Типовете семейства според татко Калоян

Автор: Калоян Явашев

Човекът бил стадно животно. Все гледа да се събере с други хора и да поприказва, пийне и хапне, повика, попсува, поплаче или потанцува. Още като се роди бебето, бива оставено в стая със себеподобни, където съдейки по физиономиите, които правят, всяко едно си има свое мнение за света, в който се е появило. Едни са му ядосани, плачат постоянно и не изглеждат изобщо доволни от въздуха, обзавеждането, лекарите, курса на долара, политиката и майка си. Други проницателно разглеждат всичко и се ослушват като невротичен пръднал заек, мъчейки се да осъзнаят къде се намират и защо са ги изкарали от боксониерата, в която са били 9 месеца. После идват яслите, градината, училище, кафенета, дискотеки, университет, кръчми, работа, гробища. Човек рядко остава сам, независимо от възрастта и настроението си.

Едно от местата, които ще посещава като малък, а впоследствие и като възрастен, е детската площадка. Едни и същи действия, с течение на времето ще предизвикват различни реакции. Например като малък е много забавно да се катериш по високите пързалки, да хапнеш от пясъка или да бучиш кафява топла купчинка с пръст. Видиш ли обаче, няколко години по-късно, наследниците ти да се занимават със същите дейности, изпадаш в див потрес. Привидно миловидната обстановка аранжирана с кончета, пързалки и люлки е всъщност умален вариант на обществото и ясно могат да се откроят различните типове семейства.


Семейство 1

Родителите са с подчертан авантюристичен дух. Те идват на площадката с минимум три раници, две палатки, лебедка и въдици. Подготвени са да реагират своевременно, ако отрочето им реши да катери К2, да се гмурка до 150 метра или да полети малко с делтапланер. В раниците са заредили суха храна за 1 месец, а ако случайно свърши, носят прашки, арбалети и харпуни, с които могат да набавят прясно месо. Из багажа им може да се намери както надуваема лодка с двигател, така и пълен набор от тесли, ключове и клещи. Разполагат бивака с бързи и опитни движения, а докато майката следи локацията на децата, люпейки семки, бащата върти малко теленце на чеверме и загрява с биричка. Черпят щедро и захранват всичко живо, което мине около тях. Децата им са винаги с пилешко бутче в едната ръка, да не вземат да колабират от глад, а минат ли покрай майката, тя машинално им набива сухи мезета в устите. Децата трудно се катерят по игрушките, понеже са вечно мазни като пехливани и се пързалят. Килограмите им са множко и преди да ги качат на люлките, родителите проверяват и ако се налага подсилват веригите, а веднъж преодолели трудностите при залюляването е наложително спешно да се помисли за спирането, понеже гравитацията е с непоклатими принципи. Единственият начин да се качат на пързалката за тези деца е като се повика опитен кранист, но спускането оттам почти никога не свършва в пясъчника, а извън пределите на площадката, нерядко и на квартала.


Семейство 2

Вторият вид семейства, които посещават тази на моменти гладиаторска арена, са коренно различни. Родителите са подчертано свръхактивни и посредством диви крясъци, бързи спринтове и кълбета в различни посоки, се стремят да стимулират физическа активност у сащисаните си деца. Тези родители са убедени, че ако не покажат с нагледен пример принципа на пързалянето, детето им никога няма да се досети само какво се прави с една пързалка и едва ли ще се развие нормално. Постоянно викат името на отрочето си и след минута и половина в тяхната компания вие намразвате името, буквите, родния си език и кметството, което е издало акта за раждане. Например, ако детето се казва Алекса, звучи горе долу така:

- Алекса, Алекса, Алексаааааа! Виж мамо, виж, виж! Алексааааааа, гледаш ли маме?! Виж тати как ще се качи на кончето, Алекса. Алекса, гледай маме… ауууууу колко е веселооооо. Алексаааааа, искаш ли и ти на кончето? Айде Алекса, айде на мама слънцето. Алексааааа, люлей се мамо, давай Алекса, Алекса, Алексааааа.

Тук майката започва да подскача и пляска с ръце, викайки името на детето, а то стиска здраво кончето и с неразбиращ поглед започва да пълни памперса от стрес. Бащата от първото семейство претърсва раниците за усмирителна риза, а майката се опитва с прашка да уцели другата в устата с пилешки хапки и лукчета. Алекса понечва да слезе плахо от кончето, а родителите започват да крещят наставления и да я окуражават. Бащата ляга на земята с рулетка и пергел, а майката, следейки и анализирайки данните, които той й диктува, започва да я насочва с ръце, крака и уши, все едно е самолет. Когато детето ошашавено стъпва на земята, таткото избухва и започва да бяга с диви викове и разперени ръце из площадката, все едно е вкарал гол на финала на Шампионска лига. Майката го пресреща хълцаща, ридаеща, на ръба на оргазъм и се хвърля отгоре му. Двамата са толкова щастливи от успешната детска маневра при слизането, че започват да се тресат неистово все едно имат електрически змиорки в задниците. Битието на тяхното дете се заснема прилежно и безразборно. На първото зъбче на Алекса има около 4000 снимки, а когато каза "мама" за пръв път, майка й тотално превъртя и писа на кмета, президента, БАН, Сорбоната, Олимпийския комитет и 12 000 форума.


Семейство 3

Другият тип семейство са убедени фаталисти и вярват, че детето им е малка кристална чашка, в свят населен от непохватни слонове с пневматични чукове. Опасност дебне отвсякъде, а те са там, за да предпазят малкото си съкровище от жестока участ. Пристигат на площадката бавно и подозрително, а мъжът върви леко пред всички, за да проверява за пехотни мини и подвижни пясъци. Веднъж стигнали до целта си, подлагат всичко и всички на щателен оглед и оценка. На детето непрекъснато се повтаря да не напуска периметъра, а родителите с широко разперени ръце се мъчат да предотвратят всякакъв визуален контакт с евентуални опасни хищници, като улични котки, гарги, болонки, а не е изключено и някой лъв да реши да довтаса, за да хапне точно тяхното чадо. Малкото съкровище започва да се клатушка към някоя стълба и в самоубийствен порив се качва на първата степенка. Тогава майка му надава отчаян рев с подчертано сиренен тембър, а бащата скорострелно застила дунапрени, разпъва осигурителни въжета и закача карабини. Майката сваля дамската си чанта и почва да вади дефибрилатор, гипс, шини, носилка, рентген... Детето обаче е твърдо решено да се пусне по пързалката и се изкачва догоре. Естествено, на 4 см зад него, баща му оглежда небето за грабливи птици, терасите наоколо за снайперисти и се ослушва за земетресение. Майката застава отдолу, накрая на пързалката, и се започва размяна на реплики, целяща да улесни безумната операция по спускането:

- Дръж го здраво, дръж го, да не го изтървеш, че те утрепах! - туй майката.

Тати пуфтейки:

- Държа, държа. Ти готова ли си?

Майката заема позиция на сумист и с избила пот от напрежение, напрегнато очаква ужасяващата каскада. Бащата преценява, че ако го пусне от началото на пързалката, детето ще развие свръхзвукова скорост и ще пострада. Затова държейки се с едната си ръка за края на пързалката, с другата се протяга надолу и държейки здраво наследника го позиционира точно по средата на пътя. Майката надкрачва другия край и дава последни наставления:

- Пускай леко, пускай. Леко казах, леко. Леко, бе. Ей, ще пребиеш детето, голям си некадърник. Ти „леко“ знаеш ли какво е? Внимавай с главичката, внимавай с крачето, внимавай с ръчичката. Ох, Боже, кой ме кара да го пускам на тая пуста пързалка?

Мъжът затваря очи и мислено се кръсти. Отваря си пръстите постепенно и накрая пуска отрочето в дълбоката бездна. Детето минава всичките 15 см до ръцете на майка си и оцелява, въпреки очевидните опити на некадърния му баща да го затрие. На майката й стига целия тоя трилър и издава устен декрет, забраняващ такива нечувани геройства в период от двеста години. След щателен и подробен преглед, детето е прибрано на сигурно място в количката под кевларено одеяло и му е надяната каска. Пулсът на майката се нормализира, а бащата започва да следи за нашествие на маларийни комари, оси убийци и радиационни облаци.


Семейство 4

Те са с две или повече деца. Родителите са с блуждаещи погледи и съмнителен психостатус. По навик крещят на всичко по ниско от метър, а веднъж една многодетна майка се опита да избърше сополите на кошче за боклук. Ако при другите семейства се наблюдава относителна хармония, то атмосферата при това семейство наподобява ръгби среща. Родителите се движат постоянно, развили са добра координация, мощен бял дроб, за сметка на неустановен, но огромен брой бракувани нервни клетки. Главната им задача е да опазят съоръженията и ползващите ги в приемливо здравословно състояние от набезите на подивялото си поколение. Непрекъснато следят траекториите и броя на децата, което ги прави отлични авиодиспечери. При опит да ги заговорят, започват автоматично да се извиняват, убедени, че децата им са предизвикали тежък инцидент. Багажът им се състои предимно от повредени играчки. Не си снимат децата, понеже те отдавна са им счупили телефоните. Дрехите им са раздърпани и лекьосани, но са в тон с прическите им, които всеки стилист би се заклел, че са правени с миксер. Наблюдавайки децата им, човек би си помислил, че са дресирани нарочно в голям окръжен затвор от закоравели рецидивисти. Майката е с превързано око, понеже обърка един флумастер със спирала от недоспиване.

Ето и продължението.

 

Препоръчваме ви още: 

Родителите, които ни вбесяват

Привилегията да бъдем родители

Кошмарите на многодетните майки

Да живееш с при-смехулник

Последно променена в Четвъртък, 30 Август 2018 14:49
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам