Образова ли ни образованието?

Автор: Мария Караиванова

Работя с деца доста отдавна, но едва напоследък, след няколкото случаи на възпитателки (или как да ги нарека? – другарки) от детски градини, които така безславно се прочуха в национален и социален ефир, се замислих и за моята квалификация. Завършила съм английска филология и имам педагогическа правоспособност.

Да си призная обаче известно време след завършването на пловдивски универитет “Паисий Хилендарски” през 2001 не се смятах за педагог. А преподавах. За педагогическата страна на квалификацията ми изобщо не ми и минаваше през ум – преподавах английски на възрастни и правех преводи на поразия, докато един ден не кандидатствах в новооткрита частна школа, приеха ме и ми възложиха работа с деца. Започнах да ровя в архива на филологическата ми мисъл, търсейки педагогиката от университета, но с ужас установих, че споменът за нея беше много блед и крайно недостатъчен – спомнях си само абсурдната прическа на професорката и маниерния й изказ. Нищо не помнех, а ходих на лекции по педагогика цяла една година от общия 5-годишен курс на обучение.

Слава Богу, школата предоставяше задължително обучение на всички новоприети учители. Важно е да се отбележи още сега, че винаги съм била добра ученичка – прилежна и старателна, в училище си учех уроците, а в университета не кръшках от лекции. Пишех чинно (тогава нямах още личен лаптоп, никой нямаше), ксерокопирах пропуснатите лекции, така че не мислете, че съм бягала от педагогиката, за да пия кафе с колегите. А и как да посмееш – преподавателите всяваха респект с недостъпността си. Всичките гледаха някак странно – или рееха поглед през прозореца, докато диктуваха лекцията си, или обхождаха аудиторията с рязък поглед, който не търпеше възражения. Диалог с тях много трудно се получаваше.

По времето когато аз бях студентка обаче, лекциите в университета и упражненията след това бяха водени по олд-скуул методата на един-лектор-говори-на-50-човека-в-залата. И той наистина говори, а не преподава. Рецитира лекцията, ти си я записваш, назубряш я, изпяваш наученото и взимаш изпита. Беше толкова лесно! “Практическите” упражнения по педагогика изобщо липсваха. Едва в пети курс дойде педагогическата практика и тя представляваше “титаничните” 4 появявания в училище (прогимназиален курс), където докато учениците зададат всички въпроси, които имат към млада студентка, дошла да замести старата госпожа, часът свършваше. И така 4 пъти. След “преподаването” нямаше среща със старши учител – просто ме тупнаха по рамото и ми казаха, че съм минала – и то с отлична оценка! И това беше.

Разбира се, аз учех филология, а при педагогиките нещата вероятно са различни. Познавах няколко души от съседния курс по педагогика, дори имах гадже педагог. Жоро. Той не беше от Пловдив, а от по-малък град. Не го бяха приели нищо друго и затова се беше хванал за педагогиката – за да се измъкне от родното място и родителите си. Жоро нямаше нищо общо с децата, нито пък желание да работи с тях. По онова време се съмнявах изобщо дали е знаел какво означава думата “дете”. Той живееше за купона, пушеше трева и се радваше на красивите пловдивчанки. Времето ми с него беше кратко, но покрай него се запознах и с други подобни “педагози”.

Моля, всички педагози по сърце да ме извинят, но по мое време в педагогиките приемаха хората с най-нисък бал или резултат от изпитите. Някак си не беше престижно дори да си го признаеш, макар и това да е било първото ти желание.

Но да се върнем към частната школа, която ме нае на работа. Обучението, което те предоставиха, ме научи за 2 седмици на повече практически знания, отколкото годината педагогика в университета. Едва на това обучение научих за теориите и имената на някои важни хора като Лев Виготски, Жан Пиаже или Хауърд Гарднър. Обсъждахме и последните теории в преподаването на чужд език. Разисквахме различни практически случаи и проблеми от класната стая и разрешаването им. Разигравахме ролеви игри (едните бяха учители, а другите трябваше да се държат като ученици и умирахме от смях) и имахме дискусии по теми, които пряко засягаха бъдещото ни ежедневие на учители. Даваха ни идеи за кои дейности са ефективни в час и кои не. 

Обучителят беше младо момиче с опит в преподаването и даваше много примери от реалната практика. Всичко беше невероятно различно от петте години в университета. Може би защото обучението беше създадено в Германия и се провеждаше по начин, по който там преподават. Две години по-късно от същата школа ме изпратиха на допълнително обучение в Германия. А после спечелих и грант по програма Коменски и заминах за 2 седмици в Англия. И на двете места обучението се случваше по сходен начин – с много практика, много реални случаи, много дискусии в група, а после презентация пред клас, след което обучителят даваше обратна връзка.

Непрекъснат диалог. Нямаше грешни отговори.

Всички заедно коментирахме грешките си и се учехме от тях, без да се притесняваме да ги споделяме. И насред всичко това имаше достатъчно добре и премерено поднесена теория, свързана с това, което всички ние ще правим, която обикновено се даваше за домашен прочит преди следващата практическа сесия. Странно как помня всеки момент от тези обучения, а педагогиката в университета ми се губи...

Освен тези обучения, започнах да чета и доста литература по въпроса и все още се чудя дали моите преподаватели по педагогика, пък и сегашните по университетите, са я чели... Дали познават (или дали са познавали тогава) Кен Робинсън например? Дали четат книгите, които и до момента следя и чакам да излязат от тираж, или се опитват просто да продадат своите учебни помагала на студентите?

Дълго време смятах, че имам неуслужлива памет. Допреди няколко години, когато направих свое училище и поканих няколко много приятни млади дами да работят с мен. Не всички са педагожки, да си призная. Само една всъщност към момента е такава. Именно тя ми призна, в един разговор на професионални откровения, че всичко, което е научила за преподаването, е било не от университета (където е завършила начална училищна педагогика), а от обучението и работата си в нашата школа. Сподели всичко, описано по-горе от мен – сухи лекции, празни и остарели теории, неподкрепени с реални случаи от практиката, наблюдения в училища, след които нищо не следва, учене за изпити, а не за работа по професията след това, недостъпни преподаватели, липса на дискусии... Всичко преподадено влиза през едното и излиза през другото ухо.

Сега наблюдавам една от новите ни учителки – студентка по предучилищна педагогика. Да видим какво ще се получи там. Към момента единственото, което ме радва от нейния първи курс е, че ги водят още отсега на наблюдения в държавни и частни детски градини. Тя обаче е обучена при нас вече и знае какво да вижда и какво да не пропуска при наблюденията.

Висшето образование, е последният “стадий” на образованието на учителите в детските градини. Имаме проблем в градините. Имаме проблем в училищата. Имаме проблем в университетите. И после тези с проблема в университетите затварят кръга, като отиват да правят проблеми в детските градини. Затова странно ли е защо сега има лелки, които си изпускат нервите в детската градина, които командорят децата, дърпат ги и ги бутат като парцалени кукли, крещят и използват лош език?

Вехтата учебна система и в университетите води до това. Защото какво означава да излезеш от специалност с педагогическа правоспособност, когато една година си писал диктовки и само 4 пъти си влязъл в час?

Защо не мога да се добера до студенти като частна школа, готова да обучи млади педагогози, за да им предложа поне 9-месечен стаж – с готовност да го платя?!

Дали ако все пак намеря такива студенти, от университета ще им признаят стажа в частна школа? Защо висшето ни образование няма никаква допирна точка с бизнеса в съответната сфера? Защо, за да станеш лекар, трябва да учиш сериозно и усърдно 6 и повече години, а когато учиш за учител, просто знаеш, че ще минеш и със сигурност ще завършиш, макар и с 3? Нима душевността на детето е по-малко важна от телесното здраве на човека?


Препоръчваме ви още:

Децата не са проект на родителя

Така можем да си караме още 100 години

Денят на един учител някъде в България

Призванието да работиш с деца

 

Последно променена в Петък, 23 Февруари 2018 13:27
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам