Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Интуитивното хранене – нов метод за регулиране на теглото

Интуитивното хранене става все по-популярно и това не е учудващо. За съжаление, често се сблъскваме с неприятните последствия от стремежа си да се храним „здравословно“. Обикновено диетата ни се редува с хранителни сривове, след които ни връхлита чувството за вина и правим нов опит да се храним уж правилно. Може ли да помогне интуитивното хранене?

Какво представлява методът

Ние сме родени интуитивни консуматори. Когато е гладно, бебето е неспокойно, върти главата си, търси майчината гърда и плаче, докато не я получи. Прави това само когато иска да яде.

Децата, на които им позволяват да запазят този естествен за тях начин на хранене, самостоятелно регулират количеството постъпваща в организма енергия. Понякога се хранят лакомо, радвайки родителите си с добър апетит, друг път се задоволяват с твърде малко количество.
По-големите, също като новородените, са способни да регулират набавянето на нужните вещества, опирайки се на сигналите си за глад и ситост. Просто трябва да им бъде дадена тази възможност.

Как да организираме интуитивно хранене вкъщи

Нужно е да се обединим около няколко основни правила - всички продукти са важни; всяка фигура е добра; няма „вредна“ и „полезна“ или „хубава“ и „лоша“ храна. По същия начин постъпваме и с телата си – не оценяваме себе си и останалите според размерите им.

Защо е нужно да правим това? Защото обратното разрушава позитивното ни отношение към собственото тяло и формира в съзнанието на детето нагласата, че е „дебело“, което впоследствие се допълва и от „глупаво“, „грозно“, „неспособно“ и т.н.

В различните етапи от живота си то има много възможности внезапно да качи килограми и да изпита ужас, че е негов ред да бъде обект на присмех и подценяване. Повечето деца без усилие регулират наднорменото си тегло, когато започнат усилено да растат. Но да се избавиш от страха, че ще станеш дебел и да се освободиш от собствената си неприязън към хората с наднормено тегло, е значително по-сложно.


Долу диетичното мислене!

Смятаме, че можем да контролираме какво ядат децата ни и как да се развиват телата им? Това е утопия. Децата имат вроден апетит и интерес към храната. Как ще яде малчуганът – много или малко, с апетит или между другото, ще обича ли броколи, или ще предпочита бонбони и какво ще е телосложението му – едро, със солидна мастна тъкан или слабо с недоразвити мускули - в голямо степен е генетично и микробиологично предопределено.

Ние се опитваме да повлияем на процесите, регулирайки храненето и физическата активност на детето, но резултатът е незадоволителен, а усилията ни - огромни. Най-неприятното обаче е, че детето може да получи психическа травма.

Не можем да знаем какви точно генетични „карти“ имат нашите деца, докато не бъдат „разиграни“, а това се случва в пубертета. Всичко, което можем да направим, е да им дадем ролеви модел на здравословното, нормално хранене.

Да се договорим

Децата не се хранят добре, когато родителите не могат да се договорят един с друг какво точно да ядат. Ако решим да се доверим на интуитивното хранене, ще трябва да постигнем съгласие с партньора си. Трябва да го запознаем с особеностите на метода, да му обясним, че децата, които са на диетичен режим, много често страдат от хранителни разстройства и наднормено тегло в бъдеще.


orange green home tasty junk 1304 1740Започваме от себе си

Невъзможно е да започнем такова хранене, ако не тръгнем от себе си. Добре е да си дадем сметка какви са възгледите за собственото ни тегло и по какъв начин е свързано това с личната ни история. Дали в нашето семейство е имало традиция нищо да не остава в чинията? Грях ли е било изхвърлянето на храна? Или сме израснали с убеждението, че е неизбежно да се ограничаваме и че вкусна е онази храна, която не отклонява стрелката на кантара. Заставяли ли са ни да ядем нещо, което не обичаме, казвали ли са ни, че храната не трябва да се подбира и да имаме претенции към нея? Това са възпитателни стратегии, които непременно се отразяват на стила ни на хранене и на начина, по който ще храним собствените си деца.


Храната е споделена отговорност

При интуитивното хранене всички ние, дори децата, в еднаква степен отговаряме за своята храна. Можем да сложим лист в кухнята и всеки да каже какво би искал да яде през седмицата. След това да заредим тези продукти, без да се измъчваме от угризения, че някои от тях са сладолед, кроасани или шоколад.


Най-важният въпрос: „Гладен ли си?“

На всеки въпрос на детето за някаква храна можем да отговаряме с контравъпрос: „Може ли бонбон?“ – „А ти гладен ли си?“; „Кога ще вечеряме?“ – „Огладня ли вече?“; „Ще си направя сандвич?“ – „Гладен ли си?“.

Достъпът до храната е възможен само при положителен отговор на този въпроси. Ако ви се струва, че детето не е гладно, но твърди това, за да получи любимото си лакомство, най-вероятно сте прави. При прехода на децата към интуитивно хранене има период, в който „проверяват“ наистина ли имат достъп до любимата и желана храна постоянно.

По-големите често първо опитват да разберат какво планираме да им предложим: „Какво има за вечеря?“ и ако се окаже, че това например са шницели, съвсем възможно е да чуем, че не са толкова гладни в момента. Но само ако им споменем, че сме се пошегували, и че всъщност има пица, мигновено ще огладнеят. Нека не се хващаме на това и отговорът ни на въпроса: „Какво има за вечеря?“ винаги да бъде: „Искаш ли да ядеш?“

mother preparing breakfast for her daughter in kitchen 1170 2631
Какво ти се яде?

Ако отговорът на въпроса по-горе е положителен, можем да попитаме детето какво му се яде. Не, ние не сме длъжни ежедневно да стоим край печката и да готвим на всеки всичко, каквото пожелае. Наше задължение е да изясним какви са хранителните и вкусовите му предпочитания в момента, има ли такава храна вкъщи или трябва да я допълним към списъка с покупки.

Децата са гъвкави същества и много добре знаят какво искат. Наистина малко трудно им е да преценяват първоначално, но не бива да вземаме решение вместо тях, дори да са разсеяни и да не знаят какво точно искат. Как можем да им помогнем? С няколко въпросчета, под формата на гатанки: „Какво ти се яде – нещо топло или нещо студено, нещо с месо, нещо от тесто, плод или може би краставичка? А искаш ли в чинията ти да има и яйце? Я да видим какво се крие в купата. Това каша ли е? Тя мека ли е, хрупка ли, топла ли е или е студена?“ Така с гатанки, можем да привлечем интереса на детето към храната.

(Децата обичат загадките, най-вече защото в този момент вниманието на родителите им е изцяло посветено на тях.)


Нахрани ли се?

Ако детето загуби интерес към яденето, разсейва се, прави твърде големи паузи, играе си с храната или говори с другите деца на масата, отново настъпва времето да изясним какво става. „Нахрани ли се?“ – задавайки този въпрос, ние даваме знак, че сме готови да го пуснем да играе и да приберем остатъците. Същият въпрос е актуален и ако детето се е нахранило, но продължава да стои на масата, може би защото разговорът му е интересен или пък защото му се иска да получи допълнително, но не смее да ни каже.

Недопустимо е да се опитваме да регулираме количеството храна на детето. Всеки наш опит да прибегнем до принуда, по отношение на изяденото, винаги ще срещне мощна съпротива.

Легализиране на забранените продукти

Една от най-горещите теми на интуитивното хранене е „Децата и сладкото“. Повечето хлапета обичат сладките неща. Десертите не са просто храна, която мигновено ги зарежда с енергия. Те символизират лятната ваканция, свободното време с приятели, подаръците – всичко, което толкова много обичат.

Всяко дете има собствени предпочитания към сладкото. Каквито и да са те, ние обикновено не ги одобряваме. Можем да кажем на детето, че отсега нататък само ще решава колко и кога да яде от любимата си храна.

Да му дадем открит достъп до сладкото и да се погрижим да има в достатъчно количество. Ще трябва да се примирим с факта, че ще се налага да попълваме запасите, така че никога да не свършват. В продължение на няколко дни (до седмица) ще забележим как интересът на детето към тези продукти постепенно намалява.

Да, ще се появи ново лакомство. Можем да използваме същата стратегия и с него. Наблюденията на диетолозите показват, че нито едно дете, което се храни по този начин, не избира десерта като основна храна. Най-често предпочитанията им са за сирене, пиле, сандвичи, макарони, краставички, банани, супа, сърми или топло готвено ястие.


Собственото кътче

Нека всеки малък член на семейството разполага със собствено продуктово местенце - това може да бъде купа в хладилника или торбичка в кухненския шкаф. Можем да му помогнем да си прибере лакомствата, без да го ограничаваме и да обясним на останалите, че това принадлежи само на него и е неприкосновен запас.

Добре е да се грижим запасите да се попълват редовно. Това специално място е гаранция за „мирните отношения“ на детето със сладките храни и е добро основа да не преяжда със сладко ежедневно, когато излезе от контрола ни.

Повечето грешки в детското хранене произтичат от несъзнателната убеденост, че сме способни да научим децата как да се хранят, подтиквайки ги към едно или забранявайки друго. В крайна сметка те се раждат с умението да се хранят и развиват индивидуалните предпочитания през първите години от живота си. Нашата задача като родители е да ги поддържаме, като им предоставяме избор.

Интуитивното хранене е модел, който позволява да възпитаме у детето отговорност за това как се храни, да намалим родителската тревога основана на разбирането, че можем да заставим телата на децата ни (или нашите собствени) да бъдат по-различни от това, което им е завещала природата.

 

*Авторката на текста – Светлана Бронникова е клиничен психолог, член на Холандския институт на психолозите (NIP), сертифициран специалист по интуитивно хранене. Книгата й „Интуитивното хранене. Как да престанем да се безпокоим за теглото си и да отслабнем“ е бестселър.

 

Препоръчваме ви още:


Гладолечение или гладомъчение
Баба, дядо и здравословното хранене
17 храни, които потискат апетита

 

Последно променена в Вторник, 05 Декември 2017 12:36
Прочетена 3275 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook