Вие имате съвсем точна представа как да общувате с детето си, какво да му забранявате, как да го възпитавате ( и как не). Вашият партньор обаче упорито ви саботира. Избухва конфликт, който завършва със взаимни обвинения. Как можете да се справите с това и да съхраните семейния мир?

Не се стремете да се държите по един и същ начин

Често хората в една двойка са съвсем различни, всеки със своите възгледи за възпитанието и лични граници. Децата се настройват според родителите – те знаят от кого какво могат да очакват. На детето му е достатъчен и един съпричастен родител, за да расте и да се развива нормално. Един човек, пред когото може открито да изразява чувствата си, да бъде самото себе си. Няма значение дали това ще е мама или тате. Проблемите започват когато то няма такъв човек и му се налага да сдържа емоциите в себе си или да плаче само в стаята си, прегърнало любимата играчка.

Не вземайте страната на детето

В случай на конфликт между децата и баща им не вземайте открито страната на детето. Просто бъдете до него. Не бъдете демонстративни, не обвинявайте партньора си пред тях. Иначе ще им създадете впечатление, че мама ги разбира, тя е добра, а тате е лош. Бихте могли да съчувствате на детето, да го утешите: „Тате е ядосан, случва се, аз съм тук.“, да му помогнете да се успокои, да му дадете възможност да се наплаче. Не правете от ситуацията генерални изводи, но поговорете със съпруга си насаме.

Нелюбов

Помагайте си един друг, за да преодолеете последствията от скарването

Конфликтът е пропаст, в която може да има само водни мехурчета или огнена лава. Над тази пропаст винаги може да бъде издигнат мост. Ако партньорът ви не може сам да изглади отношенията си с детето след скарването (не му се получава убедително или не знае какво да направи), помогнете му. На децата им е трудно в кулминацията на конфликта, да помнят, че родителите им въпреки всичко ги обичат. Важно е да им се каже: „Тате днес е ядосан, сигурно е имал проблеми в работата. Ти не си виновен, случва се при възрастните. Той те обича, ще се успокои и тогава ще си довършите корабчето, което започнахте вчера. Всичко ще бъде наред.“ Децата наистина се успокояват от такива разговори. Помнят тези думи и при нужда се утешават с тях.

Споделяйте един с друг собствените си открития, а не нечии теории за възпитанието

На никого в партньорските отношения не му харесва, когато го критикуват или поучават от позицията „учител-ученик“ или „родител-дете“. Подобно поведение води само до съпротива, било то като агресия или отчуждение. Вместо да теоретизирате, споделете успешния си опит. В такава форма човек е по-склонен да възприема информацията. Например: „Вчера, преди да накарам дъщеря ни да си прибере стаята, седнах при нея, говорихме си, смяхме се, прегръщахме се, а после я помолих да ми помогне. И знаеш ли? Тя се съгласи! Нали ти е ясно, колко обича да прави това. Ще използвам този метод и следващия път.“

Не контролирайте чуждите отношения

Често жените предполагат (може би с известно основание), че по-добре знаят как да се държат с децата и се опитват да контролират отношенията на баща им с тях или между по-големите и по-малките деца. Нищо добро няма да излезе от това. Ако отпуснете юздите на контрола и наблюдавате ситуацията, можете да видите колко хубави неща се случват между партньора и децата ви без ваше участие. Важно е да му давате пространство да греши. Нека направи нещо не както трябва, но да опитва. Подкрепете го, без да сте назидателни.

Караме ли се пред децата?

Установете контакт, преди да говорите за важното

Това правило е валидно не само в общуването с децата, но и в отношенията с партньора. За да можете да му обясните нещо, той трябва да е готов да ви слуша. Ако е имало скарване, първо трябва да се успокоите, да изберете момент, когато ще можете насаме да обсъдите ситуацията. Не бива да се премълчават обидите и неприятните ситуации, защото това трови отношенията. Говорете, взаимодействайте постоянно един с друг, обсъждайте и изяснявайте.

Сменяйте си ролите

Отношенията на привързаност са йерархични, включително и отношенията в двойката. В общия случай единият партньор се грижи за другия. След раждането на децата двойката се сблъсква с достатъчно сериозни изпитания, това е огромен стрес. Учете се да се подкрепяте и да усещате емоциите на другия в нужния момент. Сменяйте ролите си, всеки има нужда да се чувства обгрижен.

Източник: deti.mail.ru

Препоръчваме ви още:

Пазете децата

Или по-скоро как да се грижим за парите си при пътуване в чужбина :)

Автор: Мария Пеева

Слава богу, досега не са ни обирали в чужбина, но имаме две забавни случки, които ми се иска да споделя с вас. (На момента не бяха толкова забавни, по-скоро неприятни). Първата беше преди десетина години, когато решихме да отидем на екскурзия до Дисниленд Париж. Тъй като по онова време пътувахме по-рядко, не знаех какво да очаквам. Някой ми каза, че кредитните карти, издадени в България, не важат навсякъде. Представих си ужасната картина, в която оставаме без пари с децата в чужда държава и реших, че задължително трябва да си носим парите в брой, въпреки протестите на Пеев, който винаги е бил здравият финансов разум в нашето семейство. Естествено, можеше просто да се обадя в банката и да попитам, но… Пусто неудобство да не се изложа. С годините го преодолях и сега звъня да питам за всякакви дреболии, но тогава не исках да се покажа некомпетентна.

И така, ден преди да заминем, се изтъпанчих в близкия клон на моята банка и поисках да ми обменят евро. Касиерката малко се смути, защото се оказа, че имат само банкноти по 500 евро. Дотогава не бях виждала такива, мисля, че и след това не съм. Кой изобщо размахва банкноти по 500 евро напред-назад? Жената ми предложи да отида на следващия ден или да се разходя до друг клон, но нямах никакво време, полетът беше рано на следващата сутрин, багажът не беше готов и изобщо не ми беше до обикаляне на банки. Казах си, какво толкова, най-много да ни вземат за руски милионери, и грабнах двете розови-лилави банкноти по 500 евро.

Изобщо не допусках каква беля си отварям с тях. Пробвахме да платим това или онова и навсякъде клатеха недоволно глави. Добре че се оказа, че картите ни важат навсякъде. Всъщност единственият магазин, в който нямаше POS терминал, беше едно капанче за сувенири в Дисни, откъдето награбихме разни дреболии, които трябваше да платим в кеш. Извадих банкнотата от 500 евро и я връчих на продавача, който изпадна в тих ужас. Първо ме изгледа странно, после грабна банкнотата и изчезна някъде. Върна се, когато вече започнах да си мисля, че ни е обрал, и доведе възрастен мъж с костюм, който също ни огледа подозрително. Обсъдиха нещо двамата и ни помолиха да изчакаме още малко, след което позвъниха на някого. “Леле, Ванка, накрая ще ме арестуват” - промърморих на Пеев, който хладнокръвно наблюдаваше цялата суматоха и се подсмихваше. Бяхме на път да се откажем от покупката, но първо, щяха съвсем да ни помислят за измамници и второ, как да вземеш играчката от ръцете на детето, след като вече си му я обещал? Най-после се появи трети човек с една от онези машинки, които проверяват банкноти. Сканираха нашата злополучна, но пък толкова красива банкнота, огледаха я много старателно още веднъж и най-после я приеха. После дълго и внимателно двама души броиха рестото и накрая ни го връчиха тържествено, а ние изведнъж се сдобихме с много, много дребни пари и монети. Отдъхнах си с облекчение. Втората банкнота така и не се наложи да развалим. Оттогава не нося повече от стотина-двеста евро в брой, при това в дребни банкноти, където и да ходим из Европа. Дори в Гърция, където сме сега, навсякъде приемат карти.

Втората случка, също доста неприятна, ни сполетя в Англия тази пролет. Явно някой се опита да ми хакне картата, защото получих обаждане от банката ми, че са я блокирали след съмнителен опит за покупка. Интересното е, че в същия ден блокираха и картата на снаха ми Яна, която беше с нас. Явно сме попаднали на един и същи измамник, но поне не изгубихме парите си. Имаше известно неудобство, защото не можех да плащам повече с нея, но имах и друга карта, а и бяхме голяма компания, така че мъжете поеха плащанията. Не сме протестирали особено :). Обаче при всички положения мога да ви посъветвам следното при пътуване в чужбина:

1. Ако си носите пари в брой, нека да са дребни банкноти. Обменете ги предварително и ако са голяма сума, погрижете се да ги заявите в банката от предишния ден.

2. Задължително си направете СМС известяване.

3. Добре е да имате повече от една карта.

4. Всичко, което може да се плати предварително - хотели, резервации за събития, посещения на музеи, направете го преди да заминете.

5. Никога не давайте картата си за трансакции, ако не можете да проследите какво се случва с нея.

7. Направете си регистрация за допълнителна верификация на интернет разплащанията.

8. Плащането с карта е за предпочитане пред теглене на пари от банкомат, защото избягвате допълнителните такси.

9. Някъде си запишете номера на банката, на който трябва да се обадите, в случай че ви откраднат портфейла. Моята банка има банкиране онлайн, както и мобилно, предполагам, че и в другите предлагат такава услуга. Имам опция да си блокирам картата през него, ако я изгубя или ми я откраднат.

10. И една добра новина, която скоро разбрах - ако сте жертва на измама и от картата ви са изтеглени пари или нещо е платено без ваше разрешение, максимумът, който е за ваша сметка е 50 евро (100 лв.). Досега беше 150 евро или 300 лв. Остатъкът е за сметка на банката.

Впрочем банкноти от 500 евро вече не се издават. Може би трябваше да си запазим едната, вместо да побързаме да я върнем в банката, когато се прибрахме. Кой знае, някой ден сигурно щеше да струва в пъти повече. Можеше да направим околосветско с нея. Или да я завещаем на някой внук. :)

Финансовите приключения на нашето семейство достигат до вас със съдействието на Visa. На сайта им може да прочетете повече за техните продукти и услуги, текущите им промоции и да спечелите страхотни награди.

Препоръчваме ви още:

Татко ми дава джобни 

Защо му е на тийнейджъра карта?

Автор: Мария Пеева

Ще ви призная нещо, което не е особено похвално. Преди трийсетина години изобщо не ползвах слънцезащитни кремове. Обожавах да отида на плажа и да се изпека като симпатичен розов домат, след което само за два дни да стана кафява и за седмица да се върна с шоколадовия тен на натурална туземка. Е, факт е, че този тен не издържаше дълго, защото почвах да се беля на парцали заради изгарянето. Но пък толкова се харесвах през краткия период, в който имах какаова кожа, на която сините ми очи красиво изпъкваха. Включително си купувах и мазила от рода на олио, които да ускорят изгарянето, за да може да хвана въпросния тен още по-бързо. В своя защита мога да кажа само, че тогава тепърва се заговаряше колко е важно да се пазим от слънцето, а на 15-16 години момичетата са безсмъртни, както всички знаем, и не се страхуват от слънцето, а от съвсем различни неща примерно, че готиният съученик Иван може повече да хареса Силвето от съседния клас. После обаче взех, че се омъжих за готиния съученик Иван, така че явно усилията ми да го впечатля са били оправдани. Не знам доколко кафявият тен допринесе за успеха ми, но със сигурност си нося и до днес белезите от него. Много бенки и кафяви лунички. 

С времето се научих да полагам грижи да се предпазвам и много внимателно си подбирам козметиката, която използвам на плажа и не само. Тази година се доверих на La Roche-Posay, които са постоянно присъствие с други техни продукти в шкафа ми с козметика.

Защо ги избрах? Първо кремът им за лице става и за очи. Anthélios Ultra Крем без парфюм SPF 50+ е с филтърна система, която не се разтича и не попада в очите. Обичам да нося молив за очи и ми е много неприятно, когато кремът се разтече и размаже, и ми влиза в очите да ги дразни. С този са успели да избегнат нежелания страничен ефект и е много приятен, немазен и лек за нанасяне. Определено ми допадна. Спреят им Anthélios Матиращ прозрачен спрей мист SPF5 50 е в компактна опакова, която е супер удобна за носене и в дамска чантичка. Използвах го още в София, след като веднъж ми изгоряха ръцете след разходка с количката. Направо се пръска по откритите места и няма нужда да се размазва, не лъщи по кожата и не я омазнява.

Въпреки че използвам качествена козметика като La Roche-Posay, не пропускам да се крия под чадъра и да не се излагам на слънчевите лъчи, когато съм извън водата. Ние обичаме да сме на плажа по цял ден, но няма да ни видите проснати на шезлонга, директно под слънчевите лъчи. Децата са със светла и чувствителна кожа като моята и знаят, че трябва да се пазят. Често са и с тениски с UV защита. Исках да изпробваме и едни забавни лепенки на La Roche-Posay, които им показват дали са добре защитени и дали не прекаляват със слънчевите лъчи. Лепенката представлява симпатичен пластир с формата на сърце, свързан с приложение, адаптирано и за деца, и идеята му е да помага на всяко дете да се учи на правилно поведение, когато е на слънце, по време на забавен, 3-дневен курс. Могат да отключват нива и да спечелват шампионски медали за безопасност, когато са на слънце! Но тъй като сърчицето им се стори момичешко, отказаха категорично да участват в експеримента. Въпреки това ми е важно да ги науча да се пазят от слънцето, да се мажат често и след всяко излизане от водата задължително.

И накрая нещо животоспасяващо, което ми се иска да си припомним. Внимавайте с бенките. Самата аз имам доста и всяка година посещавам дерматолог, който да ги прегледа. Всъщност всеки от нас може да провери лесно бенките на близките си и да стане Skin Checker по метода ABCDE. 

Тук може да видите съвети как да прегледаме бенките на близките си.

Може да видите списък от дерматолози в 19 града в България, които са партньори на La Roche-Posay и всеки желаещ може да се консултира безплатно с тях по определен график, публикуван тук. Публикацията се подновява постоянно с нови дати.

Повече информация за кампанията и безплатните дерматологични прегледи може да откриете на сайта на La Roche-Posay - www.laroche-posay.bg/saveyourskin. Пожелавам ви страхотна морска ваканция и много слънце. При нас се беше скрило за няколко дни, но днес отново е чудесен ден, затова след малко грабваме багажа и потегляме за плажа. И няма да забравим кремовете за слънце в никакъв случай :)

Препоръчваме ви още:

За нежната кожа на малкия човек

Автор: Иво Иванов

Разпускаме кротко на минерален басейн с малкия. Около нас, за наш късмет, са се разположили семейства чужденци – тихи и дискретни. Няма да чуеш от тях оглушителен рев: „Иванеее, ако влезеш сам във водата и ми се удавиш, после ще те пребия!“
По някое време следобед в стройна колона пристига колоритна групичка, която веднага приковава вниманието на плажуващите: татко и две малки момиченца с дълги до кръста руси коси. Същински русалки. Момиченцата, де. И тримата са облечени с еднакви яркооранжеви тениски – явно идеята е да се забелязват отдалече. Е, не останаха незабелязани...
Мъжът подава команда и всички се събличат синхронно. Следват нареждания на висок глас как да се сгънат дрехите и къде да се оставят. Всички рабираме, че тия деца имат железно възпитание и са много дисциплинирани.

След инструктажа дългокосите създания са строени по бански край басейна в очакване на команда "Плувом, марш!" Тогава става ясно, че „русалките“ всъщност са момчета, най-вероятно близнаци. Дългите руси коси са в пълен контраст със суровото им спартанско излъчване. Таткото задава плувния стил и указва на висок глас в каква посока и точно докъде трябва да плуват и след подаден сигнал, по-високото момче се мята като косатка във водата, опръсквайки обилно всички наоколо. След него във водата се хвърля бащата, вдига хоризонтално ръка край ръба на басейна и подава команда: „Скачай!“ Второто момче отскача като дресиран делфин високо над протегнатата ръка и се гмурва надълбоко. За момент се притеснявам да не си удари главата в дъното, защото все пак сме в детския басейн, който е дълбок само 1,20 м.
Щем не щем, ставаме свидетели на атрактивна демонстрация на силов бътерфлай, като таткото държи здраво краката на момчетата с ръце и те използват само ръцете си под порой от наставления и хвърчащи навсякъде пръски вода. Уау, впечатляващо!

Забавни и полезни игри с вода

Всички останали са се отдръпнали в края на басейна и наблюдават озадачени и недоумяващи тренировката на младите морски пехотинци. Очаквах тоя амбициозен родител-треньор да извади свирка и да ни строи и нас в две редици – какво се размотаваме така хаотично из басейна като някакви... медузи! Ние си се плацикаме безгрижно, ама тия деца явно ги подготвят за „тюлени“, а това изисква сериозна работа и спартански усилия. Затова и таткото-треньор е с каменното изражение на цар Леонид от филма „300“. ЖеУезен!
До мен две млади жени гледат изпод слънчевите си очила „тренировката“ с любопитство, което вече започва да преминава във възмущение. По-нахаканата от двете, мощната кака с големия бюст, заключава: „Тоя е свиреп!“.
При тая реплика вече не мога да устисквам повече и избухвам в смях. Цялата ситуация е наистина комична. Разбирам да беше спортен басейн за тренировки, но това е детско басейнче, за Бога!

Не успяхме да проследим останалата част от подготовката на „тюлените“, защото внезапно излезе силен вятър, който най-безцеремонно развали дисциплината, като обърна чадъра им и отнесе нанякъде багажа им, та таткото се хвърли да го събира. После се изсипа пороен дъжд с градушка и всички се приютихме в съблекалните. Всички без „тюлените“. Предполагам, че са останали да правят лицеви опори под градушката.

P.S.: Ако таткото-треньор чете историята, да знае, че нямам лоши чувства. Разказвам я, защото отстрани погледнато, беше смешно. Само един съвет – да я кара малко по-полека. Деца са, а не войници. Имат нужда и да се забавляват, не само да изпълняват заповеди. Стори ми се, че не им е забавно на момчетата. Иначе респект за дисциплината и за плувните умения.

Препоръчваме ви още: 

Йонизми & Бобизми

Малки гръцки хроники

Явашеви на почивка

На ти тебе "Селпарк"!

Как да възпитаме у детето осъзнат потребител

Когато дъщеря ни поиска чанта Бъркин, която струва колкото годишния ни доход (че и повече) за бала си, вероятно ще си спомним, че сме забравили да поговорим с нея за цената на вещите и истински стойностните неща. Можем ли да научим децата си да не вярват на рекламите и да купуват разумно?

Живеем в свят на изобилието, преситен с вещи, идеи и информация. Това е прекрасна вселена, която ти предоставя неограничени възможности за себеизразяване.

Огромна част от информацията, която се стоварва върху неукрепналата детска глава, въздейства върху емоциите и те убеждава да купиш нещо – от близалка до начин на живот. Разбира се, с времето децата ще се ориентират какво и как да избират, но сега съблазните са твърде много, а подготовката никаква. Не бива да допускаме да се отнасят разточително към живота си, към семейните финанси; не бива да гледаме спокойно как вземат за чиста монета всяка телевизионна реклама.

Статистиката показва, че до 12-годишна възраст децата виждат около 25 хиляди рекламни клипа годишно, без да смятаме рекламата в интернет, брошурите в пощенските кутии и билбордовете по улиците. Докъм 8-та си година те приемат всяка реклама за достоверна. Едва след 11-тата в главите им се заражда подозрението, че тази екзалтирана домакиня, която не е на себе си от щастие, защото е опитала някакви нови бисквити, не е съвсем искрена, когато върти очи и преплита крака от еуфория.

Но дори и след като тийнейджърът се е досетил, че домът не може да блести от чистота, само защото е почистен с някакъв рекламиран препарат, без да са необходими особени усилия, все пак избира продукта, който са му презентирали. Да не забравяме, че рекламата се прави с оглед нашите нужди, склонности и потребности – ако ние не можем да устоим пред новата пералня, която сме видели по телевизията, как да устои едно дете на примамките от екрана.

Защо децата престанаха да играят? Защо складират мечтаните играчки в шкафа си и тутакси загубват интерес към къщата за кукли с размер на кучешка колиба. А ние сме търсили тази къщичка два месеца примерно. За да започне една игра е нужно някакво усилие. Имаш къща за кукли, но не си щастлив? Тогава може би електронното кученце, която си видял по един детски канал, ще те зарадва повече?

Децата и парите

Другата страна на проблема е недостигът на време. Самите ние непрекъснато правим спонтанни покупки. И докато се радваме на кашмирения пуловер, който сме си купили от намаленията, забравяме да обясним на детето, че съществуват истински потребности – да си значим, да си приет, да си себе си; че има "по-яки" неща като творчеството, общуването, изследването, съзиданието. Но тези неща, които могат да ни зарадват истински, неуловимо се подменят от сурогати.

Там където няма истинско удовлетворение на емоционалните нужди, бързо се намесва консуматорството.

Как можем да възпитаме здравословно отношение към парите – гледната точка на психолога и педагог Ирина Беляева

1. Чудесно е, ако детето може да прави избор. Това умение се залага още в най-ранно възраст, когато предлагаме на дребосъка да избира какво да облече например. Усещането, че можеш да вземеш решение, че имаш алтернатива е благодатна почва за развитието ти. А майка ти и баща ти би трябвало да не налагат вкуса си.
Така детето се учи да прави избор и да го обосновава.

2. Родителят също трябва да може да казва: „Това не ми е нужно.“ Някак странно изглежда човек, който купува пети хеликоптер за колекцията си за месец, а учи детето си да мисли, преди да си вземе дъвка. Ако мама бори стреса с шопинг, не бива да се учудваме, че дъщерята иска нови обувки, дори без да е обула старите.

3. Не бива да изкушаваме. Ако малкият човек е запален фен на динозаврите, не е разумно да го водим в магазини, където има огромна вероятност да ги продават. Както и по време на тежкия пубертет на дъщерята, да засилваме мъката й, разхождайки я из моловете.

4. На света има и други радости освен новия диван. Не е ли така? Ако в семейството е нормално да се подскача от радост заради новия готварски уред или да се избира прахосмукачка седмици наред, как детето да се досети кои са истинските ценности? Странно е когато ходенето на гости у баба, четенето на книжки и посещението на музея са мъка и наказание, а ходенето в мола – награда за успех. Може би трябва да покажем на децата си, че има стойностни неща, които не изискват сериозни разходи, че светът е пълен с чудесни преживявания, дори ако си със старите си дънки.

Голямото оливане

5. Не бива да успокояваме децата с вещи. Не бива да превръщаме вещите в единствен вариант за утеха, награда, насърчение. Децата имат много по-голяма нужда от семейните уикенди, разходките, разговорите, прегръдките, отколкото от посещението на щанда за играчки.

6. Да им помогнем да преживеят разочарованието си: "Да, аз много искам да ти взема този комплект барабани, но не можем да го сместим в стаята ти. Много жалко, хайде да си поплачем. Но това дайре можем да си позволим, ако искаш." Утешаваме, съчувстваме, прегръщаме, колкото е необходимо. Дори безсмислените сълзи са полезни.

7. Да обсъдим покупката. "Защо искаш това? Знаеш ли защо тези скъпи малки фигурки са наредени точно до касата? За да ги поиска всяко дете, което чака с родителя си. Наистина ли искаш тази фигурка? След 20 минути ще я забравиш, вече ще е стара, а ти ще се чувстваш излъган."

8. Да сме критични към рекламите и да ги обсъждаме с детето. "Защо ни плашат с някакви страшни бактерии?", "Защо ни показват кадри „преди“ и „след“, колко време е нужно наистина за такава промяна? Изобщо възможна ли е?", Защо това момиче е толкова щастливо? Вярваш ли, че е заради безалкохолното, което пие в клипа? Както показва практиката, децата не умеят да се ориентират дори в най-посредствената манипулация. А ние ги пускаме „сурови“ на улицата и в магазина.

9. Да поговорим с тийнейджъра за рекламните слогани – нека знае, че му продават мит. Глупаво е да внушаваш, че митовете не струват нищо, в информационното общество митът струва пари. Затова човек, дори да е на 10 години, трябва да знае какво купува. Всъщност тийнейджърката плаче не за конкретното яке, а за отнетата й възможност за самоидентификация – защото такова яке носи момичето, което тя иска да бъде. Това си е нейният мит.

10. Да си създаваме повече възможности за общуване с децата. Да излезем някъде, да изключим мобилните си телефони и да се опознаем един друг по-добре.

11. Да се погрижим за средата. Ако детето ни всеки ден ходи на училище, в което ако нямаш айфон си кръгла нула, едва ли може да проумее теориите ни за консуматорството. Емоционалната и когнитивна интеграция у децата не е докрай формирана, затова им е трудно да устоят на натиска на обкръжението си.

12. И отново разговори, и още разговори, за да възпитаме разумно отношение към вещите. "Защо искаш това? Видял си го някъде и ти се е приискало да го имаш? Всички твои приятели ли го имат? Колко неща трябва да притежаваш, за да си супер? Знаеш ли какво има в гардероба на един успял човек? А знаеш ли какво те прави различен?

Източник: mel.fm

Препоръчваме ви още: 

Мамо, ние бедни ли сме?

Защо му е на тийнейджъра карта?

Авторката на следния текст Полина Волошина е журналист. Темата, която засяга, ми се струва много важна, защото действително ние, родителите, често се затрудняваме да намерим точния баланс между похвалите и критиката, когато става дума за собствените ни деца и техните постижения. Вижте какво споделя тя за горчивия си опит със сина си, който решава да се пробва в нейното поприще - творческото писане.

Забелязали ли сте, че много родители пестят похвалите за порасналите си деца. Докато са малки, ги хвалим за какво ли не:

„Сам се научи да си обува панталонките.“

„Сама си оправя креватчето.“

„Нарисува самолет съвсем сам.“

„Завърши учебната година с пълно шест.“

С това се хвалим, с това всичко е нормално. Даже употребяваме думи като гениално, невероятно, прекрасно.

Но когато малкото дете порасне и се превърне в почти възрастен човек, повечето родители сякаш си глътват езика. Изведнъж става срамно да хвалиш детето си пред другите, да не би да им се сториш субективен. Често това действително е така.

В горните класове или в първите курсове в университета нашите деца са твърде големи, за да създават нещо, което заслужава искрено възхищение, поне така ни се струва. С изключение на гениите, които не обсъждаме в момента, обикновеното дете има обикновени за възрастта си умения, които никой не хвали. Може да се облича само, да почиства след себе си, да яде самостоятелно, да стигне от точка А до точка Б и да изпълни някаква адекватна за възрастта му задача.

Но понякога порасналите ни деца се опитват да правят и още нещо. Нещо като възрастните. Започват да пишат, да рисуват, да снимат, дори да правят собствени клипове, да пеят, да търгуват… и какво правим ние в този случай?

Обикновено първите опити не са най-успешните. Виждаме подражанието, грапавата мисъл, неравните линии – ето тук в текста има излишни повторения; тук шевът се е изкривил; тук си прерисувал Ван Гог.

И се изправяш пред дилемата - да постъпиш като добър родител, да хвалиш за опита и старанието, да си затвориш очите пред недостатъците и да разпратиш творението на приятели за поредна похвала - или да постъпиш като професионалист – детето вече не е дете, не бива да приемаш безкритично всички негови опити, щом вече е стъпило на територията на възрастните, трябва да може да търпи критика.

Детето-трофей

Моят избор беше неправилен. Аз сгреших. Постъпих като професионалист, а не като майка.

Първо, между двете увлечения на сина си – рисуването и писането, аз избрах второто, тъй като, сравнявайки текстовете и рисунките му, сметнах, че пише прилично и има над какво да се работи, докато картините му според мен бяха абсолютно безперспективни. Второ, започнах да се занимавам с текстовете му, критикувах, анализирах, обяснявах, карах го да ги преработва още и още.

Исках от 15-годишно момче такова качество, че когато четат неговите текстове, никой да не може да предположи, че ги е писал тийнейджър. Той мина през „прекрасната“ школа на майка си, редакторката, получаваше шестици за всички писмени работи в училище, учителите му се възхищаваха, имаше стотици лайкове под публикациите му, но някъде към 18-та си година престана изобщо да пише.

Сега ненавижда писането, аз от своя страна съжалявам, че го притисках толкова.

Вдигнах изкуствено летвата и го принудих да взема такива височини, че сега всеки текст за него беше преодоляване. Стремеше се да пише така, че вътрешният редактор (аз, в неговата глава) да одобри този текст. В процеса на писане разбираше, че няма да се получи идеално и зацикляше съвсем. (Благодарение на мен, на тая земя ще има един писател по-малко.)

Кое обаче е по-важно? Всеки път, когато го карах да преработва „некачествения“ от моя гледна точка продукт, аз не мислех за него, а за това как ще го възприемат другите. Как ще четат, ще виждат грешките. Как ще пострада репутацията ми, защото предлагам слаб текст.

За мен беше важно да се поддържа „марката“ и мнението ми да не губи тежест. И, разбира се, в този момент бях сигурна, че съм права.

Защо ги раждаме? За да ги харесват другите?

Познавам много хора, които имат същите отношения с порасналите си деца, особено ако те се пробват на същото поприще. Деца на музиканти, на писатели, на спортисти, на бизнесмени. Повечето от тях трябва да минат проверката, да издържат някакъв вътрешен изпит пред собствените си родители, да докажат, че не са по-лоши, че могат да бъдат източник на гордост, че имат право да се занимават със същото.

В такава ситуация близките могат да се превърнат в много жестоки учители, по-взискателни от напълно непознатия човек.

Освен този тип родители съществуват и категорични изверги, които не само че критикуват, но и изобщо не помагат на децата си, хвърляйки ги абсолютно беззащитни на вълците в жестокия свят на възрастните: „Аз съм постигнал всичко сам, от нулата, сега е твой ред.“

А в другия край на вселената са родителите, чийто подход е напълно противоположен.

Те, слепи от любов, виждат децата си като абсолютни гении още от раждането: от първата крачка техните деца вървят по-добре от другите, по-ясно изговарят буквата „р“, по-рано сядат на гърне, по-рано започват да четат и имат само шестици (а ако нямат, виновен е някой друг).

Тези родители хвалят детето си цял живот, изискват го и от другите. Правят всичко възможно да му помогнат, да му намерят идеалната работа, да издават книгите му, да организират изложбите му и да инвестират парите си в губещия му бизнес.

Правилата не са по-важни от детето

Мисля, че разбирате за какво говоря и познавате такива деца и родители, но е възможно да се изненадате, като ви призная, че за мен това е правилната позиция (или поне максимално близо до правилната).

Не бързайте да спорите с мен, и аз бих поспорила със себе си преди 10 години. Та тези обгрижващи своите 20-годишни деца родители са ужасни! Животът обаче показва, че точно те постъпват правилно.

И знаете ли какво? Синът ми отново рисува, а аз съм прехапала езика си и се старая да не изказвам мнение. А ако някога видя негова рисунка, ще го хваля до припадък, защото има кой да го критикува. Това е работа на другите. А родителите са ти нужни, за да ти се възхищават и да те подкрепят във всичко.

Много вероятно е, когато навлезе в истинския живот на възрастен, детето да отхвърли всички свои предишни увлечения. Но няма да ви запомни като строгия учител или като унищожителя на всеки негов порив, а като любящ родител, подкрепа и опора.

И това е много по-важно, отколкото да спасиш света от поредното бездарие. Нека детето ви пише, пее, рисува, танцува, снима. Хвалете го и не се притеснявайте да го правите на висок глас. Споделяйте с приятели. Вие правите това не като професионалисти, а като родители. Да изразяваш любовта към детето си не е срамно.

Препоръчваме ви още:

Ти можеш

През юли Сатиричният театър организира лятна работилница по актьорско майсторство за деца. Тя ще се ръководи от известния режисьор и педагог Димитър Еленов. Децата ще усвоят елементите на актьорската професия, репетирайки образи на любими герои и ще се забавляват с етюди и игри.

Кастингът ще се проведе на 1 и 2 юли 2018 г. от 11 ч. Желаещите да бъдат пред Сатиричен театър “Алеко Константинов” на една от датите. Младите кандидат артисти трябва да изпълнят стихотворение или песен по техен избор, или да разкажат смешна история или виц.

Репетициите ще се провеждат всеки ден от 10:00 ч. до 13:00 ч. и от 14:00 ч. до 17:00 ч. по програма, зададена от режисьора, в периода от 1-ви до 31-ви юли. Приемат се деца от 6 до 18 години. За целия период на репетиции таксата е 240 лв.

Участниците в работилницата ще интерпретират образи от драматургичния текст по „Хъкълбери Фин и Том Сойер” на Марк Твен, чиято премиера ще бъде в началото на театралния сезон. Някои от преминалите успешно курса по актьорско майсторство, ще имат възможност още от есента да станат част от трупата на младите актъори към Студия “Дефисто” на Сатиричния театър.

В театралната студия децата се учат да работят в екип, да общуват, да изразяват себе си и емоциите, които ги вълнуват, повишaват говорната и двигателната си култура, развиват нови комуникативни умения. Курсът ще спомогне за развиване на детското въображение и творческо мислене.

Лятото е прекрасна възможност децата да прекарат време близо до сцената, да усетят магията на театъра и да разкрият таланта си.

За контакти:  0889966515

Препоръчваме ви още:

Идеи за летни лагери 2018

Градско лято

13 жестоки идеи за лятно парти!

2017-а година беше бележита за фондацията – бяха променени стотици детски съдби с пълен набор от услуги, а в края й „За Нашите Деца“ отбеляза своята 25-а годишнина. Историята от изминалата година вече е в достъпна за всеки форма. Кои са ключовите дейности в нея?

Услугите

За поредна година Фондацията използва най-голямата си сила – работата в синхрон на широка палитра от качествени социални и интегрирани услуги за деца в ранна възраст (0-7 г.) и техните семейства. Ето малка част от това, което беше направено, за да се реализира една мечта – всяко дете в България да живее и да се развива в семейство: 

Превенция за предотвратяване на изоставянето

Ключова се оказва най-спешната намеса, при която майката иска да изостави детето си още в родилно отделение. Опитът на екипа показва, че навременната семейна подкрепа е много важна за преодоляване на риска от раздяла. През 2017-а беше изключително позитивно приета създадената в Пловдив група за подкрепа на семействата на роднини и близки, които отглеждат деца, лишени от родителска грижа, със специалисти на „За Нашите Деца“. В защитено пространство, всеки месец, те споделят трудности и успехи, проблемни ситуации и варианти за разрешаването им.

 „Детска къща“ – семейна топлина и уют за най-малките

През изминалата година Детската къща предостави временен семеен подслон на 13 бебета, лишени от родителска грижа, за които към момента са изчерпани възможностите за връщане в родното семейство, при близки и роднини, в осиновително или приемно семейство. Там екип от специалисти се грижи за пълноценното им индивидуално израстване и развитие.

Приемната грижа – най-добрата временна грижа за деца без родители и близки

През 2017-а година Центърът по приемна грижа се утвърди като предоставящ най-пълен пакет от услуги за развитие на приемната грижа в България. Едно от предимствата му е възможността 32 приемни семейства да посещават групи за подкрепа и обучения за повишаване на квалификацията.

Влияние на фондация „За Нашите Деца“ върху политиките за деца в България

Резултатите от първото по рода си мащабно национално изследване на ранното детско развитие, проведено през 2017-а г. показаха, че са необходими сериозни подобрения в работата на здравната, образователната и социалната системи и ключовата необходимост от приемане на единна национална стратегия за ранното детско развитие. Екипът се включи активно в изготвянето на нов Закон за социалните услуги и на няколко поднормативни документа в сферата на социалните услуги. Активното членство в международни и национални мрежи и граждански обединения допринесе за по-ефективното застъпничество на мрежите и за увеличаване на чуваемостта на посланията, както в България, така и на европейско ниво.

2017-а под знака на 25-ата годишнина на „За Нашите Деца“

Началото бе поставено с празник в Деня на детето, когато беше открита и площадка, адаптирана за деца с увреждания, а през есента в компанията на приятели, съмишленици и деца годишнината беше чествана с голям празник в Южния парк.

За осма поредна година се състоя и най-голямото събитие на фондацията „Вечер на добродетелите“, което набра над 160 000 лв. Организаторите събраха под един покрив над 400 гости - дипломати, представители на държавната и местна власти, на социално отговорния бизнес, на неправителствения сектор и на културните среди, партньори и дарители на фондацията.

С много труд, върхове и спадове, натрупан опит, но най-важното - с хиляди променени детски съдби отминаха 25 години от създаването на фондация „За Нашите Деца“. В следващите 25 екипът мечтае не само да спасява децата от институциите и да предоставя покрив над главите им, но и да стимулира развитието им още от първия ден. Защото вярва, че първите три години от живота на всяко дете са жизненоважни за неговото успешно и пълноценно развитие.

Препоръчваме ви още:

Малки музикални таланти в подкрепа на Фондация "За Нашите Деца"