Една книжка, която много допадна на моя Алекс и предполагам, че и вашите хлапета ще харесат. "Откъде идва храната" по достъпен и забавен за децата начин описва различните храни и защо са важни за нас. Енциклопедията е съчетана с елементи на книжка-игра и освен забавни факти, има странички за оцветяване и задачки. Книжката е първа част от нова поредица - Енциклопедия Любознайко, с героите Люба и Знайко, отлично написана, на език, достъпен за най-малките читатели, с интересни сравнения, които те ще запомнят лесно. Набляга на здравословно хранене чрез забавни задачки и разказва факти, които стимулират интереса на децата към полезната храна. Илюстрациите са прекрасни, а цената на книжката е учудващо ниска, предвид качеството. Мисля, че това я прави достъпна и за допълнителен материал в детски занимални и градини. И не на последно място, нещо, което прочетох на корицата - използван е специален шрифт за улесняване на читатели с лека и средна дислексия. Похвално е, че издателите са помислили и за това. За този проблем все повече се говори и е важно да се прилага такъв шрифт и в детските книжки.

„Софтпрес” кани малки и големи на вкусно пътешествие в света на храната. Ще ви придружават Люба и Знайко - очарователните малки герои на енциклопедичната поредица „Любознайко“. В първото заглавие от поредицата те ще ви покажат „Откъде идва храната”! Книжката запознава децата с основните хранителни продукти и техния произход. От нея ще научат кои храни са полезни и кои не съвсем и ще тренират своята наблюдателност и сръчност във веселите задачки към всяка глава. Невероятните илюстрации на Стелияна Донева превръщат разходката в света на храната в истинско приключение, което забавлява и улеснява обучението чрез ярки визуални примери.

Предложенията за места и събития за деца тази седмица. Прохладните разходки са в парковете с големи борове. Вижте любимите места за разходка на София играе.

1. Паркът на Семинарията

Ограден и добре поддържан парк. Има детски игрушки, които не са в много добро състояние, но може да се играе сред дърветата, има различни пейки и масички за сядане. Може да влезете в църквата или да погледате тенис на кортовете. Има две големи чешми, които работят. Много слабо посещаван и неизвестен парк, в който ще си изкарате чудесно. Въпреки че съм поддръжник на кърменето на обществени места, не смятам, че е много редно да кърмите точно в парка на Семинарията. Все пак, съобразете се с домакините.

Как да стигна: автобус 94, 102, трамвай 10
С кола: може да паркирате пред главния вход, не е редно да влизате с кола вътре, освен ако няма да правите кръщене.
Достъпност за бебешки колички: да

2. Боровете в Борисовата градина

Тръгвате по стръмната широка алея между Маймунарника и езерото с лилиите. Ще усетите промяната на въздуха. Боровете се намират точно преди Обсерваторията. Зона с огромни дървета, пейки, една голяма кръгла беседка, място с масички и пейки, което мисля, че е било лятна читалня едно време. Това е любимо място на майки с бебета, защото може да си харесате пейка, на която да си живеете. Мястото е наистина магично, диша се страхотно, можете да се усамотите, без да се откъсвате съвсем от потока на хората, които се разхождат. Отидете и го усетете сами.

Как да стигна: тролей 4, 5, 11, 8,  автобус 76, 84 – спирка срещу Полиграфията – това е най-близката спирка, но може да използвате всички транспорти до Борисовата, вкл. и метрото.
С кола: може да оставите колата на малките паркинги в кв. Изток, към ул. Незабравка, а можете да паркирате и на места вътре в парка, въпреки че не знам колко е редно
Достъпност за бебешки колички: да

3. Паркът на Военната академия

Тук дърветата са огромни. Тъй като няма катерушки, паркът е предпочитано място за майки с бебета. Към Военната академия води едно парадно стълбище, но има и полегати алеи, по които спокойно може да минете с количка. Настилката на някои алеи е естествена – ситни камъчета, това е любимата настилка на играещите петанг, а малките могат да я гребат с лопатки и гребла. Тук определено се диша в летните жеги. Паркът се заключва вечер и се поддържа чист.

Как да стигна: автобус 213, 72, 75, 9
С кола: по малките улички паркирането е известен проблем, може да търсите и от другата страна на реката, но там е зелена зона
Достъпност за бебешки колички: да

4. Полянката на Дъновистите – Борисовата градина

Покрай басейна Мария Луиза, който не работи, по алея Яворов, под мостчето на бул. Яворов, точно преди да стигнете тенис кортовете, които сега се казват Български национален тенис център, в ляво е полянката на Дъновистите. Тя е оградена с висок жив плет, има беседки, пейки, сенки, слънце, тревичка и нещо като езерце (пресъхнало) в средата. Дъновистите се събират там, за да посрещат изгрева. Аз не съм ги виждала, но пък и никога не съм ходила там по изгрев. При всички положения, полянката е заредена с много положителна енергия – там е тихо, спокойно и уютно. Може да изкарате цял ден.

Как да стигна: автобус 67, 413, 120 – това са най-близките спирки, но може да използвате всички транспорти до Борисовата, вкл. и метрото.
С кола: може да оставите колата на малките паркинги в кв. Изток, към ул. Незабравка, а можете да паркирате и на места вътре в парка, въпреки че не знам колко е редно
Достъпност за бебешки колички: да

5. Паркът Врана

Паркът Врана е идеален за майки с бебета. Хем сте в София, хем извън София. Огромни дървета, езерце, пейки, алпинеум, поляни и най-екзотични растения. Можете да ходите навсякъде, да си почивате, да изследвате, да се усамотите, да правите каквото си искате. Внимавайте защото не всички растения стават за ядене. Минус е, че работи само събота и неделя.

Как да стигна: Автобус 505 от Орлов мост, разписание:
9:25; 10:25; 11:35; 12:35; 13:35; 14:35; 15:35, автобус 5,6,7,7Б
С кола: има паркинг, цена 1лв
Вход: за деца до 7 години и пенсионери е БЕЗПЛАТНО, за деца 7-18г – 2лв, възрастни – 5лв, семеен билет – 8лв
Достъпност за бебешки колички: да

6. Дендрариум -  Витоша

Ще се учудите колко много майки с бебета има на Дендрариума през седмицата. Дендрариум означава изкуствено залесен район с различни дървесни видове. Въпреки че е на Витоша, Дендрариумът си е парк – с алеи, беседки, пейки, езера, обозначения на различните видове дървета и храсти, охрана. Има паркинг, където да си оставите колите пред входа. Ако се организирате няколко майки и си вземете одеала, може да оставите бебетата да пълзят на воля.

Как да стигна: автобус 63
С кола: има паркинг
Достъпност за бебешки колички: да

7.  Камбаните

Камбаните се радват на променлив интерес през годините. След времето, в което бяха силно изоставени, сега са обновени, имат охрана и до тях има страхотни поляни, сред още по-страхотни борове. Мястото е много хубаво за пикник и почивка. Смятам, че е подходящо за бебета и не толкова подходящо за малки деца, защото ако децата са малки и проходили, около камбаните има страшно много стълби нагоре и надолу. Малките по-големи деца пък, се радват на камбаните, но не могат да ги стигат и искат родителите им непрекъснато да ги вдигат, което се превръща в проблем. На поляните пред камбаните не е шумно, там продължава да стои надписът, който винаги ме е заинтригувал „не бийте силно камбаните“.

Как да стигна: автобус 111, 314, препоръчвам с кола
С кола: има паркинг
Достъпност за бебешки колички: да

8. Панчаревско езеро

Има много места, където може да отидете на разходка с бебе около Панчарево. Поляните около рибарника са много големи и подходящи за пикник, но ако ви се ходи, най- подходяща е алеята, която започва от стената на язовира и минава през трибуните, до ВЕЦ Кокаляне. Пътеката е асфалтирана и може спокойно да я минете с количка. За бебеносещите по-красива и интересна е панорамната пътека, която е над асфалтираната, но е планинска и не става за количка. Въпрос на избор, а може да изследвате и двете.

Как да стигна: Рейсове 1, 3 и 4, но ако сте с рейс, ще трябва да минете и стената на язовира.
С кола: паркинг на стената на язовира откъм с. Герман, паркин след ВЕЦ Кокаляне
Достъпност за бебешки колички: да

9. Княжево

Слизате на последната спирка на трамвай 5, който е супер редовен на по-малко от 10 минути, минавате покрай чешмите на минералната вода, тръгвате нагоре по стълбите (този район е малко мръсен, но се минава за 5 минути), минавате покрай ресторант Бор и на практика сте в Природен парк Витоша. Това е най-бързият и лесен достъп до Витоша. Започва една страхотна борова гора, има пейки, има катерушки до ресторанта, има различни пътечки. Препоръчвам да се съберете повече майки, за да не ви е самотно. Ако сте много добре физически – това е началото на пътя към Златните мостове – има няма два часа и половина и сте там:) Настилката е неравни камъни, има стъпала и изкачване, горски пътеки.

Как да стигна: Трамвай 5, 11, автобус 59
С кола: аз нещо не можах да се ориентирам добре къде да оставя колата, може би пред ресторант Бор.
Достъпност за бебешки колички: НЕ

10. Тайната градина

Обещах на охраната да не казвам кое е мястото, но от снимката има детайли, които могат да ви подскажат, а и името, което съм й дала е подходящо, защото тази градина винаги е била „тайна“. В момента пускат безплатно майки с деца да се разхождат там, но ме предупредиха, че ако настане наплив, ще сменят статута и ще затворят свободния достъп до парка. Но дори и това да стане, винаги може да си купите билет за сградата, което ви дава неограничен достъп до парка. Заинтригувах ли ви? Въпреки че е малко занемарено, паркът е създаден със специално внимание и с желание за представителност.

Как да стигна: Автобус 111, 63, Тролей 2
С кола: голям паркинг за посетители
Достъпност за бебешки колички: да

За цялото семейство:

ТАЙ ЧИ И СЪВЪРШЕН БАЛАНС - за деца и възрастни - всеки ден от понеделник до петък в 9:30 може да започнете деня с упражнения за ума и тялото.

0-3 години:

11.07.2017 - Масаж, гимнастика и закаляване на бебето - Скай сити МОЛ

11.07.2017 - Кърмене -  The Mall

11.07.2017 - Най-чести проблеми с кърменето в първите дни и начини да се справим с тях- Слънчогледи

13.07.2017 -Кърмене на бебето - Park Center Sofia

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

12.07.2017 - Летние чтения на русском языке в библиотеке РКИЦ

 7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

13.07.2017 - Магията на реставрацията -безплатно ателие за деца в Квадрат 500

SUMMER FILM SCHOOL - Лятно кино училище от Film Artist - Comedy Weeks, Mystery Weeks, "Battle of the Superheros", Master Class –Indie films, Лятна академия за  Музикален театър, История на изкуството, Вокал +пиано

Музикален театър за деца - Пеене, танц и актьорско поведение, активно застъпени в музикално–сценично представление – мюзикъл.

СЦЕНА

12.07.2017 - МАЛКИЯТ ПРИНЦ - детски мюзикъл - Сити Марк Арт Център

Предложение за разходки:

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе.
Разгледайте предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.

Първенството по неефективност държат телесните наказания, но в безсилието си родителят понякога прибягва до тях. После се обвинява и основателно се чувства гузен. Какво да правим, когато търпението ни е на предела си и как да накажем детето ефективно и без да му нанесем емоционална щета?

Оправданията, които трябва да забравим завинаги:

1. „Само си е виновно.“

„Просто се държи непоносимо.“ (това е същото като да обвиним жертвата на изнасилване, че си е облякла къса пола). Как ще реагираме на поведението на детето е избор на родителя. Някои се изкушават да опънат ухо и при недокосната супа. Никакви обстоятелства не оправдават насилието, дори да ни се струва „безобидно“. Да се прехвърля вината върху детето е инфантилно.

2. „И мен са ме били и пак станах човек.“

Възможно е, но не благодарение, а въпреки това. Хората, които са били подложени на насилие в детството си, трудно признават, че родителите им са постъпвали неправилно. И това все пак не значи, че те са били лоши. Грешки правят всички, а животът на детето може да бъде опропастен не само от шамар.

3. „От време на време е допустимо.“

Не. Телесното наказание е недопустимо. Изключение може да бъде само лекото шляпване по дупето при малки деца, свързано с конкретно поведение и коментар: „Това е лошо.“. То е по-скоро символичен акт и не причинява болка. Но дори и в този случай, трябва да сме внимателни, защото шляпването по дупето може да легитимира телесното наказание и става преходен етап към по-сериозно въздействие.

4. „Шамарите са нещо лошо, но ефективно.“

Възможно е. Но в краткосрочен план. И не става дума за проблемите в тийнейджърска възраст. Боят може да отнеме желанието да извършиш нещо нередно за седмица. А после да удвоиш усилията си в правенето на нередности, за да се реваншираш. Непослушанието не е причина, а следствие от наказанията. Защото шамарът избива регулаторите на поведението – съвест и съпреживяване.

Какво да правим, ако все пак сме го допуснали?
Този въпрос обикновено си задават хора, за които подобно поведение е инцидентно (епизодичен срив или пристъп на безсилие) и ситуацията може да бъде променена.

Не се обвинявайте
Чувството за вина предизвиква съпротивление или пък ще ви принуди да толерирате всеки каприз на детето. Телесните наказания влияят на психиката отрицателно, но не винаги. Има бащи, които „изпускат“ ръката си от време на време, но във всичко останало са добри родители. А има майки, които не бият децата си, но могат да превърнат живота им в ад. Никога не е късно да коригирате поведението си: осъзнатият отказ от телесно наказание е урок и за детето – да признаеш и поправиш грешката си е добър пример.

Потърсете помощ
Направете го, ако не можете да се справите сами. Признаването на проблема не е слабост. Наказанието води до чудовищно непослушание или до принудително послушание на децата и изгражда стена помежду ви. Ако навреме потърсите съвет и професионална помощ, загубите ще бъдат по-малки. Склонността към насилие над детето е симптом за по-сериозни проблеми, за които е възможно дори да не предполагате. Потърсете помощ за себе си, не за детето.

Преразгледайте изискванията и приоритетите си
Ако недокоснатата супа е повод за скандал, не е за учудване, че при повредена вещ ви „сърбят“ ръцете. Честа причина за телесните наказания са завишените изисквания към детето. Помислете дали наистина е жизненоважно храната да бъде изядена до троха и дали гризането на ноктите е голям грях. Вероятно гледката е изнервяща, но с възрастта детето може да се справи само с подобни навици.

За много родители истерията заради некупена играчка е най-дразнещата постъпка. Да, ситуацията е неловка, но в крайна сметка толкова ли е важно какво ще си помислят непознатите около вас? Съставете своя скала на неприемливо поведение. На първо място трябва да е поведението, което застрашава детето и околните. На второ – поведение, което нанася вреда на имуществото на хората… А истериите и мрънкането са на опашката. Ако преразгледате представите си за допустимо, много поводи да посегнете веднага ще отпаднат.

Установете причините за това поведение
Между добрата постъпка и наказанието стоят родителските интерпретации. Някой се страхува да не разглези прекалено детето си. За други непослушанието е лична обида. В гнева си родителите не осъзнават, че детето иска не да ги вбеси, а да задоволи потребностите си: глези се от скука, мрънка от страх.

Как да наказваме ефективно, без да нанасяме вреда

Много родители успяват да преодолеят склонността си към телесни наказания. Но фразата „ако правиш бели, няма да те обичам“, боли повече от шамара по бузата. Наистина има и други начини за наказание без последствия за развитието на детето.

1.Тайм аут

Отведете детето на уединено място. Това прилича малко на наказанието в ъгъла. Някога ъгълът беше „мястото на позора“ и наказаният чувстваше неодобрението на останалите. Тайм аутът е временна изолация на детето, без социален натиск.

Избирайки място за тайм аут се убедете, че детето няма да има възможност да си нанесе вреда. В никакъв случай не го изолирайте в тъмна стая, целта е да му бъде скучно, не да се изплаши. Минутите за това наказание можете да определите според възрастта – ако детето е четиригодишно, изолирайте го за 4-5 минути, деветгодишното за десетина минути. Тайм аутът е приложим след тригодишна възраст, тъй като по-рано детето просто не разбира каква е целта на този акт.
Ако това наказание ви се струва леко, изпробвайте го върху себе си за половин час. Не е толкова безобидно, колкото си мислите. А за децата, които кипят от енергия, половин час е цяла вечност.

2. Естествени последствия

В този случай детето се учи не от вас, а от обстоятелствата. Ако не подготвя уроците си – не крещете, рано или късно ще получи слаба оценка и ще се сблъска с последствията от мързела си. Мотае се и не ляга да спи – добре, но на следващата сутрин трябва да стане навреме. Естествените последствия от поведението му трябва да бъдат неприятни, но не и опасни. Ако детето държи да обуе сандали в снега, това вече е сериозно.

3. Логически последствия

Ако детето изпадне в истерия – купете му играчката. Но с условие: „Сега ще вземем скъпата кола, но после няма да купуваме шоколад пет дни поред. Съгласен ли си?“ Удовлетворете желанието, но след това не правете компромис с лакомствата, дори да имате достатъчно средства.

4. Лишаване от привилегии

Съществуват два метода за коригиране на поведението – това са наказанието и лишаването от привилегии. Не вземате детето на гости с вас, не го водите в зоопарка и т.н. Практиката показва, че този метод е по-ефективен от боя и крясъците.

5. Забрана за излизане

Това е лишаване на детето от социална свобода и общуване с връстниците; забрана да се използват социални мрежи или да се среща с приятелите онлайн. По някакъв начин прилича на тайм аута, но ако първият е ефективен при деца до 9-10-годишна възраст, този метод е за тийнейджъри. Това е справедливо наказание. Ако пуберът не подготвя уроците си, не изпълнява домашните си задължения, не се прибира в уговореното време, може да бъде лишен от някои свои свободи.
Както с тайм аута, така и с този метод не бива да се прекалява. Не е нужно да крещите в яда си, че забранявате срещи с приятели за месец, достатъчни са три-четири дни. Не изолирайте тийнейджъра напълно: ако забраните излизането, разрешете поне чата с приятели. Наказанието не бива да унижава. Няма нужда приятелите на детето ви да знаят, че е наказано.

И още нещо, за да бъде забраната за излизане ефективно наказание, тийнейджърът вече трябва да има социална свобода. Ако все още не излиза сам, това няма да го притесни.

Когато налагате каквито и да е наказания, винаги обмисляйте дали вида на наказанието отговаря на вида на нарушението. Иначе децата го усещат като несправедливост. Например – ако детето не изпълнява домашните си задължения, значи злоупотребява със свободното си време, може да го лишите от излизане. Ако пубертетът изхарчи част от парите, които сте му дали, за да си плати училищния лагер, може да го лишите от джобни за известно време, а не да му отнемете достъпа до компютър. Ако пък стои твърде дълго на компютъра, му забранете електронните игри за известно време, не го лишавайте от излизане или джобни.

Най-важният принцип е детето да почувства наказанието като справедливо следствие от постъпката си, а не като отмъщение.

Препоръчваме още:

Мамо, може ли да ме набиеш? 
Моето трудно дете 
Как да научим детето да ни лъже

Лятото е идеалният сезон да покажем на децата си някои завладяващи кътчета на Стария континент. Предлагаме ви интересни атракции в пет държави, които със сигурност ще бъдат запомнени от хлапетата ни за цял живот.

Дания

Много интересна дестинация е Селото на викингите, което се намира на 265 км от Копенхаген. Ribe Vikinge Center предлага автентични забавления за децата. От април до октомври са отворени работилниците, в които малчуганите могат да се научат да месят хляб, да изработват съдове от глина, да упражняват стрелба с арбалет.
За възрастни билетът е около 15 евро, а за деца 7.


Ако сте опознали бита на викингите, можете да продължите към друго незабравимо преживяване – паркът Legoland в Билунд. Това е Страната на LEGO и всичко в нея е построено с блокчетата на прочутата марка. Цената на билета е 47 евро. Леголанд има и в Германия, близо до Мюнхен, в Англия, Уиндзор, както и извън Европа - в Дубай, Китай, Япония, САЩ и Малайзия.
За по-големите деца, можете да организирате посещение в дома-музей на знамения разказвач на приказки Ханс Кристиан Андерсен в град Одензе.
Безусловният лидер сред детските атракции е Bonbon land. Намира се в град Холме-Олструп, на 100 км от Копенхаген. Тук има всичко – водни пързалки, всякакви въртележки, влакчета, детски площадки и кинозали – над 50 вида забавления. Паркът работи от април до октомври. Цената на билета е 27 евро. 
В столицата Копенхаген на децата също няма да им е скучно. Тук ги очакват зоопарк, океанариум, увеселителният парк Бакен, магазините за конструктори LEGO и Паркът „Тиволи“.

Холандия

Чували ли сте, че най-големият аквариум за морски бозайници в Европа е делфинариумът в Harderwijk Холандия? В него съжителстват моржове, морски лъвове, тюлени, акули и делфини. Демонстрациите пред туристи с участие на обитателите на този огромен аквариум нямат аналог в Европа. Можете да предложите на децата и подводна среща с делфините, възможност да ги нахранят или погалят и дори да поплуват с тях. Билетът 16,50 евро.
Стъпите ли в Амстердам непременно заведете малчуганите в NEMO Science Museum. Семействата, които вече са го разглеждали, препоръчват да си запазите цял ден за посещението. Децата ще могат да видят интересни инсталации и шоу програми. Освен това всички експонати могат да бъдат докоснати и има дори възможност да се правят научни експерименти. Входният билет е 15 евро.

Друго много интересно място е  Sprookjeswonderland, в град Енхьойзен. Тук оживяват любимите приказки на децата, има великолепна ферма и влакче, което обикаля хълмовете на приказната страна. Билетът е около 10 евро.


Франция

Сигурно първото, за което се сещате, е Дисниленд. Входният билет е около 50 евро, а за да не чакате безкрайно по опашки, можете да отидете в по-ранен час. Страната на Дисни отваря врати в 10.
Особен чар има паркът Аsterix. Той предлага над 30 вида атракции, разделен е на тематични зони: „Гърция“, „Египет“, „Римска империя“ и т.н. Цената на билета зависи от броя на посетените атракции и може да варира от 34 до 139 евро.
Задължително отделете време за Музея на магията в Париж. Билетът за възрастни е 9 евро, а за деца – 7.

Австрия

Притегателно място за децата във Виена е зоопаркът Шьонбрун  който е най-старият в света. Тук се появява първият жираф в Европа, а голямата местна гордост са родените в зоопарка бебета от вида гигантска панда. Най-добрият зоопарк за 2014 година. Децата имат възможност за контакт с някои от обитателите. Работи целогодишно. Билетът за възрастни е 18,5 евро, а за деца – 9. Разбира се, не пропускайте и Пратера. Може да разкажете на децата си историята на прословутото Виенско колело, създадено още през 1897 година и понесло тежки поражения през 1945, за да възкръсне отново през 1947 г. като символ на традицията и любимо развлечение на малки и големи.


Идеалният музей за семейна екскурзия е Къщата на морето. Това е място с необичайна красота. Попадате в тропическа гора със сочна зеленина, лиани, баобаби, екзотични цветя…а наоколо пеят птици и ромоли вода. Можете да посетите и терариума, където се намират много ценни видове. Входният билет за възрастни е 16,7 евро, за деца на възраст 6-15 години – 7,6 евро, а за 3-5-годишни – 5,1 евро.
Тийнейджърите със сигурност ще харесат подземното езеро на Виена Зеегроте. Можете да си организирате разходка с моторна лодка и да се отправите на 45-минутно пътешествие в пещерите. Стойността на една екскурзия по каналите е 10 евро за възрастни и 7 за деца от 4 до 14 години.

Испания

На час път Барселона се намира PortAventura World - това е курортно селище с огромен увеселителен парк, по крайбрежието на Коста Дорада. Великолепен вариант за семейна почивка! Еднократно посещение в парка, в който най-привлекателни са водните атракции, струва около 45 евро. За децата входът е 39 евро.

Незабравимо ще остане пътешествието на „покрива“ на Барселона – Тибидабо. До мястото се стига с лифт срещу 2 евро на човек. Децата ще бъдат привлечени от атракциите на едноименния увеселителен парк, чиято гордост е виенското колело.
Много известна е и стаята на ужасите Kru’eger Hotel El Terror, с изключително реалистични персонажи. Шокираща атракция, която може да зарадва тийнейджърите.


Материала подготви Янка Петкова

Снимки: Twitter

Препоръчваме ви:

5 съвета за почивката с деца 
Ваканцията - урок по самостоятелност 
В Legoland с три деца

Когато си тийнейджър е лесно да бъдеш критичен към себе си. Но ако непрекъснато си повтаряш негативни неща, може да започнеш да им вярваш. Напълно е възможно изобщо да не са верни. Не се поддавай на подобни мисли, намери по-добър начин да се справиш с тях. Това ще ти помогне да видиш най-доброто в себе си.

Комплекс#1: Грозен/на съм

Реакция: Така ли е наистина?

Трудно е да виждаш перфектно изглеждащи модели и звезди в социалните мрежи, без да си помислиш, че не можеш да се мериш с тях. Просто помни: това не е истина! Стилистите и програмите за обработка на снимки им помагат да изглеждат така. Огледай се добре. Открий чертите, които харесваш в себе си. Може би имаш страхотни очи или невероятна усмивка? Концентрирай се върху позитивното.

Комплекс#2: Дебел/а съм

Реакция: Преразгледай убежденията си!

Ти си много повече от външния си вид (сигурно си го чувал). Освен това, ние често вярваме на негативните неща, които мислим за себе си, без да имаме доказателства. Притесняваш се, че имаш наднормено тегло? Добре е да се консултираш със специалист. Той би могъл да прецени дали наистина имаш нужда от отслабване. Можеш да използваш тийнейджърски BMI (индекс телесна маса) калкулатор. Ако имаш нужда от отслабване, работете заедно. Съставете план, с който да станеш по-здрав и да се чувстваш по-добре.

Ако смятате, че детето ви има проблем с храненето, 

прочетете тази статия.

Комплекс#3: Зле съм със спорта

Реакция: Промени фокуса си!

Чувстваш се неатлетичен? Упражнявай се в свободното си време. Фокусирай се върху това, което те привлича в спорта. Може би харесваш колективните игри или ти е приятно да бъдеш на открито? Да си активен е и чудесен начин да „изгориш“ стреса.

Комплекс#4: Тъп съм

Реакция: Прецени какво можеш да контролираш!

Никой не е добър във всичко, но можеш да се съсредоточиш върху предметите и уменията, които те затрудняват. Запитай се, дали си потърсил помощ. Когато ти е трудно, спомни си какво те е вдъхновявало преди. Какво направи тогава, за да подобриш ситуацията?
 

Комплекс#5: Нямам никакви приятели

Реакция: Промени нагласата си!

Приятелството не се определя от броя харесвания, които получаваш във Фейсбук. То означава да си обкръжен с хора, на които можеш да се довериш. Чувстваш се самотен? Опитай да излезеш и да създадеш нови познанства. Присъедини се към клуб или отбор, стани доброволец, или тръгни на уроци (музикални, езикови), за да срещнеш други с твоите предпочитания. Общите интереси създават моментална връзка с хората.

Комплекс#6: Твърде нисък или висок съм

Реакция: Забрави!

Ръстът не е нещо, което можеш да контролираш. Иска ти се да станеш по-висок? Или да не стърчиш толкова? Отговорът е един и същ – стой с вдигната глава. Добрата осанка те кара да изглеждаш по-привлекателен и по-уверен. За да поддържаш самочувствието си високо, си кажи нещо хубаво – например колко си мил или забавен.

Позитивен монолог

Когато се чувстваш зле, мисли позитивно. Ако го правиш достатъчно дълго, можеш да промениш посоката на мислите си. Ето как.

Първа стъпка: Осъзнай кога се подценяваш.
Втора стъпка: Кажи си нещо хубаво в замяна.
Трета стъпка: Повтори го.

Упражнението води до съвършенство
Да си кажеш веднъж, че си хубав или умен няма да проработи. Вярваш на негативните мисли, защото ги чуваш постоянно. Ще ти струва известно усилие и време, за да ги замениш с позитивни, но можеш да го направиш.

Помощ от приятел

Не страдай тихо, когато минаваш през трудности. Говори с родител, треньор или друг възрастен – особено ако си се чувствал зле повече от две седмици. Ако се нуждаеш от тласък - излез с приятели. Те могат да ти помогнат да преоткриеш най-добрите си качества и да те разведрят.

Превод: Мария Петрова

Източник и снимки: fit.webmd.com

Препоръчваме ви:

Житие и страдание на тийнейджърския гардероб

Най-дразнещите навици на родителите

Майките не правят така 

Един ден те ще са ни благодарни 

Родители и тийнейджъри - как да съхраним връзката си

Автор: Янка Петкова

Да започнем с най-важното – д-р Гагова се възстановява успешно. Това е добрата новина, която очаквахме ние, хората, които не оправдават насилието под каквато и да било форма.
Нападенията над лекари не са новина, но този инцидент ще бъде запомнен. Защото един баща е посегнал на лекарката, изродила детето му. И е символично, и е симптоматично. И не е оправдание фактът, че въпросният мъж е психично неуравновесен. Той е с криминално минало, но се е озовал в родилната зала заради правото на бащата да присъства на раждането на детето си. Това право ние, родителите, си извоювахме с „кръв и пот“ и болниците ни го делегираха, но някои от нас явно не го заслужават.

Случаят с д-р Гагова отприщи интересни и все по-абсурдни теории за плацентата, нейната ценност и приложения след раждането и „световните конспирации“, в които е замесена. Затова потърсихме мнението на специалистите.

На въпросите на Мама Нинджа прие да отговори д-р Румен Велев, изпълнителен директор на Втора САГБАЛ „Шейново“. Той всъщност беше единственият лекар, който пожела да коментира темата. Другите деликатно отклониха поканата ни. Можем да разберем защо – напрежението между пациенти и лекари е достатъчно и без поредната статия, която трябва да опровергае нелепи слухове. Прави са тези, които коментираха, че между скандалите остават скрити наистина сериозни професионални постижения, които редят нашата медицина до световната. Но ние пишем и за това. А д-р Велев прие, защото това диктува почтеността, когато някой е посегнал на лекар в болницата, която ръководиш. Попитахме го какво се случва с плацентата след раждането на детето и той търпеливо разясни какъв е редът в крайна сметка, защото интерпретациите са много.
Обясни, че наистина има практика да се изчака с клампирането на пъпната връв, за да може по-голямо количество от ценната кръв на плацентата да премине в организма на бебето. Но подчерта, че това е момент, който се преценява много внимателно от специалистите, защото прекалено голямото количество кръв преминала в новороденото може да натовари организма му. Едно от проявленията е жълтеницата. Потвърди, че след раждането от пъпната връв могат да бъдат извлечени стволови клетки и това е процедура, която е законово регламентирана. Фирмите, които имат право да осъществяват тази дейност се контролират от Агенцията по трансплантация. Криобанката, която семейството е избрало да съхранява стволовите клетки на детето, сключва договор със съответното здравно заведение. Това осигурява достъп на специалистите й, които разполагат със специално оборудване, до родилната зала. Стволовите клетки се съхраняват при специални условия, още повече, че в някои от случаите биологичният материал се обработва в чужбина.

По думите на д-р Велев, нападателят Владимир Стоянов е заявил, че работи във фирма, която се занимава с извличане и съхранение на стволови клетки, но не е представил нужните сертификати и разрешителни, поискани от болницата. След справка в Агенцията по трансплантация се оказало, че такава фирма, регистрирана у нас няма. Това е причината за отказа да му бъде дадена плацентата и обяснява реакцията на лекарката и позицията на здравното заведение.

Д-р Велев бе категоричен, че плацентата е биологичен отпадък, при това опасен. Затова съществува утвърдена процедура, според която се замразява, а след това се предава на фирма, която се занимава с унищожаването на биологичните отпадъци в специални инсинератори. Опасен е, защото ако младата майка е с хепатит, сифилис, СПИН, плацентата е потенциален източник на зараза.
 

Потвърждение на казаното от д-р Велев е и споделеното от Благовеста Костова, член на Управителния съвет на Алианса на българските акушерки, с над 40 години стаж в професията. Тя опроверга и някои практики, станали предмет на коментар в социалните мрежи.

"Обвиненията, че не се изчаква достатъчно преди клампиране на пъпната връв са неоснователни. Неотдавна имах възможност да разговарям с Аманда Бърнстейн, известна с това, че популяризира по-късното прерязване на пъпната връв. Тя обучава акушерки в Кралския колеж във Великобритания. Г-жа Бърнстейн беше учудена, че препоръките й не се цитират коректно, тъй като според нея, изчакването, преди клампиране, е не повече от 4-5 минути. Моментът на клампиране на пъпната връв е много ясно диференциран – може да се установи с просто око, защото тогава спират пулсациите на пъпната вена.
Традицията плацентата да се взема от родителите е популярна при крайно религиозни общности.
В България проблемът е, че акушерките не са на мястото си в пренаталната подготовка. Това дава възможност на бизнес ориентирани непрофесионалисти да трупат популярност. Откриват се йога студиа и всякакви подобни форми, в които се популяризират опасни идеи. От друга страна, ние нямаме акушерски стандарт.“

Защо плацентата е толкова благодатна тема за абсурдни интерпретации?

Защото общественият натиск пренебрегва медицинските стандарти. Ние сме обсадени от информация с непроверени източници. Някъде си прибират плацентата, за да си правят шейкове или да я сготвят, защото е много полезна за всичко. Други я дехидратират, за да си правят капсули, с които следродилната депресия изчезва мигновено. Трети, любители на ритуалите, я засаждат в корените на дръвчето, което ще расте с детето. И ако това се случва по света, а неофициално и у нас, единствената причина е натискът, на който са подложени здравните заведения от все "по-информираните" родители и липсата на категорични законови рамки, регламентиращи дейността им. Да си припомним, че Стандартът по акушерство и гинекология беше окончателно отхвърлен от ВАС през март тази година. А болниците съществуват в пазарна среда и трябва да оцеляват.

Междувременно се появи и планът за раждане. Това е един прогресивен документ, който дава право на бъдещата майка да определи как да протече раждането й – дали да й влеят окситоцин, дали да й спукат околоплодния мехур, дали да се следят тоновете на бебето през цялото време, дали да бъде извършена епизиотомия или не, да дирижира ли екипът напъните или не, кой да среже пъпната връв, да й бъде ли показана плацентата след раждането и друго… тя си знае какво.

Правото на пациента е свещено. Но в колко от случаите е компетентен да взема повечето от тези решения? И последно - нека се реши кой ръководи раждането в родилната зала. Крайно време е да бъде изяснено, защото сега отговорността носи лекарят. И ето какво се случва на практика – имаме специалисти, на които е отнето правото да вземат решения (освен ако не е наложително) и родилки, които биха искали да запомнят този момент с положителни емоции, но са принудени да раждат в атмосфера далеч от тази, която са си представяли. Не може да има хармония там, където цари антагонизъм. А това обикновено се случва, когато липсват ясни правила. Нищо ново всъщност. 

Препоръчваме ви:

Как се лекуват неродени бебета?
Раждането трябва да е приятно като зачеването 
Как се казва вашата акушерка?

.

Автор: Тамара Чакърова

Когато бях малка, ваканцията за мен означаваше море. През юли отивахме на Южното Черноморие и оставахме около две седмици, а понякога и по двадесетина дни. Плаж, плуване, плискане в солената морска вода, събиране на мидички и охлювчета, заравяне в пясъка, мазане на цялото тяло с какаово масло (до което майка ми като аптекарка имаше достъп), а след това, вечер, с кисело мляко против изгарянията. Не познавах планината. Понятието ми за нея се изчерпваше с един августовски Капиновски манастир, цапуркане в речните вирове, ловене на големи раци с чатал за прашка със закачен за нея хамбурски салам, с Шуменското плато и пещерите му.

В българските планински дебри ме отнесе работата ми, когато започнах да правя първите си обиколки из България с немскоговорящи групи, а след няколко години, същата тази работа ме отведе в италианските Алпи и Трентино. И аз се влюбих в тази цъфнало-зелена, маргаритено-незабравкова, уханна, лятна.. планина.

И така, прекарвайки работните си лета тук, се запознавах всеки път с по нещо – замъци и крепости, закрилящи почти всеки хълм и село; десетки езера, едно от друго по-сини, чисти и примамващи; спиращи дъха пейзажи и долини, реки, клисури; натежали от плод лозя, ябълкови градини и ниви; цъфнали билкови поляни; косачки и трактори; прочутите Доломити и колоритни, изваяни върхове; лифтове, планински пътеки, хижи и ферми.

Точно тук, неизменно се сблъсках и с трентинците – народът на тази земя, с техния поминък, традиции и естествено с полентата. Качамакът тук го наричаха полента.

Спомням си, че когато бях тийнейджърка, с компанията ходехме да ядем качамак в едно крайпътно заведение до Каспичан. Там го правеха традиционно, позната у нас румънската мамалига (варена царевична каша, поръсена с натрошено бяло нашенско сирене, и полята със запръжка от олио и червен пипер).

Може би се сещате, че италианската полента нямаше нищо общо с нашия качамак. Тук царевичната каша се забъркваше с кашкавали, масло, зелени ядивни треви и се поднасяше в комбинация с домашни наденици, заешко, агнешко печено, еленски гулаш, с горски гъби, разтопен кашкавал или с риба. Да, точна така – с риба – прясна, езерна риба на скара, или на тиган, или пък маринована с лук и зеленчуци. И да ви кажа, тази полента беше много вкусна – във всичките й варианти.

Но тук, в Трентино, царевицата не беше като другите. Тя беше специална, онази червената – по-дребна и с по-закръглени зрънца, в цвят бордо и идваше от селцето Сторо в долината Киезе, на границата с Ломбардско. Едно селце, гушнато в малка равнина между езерото Идро и алпийските склонове, на пътя, свързващ Мадона ди Кампилио и Брента-Доломитите, с долината на Ледро и езерото Гарда. Та това тук наречено „ла фарина джала ди Сторо“ – „жълтото брашно от Сторо“, беше много специално. Царевичните кочани, се беряха чак през октомври, оставени да се изсушат на алпийските ветрове и напоения с клокочещи ручеи въздух. След това се оронваха и зърната се мелеха между две каменни плочи – тези от селцето Сторо.

Този качамак, в цвят светложълто-пепеляво, беше едро смлян, плътен, ароматен, с вкус на село и току-що окосена трева и се топеше в устата.

Точно в този край попаднах на двубоя „Качамакът срещу всички“. Местните кметства, туристически центрове и ресторанти, предизвикваха битка и се изправяха срещу всички с любимата си жълта сторска полента.

С цел да популяризират и изтъкнат местния продукт, бяха организирали няколко вечери с качамачено гурме меню, като бяха поканили местни известни шеф-готвачи и бяха ангажирали няколко ресторанта в долината.

Така аз се записах за първата вечеря – на основа качамак и риба. Атмосферата беше елегантна, обслужващият персонал - в традиционни носии, хората - мили, вината - бели и пенливи – все от трентинската изба, а менюто - неповторимо.

Посрещнаха ни с типичната полента Макафана – забъркана с цикория, кашкавали, масло и лук, и овкусена със сол и черен пипер и с предястията - терин от лин от Гарда, сардини с мека и хрупкава полента и бяла риба, маринована в ябълков сладко-кисел сос, с хрупкави зеленчуци и джинджифил.

След това ни поднесоха солена тортичка от полента от Сторо, пълнена с разтопен кашкавал и гарнирана със задушени в масло горски гъби.

Последваха цитрусово ризото с филета костур на тиган, салмерино (риба чар) от местните реки в морковено-джинджифилов сос и картофено пюре.

Завършихме с качамачен десерт – тортичка от жълтото брашно от Сторо, забъркана с рикота, стафиди, кедрови ядки, масло и захар, и поднесена с ванилов сос, бита сметана и топка домашен лимонов сладолед.

Ще кажете: „То, качамак, не се ли хапва през зимата?!“. Тук в северноиталианско – не! Всъщност – да, и през зимата, и през останалите три сезона.

Опитайте да си забъркате една италианска полента, дори и да нямате от прочутата сторска царевица. Важното е водата да заври и да се подсоли с морска сол. Тогава се изсипва царевичното брашно, като непрекъснато се бърка, по възможност с дървена лъжица, все в една посока и на бавен огън. Лук и салам или наденички се накълцват на дребно и се запържват в тиган, разтопява се чисто масло и се нарязва кашкавал на кубчета. Ако имате и малко цикория или други треви, задушете и тях. След около двадесетина минути полентата е готова. Изсипвате я в друг съд, добавяте останалите съставки и подправки на вкус и обърквате всичко, докато е още топла, за да може кашкавалът да се разтопи и маслото да попие. След това изсипвате полентата в тавичка, изравнявате я и оставяте да изстине. Когато вече е стегнала, можете да я нарежете на малки кубчета и да я поднесете студена – като предястие например към салатата. А ако ви трябва топла, я хвърляте за две минути на скарата или в тигана, обръщате и воала – чудна гарнитура!

Да ви е сладко!

Още вкусни идеи от Тамара ще откриете тук.

От същия автор можете да прочетете:

Рибни кюфтенца 
Матанца - кървавият танц на рибата тон 
Кус-кус с риба по сицилиански

Само за ден на стената на една обикновена американска майка се разрази епичен фейсбук скандал. Коментарите са много и противоречиви. Едни смятат, че детето трябва да й бъде отнето, други я наричат „любяща майка“.

Енедина Ванс е майка на шест деца, които отглежда със съпруга си Дейвид. Житейското й мото е: „Моето тяло е моя работа.“  След внимателно разглеждане на снимките в профила й става ясно, че жената не е фен на татусите и пиърсинга. Затова е още по-странно, че е решила да направи пиърсинг на едногодишната си дъщеря Бела Луна.
Снимката с момиченцето предизвиква буквално взрив в социалните мрежи – над 10 хиляди коментара и над 12 хиляди споделяния.

Енедина публикува снимката със статус:

„Изглежда мило, нали? Сигурна съм, че ще й хареса. Ще ми бъде благодарна, когато порасне. А ако реши, че не й харесва, винаги може да го махне.
Аз съм й майка - тя е моя дъщеря, това ми дава право да правя каквото поискам. Аз вземам решенията вместо нея, докато навърши 18 години. Не са ми нужни ничии съвети. Мисля, че с пиърсинга изглежда по-красива и по-мила и че би носила такова бижу с удоволствие. Това не е злоупотреба! Хората правят пиърсинг на децата си всеки ден, когато им пробиват ушите. Къде е разликата? Моето дете е мой избор! Изборът на родителя е негово право! Нямате право да съдите методите ми на възпитание. Всички ние отглеждаме децата си по различен начин. При всички случаи това не е ваша работа!“

Никак не е трудно да си представим какви са коментарите под този пост. Разбира се, Енедина е обвинявана масово. Някои хора и досега заплашват да информират съответните организации, за да й бъдат отнети родителските права. След това става ясно, че постът е шега и детето няма пиърсинг. Майката просто иска да привлече вниманието върху физическата неприкосновеност на децата. Пробиването на ушите на малкото дете, обрязването – имаме ли право да вземем това решение вместо децата си?

„Радвам се, че светът най-сетне заговори за физическата неприкосновеност на децата. Тази снимка имаше за цел да шокира родителите, защото някой може да направи нещо подобно с лицето на детето си. Никой няма право да променя тялото на друг човек, независимо от начина.“

В края на разяснителния си пост Енедина благодари за всички коментари и споделя, че все още получава заплахи за живота си. Но и немалко поздравления за смелостта и находчивата идея.

Препоръчваме още:

Доверете се на природата
Мамо, не прави така 
Изборите, които правим за децата си 
Как да си отгледаме жертва