Автор: Янка Петкова

Да започнем с най-важното – д-р Гагова се възстановява успешно. Това е добрата новина, която очаквахме ние, хората, които не оправдават насилието под каквато и да било форма.
Нападенията над лекари не са новина, но този инцидент ще бъде запомнен. Защото един баща е посегнал на лекарката, изродила детето му. И е символично, и е симптоматично. И не е оправдание фактът, че въпросният мъж е психично неуравновесен. Той е с криминално минало, но се е озовал в родилната зала заради правото на бащата да присъства на раждането на детето си. Това право ние, родителите, си извоювахме с „кръв и пот“ и болниците ни го делегираха, но някои от нас явно не го заслужават.

Случаят с д-р Гагова отприщи интересни и все по-абсурдни теории за плацентата, нейната ценност и приложения след раждането и „световните конспирации“, в които е замесена. Затова потърсихме мнението на специалистите.

На въпросите на Мама Нинджа прие да отговори д-р Румен Велев, изпълнителен директор на Втора САГБАЛ „Шейново“. Той всъщност беше единственият лекар, който пожела да коментира темата. Другите деликатно отклониха поканата ни. Можем да разберем защо – напрежението между пациенти и лекари е достатъчно и без поредната статия, която трябва да опровергае нелепи слухове. Прави са тези, които коментираха, че между скандалите остават скрити наистина сериозни професионални постижения, които редят нашата медицина до световната. Но ние пишем и за това. А д-р Велев прие, защото това диктува почтеността, когато някой е посегнал на лекар в болницата, която ръководиш. Попитахме го какво се случва с плацентата след раждането на детето и той търпеливо разясни какъв е редът в крайна сметка, защото интерпретациите са много.
Обясни, че наистина има практика да се изчака с клампирането на пъпната връв, за да може по-голямо количество от ценната кръв на плацентата да премине в организма на бебето. Но подчерта, че това е момент, който се преценява много внимателно от специалистите, защото прекалено голямото количество кръв преминала в новороденото може да натовари организма му. Едно от проявленията е жълтеницата. Потвърди, че след раждането от пъпната връв могат да бъдат извлечени стволови клетки и това е процедура, която е законово регламентирана. Фирмите, които имат право да осъществяват тази дейност се контролират от Агенцията по трансплантация. Криобанката, която семейството е избрало да съхранява стволовите клетки на детето, сключва договор със съответното здравно заведение. Това осигурява достъп на специалистите й, които разполагат със специално оборудване, до родилната зала. Стволовите клетки се съхраняват при специални условия, още повече, че в някои от случаите биологичният материал се обработва в чужбина.

По думите на д-р Велев, нападателят Владимир Стоянов е заявил, че работи във фирма, която се занимава с извличане и съхранение на стволови клетки, но не е представил нужните сертификати и разрешителни, поискани от болницата. След справка в Агенцията по трансплантация се оказало, че такава фирма, регистрирана у нас няма. Това е причината за отказа да му бъде дадена плацентата и обяснява реакцията на лекарката и позицията на здравното заведение.

Д-р Велев бе категоричен, че плацентата е биологичен отпадък, при това опасен. Затова съществува утвърдена процедура, според която се замразява, а след това се предава на фирма, която се занимава с унищожаването на биологичните отпадъци в специални инсинератори. Опасен е, защото ако младата майка е с хепатит, сифилис, СПИН, плацентата е потенциален източник на зараза.
 

Потвърждение на казаното от д-р Велев е и споделеното от Благовеста Костова, член на Управителния съвет на Алианса на българските акушерки, с над 40 години стаж в професията. Тя опроверга и някои практики, станали предмет на коментар в социалните мрежи.

"Обвиненията, че не се изчаква достатъчно преди клампиране на пъпната връв са неоснователни. Неотдавна имах възможност да разговарям с Аманда Бърнстейн, известна с това, че популяризира по-късното прерязване на пъпната връв. Тя обучава акушерки в Кралския колеж във Великобритания. Г-жа Бърнстейн беше учудена, че препоръките й не се цитират коректно, тъй като според нея, изчакването, преди клампиране, е не повече от 4-5 минути. Моментът на клампиране на пъпната връв е много ясно диференциран – може да се установи с просто око, защото тогава спират пулсациите на пъпната вена.
Традицията плацентата да се взема от родителите е популярна при крайно религиозни общности.
В България проблемът е, че акушерките не са на мястото си в пренаталната подготовка. Това дава възможност на бизнес ориентирани непрофесионалисти да трупат популярност. Откриват се йога студиа и всякакви подобни форми, в които се популяризират опасни идеи. От друга страна, ние нямаме акушерски стандарт.“

Защо плацентата е толкова благодатна тема за абсурдни интерпретации?

Защото общественият натиск пренебрегва медицинските стандарти. Ние сме обсадени от информация с непроверени източници. Някъде си прибират плацентата, за да си правят шейкове или да я сготвят, защото е много полезна за всичко. Други я дехидратират, за да си правят капсули, с които следродилната депресия изчезва мигновено. Трети, любители на ритуалите, я засаждат в корените на дръвчето, което ще расте с детето. И ако това се случва по света, а неофициално и у нас, единствената причина е натискът, на който са подложени здравните заведения от все "по-информираните" родители и липсата на категорични законови рамки, регламентиращи дейността им. Да си припомним, че Стандартът по акушерство и гинекология беше окончателно отхвърлен от ВАС през март тази година. А болниците съществуват в пазарна среда и трябва да оцеляват.

Междувременно се появи и планът за раждане. Това е един прогресивен документ, който дава право на бъдещата майка да определи как да протече раждането й – дали да й влеят окситоцин, дали да й спукат околоплодния мехур, дали да се следят тоновете на бебето през цялото време, дали да бъде извършена епизиотомия или не, да дирижира ли екипът напъните или не, кой да среже пъпната връв, да й бъде ли показана плацентата след раждането и друго… тя си знае какво.

Правото на пациента е свещено. Но в колко от случаите е компетентен да взема повечето от тези решения? И последно - нека се реши кой ръководи раждането в родилната зала. Крайно време е да бъде изяснено, защото сега отговорността носи лекарят. И ето какво се случва на практика – имаме специалисти, на които е отнето правото да вземат решения (освен ако не е наложително) и родилки, които биха искали да запомнят този момент с положителни емоции, но са принудени да раждат в атмосфера далеч от тази, която са си представяли. Не може да има хармония там, където цари антагонизъм. А това обикновено се случва, когато липсват ясни правила. Нищо ново всъщност. 

Препоръчваме ви:

Как се лекуват неродени бебета?
Раждането трябва да е приятно като зачеването 
Как се казва вашата акушерка?

.