простират до вчерашния ден, а плановете за бъдещето до утрешния. Те са постоянно в настроение да се забавляват и цялата им неизчерпаема енергия се влага в танци до сутринта. В кръвта им можете да откриете подробен каталог на всички известни наркотици, често гарнирани с алкохол. Постоянно ходят със слушалки в ушите, а силната музика убива всеки немощен опит за мислене. Трудно се съсредоточават и рядко нещо задържа вниманието им повече от половин минута, а мозъкът им функционира като черна дупка, понеже каквото и да влезе в него изчезва. В деня на изписването на родилката, се връщат три пъти до болницата, защото все забравят бебето. Накрая му слагат GPS и така не го губят цели 20 минути.
За да не видим дъщеря си да търси спонсор
Сн. offnews.bg
Ако сте един от първите чалга изпълнители и сте решили да направите невръстната си дъщеря звезда, като я нацапате с грим и я накарате да се кълчи като опитна проститутка. Тук имам съмнения, че поради недъга си, господин Мурад е бил заблуден. Когато са снимали последния клип на щерката, той е стоял встрани и само е подпитвал - "Какво правят? Как изглежда Сузанита? Добре ли се получава? ". Вероятно са му отговаряли - "Аааамииии, нищо особено не правят. Стоят в една кола, а дъщеря ти се наведе към дюкяна му, но всъщност му завързва обувките, щото момчето е със завършен 3-ти клас. Сузанита изглежда млада, свежа и невинна и изобщо не можеш да познаеш на колко години е. Получава се супер, ще бъде истински хит тая песен, а малката е бъдеща звезда от ранга на Хисарския поп, Наско ментата или Кати (волната пеперуда)". Аз обаче имам едни съмнения, че бащата не само много добре знае какво прави щерка му, а дори е инициатор на кариерата й.
Сн. offnews.bg
Ако си фен на която и да е безсмислена група хора, които се наричат български футболни клубове и си нарисуваш децата със свастики.
Препоръчваме ви още:
Типовете семейства според татко Калоян
Типовете семейства според татко Калоян - продължението
Автор: Мая Цанева
Да, навърших 40. Аз и още няколко приятелки около мен – умни, симпатични жени със собствен стил. За да отбележим годишнината си, се срещнахме се на по питие, след дълги уговорки с деца, съпрузи и баби, които да поемат домакинството и какво да видим… Някогашните момичета, на които прическата и гримът бяха последна грижа, се бяхме изтупали като за първа среща. Токчетата леко ни убиваха, подръпвахме я блуза, я пола, някоя любовна дръжка ту изскачаше нахално, но „всичко е точно“. Една чаша вино по-късно се отпуснахме и разбрахме, че: 1) не, няма нови мъже около нас, като изключим синовете; 2) „вече не мога без грим, не знаеш какви са момичетата в офиса, да не ти говоря за шефа на 30“; 3) „не знам какво ще работим на 70, но без малко ботокс няма да мине“ и 4) „докторът ми препоръча едни билки, идеални са за ПМС и предменопауза“.
И така всеки разказа своята история как с агресивен арсенал от грим, прическа и инжекция от д-р Енчев „всичко е точно“ и на 40! За да не наруша новия регламент за опазване на личните данни, а и от лоялност, ще споделя моята.
Преди няколко месеца се огледах в цял ръст в огледалото - косите, очите, веждите, гърдите, ноктите, всичко… Тук малко бръчки, там суха кожа и тънки червени паяжини от спукани вени, упорити бели коси – нищо съществено като за ЕГН-то ми, но и не и това, което се очаква от мен днес. Ако искаш работа, трябва да си свежа, хубава и умна! Времето на „биожените“ без капка козметика или грим остана в 30-те, когато покрай свободата и после майчинството най-важната беше душата ми. Днес душата ми се излага във Фейсбук, а тялото и умът се борят за работа и семейно благополучие в силна конкуренция, която не си мери възрастта, а подобренията.
И така, отворих несесера си с гримове и установих, че повечето от тях празнуват годишнина… от сватбата ми. Шестгодишните ми сенки, руж, молив за очи и т.н. ме гледаха с учудване коя пък съм аз. Ами аз съм тази, с която трябва да си казвате „добро утро“ пред огледалото всяка сутрин, а не три пъти годишно… Поизтупах ги от праха, огледах ги критично и изпратих някои в пенсия. После похарчих един час и немалко пари в близката дрогерия, за да вляза в новата си външност.
Записах си обстоен час в козметичния салон. Боядисване, прическа… „Да я скъсим като на Натали Имбрулия? А червена? Защо не… Кога, ако не сега, а?“. Добре че фризьорката ми е приятелка и знае как да влее разум в главата ми и да ме обнови според реалността, а не според фантазиите ми. Как да се бия със зъби и нокти за благополучието на семейството, като нямам изящно нарисувани нокти? Броя секундите лакът да изсъхне и ще съм с ръце на богиня. Скъпи, край с миенето на чинии! Аз съм с лак. И така всеки месец… може би.
Скоро ще посетя и курс по гримиране, за да се науча и аз как се слага очна линия. По-добре късно, отколкото никога. Купих си и крем за под очи и маска, която мирише странно, но казват, че връщала еластичността на кожата. Ако стане еластична като дъвка, ще мога да стана мим.
Сутрин се гримирам, а детето закъснява за градина. Това изисква допълнително усилие, когато нямаш тоалетка (обзавеждахме спалнята, когато бях по-био) и носиш очила. Къде виждам, къде недовиждам, но разлика има.
Купих си нови сутиени. Ако си спомняте един кадър от филма с Мадона „Почти идеално“ (The next big thing), гърдите ни неизбежно следват гравитацията. Най-евтиният начин да ги върнем на мястото им отпреди 5 години, е нов сутиен. Разбира се, д-р Енчев е готов да помогне и по оперативен начин, но аз не съм готова.
Тръгвам на спорт, или йога, или нещо си. За последно спортувах активно преди да забременея. Не знам дали двете имат общо, но ще видим. Засега целта е единствено да преборя болките в кръста и гърба, защото децата, ежедневното пазаруване и висенето пред лаптопа не прощават. Гъвкавото време изисква тяло на акробат.
Сутрин пия вечерна иглика и куркума, а вечер – ябълков оцет. Не съм веган, а типична жертва на био-органичната мания по храни и начин на живот. Няколко таблетки зелена енергия и… може би ще върна календара с няколко години назад. Може би, ама надали… Затова намалявам стреса. Ще рисувам мандали за успокоение, ще науча испански и ще отида на круиз… някой ден. Четох, че до 10 години Малдивите щели да се скапят от многото туристи и замърсяването, затова ще побързам, докато подновеното ми тяло и ум могат да им се насладят. Дотогава ще се гримирам повече, ще се фризирам смело и ще пия биодобавки за сила и подмладяване, защото „всичко е точно“ и на 40!
Препоръчваме ви още:
Кога възрастта не е от значение
Купон след 40??? Задължителен е!
- Най-популярни
- Най-нови
