Hideaway Girl e момиче от Великобритания, чийто блог е в топ 10 на най-четените от тийнейджърите на острова. В своето интернет кътче тя пише за нещата, които вълнуват връстниците й. При това – достатъчно интересно и за родителите им.
Все ти повтарят да оставиш телефона
Лично аз много рядко ползвам телефона си. Трудно се свързвам с WiFi и все нямам обхват. Затова когато имам, се възползвам и нашите веднага започват: „Постоянно си на телефона. Остави го и малко се социализирай!"
Не ми трябва да се социализирам. По-важно ми е да мина нивото в Angry birds.
Сравняват те с приятелите ти
Нашите постоянно повтарят: „Обзалагам се, че този или онзи не се държат като теб.” – или - “Виж колко по-възпитана е тя от теб.”
Май ще е най-добре да избягам от вкъщи и да им оставя една брошура за осиновяване.
Крещят ти, щом зададеш и най-елементарния въпрос
Винаги се палят, когато попитам какво ще ядем. Много е дразнещо. Просто искам да знам какво приготвяте... По дяволите.
Излагат те пред приятелите ти
Не знам разбирате ли ме или не, но моля ви не се дръжте като пълни идиоти пред приятелите ми.
Отказват помощта ти
ПОНЯКОГА предлагам на мама да помогна с готвенето и тя отвръща: „Не, няма проблем, слънце!“, но десет минути по-късно започва да се оплаква как никой никога не й помага с домакинството.
Задават много въпроси
Преди да изляза някъде с приятели баща ми задава поне 50 въпроса в рамките на минута: „Ще има ли момчета?“; „Кога се връщаш?”; „Кой ще ходи?“; „Коя Ели? Съседката Ели или Миризливата Ели?“. Имам чувството, че съм на полицейски разпит.
Продължават да се заяждат с теб и след като кажеш „окей“
Най-често диалогът е следният:
- Не искам повече да правиш така.
- Окей, няма.
- При никакви обстоятелства.
- Окей. Ясно.
- Сериозно говоря.
- КАЗАХ ОКЕЙ!
Влизат в стаята ти колкото да погледнат през прозореца и излизат
Баща ми има дразнещия навик да идва в стаята ми, да поглежда през прозореца и да излиза. Адски е вбесяващо.
Не затварят вратата след себе си
Винаги я оставят широко отворена и това много ме дразни…
Ядосани са на друг, а крещят на теб
Когато се карат на брат ми, винаги го отнасям и аз. Сякаш съм виновна, че не си пише домашните.
Говорят прекалено високо, когато се опитваш да заспиш
Когато съм будна, а те спят, се промъквам като нинджа. Когато обаче аз си почивам, тропат като стадо слонове.
Превод: Мария Петрова
Препоръчваме ви и Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе и Пубер вкъщи.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам