Детето - жертва

Автори: Мария Пеева и Люси Рикспуун

Наскоро една майка сподели с мен следната ситуация. Три приятелки с три момиченца на възраст около 6 години. Едното дете, властно по характер, си играе само с второто и упорито пренебрегва третото. Второто дете е добронамерено и когато първото го няма, всичко е наред, но когато са трите заедно, слуша първото. Третото дете остава излишно и страда, и плаче, защото се чувства отхвърлено. Майките на другите две деца виждат ситуацията и се опитват да помогнат. Но първото дете е "малко тиранче" и не слуша никого. Майката на третото детенце се измъчва, макар че спазва добрия тон и се усмихва. Не обвинява другите майки, защото те се опитват да решат проблема, но я боли, че детето й страда.

Всъщност и аз съм изпадала в сходна ситуация и предполагам, че не са малко майките, които са се сблъсквали с „деца-тирани“ дори и на тази крехка възраст, когато хлапетата все още се социализират под родителския поглед. Но на тази възраст се залага основата на самочувствието на детето ни и го учим как да реагира при проблемни ситуации, затова е важно да намерим правилната реакция. А положението се усложнява още повече, защото в повечето случаи родителите на такива деца са семейни приятели или компания от детската площадка и са съвсем добронамерени, опитват се да се намесят и да тушират постъпката на детето си. В моя случай синът ми беше на десет, а родителите на тиранчето бяха мило, приятелско семейство, с което прекарвахме много време заедно и се забавлявахме. Проблемът стана видим, когато започнаха да оставят детето често у нас на гости само. Забелязах, че докато пред майка си то се старае да спазва поведение, когато нея я няма, се държи различно. Моите момчета започнаха да се карат много лошо, докато то е на гости и играта винаги завършваше с плач и негативни емоции. Поставих си за цел да наблюдавам внимателно, но ненатрапчиво какво се случва и ми направи впечатление, че хлапето действа на принципа „разделяй и владей“ и прави всичко възможно да скара братята, като пренебрегва големият, който всъщност му е връстник и приятел, и умишлено поощрява малкият да го дразни. В резултат на което по-големият се сърдеше на брат си и търсеше вниманието на госта. Споделих с майката ситуацията възможно най-тактично и съм сигурна, че тя се е опитала да направи нещо по въпроса, но промяна не се забеляза. В присъствието на родител всичко изглеждаше наред, но в момента, в който ги оставим да играят сами, започваха караниците и сълзите. Всяко гостуване приключваше с напрежение и горчив вкус за нас, домакините, и за децата ни.

Признавам си, че се колебаех кое е правилното решение в случая. От една страна си казах, че това е полезен опит за момчетата, нека се научат, че не всички са добронамерени, че някои обичат да интригантстват и да развалят отношения между други хора без никаква причина. Но после се поставих на мястото на децата си. Аз поддържам ли приятелски отношения с хора, които ме тормозят, развалят настроението ми и дори ме правят нещастна, само защото това е „полезен социален опит“? Социалният опит така или иначе ще се натрупа и през живота си всички ние ще срещнем десетки хора, които няма да са ни особено приятни. Ще срещаме и тирани, и вампири, и всякакви типажи, които не са годни за истинска връзка и приятелство. Трябва ли да се сближаваме с тях, само и единствено с целта да им „свикнем“ и да се научим да се „справяме“ с тях? Защото едно е да срещаш такъв човек в училище или на работното място и да го подминаваш с безразличие, и съвсем друго да го допуснеш в живота си и да се стараеш да го зарадваш, да му се харесаш, да допуснеш да определя как се чувстваш ти. Реших, че ако уча децата си на всяка цена да поддържат добри отношения с „тирани“, им давам лошо послание. И някой ден, когато попаднат на такъв агресор в училище, вместо да го игнорират, те отново ще се стараят да са в добри отношения с него и да му се харесват, дори с цената на собствените си чувства. В крайна сметка се дистанцирахме от това семейство и не мисля, че изгубихме много. Децата ми си имат един куп приятели, с които се разбират чудесно и когато някой ги тормози, просто го игнорират. Нищо не обезкуражава малките тиранчета толкова успешно, колкото липсата на внимание.

Друг аспект, на който обърнах внимание в случая е повишаването на самооценката. Забелязах, че „приятелчето“ им много успешно успява да улучи всички техни „слаби места“, всичко, което ги прави различни и да ги дразни с тях. Едното ми момче, например, е доста амбициозно, математик е, обича да се изявява и да постига успехи. Приятелчето му постоянно му натякваше, че е зубър и нърд. В този период започнахме повече да разговаряме вкъщи на теми, свързани с математиката, за Космоса, за интересните професии на математиците, за големи учени и откриватели. Записахме детето на няколко математически и на един космически лагер, където то намери сродни души с подобни интереси. Вече никой не може да го обиди на тази тема. Все едно да засегнеш някой футболист, като му кажеш, че е спортист. Само ще те изгледа с недоумение и ще каже: „Ми много ясно.“ С което тормозът автоматично приключва.

Тъй като тези съвети са от чисто родителска гледна точка, помолих и Люси Рикспуун, моя приятелка, съавтор и доктор по клинична психология да даде професионално мнение как да реагираме, когато детето ни е жертва на тормоз. Ето какво сподели тя.

Воденето на разговори за приятелството с децата е невероятно приключение. Когато аз се опитах да доведа моето дете (на 9 години тогава) до заключението, че един негов "приятел" е агресор, той ми обясни, че Х се държи така, защото не е имал истински приятели и не знае какво означава концепцията за приятелство. Ужас! Как да реагира човек в такъв случай!? Аз реших да му обясня, че вероятно е прав, но неговата роля е на приятел, а не на психотерапевт.

Родителският ни инстинкт ни кара да предпазим децата си от колкото е възможно повече опасности. За съжаление обаче, това отнема възможността на децата да се учат сами да решават проблемите си. В горния случай разговор на тема кой е добър приятел и кой не е, би могъл да накара детето да се замисли кое от децата в коя графа попада. Естествено, важно е детето само да стигне до този извод, вместо "правилният отговор" да му бъде предоставен. Следващият въпрос е какво правим с хората около нас, които не са наши добри приятели. То само ще реши какво решение да приложи. Също ще даде на родителя възможност да го опознае по-добре и да разбере начинът му на мислене и потребностите. Ако детето настоява да остане приятел с "тиранчето", имате много по-голям проблем от тази връзка. Може би детето се идентифицира с жертва, може да има потребност да се харесва на всички, може да усеща влечение към агресори, защото самото то усеща нужда от закрила и какви ли още не варианти. Нормално е за третото дете в каквато и да е ситуация да търси инстинктивно начин да се вмести във вече съществуваща система. Били ли сте приятели с момиче, което има сестра на близка възраст? Неизбежно в тази връзка се формира завист от нечия страна, защото дефиницията на ревността е страх от загуба. Когато хората се страхуват, че ще загубят някого, са склонни на крайности, защото всъщност губят собственото си чувство, че имат значение и са важни за някого.

При децата не е по-различно. Просто често те не са усъвършенствали изкуството на прикритите чувства, и нещата са по-очевидни, пък и социалният им опит е ограничен.

Логиката е малко като в приказката, че мога да ти дам риба, за да те нахраня, но по-добре е да те науча да ловиш риба, за да можеш да храниш себе си за в бъдеще.

Ако родителят разреши проблема, той потушава проблема временно, но ако научи детето как само да реши проблема, също учи детето си на увереност и независимост.

 

По темата може да прочетете още:

Вербалната агресия 

Как да разпознаем, че детето ни е жертва или насилник 

Как да си отгледаме жертва

Последно променена в Петък, 24 Ноември 2017 00:17
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам