Автор: Тамара Чакърова

Майката на Катерина изсипа кус-куса в голяма овална керамична чиния – „мафарада”. Взе малката каничка с вода, подсоли я с една голяма лъжица сол, разбърка я, и я изля бавно върху него. Ръцете й се задвижиха сръчно – дланите й заразтриваха нежно дребните зрънца с овални движения. Една шепа, разтриваше, после го оставяше да падне, следваща шепа...

Погледът й се откъсна от голямата пълна чиния, усмихна ми се: „Сега ще го оставим да си почине около половин час...”.

Захвана се да чисти рибата... Бяхме я купили сутринта от пристанището в Марсала, директно от лодката. Имаше някаква си по тяхному наречена „персийска риба”, костур, калмари, кралски скариди, няколко червени рака, сепия и парчета риба тон...

Пак се обърна към шарената мафарада и кус-куса... Дланите заразтриваха отново зрънцата, повтаряйки цялата процедура.

Очите на домакинята ми Джована като че ли оживяха във весели пламъчета... Едрите й пръсти прекратиха работата си и не можеха да си намерят място в престилката. Пресегнаха се към бурканчетата с подправки и избраха няколко: сол, черен пипер, канела, куркума, лют пипер, лимонова кора... Към подправения кус-кус Джована наля и зехтин, пасирани лук и чесън и ситно нарязан пресен магданоз. Пак го остави да си почине...

Този път се захвана с тенджерата – висока тясна и алуминиева. Сложи я на котлона и добави в нея: зехтин, доматен сос, лъжичка мед, магданоз, чесън, едро смлян лют пипер, бахар, дафинов лист... Трябваше да поври малко – така наречената супа. След това дойде реда на рибата – цялото й разнообразие се изсипа във врящата супа...

Докато се усетя, Джована беше хванала вече следваща тенджера – по-ниска и малко по-тумбеста от предната – с много фина решетка на дъното. Тя пое кус-куса...

Решетъчната тенджера се намести върху тенджерата с рибената супа. Майката на Kатерина вече замесваше 2-3 шепи брашно с малко вода. Тестото – дълго тънко кравайче, уви сръчно около двете тенджери, там където се срещаха една върху друга... „Трябва да се уплътни, за да не се губи парата, нужна ни за кус-куса...“

Едрата домакиня грабна двата съда и със сигурно движение ги постави на котлона. „Сега ще ги оставим да поврят около час...“ - каза Джована и се захвана да почиства кухничката... От време на време не забравяше да разбърква с голяма решетъчна лъжица кус-куса в горния, оставен незахлупен съд: „Да не се сплъсти...”.

В цялата къща се носеше апетитно аромата на риба, домати и чесън... Госпожа Джована сне двойната тенджера от огъня. Изсипа кус-куса отново в мафарадата, заля го с половината от соса, покри го с платнена кърпа и го постави на перваза на прозореца. Отново около час му трябваше: „Да си поеме...”.

Бащата и братът на Катерина вече се въртяха около кухнята. Господин Джузепе отвори една бутилка сухо бяло вино от Марсалското, донесе чашите и отхапа една домашно приготвена гризина... Катерина и брат й крадяха от тестото, което до преди малко уплътняваше тенджерите.

Майката на Катерина нареди едрата риба върху кус-куса, изсипа останалата част от супата в дълбока керамична чиния, подлюти я с още малко лют пипер и сервира всичко тържествено на масата... „Да ви е сладко!” - каза бащата на Катерина и вдигна чашата си. Майка й - госпожа Джована ме погледна: „Да видим дали си яла като нашия кус-кус по трапански... Казват, че арабите го донесли по нашите земи, но така - с риба, само ние го готвим... Дядо ми казваше – кус-куса, ако няма риба, с морски камъни ще го сготвим...”. Всички се засмяха и наведоха погледа си към чиниите, от които се носеше парата на ароматната гозба.

Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й Corsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчета от Италия.