Знаем вече какви са традициите в много източни култури – детето до 5-годишна възраст е цар и всичко му е позволено. Възможно ли е това в съвременното семейство? И нужно ли е? За първите три етапа във възпитанието на детето според ведическата (индуската) култура разказва психологът Сергей Яковлев в книгата си „Нескучна детска психология“.

Според източната традиция от рождението до 5-та си година детето трябва да бъде възпитавано като цар. Не в буквалния смисъл, разбира се – то не произнася смъртни присъди, не събира данък от родителите си и т.н., но в живота му всичко би трябвало да бъде „по царски“.

Защо на детето до 5-годишна възраст не трябва да се казва „не може“?

В този период то не трябва да чува нищо, което не би искал да чуе и един цар. Какво не обича да чува царят?

Разбира се, думата „не“.

Малкото дете не разбира тази дума. То не може да анализира, все още няма зрелостта да го прави, затова и не може да проумее, защо нещо не е позволено. Ако постоянно му казват: „Не може!“ или „Как можа да направиш това“, „Това, което направи, е лошо!“ започва да възприема укора по странен за възрастните начин. Все едно чува: „Мама е ядосана, защото съм лош. Тя не ме обича.“

Това е същото като да критикуваш постоянно жена си: „Пак си сготвила някаква гадост. Това не е супа, а жива отрова. Виж как правят супа нормалните жени и се научи от тях.“
Жената ще си помисли: „Този нещастник не ме обича. Само гадняр може да говори така на жена си.“ Затова умният мъж никога няма да каже на жена си, че не е права. Същото е и с малките деца – не бива да им казваме, че не са прави. Ако видите, че детето върши нещо неправилно, просто му отвлечете вниманието с друго. Не му обяснявайте, че не е право, че добрите деца не постъпват така. Детето се шокира от подобен факт: „Защо не постъпват така? А как постъпват?“

Не бива да му крещите: „Не! Не пъхай гвоздея в контакта!“
- А какво да правим? - ще попита заинтригуваният родител.

А аз бих задал контравъпрос:

- А защо детето има достъп до гвоздеи и контакти? Виновен ли е за това тригодишният дребосък, който изследва света?

А може би децата упорито се опитват да паднат през прозореца? Можем ли да им обясним защо не трябва да правят това? Да кажем: „Къде лазиш там, това е перваз, ще паднеш, а ние сме на 14-ия етаж. Толкова ли не можеш да разбереш? Скоро ще навършиш една година!“ Детето няма да разбере нищо от тази тирада. Много по-лесно е просто да блокираме прозореца и така да не му дадем възможност да изпълзи през него.

Не трябва да му казваме: „Тези хапчета са отровни, не ги яж!“. Трябва само да скрием хапчетата на място, където ще са недостъпни. Същото е и с препаратите за почистване.

Ето една класическа ситуация, в която попада почти всеки родител – детето устройва истерична сцена в магазина: „Искам сладолед, искам чипс, искам… “  Маркетолозите са похарчили милиони долари, за да изчислят къде трябва да са наредени тези продукти, как да изглеждат, за да привлекат веднага вниманието на детето. Да не говорим за агресивната реклама от телевизорите, които са непрекъснато включени. Нека помислим, ако нямаме намерение да купуваме бонбони на детето, може би то не трябва да е там, където лесно ще ги види.

Същото е и с играчките. Когато детето влезе в магазин за играчки, то възприема това като възможност да избира. Трябва да си фашист, че да заведеш детето на подобно място и да му кажеш, че тук нищо не се пипа и не се взема.

Детето, ненавършило 5 години не трябва да чува думата „не“. Не бива да му налагаме забрани. Трябва само да го пазим от опасни ситуации и съблазни. Само да го обичаме и защитаваме. От какво да го защитаваме? От него самото, от ситуации, в които може да попадне от незнание.

Защо до 5-та година не трябва да учим детето на каквото и да било

До тази възраст нашата работа е да го обичаме и да го глезим. Не трябва да му се караме, да го натоварваме със знания, да се опитваме да го направим "по-развито" от другите. Имайте милост! Това е единственото време, когато то може да се наслаждава на абсолютното щастие.

Децата, които до тази възраст не са били обичани, не познават чудесата. А ако не са виждали чудеса – израстват като отявлени атеисти. Трудно им е да повярват в Бог или каквото и да било друго.

До петгодишна възраст децата не бива да бъдат наказвани. В никакъв случай. А да биеш детето си изобщо не трябва да си позволяваш. Никога. Това е диващина. Веднъж, когато синът ми беше на 5 години, жена ми ме повика: „Бързо, татенце, ти трябва да накажеш сина си, той се държи като хулиган. Взе магнитче и започна да рисува с него по телевизора.“ Аз дойдох, свалиш „каиша“ театрално и казах, колкото може по-сериозно:

- Ела тук, сега ще те накажа!

Той стана и ми отговори:

- Тате, не си и помисляй да го направиш!

Ние, с жена ми, избухнахме в смях, той се присъедини към нас и с това приключихме телесните наказания.

Разбира се, когато трябваше да възпитавам по-малките си братя (а аз имам такъв опит) по-малко разбирах от детска психология. Налагах ги с шланга на прахосмукачката. И досега го помнят и чакат да остарея, за да си отмъстят.

Не наказвайте никой малък човек, който още не е станал на 5 години. И момичето, и момчето трябва само да го обичаме. Да го обичаме, прегръщаме, целуваме, храним, обгрижваме и да му четем приказки.

Приказките трябва да ги четат родителите. Не да карат детето да разпознава буквите и да чете само или както някои правят: „Вече си на 4 години, а не знаеш буквите! Една приказка не можеш да си прочетеш.“

Не, детето трябва да седи до майка си и мама да му чете в прегръдките си. Тогава то чувства: „Мен ме обичат!“ Едва след 5-годишна възраст можем да започнем да обучаваме децата или да им създаваме някакви навици и то – в игрова форма.

Не бива толкова малко дете да се претоварва с учене и усвояване на знания. Някои родители стигат до крайности – на три детето чете, на четири говори английски. Тръгва на училище научило таблицата за умножение и какво ли още не.

Това е странно. Това е ненужно. Това е лошо. Колкото по-дълго детето остане в приказката – толкова по-добре. Никой няма да му върне детството. Затова не бива да му го отнемаме.

Препоръчваме ви още:

"Странен" или "уникален" - зависи от нас

Как да си отгледаме жертва

За правата, правилата и границите