Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Около 40

Автор: Диляна Велева

 

Събуждаш се една сутрин. И мисълта като борова игличка се удря в стените на мисълта ти. Наближаваш 40. Нещо в теб е толкова същото и в същото време едно гласче писука тихо: "Вече всичко е различно.". И някак без да искаш, се спускаш по пистата на равносметките. Хиляди въпроси крещят на тъмно в теб. Постигнах ли мечтите си? Имам ли време за големи промени в живота си? Реализирах ли се професионално? Срещнах ли истинската любов? Намерих ли точните приятели? И тази натрапчива мисъл, че времето вече не е същото. Тече по друг начин. Няма го това безкрайно поле за смяна на поприща. Въпроси, въпроси и все не можеш да им отговориш така, че да замълчат.

 

Около 40... Време за ново мечтаене. Време за поправяне на грешките. Толкова, колкото е възможно. Все по-често се будиш нощем. И си мислиш. За миналото. За онова смътно бъдеще. Боже, колко бързо минаха последните 20 години, откак завърших гимназия. Ами ако и следващите 20 минат така неусетно - и ето ще бъда на 60.


Около 40 несбъднатата любов боли най-много. Толкова много са вече претенциите ти. Добре знаеш какво не искаш. Научил си се да затваряш врати, преди да те заболи зверски. Имаш карта на реалността. Достатъчно точна, че да се ориентираш в реалността.

Около 40. Започваш да губиш семейните опори. Тръгват си баби, дядовци, близки. И някак ставаш все по-сам. Няма я силата на онези хора, които са били безусловно до теб.

Около 40. Върхът в професионалната ти реализация. Все по-горе си в йерархията. Но това ли беше онова, към което съм се стремял? Точно тук ли искам да бъда сега?


Около 40 се любиш най-страстно. Просто вече не те е толкова страх да се разкриваш. И да топиш граници без страх, че ще се загубиш в другия.


Около 40. Искаш да изкрещиш на времето в теб: "Спри, моля те спри! Искам да рестартирам всичко!"


Около 40. Децата вече не са толкова малки. Вече не можеш да ги гушиш и целуваш на воля. Първи стъпки по техния си път. 
И знаеш, ще дойде време, когато трябва нежно да ги пуснеш. По пътя им.


Около 40
самотата боли по нов начин. Може да си сред хора, но все по-трудно е да се довериш. Още чувстваш паренето от предишните предателства. Поставяш тестове. Изпитания. Колко хора могат да ги издържат?


И все пак кризата е преходен период. Между старото ти Аз и новото Аз. Време за ясно, категорично преосмисляне на ценности, мечти, любови и приятелства. Време за порастване. В нова градина. В нов свят. Някъде там. В средата на жизнения път. Около 40.

Препоръчваме ви още:

Кризата на 30-те
Мъж в криза на средната възраст
За трохите по пътя

Последно променена в Петък, 10 Ноември 2017 21:06
Прочетена 12012 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook